Обсебена от теб

отражението ни в огледалото. С нисък болезнен вик започнах да свършвам отново, ако въобще бях спирала. Гидиън бе най-изгарящо еротичната гледка, която някога бях виждала:
бицепсите му, плътни и твърди, поддържаха теглото ми; хълбоците му се напрягаха от усилие; задникът му се свиваше и разпускаше, докато ме чукаше; мускулите на корема му се очертаваха от силата, с която въртеше бедрата си с всеки тласък.
Той беше създаден, за да чука, но беше усъвършенствал умението, използваше всеки сантиметър от невероятното си тяло, за да направи жената робиня на удоволствието. За него това беше вродено, инстинктивно. Дори пиян и почти подивял от мъка, ритъмът му беше стегнат и прецизен, а фокусът му – пълен.
Всеки тласък го изпращаше дълбоко в мен, докосваше най-чувствителните местенца отново и отново, докарваше ме до екстаз, докато се предадях пред яростната му атака. Още една кулминация се надигна в мен като приливна вълна.
– Точно така – изохка той. – Изцеди члена ми, ангелче. Господи... Караш ме да свършвам.
Усетих как пенисът му става по-плътен, по-дълъг. По кожата ми пропълзяха тръпки;
дробовете ми се разтвориха за въздух.
Гидиън отметна глава назад и изрева като животно, докато се изпразваше бясно. Стиснал бедрата ми, той ме нанизваше на еякулиращия си член, свършваше силно и сякаш вечно,
изпълвайки ме, докато по вагината и вътрешната част на бедрата ми не потече сперма.
Той забави тласъка на бедрата си, задъхваше се, наведе се напред и притисна буза до рамото ми.
Започнах да се свличам на колене.
– Гидиън...
Той ме издърпа нагоре.
– Не съм приключил – каза грубо, все още дебел и твърд вътре в мен.
И започна отново.
* * *
Събудих се с усещането за косата му, галеща ме по рамото, и допира на топлите му твърди устни. Изтощена, опитах да се претърколя по-далеч, но една ръка около талията ми ме придърпа обратно.
– Ева – каза раздразнено той. Ръката му хвана едната ми гърда, умелите му пръсти се заиграха със зърното ми.
Беше тъмно и лежахме в леглото, въпреки че почти не си спомнях как ме е занесъл там.
Беше ме съблякъл, изтрил с влажна кърпа и обсипал с целувки лицето и китките ми. Сега ръцете ми бяха обвити в бинтове, намазани с мехлем и превързани грижливо.
Бях се възбудила от нежните му ласки върху протритото място, смесицата от удоволствие и болка. Той го бе забелязал.
С очи, блестящи от похот, беше разтворил краката ми и ме беше лизал с властна настойчивост, която ми отне способността да мисля и да се движа. Ближеше и смучеше цепката ми до безкрайност, докато загубих представа колко пъти ме накара да свърша с порочния си език.
– Гидиън... – Извърнах глава и го погледнах през рамо. Той се беше подпрял на една ръка,
очите му блестяха на слабата светлина на луната. – Останал си с мен?

Може би беше безразсъдно да се надявам, че е останал с мен, докато спя, но да споделям легло с него беше нещо, което обожавах. И за което копнеех.
Той кимна.
– Не можех да те оставя.
– Радвам се.
Той ме обърна по гръб и ме гушна, завзе устните ми и ме целуна нежно. Мамещите движения на езика му отново ме възбудиха и ме накараха да изстена.
– Не мога да спра да те докосвам – прошепна той, докато хващаше тила ми, задържа ме неподвижна и задълбочи целувката, гризвайки нежно със зъби долната ми устна. – Когато те докосвам, не мисля за нищо друго.
Нежността се сля с любовта.
– Мога ли и аз да те докосвам?
Той затвори очи и изрече умолително:
– Моля те.
Надигнах се към него, ръцете ми се плъзнаха в косата му, за да го държа, както той държеше мен. Прокарах езика си по неговия, устите ни бяха горещи и влажни. Краката ни се преплетоха, тялото ми се изви, за да се притисне към твърдостта му.
Той простена меко и ме накара да забавя темпото, обърна ме и ме притисна към леглото.
Отдръпна се и отлепи устните си от моите, започна да ме хапе и смуче. Проследяваше извивката на устните ми с върха на езика си.
Изхленчих в протест, исках го по-дълбоко и по-силно. Вместо това той ме ближеше лениво,
галеше небцето ми, вътрешната страна на бузите ми. Стегнах краката си и го дръпнах по- близо. Той залюля хълбоци, притисна ерекцията си към бедрото ми.
Гидиън продължи да ме целува, докато устните ми не станаха горещи и подути, а слънцето изгря в небето. Продължи да ме целува, докато не свърши с горещ изблик върху кожата ми.
Не веднъж, а два пъти.
Да го усетя как свършва, да чуя ниския звук от болезнените му стонове на удоволствие, да знам, че мога да го доведа до оргазъм само с целувка... Овлажних бедрото му с копнежа си и започнах да се трия в него, докато стигнах върха.
Със започването на новия ден той премахна разстоянието, което бе поставил между нас в асансьора. Прави любов с мен, без да прави секс. Обеща ми предаността си, като ме направи център на своя свят. Между ъглите на нашето легло нямаше нищо друго. Само ние и любовта, която ни разголваше и едновременно с това ни правеше цели.
* * *
Когато се събудих отново, го намерих да спи до мен, устните му бяха подути от целувки също като моите. Лицето на Гидиън беше меко в съня му, но леката бръчка между веждите му ми каза, че не спи толкова дълбоко, колкото бих се надявала. Лежеше настрани, тялото му беше изпънато на матрака дълго и стройно, чаршафите бяха усукани около краката му.
Беше късно, почти девет, но не ми даваше сърце нито да го будя, нито да го оставя. Не бях от дълго време на тази работа, за да си позволя да пропусна ден, но все пак реших да го направя.
Поставях нуждите си на първо място, що се отнасяше до кариерата ми, давах ѝ властта

някой ден да застане между двама ни. Знаех, че желанието ми да бъда независима не беше погрешно, но в този момент не го чувствах и като правилно.
Облякох тениска и къси панталонки, излязох от спалнята и тръгнах по коридора към кабинета на Гидиън, където смартфонът му пищеше със забравената сутрешна аларма.
Изключих го и отидох в кухнята.
Отбелязах мислено нещата, които трябваше да свърша, обадих се и оставих съобщение на
Марк за това, че няма да ида на работа заради спешен случай в семейството. После по същия начин уведомих Скот, че Гидиън няма да стигне в офиса до девет и може изобщо да не ходи днес. Казах му да ми се обади и може да поговорим за това.
Надявах се да задържа Гидиън вкъщи цял ден, въпреки че се съмнявах той да се съгласи.
Имахме нужда от време заедно сами. Време да се възстановим.
Взех смартфона си от антрето и се обадих на Ангъс. Той вдигна при първото позвъняване.
– Здравейте, госпожо Крос. Готови ли сте за тръгване с господин Крос?
– Не, Ангъс, за момента оставаме тук. Не съм сигурна дали ще излизаме от мезонета днес.
Чудех се дали знаеш къде държи Гидиън онези бутилки с лек за махмурлук?
– Да, разбира се. Трябват ли ви?
– На Гидиън може да му потрябват, когато се събуди. Само за всеки случай бих искала да има една подръка.
Последва пауза.
– Ако нямате нищо против, че питам – каза той, а шотландският му акцент стана по- отчетлив, – да не би това да има нещо общо с посещението на господин Видал снощи?
Потърках челото си, усещах предупредителните знаци за наближаващо главоболие.
– Да, изцяло.
– Крис вярва ли? – попита той тихо.
– Да.
Той въздъхна.
– Е, това обяснява нещата. Момъкът едва ли е очаквал това. Отричането е това, което познава и с което може да се справи.
– Понесе го зле.
– Да, сигурен съм, че така е било. Хубаво е, че има вас, Ева. Правите правилното нещо за него, въпреки че може да му отнеме време да го разбере. Ще донеса онази бутилка.
– Благодаря ти.
Изпълнила тази задача, обърнах вниманието си към това да почистя апартамента. Първо измих празните чаши и гарафата, които намерих в кухнята, после взех метлата и лопатата и отидох в антрето да измета разбитото стъкло. Докато събирах нещата, изпаднали от чантата ми, отговорих на позвъняването на Скот, а когато затворихме, се съсредоточих върху това да изтъркам стената на антрето и пода, за да отстраня засъхналите следи от бренди.
Предната нощ Гидиън ми беше казал, че е разбит на парчета. Не исках да се събуди и да види апартамента си в това състояние.
Нашият апартамент, поправих се. Нашият дом. Трябваше да започна да мисля по този начин. И Гидиън също. Трябваше да проведем разговор за това, че се опита да ме изрита оттук. Ако аз щях да правя по-голямо усилие да преплета живота си с неговия, той трябваше да стори същото.

Искаше ми се да има някой, с когото да поговоря за всичко това – приятел, който да ме изслуша и да ми даде мъдър съвет. Кари или Шона. Дори Стивън, който имаше такъв маниер, че с него се говореше с лекота. Имахме и доктор Питърсън, но това не беше същото.
Засега Гидиън и аз пазехме тайни, които можехме да споделим единствено помежду си, и това ни държеше изолирани и зависими един от друг. Насилниците ни не бяха отнели само невинността ни; те бяха ограбили и свободата ни. Дори след като насилието беше отдавна приключило, ние все още бяхме в капана на фалшивите фасади, зад които живеехме. Все още бяхме оковани от лъжи, но по различен начин.
Тъкмо бях приключила да чистя всички петна от огледалото в асансьора, когато той започна да се спуска заедно с мен. Бях само по тениска и бельо.
– Сериозно? – промърморих, като махнах гумените си ръкавици, за да се опитам да оправя косата си. След като се бях търкаляла с Гидиън цяла нощ, изглеждах ужасно.
Вратите се разтвориха и Ангъс тръгна да влиза вътре, но замря с крак във въздуха, когато ме видя. Преместих се, като се опитах да прикрия връзката, която още висеше на парапета зад мен. Гидиън я беше разрязал с ножици, освобождавайки китките ми, но бе оставил доказателството.
– А, здрасти – казах аз, гърчейки се от смущение. Нямаше добро обяснение, което можех да дам за това, че когато Ангъс бе извикал асансьора, за да се качи нагоре, аз се намирах вътре,
при това полуоблечена и с жълти гумени ръкавици. За да изглеждат нещата още по-зле,
устните ми бяха толкова червени и подпухнали от целувките на Гидиън, продължили с часове, че нямаше начин да скрия какво съм правила цяла нощ.
Бледосините очи на Ангъс светнаха развеселено.
– Добро утро, госпожо Крос.
– Добро утро, Ангъс – отвърнах с цялото достойнство, което успях да събера.
Той протегна към мен бутилката с лека за махмурлук, за която бях почти сигурна, че съдържа алкохол, смесен с течни витамини.
– Заповядайте.
– Благодаря. – Думите ми бяха искрени и наситени с допълнителна признателност за това,
че не задаваше въпроси.
– Обадете ми се, ако имате нужда от нещо. Ще бъда наблизо.
– Ти си върхът, Ангъс.
Качих се обратно в мезонета. Когато вратите се отвориха, чух, че стационарният телефон звъни.
Пързаляйки се в кухнята на босите си крака, се затичах към него, за да грабна слушалката, с надеждата шумът да не е събудил Гидиън.
– Ало?
– Ева, обажда се Араш. Крос с теб ли е?
– Да. Още спи, мисля. Ще проверя. – Тръгнах по коридора.
– Нали не е болен? Никога не се разболява.
– За всичко си има първи път. – Надникнах в спалнята и видях, че съпругът ми е величествено изтегнат в съня си, ръцете му бяха гушнали възглавницата ми, а лицето му беше заровено в нея. На пръсти отидох и оставих лека за махмурлук на нощното шкафче и пак на пръсти излязох, затваряйки вратата след себе си.

– Още спи – прошепнах.
– Еха. Добре, промяна в плана. Има някои документи, които и двамата трябва да подпишете преди четири часа следобед. Ще ги пратя по куриер. Обади ми се, когато са готови, и ще изпратя някой да ги вземе.
– Трябва аз да подпиша нещо? Какво е?
– Не ти ли е казал? – Той се засмя. – Е, няма да развалям изненадата. Ще видиш, като ги получиш. Обади се, ако имаш някакви въпроси.
Изръмжах тихо.
– Добре. Благодаря.
Затворихме и аз се загледах в коридора към спалнята с присвити очи. Какво беше намислил
Гидиън? Подлудяваше ме, че беше задействал неща и се беше погрижил за проблеми, без да поговори с мен за тях.
Смартфонът ми започна да звъни в кухнята. Претичах през всекидневната и погледнах дисплея. Номерът не ми беше познат, но кодът беше на Ню Йорк.
– За бога – промърморих, имах чувството, че вече съм прекарала цял ден на работа, а беше едва десет и половина сутринта. Как, по дяволите, се справяше Гидиън с това едновременно дърпане в различни посоки? – Ало?
– Ева, пак е Крис. Надявам се, нямаш нищо против, че Айрланд ми даде номера ти.
– Не, няма проблем. Съжалявам, че не ти звъннах по-рано. Не исках да те тревожа.
– Значи той е добре?
Отидох да седна на един от високите столове.
– Не. Беше тежка нощ.
– Звънях в офиса му. Казаха ми, че тази сутрин го няма.
– Вкъщи сме. Той още почива.
– Значи нещата са зле – предположи Крис.
Познаваше добре моя мъж. Гидиън беше човек с навици, животът му беше прецизно подреден и сегментиран. Всяко отклонение от установените модели се случваше толкова рядко, че беше повод за притеснение.
– Ще се оправи – уверих го. – Ще се погрижа за това. Просто има нужда от малко време.
– Има ли нещо, което аз мога да направя?
– Ако се сетя за такова, ще ти кажа.
– Благодаря ти. – Той звучеше уморен и разтревожен. – Благодаря ти, че ми каза истината и че си му опора. Ще ми се аз да съм бил до него, когато се е случило. Сега трябва да живея с факта, че не съм.
– Всички трябва да живеем с това. Вината не е твоя, Крис. Това не го прави по-леко, знам,
но трябва да го помниш, или ще се съсипеш. Което няма да помогне на Гидиън.
– Твърде мъдра си за годините си, Ева. Толкова се радвам, че той те има.
– Аз извадих късмет с него – казах тихо. – И то голям.
Приключих разговора и неволно се замислих за майка си. Да видя това, през което минаваше Гидиън, ме накара да я оценя още повече. Тя беше до мен тогава, беше се борила за мен. Тя също бе изпитвала вина, което я направи покровителски настроена до степен на лудост, но благодарение на нейната любов една определена част от мен не беше толкова повредена, колкото при Гидиън.

Обадих ѝ се и тя вдигна веднага.
– Ева. Напоследък ме избягваш нарочно. Как се предполага да планирам сватбата ти без твоето мнение? Има толкова много решения за вземане и ако взема някое погрешно, ти ще...
– Здрасти, мамо – прекъснах я. – Как си?
– Стресирана – каза тя, задъханият ѝ по природа глас издаваше немалко обвинение. – Как другояче да съм? Планирам един от най-важните дни в живота ти съвсем сама и...
– Мислех си, че можем да се съберем в събота и да нахвърляме целия план, ако това пасва на твоя график.
– Наистина ли? – Изпълненото с надежда удоволствие в гласа ѝ ме накара да се почувствам виновна.
– Да, наистина. – Мислила бях за втората сватба като за нещо, което беше повече за майка ми, отколкото за когото и да е друг, но грешах. Тя беше важна и за нас с Гидиън, още една възможност да потвърдим неразривната си връзка. Не за целия свят, а за нас двамата.
Той трябваше да спре да ме държи на разстояние, за да ме предпазва, а аз – да спра да се тревожа, че ще изчезна, когато стана госпожа Гидиън Крос.
– Това би било чудесно, Ева! Можем да хапнем късна закуска тук заедно със сватбения агент. Да прекараме следобеда в обсъждане на всички възможности.
– Искам нещо малко, мамо. Интимно. – Преди да успее да възрази, побързах да изложа идеята на Гидиън: – Можем да направим огромен прием за гости, но искам самата сватба да е лична.
– Ева, хората ще се обидят, ако са поканени на приема, но не и на церемонията!
– Наистина не ме интересува. Не се женя за тях. Женя се, защото съм влюбена в мъжа на мечтите си и ще прекараме остатъка от живота си заедно. Не искам фокусът и за миг да се измества от това.
– Мила... – Тя въздъхна, сякаш бях пълна невежа. – Можем да поговорим повече за това в събота.
– Добре. Но няма да променя решението си. – Усетих как по гърба ми пробяга тръпка и се обърнах.
Гидиън стоеше точно пред прага на кухнята и ме гледаше. Нахлузил бе анцуга си от предната нощ, косата му все още беше разрошена от съня, а очите – премрежени.
– Трябва да приключвам – казах на майка си. – Ще се видим този уикенд. Обичам те.
– И аз те обичам, Ева. Точно затова искам най-доброто за теб.
Прекратих разговора и оставих телефона си в кухненския кът. Плъзнах се от седалката и се обърнах към Гидиън.
– Добро утро.
– Не си на работа – каза той, гласът му беше по-дрезгав, по-секси от обичайното.
– И ти не си.
– По-късно ли ще отидеш?
– Не. И ти също няма да ходиш. – Отидох при него и обвих ръце около кръста му. Беше още затоплен от леглото. Моята сънена чувствена сбъдната мечта. – Днес ще се скрием тук,
шампионе. Само ти и аз, релаксиращи в пижамите си.
Ръката му се стегна около ханша ми, а другата се вдигна и отмести косата от лицето ми.
– Не си ядосана.

– Защо да съм? – Вдигнах се на пръсти и целунах брадичката му. – Ти ядосан ли си ми?
– Не. – Той хвана тила ми в шепа и притисна бузата си към моята. – Радвам се, че си тук.
– Винаги ще бъда. Докато смъртта ни раздели.
– Планираш сватбата.
– Чул си, а? Ако имаш предпочитания, кажи ги сега или замълчи завинаги.
Той остана безмълвен за дълго време – достатъчно, за да разбера, че няма какво да добави.
Наклоних глава, улових устните му и го целунах бързо и сладко.
– Видя ли какво ти оставих до леглото?
– Да, благодаря ти. – Сянка на усмивка докосна устните му.
Той изглеждаше като мъж, който е бил добре изчукан, което ме изпълни с женска гордост.
– Също така те отървах от работа днес, но Араш каза, че ще изпрати някакви документи до нас. Не искаше да ми каже какви са.
– Явно ще трябва да почакаш, за да разбереш.
С върховете на пръстите си погалих веждата му.
– Как се справяш?
Той сви едното си рамо.
– Не знам. Точно сега се чувствам ужасно.
– Нека се върнем към онази баня, която пропусна снощи.
– Ммм, вече се чувствам по-добре.
Преплетох пръсти с неговите и го поведох обратно към спалнята.
– Искам да бъда мъжът на мечтите ти, ангелче – каза той, изненадвайки ме. – Искам това повече от всичко.
Погледнах към него.
– Вече изпълни тази част.
* * *
Загледах се в договора, поставен пред мен, сърцето ми биеше със замайваща комбинация от любов и възторг. Вдигнах очи от масичката за кафе, докато Гидиън влизаше в стаята; косата му още беше влажна от къпането ни заедно, дългите му крака бяха обути в черно копринено долнище на пижама.
– Купуваш къщата в Аутър Банкс? – попитах го, имах нужда от потвърждението му, въпреки че доказателството беше пред мен.
Сексапилната му уста се изви в усмивка.
– Ние купуваме къщата. Съгласихме се, че ще го направим.
– Обсъдихме това. – Договорената цена беше малко смайваща и ме навеждаше на мисълта,
че собствениците не са били лесни за убеждаване. А той ги беше помолил да оставят копие на „Гола в смъртта“ в къщата заедно с обзавеждането на голямата спалня. Винаги мислеше за всичко.
Гидиън седна на дивана до мен.
– А сега действаме за това.
– В Хамптънс щеше да е по-близо. Или Кънектикът.
– Стига се бързо със самолет. – Той повдигна брадичката ми с пръста си и притисна устни към моите. – Не се тревожи за логистиката – промърмори. – Бяхме щастливи там, на плажа.

Още те виждам как ходиш по брега. Помня как те целувах на пристана... как те полагах на онова голямо бяло легло. Изглеждаше като ангел, а онова място за мен беше като Рая.
– Гидиън. – Опрях чело в неговото. Обичах го толкова много. – Къде да подпишем?
Той се отдръпна и прелисти договора, докато намери първия жълт знак „подпишете тук“.
Погледът му пробяга по масичката за кафе и той се намръщи.
– Къде ми е писалката?
Изправих се.
– Имам една в чантата си.
Като ме хвана за ръката, той ме дръпна да седна обратно.
– Не. Трябва ми моята писалка. Къде е пликът, в който бяха документите?
Видях, че лежи още на пода, между дивана и масата, където го бях пуснала, когато разбрах какво е изпратил Араш. Вдигнах го и осъзнах, че все още тежеше, обърнах го на масата, така че останалото да се изтърколи навън. Върху стъклото изтрака автоматична писалка и една малка снимка падна плавно.
– А, ето – каза той, взе писалката и със замах се подписа върху прекъснатата линия. Докато се подписваше и на останалите страници, аз вдигнах снимката и усетих стягане в гърдите.
Беше снимка на него и баща му на плажа, за който ми беше разказал в Северна Каролина.
Той беше малък, може би на четири или пет, малкото му личице беше напълно съсредоточено, докато помагаше на баща си да построи пясъчен замък. Джефри Крос седеше срещу сина си, тъмната му коса се развяваше от океанския бриз, а лицето му беше красиво като на филмова звезда. Беше облечен само по къси бански гащета и демонстрираше тяло,
силно напомнящо на това, което Гидиън излагаше на показ днес.
– Еха – изшептях аз, знаех, че ще направя копия на снимката и ще ги поставя в рамки във всеки от апартаментите ни. – Невероятно е.
– Ето. – Той бутна към мен договора с поставената върху него писалка.
Оставих снимката и вдигнах писалката, като я обърнах и погледнах гравираното „ГК“ върху нея.
– Да не си суеверен или нещо такова?
– Беше на баща ми.
– О! – Погледнах го.
– Той подписваше всичко с нея. Никога не излизаше, без да я затъкне в джоба си. – Той приглади косата си встрани от лицето. – С тази писалка той унищожи името ни.
Сложих ръка на бедрото му.
– А ти го създаваш отново със същата писалка. Разбирам.
Връхчетата на пръстите му докоснаха бузата ми, допирът му беше нежен и топъл.
– Знаех, че ще разбереш.

15
– Огромна спалня „за него и нея“, класика. – Блеър Аш се усмихваше, докато химикалката му летеше по големия бележник, закрепен на твърда подложка. Погледът му се вдигна и обходи цялостно спалнята на Ева в мезонета, онази, която го бях накарал да обзаведе така, че изцяло да прилича на стаята на жена ми в апартамента ѝ в Горен Уест Сайд.
– Колко голяма промяна търсите? – попита дизайнерът. – Желаете ли да започнем съвсем отначало, или просто искате най-лесната структурална промяна, която ще обедини двете стаи?
Оставих на Ева да отговори. Беше ми трудно да взема участие, като знаех, че нито един от двама ни не искаше истински тази промяна. Домът ни скоро щеше да отразява колко съм повреден и колко зле това влияеше на брака ни. Цялото упражнение ми действаше като нож в стомаха.
Тя ми хвърли един поглед, а после попита:
– Какво точно ще представлява лесният начин?
Аш се усмихна, разкривайки леко кривите си зъби. Беше привлекателен – или поне така ме уверяваше Айрланд – и носеше обичайните си дрехи: скъсани дънки и тениска с блейзер върху нея. Не ми пукаше изобщо за вида му. Това, което ме интересуваше, беше талантът му,
на който се възхищавах достатъчно, за да го наема да обзаведе както офиса, така и дома ми.
Това, което не ми харесваше, бе начинът, по който гледаше жена ми.
– Можем просто да коригираме структурата на голямата баня и да избием извит вход през стената, като така ефективно ще свържем двете стаи чрез банята.
– Точно каквото ни трябва – каза Ева.
– Ясно. Бързо и резултатно е, а и изграждането няма да наруши живота ви толкова много.
Или – продължи той – бих могъл да ви покажа някои алтернативи.
– Като например?
Той се премести толкова близо до нея, че рамото му допираше нейното. Аш беше почти толкова рус, колкото и Ева, изглеждаха поразяващо един до друг, когато той наклони глава към нейната.
– Ако работим с площта на всичките три спални и на голямата баня – отвърна той,
говореше само на нея, сякаш аз не бях там, – бих могъл да направя кралска спалня, която е еднакво голяма в двете си половини. Двете стаи ще са с еднакъв размер и със съединени кабинети за двама ви... или всекидневна, ако предпочитате.
– О! – Тя прехапа замислено долната си устна за секунда. – Не мога да повярвам, че скицира това толкова бързо.
Той ѝ намигна.
– Моето мото е „бърз и прецизен“. Както и да изпълня задачата толкова добре, че да се сетите пак за мен, ако искате да го направите отново.
Облегнах се на стената със скръстени ръце, докато ги гледах. Ева изобщо не се усети, че думите на дизайнера бяха двусмислени. Аз не забелязвах нищо друго.
Телефонът в мезонета иззвъня и главата ѝ се вдигна. Тя ме погледна.
– Сигурно Кари е тук.

– Защо не вдигнеш ти, ангелче – предложих провлечено. – Може би е добре да го посрещнеш ти, да споделиш вълнението си.
– Да! – Тя прокара ръка по рамото ми, докато бързо излезе от стаята, мимолетно докосване,
което отекна в мен.
Изправих се и се вторачих върху Аш.
– Флиртуваш с жена ми.
Той рязко се стегна, усмивката изчезна от лицето му.
– Съжалявам. Нямах нищо предвид с това. Просто исках госпожа Трамел да се чувства комфортно.
– Аз ще се тревожа за нея. Ти се тревожи за мен. – Не се и съмнявах, че има съмнения относно конструкцията, която искахме от него да изпълни. Всеки, който я видеше, би се усъмнил. Кой мъж с кръв във вените си и с капка ум в главата би имал съпруга като Ева и би спал не само в различно легло от нея, но и в различна стая.
Ножът в стомаха ми се заби по-дълбоко и се завъртя.
Тъмните му очи станаха безизразни и мрачни.
– Разбира се, господин Крос.
– А сега да видим какво си скицирал дотук.
* * *
– Какво мислиш? – попита Ева между хапките пица с пеперони и босилек. Беше се облегнала на кухненския плот и прегънала единия си крак назад във въздуха, избрала бе да остане права от отсрещната страна на мен и Кари.
Обмислих как да отговоря.
– Имам предвид, че идеята за голяма спалня с две огледални страни е прекрасна –
продължи тя, попивайки устни с хартиена салфетка, – но ако решим да го направим по лесния начин, ще стане по-бързо. Освен това можем да изградим стената наново един ден,
ако искаме да използваме стаята за нещо друго.
– Например за бебешка стая – каза Кари, докато тръскаше смлян червен пипер върху пицата си.
Апетитът ми изчезна и оставих върху хартиената чиния парчето, което ядях. Напоследък яденето на пица вкъщи не ми харесваше особено.
– Или стая за гости – поправи го Ева. – Хареса ми това, което ти обсъди с Блеър за твоя апартамент.
Кари я стрелна с поглед.
– Добре го извъртя.
– Хей, на теб умът ти може да е пълен с бебета, но останалите от нас имат първо да свършат други неща.
Тя казваше точно това, което исках да чуя, но...
Дали Ева имаше същите страхове като мен? Може би ме беше взела за съпруг, защото не можеше да ми устои, но слагаше чертата на това да ме приеме и като баща за децата си.
Занесох чинията си до боклука и я хвърлих вътре.
– Имам да проведа няколко обаждания. Ти остани – обърнах се към Кари. – Прекарай време с Ева.

Той кимна.
– Благодаря.
Излязох от кухнята и прекосих всекидневната.
– Е – каза Кари, преди да изляза от обхвата на гласовете им. – Секси дизайнерчето май си пада по мъжа ти, бебчо.
– Не е вярно! – разсмя се Ева. – Ти си побъркан.
– Това е извън съмнение, но тоя Аш почти не те погледна цяла вечер, зяпаше единствено
Крос.
Изсумтях. Аш беше схванал посланието ми, което ме увери в интелигентността му. Кари беше свободен да интерпретира това, както му харесва.
– Е, ако си прав – отвърна тя, – трябва да му призная, че има вкус.
Запътих се надолу по коридора и влязох в кабинета си, погледът ми попадна върху колажа на стената със снимки на Ева.
Тя беше единственото нещо, което не можех да затворя дълбоко в ума си. Винаги беше на преден план и тласкаше всичко, което правя.
Седнах на бюрото си и започнах да работя, надявах се да успея да наваксам каквото мога,
така че остатъкът от седмицата да не бъде съвсем непродуктивен. Отне ми малко време да вкарам ума си в играта, но когато го направих, усетих облекчение. Разтуха бе да се фокусирам върху проблеми с конкретни решения.
Вече имах напредък, когато чух вик от всекидневната, който ми прозвуча като гласа на Ева.
Спрях за момент и се заслушах. За момент всичко беше тихо, след което го чух пак,
последван от повишения тон на Кари. Отидох до вратата и я отворих.
– Можеш да говориш с мен, Кари! – каза гневно жена ми. – Можеш да ми кажеш какво става.
– Знаеш какво става, мамка му – отвърна той, а остротата в тона му ме накара да изляза от кабинета си.
– Не знаех, че отново се самонараняваш!
Придвижих се по коридора. Ева и Кари се бяха изправили един срещу друг във всекидневната, двамата приятели се гледаха гневно на разстояние от няколко крачки.
– Това не е твоя работа – каза той, вдигнал високо рамене и с приведена отбранително брадичка. Той ме погледна. – Нито пък твоя.
– Не възразявам – отвърнах аз, въпреки че това не беше съвсем вярно. Начинът, по който
Кари се саморазрушаваше, не беше моя работа, но това, че влияеше на Ева, беше.
– Глупости. Това са пълни шибани глупости. – Погледът на Ева се стрелна към мен и тя се обърна, включвайки ме в разговора. После отново погледна към Кари. – Мислех, че разговаряш с доктор Дейвис.
– Кога имам време за това? – присмя ѝ се той, приглаждайки с ръка косата си назад от челото. – Между работата ми и Тат и опитите ми да задържа Трей нямам време дори да спя!
Ева поклати глава.
– Това са оправдания.
– Не ми чети лекция, бебчо – предупреди ме той. – Нямам нужда от твоите глупости точно сега.
– О, господи. – Тя отметна глава назад и погледна към тавана. – Защо, по дяволите, мъжете

в живота ми държат да ме изолират, когато се нуждаят от мен най-много?
– Не знам за Крос, но ти вече не си наоколо, когато ми трябваш. Справям се както мога.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: