Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г

В Доклада за състоянието на околната среда за 2011 г., изготвен от РИОСВ Русе, като най-сериозен източник на замърсяване на въздуха се посочва отделянето на прах от парокотелната централа на предприятието „Фазерлес” АД, която използва за гориво мазут и дървесни отпадъци. На второ място се окачествява промишленото замърсяване от по-малките предприятия и домакинствата в гр. Силистра, които използват мазут, нафта, въглища и дърва, тъй като не е изградено централизирано снабдяване с природен газ.

Констатирани са трайно ниски нива на основните следени замърсители - серни и азотни оксиди, въглероден оксид, бензен и озон. Нивата на ФПЧ₁₀ като годишна концентрация са под заложената норма -40 мкрг/м3, но остава превишението на разрешените до 35 пъти в годината брой дни с превишения на ПДК-50 мкрг/м3.

Заключения:

• 
  Замърсяването на атмосферния въздух се дължи основно на битовото отопление - използване на твърди горива през отоплителния сезон, автотранспорта и строителството;
  
• 
  Промишлената дейност е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на атмосферния въздух;
  
• 
  След приключване на заложената газификация на град Силистра, както и изпълнението на мерките в актуализираните програми за КАВ на община Силистра, замърсяването с фини прахови частици на атмосферния въздух ще се намали значително.
  

Води

Освен р. Дунав като гранична река, през територията но област Силистра протичат Добруджанските реки, които съществуват на определено разстояние след изворите си, след което се загубват в льосовите образувания на Добруджа и следващите ги суходолия, като не формират повърхностен приток към р. Дунав.

Категоризацията на повърхностните водни обекти на територията на област Силистра е:

• 
  р. Дунав – ІІІ-та категория;
  
• 
  Суходолия от поречие Добруджански реки – ІІ-ра категория.
  

През 2008-2010 г. е разработен комплексен План за управление на речния басейн (ПУРБ), който отчита настоящото екологично състояние на водните тела в басейна и залага комплексни мерки за неговото подобряване. Като цяло обследваното състояние на повърхностните водни тела – пресъхващи реки, както и на подземните водни тела в района на област Силистра е оценено като добро.

Данните от емисионния контрол от Пристанище Силистра – десен бряг на Река Дунав, цитирани в годишния доклад за 2011 г. на РИОСВ Русе, показват, че реката отговаря на условията на водоприемник от ІІI-та категория.

Трябва да се отбележи възможността за трансгранично замърсяване на река Дунав и хидроложки свързаните с нея повърхностни и подземни водни тела от източници, изпускащи замърсяване нагоре по течението и корабоплаването по реката. Според данни на РИОСВ Русе, често наблюдавано замърсяване от този тип е от разливи на нефтопродукти, транспортирани по течението на реката.

Основният проблем за замърсяването на водните поречия е заустването на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води от населените места или в нарушения в технологичния режим на работа на пречиствателните съоръжения, т.е. на неправилна експлоатация, несвоевременно изваждане и депониране на утайките, нарушения в производствения процес на предприятията, повреди и аварии на отделните елементи от пречиствателните съоръжения.

В област Силистра съществуват многобройни директни зауствания на отпадъчни води във водоприемниците. В крайдунавските общини няма изградени пречиствателни станции за отпадъчни води. Много от малките населени места нямат изградени канализационни мрежи, като отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове. През изтеклата година е приета и въведена в експлоатация селищната канализационна мрежа в град Главиница. ПСОВ има в градовете Дулово и Ситово, като тази в Дулово е само с механично стъпало и пречистените води не отговарят в пълна степен на нормативните изисквания. Все още са незавършени станциите в град Главиница и село Сребърна, и изграждащото се биологично стъпало в град Дулово.

Основни замърсители в отпадъчните води в региона са органичните вещества. Изграждането на необходимите пречиствателни съоръжения и поддържането в изправност на съществуващите е от особена важност за опазване на водите от замърсяване. Обектите се контролират за правилната експлоатация на технологичните процеси и процесите на пречистване, за изпълнение на условията в разрешителните за заустване и в комплексните разрешителни.

Определена степен на пречистване на отпадъчните води се постига от локалните пречиствателни съоръжения, като септични ями, биофилтри, мазниноуловители, каломаслозадържатели и заводски пречиствателни станции за битово-фекални и химически замърсени води.

Пречиствателни съоръжения за производствени отпадни води са изградени във „Фазерлес” АД, „Меком” АД. В „Силома” АД има изградено съоръжение за пречистване на химически замърсена вода и друго за битови води, заустени са в река Дунав. „Стомана” АД има локално пречиствателно съоръжение (ЛПС) – към душ кабина за паропочистване и вани за обезмасляване и измиване. След неутрализация водите се заустват в градска канализационна мрежа. Регионалното депо за твърди битови отпадъци също има изградено ЛПСОВ.

Свинекомплексите вече са на сухо почистване на боксовете, с цел намаляване оттока на отпадъчните води. Това преустановява директните зауствания и позволява оползотворяване на течните торови маси за наторяване на земеделски земи. Съгласно издадените им Комплексни разрешителни, на дружествата не се разрешава заустване на отпадъчни води в канализационната система и/или във воден обект. Отвеждането на смесения поток отпадъчни води (производствени, битово-фекални и дъждовни) става единствено в бетонови резервоари и изсушителни полета и се извозва със специализирана техника за наторяване.

От извършения текущ и последващ контрол се констатира повишаване на екологичната култура у бенефициентите, чиито инсталации, формират отпадъчни води, при опазването и подобряване на състоянието на водните екосистеми и устойчивото използване на водите. Отчитат се положителни резултати при поддържането в добро техническо и експлоатационно състояние на пречиствателните съоръжения. Показател за това е намаленият с 20% размер на наложените през 2011 г. санкции, спрямо предходната година.

Единственият изкуствен водоем в областта яз. Антимово се стопанисва от държавното дружество „Напоителни системи” ЕАД - клон Русе, основния оператор на хидромелиоративната мрежа в региона. Същото дружество е отговорно за стопанисването на защитни диги по брега на река Дунав, които предпазват основните брегови селища в областта – Тутракан, Айдемир и Силистра от наводнение.

Земи и почви

Замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди

При извършените анализи до момента не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почвите. Това се дължи на воденето от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилна употреба на пестициди и торове и сеитбооборот. Не е констатирано и наднормено съдържание на тежки метали от автотранспорт, което е показател за ползването на безоловен бензин.

Замърсяване на почвите с продукти за растителна защита (пестициди)

При извършваните контролни проверки не са констатирани замърсявания с продукти от растителна защита. Земеделските производители не съхраняват на производствените си площадки препарати за растителна защита. Ползват дози, които са им необходими за третиране. През 2011 г. няма констатирани наднормени концентрации по заложените показатели за анализ на почвите.

Остава неразрешен проблемът със залежалите пестициди. Залежалите фитофармацевтични препарати се съхраняват в складове, неотговарящи на изискванията на Постановление № 53 за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци. Складовете са безстопанствени с нарушена покривна конструкция без врати и прозорци, без охрана, с което се създава предпоставка за замърсяване на околната среда и застрашаване живота и здравето на хората

През последните години на територията на област Силистра се забелязва намаляване на замърсяването на земите и почвите. Обръща се по-голямо внимание на ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието. Разработват се програми за екологично земеделие и животновъдство, спазват се правилата за добри земеделски практики.

Защитени територии и биоразнообразие

Защитените територии се обявяват с цел опазването на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Таблица 42. Защитени територии в област Силистра

№ по ред	Наименование	Категория	Собственост и стопанисване	Територия /хектари/	Попада в териториалния обхват на следните общини	Приет план за управ-ление
1	„Сребърна”	Поддържан резерват	изкл.държавна собственост	892.05	Силистра	Да
2	„Гарвански блата”	Защитена местност	общинска собственост	280	Ситово	Не
3	„Сая Кулак”	Защитена местност	ДГС-Тутракан	1.8	Тутракан	Не
4	„Малък Канагьол”	Защитена местност	ДГС-Силистра	369.96	Силистра, Кайнарджа, Алфатар	Не
5	„Паметника”	Защитена местност	ДГС-Силистра	33.8	Силистра	Не
6	„Блатото край с.М Преславец”	Защитена местност	община Главиница и ДГС Тутракан	147.34	Главиница	Не
7	„Калимок – Бръшлен”	Защитена местност	общинска, държавна и частна собств.	5952.35	Сливо поле, Тутракан	Да
8	„Остров Пожарево”	Защитена местност	ДГС-Тутракан	71	Тутракан	Не
9	„Каракуз”	Защитена местност	ДЛС-Каракуз	74.04	Алфатар	Не
10	„Горната кория”	Защитена местност	ДГС-Силистра	4	Ситово	Не
11	„Меджид табия”	Защитена местност	ДГС-Силистра и общ. Силистра	17.2	Силистра	Не
12	„Острата канара”	Природна забележителност	общинска собственост	1 ха	Ситово	Не
13	„Пеликаните”	Защитена местност	държавна, частна и общинска	542.8	Силистра	Не
14	„Суха река”	Защитена местност	ДГС-Силистра и общ. Кайнарджа	2307.92	Кайнарджа	Не
15	„Скално образувание Вратата”	Природна забележителност	ДГС- Силистра	2.4	Кайнарджа	Не
16	„Скално образувание Пещерата”	Природна забележителност	ДГС-Силистра	8.5	Кайнарджа	Не

Съгласно нормативната уредба категориите защитени територии са: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Общият им брой на територията на страната е 966. От тях 39 се намират в обхвата на РИОСВ-Русе и са с обща площ 15 821,6 ха - резерват „Бели Лом”, 9 природни забележителности, поддържан резерват „Сребърна”, природен парк „Русенски Лом” и 27 защитени местности.

За три от тях: ПР „Сребърна”, ПП „Русенски Лом” и ЗМ „Калимок-Бръшлен” има утвърдени и влезли в сила Планове за управление като основни документи, определящи конкретните режими и дейности.

Влажни зони с изключително голямо значение за опазване на биологичното разнообразие са и следните защитени местности: „Калимок-Бръшлен”, „Блатото край село Малък Преславец”, „Гарвански блата”.

Зоните от мрежата Натура 2000 в област Силистра включват :

• 
  9 СЗЗ с обща площ 164 513 ха, което представлява 5,7% от общата площ на областта – Остров Пожарево, Сребърна, Комплекс Калимок, Стената, Хърсовска река, Суха река, Лудогорие, Гарванско блато и Блато Малък Преславец
  
• 
  7 ТЗО с обща площ 182 184 ха, което представлява 6,4% от общата площ на областта – Хърсовска река, Суха река, Лудогорие, Лудогорие-Сребърна, Лудогорие-Боблата, Калимок-Бръшлен и Пожарево-Гарван.
  

Най-значимата защитена зона в област Силистра е поддържания резерват „Сребърна”. Общо в резервата и неговите околности досега са идентифицирани 230 вида птици, които представляват 57,5% от установените видове на българската орнитофауна (общо около 400 вида). 132 са гнездящите видове, а 98 са зимуващи. Петдесет и осем вида са включени в „Червена книга на НР България” (1985), като 10 са световно застрашените видове. Те включват малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Къдроглавият пеликан и голямата бяла чапла гнездят на територията на страната единствено в резервата Сребърна. В резервата гнездят около 65 двойки къдроглав пеликон, от обща европейска популация от 1200-1500 индивида.

За периода 2007 – 2012 г. в защитена местност „Калимок-Бръшлен” е реализиран проектът „Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването” с подкрепата на Глобалния екологичен фонд и Световната банка. Същият е стартирал през м. октомври 2002 г. и е завършен през м. декември 2008 г. от Министерството на околната среда и водите, общинските администрации и неправителствени природозащитни организации. Част от дейностите по проекта са изграждане на захранващи канали, защитни диги, прерязване на главната дига, отделяща територията на бившето блато „Калимок” от река Дунав, и изграждане на три шлюза за контролирано наводняване на влажната зона. В резултат на тези мероприятия е започнал процесът на естествено възобновяване на съществувалите в миналото влажни зони, които са важен фактор за възпроизводство на рибните ресурси и основно местообитание на огромен брой растителни и животински видове. Посредством ежегодното заливане на зоната се реализират нейните функции по съхранение на биоразнообразието и пречистване на водите.

За периода 2007 – 2012 г. в ПР „Сребърна” е реализиран проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в Поддържан резерват „Сребърна”. Същият е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от Държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма „Околна среда” 2007–2013 г. Част от дейностите по проекта са свързани с различни способи за ликвидиране на инвазивни растителни видове, които са реализирани на различни места в резервата. Очакваният ефект от тях е ограничаване на тяхното разпространение за сметка на развитието на характерните и типични за екосистемата местни видове. В тази връзка е извършена и подмяна на горскостопанската култура от хибридна топола на територията на резервата и залесяване на терена с фиданки от дървесни видове, характерни за естествените заливни гори, каквито могат да се наблюдават на съседните острови в р. Дунав. Предвидено е отглеждане на залесените фиданки с цел трайно постигане на целите за възстановяване на естественото местообитание.

Фондация „Льо Балкан” реализира поддържащи и възстановителни мерки в гнездовата колония на къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus). Дейностите по програмата са свързани с подобряване на условията за отглеждане на поколенията в колонията. Изградени и поставени са четири наколни платформи, целящи предоставянето на недостъпни за хищници места за гнездене. Платформите се оказаха предпочитано място за птиците, тъй като отговарят на биологичните им изисквания – предоставят отлична видимост към околността на гнездата. Поставянето на електропастир по западния бряг на езерото затруднява достъпа на хищници до гнездовата колония на пеликаните. С това се постига по-добър гнездови успех през размножителния сезон и поддържане на популацията на вида.

Други дейности за запазване и управление на биоразнообразието, реализирани през периода, са свързани с прякото изпълнение на плана за управление на защитената територия. Извършен е ремонт на двата шлюза на захранващия канал, което позволява по-лесната и ефективна работа с тях, необходима за бърза реакция при промяна на нивото на р. Дунав. Благодарение на това може да се осигури оптимално захранване на езерото с вода от реката.

Управление на отпадъците

Всички общини от област Силистра имат утвърдени програми по „Управление на дейностите с отпадъци” (УДО). Изготвени са общински наредби, регламентиращи управлението на битовите и строителните отпадъци на техните територии, в които се отразяват изискванията на нормативната база по отпадъците.

Решаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците, е един от най-сериозните екологични проблеми. От една страна отпадъците са пряк замърсител на въздуха, водите и почвата, като носят непосредствен риск за здравето на човека. От друга страна, отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник. Тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси.

Всички общини в област Силистра са въвели системи за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. Периодично се извършва подмяна на старите и амортизирани съдове с нови.

Системата за разделно сметосъбиране е въведена в община Силистра през 2008 година. В останалите общини на областта, контейнерите не са използвани по предназначение и не са докладвани количества разделно събрани отпадъци.

Въведена е система за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Общините са информирали РИОСВ–Русе за броя и адресите, на които ще бъдат поставени контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки. На територията на 5 общини - Алфатар, Ситово, Кайнарджа, Главиница и Дулово се предвижда, освен в контейнери, разделно да се събират отпадъци от опаковки и в чували с обем 120 л. Все още няма стартирали мерки в общините за изграждане на площадки за третиране и компостиране на биоразградими отпадъци.

От септември 2006 г. в гр. Силистра функционира регионално депо за твърди битови отпадъци (РДТБО), изградено със средства по Програма ИСПА на Европейския съюз. Депото приема битови, строителни и производствени отпадъци. Обслужва общините Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар и Главиница. Община Тутракан депонира отпадъците си на РДТБО-Русе. Предвиден е завод (инсталация) за компостиране на боклук, който трябва да бъде изграден в близост до Регионалното депо за твърди битови отпадъци в района на т. нар. местност „Осми пост”.

Старите сметища в общинските центрове и населените места в общините не отговарят на нормативните екологични изисквания. Поради тази причина всички общински администрации са представили до 31.03.2005 г. актуализирани планове за привеждането им в съответствие с изискванията на Наредба № 8 (ДВ, бр. 83/2004 г.). През 2011 г. не са се експлоатирали депа (сметища), които не отговарят на екологичните изисквания. Кметовете на всичките общини в областта изпълняват указанията във връчените им заповеди за преустановяване експлоатацията на всички общински депа, които не отговарят на нормативните екологични изисквания.

За периода 2007-2012 г. на територията на област Силистра са извършени рекултивации на закрити сметища за битови отпадъци, както следва:

• 
  град Алфатар- рекултивирана площ - 9 дка;
  
• 
  село Ситово- рекултивирана площ - 9 дка;
  
• 
  село Кайнарджа- рекултивирана площ - 8 дка.
  

Заетата площ от депата намалява 3 пъти.

Таблица 43. Отпадъци в област Силистра

	Депонирани битови отпадъци - хил. тона		Заета площ от депата - дка		Остатъчен капацитет на депата - м3
	2007	2011	2007	2011	2007	2011
Общо за страната	2980	2568	6384	5046	25792524	13618234
Северен централен район	343	345	929	510	9016621	3698393
Вeликo Търнoвo	130	100	321	274	653091	154414
Гaбрoвo	46	67	100	101	1617219	1313932
Рaзгрaд	49	38	186	22	92878	269286
Русe	77	107	225	83	1170355	1272607
Силистрa	42	33	97	30	5483078	688154

Основните проблеми, свързани с третирането на отпадъците на територията на област Силистра, могат да бъдат обобщени в следните изводи:

• 
  Отделяните разходи за управление на отпадъците на всички нива са недостатъчни, а инвестициите свързани с управлението на отпадъците – ограничени;
  
• 
  Прилагането на приоритетите за управление на отпадъците, съгласно ЗУО се затруднява, поради недостатъчните мерки за намаляване на отпадъците, постъпващи за депониране и изпълнението на програмите за разделно събиране на отпадъците;
  
• 
  Все още експертите констатират неконтролирано изхвърляне на отпадъците и появата нерегламентирани сметища в и извън населените места;
  
• 
  Използваната сметосъбираща техника и контейнерния парк на места са амортизирани в значителна степен;
  
• 
  Обществото не е достатъчно информирано за рисковете за околната среда, в резултат на неправилно третиране на отпадъците.
  

Шум

Шумът е от един основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които е генериран. Той може да е причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлени инсталации и съоръжения.

Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе организира извършване на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван от промишлени инсталации и съоръжения в областите Русе, Разград и Силистра.

Списъкът на подлежащите на мониторинг промишлени източници на шум в района на инспекцията обхваща около 90 предприятия, като се актуализира постоянно в зависимост от дейността им.

По-голяма част от промишлените предприятия в района на инспекцията са разположени в производствено-складови зони или извън населените места, така че влиянието на излъчвания от тяхната дейност шум върху населението е минимално. Допустимите гранични нива на шум за тях са 70 dB(А) съгласно Наредба 6/2006 г.

Таблица 44. Регистрирани шумови нива в област Силистра-2007-2009-2011г

	Наблюдавани пунктове - брой	Разпределение на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива – дБ
		под 58	58-62	63-67	68-72	73-77	78-82	над 82
Общо 2007 г.	710	128	116	189	216	59	2	-
Област Силистра	Няма данни							-
Общо 2011 г.	727	153	117	235	175	47	-	-
Гр.Силистра - 2011 г.	15	1	4	9	1	-	-	-

Източник: РИОСВ-Русе

В област Силистра не са регистрирани високи нива на шум.

Разходи за опазване на околната среда

Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с определени публични разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за проучвания и оценки на качеството на средата.

Таблица 44. Разходи за опазване на околната среда (хил. лв.)

Териториално ниво	2007	2008	2009	2010	2011
България	1197422	1700329	1280563	1273777	1438165
Северен централен район	70471	112665	68271	64137	66708
Велико Търново	24140	31754	22353	20320	24453
Габрово	4326	5144	3266	4146	3818
Разград	7152	11406	7128	9670	7936
Русе	25404	41979	19995	19210	20232
Силистра	9449	22382	15529	10791	10269

Източник: РИОСВ-Русе

В национален план, след 2009 г. разходите за опазване на околната среда в Северна България намаляват, а СЦ район е с най-малко разходи от всички райони. В този контекст, относително високите разходи за област Силистра в рамките на СЦ район са благоприятен фактор, но въпреки това през 2011 г. са намалели в сравнение с 2010 г.

Екологични рискове

Според сеизмичното райониране на България територията на областта попада в два сеизмични района. Границата между тях е разположена северно от с.Проф.Иширково с посока североизток-югозапад.

Ерозията се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и в ровинна ерозия. Ерозионните процеси в Дунавската равнина непрекъснато увеличават своя интензитет, като причиняват значителни вреди на инженерни съоръжения и селското стопанство. Най-силно засегнат от ровинна ерозия е Дунавският бряг. Тя застрашава функционирането на изградени водовземни съоръжения в терасата на р. Дунав. Ровинната ерозия на суходолията при водообилни сезони е оформила стръмни до каньоновидни долинни системи.

Проявления има и ветровата ерозия поради равнинния и открит релеф и периодично силните ветрове. Създадени са полезащитни горски пояси с цел предотвратяване на ветровата ерозия и равномерно разпределение на снежната покривка в междуклетъчните пространства. По този начин те изпълняват и влагозадържащи функции. Според използвания в ИАОС модел за оценка на ветровата ерозия, най-добро е ерозионното състояние на почвите в община Главиница, където рискът от ветрова ерозия в земеделските земи е слаб (0,5-1,0 t/ha/y).

Таблица 45. Ветрова ерозия на територията на област Силистра

Общини/ област	Степен на ерозионен риск ( Площ (hа)						Общо площи (hа)	% от обра-ботвае-мата земя (hа)	Почвени загуби(t)	Средно годиш-на ин-тензив-ност на ветро-вата ерозия (t/ha/y)
	Слаб (0,5 – 1,0 t/ha/y)	Слаб до умерен (1,01 – 2,0 t/ha/y)	Умерен (2,01 – 10,0 t/ha/y	Умерен до висок (10,01 – 20,0 t/ha/y)	Висок (20,01 – 50,0 t/ha/y)	Висок (20,01 – 50,0 t/ha/y)
Алфатар	1 672	2 300	6 888	0	0	0	10 860	42	23 122	2
Главиница	26 568	0	0	0	0	0	26 568	59	5	0
Дулово	687	779	29 913	0	0	0	31 380	53	82 110	3
Кайнарджа	1 869	2 275	6 702	0	5 480	0	16 326	56	53 039	3
Силистра	5 395	8 721	16 572	0	0	0	30 715	61	59 901	2
Ситово	2 013	2 940	10 759	0	0	0	15 712	60	33 941	2
Тутракан	10 247	9 998	6 175	0	0	0	26 420	63	34 849	1
Обл.Силистра	48 451	27 013	77 010	0	5 480	0	157 980	57	286 967	2

Източник: РИОСВ-Русе

Площната водна ерозия се проявява най-вече при обработваемите земеделски земи и при земи с наклон на терена по-голям от 1°. За възникването и наличието на ерозионните процеси освен наклона голяма роля играят и валежите. Данните и оценката за състоянието на земеделските земи, засегнати от водоплощна ерозия и почвени загуби в общините на областта, са получени в резултат на използвания в ИАОС математически модел за изчисляване на водоплощна ерозия (табл.46).

Таблица 46. Водоплощна ерозия на територията на област Силистра

	Слаб (0.5 - 1.0 t/ha/y)	Слаб до умерен (1.01 - 2.0 t/ha/y)	Умерен (2.01 - 10.0 t/ha/y)	Умерен до висок (10.01 - 20.0 t/ha/y)	Висок (20.01 - 50.0 t/ha/y)	Много висок (> 50.01 t/ha/y)	Площи (ha)	% от обработ- ваемата земя (ha)	Почвени загуби (t)	Средногодишна интензивност на водоплощната ерозия (t/ha/yr)
Област Силистра	48451	27013	77010	0	5480	0	157980	57	286967	2
Алфатар	1672	2300	6888	0	0	0	10860	42	23122	2
Главиница	26568	0	0	0	0	0	26568	59	5	0
Дулово	687	779	29913	0	0	0	31380	53	82110	3
Кайнарджа	1869	2275	6702	0	5480	0	16326	56	53039	3
Силистра	5395	8721	16572	0	0	0	30715	61	59901	2
Ситово	2013	2940	10759	0	0	0	15712	60	33941	2
Тутракан	10247	9998	6175	0	0	0	26420	63	34849	1

Източник: РИОСВ-Русе

Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залесяване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветрова и водна ерозия на почвата.

По-значителни свлачища се наблюдават покрай брега на р. Дунав, най-голямо от които е свлачището при гр. Тутракан. Свлачища има и в района на вилната зона на гр. Силистра. Свлачищата, дълбоките суходолия и сляганията на льоса затрудняват строителството на комуникационни и хидромелиоративни съоръжения.

Наводненията по река Дунав крият сериозни опасности за крайбрежните селища, както и природните и селскостопански територии, попадащи в заливните райони на реката. Последното голямо наводнение в зоната Остров-Силистра от 2006 г. е засегнало значително незащитените от диги части на българската брегова зона, като е довело до евакуация на 45 жилища и 126 домакинства, и наводняване и замърсяване на сондажни кладенци от системата за водоснабдяване на областта.

7. 
   
   Каталог: OA-SILISTRA -> home.nsf
   home.nsf -> Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г
   home.nsf -> Февруари 2013 Отдел „спкрр в сцр-русе“ гд „спррату“ мррб
   home.nsf -> Областна администрация Силистра утвърждавам: николай димов /П
   home.nsf -> Закон за защита от дискриминация (загл. Изм. Дв, бр. 68 От 2006 Г.) В сила от 01. 01. 2004 г
   home.nsf -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
   
   
   
   Изтегляне 2.99 Mb.
   
   Сподели с приятели: