Обсебена от теб

Той стисна зъби.
– Искам да те чукам. Силно.
Усетих как по бузите ми плъзва топлина. Това, че ме намираше за съблазнителна въпреки нелепото ми облекло, беше доказателство колко много ме желае.
– Абсолютно съм навита. Винаги.
Пръстите ми се насочиха към реверите на палтото. Бях го закопчала в таксито по пътя насам, за да не се покажа на някого, без да искам. Сега в него ми беше задушно, кожата ми беше овлажняла от пот.
Гидиън се хвърли към мен и хвана китките ми, като ги стисна прекалено силно.
– Недей.
– Мислиш, че не мога да ти насмогна ли? След всичко, което сме правили заедно? Всичко,
за което сме говорили и планирали да правим.
Господи. Цялото му тяло беше изопнато, напрегнато, всеки мускул беше плътен и твърд. А
очите му – толкова светли на фона на загорялата кожа – агонизираха. Моят Тъмен и Опасен.
Той ме хвана за лакътя и тръгна.
– Какво...? – заекнах аз.
Той ме влачеше към асансьора.
– Трябва да си вървиш.
– Не! – Започнах да се съпротивлявам, изритах чехлите си и забих пети в пода.
– По дяволите. – Той ме заобиколи и ме дръпна рязко нагоре, поглеждайки ме очи в очи. –
Не мога да ти обещая, че ще спра. Ако стигна твърде далеч с теб и използваш кодовата си дума, може да не спра и всичко това – ние – ще отидем по дяволите!
– Гидиън! За бога, не се страхувай да ме искаш прекалено силно!
– Искам да те накажа! – озъби ми се той, като хвана лицето ми в двете си ръце. – Ти направи това! Ти създаде тази ситуация! Притискаш хората... притискаш мен. Виж какво направи!
Подуших алкохол в дъха му, силните изпарения от някаква скъпа спиртна напитка. Никога не го бях виждала истински пиян – ценеше контрола си прекалено много, за да притъпи изцяло сетивата си, – но сега беше пиян.
Първото докосване на предпазливостта се разля в мен.
– Да – казах с треперещ глас, – вината е моя. Обичам те прекалено много. Ще ме накажеш ли за това?
– Господи. – Той затвори очи. Горещото му влажно чело докосна моето и го притисна силно. Потта му остана по кожата ми, отпечатвайки върху мен богатия мъжествен аромат,
който беше само негов.
Усетих как омеква и се отпуска почти незабележимо. Обърнах глава и допрях устни до горещата му буза.
Той се скова.
– Не.
Гидиън ме издърпа към асансьора, влачейки ме в антрето и разритвайки разпръснатите неща от чантата ми.
– Престани! – изкрещях, докато опитвах да изтръгна ръката си.
Но той не ме слушаше. Пръстът му се заби в бутона за повикване. Вратите на кабината се

отвориха веднага – частният асансьор винаги чакаше, за да го закара долу. Той ме метна вътре и аз се блъснах в насрещната стена.
С отчаяние издърпах колана на палтото си, неотложността на ситуацията ми даде сила.
Скъсах копчетата и те се разпръснаха във всички посоки. Вратите се затваряха, когато се обърнах с лице към него, разтворила реверите на палтото си широко, така че да може да види това, което носех отдолу.
Ръката му се изстреля и блокира вратата, така че да не се затвори. Блъсна я силно и я разтвори. Бодито, което носех, беше кървавочервено – нашият цвят – и изключително оскъдно откъм плат. Ефирна мрежа покриваше гърдите и интимните ми части, а талията ми бе обвита в изрязани ленти, наподобяващи бинтове.
– Кучка – изсъска той, буйстваше в тясното пространство и го караше да изглежда малко. –
Продължаваш да притискаш!
– Аз съм твоята кучка – отвърнах гневно, усетих как сълзите ми преливат и потичат. Беше болезнено да го виждам толкова разгневен на мен, въпреки че го разбирах. Имаше нужда от отдушник и аз бях на разположение за целта. Беше ме предупредил... беше се опитал да ме предпази... – Мога да се справя с теб, Гидиън. Мога да се справя с всичко, което си.
Той ме запокити обратно в стената и ме притисна толкова силно, че ударът ми изкара въздуха. Устата му покри моята, езикът му се заби надълбоко. Ръцете му грубо стиснаха гърдите ми, коляното му ме натисна силно между краката.
Извих се към него, борейки се да сваля палтото си. Беше ми прекалено горещо, по гърба и корема ми течеше пот. Гидиън изтръгна връхната ми дреха и я хвърли настрани, без да отлепя устни от моите. Изпуснах стон на благодарност, ръцете ми обвиха шията му, а сърцето ми се изпълни с облекчение от това, че го прегръщам. Пръстите ми се заровиха в косата му, стегнах захвата си в опит да се изкатеря по него.
Гидиън рязко откъсна устни от мен, а после махна ръцете ми.
– Не ме докосвай.
– Майната ти – избухнах аз, прекалено наранена, за да спестя думите си. Напук на него се освободих от хватката му и прокарах свободно ръце навсякъде по твърдите му като скала рамене и бицепси.
Той ме блъсна назад и ме притисна към стената с ръка върху гърдите ми. Без значение как се дърпах и как дерях тази стоманена ръка, не можех да го помръдна. Можех само да гледам,
докато той издърпваше връзката на анцуга си.
Желание и предчувствие се зародиха в мен.
– Гидиън...?
Погледът му – толкова тъмен и призрачен – улови моя.
– Може ли да държиш ръцете си далеч от мен?
– Не. Не искам.
Той кимна и ме пусна само за да ме завърти с лице към стената. Прикована от тялото му,
имах минимално място за движение.
– Не се бори с мен – заповяда той с устни на ухото ми.
А после завърза ръцете ми за парапета.
Замръзнах, шокирана от факта, че той действително ме обездвижваше. Бях толкова изненадана и невярваща, че почти не се съпротивлявах. Едва след като видях как завързва

тънката връзка на възел, осъзнах, че не се шегува.
Ахнах и задърпах ръцете си.
– Какво правиш?
Той не ми отговори.
Просто излезе.
Като се извъртях максимално, успях да видя как влиза във всекидневната точно когато вратата се затвори.
– О, господи – изшептях. – Не би го направил.
Не можех да повярвам, че ще ме отпрати по този начин... завързана в асансьора само по бельо. Да, в момента главата не го слушаше, но не можех да повярвам, че моят безумно ревнив съпруг ще ме изложи на показ по този начин пред всеки, който се намираше в лобито, само за да се отърве от мен.
– Гидиън! Да го вземат мътните! Да не си посмял да ме оставиш тук по този начин! Чуваш ли ме?! Върни си задника тук!
Дръпнах с всичка сила връзката, обхванала китките ми, но възелът беше стегнат.
Изминаха секунди, после минути. Кабината не се движеше и след като крещях до прегракване, осъзнах, че няма и да се задвижи. Чакаше натискането на бутона, стоеше в готовност за командата на Гидиън.
Точно като мен.
Щях да го наритам по шибания задник, когато се освободя. Никога не бях изпитвала такъв гняв.
– Гидиън!
Наведох се и тръгнах назад, после повдигнах и изпънах единия си крак, за да достигна бутона, отварящ вратите. Натиснах го с палеца си. Когато се разтвориха, си поех дълбоко въздух и се приготвих да изкрещя...
А после дъхът ми секна от внезапен шок.
Гидиън крачеше от всекидневната към антрето... напълно гол. И мокър от главата до петите. Членът му беше толкова твърд, че се извиваше чак до пъпа му. Главата му беше отметната назад, пиеше жадно вода от бутилка, вървеше свободно и леко, но и дебнещо.
Изправих се, докато той се приближаваше, бях задъхана както от бушуващите в мен емоции,
така и от дълбочината на глада си. Гадняр или не, исках го със свирепост, с която не можех да се преборя. Той беше объркващ и секси, повреден и перфектен.
– Ето. – Той поднесе кристална чаша към устните ми, която не бях забелязала, прекалено заета да изпивам с очи великолепното му тяло. Чашата беше почти пълна,
червеникавозлатната течност вътре се разплиска по устните ми, когато той я наклони.
Устата ми се отвори инстинктивно и той изсипа алкохола вътре, силният вкус изгори езика и гърлото ми. Закашлях се и той изчака с премрежени очи. Миришеше свежо и чисто,
разхладен от душа.
– Допий го.
– Прекалено силно е! – възпротивих се аз.
Той просто изля още една голяма глътка върху разтворените ми устни.
Заритах към него и изругах, когато ударих крака си... без да успея да му причиня никаква болка.

– Спри!
Той пусна празната бутилка вода и хвана лицето ми в шепа. Палецът му избърса капчиците алкохол по брадичката ми.
– Трябва да ме оставиш да се успокоя, а ти – да се отпуснеш малко. Ако продължаваме така,
ще се разкъсаме един друг.
Една глупава сълза се търкулна от ъгъла на окото ми. Гидиън изръмжа и се наведе към мен,
езикът му ближеше следата, оставена от нея по бузата ми.
– Разбит съм на парчета, а ти ме удряш с юмруци. Не мога да го понеса, Ева.
– А аз не мога да понеса да ме изолираш – прошепнах, дръпвайки отново проклетата връзка. Алкохолът разливаше огън във вените ми. Вече можех да усетя пипалата на опиянението, впиващи се в сетивата ми.
Той сложи ръка на моята и прекрати нервните ми движения.
– Спри това. Ще се нараниш.
– Освободи ме.
– Докосването ти ме изважда от равновесие. Държа се на косъм – повтори той, звучеше отчаяно. – Не мога да си позволя да превъртя. Не и с теб.
– А с някой друг? – Гласът ми стана остър. – От някой друг ли имаш нужда?
Аз също започвах да превъртам. Гидиън беше силният в нашата връзка, опората. Мислех, че мога да бъда същото за него. Исках да го защитавам, да бъда негово убежище. Но Гидиън нямаше нужда от подслон за бурята, той беше бурята. А аз дори не бях достатъчно силна да издържа на мощта на унищожителното му настроение.
– Не. Исусе. – Той ме целуна. Силно. – Ти имаш нужда да се контролирам. Трябва да се контролирам, когато съм с теб.
Усетих надигането на паниката. Той знаеше. Знаеше, че не бях достатъчна.
– С другите си бил различен. Не си се възпирал...
– Мамка му! – Гидиън се извъртя и заби юмрук в контролния панел. Вратите се отвориха с мелодията от песен на Сара Маклаклан, в която се пееше за притежаване, а после той хвърли чашата, разбивайки я в стената на антрето. – Да, бях различен. Ти ме направи различен.
– И ти ме мразиш за това. – Започнах да плача, тялото ми се свлече до стената на кабината.
– Не. – Той ме обгърна с ръце, охладеното му от водата тяло се изви по дължината на гърба ми. Потърка лицето си в мен, прегръдката му беше толкова силна, че не можех да дишам. –
Обичам те. Ти си моята съпруга. Целият ми шибан живот. Ти си всичко.
– Просто искам да ти помогна! – изплаках аз. – Искам да бъда до теб, но ти не ми позволяваш!
– Господи, Ева! – Ръцете му започнаха да се движат, да милват, да се плъзгат. Да галят. Да успокояват. – Не мога да те спра. Нуждая се от теб прекалено много.
Хванах парапета с двете си ръце, бузата ми беше опряна в студеното огледало. Алкохолът вече проявяваше магическото си действие. Обзе ме гореща отпуснатост, която удави остатъка от гнева и желанието ми за съпротива, докато те не отплуваха съвсем, оставяйки ме тъжна и изплашена, и така отчаяно ужасяващо влюбена.
Ръката му се пъхна между бедрата ми, триеше и търсеше. С мощно дръпване той отвори закопчалките, които държаха предната и задната част на бодито заедно. Изпъшках при това внезапно освобождаване на напрежението. Вагината ми беше мокра и набъбнала от умелите

движения на ръцете му и от картината в главата ми как той се приближава гол към мен.

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: