Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Мишел Монтен
- Томазо Кампанела
- Жан-Жак Русо
- Йохан Хайнрих Песталоци
- Йохан Фридрих Хербарт
- Хенрих Спенсър
| Франсоа Рабле се обявява против схоластичното обучение. Според него училището трябва да учи за живота, да дава практически познания за занаятите, за да могат подрастващите да си изкарват прехраната. За Мишел Монтен обучението трябва не само да развива способностите на учениците, а и да ги приобщава към науката, която е истинско украшение за благородния човек. Томас Мор издига идеята за всеобщото право на образование на новия остров Утопия, както и за непрекъснатото обучение. Томазо Кампанела представя една справедлива организация на обществото което благоденства благодарение на труда на своите граждани. Ян А. Коменски се обявява против чисто формалните цели на схоластиката, която откъсва училището от живота и обосновава необходимостта от всестранно образование на всички. Според него вечната цел на света е съвършенството, към което всеки човек се стреми, без да е в състояние да го постигне изцяло. За Джон Лок основната цел на образованието и възпитанието е да подготви човека (джентълмена) сам да осигурява своето благополучие в живота, да бъде делови и практичен, изискан и благороден. Жан-Жак Русо издига идеята за естественото, природосъобразното възпитание, чиято основна цел е да се възпитават сърцето и духът. Според него най-добра подготовка за живота детето може да получи ако умее да следва природата, да съобразява своята дейност с нея. За Йохан Хайнрих Песталоци, чиято дейност е свързана със социализирането на бедни и безпризорни деца, личностният и социалният смисъл е осигуряването на щастлив живот чрез интегрирането в трудовата дейност и нормалните отношения в обществото. Целта е подготовката на граждани “с истинска човечност” (любов към хората), добри работници и лоялни граждани на Швейцарската република. Пълнокръвният живот на тези бъдещи работници и граждани е възможен само върху основата на хармонично развитите интелектуални, нравствени и физически способности, на характера и волята за сериозен и съсредоточен умствен и физически труд (9, 109). Й. Х. Песталоци определя целта на образованието като облагородяване на човешката природа, постигане на сърдечна човечност чрез хармонично развитие на силите и способностите на подрастващите. За Йохан Фридрих Хербарт личното щастие е въпрос на духовно извисен и граждански осмислен живот. Ценността на човека според Хербарт се измерва не със знанията му, а с нравствената му воля. Образованието без нравствено развитие, т. е. без влияние върху характера е средство без цел, а нравственото развитие без образованието е цел без средство (8). Според Й. Ф. Хербарт главната цел на образованието и възпитанието е формирането на нравствено съвършенна личност, която се ръководи от най-висши мотиви. За нейното постигане непосредствена, близка цел на обучението трябва да бъде интересът. Многостранният интерес е вътрешен двигател за развитие на способностите. Хербарт разграничава няколко вида интерес (6, 9): емпиричен - стремеж всичко да се познае от областта на природата и обществения живот; спекулативен - разкриване на каузалните връзки между предметите и явленията; естетически - стремеж към хубавото, благородното, чистото и пр.; симпатичен - интерес към съдбата на себеподобните; социален - отнасящ се до обществения ред в държавата и света; религиозен. За Хенрих Спенсър висшата цел е формирането на деловия човек, който успява да се справи със своите лични и обществени проблеми. Щастието е в успешната борба за съществуване, за материално, физическо и духовно благополучие. Деловият човек у него не е само работникът, нито само гражданинът - философ. Стремежът на всички към щастие предполага развитие и задоволяване на съвкупността от основните им човешки потребности: добро здраве, продължаване на рода, професионален успех и материално благополучие, гражданска компетентност, пълноценно използване на културните ценности през свободното време. Следва да се отбележи и реалистичното виждане на Карл Маркс за всестранното развитие като цел. То е обективна потребност за работниците в условията на променящи се технологии и производства, които изискват многостранна подвижност и съответно обща култура и (поли) техническа подготовка. В същото време според Маркс професионалното разделение на труда предполага специализация в знанията и опита, съсредоточаване и следователно ограничаване на личността. Изходът в това противоречие е в нарастването на свободното време и в пълноценното му използване за развитие и приложение на човешките същностни сили, за постигане на цялостност (интегритет на човека) (8, 8). През XVIII век, определян като век на реализма и просвещението, целите на образованието и обучението започват все повече да придобиват интелектуалистичен характер, да се влияят от развитието на науката и техниката. През последните два века наред с интелектуалистичните, все по-широко разпространение получават емоционално-ценностните и волунтаристичните гледища за целите на училището. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|