Второ равнище: конкретни общи цели на средното оразование.
Това равнище на целите на средното образование е по-малко общо от глобалното и е своеобразно декомпозиране на
глобалната цел, на обществения идеал за типа човек, обоснован междудисциплинно. Това равнище е
педагогическо и неизбежно се интерпретира плуралистично. Тези цели се фиксират в държавни документи за образованието и предопределят характера и съдържанието на учебно-възпитателната дейност на местно равнище.
Декомпозирането на глобалната цел се извършва по различен начин (1, 3):
- интелектуално,
нравствено, естетическо, физическо и трудово/ техническо развитие на личността;
- интелектуално,
професионално, личностно и социално развитие на личността;
- развитие на "познанието, уменията и отношенията".
Ориентацията на това равнище трябва да поставя ударението главно върху основните сфери на личността, които средното образование следва да формира пълноценно в стила на педагогическите таксономии - когнитивни цели,
емоционални отношенчески цели, психомоторни цели, операционални цели.
Трето равнище: конкретни цели/ задачи в отделното училище.
Целите на това равнище се отличават с конкретна съдържателна и операционална стойност, осъществява се от учителя и учениците, подпомогнати от различни фактори. Тази особеност на целите на трето равнище ги
прави по-функционални, много по-пригодни за творческа комбинация. Зададената цел е критерий за оценяване на резултата- постижение на учениците.
В съответствие с основните функции на обучението се разграничават образователни, възпитателни и развиващи цели. Някои автори обаче обособяват само две групи цели: образователни
(познавателни, учебни) и възпитателни. Има и опити за по-голяма диференциация на целите: познавателни, учебни,
възпитателни, развиващи, функционални, обществени, мотивационни и др. (6, 14).
Въпросът за целите и задачите през последните десетилетия
придоби особена актуалност, защото целепоставянето оказва съществено влияние върху всички останали компоненти на учебно- възпитателния процес - съдържание, методи, форми за организация и контрол. Във връзка с това се развива и педагогическата таксономия.
Терминът "таксономия" има гръцки произход - от taxis - ред, подреждане и nomos - закон.
Таксономията буквално означава "класификация на предметите и явленията" (3).
Обосноваването, определянето и формулирането на целите е от изключително значение за цялостната педагогическа дейност и по- специално за нуждите на развиващото обучение. Към тях се отправят
различни изисквания, за да могат да изпълняват пълноценно своите сложни функции (2, 64).
Основите на педагогическата таксономия се полагат в САЩ още през 30-те - 40-те години на нашия век. По отношение на целите на обучението педагогическите таксономии се изразяват предимно в опитите за класификация и систематизация на целите по тяхната нарастващо сложност (йерархия). Значителен принос в това направление имат Б. С. Блум, Дж. Гилфорд, Де Блок и др.
Б. С. Блум разработва т. нар. когнитивни (познавателни) таксономии, представящи системата от целите на обучението в когнитивната (познавателната) област. Таксономията на Б. С. Блум съдържа шест основни категории учебни цели (2, 64-65): 1)
Сподели с приятели: