Аналитична част 1.Географско положение

1.2Релеф

Стопанството на Бургаска област е значително повлияно от нейните природни условия и географско положение. Релефът на областта е разнообразен. Преобладават низини с надморска височина до 200м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от Бургаската низина, Карнобатското и Айтоското поле - удобни за механизирано обработване на земята. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения, които са удобни за отглеждане на лозя и овошки. Северните части на областта са заети от дялове на Източна Стара планина, които слабо надвишават 1000 м. и не представляват съществена пречка за комуникациите с областите от Североизточна България. В южната част на областта е разположена Странджа планина с най-висок връх Градище - 710 м. височина. Планините са покрити с широколистни гори и пасища и създават условя за развитие на дърводобива, пасищното животновъдство и туризма. Релефът и богатите на хумус алувиално-блатни почви благоприятстват развитието на селското стопанство и оказват голямо влияние върху неговата специализация. Преобладаващият низинно-хълмист релеф улеснява изграждането на селищната мрежа, на железопътната и пътна инфраструктура.

Разчленената брегова линия създава добри възможности за изграждането на пристанища. Широката и дълга плажна ивица, малките острови и полуострови, лагуни и лимани и пясъчните дюни благоприятстват развитието на морския рекреативен туризъм, а във вътрешността на областта има потенциал за развитието и на други специализирани форми на туризма като екологичен, селски и др.

2.Природни ресурси

2.1Климат

Климатът на Бургаска област се обуславя от съвместното влияние на Черно море, Стара планина и Странджа. Годишните валежи са от 500 л/м² за Созопол до 927 л/м² за М. Търново. Максимумът на валежите за районите на Бургас, Карнобат, Айтос, Сунгурларе, Руен и Камено е през месеците май и юни, а за района на Странджа през месеците ноември и декември. Минимумът на валежите за цялата област е през месец август. Най-много валежи в Бургас са паднали през 1931г. - 962 л/м², а най-малко през 1945г. – 285 л/м².

Средната годишна температура на въздуха е от 11,3°C за общините Руен и Малко Търново до 13,3°C за Созопол. За района на Бургас тя е 12,7°C. За цялата област най-студено е през месец януари - от 0,5°C в Карнобат до 3,2°C в Царево. За района на Бургас средномесечната температура за януари е 1,8°C. Най-горещи за цялата област са месеците юли и август. Най-високата температура на въздуха 42,9°C е измерена в Айтос, а най-ниската –30,2°C в Средец. Зимата в областта е сравнително по-мека, в равнинната част повечето дни безснежна, а в Стара планина и Странджа снежната покривка е от 20 до 46 дни. Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото е горещо, а есента топла и продължителна.

2.2Почви

Основните почвени типове в Бургаска област, подходящи за интензивно земеползване са смолниците, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви.

В равнинната част и по най-ниските хълмисти терени на областта са разположени смолници, които заемат основна част от обработваемите земи в общините Карнобат, Камено, Бургас, Поморие и малка част в общините Сунгурларе, Айтос, Средец и Несебър.

По-високите хълмисти области на Карнобатското поле (община Карнобат), по югоизточните склонове на Стара планина (общини Несебър, Руен, Айтос, Сунгурларе) и Странджа планина (общините Средец, Малко Търново, Созопол, Приморско и Царево) са заети с канелени горски почви.

Основните почвени типове в Бургаска област (смолници, канелени горски и алувиално ливадни) заемат около 90 -92 % от обработваемите земи.