Образователни системи

неизбежно отслабва поляризацията на мъжките и женските роли, още повече, че индивидуалните различия между мъжете и жените никога не се ограничават в рамките на тази поляризация. Разбира се, това не означава пълно отстраняване на половите различия в поведението и в психиката. Но взаимоотношенията между мъжете и жените все по- често се изграждат не в съответствие със стереотипните предписания на половите роли, а в основата на съобразяване с индивидуалните особености на личността. Това се отнася и за сексуалното поведение.
Т. нар. двоен стандарт утвърждава различен полов морал за мъжете и жените. Мъжът може да бъде сексуално активен, а жената търпеливо трябва да чака доката я изберат и дори след това да проявява сдържаност. Днес тези представи не са съвсем доминиращи. Младите хора все повече се ориентират към принципа на равенството на правата и зъдълженията (6, 133).
Всичко това се пречупва през психиката на юношите. Половото съзряване отново актуализира за подрастващия на пръв поглед отдавна решения въпрос за неговата полова идентичност. Не в смисъл, че подрастващия започва да се съмнява в нея, това се случва само в патологични случаи, а в това че се усложняват критериите за мъжественост и женственост, в които все по-голяма роля играят собствените сексуални моменти - появяването на вторичните полови признаци, сексуалните интереси и т. н. (6, 133).
Вълнуващи преживявания, според И. кон, предизвиква и самият процес на половото съзряване. Времената, когато момичетата и момчетата биват до такава степен невежи по отношение на собствената си физиология, за щастие вече са отминали. Сега тези събития в повечето случаи се посрещат с радост, като знак за настъпващата зрялост. Независимо от това, подобни преживявания са твърде тревожни. Подрастващите, според И. Кон, са същински роби на нормата. Те са убедени, че за всички случаи от живота трябва да има универсални правила и много се боят да не изостанат по нещо от връстниците си.
Половите стереотипи се разпространяват не само върху външността, но и върху поведението и чертите на характера. Особено сложен е въпроса за мъжествеността. Мъжката роля и мъжките качества по традиция се ценят по-високо. Дори еманципацията на жените измерваме с това, до каква степен те се справят с “мъжките” професии. “Мъжкото” момиче се приема вече като нещо напълно естествено, докато феминизираното, изнежено момче предизвиква осъждане. Освен това процесът на социализация на момчетата е по- противоречив. В ранното детство, както и момичетата, момчетата в повечето случаи са по-тясно свързани с майката, отколкото с бащата.
В много семейства бащите изобщо липсват. Рязкото обособяване на момчетата - подрастващи от жените, прието в много общества, както и разпространените еднополови момчешки компании всъщност служат за противовес на тази феминизация, помагат на момчето да се

утвърди в мъжката си роля. Но едностранчивото влияние на връстниците плюс вътрешната неувереност на момчето - подрастващ, в своето съответствие на завишените критерии за мъжественост често пораждат компенсаторно “хипермъжествено” поведение (подчертана агресивност, грубост, пренебрежение към “женските” страни от характера). Накрая самото определение на мъжката роля е противоречиво. През преходната възраст мъжествеността асоциира преди всичко с физическата сила и спортните постижения, а възрастните я виждат в умствените и в социалните постижения.
Подрастващият избягва момичетата, а възрастният мъж трябва да умее да сътрудничи с жените в работата си и да поддържа тесен емоционален контакт в семейството (Вж. 6, 133-134).
В юношеската възраст всички тези проблеми се преплитат.
Средношколецът все още запазва ограничеността на преходната възраст и стереотипността на ролевите предписания, като се старае да докаже на себе си и на другите, че съответствува на тези изисквания. Едновременно с това той чувства, че неговата индивидуалност не се вписва в строгите рамки на тази дихотомия, че мъжките и женските качества не са непременно алтернативни и че тяхното съчетаване може да се проявява по различен начин.
В ранната юношеска възраст централен проблем обикновено е съчетаването на секса, т. е. на физическото, чувственото наслаждение на любовта с тоталната човешка близост, с психологическата интимност, сливането на душите. У подрастващият тези потребности са разединени, докато у зрелия човек те се сливат в идеала. Но степента и продължителността на това сливане зависят от много условия. Подтиснатостта на емоционалните реакции, невротизмът, крайният егоцентризъм правят човека неспособен за психологическа интимност и намаляват шансовете му за успешна любов. Сериозни трудности поражда и привързаността към установените стереотипи за мъжественост и женственост. Мъжът, който вижда в жената само сексуален обект (това често е съчетано с понижено самоуважение) и жената, която възприема себе си, а не рядко и мъжа, като такъв обект, обикновено са неспособни за емоционално саморазкриване и психологически контакт помежду си. Подготовката на юношите и на девойките за нормално полово общуване и за семеен живот изисква усъвършенствуване на системата за полова просвета и полово и нравствено възпитание (8, 150).

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: