Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Основните принципи
| 2. 2. Херменевтика Началото и е поставено също в древността, но от тогава досега тя претърпява съществени изменения. Започва като учение и като изкуство за тълкуване на поетични и митологични произведения (Платон, Аристотел) и достига до учение за тълкуване и разбиране на езика като израз на целесъобразната мотивираност на човешката дейност. Посочените две разновидности са се запазили и до днес. Самото понятие херменевтика е породено от ролята на гръцкия бог Хермес, който според гръцката митология разяснява на хората решенията на олимпийските богове. Херменевтиката възниква в християнската теология като изкуство да се тълкува Светото Писание. С проблемите на херменевтиката се занимава немският теолог и педагог Фр. Шлайермахер (1768-1834) и немският философ В. Дилтай (1833- 1911). Според първия херменевтиката е проникване чрез езика в индивидуалността на личности, отдалечени от момента на изследването им в миналото, а според втория - чрез изкуството да се тълкуват и интерпретират текстове и други произведения на изкуството се възпроизвежда чуждата култура. Херменевтиката се разглежда като съвкупност от способи (методи) за тълкуване и разбиране многозначността и субективността на човешкия език (устен и писмен, научен и житейски) и ролята му като средство за изразяване, самопознание, разбиране на другия (съпреживяване) и съгласуване на действия (15, 165). Според Х. Г. Гадамер, един от съвременните представители на херменевтиката, неин предмет е светът на човека, разбирането между хората и оттам движението към едно истински развито общество (11, 16). Основните принципи на херменевтичния метод са (11, 17): 1. Той е предназначен за всички науки за духа. 2. Методът реконструира личностното съдържание на хората от миналите епохи, духовната индивидуалност на даден автор, неговите интуитивни стремежи. 3. Използва се предимно понятието "разбиране", но в смисъл на преживяване, което схваща скрития смисъл на текста, а оттам и смисъла на човешкото съществуване. 4. Използването на херменевтичния метод позволява проникването в непроницаемата на пръв поглед световна култура на отминали епохи и народи, като тълкуването позволява да се познае същността и вътрешната ценност на тази култура. 5. При тълкуването на текста на даден автор се продуцират нови мисли у интерпретатора и те дават тласък на свободното му творчество. 6. Изходен пункт на херменевтичното вживяване е изначалната цялост и пълнота на духовния живот. 7. Херменевтиката дава възможност за образуване на особен кръг (херменевтичен кръг) от предразбиране, разширение на херменевтичното поле - проникване в смисъла, т. е. разбиране и обяснение. В педагогическите изследвания херменевтиката ориентира към разработването на способи за тълкуване както на класически педагогически текстове, така и на актуални описания на педагогически явления и свързани с тях преживявания. Отделя особено внимание на житейския педагогически език с цел разкриване богатството и условно възприетите употреби на думите и за да очертае общозначимото и относителната истина в него, приемствеността и развитието на идеите, при ясно осъзнаване на контекста и историчността на опита, съдържащ се в езика, и на индивидуалните стилови особености. Субективизмът не се отхвърля, а се осъзнава и се разграничава от общозначимото. Херменевтиката разграничава елементарно и висше разбиране. Последното е критика, рефлексия върху елементарното разбиране. То е осъзнаване на акта и на мотивите на разбирането. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|