Областна стратегия за развитие на област Бургас (2005-2015г.) С ъдържание

6.4Съобщителна мрежа

• 
  Телефонни съобщения
  

Телефонната мрежа, като основна инфраструктура за интегралните съобщителни услуги, е с определящо значение за развитието на всяка териториална общност.

На територията на област Бургас телефонните съобщения все още са организирани главно на базата на аналогови системи, централи тип А 29 и КРС, аналогови преносни системи и нискочестотни селищни и междуселищни кабели. Като цяло цифровизацията набира все по-бързи темпове, особено в общините по черноморското крайбрежие, където за това способстват и нарасналите изисквания вътрешни и чуждестранни за достигане качеството и стандартите на телекомуникационните услуги в световноизвестните курорти Там е съсредоточена и най-голямата плътност на населението, както и най-големите индустриални райони на областта.

Макар че като цяло областта има стойности за обезпеченост с телефонни услуги над средните за страната и едни от най-високите въобще у нас, не за всички общини може да се твърди, че имат добре развита телефонна мрежа.

Съгласно средносрочна програма за развитие на телекомуникациите до 2000 година се осъществи поетапно отпадане на мрежите ВОА /вътрешно окръжна автоматизация/ по Главни мрежи, с цел интегрирането им в Националната телекомуникационна мрежа и въвеждането на Единния номерационен план. В края на 1999 г. и началото на 2000 година в Главна мрежа Бургас отпаднаха аналоговите ГАМТЦ и ВАМТЦ Бургас, като функциите им се поеха от ЦАМТЦ Бургас, която обслужва далечния /междуселищен и международен/ и вътрешнорегионалния трафик за абонатите от Главна мрежа Бургас и вътрешновъзловия трафик за възел Бургас.

Далечният трафик в национален мащаб се осъществява от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа (ЦАМТЦ) Бургас, която е част от националната транзитна цифрова мрежа. Чрез мрежата за далечен трафик се осъществяват и автоматичните международни връзки (чрез цифровите международни АТЦ).

ЦАМТЦ Бургас рязко подобрява качеството на телефонните съобщения. Всички населени места в общината имат възможност за автоматични селищни и междуселищни, а всички общински центрове и за международни разговори.

Поетапно всички черноморски градове и курорти са включени към Националната транзитна цифрова мрежа, с което се дава възможност и за входящо избиране на всички абонати от общините, при повишено качество на междуселищните и международни връзки.

Във всички аналогови централи в Бургаска област са въведени в експлоатация компютъризирани системи за таксуване, което дава възможност за предоставяне на различни видове нови услуги за аналоговите абонати. Всички клиенти на БТК в Бургаска област се обслужват от единна система за регистриране и обработка на заявки за повреди - център 130, център за операторски услуги.

Модернизацията на съобщителната инфраструктура е свързана с нейната цифровизация и зависи, както от състоянието й в момента, така и от етапите на предстоящото развитие.

На територията на обл. Бургас се наблюдава висока степен на концентрация на цифровата инфраструктура, поради функционалната значимост на транзитната централа ЦАМТЦ Бургас и поради високата необходимост от тази услуга по Черноморието. Освен че е една от цифровите централи от южния полупръстен на оптичния кабел, ЦАМТЦ Бургас се явява и връзка със северния полупръстен през ЦАМТЦ Варна.

Изграждането на цифрови АТЦ в Бургас, Созопол и Несебър подобряват показателите на областта, сравнени със средните за страната. Докато показателят за аналогова техника е близък до средния за страната. Поради характера на селищната мрежа, показателят за цифровата техника е определено по-висок, съобразен с нарасналата необходимост и изисквания за качество, като и повишената концентрация на населението по Южното Черноморие в сравнение с вътрешността на областта. Изградените три Цифрови АТЦ са от последно поколение, което им позволява обслужването на повече от една община всяка. ЦАТЦ Созопол обслужва и общините Приморско и Царево, ЦАТЦ Бургас обслужва и община Камено, а ЦАТЦ Слънчев бряг обслужва освен община Несебър, също и община Поморие. Тези централи са от типа AXE Local 7.2, които са традиционна система с комутация на каналите на фирма Ериксон. Тя е предназначена изцяло за гласовия трафик и е съставна част от решенията на Ериксон за мрежи от следващо поколение Engine. Гъвкавите комутационни решения позволяват взаимодействието между мрежите за глас и данни, и тяхното интегриране, универсален широколентов достъп, предоставяне по отворени платформи на усъвършенствани услуги за глас и данни, както и мултимедия.

Общините с най - висок процент на цифровизация са Приморско - 100 %, Несебър - 94.33 % и Поморие - 68.86 %.

Айтос, Карнобат и Малко Търново са нецифровизираните общини в Бургаска област.

Телефонната плътност на 100 жители е 44,48 % и в сравнение с 1998 година е увеличена с 25 %.

Общините с най-висока телефонна плътност са Приморско - 58.67 %, Несебър - 57.65 % и Малко Търново - 45.12 %, независимо че телефонната плътност на 100 жители за община Малко Търново, бележи спад в сравнение с 1998 година, а с най - ниска телефонна плътност - Руен 19,71, Камено - 24.75 % и Айтос - 27.26 %.

С развитието на телекомуникационните технологии и новостите, предлагани на телекомуникационния пазар е повишена потребността не само от обикновената телефонна услуга, а и от други видове телекомуникационни услуги, което налага въвеждането на Еngine технология още през 2004 / 2005 година.

• 
  Други съобщителни услуги
  

Покритието с Канал 1 на БНТ е 100%, известни затруднения има с приемането на Ефир 2 в Старопланинската част на областта (община Руен). Теренните условия, силно пресеченият планински релеф не позволяват пряко приемане на Канал 1 и Ефир 2 от предавателя Слънчев бряг. За по-добро приемане са изградени и функционират телевизионни ретранслаторни станции на територията на областта. Апаратурата е автоматизирана, необслужваема. Съществуващите станции не са достатъчни да покрият с телевизионен сигнал цялата територия и все още има населени места, в които е затруднено приемането на Ефир 2. Въвеждането на сателитни антени в бита намалява значението на проблема.

Във всяка община има изградени кабелни ТВ мрежи, чийто обхват непрекъснато се разширява.

Програмите на БНР се приемат в цялата област, но за планинската част на територията те са единствени, тъй като в най - отдалечените планински части на общините Сунгурларе, Руен, Несебър, Поморие, Айтос, Малко Търново е почти невъзможно приемането на частните радиостанции от областния и общинските центрове.

ТРД Бургас поддържа една шестпрограмна радиомрежа в Бургас и 35 еднопрограмни радиомрежи с общ брой 17 580 абоната.

Достъп до INTERNET

Предоставянето на услугата интернет е демонополизирана дейност, която се предлага от държавни и частни телекомуникационни и телевизионни оператори. ТРД Бургас предоставя достъп до Интернет-мрежата за клиенти в цялата област. Постепенно, все повече населени места получават достъп до Интернет чрез Интернет-доставчици по наети линии до Бургас.

Нараства значението и употребата на телефонни услуги /фиксирани и мобилни/ през Интернет по технологията Voice Over Internet Protocol /VOIP/, които се предлагат от лицензирани интернет и телекомуникационни доставчици.
Пощенски услуги

Териториално поделение “Български пощи” Бургас обхваща югоизточната част на страната и обслужва население около 450 000 души. Това става със 165 броя постоянни пощенски станции, като през летния сезон техният брой се увеличава. Всяко лято се откриват над 30 сезонни станции, които задоволяват нуждите от телеграфопощенски услуги в къмпингите и курортите, намиращи се извън населените места.

Общият брой на персонала е над 700 души.

Поделението разполага с автомобилен парк, състоящ се от около 50 автомобила. Те се движат по разписание и обслужват всички пощенски станции.

Освен пощенските услуги, които са основна дейност на пощите и са стриктно регламентирани в Закона за пощите, се извършват и услуги по договори за възложителство: Банка ДСК, Българска пощенска банка, М Тел, ВиК, НЕК, Социални грижи, НОИ, БТК и др.

Сградният фонд на ТП в много от населените места е занемарен и се нуждае от ремонт и обновяване. Редица от тези сгради на територията в областта представляват паметници на архитектурното изкуство и културата.

През м. юни, 2003г. бе открита телеграфопощенска станция в кв. Сарафово. През м. юли в с. Китен в партера на новострояща се в центъра сграда бе установена пощата. В началото на м. септември в с. Св. Влас завърши строителството и бе открита административна сграда, в която ще се помещават кметството и пощата.

Съществуват места, където капацитетът на станцията е крайно недостатъчен за обслужване на населението. Такъв е случаят със Созопол. Там сградата на пощата е в старата част на града, а обслужва и новата, а през летния сезон броят на населението нараства многократно. Градът се нуждае от станция в новата част.

Подобен е проблемът и с клон № 8 в гр. Бургас, който обслужва един голям комплекс като “Изгрев”. Там сградата, която ползва дружеството е наета от общината, част от нея е реституирана, като се дължи наем и на двете страни.
Мобилни телефонни съобщения

По-голямата част от територията на областта има покритие от мрежите на мобилните оператори. Изключение отново правят някои области от Старопланинската й част, както и региона на Странджа планина, който е района с най-слабо покритие на сигнала в страната. Причините за тези слабости са комплексни и докато преобладаващи за старопланинските райони са релефните особености, то за района на Странджа планина те са второстепенни. По-важни там се оказват социалните фактори - това е най-слабо населения регион в Р. България, който търпи постоянно обезлюдяване.

Сред трите мобилни оператора най-голямо за областта е покритието на радио сигнала МОБИФОН предоставян от “Радио телекомуникационна компания” ООД. Към 01.08.2003г. дружеството има изградени 25 броя базови станции на територията на Бургаска област. Те осигуряват покритие със сигнал на 5837 кв.км. и 172 населени места, представляващи 75,2% от територията и 91,3% от населението на областта.

Въпреки това броят на регистрираните абонати на системата “МОБИФОН” в Бургаска област към 01.08.2003г. е едва 8000.

Съгласно краткосрочните планове за развитие на дружеството до средата на 2004г. се предвижда инсталирането на още две базови станции, които ще осигурят покритието със сигнал на с. Руен и Руенската котловина.

След няколкогодишната тенденция за намаляне броя на абонатите на мобилната телефонна услуга по стандарт NMT 450i МОБИФОН и увеличаване този на ползващите мобилната система GSM, сега този брой е стабилен и сравнително постоянен.