Област варна стратегия за развитие 2005-2015 Варна, Май, 2005 г
Анализи на състоянието 1.1. Природо-географски и ресурсен потенциал
Изтегляне 3.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Реки във Варненска област
- Подземни води
- Биомаса (хил.тонове/ на трицоната в периода 1945-2003 г. пред Българския бряг на Черно море и улови в тонове.
1. Анализи на състоянието1.1. Природо-географски и ресурсен потенциалОбласт Варна е разположена в североизточната част на Република България и заема площ от 3819,5 кв. км. На север граничи с област Добрич, на изток с Черно море, на юг с област Бургас и на запад с област Шумен. Областта има удобно транспортно географско разположение, разполага с висок природен, икономически и човешки потенциал, благоприятен биоклиматичен ресурс, морско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи, подземни води и мрежа от защитени територии. Тези фактори предопределят възможности за просперитет в развитието. 1.1.1. Релеф Територията на областта обхваща части от Дунавската равнина и Предбалкана. Според геоморфоложкото райониране на България и Черноморското крайбрежие тя попада в Дунавската морфоструктурна зона, Добруджанско-франгенския и Долнокамчийския райони, Балчишко-франгенски, Варненски, Авренски и Камчийско-Фъндъклийски подрайони. Релефът на областта е формиран в резултат на екзогенни физико-геоложки условия, преекспонирани от проявени докватернерни тектонски нарушения, развити на фона на Мизийската плоча и части в Старопланинската младонагъната зона. Релефът е хълмисто-равнинен и включва плата, низини и долини. Низините са разположени край Черноморския бряг, във височинния пояс до 100м, където формират тясна ивица. Преобладават платата, които са заравнени : Франгенско, Авренско, Провадийско, Камчийско, Върбишко. Платата ограничават врязаните между тях низини около Варненското и Белославските езера и Камчийската долина. По северната граница на областта в Добруджанското плато, каньоновидно е врязана долината на р. Батова. Общият наклон е с посока запад-изток и затова изложението е предимно източно. В долините на реките, езерата и суходолията преобладава югоизточно и северозападно изложение. Източната морфоструктурна област е заета от Северобългарското издигане, Варненската падина и долнокамчийското понижение. Съвременните вертикални движения на земната кора са малки - до 3 mm годишно. Надморската височина варира от 0 до 350m, като най високата точка е 441m. Надморската височина на градовете е следната : Белослав – 10m; Варна – 39m; Вълчи дол – 210m; Девня - 16m; Долни чифлик - 14m; Дългопол – 42m; Провадия - 40m; Суворово - 194m. Крайбрежието на областта е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно-абразионни, свлачищни (брегът е терасиран от свлачищни стъпала) и акумулационни форми. Той завършва с брегова ивица, по-тясна или значително широка, в която се проявяват съвременни абразионни и акумулационни процеси - с натрупването на подвижни морски и речни наноси. Крайбрежието е меридианно ориентирано и бреговата линия се характеризира със средно до слаба разчлененост. Франгенският участък обхваща източния склон на едноименното плато, ръбът на който се повишава от север на юг, от 260 до 290m. Морфографията му е тясно свързана с най-обширния свлачищен комплекс по Българското крайбрежие. Между нос Галата и долината на р. Камчия брегът е висок до 125m. Терасирано-хълмистият вид на склона е прорязан от дерета и наситен с многобройни малки свлачища, които заемат 56% от дължината му. Според характера на бреговите процеси, брегът преобладаващо е абразионно-свлачищен. Акумулативните участъци са представени от п лажове: Златни пясъци; Варненски, Аспаруховски, Камчийско-Шкорпиловски. В обсега на обширната Камчийска долина брегът е лиманно-акумулационен. Брегоукрепителни съоръжения са изпълнени в района на Варна, Почивка, Траката, Евксиноград, Св.Константин и Елена, Ривиера, между Зл. Пясъци и Кранево. Те включват каменно-насипни дамби, Т-образни буни, изкуствени плажове, брегоукрепителни стени и противосвалачищни мероприятия (преоткосиране на склона, дренажи, повърхностно отводняване, силови пилотни и анкерни конструкции). Изградени са яхтените пристанища “Св. Константин”, “Евксиноград”, “Слънчев ден” и “Златни пясъци”. Общата дължина на защитния бряг е 17,0 km., което представлява 21,9 % от дължината на бреговата линия. (активна и пасивна защита), като на пасивната защита се пада 6,8 %. В двата брегови участъка в които е съсредоточено хидротехническото строителство - н. Екрене – н. Св. Георги и Варненско крайбрежие се намират 91,2 % от изградените и изграждащи се брегови съоръжения в областта. С антропогенната намеса е нарушен естествения приход на плажообразуващ седиментен материал, което налага търсене на пясъчни източници от перспективни участъци на подводния брегови склон. Седиментните участъци най-изгодни от икономическа и технологична гледна точка, за прехвърляне на пясъчни материали в местата за създаване на свободни плажови площи или насипването им в зоната на междубунните пространства са представени в приложенията. Антропогенната намеса е причина за създаване на нови и / или промяна конфигурацията на съществуващите плажове. Морфометричните параметри на плажовете са представени в приложенията, като дължината им (заедно със заливаемите плажови площи при щормово вълнение) е 38,2 km., при ширина 85,9 m и площ 3,283 km2, а заедно с дюнните акумулативната площ достига 4.563 km2. По-голяма част от плажовете са привързани към ерозионно-овражните системи, характерни с висока степен на вертикална и хоризонтална разчлененост, дължаща се на лесноеродиращите се скални масиви, които се явяват и главни подхранващи източници на седиментен плажообразуващ материал. Пясъкът на плажните ивици е предимно дребнозърнест, добре отсортиран с преобладаване на леката фракция. В клифовите участъци се срещат блокажи, валуни и чакъли. В районите на свлачищните участъци се формират делувиални наслаги с дебелина до няколко десетки метра.
Подводният релеф представлява стъпално понижаваща се на изток платформа, тясно свързан с най-младата еволюция на Черноморския басейн. Обликът на подводния релеф се обуславя от морски тераси на различни дълбочини, върху които са оформени различни по големина валове. По-младите са разположени в прибрежната част, характеризират се със сравнително голяма повърхнина и обуславят сравнително широка зона на водоползване на морето (от 70 до 200m). Средният наклон на съвременната абразионна тераса не надвишава 0,02% и се явява решаващ фактор за намаляване на вълновата енергия върху брега. Дълбоководните органогенно-минерални утайки от дъното на Черно море (сапропелни, диатомитови и коколитови тини, наречени мелиорант) се разполагат на дълбочини от 500 до 2200 m. Те са приложими за рекултивация на кисели, бедни на микроелементи и деструктирали почви както и за рекултивация на земи замърсени с тежки и радиоактивни елементи. Крайбрежната зона на Черно море от Кранево до Бяла има много голямо стопанско значение (воден транспорт, туризъм, отдих, марикултури и т.н.). Това я прави обект на различни инвестиционни намерения. Последните обаче трябва да бъдат съобразени с естествените условия и процеси в морската брегова зона (геоложки, геоморфоложки, хидродинамични, литодинамични, свлащни, биологични и т.н.). В противен случай може да наруши природното равновесие и да се предизвикат редица негативни явления. За да се избегне това е необходимо да се изготвят акваториални устройствени планове, които да обезпечат устойчивото развитие на крайбрежието като определят условията и начина за осъществяване на инвестиционните инициативи. По същество тези планове ще допълнят съществуващите териториално – устройствени планове на крайбрежните общини. 1.1.2. Климатичните условия Варненска област попада в две климатични области - Умерено-континенталната климатична област, среден климатичен район на Дунавската равнина, източна част и Черноморската климатична подобласт от континентално-средиземноморската климатична област, Северно Черноморско крайбрежие. Черноморското крайбрежие и 30-35 километровата крайбрежна зона се характеризира със сравнително мека зима, хладна пролет, прохладно лято, топла есен и сравнително равномерно разпределение на валежите през годината. В континенталните части на областта лятото е горещо, зимата суха и студена, с характерни летни засушавания, предопределящи необходимостта от напояване при интензивно земеделие.
Вятърната енергия може да бъде използвана за производство на електроенергия с вятърни генераторни системи в определени местности. Досегашните изследвания по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че по – голямата част от Варненска област е в “Зона на малко мащабната ветроенергетика”. Тук ресурсите на вятъра на h=10 м. са по-малки от 100 W/m2, броят на часовете със скорости, превишаващи 3 м/сек, съставляват 70-90 % от общия им брой в годината. Високите плата и крайбрежните райони попадат в “Зона на средно мащабната ветроенергетика”, където плътността на енергийния ветрови поток е в пределите на 100-200 W/m2 . Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 3 м/сек, като броят на часовете през годината, превишаващи тази скорост е около 50 %. Средногодишната продължителност на интервала 5-25 м/с тук е около 4000 h, което представлява около 45 % от броя на часове в годината. В съчетание с особеностите на релефа, климатичните условия създават благоприятни условия за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство). 1.1.3.Геоложка среда Варненска област заема източната част на Мизийската плоча (платформа), в строежа на която се различават два структурни комплекса: долен, палеозойски (каледоно-херцински) и горен, мезо-кайнозойски (алпийски). На североизток - изток чрез Венелин-Аксаковската дислокация се оформят поредица от по-нискоразрядни структури, стъпаловидно пропадащи на юг и изток - Кичевско стъпало, Варненско стъпало и Варненска моноклинала. На юг, по Южномизийския разлом става съчленяването на Северобългарското сводово издигане с Предбалканската структурна зона, т.н. Търговишко-Провадийско стъпало (Южномизийска периплатформена моноклинала). Отличават се с твърде сложни литолого-стратиграфски пространствени и темпорални отношения помежду им, резултат на продължителна еволюция, с многократна смяна на палеогеодинамичните процеси и на седиментационните режими. Стратиграфският обхват на изграждащите ги скали, които се разкриват на повърхността, е предимно от долна креда до кватернер. В дълбочина, по сондажен път са достигнати юрски, триаски и палеозойски скали. Литоложкият им субстрат е пъстър, но почти изключително седиментогенен – брекчоконгломерати, алевролити, пясъчници, аргилити, мергели, широка гама от карбонати (глинести варовици, песъчливи и механично-отломъчни варовици, оолитни и биогенни варовици, доломитизирани варовици, доломити и др.), неравномерно напукани и окарстени, както и неспоени до слабо споени льосовидни отложения, пясъци и чакъли. Те обуславят формирането на различни по тип и характер подземни води, общо взето съответствуващи на водовместващите структури: Съвременните отложения са представени от алувиалните наноси и пролувиалните и пролувиално-делувиалните образувания в речните долини в района. Алувиалните наноси от пясъци, чакъли и глини изграждат терасите на реките Голяма Камчия, Провадийска, Фъндаклийска. Крайбрежието на областта е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно-абразионни, свлачищни и акумулационни форми. Морфографията на Франгенския участък е тясно свързана с най-обширния свлачищен комплекс по Българското крайбрежие. На територията на Варненска област са регистрирани едни от най-големите древни и съвременни свлачищни процеси. Те обхващат почти цялата крайбрежна зона: на север от Варна до Кранево (франгенски свлачищен комплекс, включващ циркусите “Дългия яр”, “Златни пясъци”, “Аладжа манастир”, Виница и Варна), в гр. Варна (кв. Възраждане, “Хр. Ботев”-юг), южно от Варна (Галата, Фичоза, Сакама дере, Паша дере, Родни балкани, Камчия - к-г “Романтика”, Бяла), както и във вътрешността: гр. Провадия (по скатовете на р. Провадийска), Старо Оряхово, Ново Оряхово. За проявяването на свлачищните процеси оказват влияние следните природни фактори:
В последно време, обаче една от главните причини за активизирането на свлачищата е антропогенната намеса, която е свързана със засилената урбанизация след 1960-1970 г. и се изразява в: допълнително натоварване със статични и динамични товари на склоновете; подсичане на склоновете; увеличаване на инфилтрацията на води; препречване на повърхностния и подземния отток; изграждане на сгради и съоръжения, несъобразени с инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия; липса на канализационна мрежа; течове във ВиК мрежата и други. Проявяващата се свлачищна активност понастоящем е привързана преди всичко към съвременния ерозионен базис и антропогенно въздействие. Укрепителните работи са извършени в района на “Кабакум”, “Слънчев ден”, “Панорама”, “Евксиноград”, сп.”Кипарис”, финансирани от ПКЗНБАК при МС и Европейската инвестиционна банка по програма изготвена от МРРБ. Следва да се подчертае, че развитието на урбанизацията и включването на нови терени по параграф 4 от ЗСПЗЗ в категорията на селищните образувания е невъзможно без инженерна подготовка на застрашените от свлачища територии - изграждане на инфраструктурата, отговаряща на изискванията за строителство в свлачищни терени.
1.1.4. Почвеното плодородие Във Варненска област най - разпространени са карбонатните, типичните и излужените черноземи, отличаващи се с голямо естествено плодородие. По долините на реките са разпространени алувиалните и делувиални почви. По северните склонове на хълмовете и Източна Стара планина са разпространени сивите горски почви и сивокафяви горски почви-лесивирани. Големи площи в общините - Долни чифлик, Бяла, Аврен и Дългопол са потенциално застрашени от ерозионни процеси. През последните 13-15 години не е провеждан мониторинг на почвите по отношение на ерозия, засоляване и вкисляване. При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в излужен и карбонатен чернозем са 1727 m3/ h a, за алувиално - ливадните са 1694 m3/ h a и най-ниски са за типичните черноземи 1506 m3/ h a . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи, като се създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Баланса на земите по тяхното плодородие е представено на графиката.
1.1.5. Полезните изкопаеми (вид, запаси, експлоатация) Варненска област може да бъде определена като “бедна” откъм полезни изкопаеми. Независимо от това находищата на природен газ в шелфа, каменната сол и строителните материали имат промишлено значение по размера на запасите. Значителна част от находищата са отдадени за на концесии. Неусвоени са находищата, на мангана и кизелгура. Необхванати с концесии са находища за строителни материали с местно значение. Рудните изкопаеми са слабо представени. Манганови находища със сравнително по-ниско съдържание на манган, има при с. Игнатиево и гр. Бяла. Важен енергиен източник от национално значение е находището на природен газ в Черноморския шелф в блок”Галата”. Находището е в експлоатация чрез концесия от “Петреко България”. Природния газ като енергиен източник, представлява потенциал за икономическо развитие и независимост на региона в кризисни или аварийни ситуации. Друг важен запас със стопанско значение е находището на каменна сол”Мирово”, община Провадия. На територията на областта има 19 находища за строителни материали (варовици, пясъци, чакъли), като 16 от тях са отдадени на концесия. По големите са “Марциана”, “Партизани”, “Чернево” и “Старо Оряхово”. За задоволяване на нуждите на химическата промишленост се извършва експлоатация на 5 находища на варовици, пясъци и мергели “Люляката”, “Люляка”, “Дренака” и др. От регистрираните 8 броя находища на глина се експлоатира само 1 – находище “Разделна” за производство на тухли. Лечебна кал – 2 000 000 m3 се експлоатира от находище на северния бряг на Варненско езеро. 1.1.6. Водни ресурси Територията на Варненска област по отношение на водно богатство може да бъде оценена като територия с добри запаси. Повърхностни води През територията на областта протичат следните по-големи реки от значение за стопанството и формиращи ценни природни дадености: р. Камчия с притоците й по поречието на които са язовирите “Цонево” и “Елешница”; р. Провадийска по поречието на която е язовир Снежина; р. Двойница; р. Девненска и част от р.Батова. По незначителни са реките: Осеновска, Фъндъклийска, Суха река и Елешница. Дължината на реките, имащи отношение към водния потенциал на областта, възлиза на ~ 523 км, като само ~28% от речната мрежа преминава през територията на областта. Гъстотата на речната мрежа варират между 8,3 и 45% (този показател, не може да оцени водния потенциал, а по скоро характеризира разчленеността на релефа). Наклоните на реките в западната част на областта са по-големи, но водните количества са значително по-малки; в крайбрежната зона (с по-високи водни количества) наклоните са значително малки и поради това водите нямат съществен енергиен потенциал за изграждане на големи водноелектрически централи. На места могат да се ползват локални ресурси с поставяне на малки турбини при изкуствено построени баражи, шлюзове и други съоръжения в предимно полупланинската част на областта (община Дългопол, части от общините Провадия и Долни чифлик). Съществуват възможности за изграждане на малки ВЕЦ по поречие Провадийска и Камчия, както и към съществуващите по-големи язовири. Режимът на оттока е обусловен от валежите и следва техния ход, поради подчертано валежно подхранване. Той се характеризира със значителна сезонна неравномерност. Коефициентът на вариация е 0,5-0,8 при среден за страната 0,33 и среден за Черноморието 0,5. Пълноводието е през есенно- зимния сезон, като тогава преминава ~ 60% от оттока. Маловодието съвпада с периода на активно водоползване (юли - септември) и дава едва ~ 5% от годишният отток. Част от малките реки са сезонно пресъхващи. Теоретични изследвания за параметрите на високата вълна показват, че интензивни валежи могат да увеличат оттока до 100 пъти. Рискът от наводнявания, при висока вълна е възможен по поречията на реките Двойница, Камчия и Провадийска. Отточният капацитет на областта е сравнително нисък - ~ 0,18, при средно за страната 0,25 - 0,28. Дължи се на преобладаващата в района варовикова скала и сарматски отлагания, в които дренират по естествен път падналите валежи. Общата минерализация на повърхностните води варира от 100 - 300 mg/dm3 (0,1-0,3 kg/m3 /, като по този показател водите не отговарят на стандартите за питейна вода и могат да се ползват за напояване.
Най-големите естествени водоеми са Варненското и Белославското езера с общ обем 174,5.106 m3 и яз.Цонево – с общ обем 308 . 106 m3, и полезен обем 148,9 . 106 m3 включен в обектите с национално значение (част от водата ~3% се ползва за промишлено водоподаване за Девненския промишлен комплекс). В района има изградени, през 60-те години, 44 микроязовира за гравитачно напояване на селскостопански земи. В Приложении - Таблица 1.1.6.1. са представени по-значимите язовири във Варненска област.
Морски води Черно море е най-големият в България повърхностен воден басейн. В районите на водоползване по Черноморието се извършва постоянен мониторинг за следене качеството на морската вода. Дължината на Бреговата линия във Варненска област е 79км. Анализът на данните, събрани през периода 1995 - 2004 год. показва, че средните стойности на изследваните параметри на крайбрежната морска вода в голяма част от пунктовете не надвишават нормативите съгласно изискванията на Българското законодателство и изискванията на Европейския съюз - Директива 76/160/ЕЕС. В акваторията заустват пречистени битовофекални води от 5 пречиствателни станции за отпадъчни води с общ обем 2 052 117м3. Изградените зауствания не съответстват на изискванията на конвенцията за опазване на Черно море. Подземни водиИзключителното разнообразие на литоложкия характер на седиментите, които изграждат Варненския регион и неговите структурни особености, обуславят наличието на различни по тип и характер подземни води и наличието на няколко хоризонта. Значение имат водите привързани към няколко водоносни хоризонта, от които стопанско значение имат: Малмоваланжински, еоценски; миоценски. Води в алувиалните отложения: Характерни са за реките Врана, Провадийска, Главница, Камчия. Алувиалните отложения на р.Врана имат добри филтрационни свойства (водопроводимост 500-900 m3/24h. Водите са с напорен характер, подхранването е значително ограничено, естествените запаси са малки. Водата е прясна с минерализация 0,56 до 1,27 g/dm3 /kg/m3/ твърда и много твърда. Тя е сравнително добре защитена от повърхностно замърсяване. Малката дълбочина на залягане създава възможност за лесна експлоатация. Подземните води в алувия на р. Провадийскаа и р. Главница имат практическо значение за община Провадия и Девня. Водопроводимостта на алувия е от 200- m3/24h, а водоотдаването 18-20%. Водата е порна, безнапорна. Подхранва се от валежи, инфилтрация на речни води и подземни води от валанжските и сенонските варовици. Подземните води дренират в р. Провадийска. Запасите са големи, водата е прясна с обща минерализация 0,76- 0,98 g/dm3 (kg/ m3 /, твърда до много твърда. Подземни води в средния миоцен на Варненската депресия. Целият комплекс от песъчливи отложения, редуващи се с глини, мергели и пясъчници, на Средния миоцен, се разглежда като общ водоносен комплекс. Водите са порни, напорни или ненапорни. Подхранват се чрез филтрация на валежна вода и частично от склонова подземна вода от горните пластове. Водата е прясна, с обща минерализация 0,40- 0,50 g/dm3 (кg/m3 ). Тя е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева със средна обща твърдост. Чокракския водоносен хоризонт е развит в района на Авренското плато (на юг от езерата до Старооряховския район и на запад от Казашка река). Хоризонтът е слабоводоносен и подложен на замърсяване (сравнително плитък/, неиздържан. Водите са с непостоянен характер, порови и полупорови. Водите почти не се експлоатират. Само малка част от водите са подходящи за питейно водоснабдяване. Сарматският водоносен хоризонт е развит в североизточната част на областта и най-южно по нейната граница. Водообилни са Долен и Горен сармат. Водите са смесени, напорни или полунапорни. Имат сравнително добра постоянност на дебита (поддържането и подхранването достигат до 5-10 l/sec /5-10. 103 m3 / sec. Много от водите излизат като извори на повърхността. Хоризонтът е замърсен в различна степен на отделни места. Водите залягат плитко на ~ 15-40m. Подходящ е за питейно-битово водоснабдяване при подходяща организация в зоните на подхранване. В североизточната част са изградени много каптажи и шахтови кладенци за водоснабдяване на населени места: Кичево, Орешак, Куманово, Игнатиево, Доброглед и Варна. Еоценски водоносен хоризонт. Развит е повсеместно, като в североизточна посока потъва на 300-500m, а по крайбрежието водите излизат на самоизлив. В южната част и най-западната част на областта хоризонтът отсъства. В Девненския район, Побити камъни и Слънчево водите излизат на повърхността в множество извори. Дренирането им се осъществява в Черно море и от многобройни сондажи по крайбрежието (среден дебит на сондажите 1220 l/sec/ / 1220. 103 m3 / sec ). Водата е хидрокарбонатно-калциева и хидрокарбонатно-хлоридно-натриева, мека и средно твърда. Хоризонтът е водообилен и недостатъчно използван. Малм - Валанжински водоносен хоризонт (имащ най - голямо стопанско значение по Черноморието). Малм–Валанжинския водоносен хоризонт има широко площно разпространение (повсеместно развит в областта) на територията на Мизийския хидрогеоложки район. Формиран е в карбонатен комплекс от варовици, доломитизирани варовици и доломити със средна мощност ~ 810m. Водите са термоминерални. Средната активна порестост на варовиците и доломитите е 4,9-9,5 %, а поради окарстяването филтрационните му свойства са твърде разнообразни: от 0,003 до 4,65m/24h, а понякога 160m/24h. Водите са в повечето случаи напорни или полунапорни. Подземната вода се дренира по естествен път под формата на извори (Девненските, Златинишките) и изкуствено чрез множество сондажи. В с.Бенковски, с.Старо Оряхово хоризонтът е на дълбочина около 250-300m. Сондажи доказващи неговото развитие има във Вълчи дол, Суворово, Султанци, Синдел, Нова шипка. Водите от хоризонта се дренират по естествен път в Черно море по разломи и разседи. В региона са изградени и оборудвани 72 експлоатационни сондажни кладенци. Сумарният средногодишен добив на подземни води от разглеждания район е над 1150 l/sec/ . Водата е прясна хидрокарбонатно-калциево-магнезиева по състав.Тя съдържа значителни количества сяроводород (1,78 mg/dm3 / 1,78. 10-3 kg/ m3) и температура 36- 430С, което създава затруднение за директното и ползване във водоснабдителните системи. По останалите характеристики водите отговарят на БДС “вода за пиене”. Водата отговаря на изискванията на БДС14947-80 ”води натурални минерални питейни” и може да се използва за лечебни и профилактични нужди. В по голямата си част (ниските райони) сондажите са на самоизлив, а в по високите участъци водата се черпи с помпи. Съществуват технологични съоръжения (изградено такова в КК”Златни пясъци”) за отстраняването на сероводорода от водата. Високата температура е енергиен потенциал, оценен през началото на 90-те години (за регион Варна- 24 сондажа/ на ~ 49 мW. Актуална оценка за установените и перспективни ресурси на България от геотермална енергия e правена от Геологическия институт на БАН. Резултатите от анализите показват, че наличният динамичен разход на минерални води с темепература над 36-380С е носител 135MW топлинна мощност при снижение на температурата на минералната вода до 150С. В зависимост от прилаганите технологии усвояването на хидрогеотермалния потенциал може да достигне ~ 60% или ~ 81 MW. Досега геотермалната енергия се ползва ограничено за лечебни цели и оранжерии. В момента топлинната енергия на над 80% от геотермалните води се губи при изливането им. 1.1.7. Биологично разнообразие и ландшафт Съгласно възприетото горскорастително райониране на България (Захариев и колектив, 1979), територията на Варненска област попада в две горскорастителни области, а именно: Мизийска област (подобласт Шуменско-Провадийски плата) и Тракийска област (подобласти Източна Стара планина и Варненско-Бургаско Черноморие). Във вертикално отношение горските масиви са разположени в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори в следните два подпояса: подпояс на заливните и крайречни гори и подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори. Естествената растителност в първият подпояс е представена от чисти и по-рядко смесени насаждения от полския ясен с върба, бяла топола и габър, с единично участие на елша и летен дъб. Естествената растителност “Лонгоза” по поречието на река Камчия е представена от семенни насаждения от полски ясен на места с височина над 40 м и възраст 90 години. Единично участват летен дъб, бяла върба и черна топола. Срещат се множество увивни растения – бръшлян, повет, дива лоза, скрипка, гърбач. В северните части на областта естествената растителност в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори е представена от чисти и смесени церови насаждения. Срещат се още благун, летен дъб, зимен дъб, космат дъб, източен бук, обикновен и келяв габър, клен, мъждрян, липи. Създадените култури са предимно от акация и по-малко от червен дъб, планински ясен, американски ясен, гледичия, махалебка, орех, черен бор и др Южните части от територията се отличават с голямо разнообразие от естествено разпространени широколистни дървесни и храстови видове и разнообразна тревна растителност. Представители на дървесната растителност са: зимен дъб, благун, цер, космат дъб, източен бук, габър, полски и планински ясен, явор, шестил, офика, скоруша, брекиня, дива череша, турска леска, клен, полски бряст, мъждрян, сребролистна, едролистна и дребнолистна липа, келяв габър и други. Тези дървесни видове формират чисти и смесени, а понякога и двуетажни насаждения с висока производителност.В резултат на лесокултурната дейност са създадени и се развиват успешно култури от: черен бор, бял бор, акация, сребролистна липа, полски ясен, благун, зимен дъб, червен дъб, гледичия и други. В състава на растителните формации участват храстови, полухрастови и тревни видове: шипка, глог, дрян, черен и бял бъз, обикновена леска, смрадлика, къпина, горска ягода, здравец, лазаркиня, жълт и червен кантарион, мента, лудо биле, риган, бял равнец, мащерка, маточина, див пелин, видове от семейство житни. Естествените находищата на лечебните растения във Варненска област се намират в горски територии и в земеделски земи. На територията на областта се срещат следните видове лечебни растения: бял равнец, блатна мента, багрилно подрумиче, ветрогон, глог, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девесил, див пелин, еньовче, жълт кантарион, червен кантарион, камшик, маточина, мента обикновена, подбел, птиче просо, риган, смрадлика, шипка, трънка, драка, кисел трън, зайча сянка, мащерка, синя жлъчка, иглика, червен божур, мразовец, сантонинов и морски пелин, ефедра, жълт смил, хвощ, коприва, овчарска торбичка, брош, липа, лайка, бъз, слез, бръшлян, бял имел, дяволска уста и други. До настоящия момент находищата на билки не са картирани и няма данни за запасите. Ландшафтно-географските дадености на Варненска област могат да се оценят като доста благоприятни, поради съчетаването на мащабни крайбрежни територии, море, гори, предпланински райони и мрежа от защитени територии. Регионът се характеризира с изключително разнообразна "мозайка" от местообитания и ландшафтни видове най-важните пет от които са : крайморски ландшафт, низинен ландшафт, нискохълмист ландшафт, платановиден ландшафт, нископланински ландшафт и степен ландшафт. Тази голяма разлика в ландшафтните структури е причина и за наличието на голямо биологично разнообразие. Наличието на големи открити водни площи (море, езера, язовири/, значителни по площ гори, местни степни и дюнни райони, осигуряват подходящи условия за голяма концентрация на различни биологични видове, както и на различни типаве био-еко системи представени на сравнително малка по площ територия. Географското разположение Варненска област я определя като част от източната граница на степната зона и важна част от понто-медитеранските (балкано-анатолийски) видове. Районът включва уникални, специфични по своя характер и в същото време многообразни природни ресурси: скалисти и клифови брегове, мащабни дюнни райони, живописни заливи, гори по източните части на предбалкана, реликтни степни растителни съобщества, ценни лонгозни и редки горски екосистеми. Тук се намира зм “Побити камъни” – природен феномен от скални и каменни форми, представляващи пясъчночакълена пустиня, ендемична за Европа. Богатството на фауната в защитените територии до голяма степен е свързано с Via pontica – вторият по големина Европейски миграционен път на водолюбиви, грабливи и пойни видове птици. Тук се намират 2 влажни зони с международен природозащитен статус “Корине” – “Комплекс Варненско – Белославско езеро” и резерват “Камчия”.Скалните венци на Провадийското и Рояжко плата са не само с красив ландшафт, но и са убежище за значителни популации от грабливи птици (с международен природозащитен статус).
Територията на областта предлага благоприятни възможности за морски риболов и рибовъдство, респективно за задоволяване потребностите на местното население от риба и рибни продукти. Консумацията на храни от подобен произход за прибрежните райони възлиза на 4.9 к г./ човек за година и е сравнително по-висока в сравнение с вътрешните райони на страната. В края на 80-те и началото на 90-те години беше регистрирано най-значителното за последните няколко десетилетия снижаване на запаса и уловите на хамсията.Уловите на всички Черноморски страни се редуцираха драстично и взети заедно не успяха да достигнат и 100 хил. Тона през периода 1989-1991. В предишните 10 години улова е бил с обем от 400-550 хил.тона.Биомаса (хил.тонове/ на трицоната в периода 1945-2003 г. пред Българския бряг на Черно море и улови в тонове.
1.1.9.Поземлени ресурси Общата площ на територията на област Варна е 3 819 472 дка1. Най-голяма площ заемат земеделските територии - общо 2 303 515 дка (60,4 % от площта на областта при средно за страната 58,7 %), следвани от горските територии – 1 139 331 дка (29,8 % при средно за страната 33,6 %). Размерът на обработваемата земя във всички видове територии е 1980811 дка. Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в широки граници – от 0,3 дка/ч. за община Варна, 2,1 дка/ч. за община Белослав до 31,6 дка/ч. за община Ветрино (средно за областта е 4,3 дка/ч.). Делът на неизползваната обработваема земя в областта (14,8 %) е нисък спрямо други области на страната (за сравнение в област Перник е 75 %, в област Кюстендил – 65,8 % и т.н.). В областта са изградени 129 200 дка поливни площи (само 6,5 % от обработваемата земя). От тях 74 909 дка са годни за напояване. Негодни за напояване поради разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи са 54 291 дка. На територията на областта преобладаваща е частната собственост на земите - 1765528 дка, или 46,2 % от общата територия на областта.
1.1.10.Природните условия и ресурси като фактор за развитие Варненска област се характеризира с висок биоклиматичен потенциал със значителна повтаряемост на дните с комфортни условия. През топлия период от годината те достигат до 85% от дните, а в годишен разрез до 70%, което влияе благоприятно за развитието на отдиха и туризма; Агроклиматичните условия са подходящи за развитието на култури с по-къс вегетационен период, поради характерните за района летни засушавания. Култури с по-дълъг вегетационен период могат да се разполагат в близост до водни басейни и поречия на реки при използване на изкуствено напояване, като цяло почвено-климатичните условия са благоприятни за развитието на селското и горското стопанство, поземления фонд е с добри експлоатационни качества, сравнително нисък е дяла на изоставените обработваеми земи. Релефът е хълмисто равнинен до платовиден, разчленен. Това затруднява само на места изграждането на транспортни връзки; Пясъчната плажна ивица заедно с дюните е с площ 4.563 km2 и с обща дължина почти 38,2 km, което е съществен ресурс за развитие на активен международен туризъм. Варненска област е сравнително бедна на подземни богатства, но изключение правят находищата на каменна сол, минерални материали и открития и експлоатиран вече природен газ в шелфа. От особено значение за областта са значителните по обем пресни подземни води, от различните водоносни хоризонти, част от които могат да се ползват за битови и стопански нужди. Ценен ресурс са термоминералните води, които при подходящо ефективно полифункционално ползване на ресурса могат да задоволяват битови, балнеоложки и енергийни нужди. На територията на областта има богата мрежа от защитени природни територии със съществен потенциал за развитие на екотуризъм и други форми на алтернативния туризъм. По крайбрежието са изпълнени брегоукрепителни съоръжения и противосвалачищни мероприятия в района между Варна и Кранево. Изградени са четири яхтени пристанища. 1.1.11.Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори
Каталог: stranici -> strategii -> oblast strategii -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10 strategii -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината strategii -> Г. Общински план за развитие strategii -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007) oblast -> Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013 strategii -> Общинският план за развити oblast -> Закон за регионалното развитие мимооср методика за изготвяне на междинна оценка на областна стратегия за развитие oblast -> Доклад софия, 20 Декември, 2010 съдържание въведение 2 Изтегляне 3.89 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
