Обсебена от теб

климатика, която премина по плувналото ми в пот тяло. Не можех да дишам, паниката и страхът ме задушаваха. Избутах чаршафа, омотал се около краката ми, и се надигнах от леглото обзет от ужас, невиждащ нищо. Стомахът ми се надигна и аз се спуснах към банята,
едва успях да достигна тоалетната, преди да повърна.
* * *
Взех душ и измих от себе си лепкавата пот, покрила тялото ми.
Обаче не ми беше толкова лесно да отмия скръбта и отчаянието. Притискаха ме с тежестта си, докато се бършех със сухата хавлия, и ме задушаваха. Споменът за бледото лице на Ева,
носещо по себе си отпечатъка на предателството и смъртта, ме преследваше. Не можех да го изтрия от съзнанието си.
С груби, резки движения свалих чаршафите от леглото и го застлах наново.
– Гидиън.
Изправих се и се извърнах, когато чух гласа на Ева. Беше застанала на прага на спалнята ми и ръката ѝ нервно извиваше подгъва на фланелката, която бе облякла. Разкаянието се стовари върху мен със страшна сила. Беше заспала сама в стаята, която бях обзавел така, че напълно да прилича на спалнята ѝ в Горен Уест Сайд.
– Ей – каза тя тихо и предпазливо, пристъпвайки смутено от крак на крак, което показваше колко неудобно се чувства в момента, – добре ли си?
Светлината от банята осветяваше лицето ѝ, разкривайки тъмните кръгове под зачервените
ѝ очи. Беше заспала, плачейки.
Аз ѝ бях причинил това. Бях я накарал да се почувства пренебрегната, нежелана, бях ѝ
показал, че нейните чувства и мисли са по-маловажни от моите. Бях позволил на миналото си да застане между нас.
Не, това не беше вярно. Бях позволил на страха ми да я отблъсне.
– Не, ангелчето ми, не съм добре.
Пристъпи крачка към мен, след това спря.
Разтворих ръце и ѝ казах с дрезгав глас:
– Извинявай, Ева.
Спусна се към мен, пищното ѝ тяло беше топло. Притиснах я прекалено силно до себе си,
но тя не се оплака. Опрях буза срещу главата ѝ и вдишах аромата. Можех да се изправя лице в лице с всичко, щях да го направя, стига тя да останеше до мен.
– Страх ме е – прошепнах аз съвсем тихо, но тя ме чу.
Заби пръсти в мускулите на гърба ми и ме придърпа към себе си.
– Не се страхувай. Тук съм, до теб.
– Ще положа още по-големи усилия – обещах аз. – Не се отказвай от мен.
– Гидиън – въздъхна тя и дъхът ѝ погали бузата ми, – толкова много те обичам. Искам само да бъдеш щастлив. Съжалявам, че започнах да те притискам, след като ти обещах, че няма да го правя.
– Аз съм виновен. Аз прецаках всичко. Съжалявам, Ева. Толкова много съжалявам.
– Шшшт. Не е необходимо да се извиняваш.
Вдигнах я на ръце, отнесох я до леглото и я положих внимателно на него. Наместих се в прегръдката ѝ, обгърнах я с ръце и облегнах глава на корема ѝ. Тя прокара пръсти през

косата ми, започна да масажира главата ми, после тила и накрая гърба ми. Приемаше ме въпреки всичките ми недостатъци.
Памучната ѝ фланелка се намокри от сълзите ми и аз се притиснах засрамен още по-плътно до нея.
– Обичам те – прошепна тя. – Никога няма да спра да те обичам.
* * *
– Гидиън.
Размърдах се при звука от гласа на Ева, след това почувствах, че тя плъзва ръка по гърдите ми. Отворих изморените си очи и видях, че се е надвесила над мен, стаята бе изпълнена с меката светлина на зората, чиито първи лъчи караха косата на жена ми да блести.
– Ангелчето ми.
Тя се размърда и плъзна единия си крак върху мен. След това се надигна и ме яхна.
– Хайде да превърнем днешния ден в най-хубавия в живота ни.
Преглътнах трудно.
– Приемам плана ти.
Усмивката ѝ ме накара да се почувствам на седмото небе. Протегна се и взе нещо, което бе оставила на възглавницата си, а след миг от високоговорителите на тавата се разнесе неземна музика.
Трябваше ми само миг, за да я позная. „Аве Мария“.
Ева докосна лицето ми и прокара върховете на пръстите си по веждите ми.
– Добре ли си?
Исках да отговоря на въпроса ѝ, но гърлото ми беше стегнато. Успях само да кимна. Как можех да ѝ кажа, че се чувствах като в сън, сякаш бях попаднал в някакъв секващ дъха рай, в който не заслужавах да бъда?
Тя протегна ръка зад гърба си и избута чаршафите изпод бедрата ми. Кръстоса ръце пред гърдите си и свали фланелката. След това я хвърли встрани.
Опитах се да кажа нещо, вперил благоговеен поглед в нея.
– Господи, колко си красива – прошепнах дрезгаво.
Вдигнах ръце и ги прокарах по меките извивки и падини на сластното ѝ тяло. Седнах, забих пети в леглото и се избутах назад, докато се облегнах на таблата на леглото. Вплетох ръце в косата ѝ, след това ги спуснах към врата. Можех да я докосвам с дни и никога нямаше да ѝ се наситя.
– Обичам те – каза тя и наклони глава, за да ме целуне горещо и страстно.
Оставих се в ръцете ѝ, разтваряйки се напълно пред нея. Ева вкара езика си дълбоко,
галеше ме с него, а устните ѝ бяха меки и влажни под моите.
– Кажи ми от какво се нуждаеш – промърморих аз, потънал изцяло в приглушената музика.
Потънал в нея.
– От теб. Само от теб.
– Тогава ме вземи – казах ѝ аз. – Твой съм.
* * *
– Никак не ми е приятно, че трябва точно аз да ти го съобщя, Крос – заяви Араш,

потропвайки с пръсти по страничната облегалка на стола пред бюрото ми, – но си загубил инстинкта си на убиец. Ева те е опитомила.
Вдигнах поглед от монитора си. Бях готов да призная, че след като тази сутрин в продължение на два часа бях правил любов с жена си, в момента не се чувствах особено агресивен. Може би по-скоро отпуснат и спокоен. И въпреки това...
– Само защото не приемам, че конзолата на „Ланкорп“, „Фейз уан“, не представлява заплаха за „Джен тен“, не означава, че не проявявам бдителност.
– Усещаш, че нещо става – поправи ме той, – което не е проява на бдителност, и мога да ти гарантирам, че Райън Ландън вече го е забелязал. Преди на всяка седмица или две ти предприемаше нещо, което да го засегне, а това за добро или зло го караше да предприеме и той нещо.
– Нали едва миналата седмица приключихме сделката за „Позит“?
– Това беше реакция от твоя страна, Крос. Трябва ти да инициираш действие, към което той не те е подтикнал.
Служебният ми телефон иззвъня, разговорът беше прехвърлен от мобилния. Името на
Айрланд се появи на екрана, затова се протегнах към слушалката.
– Трябва да се обадя.
– Разбира се, че трябва – измърмори той.
Погледнах го с присвити очи и вдигнах слушалката.
– Как си, Айрланд?
Съвсем не беше в стила на сестра ми да ми звъни по телефона. Обикновено си изпращахме съобщения – и двамата намирахме тази форма на комуникация за по-удобна. При есемесите нямаше неудобни паузи, нито необходимостта да се преструваш на весел и спокоен.
– Извинявай, че те безпокоя по средата на работния ден – започна тя и гласът ѝ ми подсказа, че нещо не е наред.
Намръщих се и попитах разтревожено:
– Какво се е случило?
Айрланд замълча.
– Може би моментът не е подходящ.
Изругах мислено. Ева реагираше по съвсем същия начин, когато се държах прекалено рязко.
Жените в живота ми не трябваше да ме съдят толкова сурово. Напоследък бях постигнал изключително много по отношение на умението си да общувам.
– Звучиш ми разтревожена.
– Ти също – отвърна моментално тя.
– Можеш да се обадиш на Ева и да ѝ се оплачеш. Тя ще ти съчувства. А сега ми кажи какво се е случило.
– Мама и татко се караха цяла вечер – въздъхна тя. – Не знам за какво става въпрос, но татко крещеше. Нали знаеш, че той никога не крещи? Той е най-спокойният човек на света.
Нищо не може да го изкара извън нерви. И мама също мрази скандалите. Тя е специалист по избягването им.
Проницателността ѝ ме стресна и впечатли едновременно.
– Съжалявам, че си станала свидетел на подобна сцена.
– Татко излезе рано тази сутрин, а мама не е спирала да плаче оттогава. Знаеш ли какво

става? Има ли някаква връзка с това, че с Ева ще се жените?
Обзе ме странно, но все пак познато спокойствие. Не знаех какво да ѝ кажа, но отказвах да правя прибързани заключения.
– Вероятно наистина има нещо общо с това.
Единственото, което знаех със сигурност, беше, че не исках Айрланд да слуша как родителите ѝ се карат. Спомням си как се чувствах аз, когато моите родители се караха в дните, след като финансовите престъпления на баща ми излязоха на бял свят. Все още усещах ехото от паниката и страха.
– Имаш ли някоя приятелка, при която можеш да отидеш за уикенда?
– Мога да дойда при теб.
Предложението ѝ беше доста смущаващо.
– При мен ли искаш да останеш?
– Защо не? Никога не съм била в апартамента ти.
Вперих поглед в Араш, който ме наблюдаваше. Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
Не знаех как да ѝ откажа, но не можех и да приема. Единственият човек, който беше прекарвал нощта при мен, беше Ева и очевидно нещата не се получаваха.
– Няма нищо – каза тя. – Забрави.
– Не, чакай.
По дяволите!
– Тази вечер с Ева имаме уговорка да излезем с приятели, това е всичко. Трябва ми известно време да променя плановете ни.
– О, сега разбрах – каза тя и гласът ѝ омекна. – Не искам да ви прецаквам излизането. Имам няколко приятелки, на които мога да се обадя. Не се тревожи за това.
– Тревожа се за теб. С Ева ще се опитаме да измислим нещо, не е проблем.
– Вече не съм хлапе, Гидиън – каза тя с явно раздразнение. – Не искам да се мотая из апартамента ти, когато знам, че в същото време вие с Ева трябва да сте навън и да се забавлявате. Би било направо ужасно, така че не, благодаря. По-добре да отида при някоя от приятелките си.
Почувствах облекчение и се отпуснах.
– Какво ще кажеш тогава да вечеряме заедно в събота?
– Сериозно? Страхотно. Мога ли да преспя у вас?
Нямах никаква представа как щях да се справя с тази ситуация. Не ми оставаше нищо друго,
освен да се надявам, че Ева ще знае какво да направи.
– Може да се уреди. Добре ли ще си дотогава?
– Господи, чуй се само – засмя се тя. – Говориш точно като по-голям брат. Добре съм.
Просто се почувствах много странно, като ги чух как се карат. Паникьосах се. Сигурно повечето хора са свикнали със скандалите между родителите си, но аз не съм.
– Ще се оправят. Всички двойки рано или късно започват да се карат – казах аз, но бях едновременно притеснен и любопитен.
Ева не можеше да бъде права, като твърдеше, че Крис не знае. Беше ми невъзможно да повярвам в това.

* * *
Точно бях навил ръкавите на черната си риза, когато отражението на Ева се появи в огледалото. Замрях и плъзнах поглед по нея.
Беше облякла къси панталонки, тънка блуза без ръкави и сандали на високи токчета.
Прибрала бе косата си на обичайната конска опашка, но беше направила нещо с нея, така че изглеждаше разрошена, сякаш току-що се бе измъкнала от леглото. Носеше тъмен грим, а устните ѝ бяха бледи. Големи златни халки висяха от ушите ѝ, по китките ѝ бяха наредени гривни.
Бях се събудил с ангел до себе си. Довечера щях да си легна с една съвсем различна жена.
Подсвирнах одобрително и обърнах гръб на огледалото, за да огледам оригинала.
– Имаш вид на много, много лошо момиче.
Тя завъртя дупе и вирна предизвикателно глава.
– Такава съм си.
– Ела тук.
Изгледа ме предизвикателно.
– Няма да стане. Изглеждаш така, сякаш ти се чука, а трябва да тръгваме.
– Можем да закъснеем малко. Какво би искала да получиш в замяна на това да обуваш тези къси панталонки само за мен?
Исках другите да я желаят и едновременно с това да знам, че е само моя. Освен това исках да я запазя изцяло за себе си.
Погледна ме с пресметлив поглед.
– Бихме могли да преговаряме отново за обработването с ръка под масата.
Спомних си сделката, която бяхме сключили – бързо изчукване в замяна на обработка с ръка през панталона, – и осъзнах, че панталонките значително щяха да усложнят задачата ми. Що се отнася до второто, все щях да се справя някак.
Кимнах в знак на съгласие и ѝ казах:
– Облечи си някоя пола, ангелчето ми, и купонът може да започне.
* * *
– Твоя ли беше тази идея? – попита Араш, когато се срещнахме пред входа на „Старлайт
Лаундж“.
Наблюдавах през стъклената стена на фоайето как един мъж от охраната брои клиентите,
качващи се в асансьора, който щеше да ги отведе на покрива на сградата. Други двама охранители стояха до външната врата и задържаха тълпата, която се опитваше да нахлуе,
като всеки от посетителите разчиташе на външния си вид, облеклото и личния си чар, за да успее да влезе в клуба.
– Аз съм не по-малко изненадан от теб.
– Забравих да ти кажа. – Ева буквално подскачаше от вълнение. – Шона е чула добри отзиви за това заведение и аз реших, че ще бъде забавно.
– Има страхотни отзиви в интернет – обади се Шона, – а и някои от редовните ми клиенти направо са полудели по това място.
Мануел се загледа в напиращата тълпа зад въжетата, а Мегуми Каба бе застанала

предпазливо между Кари и Ева. Марк Гарити, Стивън Елисън и Арнолдо стояха малко по- назад, оставяйки свободен пътя за тези, чиито имена бяха в списъка на ВИП гостите.
Кари прехвърли ръка през рамото на Мегуми.
– Стой до мен, хлапе – каза той с широка усмивка. – Да им покажем как стават тези работи.
Ева стисна ръката ми.
– Ето я и твоята изненада.
Проследих погледа ѝ и видях една двойка, която приближаваше към нас. Вдигнах учудено вежди, когато разпознах Магдалин Перес. Беше хванала под ръка мъжа до себе си, а тъмните
ѝ очи светеха така ярко, както не ги бях виждал да блестят от дълго време.
– Здравей, Маги – поздравих аз, стиснах протегнатата ѝ ръка, и се наведох да я целуна по бузата. – Радвам се да те видя.
Още повече ме зарадва фактът, че Ева я беше поканила. Запознанството на двете жени беше доста бурно, за което вина имаше единствено Маги. В следващите седмици разривът между двете беше обтегнал отношенията ми с нея и вече бях готов да приема, че нещата ще продължат по този начин неопределено дълго. Сега обаче ми стана приятно, че ситуацията се бе променила.
Маги се усмихна.
– Здравейте, Гидиън, Ева. Запознайте се с приятеля ми Гейдж Флин.
Стиснах ръката на мъжа, след като той вече се бе ръкувал с Ева, и забелязах силата на захвата му и спокойния начин, по който посрещна изпитателния ми поглед. Той също ме изгледа изпитателно, но мисля, че моята преценка бе по-обстойна. Още преди края на седмицата щях да узная всичко по-важно за този човек. Маги бе преживяла достатъчно неприятности с Кристофър. Не исках отново да я видя наранена.
– А ето ги Уил и Натали – каза Ева, когато и последните членове на групата ни пристигнаха.
Уил Грейнджър имаше вид на битник
*
, който много му подхождаше. Беше прегърнал една дребна жена със синя коса и плътно татуирани догоре ръце, облечена в същия стил от петдесетте години.
Докато Ева ни запознаваше, аз кимнах на охранителя да даде знак, че са пристигнали и последните хора, които чакаме. Той задържа опашката и ни направи път.
Жена ми ме изгледа подозрително.
– Не ми казвай, че притежаваш това заведение.
– Добре, няма.
– Искаш да кажеш, че наистина е твое?
Плъзнах ръка по гърба ѝ и я спрях върху извивката на бедрото ѝ. Беше сменила панталонките с прилепнала пола с цепка отзад. Започвах да си мисля, че щеше да е по-добре да не се беше преобличала. Панталонките разкриваха невероятните ѝ крака, полата подчертаваше невероятното ѝ дупе.
– Трябва да решиш дали искаш да ти отговоря на въпроса, или не – казах аз, докато влизахме в клуба.
Музиката свиреше силно, но певецът любител на сцената пееше още по-силно.
Стратегически поставеното осветление осветяваше пътеките и масите, като в същото време не засенчваше ослепителния нощен пейзаж на Манхатън, който смайваше посетителите.

Климатиците по стените и пода работеха на пълни обороти и охлаждаха въздуха до приятна температура.
– Има ли нещо в Ню Йорк, което не притежаваш?
Араш се засмя.
– „Д’Аргос Регал“ на Трийсет и шеста улица вече не е негов.
Ева спря, при което Араш се блъсна в нея и тя залитна напред. Изгледах го ядосано.
Ева стисна ръката ми и изкрещя, така че да надвика шумотевицата в препълнения клуб.
– Отървал си се от онзи хотел?
Погледнах я. Удивлението и надеждата, изписани по лицето ѝ, напълно компенсираха финансовите загуби, които бях претърпял. Кимнах.
Тя се хвърли към мен и обви ръце около врата ми. Обсипа бузата ми с бързи яростни целувки и аз се усмихнах, когато погледът ми срещна този на Араш.
– И най-неочаквано – каза той – всичко си дойде на мястото.
*
Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на ХХ век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. – Б. ред.

10
– Господи, тези двамата са толкова сладки! – каза Шона, докато гледаше как Уил и Натали пеят „Имам теб, мило“ на сцената.
– Чак ще получа диабет от тях. – Мануел се изправи с напитката си в ръка. – Извинете ме,
банда. Виждам нещо интересно.
Развеселеният глас на Гидиън прозвуча до ухото ми:
– Кажи му довиждане, ангелче. Няма да се върне.
Проследих погледа му и видях как една красива брюнетка безцеремонно оглежда Мануел от горе до долу.
– Чао, Мануел! – извиках след него, махвайки с ръка. После се облегнах на Гидиън, който беше полуизлегнат върху скъпата кожена тапицерия.
– Как така всички мъже, които работят тук, са толкова готини?
– Tакива ли са? – попита провлечено той, прокарвайки устни по врата и извивката на ухото ми. – Тогава може би няма да работят с мен още дълго.
– О, боже. – Погледнах към звездното небе. – Както и да е, пещерни човеко.
Ръката му се стегна около бедрата ми, притегляйки ме по-близо, така че се оказах изцяло притисната до него от коляно до рамо. Из мен се разля щастие. След всичките неприятности,
през които минахме предния ден, беше страхотно просто да се наслаждаваме един на друг.
Мегуми се наведе над ниската масичка за кафе, заемаща центъра на правоъгълния сектор за сядане, който бяхме заели. Оградена с два меки ъглови дивана, ВИП зоната побираше спокойно цялата ни компания.
– Кога и вие ще се качите да се изложите там?
– Хм... никога.
Няколко питиета и пълното внимание на Кари бяха достатъчни, за да накарат Мегуми да се почувства по-добре и да се забавлява. Най-добрият ми приятел бе подхванал нещата с възторжено изпълнение на „Само добрите умират млади“, а после завлече Мегуми на сцената да изпее „Най-щастливият момент в живота ми“. Тя се върна сияеща на масата.
Бях много задължена на Кари, че се беше погрижил за нея. Нещо повече, изглежда, че той нямаше намерение да ни изостави, за да обикаля заведението, търсейки завоевания като
Мануел. Гордеех се с него.
– Хайде, Ева – започна да ме примамва Стивън. – Ти избра това място. Трябва да пееш.
– Сестра ти го избра – върнах му го аз, поглеждайки към нея.
Шона само невинно сви рамене.
– Тя пя вече два пъти! – контрира ме той.
Опитах се да отклоня въпроса.
– Марк не е пял нищо.
Шефът ми поклати глава.
– За ваше добро е, повярвай ми.
– Говори ми. Свистящите автомобилни гуми звучат по-мелодично от мен!
Арнолдо избута към мен таблета със списъка на песните. Това беше първият път, когато той правеше какъвто и да е контакт с мен, без да броим поздрава на входа. Беше прекарал

по-голямата част от времето, приковал вниманието си върху Магдалена и Гейдж, което опитвах да не приемам като пренебрежение лично към мен.
– Не е честно – оплаках се. – Всички сте срещу мен! Гидиън също не е излизал да пее.
Погледнах съпруга си. Той сви рамене.
– Ще изляза, ако и ти го направиш.
Очите ми се разшириха от учудване. Никога не бях чувала Гидиън да пее, нито пък си го бях представяла. Певците показваха и изразяваха емоция с гласовете си. Гидиън беше тиха вода с изключително дълбоко дъно.
– По дяволите, сега вече наистина трябва да го направиш – каза Кари, пресегна се и натисна менюто, отивайки на случайна страница.
Усетих леко преобръщане в стомаха. Погледнах безпомощно към песните пред себе си.
Една от тях се открои и аз се втренчих в нея.
Изправих се, поемайки дълбоко въздух.
– Добре. Само помнете, че вие всички го поискахте. Не ми се слуша после колко съм зле с микрофона.
Гидиън, който се беше изправил на крака едновременно с мен, ме придърпа близо и прошепна в ухото ми:
– Аз мисля, че се справяш отлично с микрофона, ангелче.
Забих лакът в ребрата му. Ниският му смях ме последва, докато си проправях път към сцената. Обожавах да чувам този звук; обожавах да прекарвам с него мигове като този,
когато забравяхме за проблемите си и се забавлявахме с хора, които ни обичат. Бяхме женени, но все още имахме да наваксваме толкова много ходене по срещи, да изживяваме толкова много нощи с приятели. Надявах се, че тази вечер беше първата от многото.
Съжалявах, че застрашавам крехкото ни спокойствие с избора си на песен. Но недостатъчно, че да променя решението си. С Уил плеснахме длани във въздуха, докато се разминавах с него и Натали, които се връщаха обратно при компанията. Можех да впиша песента, която бях избрала, в таблета на масата – също както давахме поръчките си за храна и пиене, – но не исках Гидиън да види името ѝ.
Освен това бях забелязала, че всички други в заведението трябваше да чакат реда си за обслужване, а нашите поръчки идваха по ускорената процедура. Надявах се, че като добавя името си към списъка лично, ще спечеля още малко време да събера куража, от който се нуждаех.
Но трябваше да се досетя. Когато дадох на хостесата избора си, тя го въведе в системата и каза:
– Добре, останете тук. Вие сте следващата.
– Шегувате се. – Хвърлих поглед към нашата маса. Гидиън ми намигна. О, щеше да ми плати за това по-късно.
Момичето на сцената, което пееше „Диаманти“, приключи изпълнението си и заведението избухна в аплодисменти. Беше се справила прилично, но в действителност групата, която свиреше на живо, компенсираше доста недостатъци. Бяха наистина добри. Силно се надявах,
че ще са достатъчно добри и за мен.
Треперех, докато изкачвах ниските стъпала към сцената. Когато от нашата маса избухнаха силни изсвирвания и викове, не можах да се сдържа и се разсмях въпреки нервността си.

Стиснах микрофона в стойката и музиката зазвуча веднага. Познатата песен, която обичах,
ми даде тласъка, от който имах нужда, за да започна.
Гледайки Гидиън, изпях треперливо първата част от песента, казвайки му, че е невероятен.
Дори през музиката чувах как хората се смеят на ужасния ми глас. Собствената ми маса избухна със същия смях, но аз бях очаквала това.
Бях избрала „Смел“. И сигурно наистина бях смела – или пък луда, – за да я запея.
Гледах само съпруга си, който не се смееше, нито се усмихваше. Той само се взираше напрегнато в лицето ми, докато чрез текста на песента на Сара Барейлес му казвах, че искам да видя как има куража да говори и да бъде смел.
Завладяващата мелодия и умението на групата, която ме подкрепяше, започнаха да печелят публиката, по-голямата част от която малко или много започна да пее заедно с мен. Сърцето правеше гласа ми силен и даваше сила на посланието, предназначено само за Гидиън.
Трябваше да сложи край на мълчанието си. Трябваше да каже на семейството си истината.
Не заради мен или заради тях, а заради себе си.
Когато песента свърши, приятелите ми станаха да ме аплодират на крака и аз се усмихнах,
изпълнена с енергия. Поклоних се ниско и се разсмях, когато непознатите хора по масите пред сцената се включиха в незаслужените овации. Знаех кои са силните ми страни. Пеенето със сигурност не бе една от тях.
– Това беше суперяко! – извика Шона, когато се върнах на масата, сграбчвайки ме в яростна прегръдка. – Справи се страхотно, момиче!
– Напомни ми да ти го върна по-късно – отвърнах сухо, усещайки как лицето ми се облива с топлина, докато останалите от компанията се включиха с комплименти. – Всички говорите глупости.
– О, бебчо – провлече Кари с блеснали от смях зелени очи, – не можеш да си добра във всичко. За нас е облекчение да знаем, че имаш недостатъци като всички останали.
Изплезих му се и вдигнах пълната чаша с боровинкова водка, поставена на моето място.
– Твой ред е, любовнико – каза предизвикателно Араш, хилейки се на Гидиън.
Съпругът ми кимна, после ме погледна. Лицето му не загатваше с нищо истинските му чувства и аз усетих тревога. Нямаше мекота нито в извивката на устните му, нито в очите му,
нищо, което да ми подскаже какво става.
А после някакъв идиот започна да пее „Златна“.
Гидиън се стегна, челюстта му видимо се очерта. Протегнах ръка и стиснах неговата,
изпитах малко облекчение, когато и той стисна моята. Целуна ме по бузата и се запъти към сцената, проправяйки си с лекота път през тълпата. Гледах го как върви и виждах как жените го проследяват с поглед. Бях пристрастна, разбира се, но знаех със сигурност, че той беше най-зашеметяващият мъж тук.
Да изглеждаш толкова секси, наистина би трябвало да е престъпление.
Погледнах Араш и Арнолдо.
– Някой от вас чувал ли го е да пее?
Арнолдо поклати глава.
Араш се засмя.
– Не, по дяволите. Ако има късмет, ще звучи като теб. Както каза Кари, не може да е добър във всичко, или ще се наложи всички да го намразим.

Момчето на сцената приключи песента си. Секунда по-късно на подиума излезе Гидиън.
По някаква причина сърцето ми започна да тупти със същата сила, с която биеше, когато бях изправена там. Дланите ми се овлажниха и ги избърсах в полата си.
Колкото и да не исках да си го мисля, да бъдеш след Брет не беше лесно, а да чуеш
„Златна“, дори изпята от някого, на когото не трябва никога да се дава достъп до микрофон,
поставяше тези два свята твърде близо един до друг.
Гидиън хвана микрофона и го извади от стойката, сякаш го е правил хиляди пъти преди това. Жените в публиката полудяха, крещейки колко е готин и правейки му предложения,
които избрах да игнорирам. Този мъж беше възхитителен на външен вид, но доминиращото му уверено присъствие беше това, което ги завладяваше.
Той изглеждаше като мъж, който знае как да изчука жена така, че да я лиши от разсъдък.
И господи, наистина го правеше.
– Тази песен – каза той – е за съпругата ми.
С един остър поглед Гидиън даде знак на групата да започне да свири. Ритъмът на баса,
моментално разпознаваем, ускори пулса ми.
– „Лайфхаус“! – изгука Шона, плесвайки с ръце. – Обожавам ги!
– Вече те нарича своя съпруга! – извика Мегуми, накланяйки се към мен. – Каква късметлийка си, а?
Не я погледнах. Не можех. Вниманието ми бе приковано в Гидиън, който гледаше право в мен и пееше, казвайки ми с разкошен дрезгав глас, че отчаяно иска промяна и копнее за истината. Той отговаряше на моята песен.
Очите ми продължаваха да горят дори след като сърцето ми заби с различен ритъм. Нима бях мислила, че ще бъде лишен от емоция? Господи, той ме убиваше, разголвайки душата с дрезгавия тембър на гласа си.
– Мамка му – каза Кари, гледайки към сцената. – Момчето може да пее.
Аз бях потънала в момента, вслушвайки се във всяка дума, чувайки посланието за това как той ме преследва и се влюбва все повече. Размърдах се на мястото си, възбудена до непоносимост.
Гидиън владееше вниманието на всички в бара. От всички гласове, които бяхме чули тази вечер, неговият беше наистина на професионално ниво. Той стоеше в светлината на единствения прожектор с леко разтворени крака, облечен елегантно и пеещ рок парче, при това го правеше толкова добре, че не можех да си представя песента, изпята по друг начин.
Нямаше място за сравнение с Брет нито в начина на изпълнение на Гидиън, нито в моята реакция към него.
Преди да се усетя, бях на крака и си проправях път през хората, за да стигна до него.
Гидиън завърши песента и целият бар обезумя, препречвайки пътя ми. Загубих се в тълпата,
твърде ниска, за да виждам над раменете около себе си.
Той ме намери, избутвайки хората, за да ме стисне в прегръдката си. Устните му завладяха моите, целувайки ме безмилостно, и предизвикаха с това нов залп от дюдюкания и одобрителни викове. На заден план чух как групата започна нова песен. Почти се изкатерих по Гидиън, шепнейки задъхано в ухото му: „Сега!“.
Нямаше нужда да обяснявам. Пускайки ме на земята, той хвана ръката ми и ме поведе през бара и отзад през кухнята към служебния асансьор. Прилепих се към него, преди вратата да

се е затворила след нас, но той вече вадеше телефона и го вдигаше към ухото си, накланяйки глава назад, докато устата ми се плъзгаше трескаво по гърлото му.
– Докарай лимузината отзад – нареди дрезгаво, а после телефонът беше отново в джоба му и той ме целуваше с цялата страст, която някога бе държал заключена в себе си.
Поглъщах го ненаситно, захапвайки долната му устна със зъби и вкусвайки я с бързи движения на езика си. Той изпъшка, когато го притиснах към тапицираната стена на асансьора и прокарах ръце надолу по гърдите му, докато обхванах с длани тежката му ерекция.
– Ева... Исусе!
Спряхме да се спускаме и той рязко се задвижи, хващайки ме за лакътя и избутвайки ме пред себе си навън с енергични нетърпеливи крачки. Излязохме от служебния коридор в лобито, отново маневрирайки през тълпа от хора, докато не се озовахме в топлината на лятната нощ. Лимузината чакаше на улицата.
Ангъс изскочи от нея и бързо отвори задната врата.
Покатерих се вътре, а Гидиън бе по петите ми.
– Не отивай далеч – каза той на Ангъс.
Настанихме се на широката седалка на известно разстояние един от друг, всеки извърнал очи встрани от другия, докато преградата, позволяваща уединение, не се издигна бавно и лимузината се задвижи.
В момента, в който преградата падна, се облегнах назад на седалката и вдигнах полата си нагоре, безсрамно разкъсвайки собствените си дрехи в жаждата си да бъда чукана. Ръцете на
Гидиън се придвижиха към колана му, разтваряйки панталоните му, докато той коленичеше на пода.
Изхлузих се от бельото си, изритвайки го встрани заедно със сандалите ми.
– Ангелче.
Изръмжаването му ме накара да простена от очакване.
– Влажна съм. Влажна съм – повтарях аз, тъй като не исках да си играе с мен или да ме кара да чакам.
Все пак той ме провери, поставяйки длан на вагината ми. Пръстите му ме разтвориха,
галещи клитора ми и проникващи в мен.
– Исусе, Ева. Подгизнала си.
– Нека те яздя – замолих го, надигайки се от седалката. Исках аз да задам темпото,
дълбочината, ритъма...
Гидиън свали панталоните и боксерките си до коленете, после седна на седалката,
разтваряйки краищата на ризата си така, че да не пречат. Членът се издигаше плътен и дълъг между бедрата му – толкова дивашки красив, колкото и останалата част от него.
Плъзнах се надолу и коленичих между краката му, галейки пениса му с ръце. Беше горещ и нежен като коприна. Устата ми беше върху него, преди да оформя мисълта си. Дъхът изсвистя между зъбите му и той вкопчи едната си ръка в косата ми, вързана на опашка,
отмятайки глава назад.
Очите му се стиснаха силно.
– Да.
Завъртях език около широката главичка, вкусвайки го, усещайки плътните вени, пулсиращи

в дланите ми. Извадих го навън, стягайки устните си, после го засмуках отново вътре. Той изстена и се изви назад, тласкайки в устата ми.
– Поеми го дълбоко.
Сгърчих се, докато се подчинявах, подлудена от възбуда от неговата наслада. Очите на
Гидиън се отвориха, брадичката му се сведе надолу, така че да може да ме вижда.
– Ела тук. – Ниско изречената команда изпрати тръпка на желание през тялото ми.
Пропълзях нагоре по великолепното му тяло, яхвайки бедрата му и обвивайки ръце около раменете.
– Толкова си горещ, по дяволите.
– Аз? Ти гориш, ангелче.
Наместих бедрата си така, че да го поема.
– Само почакай да ме усетиш отвътре.
Той изви ръка около мен и хвана члена си, задържайки го стабилен, докато бавно започнах да потъвам надолу. Краката ми потрепериха, когато обемистият връх на пениса му проникна в мен, разтягайки ме.
– Гидиън.
Усещането да бъда превземана, притежавана беше нещо, на което никога не можех да се наситя.
Той ме подпираше, стискайки ме за бедрата. Поех го по-дълбоко, впила очи в неговите,
които се замъгляваха. Буреносен тътен изпълни пространството между нас и аз ставах все по-хлъзгава и по-гореща.
Нямаше значение колко пъти го бях имала, винаги исках още. Още от начина, по който ми отвръщаше, сякаш никога нищо не беше същото, сякаш му давах нещо, което не можеше да получи никъде другаде.
Стиснах облегалката и завъртях бедрата си, поемайки го още повече. Можех да усетя как се притиска към най-дълбоката част от мен, но не успявах да го побера целия. Исках. Исках всичко, което имаше той.
– Първия ни път – каза той дрезгаво, вперил поглед в мен. – Ти ме язди точно тук, накара ме да загубя ума си. Отнесе ми шибаната глава.
– Беше толкова хубаво. – Задъхвах се, бях опасно близо до свършването. Той беше толкова плътен, толкова твърд. – О, господи. Сега е по-хубаво.
Пръстите му се впиха в бедрата ми.
– Сега те искам повече.
Поемайки си трудно въздух, притиснах чело в неговото.
– Помогни ми.
– Задръж. – Придърпвайки бедрата ми надолу, той тласна нагоре, изпълвайки ме. – Поеми го, Ева. Поеми го изцяло.
Извиках и се нанизах на него, движейки се инстинктивно, поемайки и последната частица.
– Да... да... – въздишах, удряйки бедра в неговите, докато движех бързо вагината си нагоре и надолу по твърдата дължина на ерекцията му.
Лицето на Гидиън беше сурово от похотта, брутално белязано от нуждата му.
– Ще свърша толкова мощно за теб – обеща той мрачно. – Ще ме усещаш в себе си през цялата нощ.

Звукът на гласа му... начинът, по който изглеждаше на сцената... никога не бях усещала такава възбуда. Той не беше единственият, който щеше да свърши мощно.
Главата му падна назад на седалката, гърдите му се издигаха и спускаха, груби звуци на наслада се изтръгваха от гърлото му. Ръцете му ме пуснаха и здраво се вкопчиха с юмруци в седалката. Той ме остави да го чукам по начина, по който имах нужда, остави ме да го използвам.
Извивайки се назад, стигнах до оргазъм с вик, цялото ми тяло се разтресе, вагината ми се сви, пулсираща заедно с члена му. Темпото ми се забави, пред очите ми причерня. Един безкраен стон се изля от мен, облекчението беше главозамайващо.
Светът се измести и се озовах по гръб с Гидиън, издигащ се над мен, пъхнал ръка под левия ми крак, така че да го вдигне на рамото си. Той заби крака в пода и започна да тласка отново и отново, потъвайки дълбоко. Толкова дълбоко.
Загърчих се, да го усещам беше толкова хубаво, че болеше.
Той ме задържа прикована, разтворена и безпомощна, използвайки ме, както аз бях използвала него; контролът му – разбит на парчета от нуждата да изпита оргазъм. Мощта на тялото му, докато се удряше в мен, и силата, с която вкарваше члена си в нежната ми вагина,
ме караха да трептя, отново озовала се на ръба.
– Обичам те – изстенах, галейки с ръце стягащите се бедра на Гидиън.
Той изръмжа името ми и започна да свършва, стиснал зъби и с бедра, притиснати силно в моите, вкарвайки члена си силно. Да усещам как той свършва вътре в мен, това ме възпламени.
– Толкова хубаво – изпъшка той, люшкайки се в спазмите на вагината ми.
Напрегнахме се заедно, вкопчени един в друг.
Той зарови лице в шията ми.
– Обичам те.
Сълзи опариха очите ми. Толкова рядко казваше тези думи.
– Кажи ми го отново – помолих, вкопчена в него.
Устните му намериха моите.
– Обичам те...
* * *
– Oще – заповядах, облизвайки устни.
Гидиън ме погледна през рамо. В тигана пред него цвърчеше бекон и устата ми се наля при мисълта за още едно парче.
– А пък аз си мислех, че два пакета бекон ще ни стигнат за целия уикенд.
– Мазнината е от голяма важност след пиянска нощ – отвърнах му, попих малко от чинията си с пръст и го вдигнах към устата си. – Когато не си махмурлия, де.
– А аз съм точно такъв – измърмори Кари, докато влизаше в кухнята, облечен само с дънки,
които не си беше направил труда да закопчее догоре. – Има ли някаква бира?
Гидиън посочи към хладилника с щипците.
– Най-долното чекмедже.
Поклатих глава към най-добрия си приятел.
– Алкохолен лек?

– Да, по дяволите. Главата ми сякаш се разцепва надве. – Кари измъкна една бира и се присъедини към мен на кухненския остров. Отвори капачката, надигна бутилката и я пресуши наполовина на един дъх.
– Как спа? – попитах го, стискайки палци наум.
Беше останал за през нощта в едностайния апартамент, съединен с нашия, и се надявах да му е харесал. Имаше всички красиви предвоенни детайли като мезонета на Гидиън и беше обзаведен по подобен начин. Знаех, че стилът на Кари е по-съвременен, но едва ли имаше нещо против гледката към Сентрал парк. Всичко останало можеше да бъде променено,
трябваше само да каже.
Той свали бутилката от устата си.
– Като труп.
– Хареса ли ти апартаментът?
– Разбира се. Кой не би го харесал?
– Искаш ли да живееш тук? – настоях аз.
Кари ми отправи крива усмивка.
– Да, бебчо. Като мечта е. Благодаря, че ми пусна по милост, Гидиън.
Съпругът ми се извърна от печката с чиния бекон в ръка.
– В офертата не фигурира нито милост, нито пускане – каза сухо той. – Иначе няма защо.
Плеснах с ръце.
– Ура! Много съм развълнувана!
Гидиън грабна парче бекон и го натъпка в устата си. Наведох се напред и разтворих устни.
Той се наклони към мен и ми позволи да отхапя крайчето.
– О, моля ви – изръмжа Кари. – И бездруго се боря с гаденето.
Бутнах го леко.
– Млъквай.
Той се ухили и допи бирата си.
– Трябва да ви се заяждам. Кой друг ще предотврати това вие двамата да запеете „Имам теб,
мило“ след няколко години?
Мисълта за Уил и Натали ме накара да се усмихна. Бях намерила още повече неща, които харесвам у Уил, а открих също така, че се разбирам добре с неговото момиче.
– Не са ли очарователни? Заедно са още от гимназията.
– Точно за това говоря – провлечено отвърна той. – Когато прекарваш достатъчно много време с някого, или започвате да се карате, или падате в плен на любовните лиготии и не се освобождавате от тях никога.
– Марк и Стивън също са от много години заедно – възпротивих се аз. – И нито се карат,
нито пък се лигавят един с друг.
Той ме изгледа.
– Те са обратни, Ева. В тази смес липсва естроген, който да създава драми.
– О, боже. Сексистко прасе такова! Не мога да повярвам, че го каза.
Кари погледна към Гидиън.
– Ти знаеш, че съм прав.
– И с това – обяви Гидиън, сграбчвайки три резена бекон – аз напускам терена.
– Хей! – оплаках се след него, докато отиваше към всекидневната.

Най-добрият ми приятел се засмя.
– Не се тревожи. Той се обвърза с различен тип жена, с теб.
Хвърлих му кръвнишки поглед, докато дъвчех друго парче бекон.
– Този път ще ти се размине, защото съм ти задължена за снощи.
– Беше забавно. Мегуми е добър човек. – Шеговитият му тон изчезна, лицето му потъмня. –
Съжалявам, че ѝ се налага да преминава през нещо такова.
– Да, и аз.
– Реши ли вече как ще помагаш на други като нея?
Поставих лактите си на плота.
– Ще поговоря с Гидиън да работя за фондация „Кросроудс“.
– По дяволите. Защо не се сети по-рано за това?
– Защото... съм инат, предполагам. – Погледнах през рамо към всекидневната, а после снижих гласа си. – Едно от нещата, които Гидиън обича в мен, е, че невинаги правя всичко,
което той иска, само защото го иска. Той не е като Стантън.
– А ти не искаш да бъдеш като майка си. Това означава ли, че ще запазиш моминското си име?
– Няма начин. Да стана Ева Крос, означава много за Гидиън. Освен това звучи опасно.
– Така е. – Той тупна носа ми с пръст. – На твое разположение съм, ако имаш нужда от мен.
Плъзнах се от стола и го прегърнах.
– Аз също.
– Определено ще разчитам на това. – Гърдите му се надигнаха в дълбока въздишка. –
Случват се големи промени, бебчо. Не се ли плашиш понякога?
Погледнах нагоре към него, почувствала същата близост, която бе помогнала и на двама ни да минем през трудни периоди.
– Повече, отколкото си позволявам да мисля за това.
– Трябва да изтичам до офиса – прекъсна ни Гидиън, като се върна в кухнята, сложил на главата си бейзболна шапка на „Янките“. Все още беше облечен в сивата тениска, но бе сменил долнището от пижама с анцуг. Около пръстите си въртеше връзка с ключове. – Няма да се бавя.
– Всичко наред ли е? – попитах го, като се отдръпнах от Кари. Съпругът ми носеше непроницаемото си изражение, онова, което ми казваше, че умът му вече е отлетял към това,
с което му предстоеше да се занимава.
– Всичко е наред. – Той дойде до мен и ми даде бърза целувка. – Ще се върна след няколко часа. Айрланд няма да бъде тук преди шест.
Той тръгна. Аз останах втренчена след него.
Какво беше толкова важно, че да го откъсне от мен през уикенда? Гидиън се отнасяше собственически към много неща, свързани с мен, но времето ни заедно беше на челно място в списъка. И това въртене на ключовете беше леко странно. Гидиън не беше мъж, който правеше безсмислени движения. Бях го виждала да нервничи единствено когато беше изцяло отпуснат или обратното – готов да избухне всеки момент.
Не можех да се отърся от усещането, че крие нещо от мен.
Както обикновено.
– Ще си взема душ – каза Кари и си извади бутилка вода от хладилника. – Искаш ли да

гледаме филм след това?
– Разбира се – казах разсеяно. – Имаме план.
Изчаках, докато той се върне в съседния апартамент, а после отидох да намеря телефона си.

11
– Къде е Ева?
Заобиколих предната част на мерцедеса, качих се на тротоара и се изправих пред Брет
Клайн. Пръстите ми потрепваха, потисках безмилостно навика си да подавам ръка за поздрав. Ръцете на певеца бяха докосвали интимно жена ми в миналото... и наскоро. Не исках да ги стисна. Исках да ги счупя.
– В дома ни – отвърнах му и посочих към входа на сградата „Кросфайър“. – Да се качим в офиса ми.
Клайн се усмихна студено.
– Не можеш да ме държиш далеч от нея.
– Ти сам постигна това. – Забелязах износената тениска на „Барът на Пийт“, с която беше облечен, черните дънки и кожените ботуши. Без съмнение изборът му на облекло не беше случаен. Искаше да напомни на Ева за миналото им заедно. Може би да напомни и на мен.
Дали Имара му беше дал идеята? Не бих се изненадал.
Би било грешен ход и за двамата.
Той влезе през летящите врати преди мен. Охраната взе личните му данни и принтира временна карта за идентификация, след което минахме през турникетите и продължихме към асансьорите.
– Не можеш да ме сплашиш с парите си – каза той сковано.
Влязох в кабината и натиснах бутона за последния етаж.
– Из целия град има очи и уши. В офиса ми поне ще знам, че няма да направим шоу за някого.
Устните му се свиха погнусено.
– Само това ли те интересува? Общественото мнение?
– Ироничен въпрос, като се има предвид кой си и какво искаш.
– Не се дръж, сякаш ме познаваш – изръмжа той. – Не знаеш нищо, мамка му.
В затвореното пространство на асансьорната кабина агресията и недоволството на Клайн се просмукаха във въздуха между нас. Ръцете му стиснаха парапета зад него, стойката му беше враждебна и очакваща. От платиненорусите връхчета на стърчащата му на бодлички коса до черно-сивите татуировки, покриващи ръцете му, вокалистът на „Сикс-Найнтс“ не би могъл да е по-различен от мен на вид. Преди се чувствах застрашен от това и от миналото му с Ева, но вече не.
Не и след Сан Диего. И със сигурност не след изминалата нощ.
Все още усещах следите от ноктите на Ева по гърба и задника си. През цялата нощ, чак до ранните сутрешни часове, тя ме бе тласкала до предела ми. Ненаситният глад, който изпитваше към мен, не оставяше място за никой друг. И дрезгавата нотка в гласа ѝ, когато ми казваше, че ме обича, блесналите в очите ѝ сълзи, когато се предадох на това, което тя ми правеше...
Облегнах се на срещуположната стена и пъхнах ръце в джобовете на анцуга си, знаейки, че ще го подразня с равнодушието си.
– Тя знае ли за тази среща? – попита той остро.

– Реших, че ще оставя на теб да прецениш дали да я споменеш.
– О, със сигурност ще я спомена.
– Надявам се да го направиш.
Излязохме във фоайето на „Крос индъстрис“ и поведох Клайн през бронираните врати към офиса си. Отбелязах си мислено присъствието на няколко души, които бяха по бюрата си.
Хората, които работеха през почивните дни, невинаги бяха по-добри служители от тези,
които не го правеха, но уважавах амбицията им и я възнаграждавах.
Когато стигнахме до офиса ми, затворих вратите след нас и замъглих стъклото. На бюрото ми стоеше папка, както бях инструктирал, преди да напусна мезонета. Сложих ръка върху нея и с жест поканих Клайн да седне.
Той остана прав.
– За какво е всичко това, мамка му? Идвам в града, за да видя Ева, а вместо това твоят гангстер ме води тук.
„Гангстерът“ беше охраната, осигурена от „Видал рекърдс“, но Клайн не грешеше в предположението си, че мъжът работи за мен.
– Готов съм да ти предложа голяма сума пари заедно с други облаги за ексклузивните права над записа, направен от Имара на теб и Ева.
Той ми отправи пресилена усмивка.
– Сам ми каза, че ще пробваш това. Този запис не е твоя работа. Това е между мен и Ева.
– Също и за целия свят, ако изтече, а това ще я унищожи. Изобщо ли не те интересува как се чувства тя?
– Няма да изтече и разбира се, че ми пука как се чувства Ева. Това е една от причините,
поради които трябва да говорим.
Кимнах.
– Искаш да я попиташ коя част можеш да използваш. Мислиш, че можеш да я убедиш да ти позволи да използваш нещо от записа.
Той се залюля на петите си, неспокойно движение, което ми подсказа, че съм ударил в целта.
– Няма да получиш отговора, на който се надяваш – казах му. – Самото съществуване на този запис е ужасяващо за нея. А ти си идиот, ако мислиш обратното.
– Не е само секс. Има някои добри кадри как прекарваме времето си заедно. Ние с нея имахме нещо истинско. Тя не беше просто забивка за мен.
Боклук. Трябваше да удържа импулса си да го поваля на земята.
Той се захили мазно.
– Не че ти би разбрал. Ти нямаше никакви задръжки да праскаш брюнетката, докато аз не се появих на хоризонта, тогава промени играта си. Ева е играчка, която ти омръзна. Докато някой друг не я поиска.
Със споменаването на Корин засегна болно място. Шарадата, включваща ходене с бившата ми, едва не ми бе коствала Ева – риск, разминал се на косъм, който още ме смразяваше.
Това не ми попречи да отбележа колко добре се справяше той с прехвърлянето на вината.
– Ева знае какво означава за мен.
Той пристъпи по-близо до бюрото ми.
– Тя е прекалено заслепена от милиардите ти, за да осъзнае, че има нещо наистина

сбъркано в това да криеш фалшивата си сватба в чужда държава. Законна ли е изобщо?
Беше въпрос, който очаквах.
– Напълно законна.
Отворих папката и извадих снимката отвътре. Беше заснета в деня на сватбата ми, точно в мига, в който за пръв път целунах Ева като неин съпруг. Плажът и свещеникът, който водеше церемонията, се виждаха зад нас. Бях хванал лицето ѝ, устните ни се докосваха нежно.
Ръцете ѝ обхващаха китките ми, а пръстенът ми блестеше на пръста ѝ.
Обърнах снимката, така че той да я вижда. Пъхнах копие от брачното ни свидетелство до нея. Използвах за целта лявата си ръка, гордо демонстрирайки инкрустираната ми с рубини брачна халка.
Не споделях толкова лична информация, за да докажа нещо. Исках да провокирам Клайн,
което целенасочено правех от момента, в който той пристигна в Ню Йорк. Когато отново се свържеше с жена ми, исках да изгуби почва под краката си и да усети, че е в неизгодна позиция.
– Така че ти и Ева сте приключили – казах спокойно. – Ако си се съмнявал, сега го знаеш със сигурност. Във всеки случай не мисля, че искаш жена ми толкова, колкото искаш да използваш спомена за нея за групата си.
Клайн се изсмя.
– Да, обрисувай ме като мръсник. Не можеш да понесеш мисълта тя да види тази касета. Ти никога не си я карал да бъде толкова дива и никога няма да успееш.
Ръцете ми потрепнаха от нуждата да заудрям самодоволното му лице.
– Вярвай в каквото искаш. Ето ги вариантите: можеш да вземеш двата милиона, които ти предлагам, да ми дадеш записа и да си тръгнеш...
– Не искам шибаните ти пари! – Като постави ръце на ръба на бюрото ми, той се наведе към мен. – Няма да станеш собственик на спомените ми. Можеш да я имаш засега, но аз имам тях. Проклет да съм, ако ти ги продам.
Мисълта, че Клайн си пуска записа... че се гледа как чука жена ми... накара кръвта ми бавно да закипи. Намекът му, че Ева ще поиска да го изгледа, убедеността ми, че това ще я опустоши, ме тласнаха към суровия ръб на насилието.
Костваше ми много да запазя тона си спокоен.
– Можеш да отхвърлиш парите и да запазиш съществуването на записа за себе си до деня, в който умреш. Нека това да е таен подарък за Ева, за който тя няма нужда да разбира.
– За какво говориш, мамка му?
– Или можеш да бъдеш себичен задник – продължих аз, – да се свържеш с нея и да я питаш,
да я шокираш с намерението да унищожиш брака ѝ и да направиш себе си още по-известен.
Гледах го с твърд поглед. Клайн остана на място, но сведе поглед за частица от секундата.
Малка победа, която си струваше.
Със замах извадих договора, който Араш беше подготвил.
– Ако изобщо ти пука за нея, ще вземеш различно решение от това, което те е довело в Ню
Йорк.
Той грабна документите от бюрото ми и ги скъса надве, хвърляйки парчетата обратно на стъклото.
– Няма да си тръгна, докато не я видя.

Клайн излезе от офиса ми, настръхнал от гняв.
Гледах го как си тръгва. След това се обадих по защитената линия:
– Достатъчно време ли ти дадох?
– Да. Погрижихме се за лаптопа и таблета в багажа му веднага щом го качихте горе. В
момента се занимаваме с електронната му поща и сървърите с архивите, както и с резервните записи на тези сървъри. Претърсихме дома му през уикенда, но той не е бил там от седмици. Изтрихме всичко от техниката на Имара и Клайн, както и акаунтите и устройствата на хората, които са получили избрани кадри от цялостния запис. Един от изпълнителните директори на „Видал“ имаше пълно копие на харддиска си, но го изтрихме.
Не намерихме никакви доказателства да го е препращал където и да е.
Кръвта ми се смрази.
– Кой директор?
– Брат ви.
Мамка му. Стиснах ръба на бюрото си толкова силно, че кокалчетата ми изпукаха от напрежението. Спомних си видеото на Кристофър и Магдалин, знаех колко извратена беше омразата му към мен. Мисълта, че е видял Ева толкова интимно... толкова уязвима... ме караше да изпитвам неща, които не бях чувствал от първия път, когато разбрах за Нейтън.
Трябваше да повярвам, че частната военна охранителна фирма, която бях наел, се е справила със ситуацията. Технологичните им екипи бяха обучени да боравят с много по- конфиденциална информация.
Напъхах бъркотията на бюрото си в папката.
– Искам този запис да спре да съществува където и да било.
– Разбрано. Действаме по въпроса. Все пак е възможно някъде да има копие на диск,
въпреки че претърсихме списъка с транзакциите на Клайн и Имара за депозитни кутии и други подобни неща. Ще продължим да наблюдаваме ситуацията, докато не решите, че е достатъчно.
Едва ли щях да реша. Бих търсил цял един живот, ако това беше нужно, за всякакво сведение, че записът е оцелял някъде извън моя контрол.
– Благодаря.
Затворих телефона, излязох от офиса си и се запътих към вкъщи при Ева.
* * *
– Наистина се справяш добре с тези – каза Айрланд, докато гледаше как Ева вдига с клечките за хранене парче пиле „Кунг пао“ от кутията и го поднася към устата си. – Така и не се научих да ги ползвам.
– Ето, пробвай да ги хванеш така.
Гледах как жена ми наглася пръстите на сестра ми върху тънките клечки, русата ѝ коса ярко контрастираше с черната на Айрланд. Едната висока и стройна, а другата пищно миньонче, двете седяха на пода в краката ми, облечени в къси панталонки и потници, а загорелите им крака бяха протегнати под масичката за кафе.
Седнал на дивана зад тях, аз бях повече наблюдател, отколкото участник, и завиждах на лекотата, с която се разбираха, въпреки че бях благодарен за нея.
Беше толкова сюрреалистично. Дори не си бях представял такава нощ – тиха вечер у дома

със... семейството ми. Не знаех как да допринеса за нея и дали въобще бих могъл. Какво можех да кажа? Как би трябвало да се чувствам?
Освен изпълнен с благоговение. И благодарен. Така благодарен за невероятната ми съпруга, която внесе толкова неща в живота ми.
До неотдавна в подобна съботна вечер щях да бъда на известен обществен прием или на друго събитие, съсредоточен върху бизнеса си, освен ако интензивният интерес на някоя жена не събудеше нуждата ми да чукам. Независимо дали се връщах сам в мезонета си, или се озовавах в хотела със свалка за една нощ, щях да бъда сам. И тъй като почти бях забравил какво е да принадлежиш някъде, на някого, не знаех какво пропускам.
– Ха! Вижте това! – пропя Айрланд, хванала малко парченце пиле с портокали, което бързо изяде. – Докарах го до устата си.
Изпих виното в чашата си на една глътка, исках да кажа нещо. Умът ми прехвърляше купища възможности, но всички те звучаха неискрено и скалъпено. Накрая това, което успях да кажа, беше:
– Клечките имат по-голяма мишена. Това увеличава шансовете.
Айрланд обърна глава към мен, разкривайки големите сини очи, които виждах всеки ден в огледалото. Нейните бяха много по-открити, много по-невинни и блеснали от смях и обожание.
– Да не би току-що да ме нарече голяма уста?
Без да мога да се сдържа, прокарах ръка по главата ѝ и докоснах коприненомеките кичури коса. Те също бяха като моите и все пак не бяха.
– Не го казах аз – отвърнах.
– Не го каза с толкова много думи – поправи ме тя и се притисна за секунда към дланта ми,
преди да се обърне към Ева.
Жена ми погледна нагоре към мен с окуражителна усмивка. Тя знаеше, че черпя сила от нея, и ми я даваше безрезервно.
Със стегнато гърло се изправих от дивана и вдигнах празната чаша на Ева. Чашата със сода на Айрланд все още беше наполовина пълна, така че я оставих и тръгнах към кухнята, като се опитвах да си възвърна достатъчно хладнокръвие, за да издържа до края на вечерта.
– Чанинг Тейтъм е толкова секси – каза Айърланд, гласът ѝ се разнесе от всекидневната. –
Не мислиш ли?
Намръщих се. Небрежният въпрос на малката ми сестричка отключи в мен неприятни мисли относно ходенето ѝ по срещи с момчета. Сигурно беше започнала преди няколко години – беше на седемнайсет. Знаех, че е нереалистично да искам да стои настрана от тях.
Осъзнавах, че сам съм виновен, задето съм пропуснал толкова много от детството ѝ. Но мисълта, че тя може да се сблъска с по-младата версия на мъже като мен и Мануел, и Кари,
задейства у мен непозната защитна реакция.
– Много е привлекателен – съгласи се Ева.
У мен се надигна чувство за собственост. Присвих очи към двете чаши пред себе си, докато ги пълнех.
– Тази година е победител в класацията „Най-сексапилен мъж в света“ – каза Айърланд. –
Виж тези бицепси.
– А, за това вече съвсем не мога да се съглася. Гидиън е много по-секси.

Устните ми се извиха.
– Ти си такава загубена кауза – подразни я сестра ми. – Зениците ти се превръщат в малки сърца, когато мислиш за Гидиън. Много е сладко.
– Млъквай.
Мелодичният смях на Айрланд се разнесе във въздуха.
– Не се безпокой. Той също е смахнат, що се отнася до теб. А и е бил във всяка класация за най-сексапилен мъж години наред. Приятелките ми не млъкват по въпроса.
– Уф. Не ми казвай такива неща. По природа съм ревнива.
Смеейки се вътрешно, пуснах празната бутилка в кошчето за боклук.
– Гидиън също. Той ще откачи, ако започнат да те включват в класациите за най- сексапилна жена в света. Това няма как да се избегне сега, когато всички са чували за теб.
– Все тая – изсумтя Ева. – Ще трябва да свалят с фотошоп седем килограма от задника и бедрата ми, за да им се получи.
– Хм, виждала ли си Ким Кардашиян? Или Дженифър Лопес?
Спрях на прага на всекидневната, попивайки картинката, която представляваха Айрланд и
Ева, над ръба на чашата ми. В гърдите ми се надигна болка. Исках да запечатам този момент,
да го запазя, да го съхраня завинаги.
Айрланд погледна нагоре и ме видя, после завъртя очи.
– Какво ти казах? – подхвърли тя. – Смахнат.
* * *
Облегнат на стола, отпивах кафе и се заех да изучавам таблицата на монитора си. Изправих рамене, опитвайки да раздвижа схванатия си врат.
– Пич. Какво, по дяволите? Три сутринта е.
Вдигнах очи и видях Айрланд, застанала на вратата на кабинета ми.
– В смисъл?
– Защо работиш толкова късно?
– А ти защо говориш по скайп толкова късно? – контрирах я аз, понеже през последния час,
откакто бях оставил Ева да спи, се чуваше смях и от време на време висок говор.
– Все тая – измърмори тя, влезе в стаята и се свлече в един от столовете пред бюрото ми.
Отпусна се така, че раменете ѝ се изравниха с облегалката на стола, а краката ѝ бяха изпънати пред нея. – Не можеш да заспиш ли?
– Не. – Тя нямаше представа колко вярно беше това. Тъй като Айрланд спеше в леглото на
Ева, а тя в моето, самият аз не можех да си позволя риска да заспя. Имаше граница на това,
което можех да очаквам от Ева да понесе, имаше предел на случаите, когато можех да я изплаша, преди това да унищожи любовта, която тя изпитваше към мен.
– Кристофър ми изпрати съобщение преди малко – каза тя. – Изглежда, татко е отседнал в хотел.
Веждите ми се вдигнаха.
Тя кимна с отчаяно лице.
– Нещата са зле, Гидиън. Никога не са прекарвали и нощ отделно. Поне аз не си спомням.
Не знаех какво да кажа. Майка цяла нощ ми се беше обаждала, оставяла ми бе съобщения на гласовата поща и беше звъняла в мезонета толкова пъти, че се принудих да изключа

главния приемник, така че никой от телефоните да не звъни. Мразех факта, че тя страда, но трябваше да браня времето си с Айрланд и Ева.
Чувствах се безсърдечен за това, че се съсредоточавам върху себе си, но вече бях губил семейството си два пъти – веднъж, когато баща ми почина, и отново след Хю. Не можех да си позволя да губя повече. Не мислех, че ще оцелея, ако ми се случеше трети път, не и с Ева в живота ми.
– Иска ми се само да зная какво е причинило скандала – каза тя. – Имам предвид, щом не са си изневерили един на друг, би трябвало да могат да го преодолеят, нали?
Изправих се, като въздъхнах рязко.
– Не съм аз човекът, който да дава съвети за чуждите връзки. Нямам представа как функционират. Все още се препъвам в моята, моля се да не прецакам нещата и съм благодарен, че Ева е толкова всеопрощаваща.
– Ти наистина я обичаш.
Проследих погледа ѝ до колажа от фотографии на стената. Понякога изпитвах болка, като гледах тези снимки на жена ми. Исках да уловя пак и да изживея отново всеки миг. Исках да скътам всяка секунда, която някога бях прекарал с нея. Мразех това, че времето се изплъзваше така бързо и не можех да го съхраня за несигурното бъдеще.
– Да – промърморих. Бих простил всичко на Ева. Нищо, което тя би могла да направи или каже, не би могло да ни раздели, защото не можех да живея без нея.
– Радвам се за теб, Гидиън. – Айрланд се усмихна, когато я погледнах.
– Благодаря ти. – Тревогата се задържа в очите ѝ и събуди безпокойство. Исках да отстраня проблемите, които я тормозеха, но не знаех как.
– Би ли могъл да поговориш с мама? – предложи тя. – Не сега, разбира се. Но утре. Може би ще успееш да разбереш какво се е случило.
Поколебах се за миг, защото знаех, че един разговор с майка ни със сигурност щеше да е безрезултатен.
– Ще опитам.
Айърланд се загледа в ноктите си.
– Ти не харесваш много мама, нали?
Преценявайки внимателно отговора си, ѝ отвърнах:
– Имаме фундаментални различия в мненията си.
– Да, разбирам. Тя сякаш страда от някаква странна форма на обсесивно-компулсивно разстройство по отношение на семейството си. Всеки трябва да бъде определен човек, или поне да се преструва на него. Толкова се тревожи какво мислят хората. Попаднах на един стар филм миналия ден, който ми напомни за нея. „Обикновени хора“
*
. Гледал ли си го?
– Не, не мисля, че съм.
– Трябва да го изгледаш. В него играят бащата на Кийфър Съдърланд
**
и някакви други хора. Тъжен е, но историята е добра.
– Ще го потърся. – Тъй като усещах необходимост да обясня защо майка ни е такава, дадох най-доброто от себе си. – Това, с което се сблъска тя, след като баща ми почина... Беше брутално. Мисля, че оттогава се изолира.
– Майката на една приятелка казва, че мама преди е била различна. Нали знаеш, когато е била омъжена за баща ти.

Оставих изстиналото си кафе настрани.
– Наистина я помня различна.
– По-добра?
– Това е относително. Беше по-... спонтанна. Безгрижна.
Айърланд потри устни с пръстите си.
– Мислиш ли, че това я е опустошило? Загубата на баща ти?
Гърдите ми се стегнаха.
– Това я промени – казах тихо. – Не съм сигурен колко много.
– Уф. – Тя се изправи на стола, като видимо се отърси от меланхолията си. – Ще бъдеш ли буден още дълго?
– Сигурно цяла нощ.
– Искаш ли да гледаш онзи филм с мен?
Предложението ме изненада. И ми достави удоволствие.
– Зависи. Нямаш право да ми казваш какво ще се случи. Без разкрития.
Тя ми хвърли поглед.
– Вече ти казах, че е тъжен. Ако търсиш щастлив край, тя спи надолу по коридора.
Това ме накара да се усмихна. Изправих се и заобиколих бюрото си.
– Ти намери филма, аз ще взема сода.
– По-добре бира.
– Не и докато аз отговарям.
Тя се изправи на крака с усмивка.
– Добре, де. Вино тогава.
– Питай ме пак след няколко години.
– Дотогава ще имаш деца. Няма да е толкова забавно.
Спрях, връхлетян от безпокойство, толкова силно, че кожата ми се овлажни от пот.
Мисълта с Ева да имаме бебе едновременно ме въодушевяваше и ужасяваше. Не беше безопасно за жена ми да живее с мен. Как би могло да е безопасно за едно дете?
Айърланд се разсмя.
– Леле, да можеше да видиш лицето си! Класически случай на паникьосан плейбой. Не са ли ти казвали? Първо е любовта, после идва бракът, сетне идва бебето в бебешка количка.
– Ако не млъкнеш, те изпращам в леглото.
Тя се разсмя още по-силно и ме хвана под ръка.
– Ти си голям купон. Честно. Само се майтапя с теб. Не ми откачай. Има достатъчно членове на семейството, които го правят.
Заповядах на сърцето си да спре да блъска толкова силно.
– Може би ти трябва да пийнеш нещо? – предложи тя.
– Май че ще го направя – измърморих.
– Мисля да стисна ръката на Ева за това, че е изкопчила пръстен от теб. Като ѝ предлагаше,
пак ли получи паническа атака?
– Спри да говориш, Айрланд.
Тя склони глава на рамото ми, изкикоти се и ме поведе навън от офиса.
* * *

Слънцето беше изгряло преди повече от два часа, когато се върнах в леглото. Безшумно се съблякох, докато погледът ми се рееше над прекрасната издутина под завивките, която представляваше жена ми.
Ева се беше свила на кълбо почти скрита с изключение на светлите кичури коса, разпилени по възглавницата. Умът ми попълни липсващото, знаех, че е гола под чаршафите.
Моя. Изцяло моя.
Да спя далеч от нея, ме убиваше. Знаех, че наранява и нея.
Повдигнах края на завивките и се плъзнах до нея. Тя изстена тихо и леко и се завъртя към мен, напасвайки сочното си топло тяло към моето.
Веднага се втвърдих. В кръвта ми закипя желание, по кожата ми пропълзя осъзнаване. Беше възпламеняваща сексуална химия, но и нещо повече. Нещо по-дълбоко. Странно, прекрасно,
плашещо признание.
Тя запълваше в мен празнота, за която не знаех, че съществува.
Ева зарови лицето си в шията ми и издаде нежен звук, преплете крака с моите, плъзна ръце по гърба ми.
– Твърд и апетитен целият – измърка тя.
– Целият – съгласих се аз, хванах дупето ѝ и я притеглих по-плътно до ерекцията си.
Раменете ѝ се разтресоха от беззвучен смях.
– Трябва да бъдем тихи.
– Ще ти запуша устата с ръка.
– На мен? – Тя ме гризна по шията. – Ти си този, който е шумен.
Права беше. Преди, колкото и груб и невъздържан да ставах, когато бях възбуден, никога не бях шумен... докато не срещнах нея. Беше ми трудно да съм дискретен, когато ситуацията го изискваше. Усещането за нея беше прекалено хубаво, караше ме да чувствам прекалено силно.
– Значи ще го караме бавно – промърморих, докато прокарвах алчно ръце по копринената ѝ
кожа. – Айрланд ще спи с часове, не бързаме за никъде.
– Часове, а? – Смеейки се, тя се дръпна назад, претърколи се по-далеч от мен и се пресегна към чекмеджето на нощното шкафче. – Много си амбициран.
По раменете ми се разстла напрежение, докато тя вадеше ментовите бонбони, които държеше подръка. Сетих се за други подобни ситуации, когато жени се протягаха към чекмеджето на нощното шкафче, за да търсят презервативи.
Ние с Ева бяхме използвали презерватив само два пъти. Преди да я срещна, никога не бях чукал жена без кондом. Да избегна нежелана бременност, беше нещо, към което се стремях фанатично.
Но след онези два пъти с Ева започнахме да го правим без нищо, разчитайки само на нейните противозачатъчни, за да предотвратим забременяване.
Имаше риск. Знаех това. И като се имаше предвид колко често я обладавах – поне два,
понякога три или четири пъти на ден, – рискът не беше за пренебрегване.
Понякога мислех за това. Поставях под въпрос способността си да се контролирам, егоизма в това да поставям собствената си наслада над последиците. Но причината за безразсъдството ми не беше само в насладата. Ако беше, бих могъл да се справя. Да бъда отговорен.

Не, нещата бяха по-сложни.
Нуждата да свърша вътре в нея беше примитивна. Беше едновременно завоюване и капитулация.
Бях поискал да я чукам на голо още преди първия ни път, преди да знам със сигурност колко експлозивно ще бъде това между нас. Бях стигнал дотам, че я предупредих преди първата ни среща, че имам нужда от това, имам нужда тя да ми даде това – нещо, което никога не бях пожелавал с друга жена.
– Не мърдай – казах грубо и се плъзнах върху нея, докато тя все още лежеше изпъната по корем. Ръката ми се провря между бедрото ѝ и леглото, за да обхвана вагината ѝ с шепа между краката. Тя беше влажна и топла. Триещите ми пръсти я направиха хлъзгава и гореща.
Тя приглушено изстена.
– Искам те точно по този начин – казах ѝ, докато прокарвах устни по бузата ѝ.
Протегнах свободната ръка към възглавницата си, издърпах я към нас и я напъхах под нея,
повдигайки бедрата ѝ под ъгъл, който щеше да ми позволи да потъна в нея докрай.
– Гидиън... – Начинът, по който тя изговори името ми, беше молба, сякаш не бих паднал на колене пред нея, за да моля за привилегията да я обладая.
Преместих се, разтваряйки нетърпеливо краката ѝ, и притиснах китките до главата ѝ. Като я държах приклещена, се забих вътре в нея. Тя беше готова за мен – кадифена, стегната и влажна. Скръцнах със зъби, за да сдържа ръмженето, което се надигна в гърлото ми, тялото ми се напрегна от трепет от глава до пети. Гърдите ми се надигаха към гърба ѝ, силното ми дишане рошеше отметнатата ѝ на възглавницата коса.
И просто така – само с това, че ме пое – тя ме доведе до полуда.
– Господи. – Бедрата ми се движеха бясно, вкарваха члена ми в нея и го тласкаха по- навътре, докато не се оказах вътре чак до основата. Можех да усетя как тя ме обвива от корена до върха, как се свива в пулсации, които ме изстискваха като малка алчна уста.
– Ангелче...
Напрежението в основата на члена ми беше настойчиво, но можех да го задържа. Не беше въпрос на контрол, а на воля.
Исках да свърша в нея. Исках го достатъчно, за да приема риска – колкото и да беше ужасяващ – за приемлив.
Затворих очи и опрях чело в бузата ѝ. Вдишах уханието ѝ и се отпуснах, изпразних се мощно, задникът ми се свиваше, докато я пълнех догоре с плътни горещи изблици.
Ева изскимтя и се загърчи под мен. Вулвата ѝ се стегна, а после потрепери около члена ми.
Тя свърши с лек сладък стон.
Изръмжах името ѝ, изгарящо възбуден от оргазма ѝ. Тя свърши, защото аз свърших, защото моето удоволствие я възбуждаше толкова, колкото и допира ми. Щях да я възнаградя за това,
да ѝ покажа дълбините на благодарността си. Тя щеше да получи своето отново и отново,
толкова пъти, колкото можеше да понесе.
– Ева. – Потрих влажната си буза в нейната. – Кросфайър.
Пръстите ѝ стиснаха по-здраво моите. Обърна главата си с търсещи устни.
– Шампионе – въздъхна в целувката ми. – И аз те обичам.
* * *

Беше малко след пет следобед, когато минах с бентлито през портите на имението „Видал“
в Дъчес Каунти и влязох в кръглата алея за коли отпред.
– О, ти си карал прекалено бързо – оплака се Айрланд от задната седалка. – Вече стигнахме.
Включих джипа на режим „паркинг“ и го оставих да работи. Един поглед към къщата и в стомаха ми заседна буца. Ева се пресегна, хвана ръката ми и я стисна. Концентрирах се върху стоманеносивите ѝ очи вместо в имението в стил „Тюдор“ зад гърба ѝ.
Тя не каза нито дума, но и нямаше нужда. Усещах любовта и подкрепата ѝ и виждах проблясващия гняв в очите ѝ. Дори само мисълта, че тя ме разбира, ми даваше сила. Тя знаеше всяка тъмна и мръсна тайна, която имах, и въпреки това ми вярваше и ме обичаше.
– Искам пак да спя у вас някой път – каза Айрланд, подавайки глава между двете предни седалки. – Беше забавно, нали?
Погледнах я.
– Пак ще го направим.
– Скоро?
– Добре.
Усмивката ѝ при това обещание си заслужаваше цената, която щях да платя с липса на сън и безпокойство. Бях стоял настрана от нея поради много причини, но главната беше, че не знаех какво бих могъл да ѝ предложа, което да е стойностно. Заради нея бях вложил всичко,
за да предпазя „Видал рекърдс“ от бъдещо затъване – така се грижех за нея по единствения начин, който знаех, че няма да прецакам.
– Трябва да ми помогнеш – казах ѝ искрено. – Не знам как да бъда брат. Може би ще се наложи да ми прощаваш. Често.
Усмивката напусна лицето на Айрланд и тя се превърна от тийнейджърка в млада жена.
– Е, същото е като да бъдеш приятел – каза тя мрачно. – Само дето трябва да помниш рождени дни и празници, да ми прощаваш всичко, а и да ме запознаеш с всичките си секси богати приятели мъже.
Вдигнах вежда.
– А не трябва ли и да те дразня и да ти правя живота труден?
– Пропусна годините за това – отвърна ми тя. – Без повторения.
Каза това като закачка, но думите ѝ удариха в целта. Наистина бях пропуснал години и не можех да си ги върна.
– Ще можеш вместо това да дразниш гаджетата ѝ – каза Ева – и да правиш техния живот труден.
Очите ни се срещнаха и разбрах, че тя знае точно какво си мисля. С палец погалих кокалчетата ѝ.
Зад нея входната врата се отвори и майка ми излезе навън. Застана на най-горното широко стъпало, облечена в бяла туника и панталон в същия цвят. Дългата ѝ тъмна коса беше разпусната свободно по раменете. Отдалеч приличаше толкова много на Айрланд, че сякаш
ѝ беше сестра, а не майка.
Стиснах по-силно ръката на Ева.
Айрланд въздъхна и отвори вратата.
– Иска ми се вие двамата да не трябваше да ходите на работа утре. Имам предвид, какъв е

смисълът да си мегабогат, ако не можеш да се чупиш, когато си искаш?
– Ако Ева работеше с мен – казах, поглеждайки жена си, – бихме могли да го правим.
Тя се изплези.
– Не започвай.
Вдигнах ръката ѝ към устните си и я целунах.
– Не съм спирал.
Отворих вратата, излязох от колата и натиснах бутона за отваряне на багажника.
Заобиколих бентлито, за да взема чантата на Айрланд, но вместо това в прегръдките ми се озова сестра ми. Тя ме гушна силно, тънките ѝ ръце се увиха около кръста ми. Отне ми секунда да се отърся от изненадата, а след това и аз я прегърнах, поставяйки буза върху косите ѝ.
– Обичам те – промълви тя в гърдите ми. – Благодаря за гостоприемството.
Гърлото ми се стегна силно и не можах да отвърна нищо. Тя изчезна толкова бързо,
колкото се беше появила, със сак в ръка пресрещна Ева, която беше излязла от своята страна на колата, и също я прегърна.
Останал без дъх, сякаш бях получил удар, затворих багажника и загледах как майка ми посреща Айрланд в средата на сивкавосинята чакълена пътека. Тъкмо се канех да се върна зад волана и да си тръгна, когато тя ми направи жест да почакам.
Погледнах Ева.
– Влез в колата, ангелче.
Тя ме погледна, сякаш се канеше да възрази, но после кимна, отново седна на седалката до шофьора и затвори вратата.
Изчаках майка ми да дойде до мен.
– Гидиън. – Тя ме хвана за бицепса и се надигна на пръсти, за да допре устни до моите. –
Не искате ли да влезете с Ева? Изминали сте толкова път.
Направих крачка назад, освобождавайки се от хватката ѝ.
– А сега трябва да го изминем и на обратно.
Погледът на майка ми отрази разочарованието ѝ.
– Само за няколко минути. Моля те. Бих искала да се извиня и на двама ви. Не реагирах добре на новината за вашия годеж и съжалявам за държанието си. Това би трябвало да е щастлив момент за нашето семейство, а се боя, че бях прекалено изплашена да не загубя сина си, за да успея да го оценя.
– Мамо. – Хванах ръката ѝ, когато тя се запъти към вратата на Ева. – Не сега.
– Не мислех всички онези неща, които казах за Ева миналия ден. Просто бях шокирана да видя пръстена, който баща ти ми беше дал, на ръката на друга жена. Не го беше дал на
Корин, затова бях изненадана. Можеш да разбереш това, нали?
– Ти се отнесе с Ева като с враг.
– Това ли ти е казала? – Тя млъкна за момент. – Не го исках, но... Няма значение. Баща ти също беше много закрилнически настроен. Толкова приличаш на него.
Погледнах встрани, вглеждайки се разсеяно в дърветата отвъд алеята. Никога не бях сигурен как да приемам сравненията с Джефри Крос. Дали бяха казани като похвала, или като неискрен комплимент. С майка ми нямаше как да знам.
– Гидиън... моля те, опитвам се. Казах някои неща на Ева, които не трябваше, а тя отвърна

по начин, типичен за всяка жена, поставена в подобна ситуация. Просто искам да загладя нещата. – Тя сложи ръка на гърдите ми. – Щастлива съм за теб, Гидиън. И толкова се радвам да видя, че ти и Айрланд прекарвате времето си заедно. Знам, че това означава страшно много за нея.
Внимателно отместих ръката ѝ.
– И за мен означава много. А Ева го направи възможно по начин, който няма да обяснявам.
И това е само една от причините да не искам да я разстройвам. Не сега. Трябва да отиде на работа сутринта.
– Тогава нека се уговорим за обяд тази седмица. Или за вечеря.
– Крис там ли ще е? – попита Ева през прозореца, след това отвори вратата и излезе навън.
Застана там, толкова малка и светла до големия тежък джип, внушително изправила рамене.
Жена ми би се борила срещу целия свят заради мен. Да знам това, бе цяло чудо. По времето, когато никой не се бореше за мен, по някакъв начин бях открил единствения човек,
който би го сторил.
Устните на майка ми се извиха.
– Разбира се. Аз и Крис сме екип.
Забелязах крехкостта на усмивката ѝ и се усъмних в нея, както правех толкова често. Все пак отстъпих.
– Ще се уговорим. Обади се на Скот утре и ще измислим нещо.
Лицето на майка ми грейна.
– Толкова се радвам. Благодаря ти.
Тя ме прегърна и аз се стегнах, цялото ми тяло се скова от нуждата да я отблъсна от себе си. Когато обаче приближи жена ми с разтворени ръце, Ева протегна напред ръката си, за да стисне нейната вместо прегръдка. Взаимодействието помежду им беше неловко, очевидно и двете жени бяха в отбранителна позиция.
Майка ми не желаеше примирие, тя искаше всички да се съгласим да се преструваме, че то съществува.
Казахме си довиждане и се качих на шофьорската седалка. Ева и аз потеглихме, оставяйки имението зад себе си. Не бяхме стигнали далеч, когато тя попита:
– Кога е говорила майка ти с теб?
Мамка му. Знаех какво означава хапливостта в тона ѝ.
Протегнах ръка и сложих длан на коляното ѝ.
– Не искам да се тревожиш за майка ми.
– Ти не искаш да се тревожа за нищо! А така нещата няма да се получат. Не можеш да се справяш с цялата тази гадост сам.
– Това, което казва или прави майка ми, не е важно, Ева. Не ми дреме въобще и за теб също трябва да е така.
Тя се изви към мен в седалката си.
– Налага се да започнеш да споделяш. Особено неща, които ме засягат, като например факта, че майка ти говори зад гърба ми.
– Не искам да се вбесяваш заради мнение, което е без значение. – Пътят се изви. Увеличих скоростта след завоя.
– Това би било по-добре, отколкото да се вбеся на теб! – избухна тя. – Отбий!

– Какво? – Погледнах я.
– Отбий шибаната кола!
Проклинайки вътрешно, махнах ръката си от крака ѝ и стиснах волана.
– Кажи ми защо.
– Защото съм ти ядосана, а ти си седиш там и изглеждаш горещ и секси, докато караш, и трябва да спреш.
Развеселеността ми се бореше с раздразнението.
– Да спра какво? Да изглеждам горещ и секси? Или да спра да карам?
– Гидиън... не ме предизвиквай точно сега.
Примирен, отпуснах педала на газта и отбих на една спирка в тесния банкет.
– Така по-добре ли е?
Тя слезе от колата и заобиколи предницата ѝ. Излязох, хвърляйки ѝ въпросителен поглед.
– Аз ще карам – обяви тя, когато се изправи пред мен. – Поне докато стигнем града.
– Щом така искаш.
Не разбирах почти нищо от връзки, но ми беше пределно ясно, че трябва да отстъпиш,
когато жена ти е ядосана. Особено когато имаш надежда да се изчукате до няколко часа,
каквато аз със сигурност таях. След уикенда, прекаран с приятели и с Айрланд, изпитвах подновена нужда да покажа на жена си колко много значи за мен.
– Не ме гледай така – измърмори тя.
– Как? – Хвърлих ѝ бърз поглед, възхитен колко красива изглеждаше в лятната си бяла рокля с презрамки. Вечерта беше гореща и задушна, но тя изглеждаше ефирна и свежа. Исках да сваля всичките си дрехи и да се притисна към нея, да се охладя малко, преди да разгорещя нещата.
– Сякаш съм бомба със закъснител, която всеки момент ще избухне! – Тя скръсти ръце. – Не се държа неразумно.
– Ангелче, това не е начинът, по който те гледам.
– И не се опитвай да ме разсееш със секс – сряза ме тя със стиснати зъби. – Или няма да ти пусна цяла седмица!
Аз също скръстих ръце.
– Вече говорихме за отправянето на подобни ултиматуми. Можеш да ми злобееш колкото си искаш, Ева, но ще те имам, когато пожелая. Точка по въпроса.
– Без значение дали аз те желая?
– Каза съпругата, която се подмокря, докато ме гледа как карам шибана кола – контрирах.
Очите ѝ се присвиха.
– Замислям се да те зарежа тук, край пътя.
Очевидно не се справях със ситуацията както трябва. Така че смених тактиката, заемайки отбранителна позиция.
– Ти също не ми казваш всичко – защитих се. – Ами Клайн? Напълно ли е спрял да общува с теб след Сан Диего?
Бях задържал този въпрос в себе си целия уикенд, докато се чудех какво ще направи Клайн с Ева.
Разкъсвах се по отношение на това как исках да процедира. Ако ѝ кажеше за записа, който вече не притежаваше, това щеше да я нарани, но и да я доближи повече към мен. Ако си

тръгнеше за нейно добро, щеше да покаже, че изпитва по-дълбоки чувства към нея,
отколкото на мен ми беше комфортно. Мразех това, че я искаше, но се страхувах, че може би наистина я обичаше.
Тя ахна:
– О, господи. Пак ли си ровил в телефона ми?
– Не. – Отговорът ми беше бърз и решителен. – Знам какво ти е мнението за това.
Следях всяко нейно движение, знаех къде се намира и с кого е във всеки един момент от деня, но тя твърдо беше ограничила достъпа ми до телефона си и аз уважавах това, въпреки че ме подлудяваше.
Ева ме изгледа изпитателно за момент, но явно видя искреността по лицето ми.
– Да, Брет ми изпрати няколко съобщения. Щях да говоря с теб за това, така че изобщо не се опитвай да кажеш, че е същото. Имах категоричното намерение да ти кажа. Ти въобще не смяташе да ми кажеш.
Една кола профуча по пътя и ме накара да се притесня за безопасността на Ева.
– Влизай и карай. Ще говорим в колата.
Изчаках да се покатери на седалката и затворих вратата след нея. Докато аз се настаня на мястото до шофьора, тя беше нагласила огледалата и седалката така, че да ѝ пасват, и включи колата на скорост.
В мига, в който се престрои на платното, отново се заяде с мен. Бегло следях какво ми говори, но всъщност вниманието ми беше много по-заето с начина, по който тя се справяше с бентлито. Караше бързо и уверено, хванала волана леко и спокойно. Гледаше право напред,
а аз не можех да откъсна очи от нея. Моето калифорнийско момиче. На открития път извън града тя се чувстваше напълно в свои води.
Усетих приятна възбуда, докато гледах как Ева контролира мощния джип. Или може би беше заради това, че ме укоряваше и предизвикваше.
– Слушаш ли ме? – настоя тя.
– Не бих казал, ангелче. И преди да се разпалиш още повече, вината е изцяло твоя. Седиш си там гореща и секси и това ме разсейва.
Ръката ѝ се стрелна и ме плесна по бедрото.
– Сериозна съм! Спри да пускаш майтапи!
– Не се шегувам. Ева... ти искаш да ти споделям, за да можеш да ме подкрепяш. Разбирам това. И работя по въпроса.
– Очевидно не много сериозно.
– Няма да споделям с теб неща, които ще те разгневят излишно. Няма смисъл.
– Трябва да сме честни един с друг, Гидиън. Не само от време на време, а постоянно.
– Наистина ли? Не очаквам същото от теб. Чувствай се свободна да запазиш за себе си всякакви неприятни коментари по мой адрес от баща ти и Кари, например.
Тя стисна устни. Размисли върху това за момент, а после каза:
– По тази логика не трябва ли да не ти казвам и нищо, свързано с Брет?
– Не. Клайн влияе на връзката ни. Майка ми не.
Тя изсумтя.
– Прав съм за това – казах с равен тон.
– Да не би да ми казваш, че когато майка ти говори лоши неща за мен, това не те

притеснява?
– Не ми харесва. И все пак не променя това, което чувствам към теб и към нея. Дори да ти кажа, това не би променило и твоите чувства към нея. След като резултатът е един и същ и в двата случая, избирам това, което ще разклати връзката ни най-малко.
– Мислиш като мъж.
– Надявам се да е така. – Пресегнах се и отместих косата от рамото ѝ. – Не ѝ позволявай да създава проблеми между нас, ангелче. Тя не си заслужава.
Ева ме погледна за миг.
– Преструваш се, че това, което майка ти казва и върши, няма ефект върху теб, но аз знам,
че това не е истина
Обмислих да го отрека, за да прекратя темата, но жена ми виждаше всичко, което бих предпочел да скрия.
– Не позволявам да ми влияе.
– Но го прави. Боли те и го скриваш там, където криеш всичко, с което не искаш да се справиш.
– Не ме анализирай – казах стегнато.
Ръката ѝ докосна бедрото ми.
– Обичам те. Искам да спра болката.
– Вече го направи. – Стиснах ръката ѝ. – Ти ми даде всичко, което тя ми отне. Не ѝ
позволявай да отнеме още.
С очи, вперени в завоите на пътя, Ева вдигна преплетените ни ръце и целуна брачната ми халка.
– Разбрано.
Отправи ми бърза усмивка, която ми показа, че поне засега е приключила, и ни откара у дома.
*

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: