Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. 10. Екзистенциализъм Това философско направление възниква в Германия след Първата световна война. В периода след Втората световна война се развива във Франция, а след нея - в други страни и най-вече САЩ. В него се интегрират идеи от три философски течения: - философско-теологическите възгледи на С. Киркегор; - философията на живота на Ницше и В. Дилтай; - феноменологията на Хусерл и Шелер. Категорията "екзистенция" е взета от С. Киркегор. Основните представители на екзистенциализма са М. Хайдегер, К. Ясперс, Ж. П. Сартър, Камю, С. дьо Бовоар. Според екзестенциализма познанието на човека е не толкова познаващо, колкото преживяващо, страдащо, тревожно, загрижено, смъртно. Именно екзестенциалистите извеждат закона за свободно избиране на нормите на поведение (за активната свобода). У конкретния човек екзестенциалистите ценят преди всичко емоционалността и въображението като изява на трансцеденталното, но не и мисленето и знанието. На почит е повече изкуството, отколкото науката. Държи се много за възвисяване на чувствата, но не и за обогатяване със знания. Според Сартър човекът конструира себе си. Свободата на индивида се състои във възможността му да изявява своето аз, да живее собствения си живот, да решава сам какво да прави, да бъде независима личност. Във всекидневния си живот човекът проявява своята свобода в поставянето на цели. Целите се определят обаче чрез избор. Без възможността за избор индивидът не може да бъде свободен. В избора се проявява индивидуалното “Аз”. Въпросът за възпитанието се свежда до този за възпитанието, което осигурава лична свобода. Отрича се съществуването на каквито и да било задължителни норми в обществото. Всеки трябва сам да решава как да постъпва в конкретни случаи. Стремежът към безгранична индивидуална свобода, индивидуализмът, антиинституционализмът, волунтаризмът, утопизмът и революционната романтика са най-характерните идеи в екзистенциализма. На основата на екзистенциализма възниква хуманистичната психология и педагогика в САЩ. В заключение ще посочим, че разработването на методологическите и философските въпроси на педагогиката дава тласък за по-нататъшното развитие не само на педагогическата наука, но и на учебно-възпитателната практика. "Ние не можем да издигнем на по-високо равнище педагогическата теория, без да стигнем до по- високо равнище в практиката на възпитанието и обучението. По- високото равнище на педагогическата теория означава все по- задълбочено диалектическо разглеждане на педагогическите въпроси, възможност на мисълта да прониква все по-дълбоко в същността и динамиката на учебно-възпитателната дейност, да различава все по- ясно в нея трайното и преходното, същественото и несъщественото, общото и специфичното. С подобно мислене и виждане се дава правилна диагноза на всеки конкретен случай на възпитаване и обучаване, определя се правилният начин на постъпване при дадени обстоятелства и се действува с по-голяма увуреност" (19, 5). Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|