„Обработката на българските народни танци
ВТОРА ГЛАВА – „Четири спектакъла – действителна реализация на темата за обработката на българските народни танци и тяхното сценично претворяване.”
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
- Навигация на страницата:
- 2.1. Първи концерт – спектакъл: „Лебедово хоро” 2.1.1. Анотация
| 2. ВТОРА ГЛАВА – „Четири спектакъла – действителна реализация на темата за обработката на българските народни танци и тяхното сценично претворяване.”
2.1. Първи концерт – спектакъл: „Лебедово хоро” 2.1.1. Анотация Спектакълът „Лебедово хоро” е създаден през 2011г. Неговата премиера се състоя на 07.12.2011г. в Концертна зала на площад Централен в гр. Пловдив. Постановката е направена върху интересен микс по музика на балета “Лебедово езеро” от Пьотър Илич Чайковски и музика на композитора Георги Андреев. Шедьовърът за любовта между принц Зигфрид и принцеса Одета, която през нощта е девица, а през деня - омагьосан лебед се изпълнява от балета на Пловдивската опера. Класическият балет е съхранил изцяло постановката - такава, каквато е създадена от виртуозите Мариус Петипа и Лев Иванов. Фолклорната част - българските народни танци е постановка на хореографа Стефан Йорданов, с участието на танцьорите от Щатния ансамбъл при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Самото заглавие на спектакъла “Лебедово хоро” включва две коренно различни по смисъл и значение думи, които събуждат у зрителите интерес. Лебеди и хоро са две думи, които много трудно могат да бъдат употребени в едно изречение - лебедите са изящни бели птици, които красят много езера по света. Хорото е вид танц, чрез който, всеки може да изрази емоцията, темперамента и чувствата си. Българинът свърза хорото предимно със своите празници, обичаи и тържества. Всички ценители на танцовото изкуство отъждествяват танцуващите лебеди със заглавието на един от най-известните балети създавани някога – „Лебедово езеро”, а хорото с българските народни танци. Очевидно е, че при създаването на спектакъла авторите са се заели с трудна и отговорна задача - да съчетаят тези два толкова различни по естество и стил жанра, като класическия балет и българските народни танци. Танцът е един постоянен спътник на човека. Той присъства от най-древни времена в неговия живот, в трудовата му дейност, в многобройните сложни обреди, предхожда ловните и военни подвизи, изразява преживяната радост, любов, мъка и т.н. Следите от появата и развитието на танца, също както следите от развитието на човечеството чезнат далеч назад в безкрая на вековете. Ако се опитаме да проследим „биографията” на българския народен танц, ще открием, че във всички времена той е едно пълноценно отражение на икономическия и социален ръст на обществото, обличайки в художествени форми ритмически отмерени и систематизирани положения на човешкото тяло. Като изразява своите чувства, емоции и мисли човекът от народа използва вродения си творчески гении и изразните средства на тялото, чрез които дообогатява фолклорния танц. Не е ясно точно кога е възникнал българският народен танц, но той започва своето сценично развитие в началото на 50-те години на XX век. Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в които основно изразно средство е танцът. Европейският балет възниква през ренесанса под формата на бални и народни танци. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661г. В Русия балетът възниква във 2-рата половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителен принос за създаване на руска балетна школа имат М. И. Петипа и Лев Иванов, които през 1877г. създават балета „Лебедово езеро”. “Лебедово езеро” е един от най-гледаните балети от края на ХІХ век, който се ражда на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург. Постановката се осъществява след смъртта на композитора П. Чайковски и от тогава претърпява множество промени и интерпретации. Най-новата е тази на българския композитор Георги Андреев. Една търсеща творческа личност, която умело съчетава различните жанрове. Композиторът успява да “преведе” на съвременен музикален език класиката. Да постави на същия пиедестал до нея неравноделните фолклорни ритми и да постигне един съвършено съвременно звучащ симбиозен спектакъл - “Лебедово хоро”. В хореографски аспект съчетаването на тези два коренно различни по стил танци, е изключително трудно, особено когато трябва да изглеждат като единно цяло. За това авторът е подходил много отговорно. Той е изградил прецизно сюжетната линия на спектакъла. Сюжетът до някъде е взаимстван от балета „Лебедово езеро”, но е доразвит и обогатен от хореографа с нови персонажи - танцьори, които изпълняват българските народни танци. Младите и енегрични момчета от народа с много желание и страст искат да приобщят лебедите към своя танц. Същевременно пламва една искренна и същевременно невъзможна любов между обикновеното момче и красивата принцеса - лебед. Дали е възможно да се съчетае нещо толкова ефирно и красиво, нежно и неосъзнато като изящната лебедова шия, цялата в бяло и покрита с пачката на балерина, с червената шевица, писана и бродирана върху гръд силна и непокорима? Дали е възможно в едно звуково пространство да присъстват едва доловимият звук от мах на криле и трудно подражаемия възторжен вик и тропот на нозе от надиграването? Дали неравноделният ритъм и класическият нотоплет на Чайковски, влизат в синхрон под един прожектор? Има ли нещо по-лесно наранимо и същевременно изключително силно като споделеното чувство на взаимен дъх живот? На тези въпроси е намерен простичкият отговор – „ДА” На практика се е получила една уникална и на пръв поглед несъвместима смесица от класическия балет и българските народни танци, един любопитен спектакъл, в който се преплитат любовната интрига, борбата за надмощие с чувство за хумор. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|