Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 1. Същност, обусловеност, свойства и функции на методите на възпитание.
| МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО Освен процесуални, възпитанието си има и специфични технологични особености. Те са тясно свързани с процесуалните, но в по-голяма степен произтичат от особеностите на възпитанието като дейност - в смисъл на съвкупност от последователно осъществявани съвместни действия на възпитавани и възпитателни фактори, в резултат на което се осъществява промяната, решението в съзнанието и поведението на възпитаника, формирането на неговата личност. Колкото и неестествено да звучи термина “технология” в областта на възпитанието, той все пак има своето място в нея, защото всяка дейност има своя технология. Под технология на възпитанието ще разбираме знание за дейността възпитание като средство за възпитателно взаимодействие. Това знание включва в себе си всички компоненти на тази дейност: - цели; - съдържание; - принципи; - методи; - форми и средства. Целите вече бяха разгледани. За съдържанието на възпитанието ще стане въпрос по-конкретно когато се разглеждат различните видове възпитание. В настоящата разработка ще обърнем внимание на останалите компоненти на дейността възпитание с оглед по- ефективното и осъществяване. 1. Същност, обусловеност, свойства и функции на методите на възпитание. Методите на възпитание са един от основните компоненти на всяка система на възпитание и са в пряка връзка с останалите елементи в нея - цел, съдържание, принципи, форми, средства. Методите на възпитанието творят процесуалната среда на технологията на възпитанието, придават му динамика и заедно със съдържанието са неговото ядро. Поради това същността им фокусира усилията на поколения педагози. Думата метод има гръцки произход и означава път за изследване, за познание, за създаване на теория. “Методът е форма за практическо и теоретическо усвояване на действителността, изхождаща от закономерностите в движението на изучавания обект” (13, 409). През 50-те - 60-те години на нашия век властва разбирането, че методите обслужват едва ли не само нравственото възпитание. По- късно методите се отнасят до възпитателния процес въобще, а не до негови конкретни съставки. Особена заслуга за това има Н. В. Кузмина (6, 129- 133). Сред педагозите съществуват значителни различия при определяне същността на методите на възпитание. Налице са няколко подхода за определяне същността им (2, 111): 1) Същността на методите на възпитанието се свежда до начин, средство, път, инструмент, с който се реализират целите на възпитанието. Това е най-широко застъпеният подход - определение, което не съдържа нова информация за явленията. Има само етимологичен смисъл. 2) разкриване същността на методите чрез дейността, в която се въвличат чрез тях възпитаникът (възпитателният колектив) и възпитателят (възпитателният фактор). Привържениците на този подход изхождат от твърдението, че методът винаги се отнася до някаква дейност и показва как се извършва тя. Всяка дейност предполага група от видове действия. При разкриване същността на метода трябва да се посочват включените в него групи действия. Предимствата на подобни обяснения са в това, че се стига до първоначалното действие, от което е съставен всеки метод и чрез което се осъществява всяка дейност. "Методите се определят като един от основните компоненти на системата педагогическа дейност. Те са комплекси от взаимосвързани действия на двата активни субекта на възпитанието, които се извършват в такава последователност и с такива средства, че да осигурят постигането на конкретната възпитателна цел. Предназначението им е да въвличат възпитаниците в действия и отношения, които гарантират постигането на възпитателната цел. Методите придават определена форма и структура на предмета на съвместната дейност между двата активни субекта. Резултатите от ползуването на методите на възпитанието - формиране на съзнание и поведение, навици и умения, убеждения и характер. Формирането на цялостния облик на възпитаника се постига с комплекс от възпитателни методи. В резултат от ползуването на отделно взет метод се предполагат както конкретни възпитателни резултати, така и общи последствия. Действителният възпитателен ефект зависи не единствено от целите, които си е поставил възпитателя, а от това как са приети те от възпитаника, към какво той се стреми". (2, 112) "Никакво средство - пише А. С. Макаренко, изобщо, каквото и да вземем, не може да бъде признато ни за добро, ни за лошо, ако го разглеждаме изолирано от другите средства, от цялата система, от целия комплекс от влияния". (7, 26-27) Можем да приемем, че методът на възпитание е път на целенасочено многостранно взаимодействие на възпитаника с факторите за възпитателно влияние (4, 144). Като основни детерминанти на методите на възпитание отделните автори посочват: - целта; - възпитателното съдържание; - възрастта; - жизненият опит на учениците; - конкретната ситуация; - задачите на възпитанието; - условията на живот в обществото; - научно-техническият и социалният прогрес. Както при методите на обучение, така и при методите на възпитание могат да се разграничат преки и непреки детерминанти (Вж. 1, 200; 4, 145). Към непреките детерминанти на методите на възпитание се отнасят: целта на възпитанието; специфичността на съответния вид възпитание; възрастовите особености на възпитаниците; спецификата на условията, в които се осъществява възпитанието. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|