Образователни системи
Фактори за полово възпитание
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| 4. Фактори за полово възпитание “У децата - пише Ст. Мутафов - постепенно се заражда съвсем естествен интерес и любопитство, които се изразяват във въпроси около половия живот. На тях трябва да се отговаря не със измислици (напр. “щъркелът пусна бебето през комина”), а сериозно, в съответствие със съвременните медико-биологични и хигиенни познания, като на събеседници, при съобразяване обаче както с възрастта на подрастващите, така и с равнището на тяхната предварителна информираност. Знанията по половите въпроси трябва да се получават в семейството, в детската градина и училището и да изпреварват “улицата”, където връстници или по-големи приятели обикновено представят истината в невярна или неморална светлина, дразнейки любопитството”. Семейството Според И. С. Кон не се оправдават надеждите, функциите за полова просвета, респ. за полово възпитание, да вземе върху себе си семейството. Много родители се оплакват, че не знаят как да разкажат на децата си тайната на пола. Но често възрастните не знаят също какво и кога да разказват - собственият им опит е недостатъчен, позовават се на липсата на съответни литературни източници. Дори там, където има достатъчно източници, все пак родителите не провеждат беседи с децата (освен може би единствения в някаква степен ефективно действащ канал за семейна полова просвета по линията майка-дъщеря, касаещ информацията за физиологичния цикъл при жената и свързаната с него хигиена). Информация от такъв интимен характер, в случай че я съобщава близък човек, създава напрегнато емоционално-еротично поле, в което се чувствуват неудобно, неловко и родителите и децата. Това дава основание на И. С. Кон да заключи, че “навярно с полова просвета трябва да се занимава специално обучен човек, лекарят или учителят, присъствието на който придава на беседата чертите на дистанцираност, безличност, съобщава се известна система от знания, а как ще я приложи подрастващият към себе си, не го питат, ако поиска, може да запита сам. И разбира се, необходима е и у дома, и в библиотеката достъпна литература, която средношколецът би могъл да прочете сам” (6, 151). Без да подценяваме необходимостта от това, половата просвета да се осъществява от специално обучени хора, трудно можем да се съгласим с тезата, че, въпреки обусловените от спецификата на тази сфера трудности, семейството трябва да мине на втори план като източник на информация, осигуряваща половата просвета. Тъкмо напротив, във възможно най-естествената за съществуването на човека социална общност, каквато е семейството, взаимодействията в която осигуряват (или би трябвало да осигуряват) в най-голяма степен приобщаването към човешките добродетели, т. е. възпитанието, би трябвало по най-естествен и достъпен начин да се поднася необходимата за половата просвета информация ми да се осъществяват взаимоотношения, осъществяващи възможно най- ефективно полово възпитание. И ако трудности все пак съществуват, то те се коренят във факта, че съвременните родители, заети с всекидневното решаване на много и важни обществени и лични проблеми, не намират време да се занимават с тази част от проблемите на своите деца, която касае взаимоотношенията между половете и която от ден на ден става за децата все по-интересна и привлекателна. И още нещо - трудностите в това отношение се пораждат още и от факта, че дори родители, които често и сериозно се замислят върху проблемите на възпитанието на своите деца, допускат грешката, която много точно и в същото време образно отбелязва Х. Гинът в книгата си “Децата и ние”. “Много родители смятат - отбелязва Гинът, че половото взъпитание се изчерпва с един разговор. “Някой ден” родителят ще се уедини с подрастващото си дете и ще му разкаже за “нещата от живота”. Момчетата се предупреждават за опасните венерически болести, а на момичетата разказват за опасността да забременеят (в последно време в тези разговори се включва и темата СПИН) Половото възпитание обаче започва далеч преди това (3, 123). "Половото възпитание започва от отношението на родителите към собствената им чувственост. Харесват ли те вида, допира на телата си, или считат, че има нещо недодялано и неестетично в тях? Наслаждават ли се на взаимната си голота или крият телата си в срам? Изпитват ли някакво особено отвращение към своя или към пола на партньора си или го ценят"? (3, 123) Каквито и да са неизречените чувства на родителите - продължава Х. Гинът, те ще стигнат до децата дори ако чутите от тях думи им разказват за птици, пчели или нарциси. Това е причината, поради която е тъй трудно да се каже на родителите какво да отговарят на детските въпроси за пола. Необходимо е най-напред да се опознаят собствените им смущения по тези въпроси и да се намали собственото им безпокойство и неудобство. Това, заедно с информацията, която трябва да притежава всеки уважаваш себе си родител, ще придаде онази естественост, непринуденост, ненатрапчивост и доверие в разговорите на тази “трудна тема” и взаимоотношенията, породени от тях, която ще доведе в крайна сметка до високо равнище на полова възпитаност. Защото другите фактори, за които ще споменем накратко по- долу, макар и въздействуващи възпитателно, имат повече принос към даването на полова просвета, то семейството е факторът, който в най- голяма степен осъществява именно половото възпитание. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|