Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| Основните принципи на прагматическата педагогическа концепция са (11, 14): 1. Истинността е бъдещата полезност на собствените идеи. 2. Мисленето започва само в такава ситуация, при която ученикът се сблъсква с неочакване препятствия (проблеми). 3. Реалността е резултат от собственото индивидуално изследване. 4. Индивидуалният опит на ученика се тълкува в духа на утилитаризма и чрез термините на преживяванията и приспособотелните реакции. Класическият прагматизъм се отличава с една неприязън към абстракциите и теоретизирането и определено преследва индустриален практицизъм, бърз индивидуален просперитет и оцеляване в условията на пазарно ориентирана икономика. Дж. Дюи е създател на т. нар. " педагогически инструментализъм". Той съзнава противоречивото развитие на съвременната му педагогика и училищна практика. Науката за образованието, пише Дюи, изостава в своето развитие, защото не е мотивирана и не се опира на опита на учителите и възпитателите. Учебно-възпитателната работа в много случаи е скучна и безрезултатна, защото не се опира на първичните потребности на децата за преобразуваща дейност и вместо инструментални знания, потребни за нея, им предлага системно изложени научни знания, несвързани помежду си и с реалния живот, както и с личния опит на децата. Дюи, а по-късно и Килпатрик, заменят обучението по предмети с изпълнението на практическо-познавателни проекти в работилницата, полето, а също така изучаването на исторически и актуални социални дейности в занаятите, търговията, морското дело и др. Методът на проектите придава на обучението проблемно- активен (вместо репродуктивно-пасивен) характер, защото отговаря на първичните потребности на децата. Знанията стават средство, а не самоцел, което също засилва мотивацията. Знанията се интегрират, което съответства на интегралния характер на житейските проблеми. Индивидуалният опит става водещ в придобиването и прилагането на знания. С тези свои черти прагматично ориентираното обучение намира широко приложение в началното и масовото основно образование (15, 169). Подготовката на висшите, елитните кадри обаче не може да се осъществява само по прагматичен път. Пълното отричане на системността в обучението, на самостоятелната роля на репродуктивното познание и на теоретичното усвояване на обобщения опит на човечеството, се разглежда като крайност в класическата прагматична методология. Друг представител на прагматизма е Джордж Херберт Мийд, сътрудник на Дюи и негов заместник в Чикагския университет. Известен е с теорията си за Аз-а, чиято социална природа изтъква. Централно понятие в теорията на Мийд е "екшън" - акт, действие. Днес неопрагматизмът в педагогическата теория се нарича реконструктивизъм или прогресивизъм. Като негови видни представители могат да бъдат посочени Луис Кларънс, Нелсън Гудман, Уилард Куайн (11, 15). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|