смъртта, от безкрайната верига от прераждания в колелото на живота
(11, 31-32).
Религиозните постулати и правила на богослужение и поведение в будизма са значително усложнени. Например пирамидата на човешкото битие се състои от 31 равнища на съществуване: 11
- на чувствената наслада, 16 - на медитацията и въображението, и 4 - на блажената пустота без желания и страдания. Всяко равнище е подразделение на животинско, човешко и божествено съществуване.
(11, 32).
Будизмът няма някаква стройна ситема като религиозна теория.
Той е по-скоро начин на живот или една философия, която дава възможност на своите последователи да
изповядват други религии, като напр.
шинтоизма в Япония.
Будизмът също оказва широко влияние върху съдържанието и методите на образованието и възпитанието. Особено значение за него има личностното формиране, интелектуалното самовглъбяване, нравственото просветление. Като учение за света и живота, будизмът е
философия на космоса и битието, учение за физическото и нравственото здраве.
Най-голямо внимание отделя на самопознанието, самопречистването, психотренинга, самовъзпитанието,
естетиката, йогийските упражнения (10, 57).
Будистът трябва да е нравствено чист: да посещава свети места, да чества свети дни и празници.
Сподели с приятели: