Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 2. 6. Неопозитивизъм
| 2. 5 . Позитивизъм Възниква като познователна методология през XIX в. вследствие идеите на О. Конт, Д. Ст. Мил, Х. Спенсър. След 20-те години на XX век започва бързо разпространение на втората - неопозитивистка вълна в Европа. Позитивизмът се интересува от намирането на надеждни методи и средства за достигане на истинско знание, независимо от това дали придобитите знания са приложими за практически цели. Ако пък са приложими, потенциалната им социална полза или вреда не е критерий за научното познание, т. е. остава извъннаучен проблем. Истинното знание се постига чрез наблюдение и опити, освободени от предварителни теоретични конструкции. Наблюдаваните явления следва да са количествено или във всеки случай строго измерими, точно характеризирани. Получените знания не трябва да бъдат логически противоречиви, нито да има факти, които да им противоречат. 2. 6. Неопозитивизъм Възниква в началото на XX век и е много популярен сред представителите на природните науки. Неопозитивизмът намира редица последователи в лицето на представителите на частно- научното познание (позитивно-положително) и от там - положителни науки - математика, физика, биология, психология, социология. През 1923 г. т. нар. "Виенски кръжок" с участници Р. Карнап, Л. Витгещайн и Б. Ръсел създават основната форма на неопозитивизма - логическия позитивизъм. Варианти на логическия позитивизъм са логическият атомизъм, семантичният позитивизъм, лингвистичната философия. Основното в тези варианти е, че частно-научните изводи и обобщения могат да се поставят в статус на всеобщ методологически модел - предимно от областта на физиката, общата теория на системите, лингвистиката (11, 13). Макар и с различни нюанси, разбиранията на неговите представители - Л. Витгенщайн, Б. Ръсел, А. Еър, Д. Мур, К. Попър за “деидеологизацията”, за овладяване и отстояване на чисти знания, без товара на идеологията, сега за нас придобиват особено актуален характер и значим смисъл. Според представителите му, смисъл от научна гледна точка имат само онези съждения за света, които се поддават на верификация, т. е. на проверка чрез сравняване с непосредствения сетивен опит на индивида. Критерият за истинност трябва да се търси в съответствието на сетивният опит на човека. Положителното решение на проблемите въобще се намира в областта на частните науки. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|