Образователни системи

5. Долто, Фр. Тийнеджърите. С., Наука и изкуство, 1995.
6. Кон, И. С. Психология на средношколеца. С., НП,1985.
7. Кон, И. Въведение в сексологията. С., Наука и изкуство, 1990.
8. Попов, Ат.,Ж. Атанасов, Ст. Чернев. Педагогика. Бл. 1992.
9. Попов, Ат., М. Андреев, Ст. Чернев и др. Педагогика. Бл. 2000.
10. Силгиджиян, Х. Личността на юношата. С., Наука и изкуство,
1978.
11. Силгиджиян-Георгиева, Х. Аз - концепция и психосоциална идентичност. Жизненият преход към зрелостта. С., УИ "Св. Кл.
Охридски", 1998.
12. Теория на възпитанието. Под ред. на Л. Димитров. С., Аскони- издат, 1994.
13. Фройд, З. Психология на сексуалността. С., И "Хр. Ботев",
1991.
14. Цветков, Д. Теории за стадиалното развитие на личността. -
Педагогика, 1993, кн. 5.

РЕЛИГИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ

1.
Същност и функции на религията
Днес, повече от всякога се говори и пише за един “актуален проблем, който по оригинален начин се проявява в Европа: завръщането на интереса към религията, както и знанията и поведението, които би трябвало да бъдат формирани, за да могат индивидите да упражняват публично или интимно своите човешки права като свобода на самосъзнанието и религиозна свобода, да зачитат ограниченията, наложени върху тези свободи поради задължението на всяка демокрация да прилага необходимите мерки в защита на правата и свободите и на останалите нейни граждани” (9,
36).
Като причина за “завръщането на религията” в ролята и на
“обществен факт” в страните от Западна, Централна и Източна Европа се посочва “окончателното установяване на около осем - девет милиона имигранти от Магреб, от Западна Африка, от Индийския полуосторов и от Югоизточна Азия, които са райони с преобладаваща мюсюлманска, будистка, хиндуистка и сикска религия” в западноевропейските общества (7, 13).
“Установяването на тези малцинства, посочва Пероти, превърна разнообразието от религии в невралгичен елемент в новия плуралистичен културен контекст в Западна Европа. Действително, повечето, ако не и всичките тези култури, традиционно отдават първостепенно място на религията. Това поставя пред светските европейски общества, където църквата е отделена от държавата,

проблема за мястото на религията, за нейното значение и роля в обществото". (7, 13-14)
Актуалността на проблемът се засилва и от, за съжаление, констатирания факт на проявявано неразбирателство между представителите на различни религиозни общности в отделни региони на света (9, 36).
Предизвикателствата на съвремието ни са удачно представени от В. Григориев: “Да бъдеш религиозен в епоха, когато човек лети в пространството, а “въздухът” е наситен с образи и звуци, които е възможно да уловиш, да бъдеш “хомо религиозус” в един свят, в който човекът е станал господар до такава степен, че е способен да го разруши в момент на безумие, не е, разбира се, все същото като това да бъдеш вярващ в праисторическите времена, в древността, в
Средновековието, или просто в друга епоха”. Оттук произтича необходимостта всяка религия “да откликва на промените в познанието, в обществените взаимоотношения, във възприятията или мотивациите - в противен случай рискува да бъде елиминирана, да излезе от употреба или да бъде заменена с друга”. (4, 16-17)
Преобладаващото обществено мнение в европейските страни, намерило израз и в правните им системи е, че традиционните религии са част от обществения морал и представляват важен елемент на стуктурите на властта.
Днес този проблем излиза на преден план поради нарастващото нахлуване на религиозните секти в общественото пространство.
Трябва задължително да се отчита фактът, че обществото, основано на принципите на демокрацията “ревностно защитава правото на хората да проповядват една или друга религия” (1, 421).
Б. Асенов отбелязва, че демократичното общество подкрепя движения с различна вяра, практика и начин на живот. Да се заклеймява всяка религиозна група, която се различава от общоприетите, е израз на дискриминация. Не бива да се забравя афоризма, че всяка църква е една успяла секта. През I век християнството е една юдейска секта, а днес е най-разпространената световна религия. През XVI век протестантството е сектанско движение, а сега е второто по влияние християнско направление.
Религията присъства в живота на всички общества. Тя се стреми да изпълнява две основни функции - нравствена и познавателна.
Независимо от науката, религията има свой начин за обяснение на света, на съществуващите в него явления и зависимости. Наред с това тя съдържа и система от нравствени норми за регулиране на човешките взаимоотношения. С тази своя особеност, според Д.
Цветков, е влияела през вековете върху възгледите и практиката на възпитанието.
Латинската дума “religyo” има многозначен смисъл. Тя означава добросъвестност, благоговение пред нещо велико и непознато, но

също така се отнася и до осъзната вина, до опазването на висши повели.
В края на краищата смисълът и се свежда до нравственото поведение на човека. Религиите се ангажират и със социално- политически проблеми пряко или косвено. По своята същност и предназначение те са антропологически учения за природата на човека и съдържат наставления за праведно преживяване на краткия и многострадален земен живот в името на вечния и блажения извънземен живот. Подобни вярвания са естествена последица от стремежа на човека, неговата религиозна или атеистична ориентация, името и делото му да се помнят дълго и с добро. Съответствуват на съкровените му желания да преодолее страха пред неизвестното и да укрепи надеждите и вярата си в бъдещето. Като последица от стремежа към праведен и благопристоен живот, религията създава свои морални норми, задължителни за всички, които я възприемат и изповядват. За спазването им се обещава заслужена награда, а за неспазването - възмездие и проклятие (Вж. 10, 54).
Древните религии са персонифицират основните нравствени категории. Почти във всяка религия е има бог на злото и бог на доброто. Всъщност, с това се е изразява борбата между доброто и злото в обществото, както и в личното поведение на човека.
При определянето на нравствените постулати религията всъщност е издига вечните изисквания, без спазването на които не може да просъществува никое общество. Те наистина имат вечен характер. Това са повели, представящи съдържанието на т. нар. “Десет божи заповеди”, които по същество са формулирани още в предхристиянските епохи и са възприети от почти всички религии.
Техният функционален смисъл е, да се създаде по-добра хармония и разбирателство в обществото.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: