ГЛАВА ВТОРА: Организация на кредитния процес

Кредитният процес преминава през три етапа: проучвателен, етап на управление и контрол но кредитната дейност и заключителен етап. Този процес има за цел да събере информация за кредитоискателя. Чрез тази информация банката добива представа за своя потенциален клиент, за неговата дейност и за взаимотношенията му с други икономически субекти /банки, държава и икономически контрагенти/. Това има съществено значение за банката, за да се разбере дали кредитоискателят има задължения към тях – при евентуално влошаване на платежоспособността на клиента те ще могат да се явят като конкуренти при удовлетворяването на кредиторите .

Най-голямо значение има проучвателният етап. От качеството на работа на банковите специалисти на този етап зависи преди всичко крайният резултат от кредитната дейност, защото в проучвателният етап се взема кредитното решение – да се отпусне или да се откаже предоставянето на кредит.

На този етап се извършват главно следните видове дейности:

1.Подаване от клиентите заявление за кредит.

2.Провеждане на интервю с клиента.

3.Проучване на състоянието на кредитоискателя – кредитоспособност, гаранции и др.

4.Посещение при нужда на предприятието.

Проучвателният етап започва с подаването на заявлението за кредит, което включва следните данни:

1. Наименование, статут, регистрация, седалище и адрес на кредитоискателя.

2. Данни за искания кредит – размер, цел, начин на ползване /на траншове или еднократно/, начин, източници и срокове на погасяване.

3. Гаранции – залог на движими ценности, ипотека на недвижимо имущество, блокирани депозити, поръчителства и др.

4. Взаимоотношения с други банки, държавата и други контрагенти. Информация за депозитите и кредитите в другите банки.

Към заявлението за искане на кредит обикновено се прилагат документи за съдебна регистрация, както и документи, даващи право на лицето, влизащо в контакт с банката, да представя и задължава банката, ако това не е видно от документите за регистрация. С цел вземането на решение за предоставяне на кредит банките изискват от клиентите си и следните документи:

1. Технико-икономическа обосновка.

2. Баланс и отчет за приходите и разходите.

3. Документи, удостоверяващи собствеността на обезпечението и неговите застраховки.

В технико-икономическата обосновка кредитоискателят трябва да докаже основанието за искания кредит и възможностите за неговата възвръщаемост. Тя трябва да съдържа следната информация:

1. Описание на дейността и мениджмънта на фирмата – история на фирмата, основни цели на дейността й, стратегия, структура на управлението, трудови ресурси.

2. Описание на производството – организация, доставчици, цени на суровините и материалите, прозводствени разходи, оборудване, използвани технологии, състав и структура на дълготрайните материални активи.

3. Описание на маркетинговите цели и стратегии – търговска ориентация, продуктова гама, анализ и прогнозиране на продажбите, пласментни стратегии, дистрибуторска мрежа и сервиз, рекламни стратегии, ценови предвиждания. Важно изискване на банката за отпускане на кредит е фирмата да представи договорите за реализация на продукцията. Това се приема като доказателство за наличието на бъдещи парични постъпления, които да се използват за срочно издължаване на заема.

4. Описание на проекта, за който се иска кредита. Обикновено във въведението на бизнес-плана се посочва мнението на съставителите за неговите предимства.

5. Финансова информация – предвиждания за бъдещи парични потоци, вид и размер на финансирането, финансови коефициенти, даващи представа за рентабилността на кредитоискателя, както и анализ на рентабилността и на ефективността на проекта.

Най-съществената част е финансовата информация относно:

- необходими средства;

- структура на капитала, акционери и техните позиции;

- използването на фондовете;

- необходимост фирмата да използва заемен капитал;

- текущи финансови отчети;

- финансови прогнози.

Съгласно Закона за счетоводството и Националния сметкоплан, балансите и отчетите за приходите и разходите трябва да са заверени от одитор. Обикновено се представя отчет за последните три години, както и за месеца, предшестващ месеца, през който се иска кредит.

Решението за предоставяне на кредит се взема след направен на базата на събраната информация за банковия клиент анализ на кредитоспособността на кредитоискателя. Кредитният процес приключва на този първи етап в случаите, когато банката отказва отпускането на кредит. При положителен отговор се оформя договор за кредит, както и договор за обезпечението му – договор за залог, ипотека, поръчителство и др.

Няколко са причините, които налагат издаването на разрешение за отпускане на кредит:

На първо място, да се извърши цялостна проверка за правилността на взетите до този момент решения, свързани главно с определянето на кредита, оценка и цена на кредита.

На второ място, да се подобри комуникацията и обмяната на информация между различните нива на отговорност по предоставянето на кредити в банката. Вземането на решение за предоставяне на кредит започва от извършването на проверка за наличие на свободен кредитен лимит и свършва с анализ на събраната информация и направената оценка на риска.

Този етап започва след сключването на посочените договори и усвояването на посочения кредит – на траншове или наведнъж.На този етап кредитният екип следи и за своевременното и в съответния /договорен/ размер погасяване на главницата на кредита, както и на съответните дължими лихви от страна на длъжника. Този контрол се осъществява на основата на погасителна схема, включена в договора за кредит. Ако има неиздължени лихви и рати екипът проучва за това и предприема мерки за събиране на изискуемите вземания. На този етап се прави анализ на състоянието на клиента, на основата на който, ако се налага, се преструктурират задълженията.

Съществено място на този етап заема дейността на банката по контролиране предоставянето на кредитите и тяхното цялостно обслужване. Непрекъснатите промени в икономическата среда изискват постоянно следене за кредитоспособността на кредитополучателите, за развитието на кредитния риск, за измененията в цените на обезпеченията, за възможността на кредитополучателя да погасява кредита си според погасителния план, както и за общото състояние на кредитния портфейл и съответствието му с кредитната стратегия на банката.

Контролът върху състоянието на предоставените кредити преминава през следните етапи:

1.Текущо следене на индивидуалните кредитни експозиции във времето.

2.Класифициране на кредитите и образуване на законови провизии.

3.Отписване на безнадеждни вземания.

Текущото следене за всеки кредит във времето се извършва на две нива: първо, от кредитния инспектор, който е участвал във вземането на решение за предоставяне на кредит и, второ, от контрольор – служител в дирекция “Вътрешен контрол” към Хеброс банк, който периодично контролира движението на всеки кредит. Двете страни в този процес взаимно си помагат при постигане на обективна оценка за състоянието на всяка кредитна експозиция.

Задачите на този контрол са следните:

1.Следене за изпълнението на погасителния план – по главница и лихви.

2.Събиране на информация относно състоянието на предоставеното на банката обезпечение и евентуалната му преоценка.

3.Установяване на финансовото състояние на кредитополучателя.

4.Оценка на информацията за кредитната задлъжнялост на клиента.

5. Анализ на информацията за макроикономическата ситуация в страната и влиянието й върху кредитоспособността на кредитополучателя.

6. Контролиране на състоянието на менаджерския екип на клиента и на компетентността на управлението.

7.Осъвременяване на информацията в кредитните досиета.

Особено внимание при този контрол се отделя на кредитите, чиято стойност е около размера на големите вътрешни кредити, както и на кредитите с рискова оценка, по-висока от средната за банката. След завършване на проверките контролъорите задължително предоставят справки на управляващия кредитната дирекция, както и на кредитния комитет и другите заинтересовани звена в банката.

На основата на получените резултати за различните видове кредити и за кредитния портфейл като цяло се прави оценка на вероятността да не се погасят отделни задължения към банката. Това дава основание, на първо място, за класифициране на кредитите според възможността за погасяването им, и на второ място, за предприемане на мерки за защита на банката от реализиране на загуби от непогасени кредити, т.е. за образуване на провизии.

Банките образуват от печалбата си или като текущи разходи няколко вида провизии:

1.Специфични провизии, които се отделят за всяка отделна класифицирана рискова експозиция.

2.Общи провизии, които не се създават с конкретно вземане, а се образуват за цялата сума на кредитния портфейл.

3.Провизии за вземания от определени сектори и държави с нисък кредитен рейтинг.

Специални резерви се образуват след завършване на проверката по даден кредит на основата на препоръките на кредитния инспектор и контролъора от дирекция “Вътрешен контрол” в доклада им към кредитния комитет. Всяка банка създава кредитен комитет като специализиран вътрешен орган за наблюдение, преценка, класифициране и провизиране на рисковите провизии.

Банките оценяват, класифицират и провизират рисковите си експозиции. Рисковите експозиции се класифицират съгласно Наредба №9 на БНБ след последната промяна в Закона за банките в 4 класификации:

1. редовни - до 30 дена без просрочия;

2. експозиции под наблюдение - от 31 до 60 дни ;

3. нередовни - от 60 до 90 дни и

4. необслужвани - над 90 дни.

За да намали кредитния риск, банката трябва да упражнява не само индивидуален контрол върху отделните видове предоставени кредити, но и върху целия кредитен портфейл. На тази основа тя, от една страна, минимизира риска, а от друга страна, анализира формиращите се основни тенденции в кредитния процес и по-специално: отношение между необслужваните кредити и активите; дела на резервите в общия размер на кредитите; концентрациите на кредитите в отделните отрасли, производства и предприятия; критериите за определяне на кредитните лимити по държави, отрасли, предприятия, падежи, валути, вид на обезпечението и др. На тази основа се правят препоръки за усъвършенстване на кредитната политика и оптимизиране на кредитния портфейл.
1.3. Заключителен етап

Този етап представлява стадий на кредитния процес. На този етап се прекратява кредитното отношение. То може да бъде направено по два начина:

- доброволно, ако длъжникът погасява по своя инициатива кредита, заедно с лихвата;

- принудително изпълнение на договора за погасяване на изискуемите вземания.

Към принудително изпълнение се пристъпва, когато дебиторът не си плаща дължимите лихви и рати. То се извършва по различни начини и форми и зависи от състоянието на длъжника.

Събирането на кредитите е съществен етап на текущия контрол върху обръщаемостта на предоставените кредити и на заключителния стадий на кредитното отношение. Изграждането на ефективна система за събиране на кредитите е съществен елемент от дейността на банката. Текущите приходи под формата на погасителни вноски и лихви по кредитите са основен фактор за рентабилността на банките. Процедурата по събиране на кредитите включва следните етапи:

1.Текущо установяване на влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя.

2.Определяне на стратегията на банката по събиране на кредитите при възникване на проблеми във връзка с обслужването им, т.е. при поява на

„ проблемни кредити”.

Проблемни кредити са кредитите, при които съществува вероятност да се затрудни погасяването им по две причини: поради нарушение при изпълнението на условията на договора; при превишаване на кредитния лимит в резултат на възникнали краткосрочни ликвидни проблеми у кредитополучателя. Проблемните кредити много често се превръщат в необслужвани /лоши/ кредити. Ежемесечно банките осъществяват мониторинг върху вземанията си и отчитат в своите портфейли рисковите експозииции. Това предопределя важността на текущия контрол за влошаване на кредитоспособността на банковите длъжници и необходимостта от изграждане на система за ранно предупреждение с цел излизане от затрудненията по погасяване на кредитите. Тази система включва извършването на проверки на място при кредитополучателя, включващи и анализ на финансовата информация. На основата на тези проверки банките трябва да формулират стратегията си за събиране на кредитите. Оценявайки текущото финансово състояние на клиента, както и прогнозирайки изменението му, банката би могла да предприеме следните варианти за въздействие върху кредитополучателя:

1.Разсрочване на плащанията по лихвите или и на главницата на кредита.

2.Рефинансиране на дълга.

3.Незабавно събиране на лихвите и на главницата.

4.Ограничаване дейността на клиента в рамките на рентабилните му производства.

5.Започване на производство за обявяване в несъстоятелност.

Мерките за въздействие при необслужване на кредита се предвиждат и в кредитния договор, където е включена клауза за погасяване на задължението в целия му размер при поискване от банката, направено чрез доброволна покана за плащане по чл.82 от ЗБ и в 7/седем/ дневен срок кредитоискателя следва да отстрани просрочието по кредита или се прилагат мерките по ГПК.

Без участие на банковия кредит е невъзможно да се оптимизират съставът и структурата на активите и пасивите на предприятията и да се създават предпоставки за повишаване на тяхната рентабилност и конкурентоспособност. Доказано е в световната практика, че единствено с него е възможно да се осигури своевременно внедряване на научно-техническите постижения в производството. Ако кредитът не съществуваше, внедряването на тези новости следва да се извършва след като отделните предприятия натрупат собствен капитал в необходимия минимален размер. Оттук и изводът, че те не биха били конкурентоспособни, както на вътрешния, така и на външния пазар.

Отделните предприятия не само са убедени в необходимостта от използване на банковия кредит като един от основните източници на финансови ресурси, но се стремят да увеличават относителния му дял в пасивите си.

Цената на кредита е лихвеният процент. Лихвата се представя като определена парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства.

Лихвените проценти по отделните кредитни операции се договарят между банките и предприятията, които се съобразяват с основния лихвен процент /ОЛП/ или базисният лихвен процент на банката /БЛПБ/, предназначението, размера и срока на кредита, степента на риска, разноските по оформянето, обслужването и контрола на кредита, конкуренцията между банките и финансовото състояние на клиента. Всеки производител се стреми да прави инвестиции при положение, че те носят норма на печалбата по-висока от лихвения процент.

Предприятията се стремят не само да използват кредита като източник на средства, но и да увеличават, при това значително, дела му. Това поражда проблема: кога да се иска кредит и какъв да бъде неговият относителен дял в активите и пасивите им? Какво да бъде участието на кредита в дейността им, рентабилността, обръщаемостта на капитала, обектите на кредитиране /дълготрайни, краткотрайни активи/ и др.

Най-общо казано, кредитът трябва да се търси при наличието на следните две предпоставки:

- необходимост от обновяване и разширяване на произ водството, породено от потребностите на пазара;

- възможност за погасяването му в предварително договорените срокове.

Следователно, искането на кредит трябва да бъде съпроводено от анализ на: стопанската конюнктура, състоятнието на външния и вътрешния пазар, динамиката на развитие на НТП, доходността на предприятието, ликвидност, обръщаемостта на капитала и др.

Доколкото в настоящия момент банките не познават добре своите клиенти, както и поради това, че голяма част от тях са некредитоспособни, за предоставените кредити се изискват гаранции – лични и реални. Личните гаранции приемат формата на поръчителства, а реалните се оформят като: залог на движимо имущество, стокови документи, ценни книжа, търговски полици, ипотека на недвижимо имущество, главно на сгради. Доколкото все още няма реален пазар на земя, банките не приемат гаранция под формата на земя. Използва се макар и по-ограничено и залогът на движимо имущество: ценни книжа и движими стоково-материални ценности.
2.2. Обстойното и задълбочено проучване на клиента – основен елемент на кредитната дейност.

Кредитът днес изпълнява ролята на фактор за развитието на икономиката. Той се предоставя при строго спазване на установените за него принципи: възвръщаемост, срочност и материална обезпеченост. В банките се прилага гъвкава политика, основаваща се на разполагаемите кредитни ресурси и на възможността да се оптимизира кредитния портфейл като се изберат варианти, които да позволят кредитирането на клиентите да се извъшва съобразно тяхната кредитоспособност.

Кредитните комисии вземат своите решения след обстойно проучване на всички фактори и условия, които пряко или косвено определят кредитоспособността на клиента и способността му да да възстанови кредитите в определените срокове, определят и условията за предоставяне, ползване и издължаване на кредита.

Най-пълното и правилно определяне на кредитоспособността на предприятието е основна предпоставка за ефективно протичане на кредитния процес.

При пазарната икономика дейността на предприятията се характеризира с два основни белега – сложност и несигурност. Това задължава банковите органи да проучват задълбочено икономическата обстановка и състоянието на кредитоискателя и след това да вземат решение за отпускане на кредита. Целта е да се предпази банката от рискове, които могат да накърнят нейните интереси. Постигането на тези цели изисква да се проучи средата, в която предприятието осъществява своята дейност. Тук се имат предвид различните икономически, политически, социални, технически и правни условия, при които то функционира. Те пораждат икономически рискове, срещу които банката трябва да реагира – размер на лихвените проценти, колебания на валутните курсове, инфлации, ограничаване или подпомагане дейността на предприятието от страна на държавата, свобода на конкуренцията и др.

Трябва да се дава оценка и на отрасъла, в който функционира предприятието: дали той е структуроопределящ, какво място заема на пазара – колко кредитни вложения са направени в него, каква е степента на конкуренция в него и др.

Кредитоспособността на предприятието зависи до голяма степен от това, дали продукцията, която то произвежда е специфична и не е заплашена от ново съперничество на пазара. Също дали тя е борсова стока, която получава определена цена или е стока, която се продава на пазара на по-високи цени.

Икономическата мощ и финансовото състояние на предприятието, като основни компоненти на кредитоспособността му зависят от броя на купувачите му. Ако техният кръг е ограничен, ограничават се и възможностите на предприятието да маневрира.

При пазарната икономика ефективното функциониране на предприятието се обуславя от динамичното действие на много важни икономически фактори. Сред тях особено място заемат: равнището на инфлационния процес, динамиката във величината на валутните курсове и лихвите, пълноценно използване на работното време, реално използване на мощностите и др. Това задължава банковите органи да проучват задълбочено проявлението на тези фактори и отражението им върху дейността на предприятието – кредитоискател. Целта е да се установи каква е конкурентната позиция на предприятието на пазара, съществуват ли достатъчно сигурни гаранции за неговото оцеляване и ефективно функциониране.

Това се обуславя от равнището на разходите, които предприятието прави в своята дейност. Затова трябва да се установява както тяхната величина и структура, така и динамиката им. Равнището на разходите зависи от това, дали предприятието има разработена програма за научноизследователска и развойна дейност. Също има ли осигурен пласмент и система за разпределяне на продукцията. Това предполага предприятието да има изградена определена маркетингова стратегия.

Върху финансовото състояние и ефективността на предприятието влияят чувствително рисковете, които съпътстват дейността му. Това задължава банковите органи да проучват задълбочено всички фактори и обстоятелства, които могат да предизвикат такива рискове. Обект на тяхното внимание следва да бъдат: величината и структурата на капитала, степента на неговата обръщаемост, постигнатата рентабилност, следваната инвестиционна и дивидентна политика, използваните форми на плащане и др.

Много е важно да се установи дали предприятието ползва други кредити – от кого, колко, за какво и как те се отразяват върху конкурентната му позиция. Последното изисква да се оцени много внимателно структурата на кредитите, като се държи сметка за съотношението между собствения и заемния капитал, за размера на направените инвестиции, за възможността на банката да реализира своите вземания чрез учредяване на ипотека, право да реализира вземането си за сметка на имуществото на предприятието и др. Тук усилията се насочват към осигуряване на достатъчно източници за издължаване на кредита и предпазване на банката от отрицателни последици.

Важно средство за постигане на тази цел е правилното документиране на обезпечението по кредита. Тук се имат предвид разпоредбите на Закона за банките и кредитното дело, по отношение на характера на кредита и за приетия за него залог и на размера му. При обезпечение на кредита със залог или ипотека, имащи пазарна цена, стойността на обезпечението да е най-малко 25% по-висока от размера на обезпеченото задължение; че предоставените кредити, кредитни улеснения и гаранции на едно лице не могат да превишават 90% от собствения капитал на банката; че общият размер на предоставените големи кредити не може да бъде 8 пъти по-голям от размера на собствения капитал и др.

Съвременната икономика се характеризира с голяма динамичност – променят се непрекъснато условията, ресурсите, резултатите. Това налага банковите органи да следят непрекъснато дейността на кредитираните предприятия, да анализират резултатите от тяхната дейност и да реагират бързо на промените, които застрашават позициите на банката. Оттук следва, че дейността на кредитираните предприятия трябва да бъде обект на непрекъснато наблюдение и контролиране. Информацията за това се намира в отчетите и другите документи на предприятието. При нужда се правят проверки и на място, за да се установи верността на представените отчети и правилността на водената отчетност. Банките проверяват също дали предоставеният кредит се използва за целта, за която е предоставен. Когато се установи нарушение се пристъпва към издължаване на неправомерно използваната част от кредита или целия кредит.

Важен обект на текущия и на последващия контрол върху дейността на кредитираното предприятие е срочното издължаване на предоставения кредит. Ако това не се прави се пристъпва към предсрочно издължаване на част или на целия кредит, включително и към принудително изпълнение на приетото обезпечение.

Дейността на кредитираното предприятие се подлага на системен анализ. Обект на анализиране са всички показатели, които характеризират стопанската и финансова дейност на предприятието, а именно: капиталово съотношение; състояние, динамика и структура на дълготрайните и краткотрайните активи; съотношение между вземанията и задълженията; себестойност и печалба; продуктивност и полезност; рентабилност; ликвидност; обръщаемост на краткосрочните активи и др.

Рентабилността се определя като съотношение на печалбата към определена база, която може да бъде: сумата на собствения, привлечения и общия капитал; сумата на направените разходи, размерът на средствата за работна заплата, величината на продадената продукция и др.

За ликвидността обикновено се изчисляват три показателя:

- обща ликвидност, изразяваща процентното съотношение на краткотрайтите активи към краткосрочните задължения;

- ускорена ликвидност, равна на съотношението на краткосрочните вземания и на финансовите средства към краткосрочните задължения;

- незабавна ликвидност, изразяваща процентното съотношение на финансовите средства към краткосрочните задължения.

Съотношението между собствения и привлечения капитал зависи от това доколко доходът, получен от него, превишава разходите по привличането му. Не е за препоръчване сумата на привлечения капитал да възлиза на повече от 70% от сумата на целия капитал.

При нарастване на капитала се установява дали той е резултат от реално увеличаване на икономическата мощ на предприятието или е плод на финансови манипулации.

В зависимост от информацията, която се получава при анализиране на кредитите, те се класифицират на редовни вземания, съмнителни вземание от т.нар. група “А”, съмнителни вземания от група “Б” и несъбираеми /безнадеждни/.

За посрещането на рисковете от евентуални загуби, които се дължат на несъбиране на определени кредити, в банката се образуват необходимите законови провизии: за съмнителните вземания от група “А” – 20%, за съмнителните вземания от група “Б” – 50% и за несъбираемите вземания – 100%.

Ето защо в чл.3 на Наредба № 9 на БНБ се предвижда изрично всяка банка да работи по приети от нея вътрешни правила за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, за определяне на риска и реда за отпускане и управление на кредитите.

Тази методика е разработена на основание разпоредбите на Вътрешните правила за кредитиране на юридически и физически лица в банка “Хеброс” АД и представлява неразделна част от нея.

Кредитирането като дейност е свързано с многообразни рискови фактори и налага задължително изучаване и анализиране на кредитополучателите. При анализ на кредитоспособността се цели да се установи готовността на кредитополучателя да изпълни задълженията си към банката в съответствие с условията на договора за кредит.

ІІ. Основна цел.

С методиката за анализ се цели да се получи достатъчно надеждна информация по трите основни момента:

- дееспособността на кредитополучателя;

- репутация на кредитополучателя;

- наличието на капитал и перспективи за реализирането на доход.

Границите на анализа за оценка на кредитоспособността на кредитополучателите са в зависимост от:

- размера на искания кредит;

- резултатите от досегашната дейност на фирмата;

- степента на обезпеченост на кредита;

- взаимоотношения на банката с кредитополучателя в миналото.

За да се постигнат целите на анализа и да се изградят достоверни оценки следва да се приеме, като основен източник на информация водената счетоводна отчетност във фирмата – кредитополучател. Или по-конкретно тя се изразява чрез предоставянето на баланс, отчет за приходите и разходите, данъчна декларация, допълнителни сведения, финансови планове за следващите месеци, които обхващат предполагаемите плащания и постъпления.

Като допълнителни източници се ползват:

- събеседване с кредитополучателите;

- водена собствена картотека на кредитополучателите;

- външни независими източници на информация, каквито са специализираните фирми и бюра;

- инспекция на място.
ІV. Процедури на проучването по отношение на:

1.Дееспособността на кредитополучателя.

Изразява се с юридическия статут на фирмата и обхваща преглед и запознаване с учредителните договори, устав, съдебна регистрация, предмет на дейност, изпълнение на значими договори и реализирани проекти, дееспособност или право върху архивите и предимство пред другите кредитори при факт, т.е. право на обикновен или привилегирован кредитор и др.

В условията на пазарната икономика репутацията на една фирма се свързва и определя на борсата. Изразява се чрез доброто име сред деловите среди, като честност, почтенност, коректност във взаимоотношенията и с банките и с контрагентите, привлекателност за клиентите, престижност за персонала и готовност да върне предоставения кредит. Основно значение на репутацията на кредитополучателя е неговото отношение при издължаване на минали дългове, какъв е опитът му в неговата област и какъв специалист е. От голямо значение е кредитополучателят да заслужава доверие, да е способен и компетентен. Добрата репутация, положителната привлекателност, високата престижност увеличават цената на фирмата, ниската престижност съответно я понижава. Всичко това се оценява субективно от съответния кредитен специалист.

Всички процедури отнасящи се до изучаване и установяване репутацията на фирмата следва да се свързват с потенциалната възможност на кредитополучателя да погаси отпуснатия кредит. Важно условие за обективността на репутацията на фирмата е кредитният специалист да се съобразява със социално-икономическото положение в страната, състоянието на отрасъла, вида на използваната технология, равнището на инфлация и други фактори засягащи пряката й дейност.

3.Финансово състояние на фирмата.

Водеща цел при установяване финасовото състояние на фирмата са проверката на материалните предпоставки за кредитоспособността на кредитоискателя.

За нуждите на анализа по съответните показатели банката изисква всички необходими данни и документи от отчетността на фирмата. Кредитният специалист трябва да получи представа и за бъдещото развитие на фирмата. Трябва да се проследи измерението на показателите по анализа през последните отчетни периоди най-малко през последните 3 години и след това да се изследва възможността за бъдещи печалби, чрез анализ на външните и вътрешни влияния.

Основно правило, което трябва да се спазва от всички кредитни специалисти след извършване на финансовия анализ е, че кредит може да се отпусне на нерентабилно, но ликвидно предприятие, само тогава, когато с кредита ще се осигури рентабилност.

ще се осигури рентабилност.

Определяне на финансовите показатели:

Това са най-важните групи показатели, от които трябва да се интересува кредитният специалист. От способността на фирмата да плаща сметките си, когато те станат дължими, зависи оцеляването й.

В текущите активи се включват и групата на финансовите средства, вземанията и материалните запаси.

Текущите пасиви са задълженията със срок за погасяване до една година за кредити по група І от пасива на баланса, задължения по група ІІ и други финансирания по група ІІІ.

Ако стойността на текущото състояние е две, следва да се приеме за приемлива степента на риска.

Бързо ликвидното съотношение /коефициентът на ликвидност/, ако е 1 или малко над 1, се счита за задоволителна краткосрочна платежоспособност на фирмата.

В най-общ вид тези съотношения дават информация за качеството на текущите активи и качеството на управлението на тези активи.

Съотношенията на задлъжнялост показват как фирмата се финансира. Те са израз на дългосрочната платежоспособност на фирмата и показват дали собственият капитал е адекватен за оцеляване при влошени обстоятелства.

С тях установяваме дали нивото на печалбата е подходящо спрямо количеството на инвертираните финансови средства или количеството на извършвания бизнес.

Всички съотношения по финансовия анализ измерват финансови отчетни данни. Най-важното при тях и необходимо при завършването му е те да се сравнят с известните в отрасъла или региона.
V. Време за извършване на проверката по кредитоспособността.

Проверката на кредитоспособността на фирмата се извъшва при:

- първо установяване на кредитни взаимоотношения с фирмата;

- всяко разрешаване на кредит или изменение на договора по искане на кредитополучателя;

- използване на кредита и резултатите от него чрез периодично наблюдение, но не по-малко от два пъти в годината.

При отпускане на големи кредити могат да бъдат привлечени в работата по оценка на кредиспособността на фирмата-кредитоискател, специалисти от съответните браншове или възлагат на специализирани фирми проверки за финансовото състояние.

На основата на процедурите по изучаване дееспособността, репутацията и финансовото състояние на фирмата, кредитният специалист трябва да изгради мнението си при следните условия:

- възможност на фирмата да погаси дълга си при настъпване на срока за плащане;

- реалност и ликвидност на материалните запаси;

- достатъчност на обема на реализацията относно основния капитал;

- възможност при намаляване на показаната печалба фирмата да продължи да извършва фиксираните плащания като лихви, погасяване на дългове и наеми.

Настоящите вътрешни правила са разработени на основание Закона за банките и кредитното дело, Търговския закон, Указ 56 за стопанската дейност и Устава на Банка “Хеброс” АД – Пловдив.

Тези правила определят реда и начина на отпускане и управление на кредитите от клоновете на Банка “Хеброс” АД, както и отношенията им с юридически и физически лица. При осъществяване на дейността си по реда на настоящите правила Банката спазва регулаторите, предвидени в Закона за банките и кредитното дело, Закона за Българска народна банка, Наредбата на БНБ и действуващото законодателство.

Кредитите трябва да обслужват законните нужди от кредит на кредитополучателите.

В дейността по кредитирането, осъществявана от Банката, са залегнали следните основни принципи:

- целесъобразност – доказана и приемлива за Банката необходимост от предоставяне на кредити, която на база ефективността от използването на предоставените заемни средства осигурява връщането на кредитите;

- обезпеченост – осигурява връщането на кредита, освен чрез ефективното му използване, и чрез допълнителни гаранции;

- срочност – кредитите се предоставят за съответен срок;

- цена на кредита – определена е като лихва и отчита степента на риска от невъзвращаемост на кредита.

Банката предявява към клиентите-кредитоискатели следните основни изисквания:

1/ да са с установен правен статут /легитимност/;

2/ да са в състояние да представят вярна и точна счетоводна и икономическа информация;

3/ да са платежоспособни.

На кредитополучатели, които не отговарят на посочените изисквания, Банката отказва разрешаването на кредит.

Всеки кредитополучател има право на един или повече кредити. Всеки един от кредитите се проучва, обезпечава и договаря поотделно.

Банката не установява договорни отношения с кредитоискатели, които:

1/ са обявени в несъстоятелност, ликвидация или запрещение;

2/с действията си влизат в противоречие със законите за опазване на околната среда и здравето на населението;

3/ не предоставят необходимите документи и не осигуряват условия за банкови проверки и контрол;

4/ произвеждат или търгуват с продукция, която е забранена от нашето законодателство.

Банката предоставя възможности за кредитни улеснения на своите първокласни кредитополучатели. А първокласен кредитополучател е този, който отговаря на следните критерии:

1/ спазва правилата за кредитиране;

2/ за период не по-малък от една година не е допуснал пресрочена задлъжнялост към банката;

3/ урежда своевременно отношенията с контрагентите си;

4/ разполага със собствен капитал, превишаващ два пъти размера на искания кредит;

5/ не е допуснал неразрешен оувърдрафт по сметките си за период от една година.

Банката отпуска по принцип кредити на клиенти само от региона на действието й и съблюдава общия им размер да бъде до определения кредитен таван на банката. Това не важи само когато сделките са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, имащ установена пазарна цена, изцяло е покрит със застраховка в полза на Банката и стойността му е най-малко с 25% по-висока от размера на кредита, лихвите и другите допълнителни разноски.

Централното управление на Банка “Хеброс” АД определя нивата на кредитиране и лимита за отпускане на кредити от клоновете и следи за неговото изпълнение.
V. Ценообразуване на кредитите.

Лихвите по банковите кредити се образуват от действащия основен лихвен процент и надбавка, договорена с кредитополучателите на пазарен принцип, съгласно лихвената политика на Банката.

Лихвата се образува и в зависимост от вида, срочността, отрасъла и риска по кредитите.

Банката в зависимост от конкретните условия и конкуренцията от други банки може да определя и сама размера на надбавката, като отчита икономическата изгода от това.

При нарушаване клаузите на договора се прилага санкционираща надбавка над редовния лихвен процент. Размерът на санкциониращата надбавка се договаря и не може да бъде по-малък от определения процент по тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка “Хеброс” АД прилага по операциите си.

В договора за кредит се договаря, че промяната на основния лихвен процент се отразява служебно от Банката.

Банката договаря с кредитополучателя заплащането на такси и комисионни за проучване и обслужване на кредита. Условията за заплащането на таксите и комисионните са предмет на договора за кредит.

Банката начислява лихви по кредитите на база реално ползван кредит при годишна база 360 дни и месечна – 30 дни.

Гаранции по кредитите се изискват за осигуряване на издължаването на главниците, лихвите и разноските по тях в договорените срокове.

За да гарантира своите вземания при сключване на кредитни сделки, Банката изисква от клиентите си достатъчни по стойност и ликвидност обезпечения.

Основен критерий при приемане на гаранции и обезпечения на отделните кредити е преценката на тяхната евентуална реализация.

Банката приема обезпечение само след като се увери на основата на писмени документи, че лицето даващо обезпечението, е собственик на вещта или титуляр на вземането, което служи като обезпечение. Сконтираният размер на обезпечението по кредита трябва да покрива минимум 125 % от главницата и лихвите за период от 12 месеца.

Банката не приема като обезпечение имущество за което:

1. 
   Документацията е непълна, недостоверна;
   
2. 
   Не осигурява приоритетни права пред други кредитори /изключение при приета втора по ред ипотека/;
   
3. 
   Собствеността не е доказана;
   
4. 
   Обезпечението не е налично – изключение е когато обезпечението е бъдеща вещ или вземане;
   
5. 
   Не съществуват обичайни пазарни условия за реализацията му, или тя се осъществява под специален контрол.
   

1. 
   Договорна или законна ипотека върху земя, сгради или право на строеж при започнало законно строителство;
   
2. 
   Залог на материални дълготрайни и краткотрайни активи;
   
3. 
   Залог на парични средства по депозити при Банката в левове или чуждестранна валута, за валута, за която БНБ обявява всеки работен ден обменен курс;
   
4. 
   Залог на финансови дълготрайни активи в лева и/или валута;
   
5. 
   Залог върху ценни книжа и гаранции, издадени от правителството на Република България, от правителства, централни банки и международни организации, посочени в Приложения №1 и 2 на Наредба №8 на БНБ;
   
6. 
   Залог на търговско предприятие по Закона за особените залози;
   
7. 
   Поръчителства и банкови гаранции;
   
8. 
   Залог на монетарно злато;
   
9. 
   Залог на вземания;
   
10. 
    Застрахователни полици по Закона за експортното застраховане,покриващи кредитния риск, издадени от надеждни застрахователни компании;
    
11. 
    Записи на заповед, издадени от трети лица или Записи на заповед, издадени от кредитополучателя и авалиране от трети лица;
    
12. 
    Други.
    

Банката приема като обезпечения недвижими имоти: сгради, земя, както и право на строеж, върху които учредява първа по ред ипотека. По изключение ипотеката може да бъде втора по ред.

Банката извършва предварителен оглед на предлаганото обезпечение, като си запазва правото да редуцира оценката от лицензирания оценител със сконтов процент с размер не по-нисък от 20% от пазарната оценка, по преценка в зависимост от констатираните различия.

Банката приема предложеното за ипотекиране недвижимо имущество при спазване на следните задължителни изисквания:

- Липса на всякакви други вещни тежести върху имота – възбрани, право на ползване, сервитути;

- Наличие на оценка от лицензиран оценител.

Разходите по оценките, учредяване, вписване и заличаване на ипотеките са за сметка на кредитополучателите.

Не се приемат като обезпечения идеални части от сгради и имоти, като изключение се прави за идеални части от земя, върху която има построена сграда, представляваща реална собственост.

Учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот се осъществява след подписване на договора за кредита и включва двустранно подписан от страните и заверен от нотариуса акт за учредяване на договорна ипотека. Кредитът се усвоява след вписване на всички договорени ипотеки.

Кредитополучателят – залогодател има право писмено да поиска от банката, а банката е длъжна да заличи ипотеката при условие, че е издължил изцяло банковия кредит, лихвите срещу това задължение и е заплатил разходите за заличаване.

Банката приема като обезпечение налични движими вещи – машини и съоръжения, съвкупности от стоки и материали /стоки на склад или в оборот/. Банката може по преценка да приеме като обезпечение закупените с кредита КМА, суровини и материали.

По изключение банката приема като обезпечение бъдещи движими вещи.

Банката приема материалните дълготрайни и краткотрайни активи като обезпечение на базата на оценка от лицензиран оценител. Тя задължително извършва оглед и преоценка за всички кредити на 50,000 лева, ползвайки оценката по ал.2, а когато липсва такава, оценката се определя на базата на балансова стойност, когато се отнасят за машини, съоръжения, стоки на склад, по фактурна стойност, когато се отнасят за новозакупени активи, или по застрахователна стойност.

Банката приема като обезпечение залог върху материални дълготрайни и краткотрайни активи, за които установява:

- Местонахождение и наличност към момента на оценката;

- Описание и технически параметри;

- Собственост и реално владеене на вещите в момента на приемане на обезпечението и за целия период на кредита;

- Наличие на тежести върху предлаганото обезпечение;

- Контрол върху наличността и достъп, периодични инспекции и съставяне на съвместни протоколи с МОЛ;

- Методите на оценка на стойността на обезпечението;

- Задоволителна застраховка, която да се прехвърли в полза на банката.

При този вид обезпечение се изисква покритие на сумата, формирана от размера на кредита и лихвите за 180 дни при следните сконтови проценти от оценката на съответните активи:

1. стокови запаси за търговия и производство – 40%, а за изкупвателните и преработвателни организации – 20%;

2. оборудване, машини, съоръжения и екипировка – 40%;

3. транспортни средства по застрахователната им стойност – 30%;

4. селскостопански дълготрайни и краткотрайни активи:

а. продуктивен добитък – 40%;

б. фуражи, торове и смески – 30%;

в. подготовка на площи за производство – 70%;

г. очаквана реколта – 60%;

д. работен и друг непродуктивен добитък – 60%;

е. препарати и други химикали – 50%.

Банката може да прилага и други размери на сконтови проценти и в зависимост от представения от клиента бизнес план и неговата репутация на платежоспособен клиент.

Приетото обезпечение се удостоверява със сключването на договор за залог. Залогът може да бъде реален по реда на ТЗ или особен по реда на ЗОЗ. Залогът се вписва в Централния регистър на особените залози, като се спазват всички процедури съгласно Закона за особените залози.
Залог на парични средства по депозити при Банката в левове или чуждестранна валута, за която БНБ обявява всеки работен ден обменен курс.

Банката приема като обезпечения по кредитна сделка залог на парични вземания:

1. Залог на вземания по договор за депозит на чуждестранна валута, за която БНБ обявява всеки работен ден обменен курс. Банката приема такъв залог, само ако депозитът е открит при нея.

2. Залог на вземания по договор за депозит в национална валута при Банката.

При този вид обезпечение се прилагат следните сконтови проценти.

- 5% от стойността на депозита при кредитна експозиция във валута еднаква по вид с валутата, в която е блокираният депозит;

- 10% от стойността на депозита при кредитна експозиция във валута различна по вид с валутата, в която е блокираният депозит.

При този вид обезпечение се изготвя договор за залог на вземане по договор за депозит.

Когато залогодателят отговаря на изискванията на Закона за особените залози, залогът се вписва в Централният регистър на особените залози. В случай че, залогодателят е лице извън посочените в Закона за особените залози, договорът за залог се заверява нотариално за достоверна дата.

Финансови дълготрайни активи в лева и/или валута.

Банката може да приема акции на дружества, котирани на Българска фондова борса, като обезпечение по кредит. Стойността на акциите се определя по средна борсова цена “купува” за определен период, но не по-малко от шест месеца.

Банката може да приема и акции на дружества, които не се търгуват на Българска фондова борса, като обезпечения по кредит. В този случай Банката изисква пазарната оценка на акциите.

При този вид обезпечение Банката прилага 50% като сконтов процент от определената по ал.1 и 2 стойност на прехвърлените или заложени акции. Тук се изготвя договор за залог, който се вписва в Централния депозитар, ако има учреден залог върху безналични акции, или се оформя залог при налични акции.

Срещу предоставените оригинални удостоверения за собственост върху тези активи, Банката издава Депозитна разписка.
Залог върху ценни книжа и гаранции, издадени от правителството на Република България, от правителства, централни банки и международни организации, посочени в Приложения №1 и 2 на Наредба №8 на БНБ.

Банката приема ценни книжа издадени от правителството на Република България и от БНБ като обезпечение по кредит. При този вид обезпечение Банката прилага 20% като сконтов процент. Освен това Банката приема и ценни книжа /дългосрочни и краткосрочни/, издадени от правителства, централни банки и международни организациии, посочени в Приложения №1 и 2 към чл.12 от Наредба №8 на БНБ, като обезпечение по кредит. Максималният размер на заема срещу залог на тези книжа се определя индивидуално от Банката за всеки един вид книжа.

Когато срочността на определена емисия ЦК а по-малка от срока на кредита, в договора за кредит се урежда режима на подмяната им с нова емисия или върху получената сума от продажбата им се учредява залог върху вземане.

Залагането на ДЦК, емитирани от МФ се извършва по реда на Закона за особените закони. При вписването на залога ДЦК се блокират по регистъра на банката, издател на сертификата.

При този вид обезпечение се сключва договор за залог върху ценни книжа.

Срещу предоставените оригинални Сертификати за собственост върху ценните книжа, Банката издава Депозитна разписка.

Залог на цяло търговско предприятие се извършва на база на балансовата стойност на активите му и подлежи на вписване в Централния регистър на особените залози, фирмения регистър и съответната служба по вписвания, след изготвяне на договор за залог.

При приемане на залог на търговско предприятие, Банката може да извърши оглед и да изисква оценка от лицензиран оценител на предложените активи, които представляват интерес за Банката по отделно и за цялото предприятие като цяло.
Гаранции и поръчителства.

Банката приема гаранции и поръчителства като обезпечение по кредитите:

- Поръчителство, авал на менителница /запис на заповед/ от фирми и/или физически лица с доказана платежоспособност;

- Гаранции от приемливи за Банката местни и чуждестранни финансови институции;

- Държавни гаранции.
Залог на монетарна злато.

Банката приема монетарно злато на кюлчета като обезпечение по кредит. За установяване на стойността на залога банката изисква експертиза от независим експерт за сметка на кредитоискателя. Залогът, установен по този ред, се приема от комисия по реда на Инструкцията за касова дейност на Банката и се съхранява в банковите хранилища /сейфове/. Залогодателят запечатва със свой печат съда /хранилището, сейфа/, в който е поставен залога. При този вид обезпечение се изготвя договор за реален залог.

Банката приема вземания по договори за реализация, продажба и доставка, и други вземания. В този случай се оценява риска от неплащане от страна на контрагента. Банката приема вземания по договори за реализация като основно обезпечение само при клиенти на банката реализиращи продажби към контрагенти с доказана платежоспособност, финансова и управленска етика. Размерът на вземанията се сконтира с минимум 10 на сто.

При този вид обезпечение се изготвя договор за залог върху вземанията.

Залогът се вписва в Централният регистър на особените залози.

Банката приема застрахователни полици по Закона за експортното застраховане и застрахователни полици, покриващи кредитен риск /риск от неплащане/ от утвърдени застрахователи като обезпечение по кредит.

При приемане на застрахователна полица, като обезпечение по кредит, полицата трябва да е издадена или надлежно прехвърлена в полза на Банката.
Авалирани Записи на заповед.

Банката приема Записи на заповед, издадени от трето лице или записи на заповед, издадени от кредитополучателя и авалирани от приемливи за Банката трети лица с доказана платежоспособност. Банката съхранява оригиналните Записи на заповед по издължаване на кредита и лихвите по него в специални шкафове при съответния Директор Корпоративни Клиенти.

Приеманите от Банката обезпечения могат да бъдат собственост на кредитоискателя или на трето лице.Приетото обезпечение може да е на съхранение при:

1.собственика – без предаване на заложеното имущество и при извършване на съответните вписвания по Закона за особените залози, ако е взето съответното решение за това;

2.банката – при условията за съхранение на ценности в съответствие с вътрешни правила за това;

3.трето лице – при предаване на залога на избрано от банката лице, с което се подписва протокол за отговорно пазене, като залога се освобождава по нареждане на банката.

При приемане на залог не по реда на Закона за особените залози, договора за залог следва да бъде нотариално заверен за достоверна дата.

Оценката на обезпечението се прави от независими оценители или от служители на Банката с лиценз на оценители. В случаите, когато стойността на обезпечението надвишава 5 на сто от собствения капитал, пазарната оценка се извършва от двама независими лицензирани оценители, като се приема по-ниската оценка.

Оценките се актуализират след изтичане на една година, или друг срок конкретно посочен в договора за кредит, като разходите за тези оценки се заплащат от кредитополучателя.

Банката регулярно прави оглед на обезпеченията /чл.85, Раздел 2, Глава седма/. При костатирани изменения над 10 на сто на пазарните цени на недвижими имоти, доказана инфлация или други промени, се изисква да се представи нова оценка от лицензиран оценител, извън случаите по ал.2.

При обезпечаване на кредитната сделка с ипотека или залог върху вещите по предходните текстове, Банката изисква да бъдат застраховани срещу обичайните застрахователни рискове в нейна полза. При наличие на сключен застрахователен договор се сключва добавък към същия в посочения смисъл.

Срокът на застраховката трябва да покрива /да е по-голям или равен на/ срока на кредита, като при необходимост, същият да бъде подновяван.

Разноските по застраховката са за сметка на кредитополучателя.

При специфични кредитни сделки се изискват и специфични застраховки върху вещите, представляващи залог в полза на Банката.
VІІ. Разрешаване на кредитите. Кредитоискателят депозира своето искане за кредит писмено и прилага определените от Банката документи.

Банката проучва финансовото състояние и разплащателната способност на кредитополучателя. Финансовият анализ се изготвя по показателите, посочени в Методиката за анализ и оценка кредитоспособността на кредитополучателите.

Банката анализира икономическата обосновка на кредитираното мероприятие по отношение на ефективността и възвръщаемостта на кредита.

Резултатите от направените проучвания се оформят в писмено становище от съответния кредитен специалист и се прилагат за разрешаване съобразно действащите в Банката правомощия. Кредитът се счита за разрешен от момента на подписване на договора за кредит и всичките съпътстващи го документи.

Банката осъществява предварителен, текущ и последващ контрол при разрешаването, установяването и издължаването на разрешените кредити. За всеки разрешен кредит се открива контролно досие. Основно изискване при осъществяване текущ контрол по кредитирането е да може да се подава своевременно сигнал винаги, където рискът на Банката нараства.

Текущият контрол се провежда по сметки и документи на разположение в Банката и при кредитополучателя. За нуждите на текущия контрол банковите специалисти имат право да изискват от кредитополучателя, както предвидената в договора за кредит, така и текуща отчетна финансово-счетоводна информация.

В договорът за кредит се предвиждат условия за едностранното му прекратяване от страна на Банката при допуснати нарушения от кредитополучателя.

С образуването на просрочен кредит от неиздължени суми, Банката блокира сметките на нередовния длъжник в лева и валута и спазва поредността на плащанията. Заедно с това отправя писмена покана до длъжника за доброволно погасяване на задълженията в 7 дневен срок от получаването й.

Решения за организиране събирането на банковите вземания по нередовни кредити се вземат от компетентните банкови органи и специалисти, разрешили съответния кредит. Банката се информира за авоарите на нередовните си длъжници в други банки.

Банката приема аргументирани предложения за отсрочване погасяването на лихвата и главницата с предизвестие най-малко 10 дни преди настъпване на съответните договорени падежи.

Разрешение за отсрочване плащането на задълженията се вземат от лицата, разрешили кредита след събиране на съответните доказателства и при съблюдаване интересите на банката.

Някои банки отпускат кредити при преференциални условия. Такава е и банка “Хеброс” АД. С две постановления на Министерския съвет се приети мерки за стимулиране на селскостопанското производство, чрез предоставяне на кредити за сеитбата и отглеждането на основните култури. Изпълнението и провеждането на тези мероприятия осигурява целесъобразно използване, като преференции на значителни държавни средства.Тези средства се предоставят за изплащане на 50% от договорения лихвен процент по банкови кредити, които се отпускат за финансиране на материалните разходи при извършване на есенната сеитба на пшеница, ечемик и ръж.

Банка “Хеброс” АД отпускат тези кредити на физически и юридически лица, които обработват своя земя или земя взета под наем.

Кредитите се отпускат след предоставяне на платежни документи за закупени стоково-материални ценности. Банката договаря всеки кредит възоснова на конкретната обосновка на неговия размер.

Кредитополучателите погасяват ½ от договорената лихва за ползвания кредит, а останалата част се изплаща ежемесечно от Министерство на земеделието.

С Постановление №46/2005г. се препоръчва на търговските банки да предоставят целеви кредити за извършване на пролетните селскостопански работи през 2010г. на физически и юридически лица – производители на растителна продукция.

Средствата се формират от:

- собствени средства по извънбюджетни сметки на Министерството на земеделието и хранителната промишленост;

- от държавния бюджет.

Тези кредити се предоставят за финансиране на част от разходите за доотглеждане на есенните посеви и за сеитба на пролетните култури, както и за обработка, резитба, торене и пръскане на трайните насъждения.

Кредитополучателите погасяват 50% от договорения лихвен процент, а останалата част се изплаща ежемесечно от МЗХП.

Кредитите се погасяват в следните срокове:

1.за кайсии, череши, ягоди и рози – до 30.VІ.04г.

2.за пролетен ечемик, овес, фуражен грах, фасул и леща – до 31.VІІ.04г.

3.за соя, малини и лавандула – до 31.VІІІ.04г.

4.за пшеница, ечемик, ръж, тритикале, люцерна нова, ябълки, круши, праскови и сливи – до 30.ІX.04г.

5.за ориз, слънчоглед, памук и лен – до 30.X.04г.

6.за царевица, захарно цвекло, картофи и лозя – до 30.XІ.04г.

В случаите, когато кредитите не са погасени в договорените срокове или не са използвани по предназначение, непогасенате част се олихвява с основния лихвен процент за периода плюс 15 пункта санкционираща надбавка.

Тези кредити се обезпечават с продукция, стоково-материални ценности, движимо имущество и ценни книжа.

Банката отпуска краткосрочно левово финансиране срещу складови записи, издадени от лицензирани публични складове. Кредитоискатели могат да са само търговци на зърно, регистрирани по Наредба №24/98 г. за условията и реда за регистриране на търговците на зърно. Банката кредитира (размер на главница, дължима лихва за целия период на ползване на кредита и възможни такси) до 60% от стойността на вложеното в публичния склад зърно; кредитите са оборотни; срокът им е до 12 месеца, като крайната дата за окончателно издължаване не трябва да е по-късно от 1 май. Кредитите се усвояват безкасово, еднократно или на части, срещу представени разходо-оправдателни и разплащателни документи. Обезпеченията са:

2. Реален залог върху вложеното в публичния склад зърно, който се учредява чрез

джиро на заложния запис;

1. 
   Договор за прехвърляне на вземанията на Кредитополучателя от компенсационния фонд (фондове), в който (които) участва публичния склад, в полза на банката, с цел погасяване на вземанията по настоящия договор до размера на получената от Компенсационния фонд сума;
   
2. 
   Залог на стоков запис, който се учредява със заложно джиро върху стоковия запис, издаден от публичния склад, предаден на банката, за който се сключва договор за залог с достоверна дата.
   

Хеброс банк предлага стандартен оборотен кредит “Перпективи” - Селско стопанство, специално предназначен за фирми от селското стопанство. Кредитите са съобразени с нуждите от оборотно финансиране в зависимост от селскостопанския цикъл.

Кредитите са от BGN 5000 до BGN 250 000 и се отпускат в лева, евро или щ. долари. Лихвеният процент за заеми в лева: 3-месечен СОФИБОР + 8% до 13%; в ЕURO и USD: 6 месечен ЕURIBOR/LIBOR + 6% до 10%. Срок на кредита: до 15 месеца, но не по-късно от 31.12. в годината на прибиране на реколтата от кредитираните култури. Срок на усвояване: до 10 месеца, но не по късно от 30.05 за есенните и до 30.07 за пролетните култури в годината на прибиране на реколтата от кредитираните култури.

Банката предлага гратисен период до 3 месеца след договорения срок за усвояване. Заемите се погасяват на равни месечни вноски или по друг подходящ погасителен план.