Основни религиозни концепции за природата на човека

Исус израства като евреин и изповядва еврейска религия. Той проповядва обаче нещо по-различно. Исус вярва, че всички мъже и жени, независимо дали са евреи или не, трябва да се обичат един друг и да обичат бог с цялото си сърце. Той нарушава много от строгите еврейски закони, извършвайки чудеса, като излекуване на болни в събота (когато евреите са длъжни да не работят), а също като общува и се храни на една маса с неевреи. Той защищава хора, отхвърлени от еврейската общност, защото са нарушили законите, прповядва търпимост към греха и прошка на враговете. Революционните му идеи предизвикват объркване сред еврейските водачи, които го наклеветяват пред римските власти. Исус е хвърлен в затвора, съден и осъден на смърт чрез разпване на кръст - обичайна екзекуция по онова време.
Според Евангелието три дни след смъртта си той се съживява и се явява на последователите си.
Последователите на Исус започват да проповядват учението му по цялата Римска империя. Започват да го наричат Христос
("помазаният"), а неговата религия - християнство.
Най-напред християните, които проповядват вярата си сред останалото население са преследвани и дори осъждани на смърт.
Много по-късно римският император Константин приема християнството и го провъзгласява за официална религия в Рим през
313 г.
Християнската религия се основава на идеята за греховността на човешката природа, за греховния избор на начин на живот, направен от нашите прародители. Към това се прибавят и индивидуалните грехове, които трябва да изкупваме сами по пътя, указан от Христос - спасителя на душите ни (11, 29).
Природата на човека е смесица от добро (създадени сме по образ и подобие божие) и от зло, защото предоставеното ни от бог право на избор използваме както за добри, така и за лоши дела под влияние на тъмните вътрешни сили в борбата за по-добро земно съществуване. Често този избор придобива драматичен характер и е свързан със страдания (10, 54).
Основните средства, за да се победи злото в нас и край нас и за изкупуване на греховете, са служенето на бога (молитвите) и изпълнението на божиите заповеди. Служенето на бога предполага още смирение, подтискане на гордостта, радост от дарения живот, но и мяра в ползуването на благата.
Наред с милосърдието и пречистващото страдание и като опора в тази борба са кръщението (прекъсването на наследствената греховност) и причастието (вливането у нас на плът и кръв божия).
Основна социална общност за християнската религия е семейството. На семейството се предоставя функцията за религиозно- нравственото възпитание, а според възможностите и за общокултурното и естетическото възпитание в религиозен дух. По

такъв начин християнската религия оказва определено влияние върху религиозното възпитание, върху разпределението на възпитателните функции между училището и семейството (11, 30).

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: