В основата на диалектиката като познавателна методология стои категориалният подход. Опитът и първичните знания се обработват с помощта на диалектически свързаните категории: явление-същност, форма-съдържание,
цяло-част, общо-обособено, причина-следствие,
необходимост-случайност, абстрактно-конкретно.
Категориалният подход се стреми към подреждане, систематизиране и обобщаване на знанията, към създаване на по-абстрактни модели и схеми на процесите и явленията и на техните причинно-следствени детерминанти.
Диалектиката предполага непрекъснато и все по-пределно
синтезиране и обобщаване, за да достигне до най-общи модели и инвариантни свойства, които придобиват евристична стойност по отношение на конкретното и вариативното познание. В това е нейната сила, но и нейната слабост.
Поради систематизиращо- класифициращия характер на познанието
проникването в дълбочина, в причините, в субективната мотивираност и целесъобразност на обществените явления се пренебрегва от материалистическата диалектика (15, 164).
В рамките на феноменологичната диалектика се поставя акцент повече върху примиряването, съгласуването на
противоречията, от колкото върху тяхното преодоляване.
Разкриването на такива фундаментални противоречия, присъщи на образованието и възпитанието, е важна задача на педагогическата диалектика (Вж. 15, 164):
- противоречие между саморазвитие и
педагогическо ръководство;
- противоречие между неизменната и променящата се човешка природа;
- противоречие между образование за настоящето и образование за бъдещето и т. н.
В педагогическите изследвания приложението на категориалния диалектически подход води най-често до (16):
- систематизиране и класифициране на емпирични данни;
- обособяване на
признаци и групи явления;
- определяне на възможни етапи на дадени процеси;
- тълкуване на понятията и връзките между тях;
- разкриване на иерархията на причинно-следствените зависимости.
И
тук систематизирането, структурирането, подреждането на етапи, видове, групи и т.н. преобладава. Приложението на диалектиката води до обособяване на теоретичната (системната) обща педагогика. Тя обобщава основите на педагогическото мислене и действие и дава възможност за ориентиране в сложната и противоречива педагогическа действителност и в частните научно- педагогически знания.