Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. Проблемът за религиозното образование и възпитание
| Църквата на обединението е основана от корееца Сун Мюн Мун през 1954 г. Учението на Муун е отразено най-пълно в книгата му "Божественият принцип". Според Муун, Бог е сътворил Земята и създал Адам и Ева, защото е искал чрез тях да създаде Царството небесно на Земята. Според плановете на Бог, Адам и Ева е трябвало първоначално да се усъвършенстват , така че да бъдат единни с него и той да се намира постоянно в техните мисли и постъпки. Едва след това те е трябвало да станат мъж и жена, живеещи във вечна любов. Създавайки идеалното семейство те ще родят съвършени деца (1, 291). Муун има разработена много подробна система за привличане на последователи. Предпочитанията му са към обработката на млади хора, които учат и са откъснати от семейната среда. Те биват привличани с идеите за изграждане на едно ново, хуманно общество, в което всички народи ще бъдат обединени в една вяра. Освен това има и програма за социално слаби хора, наркомани и алкохолици. Обикновено Обединителната църква на Муун се представя за обществена и социална организация под най-различни имена (Вж. 1, 293). 3. Проблемът за религиозното образование и възпитание Трябва ли да се осъществява религиозно образование и възпитание (как и къде)? По думитена Ф. Ларойо, това е един “деликатен проблем” на съвремието (6). Доводи за религиозното образование в училище: “В многокултурните европейски общества големи групи мюсюлманско и будистко население съжителстват с християнски и еврейски общности. В контекста на завръщането на религията на световната сцена..., мълчанието на образованието по въпросите на вероизповеданията може да има само вредни последици. Необходимо е познаването и разбирането на религиозните факти да бъде част от основните знания, преподавани от гражданите на многорелигиозните общества, които обаче се характеризират и с неверие и атеизъм” (7, 72). “Училището ще измени на своята достоверност, особено по отношение на общата култура, ако не се заеме със задачата за всестранно формиране на възпитаника, включително и по отношение на религиите” (6, 205-210). Религиозното образование в училище би съдействало “учениците да придобиват онази обща религиозна култура, която ще им е необходима, за да се ориентират в съврменния сложен и в религиозно отношение свят” (1, 413). Не по-малко съществен е въпросът и за начина, по който трябва да се осъществява религиозното образование: Учебният предмет, чрез който ще се получава религиозно образование, трябва “да е съобразен с цялостната система на преподаваните хуманитарни науки и да има същият статут като тях” (1, 414). Учебното съдържание по религия трябва да бъде еднакво “за всички ученици без оглед на религиозната им принадлежност (или нерелигиозност)”. Необходимо е, “отделните религиозни организации в страната да не се намесват и оказват влияния в преподаването на предмета”(1, 413-414). “Конкретното запознаване с нравствено-религиозните ценности (вероучение) би трябвало да бъде резултат на свободен избор (факултативни, извънкласни и други форми)”.(3, 32-33) Що се отнася до възрастта, изучаването на религия “в представите на обществото трябва да започне още в началното училище” (3, 33). Какво е мнението на българските родители по този въпрос: На базата на резултати от проведено емпирично изследване Н. Бояджиева и К. Сапунджиева отбелязват: ”Сред възрастните (родители, баби и дядовци) вече надделява схващането, че днешните деца трябва да получат религиозна подготовка и възпитание. Такова мнение изразяват 59 на сто от населението. Що се отнася до “институциите, които трябва да осъществяват религиозното възпитание на децата”, мнението на анкетираните е следното: “73 % са категорични, че това е семейството, родът; 54 % отреждат тази роля на училището; 14 % - на религиозните институции; 9 % на средствата за масова информация, и 2 % - на различни неправителствени и обществени звена и организации”(3, 29-30). Относно възрастта, от която училището следва да дава познания по религия, хората предпочитат това да става в началното училище (53%), от предучилищна възраст (24%), в средното училище (23%). Най-категорично е общественото мнение относно характера на часовете по вероучение - 79 % смятат, че те трябва да се посещават само по желание като свободноизбираем предмет и се обявяват против задължителното му изучаване от всички ученици (3, 33). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|