Обредите на Любовта

174
„Дойдох да видя селището през 2003 година. Отидох в гората за гъби. Предупредиха ме, — разказва Евгения — «Гората е особена» —
Отговорих им: «Аз съм геолог, няма да се заблудя». Бродих в радиус от три километра 12 часа! Върнах се към полунощ с подбити крака:
«Моето място!» Дадох под наем апартамента в Малаховка за 10 500
рубли. С тези пари започнах да строя, наех къща в Студенцово, близо до моя участък. Печката не беше палена повече от 10 години, домът се беше килнал. От комина извадих гнездо — не можех да запаля печката. Зимувах в селото сама. В Коняево понякога ходех на гости.
Икономисвах дървата, палех печка през ден. През есента излях основите, направих банята: 4х4м. През цялата зима запушвах пролуките в къщата с кълчища. Сега познавам звука на падащите снежинки. Вкъщи ходех с три панталона, с три пуловера, яке, шапка.
А навън — по-леко — работя. През пролетта с нож почистих остатъците от кората на отрязаните дървета. Сега си имам къща от рендосани трупи. Чувам как се топи снегът. Трябва ми майстор по печките. Обличам се топло, вземам въдица (без кукичка). Отивам на езерото, където мъжете ловят риба. Пускам в дупката въдицата (не дай, Боже, мъжете да видят моето «оборудване»), водя с мъжете разговори — «ловя» майстор по печките. А ако ми трябва трактор —
излизам на пътя и спирам първия попаднал.“
В градината й има ред, всичко расте. През първата година направи тоалетна и лятна кухня от пръти. Когато съвсем няма какво да яде, яде каша с рибена мазнина. Готви прекрасно.
• Любов Е. — родом от Приморски край, на 58 години, 27
години е живяла в Перм, 20 години — в Цимлянск, Ростовска област,
ихтиолог, работила в рибното стопанство, сега е пенсионер. Майка й е на 84 години, синът й — на 30 години, живее в Перм, има двама внука,
другият й син — на 18 години, живее в Цимлянск.
През тази година започна обратно броене на времето, казва, че сега ще бъде на 57. Започва да създава имение през есента на 2003
година. Пристигна за 10 дни, окоси плевелите, посади ограда (елхи,
борове, брези, трепетлики, липи, кленове). Мястото й е идеално подредено. През зимата донесе 50 000 рубли — всичките спестявания на майка й, построи дървена къща, покри я с рубероид. През пролетта пристигна с бившия си мъж. Работеха заедно на мястото. Тя казва:
„Ако беше така преди, не бих го напуснала…“ Пристигна през лятото,

175
на 6 юли (много бързаше, искаше да е тук за празника на Иван
Купола). Тя много обича празниците, пее, свири на китара, танцува.
Пенсията й е 2000 рубли. Напусна работа за през лятото — парите й стигат, трябват й само за път. Помогнаха й с тухлите, цимента,
дървения материал. Сама за един месец направи основата за печката,
подготви основите на дървената част, запуши всички дупки, направи навес, лятна печка. Мъкнеше колички с камъни, пясък, чакъл,
мислеше, че няма да успее — успя! Укрепна, отслабна, започна да преплува езерото в двете посоки (преди не можеше). Подмлади се поне с 10 години (а мечтаеше само с една). Очите й светят, усмивката не слиза от лицето й, разбира се с всички. Строи къщата за себе си, за майка си, с която се канят през пролетта да се пренесат в нея: Иска синът й да може да идва с внуците от Перм, засега на гости, пък после ще видят. Пари няма, няма и откъде да чака. Има старинна италианска цигулка, баща й я донесъл от войната. Преди 15 години експертите я оценяват на 10 000–15 000 щатски долара минимум, без реставрация.
Много се надява да я продаде — цигулка за свирене, не за музея. Ако стане — работата ще тръгне по-бързо, ако не — ще се наложи всичко сама да прави. Но нито подовете, нито таваните можеш да правиш без дъски. Притеснява се, че няма пари, а строи къща. Ще пристигне през септември, отново за месец. През зимата била в Перм при внуците,
затова се отбила за един ден на мястото си: да походи, да постои тук,
макар че имало пряк влак за Ростов…
• Наталия Д. — родом от Вологда, пристигнала от Москва, с две деца — момиченца на 2 и 5 години.
Живее в палатка от края на май. Разведена е, иска да изведе децата от града, за да не ги дресира в системата. Лятото е студено,
влажно. Нито едно оплакване. Докарали старо вагонче, махнала всичко, изчистила, много иска да го тапицира и да го изолира от студа, да го стопли. Купува дъски. Няма пари, мъжът й дава за храна на децата, сега тя живее с децата, работи за прехраната си на полето и помага на мъжете да правят основите. Мечтае да остане в имението. И
ако не успее през тази зима, поне за следващата. Изучава всички възможни проекти за къщи, които тя може да построи сама (тухлена къща, землянка). Децата станали по-спокойни, по-радостни.
Когато влиза в къщата на Люба Е., вижда какво е могла да направи, и казва: „Ако ти си могла, и аз ще мога, аз съм по-млада, по-

176
силна“. Ще може!
Винаги се усмихва, прекрасно пее. С висше образование.
Красива душа.
Простете за емоциите, аз всички много ги обичам…
• Надежда З. — фермер от Белорусия. След Чернобил живяла близо до Азов, година в Парецк до Суздал (докато чакала за място),
през последната година живее в Коняево (в чужда къща).
През лятото започнала строителството на своя дом. Двете й пораснали деца засега живеят в Москва. Места взели дъщеря й и сестра й от Белорусия. Искат да се съберат на едно място. Мъжът и децата й работят, Надежда се занимава със стопанството, ръководи строителството и сама строи. Много години е танцувала в професионален ансамбъл, има осанка на балерина, когато бута количката с тор — можеш да й се любуваш! В домакинството си има 2
кучета, 4 котки (заради мишките), зайци, кокошки (смирновска порода, запазена по време на революцията от 1917 година по казашките села), коза, гълъби. В дома — море от всевъзможни цветя:
и обикновени, и екзотични. Притежава енциклопедични знания по всички необходими за нея въпроси. Мъжът и децата я подкрепят, но се налага да прави всичко сама, засега те имат друг живот. Тя твърдо и уверено строи бъдещето. Наскоро си счупи дясната ръка (паднала с колелото, което й подарили за петдесетгодишнината децата й, за да стига навсякъде). Почивка — един ден. На другия ден вече обръщала сеното (за животните през зимата). Сега боядисва и рендосва дъски.
На въпроса: „Как?“ отговаря: „С лявата ръка“. Винаги се усмихва,
обича да пее, душа е на всяка компания, всеобща любимка, извор на знания, нашият консултант. Миниатюрна, стройна, опора на цялото семейство. Успява навсякъде: в дома, на строежа, с животните,
градината, консервите, а какви ликьори прави!!! Никъде няма нито апартамент, където би могла да се върне, нито дом. През есента трябва да освободи къщата в селото, защото собствениците й се връщат. Ще зимува в новия си дом!
Тази информация получих преди една година. Сега всички упоменати героини вече са построили къщите си и нямат намерение да отстъпват от целта си. Навярно, именно за такива жени казват:
„Кон в галоп може да спре, в горящата къща ще влезе“. А аз бих добавил: „Сама ще построи имение, мъжът ще въведе във вечността“.

177
Но къде е този мъж? Как ще се срещне с него, ако от сутрин до вечер е заета със своето велико начинание?
А колко млади жени в различни кътчета на страната мечтаят за създаване на родово имение! И ще е добре, ако те намерят своите спътници в живота преди да го създадат.
Затова си помислих какво ще стане, ако се организира база данни за такива жени, а мъжете, в качеството си на временни работници, да ги посещават? Може би те ще могат да намерят своя избраник. Не мъжете трябва да ги избират, а те — мъжете.
Има такъв израз, „жена от висшия свят“, подразбиращ жена,
която влиза в така наречената елитна класа на богатите или известните хора. Но какъв е този висш свят, ако обществото няма никаква полза от него, освен клюките на страниците на жълтата преса? Но женейки се за жена от хайлайфа, както отбелязват доста мъже, не получаваш нищо друго, освен капризи и непрекъснати желания.
Струва ми се, че жените от висшия свят — това са онези омъжени и неомъжени жени, които строят днес родови имения и се канят там да раждат здрави деца или да завещаят построеното на своите вече родени деца.
От тях може да има само полза — както за отделни мъже, така и за държавата като цяло. Родените от тях деца ще олицетворяват бъдещата цивилизация.
И хиляди пъти беше прав дядото на Анастасия, когато говореше за необходимостта на държавно ниво да се решават въпросите на семейството. Как те се решават днес, най-добре от всички знаят руските, пък и не само руските, семейства.
Някак трябва да се реши въпросът за провеждането на срещи и дискусии, с които може да се окаже съдействие и помощ на тези жени, а по-точно, помощ на мъжете в запознанството им с жените,
създаващи своята малка родина.
Обръщам се към администраторите на сайта „Анастасия.ру“ с молба да помислят как да се подобри рубриката за запознанства. За да могат неомъжените жени и неженените мъже сред моите читатели да поместят там своите адреси за контакти. На онези, които нямат компютър, напомням, че почти във всеки град има Интернет-клубове,
в които може да се четат съобщения от сайтовете, както и пощенски

178
клонове, които оказват услуги за предаване на информация чрез
Интернет.
От своя страна, ще напиша тук текст с обръщение към мъжете от всички страни, в които излизат моите книги, и ще помоля всички преводачи от Европа и Америка да го разпространят:
Господа мъже, мнозина от вас и особено онези, на които не им е провървяло в брака, биха искали да срещнат онази единствена жена, с която могат да постигнат радостта на съвместния живот. Но къде може да се намери такава жена? Едва ли не единственият начин е да се обърнете към някоя от многобройните агенции за запознанства. Но обърнете внимание, почти всички те поставят на първо място външните данни, възрастта, едва засягайки характера и житейските стремежи. И дори това „едва“ не е подкрепено с достоверност. А
достоверността… Появяват се жени, открито предлагащи своята младост, красота и усмивка, готови да сключат с вас брачен договор при условие че сте богат и можете да ги осигурите материално. В
Москва има вече и кафене, в което се събират красиви претендентки за богати женихи. Това явление не е ново. „Но какво лошо има в това?
— мислят отделни мъже — Аз имам достатъчно средства и мога да си позволя да сключа брачен договор с младичка красавица. Нека ми е хубаво с нея в леглото и да ми завиждат на светските купони, защото,
общувайки с млади хора, самият ти се подмладяваш.“ Всичко това е така, но има едно „но“. За какво мисли и мечтае вашата млада половинка? Тя е жив човек и е способна да се увлече и да се влюби, а обектът на любовта й съвсем да не сте вие. Ето тук възниква желание да се избави от вас като пречка на пътя й към щастието. И дори да не прибегне до оплакване от вас, дори да не ви сипе в сутрешното кафе нещо отровно, достатъчна е мисълта, дори подсъзнателна, че трябва да бъдете отстранен. По такъв начин, мислейки, че довеждате в дома си добра и ласкава красавица, всъщност вие сами вкарвате в дома си отровна змия. Разликата е само във външността, затова вместо да сложите тази змия в терариум с дебело стъкло, вие я вкарвате до себе си в леглото.
Може би, в противовес на пагубните явления в нашия живот, са се появили жени, предвестници на нова, щастлива цивилизация. Те,
строящите родовите имения, не просто създават покрив над главата си,
те поставят началото на нов живот. Начало!

179
Умиращият милиардер ще се изправи, ще се подмлади, ако срещне подобна жена. Процъфтяващият бизнесмен ще увехне без нея.
Не парите удължават живота, а мисълта на вашата любима и пространството на Любовта, създадено заедно с нея. Не просто удължават, а го правят вечен, осигурявайки условия за бързо и осмислено превъплъщение.
Каквито и думи да напиша, каквито аргументи и да привеждам,
те няма да трогнат сърцата така, както ще докосне вашето сърце запознанството с тези жени. Опитайте да се срещнете със земните богини на вечността.
И, възможно е, вашата среща да прилича на онази, за която разказа Анастасия.

180

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: