“В многокултурните европейски общества големи групи мюсюлманско и будистко население съжителстват с християнски и еврейски общности. В контекста на завръщането на религията на световната сцена..., мълчанието на образованието по въпросите на вероизповеданията може да има само вредни последици. Необходимо е познаването и разбирането на религиозните факти да бъде част от основните знания, преподавани от гражданите на
многорелигиозните общества, които обаче се характеризират и с неверие и атеизъм” (7,
72).
“Училището ще измени на своята достоверност, особено по отношение на общата култура, ако не се заеме със задачата за всестранно формиране на възпитаника, включително и по отношение на религиите” (6, 205-210).
Религиозното образование в училище би съдействало “учениците да придобиват
онази обща религиозна култура, която ще им е необходима, за да се ориентират в съврменния сложен и в религиозно отношение свят” (1, 413).
Не по-малко съществен е въпросът и за начина, по който трябва да се осъществява религиозното образование:
Учебният предмет, чрез който ще се получава религиозно образование, трябва “да е съобразен с цялостната система на преподаваните хуманитарни науки и да има същият статут като тях” (1,
414).
Учебното съдържание по религия трябва да бъде еднакво “за всички ученици без оглед на религиозната им принадлежност (или нерелигиозност)”. Необходимо е, “отделните религиозни организации в страната да не се намесват и оказват влияния в преподаването на предмета”(1, 413-414).
“Конкретното запознаване с нравствено-религиозните ценности
(вероучение) би трябвало да бъде резултат на свободен избор
(факултативни, извънкласни и други форми)”.(3, 32-33)
Що се отнася до възрастта, изучаването на религия “в представите на обществото трябва да започне още в началното училище” (3, 33).
Какво е мнението на българските родители по този въпрос: На базата на резултати от проведено емпирично изследване Н.
Бояджиева и К. Сапунджиева отбелязват: ”Сред
възрастните (родители, баби и дядовци) вече надделява схващането, че днешните деца трябва да получат религиозна подготовка и възпитание. Такова мнение изразяват 59 на сто от населението.
Що се отнася до “институциите, които трябва да осъществяват религиозното възпитание на децата”, мнението на анкетираните е следното: “73 % са категорични, че това е семейството, родът; 54 % отреждат
тази роля на училището; 14 % - на религиозните институции;
9 % на средствата за масова информация, и 2 % - на различни неправителствени и обществени звена и организации”(3, 29-30).
Относно възрастта, от която училището следва да
дава познания по религия, хората предпочитат това да става в началното училище
(53%), от предучилищна възраст (24%), в средното училище (23%).
Най-категорично е общественото мнение относно характера на часовете по вероучение - 79 % смятат, че те трябва да се посещават само по желание като свободноизбираем предмет и се обявяват против задължителното му изучаване от всички ученици (3, 33).
Сподели с приятели: