Обсебена от теб

– Ако искаш да говорим, ще остана вкъщи. Иначе трябва да се връщам на работа.
– Ако работеше с мен, щеше също да можеш да работиш от разстояние.
– Би предпочел да ме притиснеш за това, а? Това ли избираш от двете неща, които споменах?
Претърколих се по гръб и преметнах ръка над очите си. Не ме беше притискала предния ден и знаех, че няма да ме притисне и днес. Или утре. Също като доктор Питърсън щеше да ме изчака търпеливо да ѝ споделя. Но и да знам, че чака, беше достатъчен натиск.
– Няма какво да кажа – промърморих. – Случи се. Сега Крис знае. Да говоря за това, след като вече е свършило, няма да промени нищо.
Усетих я как се обърна към мен.
– Не е важно да говориш за самите случки, а за това как се чувстваш относно тях.
– Не чувствам нищо. Просто... се изненадах. Не обичам изненадите. А сега вече го преодолях.
– Пълни глупости. – Тя се плъзна извън леглото прекалено бързо, за да я хвана. – Ако имаш намерение да ме лъжеш, просто си дръж устата затворена.
Изправих се в леглото и я гледах как заобикаля долната му част, скованите ѝ рамене с нищо не намалиха поразителната ѝ красота.
Нуждата от нея беше като постоянна пулсация в кръвта ми, толкова лесно провокирана от нейния огнен южняшки характер, превръщащ я в неуморно, нетърпеливо жадуване.
Бях чувал хората да казват, че жена ми е също толкова зашеметяваща като майка си, но не бях съгласен. Моника Стантън беше ледена красавица, жена, която излъчваше недостъпност.
Ева беше изтъкана от огън и чувственост – беше достъпна, но страстта ѝ можеше да те изпепели.
Скочих от леглото и я пресрещнах, преди да стигне банята, като я хванах за раменете.
– Не мога да се карам с теб точно сега – казах ѝ искрено, взирайки се в помътнелите дълбини на буреносния ѝ поглед. – Ако сме скарани, няма да изкарам деня.
– Тогава не ми казвай, че си го преодолял, когато се бориш да не се разпаднеш!
Изръмжах ядосано.
– Не знам какво да направя в случая. Не виждам как това, че Крис знае, променя нещо.
Брадичката ѝ се повдигна.
– Той се тревожи за теб. Ще му се обадиш ли?
Обърнах глава настрани. При мисълта да видя втория си баща отново стомахът ми се обърна.
– Ще поговоря с него в някакъв момент. Все пак поддържаме общ бизнес.
– Би предпочел да го избегнеш. Кажи ми защо.
Отдръпнах се от нея.
– Няма изведнъж да станем най-добри приятели, Ева. С него почти не се виждахме преди и не виждам причина това да се променя.
– Ядосан ли си му?
– Исусе! Защо, по дяволите, трябва да е моя работа да го карам да се почувства по-добре? –
Запътих се към душа.
Тя тръгна след мен.
– Нищо няма да го накара да се почувства по-добре и не мисля, че очаква това от теб.

Просто иска да знае, че си влязъл в крачка.
Протегнах ръка в душкабината и завъртях кранчетата.
Ръката ѝ докосна гърба ми.
– Гидиън... не можеш просто да заключиш чувствата си в кутия. Освен ако не искаш експлозии като онази вечер. Или пореден кошмар.
Тъкмо споменаването на повтарящите се кошмари, които имах, ме накара да се обърна гневно към нея.
– През последните две нощи си бяхме съвсем добре!
Ева не се отдръпна пред лицето на яростта ми, както правеха всички останали, което само ме вбеси още повече. А да видя безбройните отражения на голото ѝ тяло в огледалата, не ми помогна.
– Не спа тук във вторник вечер – предизвика ме тя. – А снощи беше толкова изтощен, че се съмнявам да си сънувал каквото и да е.
Тя не знаеше, че една част от нощта бях спал в другата спалня, и не сметнах за нужно да ѝ
го спомена.
– Какво искаш да ти кажа?
– Не аз съм важната в случая! Помага, като говориш за нещата, Гидиън. Да кажеш всичко,
което имаш, ни помага да получим перспектива.
– Перспектива? Имам си предостатъчно от нея. Нямаше как да сбъркам съжалението по лицето на Крис онази вечер. Или по твоето! Не искам никой да ме съжалява, мамка му. Не ми трябва шибаната им вина!
Веждите ѝ се вдигнаха.
– Не знам за Крис, но това, което си видял в мен, не е съжаление, Гидиън. Симпатия, може би, защото знам какво чувстваш. Болка – със сигурност, защото сърцето ми е свързано с твоето. Когато теб те боли, мен също ме боли. Трябва да се научиш да приемаш това, защото те обичам и няма да спра.
Думите ѝ ме разкъсаха. Протегнах се и хванах ръба на плъзгащия се стъклен параван на душкабината.
Омекнала, тя се приближи към мен и ме взе в прегръдките си. Главата ми се наведе,
попивах я. Миризмата ѝ, усещането за нея. Свободната ми ръка се плъзна около бедрата ѝ,
дланта ми обхвана пълната извивка на задника ѝ. Вече не бях мъжът, с когото тя се бе запознала. В някои отношения бях по-силен, а в други – по-слаб. Именно със слабостта се борех. Преди не чувствах нищо. А сега...
– Той не те вижда слаб – промърмори тя, както винаги знаеше какво си мисля. Бузата ѝ
лежеше върху сърцето ми. – Никой не би могъл. След това, което си преживял... да бъдеш мъжът, който си днес. Това е сила, миличък. И аз съм впечатлена.
Пръстите ми се впиха в податливата ѝ плът.
– Ти си пристрастна – промърморих. – Влюбена си в мен.
– Разбира се, че съм. Как би могло да е иначе? Ти си невероятен и перфектен...
Изсумтях.
– Перфектен за мен – поправи се тя. – И тъй като ми принадлежиш, това е хубаво нещо.
Дръпнах я назад и я вкарах под душа, заведох я под силните струи гореща вода.
– Чувствам се сякаш това е променило нещата – признах, – но не знам по какъв начин.

– Ще разберем заедно. – Ръцете ѝ пробягаха по раменете и надолу по ръцете ми. – Просто не ме дръж настрани. Спри да се опитваш да ме предпазиш, и то най-вече от себе си!
– Бих могъл да те нараня, ангелче. Не мога да поема никакви рискове.
– Все тая. Мога да те поваля, ако излезеш от контрол, шампионе.
Aко това беше истина, бих се чувствал по-добре.
Смених тактиката, като се надявах да избегна караница, която би разстроила остатъка от деня ми.
– Мислих си за обновленията по мезонета...
– Сменяш темата.
– Казахме всичко по нея. Не е затворена – уточних, – а просто оставена за момент, докато имаме още нещо, което да обсъдим по нея.
Тя ме изгледа.
– Защо се възбуждам, когато ми се направиш на алфа мъжкар?
– Не ми казвай, че има моменти, когато не те възбуждам.
– Боже, ще ми се. Щях да съм по-продуктивно човешко същество.
Отместих мократа коса от челото ѝ.
– Помисли ли за това какво искаш?
– Без значение е, стига да завършва с члена ти вътре в мен.
– Добре е да го знам. Говорех за мезонета.
Тя сви рамене, в очите ѝ светна закачливо веселие.
– Същото важи и за него.
* * *
Беше заведение за хранене, което туристите не биха и погледнали. Малко и грозновато, то имаше пластмасова шатра отпред, която не го правеше да изглежда нито единствено по рода си, нито гостоприемно. Специалитетът му беше супа, както и различни видове сандвичи за хората с по-голям апетит. В хладилната витрина до вратата се предлагаше ограничен избор от напитки, а древният касов апарат можеше да приема единствено кеш.
Не, пътуващите хора никога нямаше да влязат в това място, собственост на имигранти,
които бяха решили да отхапят от Голямата ябълка. Те отиваха на местата, популярни от киното или от телевизионните предавания, или на онези, които запълваха блестящото зрелище на Таймс скуеър. Местните обаче разпознаваха този скъпоценен камък в квартала си и се нареждаха на опашка пред вратата му.
Преминах покрай тази опашка, за да достигна дъното, където имаше малка стая с няколко очукани емайлирани маси. Самотен мъж седеше на една от тях и четеше вестник, а от купата му със супа се вдигаше пара.
Издърпах стола срещу него и седнах.
Бенджамин Кланси не вдигна очи, когато заговори.
– Какво мога да направя за вас, господин Крос?
– Мисля, че ти дължа благодарности.
Той лениво сгъна вестника и го остави настрани, погледът му срещна моя. Този мъж беше със солидна физика, целият в мускули. Косата му бе тъмноруса, подстригана късо във военен стил.

– Така ли? Е, тогава приемам. Въпреки че не го направих за вас.
– Не съм си го и помислял. – Погледнах го изучаващо. – Все още стоиш на пост.
Кланси кимна.
– Тя мина през много неща. Ще се погрижа да не минава през повече.
– Нямаш ли ми доверие да го направя аз?
– Не ви познавам достатъчно добре, за да ви вярвам. Смятам, че и тя също. Така че известно време ще държа ситуацията под око.
– Обичам я. Мисля, че съм доказал докъде бих стигнал, за да я защитя.
Погледът му стана твърд.
– Някои мъже трябва да бъдат убити като бесни кучета. Други трябва да са тези, които го правят. Не мислех, че сте който и да е от тези мъже. А това ви прави съмнителна личност по мое мнение.
– Грижа се за това, което е мое.
– О, вие наистина се погрижихте. – Усмивката не достигна очите му. – А аз се погрижих за останалото. Стига Ева да е щастлива с вас, ще оставим нещата дотук. Ако някой ден решите,
че тя не е това, което искате, оставете я с достойнство и с уважение. Ако я нараните по какъвто и да е начин, тогава вече ще имате проблем, независимо дали съм жив или в гроба.
Схващате ли?
– Няма нужда да ме заплашваш, за да бъда добър с нея, но схванах. – Ева беше силна жена.
Достатъчно силна, за да превъзмогне миналото си и да обрече бъдещето си на мен. Но също така беше уязвима по начин, който повечето хора не виждаха. Именно затова бих направил всичко, за да я закрилям, и изглежда, Бенджамин Кланси чувстваше същото.
Наведох се напред.
– На Ева не ѝ харесва да я шпионират. Ако се превърнеш в проблем за нея, ще поседнем отново заедно.
– Планираш ли да го превърнеш в проблем?
– Не. Ако тя те хване да го правиш, няма да е защото аз съм ѝ казал. Просто помни, че е прекарала целия си живот, гледайки през рамо и задушавана от майка си. Сега диша леко за първи път. Няма да ти позволя да ѝ го отнемеш.
Кланси присви очи.
– Мисля, че се разбрахме.
Оттласнах се от масата и се изправих, протегнах му ръка.
– Бих казал, че е така.
* * *
В края на деня, когато разчистих бюрото си, се почувствах цял и спокоен.
Там, в офиса ми на върха на „Крос индъстрис“, държах под контрол всеки детайл. Не се съмнявах в нищо, най-малкото в себе си.
Почвата под краката ми се беше изравнила. Бях успокоил някои настръхнали хора заради отменените ми срещи от сряда, като в същото време бях изпълнил всичко за четвъртък.
Въпреки че бях пропуснал цял един ден, вече не изоставах.
Скот влезе.
– Потвърдих графика ти за утре. Госпожа Видал ще се срещне с теб и с госпожица Трамел в

хотел „Модерн“ по обяд.
Мамка му. Бях забравил за обяда с майка ми.
Погледнах го.
– Благодаря, Скот. Приятна вечер.
– И на вас, господин Крос.
Изправих рамене, отидох до прозореца и погледнах към града. Нещата бяха по-лесни преди
Ева. По-прости. През деня, докато бях погълнат от работа, бях отделил един миг да потъгувам за тази простота.
Сега – с наближаващата вечер и времето, което имах, за да помисля – идеята за големи ремонти в дома, на който бях започнал да гледам като на убежище, ме притесни повече,
отколкото бих могъл да призная на жена си. Като вземех предвид всички други лични проблеми, с които се сблъсквахме, се чувствах смазан от гигантските промени, които правех.
Да се събуждам с Ева до себе си, такава, каквато беше тази сутрин, си заслужаваше всичко,
но това не значеше, че не се борех с последиците от нейната поява в живота ми.
– Господин Крос.
Обърнах се при звука от гласа на Скот и го видях изправен на вратата на офиса ми.
– Още си тук.
Той се усмихна.
– Бях тръгнал към асансьорите, когато Черил ме задържа на рецепцията. Някоя си Диана
Джонсън пита за вас в лобито. Исках да потвърдя дали да ѝ кажа, че днес вече не сте на разположение.
Изкуших се да я отпратя. Не бях толерантен към репортери, а още по-малко към бивши любовници.
– Кажи им да я изпратят.
– Искате ли да остана?
– Не, можеш да си вървиш. Благодаря.
Гледах го как си тръгва, а после как Диана се задава. Тя закрачи към офиса ми с дългите си крака на високи токчета, тънката ѝ сива пола се плъзгаше по коленете ѝ. Дългата ѝ тъмна коса се полюшваше по раменете ѝ и падаше около ципа, който придаваше екстравагантен вид на иначе обикновената ѝ блуза.
Тя ми отправи ослепителна усмивка и протегна ръка.
– Гидиън. Благодаря, че ме прие с толкова кратко предизвестие.
Ръкувах се с нея бързо и рязко.
– Предполагам, че не би си направила труда да дойдеш направо тук, ако не е важно.
Думите ми бяха едновременно факт и предупреждение. С нея бяхме стигнали до споразумение, но то нямаше да продължи, ако тя мислеше, че може да експлоатира връзката ни отвъд това, което съм допуснал.
– Заслужава си заради гледката – каза тя, очите ѝ се задържаха върху мен една идея по- дълго, преди да се преместят към прозореца.
– Съжалявам, но имам среща, така че не мога да остана дълго.
– Аз също бързам. – Тя отметна косата си през рамо, отиде до най-близкия стол и седна,
кръстосвайки краката си по начин, който показваше повече от стегнатото ѝ бедро, отколкото исках да видя. Започна да рови в голямата си чанта.

Извадих смартфона от джоба си, погледнах часа и се обадих на Ангъс.
– Ще сме готови след десет минути – казах, когато той вдигна.
– Ще докарам колата.
Прекратих обаждането и погледнах към Диана, нетърпелив да разбера какво иска.
– Как е Ева? – попита тя.
– След малко ще бъде тук. Можеш да я попиташ сама.
– О! – Тя ме погледна, едното ѝ око беше скрито зад падналата коса. – Може би е по-добре да си тръгна, преди да е дошла. Мисля, че нашето... минало я кара да се чувства неудобно.
– Тя знае какъв бях – казах с равен тон – и знае, че сега вече не съм такъв.
Диана кимна.
– Разбира се, че го знае, и разбира се, че не си, но на никоя жена не ѝ харесва миналото на мъжа ѝ да ѝ се навира в очите.
– Тогава трябва да внимаваш да не го правиш.
Второ предупреждение.
Тя извади тънка папка от чантата си. Изправи се и тръгна към мен.
– Не бих го направила. Приех извинението ти и го оцених.
– Добре.
– Човекът, за когото трябва да се тревожиш, е Корин Жиро.
Цялото търпение, което имах, се изпари.
– Корин е проблем на мъжа си, не мой.
Диана протегна папката към мен. Взех я, отворих я и видях вътре прессъобщение.
Четях, а пръстите ми се затягаха, докато не смачках краищата на листа.
– Продала е биографична книга, разкриваща всичко за връзката ви – каза тя без нужда. –
Пускат я официално в понеделник сутрин в девет.

16
– Другите двойки се срещат, харесват се, приятелите им критикуват малко, но предимно ги подкрепят, а после остават за известно време в онази любовна фаза, където просто се наслаждават един на друг. – Въздъхнах и погледнах Гидиън, който седеше до мен на дивана. – Ние, от друга страна, нямаме и миг спокойствие.
– За какъв вид спокойствие говориш? – попита доктор Питърсън, докато ни гледаше с приятелски интерес.
Този интерес ми даде надежда. Веднага щом с Гидиън пристигнахме, видях променените отношения между него и доктора. Между тях имаше повече свобода, нова лекота. По-малко предпазливост.
– Единствените хора, които наистина искат да бъдем заедно, са майка ми, която мисли, че това, че се обичаме, е бонус към милиардите му; вторият му баща и сестра му.
– Не мисля, че оценяваш справедливо майка си – каза доктор Питърсън, облегна се и ме погледна в очите. – Тя иска да бъдеш щастлива.
– Е, за майка ми голяма част от щастието е да бъдеш финансово осигурен, което аз просто не разбирам. Никога не се е борила с бедност, тогава защо се страхува да не остане без пари?
Както и да е... – Свих рамене. – Просто точно сега съм ядосана на всички. Гидиън и аз се разбираме чудесно, когато сме само двамата. Искам да кажа, караме се понякога, но винаги го преодоляваме. И се чувствам сякаш винаги сме по-силни, когато го направим.
– За какво се карате?
Отново погледнах Гидиън. Той седеше до мен в абсолютен покой, изглеждаше красив и успешен в своя прекрасен ушит по поръчка костюм. Бях планирала да отида с него следващия път, когато обновява гардероба си. Исках да гледам как измерват поразителното му тяло, да наблюдавам как избират материалите и стила.
Намирах го за греховно секси в дънки и тениска и за умопобъркващ в смокинг. Но винаги щях да имам специална слабост към костюмите от три части, които той предпочиташе.
Напомняха ми какъв беше, когато за пръв път го срещнах – толкова красив и привидно недостижим, мъж, за когото копнеех толкова отчаяно, че нуждата надделяваше дори над чувството ми за самосъхранение.
Погледнах към доктор Питърсън.
– Все още спорим за нещата, които той не ми казва. И се караме, когато се опитва да ме изолира от себе си.
Той обърна поглед към Гидиън.
– Изпитваш ли необходимост да поддържаш известна дистанция от Ева?
Устните на съпруга ми се извиха в суха усмивка.
– Между нас няма дистанция, докторе. Тя иска да си изливам на нея всичко, което ме дразни, но аз няма да го направя. Никога. Достатъчно зле е, че един от нас трябва да се справя с това.
Присвих очи към него.
– Мисля, че това са глупости. Част от връзката е да споделяш товара с някой друг. Може би понякога няма да мога да помогна с нищо за проблема, но бих могла да предложа различни

решения. Мисля, че не ми казваш разни неща, защото предпочиташ да ги натикаш в някой ъгъл, където можеш да ги игнорираш.
– Хората обработват информацията по различен начин, Ева.
Не вярвах на пренебрежителния отговор на Гидиън.
– Ти не обработваш, ти игнорираш. И никога няма да приема да ме държиш настрана,
когато те боли.
– Как те държи настрана? – попита доктор Питърсън.
Погледнах го.
– Гидиън... се отделя от хората. Отива някъде другаде, където може да бъде сам. Не ме оставя да му помогна.
– Как така „отива някъде другаде“? Емоционално ли се отдръпваш, Гидиън? Или физически?
– И двете – казах аз. – Затваря се емоционално и отива другаде физически.
Гидиън протегна ръка и взе моята.
– Не мога да се затворя за теб. Това е проблемът.
– Това не е проблем!
Поклатих глава.
– Той не се нуждае от пространство – казах на доктор Питърсън, – той се нуждае от мен, но ме отрязва, защото се страхува, че ще ме нарани, ако не го направи.
– Как би я наранил, Гидиън?
– То е... – Той въздъхна шумно. – При Ева има отключващи фактори. Помня ги постоянно.
Внимателен съм. Но понякога, когато не мисля трезво, е възможно да премина границите.
Доктор Питърсън ни изгледа изучаващо.
– Кои граници се страхуваш, че можеш да преминеш?
Ръката на Гидиън стисна по-силно моята – единственият външен знак, който даде за смущението си.
– Има моменти, когато се нуждая от нея прекалено много. Мога да бъда груб... настоятелен.
Понякога ми липсва контролът, от който се нуждая.
– Говориш за сексуалните ви отношения? – Той кимна в отговор на кимването на Гидиън. –
Засягали сме за кратко темата и преди. Ти каза, че правите секс по много пъти на ден. Все още ли е така?
Усетих как лицето ми се сгорещява.
Палецът на Гидиън погали опакото на ръката ми.
– Да.
Доктор Питърсън остави таблета си настрани.
– Наистина има повод за тревога. Гидиън, вероятно използваш секса, за да държиш Ева на дистанция емоционално. Когато правите любов, тя не говори, а ти не отговаряш. Има момент, когато дори не мислиш, тялото ти командва нещата, а мозъкът ти просто присъства на това изпълнено с ендорфин пътешествие. И обратно – хора като Ева, оцелели от сексуално посегателство, често използват секса като начин да постигнат емоционална връзка. Виждате ли проблема тук? Възможно е ти да се опитваш да постигнеш дистанция чрез секса, докато Ева се опитва да се доближи до теб.
– Вече ви казах, че няма дистанция. – Гидиън се наклони напред и придърпа ръката ми в

скута си. – Не и с Ева.
– Тогава ми кажи, когато имаш емоционални проблеми и започваш секс с Ева, какво по- точно търсиш?
Извърнах се леко, за да погледна Гидиън, изцяло заинтригувана от отговора му. Никога не бях поставяла под въпрос защо той искаше да бъде вътре в мен, само как. За мен нещата стояха просто: той се нуждаеше, а аз давах.
Погледът му срещна моя. Маската и бронята в очите му изчезнаха. Видях копнежа и любовта.
– Свързването – отговори той. – Има един момент. Тя се разтваря и аз... аз се разтварям и вече сме там. Заедно. Нуждая се от това.
– Искаш да е по-грубо?
Гидиън го погледна.
– Понякога. Има моменти, когато тя е резервирана. Но мога да я доведа дотам. Тя иска да я доведа дотам, има нужда от това колкото и аз. Трябва да я притисна. Внимателно.
Контролирано. А когато нямам този контрол, трябва да се отдръпна.
– Как я притискаш? – попита доктор Питърсън тихо.
– Имам си начини.
Докторът насочи вниманието си към мен.
– Гидиън някога стигал ли е твърде далеч?
Поклатих глава.
– Понякога притесняваш ли се, че може да го направи?
– Не.
Погледът му беше мек изпод навъсените вежди.
– А би трябвало, Ева. И двамата би трябвало да се притеснявате.
* * *
Разбърквах на печката зеленчуци и нарязано на кубчета пиле в къри, когато чух входната врата да се отваря. С любопитство изчаках да видя кой ще влезе, надявах се, че Кари се е прибрал вкъщи сам.
– Мирише хубаво – каза той и дойде до барплота да ме гледа. Изглеждаше свеж и небрежен в прекалено голямата бяла тениска с шпиц деколте и шорти цвят каки. От яката му висяха тъмни очила, а двете му китки бяха обвити в широки кафяви кожени гривни, скриващи тънките разрези, които бях видяла предната вечер.
– Има ли достатъчно и за мен? – попита той.
– Само за теб?
Той пусна самонадеяната си усмивка, но видях напрежението около устните му.
– Да.
– Тогава ще има достатъчно, ако налееш виното.
– Имаме сделка.
Той дойде при мен в кухнята и надникна над рамото ми в тенджерата.
– Червено или бяло?
– Това е пилешко.
– Бяло значи. Къде е Крос?

Гледах го как върви към хладилника с вината.
– С инструктора си е, тренира. Как беше денят ти?
Той сви рамене.
– Същите глупости като винаги.
– Кари. – Намалих котлона и се обърнах към него. – Само преди няколко седмици беше толкова щастлив, че си в Ню Йорк и получаваш работа. Сега... си толкова нещастен.
Той извади една бутилка и отново сви рамене.
– Това заслужавам, като се чукам наляво и надясно.
– Съжалявам, че напоследък не бях до теб.
Той ме погледна, докато вземаше отварачката за бутилки.
– Но...?
Поклатих глава.
– Без „но“. Съжалявам. Истината е, че имаше компания повечето вечери, когато съм вкъщи,
и реших, че затова не говорим толкова много, но това не ме оправдава, че не ти протегнах ръка, знаейки, че преминаваш през труден период.
Кари въздъхна, наведе глава.
– Не беше честно да си изкарвам всичко на теб снощи. Знам, че Крос си има собствени неща, през които минава, и ти се справяш с това.
– Това не значи, че не съм на твое разположение. – Сложих ръка на рамото му. – Когато и да се нуждаеш от мен, просто ми кажи и ще бъда до теб.
Той се обърна рязко и ме притисна в силна прегръдка, изкарвайки ми въздуха.
Привързаността свърши останалото, сграбчвайки сърцето ми.
Аз също го прегърнах и го погалих по тила с една ръка. Тъмната му коса беше мека като коприна, раменете му бяха твърди като гранит. Сигурно така трябваше да е, за да издържат теглото на стреса, който той носеше в себе си. Вината ме накара да го стисна още по-силно.
– Господи – промърмори той. – Преебах всичко до Ада и обратно.
– Какво става?
Той ме сложи да седна, после се върна към бутилката и я отвори.
– Не знам дали е от хормоните, или не, но в момента Тат е бясна шибана кучка. Нищо не е достатъчно добро. Нищо не я прави щастлива, особено това, че е бременна. Какъв шанс има бедното хлапе с мен за баща и със самовлюбена дива, която го мрази, за майка?
– Може да е момиче – казах аз, като му подадох чашите за вино, извадени от шкафа.
– Исусе. Не го казвай. Паникьосан съм достатъчно и така. – Той напълни значително чашите, плъзна една към мен и отпи голяма глътка от своята. – И се чувствам като задник,
задето говоря така за майката на бебето си, но това е истината. Господ да ни е на помощ,
това е проклетата истина.
– Сигурна съм, че са просто хормони. Всичко ще улегне и тогава тя ще започне да сияе и ще бъде щастлива. – Отпих една глътка, дяволски се надявах това, което казвам, да се сбъдне. –
Вече каза ли на Трей?
Кари поклати глава.
– Той е единственото нормално нещо, което имам в момента. Ако го изгубя, ще изгубя и ума си.
– Остана до теб дотук.

– И ми се налага да се старая за това, Ева. Всеки ден. Никога не съм се старал толкова много. И не говоря за чукането.
– Не съм си го и помисляла. – Извадих две чисти купи от миялната машина, както и лъжици. – Всъщност смятам, че ти си невероятен мъж и всеки би бил щастливец да те има. И
съм сигурна, че Трей чувства същото.
– Недей. Моля те. – Погледът му срещна моя. – Опитвам се да мисля реалистично. Не искам да ми замазваш очите.
– Не го правя. Може би това, което ти казвам, не е дълбокомислено, но е истина. – Спрях пред уреда за готвене на ориз на пара. – Гидиън не ми казва какво се случва с него през голяма част от времето. Твърди, че се опитва да ме предпази, но всъщност това, което прави,
е да предпазва себе си.
И трябваше да изрека думите на глас, за да ги накарам наистина да попият в съзнанието ми.
– Той се страхува, че колкото повече ми казва, толкова повече причини ще ми даде да го изоставя. Но е точно обратното, Кари. Колкото повече не ми казва, толкова повече чувствам,
че той не ми вярва, и това ни вреди. Ти и Трей сте заедно толкова време, колкото и ние с
Гидиън. – Протегнах ръка и докоснах рамото му. – Трябва да му кажеш. Ако разбере за бебето по друг начин, а той ще разбере за него, може да не ти прости.
Кари се прегърби над кухненския плот, изведнъж изглеждаше много по-възрастен и толкова уморен.
– Имам чувството, че ако просто имах повече време да овладея ситуацията, бих могъл да се справя с Трей.
– Чакането не помага – казах нежно, докато поставях ориз в купите. – Това е крачка назад.
– А какво друго ми остава? – Гласът му стана суров от гняв. – Вече не се чукам наляво и надясно. Дори монасите свършват по-често от мен.
Аз трепнах, знаех, че Кари е мъж, който илюстрира точно това, за което говореше доктор
Питърсън. Когато правеше секс, той можеше да изключи мозъка си и да остави тялото си да го кара да се чувства добре дори само за кратко. И нямаше нужда да мисли или чувства отвъд сетивността. Беше механизъм за справяне, който Кари беше усъвършенствал по времето,
когато той бе този, когото чукаха, много преди да е станал достатъчно голям, за да го иска.
– Имаш мен – отвърнах му.
– Бебчо, обичам те, но ти невинаги си това, от което имам нужда, за да се справям.
– Да се самонараняваш и да чукаш всеки, който ти го позволява, също не ти помага да се справяш. И със сигурност не помага на самочувствието ти.
– Все нещо трябва да проработи.
Изсипах къри върху ориза и му подадох купата заедно с една лъжица.
– Да се погрижиш за себе си, ще свърши работа. Да имаш доверие на хората, които обичаш,
също ще помогне. Да бъдеш искрен с тях и със себе си. Звучи лесно, но и двамата знаем, че не е. И все пак това е единственият начин, Кари.
Той ми отправи бърза тъжна усмивка и взе храната, която му дадох.
– Страх ме е.
– Ето – казах меко, усмихвайки се в отговор. – Това беше искрено. Ще ти помогне ли, ако съм с теб, когато говориш с Трей?
– Да. Ще се чувствам като женчо, че не го правя сам, но да, би ми помогнало.

– Тогава ще бъда там.
Кари ме хвана в прегръдка откъм гърба ми, бузата му се опря в рамото ми.
– Ти наистина си до мен винаги. Обичам те за това.
Протегнах ръка назад и прокарах пръсти през косата му.
– И аз те обичам.
* * *
Топлото одеяло се вдигна от кожата ми и ме събуди, а после матракът се премести под тежестта на мъжа, който се плъзна в леглото ми.
– Гидиън.
Със затворени очи се обърнах към него. Вдишах дълбоко и поех аромата на кожата му.
Ръцете ми намериха хладното му силно тяло и се плъзнаха по него, придърпвайки го по- близо, за да го стоплят.
Той завладя устата ми с дълбока нетърпелива целувка. Шокът от неговия глад ме събуди напълно; алчността в докосването му накара сърцето ми да запрепуска. Той се плъзна върху мен, сетне надолу; устата му изгаряше зърната ми, после корема ми, после вагината ми.
Поех си рязко въздух и се извих в дъга. Той ближеше клитора ми с упорита концентрация,
издигаше ме по-високо, ръцете му се забиваха в бедрата ми, докато се гърчех под камшика на езика му.
Свърших мощно с вик. Той избърса устните си по вътрешната част на бедрото ми и се надигна – съблазнителна застрашителна сянка в тъмната нощ. Качи се отгоре ми и се заби силно в мен.
През собствения си стон чух как той изръмжа името ми, сякаш удоволствието от обладаването ми беше прекалено голямо, за да го понесе. Хванах го за кръста, той стисна чаршафите. Бедрата му се повдигаха и въртяха, докато търкаха онзи великолепен пенис дълбоко и неуморно в мен.
Когато отново се събудих, слънцето беше изгряло, а мястото до мен в леглото беше студено и празно.

17
На следващата сутрин тъкмо приготвях чаша кафе за Ева, когато смартфонът ми започна да звъни. Оставих сместа от мляко и сметана на плота, прекосих стаята до високия стол, където бях закачил палтото си, и извадих телефона от калъфа.
Стегнах се и вдигнах.
– Добро утро, майко.
– Гидиън. Съжалявам, че трябва да отменя уговорката ни с толкова кратко предизвестие –
тя си пое треперливо въздух, – но няма да мога да дойда за обяд днес следобед.
Върнах се към кафето си, знаех, че ще се нуждая от него за дългия ден, който ми предстоеше.
– Няма проблем.
– Сигурна съм, че изпитваш облекчение – каза тя горчиво.
Отпих глътка и си пожелах напитката да беше по-силна, въпреки че едва минаваше осем.
– Недей. Ако не исках да ида на обяд с теб, щях аз да го отменя.
Тя замълча за минута, а после попита:
– Виждал ли си Крис скоро?
Отново отпих, докато гледах към коридора и чаках Ева да се появи.
– Видях го във вторник.
– Толкова отдавна? – В гласа ѝ имаше нотка страх. Не ми беше приятно да я чуя.
Ева влетя във всекидневната боса, тялото ѝ беше обвито в бледобежова тясна рокля, която успяваше да изглежда професионално, но в същото време подчертаваше всичките ѝ извивки.
Бях я избрал за нея, защото знаех, че цветът ще подчертае оттенъка на кожата и светлата ѝ
коса.
Удоволствието от вида ѝ се плъзна във вените ми като алкохола, който си бях пожелал да е в кафето ми. Тя можеше да направи това с мен, да ме опияни и заплени.
– Трябва да вървя – казах аз. – Ще ти звънна по-късно.
– Никога не го правиш.
Оставих чашата си за кафе, за да взема тази на Ева.
– Не бих го казал, ако не го мислех.
Прекратих разговора, пъхнах телефона в джоба си и подадох кафето на жена си.
– Изглеждаш ослепително – прошепнах, като се наведох да положа целувка на бузата ѝ.
– За мъж, който твърди, че не знае абсолютно нищо за жените, определено знаеш как да облечеш една – каза тя и ме изгледа над ръба на чашата си, докато отпиваше.
Нисък стон на удоволствие се изтръгна от нея, докато преглъщаше – звук, много подобен на този, който издаваше, когато плъзнех члена си в нея. Кафето, вече знаех, беше една от зависимостите на Ева.
– Правил съм грешки, но се уча. – Облегнах се на кухненския плот и я придърпах между разкрачените си крака. Дали беше забелязала, че от дрешника липсва една рокля на „Вера
Уанг“? Бях я махнал от гардероба ѝ, когато осъзнах колко голяма част от пищните ѝ гърди излага на показ.
Тя повдигна чашата си.

– Благодаря ти за това.
– За мен е удоволствие. – Прокарах върховете на пръстите си по бузата ѝ. – Трябва да поговоря с теб за нещо.
– О? Какво има, шампионе?
– Все още ли получаваш ежедневен бюлетин от Гугъл с новини за мен?
Тя погледна в чашата си.
– Трябва ли да пледирам Петата поправка?
– Няма нужда. – Изчаках пак да вдигне очи към мен. – Корин е продала книга, разказваща за времето ни заедно.
– Какво? – Очите ѝ потъмняха от бледосиво до гранитносиво.
Сложих ръка на тила ѝ и погалих с палеца си препускащия ѝ пулс.
– Според това, което пише в прессъобщението, тя си е водила дневник по онова време.
Освен това ще сподели и лични снимки.
– Защо? Защо би продала всичко това и би позволила хората да се ровят в него?
Ръката, с която държеше чашата си, потрепери, затова я взех от нея и я оставих на плота.
– Не мисля, че и тя знае защо.
– Можеш ли да го спреш?
– Не. Въпреки това, ако излъже директно и мога да го докажа, ще я накарам да си плати.
– Но едва след като е публикувана. – Ева постави ръце на гърдите ми. – Тя знае, че ще трябва да я прочетеш. Ще трябва да видиш всички снимки и да прочетеш колко много те обича. Ще прочетеш всичко, което си правил и което дори не помниш сега.
– И това няма да има значение. – Притиснах устни до челото ѝ. – Никога не съм я обичал,
не и по начина, по който обичам теб. Да си припомня онова време, няма изведнъж да ме накара да поискам тя да е с мен, а не ти.
– Тя не те е притискала – прошепна Ева. – Не като мен.
Заговорих плътно до кожата ѝ, искаше ми се да отпечатам думите в ума ѝ така, че никога да не се съмнява в тях.
– Тя също така не ме караше да се боря. Не ме караше да изпитвам глад, да се надявам, да мечтая така, както ти го правиш. Няма място за сравнение, ангелче, и няма връщане назад.
Никога не бих го поискал.
Красивите ѝ очи се затвориха. Тя се сгуши в мен.
– Ударите просто продължават да идват, нали?
Погледнах над главата ѝ към прозореца, към света, който ни очакваше, когато пристъпим навън.
– Нека да дойдат.
Тя въздъхна рязко.
– Да, нека да дойдат.
* * *
Влязох в „Таблo уан“ и веднага видях Арнолдо. Облечен в безупречно бяло сако на главен готвач, комбинирано с черен панталон, той стоеше до малка маса за двама в дъното и говореше с жената, с която бях дошъл да се срещна.
Тя обърна глава към мен, докато се приближавах, дългата тъмна коса се плъзна по рамото

ѝ. Сините ѝ очи светнаха за миг, когато ме видя, а после тази светлина бе бързо обуздана.
Когато ме поздрави, усмивката ѝ беше хладна и повече от самодоволна.
– Корин. – Поздравих я с кимване, преди да се ръкувам с Арнолдо. Ресторантът, който той управляваше, а аз спонсорирах, беше пълен с гости за обяд, шумът от множество разговори беше достатъчно силен да заглуши инструменталната италианска музика, която се лееше от вградените говорители.
Арнолдо помоли да го извиним, тъй като отивал да нагледа кухнята, и повдигна ръката на
Корин към устните си на сбогуване. Преди да си тръгне, ми отправи поглед, който разбрах като „Ще поговорим по-късно“.
Седнах срещу Корин.
– Оценявам това, че отдели време да ме видиш.
– Поканата ти беше приятна изненада.
– Не мисля, че е била неочаквана. – Наведох се напред, попивайки меката интонация на говора ѝ. Докато гърленият глас на Ева винаги събуждаше дълбок копнеж, този на Корин действаше успокояващо.
Усмивката ѝ се разшири, докато тя изтупваше невидима прашинка от дълбокото деколте на червената си рокля.
– Да, предполагам, че е така.
Изнервен от играта, която тя играеше, заговорих рязко:
– Какво правиш? Ти цениш неприкосновеността на личния си живот толкова, колкото и аз.
Устните на Корин се свиха в тънка линия.
– Аз си помислих същото, когато за първи път видях онова видео на теб и Ева как се карате в парка. Казваш, че не те познавам, но е точно обратното, а да оставиш личния ти живот да се развява по всички таблоиди не е нещо, което би позволил при нормални обстоятелства.
– Какво е нормално? – отвърнах рязко, не можех да отрека, че с Ева бях различен мъж.
Никога не се бях занимавал с жени, които ме изпитваха и очакваха някакъв голям жест. Ако ме преследваха достатъчно агресивно, им позволявах да ме хванат за една нощ. С Ева винаги аз бях този, който преследваше.
– Точно за това говоря: не помниш. Защото си погълнат в страстна афера и не можеш да видиш отвъд нея.
– Отвъд нея няма нищо, Корин. Ще бъда с Ева, докато умра.
Тя въздъхна.
– Сега мислиш така, но бурните връзки не продължават дълго, Гидиън. Те се изпепеляват сами. Ти харесваш реда и спокойствието, а с нея няма да имаш това. Никога. Някъде вътре в себе си знаеш това.
Думите ѝ удариха в целта. Без да осъзнава, тя беше повторила собствените ми мисли по темата.
Един сервитьор дойде до масата ни. Корин си поръча салата, а аз питие – двойно.
– Значи си продала биографична книга, за да постигнеш... какво? – попитах я, когато сервитьорът се отдалечи. – Да ми го върнеш? Да нараниш Ева?
– Не. Искам да си спомниш.
– Това не е начинът.
– А какъв е?

Задържах погледа ѝ.
– Всичко свърши, Корин. Да изложиш на показ спомените си, няма да промени това.
– Може би не – призна тя, звучеше толкова тъжно, че през мен премина спазъм на разкаяние. – Но ти каза, че никога не си ме обичал. Ако не друго, поне ще докажа, че това не е истина. Удовлетворение. Ти беше щастлив с мен. Не виждам същото спокойствие, когато си с нея. Не можеш да ми кажеш, че го чувстваш.
– Всичко, което казваш, ми говори, че не те интересува дали ще бъда с теб накрая. Но ако напускаш Жиро, може би те вълнуват парите. Колко ти платиха, за да продадеш „любовта“
си към мен?
Брадичката ѝ се повдигна.
– Не за това пиша книгата.
– Просто искаш да се увериш, че няма да остана с Ева.
– Просто искам да си щастлив, Гидиън. А откакто я срещна, виждам, че си всичко друго, но не и това.
Как щеше да приеме Ева книгата, когато я прочете? Предполагах не много по-добре,
отколкото аз приемах „Златна“.
Корин сведе поглед към лявата ми ръка, която лежеше на масата.
– Дал си на Ева годежния пръстен на майка си.
– Отдавна вече не е неин.
Тя отпи от виното, което стоеше пред нея на масата, когато седнах.
– В теб ли беше, когато бяхме заедно?
– Да.
Тя трепна.
– Можеш да си повтаряш, че аз и Ева сме несъвместими – казах сурово, – че или се караме,
или се чукаме, без нищо съществено да се случва между двете. Но истината е, че тя е другата част от мен, и това, което правиш, ще я нарани, а това ще нарани мен. Ще ти изплатя цената на договора ти за публикация, ако оттеглиш книгата си.
Тя се втренчи в мен за миг.
– Аз... не мога, Гидиън.
– Кажи ми защо.
– Искаш от мен да те пусна да си отидеш. За мен това е начинът да го направя.
Наведох се напред.
– Моля те, Корин, ако чувстваш каквото и да е към мен, прекрати това.
– Гидиън...
– Ако не го направиш, ще превърнеш това, което за мен бяха хубави спомени, в нещо омразно.
В тюркоазените ѝ очи блеснаха сълзи.
– Съжалявам.
Отблъснах се от масата и се изправих.
– Наистина ще съжаляваш.
Обърнах се и излязох от ресторанта, тръгнах към чакащото бентли. Ангъс отвори вратата,
погледът му се премести зад мен към огромния преден прозорец на „Табло уан“.
– По дяволите. – Плъзнах се на задната седалка. – По дяволите, мамка му!

Хора, които чувстваха, че съм ги наранил по някакъв начин, изпълзяваха от сенките като паяци, примамени от присъствието на Ева в живота ми.
Тя беше най-голямата ми слабост и аз не го прикривах добре. А това започваше да се превръща в проблем, който трябваше да овладея. Кристофър, Ан, Ландън, Корин... те бяха само началото. Имаше и други, изпълнени с негодувание срещу мен. И дори повече, които таяха злоба към баща ми.
Дълго време ги бях предизвиквал да ме нападнат, като се наслаждавах на дързостта си.
Сега копелетата ме нападаха чрез жена ми. Всички наведнъж. И това започваше да ми идва в повече. Ако не държах гарда си напълно вдигнат, а фокуса си – безусловен, щях да оставя Ева открита и незащитена.
Трябваше да предотвратя това, каквото и да ми костваше.
* * *
– Все още искам да те видя тази вечер – каза Ева, съблазнителният ѝ глас се носеше по телефонната линия като дим.
– За това няма съмнение – казах ѝ, като се облегнах назад в стола зад бюрото ми. Вън от прозорците слънцето стоеше ниско в небето. Работният ден беше приключил. По някое време в тази луда седмица август се беше превърнал в септември. – Ти се погрижи за Кари,
аз ще говоря с Арнолдо, а когато приключим, ти и аз ще започнем уикенда си.
– Господи, тази седмица просто отлетя. Трябва да тренирам. Пропуснах прекалено много дни.
– Направи спаринг с мен утре.
Тя се разсмя.
– Да бе, да.
– Не се шегувам. – Помислих си за Ева в спортния ѝ сутиен и прилепнали панталони и членът ми се раздвижи с интерес.
– Не мога да се бия с теб! – възпротиви се тя.
– Разбира се, че можеш.
– Знаеш прекалено много. Твърде добър си.
– Нека подложим твоите умения за самозащита на тест, ангелче. – Идеята, която бях подхвърлил като хрумване, изведнъж ми се стори най-добрата, която съм имал за целия ден. – Искам да знам, че можеш да се грижиш за себе си, ако по изключение ти се наложи.
Никога нямаше да ѝ се наложи, но за мен щеше да бъде успокоение да знам, че би могла да избяга от евентуална заплаха.
– Утре ще се занимавам със сватбата, но ще си помисля – каза тя. – Задръж така.
Чух как вратата на колата се отваря и как Ева поздравява охраната. Тя каза „здрасти“ на портиера, а после чух звънеца на пристигналия асансьор в лобито ѝ.
– Знаеш ли – въздъхна тя, – правя се на смела пред Кари, но се притеснявам какво ще стане с Трей. Ако той го напусне, мисля, че е напълно възможно Кари съвсем да се саморазруши.
– Той иска много – предупредих я, чух още веднъж звънеца на асансьора. – Кари реално казва на този пич, че има бременна любовница, която възнамерява да задържи. Не, задраскай това. Казва, че Трей ще му бъде любовник. Не мога да си представя такъв разговор да мине добре с когото и да било.

– Знам.
– Ще държа телефона си при мен цяла вечер. Обади ми се, ако се нуждаеш от мен.
– Аз винаги се нуждая от теб. Вкъщи съм, така че трябва да затварям. Ще се видим по- късно. Обичам те.
Тези думи винаги ли щяха да ме удрят така силно, че да отнемат дъха ми?
Затворихме точно когато позната фигура се появи зад ъгъла, който водеше към офиса ми.
Изправих се, докато Марк Гарити се приближи до отворената врата, и го пресрещнах с протегната ръка.
– Марк, благодаря ти, че ми отдели от времето си.
Той се усмихна и се ръкува с мен, като стисна силно ръката ми.
– Аз съм този, който е благодарен, господин Крос. Има голям брой хора в този град, в целия свят всъщност, които биха убили, за да са на моето място в момента.
– Наричай ме Гидиън, моля те. – Посочих към местата за сядане. – Как е Стивън?
– Много е добре, благодаря. Започвам да мисля, че истинското му призвание е било да стане сватбен организатор.
Усмихнах се.
– Ева се кани да се заеме с това този уикенд.
Като разкопча сакото си, Марк подръпна нагоре крачолите на панталона си и седна на дивана. Сивият му костюм приятно контрастираше с тъмната кожа и раираната вратовръзка,
придавайки му вид на проспериращ градски професионалист.
– Ако това ѝ е поне наполовина толкова приятно, колкото на Стивън – каза той, – ще се забавлява изключително много.
– Да се надяваме, че няма да се забавлява прекалено много – отвърнах провлечено,
оставайки прав. – Бих искал планирането вече да приключи и да дойде сватбата.
Марк се разсмя.
– Искаш ли нещо за пиене? – попитах го.
– Няма нужда, благодаря.
– Добре. Ще карам по бързата процедура. – Седнах до него. – Помолих те да се срещнем след работа, защото не би било уместно да ти предлагам пост в „Крос индъстрис“, докато си в работното си време към „Уотърс Фийлд и Лийман“.
Веждите му се повдигнаха рязко.
Оставих го да осмисли думите ми за секунда-две.
– „Крос индъстрис“ притежава множество разнообразни международни предприятия,
съсредоточени върху недвижими имоти, развлечения и водещи марки – или активи, за които вярваме, че могат да достигнат този статут.
– Като водка „Кингсман“.
– Именно. В повечето случаи рекламните и маркетинговите кампании се провеждат на по- ниско ниво, но преразглеждания на брандове или промени в маркетинговите послания се одобряват тук. Заради разнообразието, което споменах, винаги разглеждаме нови стратегии за ребрандиране или укрепване на вече установени марки. Ще си ни от полза.
– Еха. – Марк потри длани на коленете си – Не съм сигурен какво очаквах, но това ме хвана неподготвен.
– Ще ти плащаме двойно на това, което получаваш сега, като за начало.

– Това е изключителна оферта.
– Не съм мъж, който харесва думата не.
По лицето му просветна усмивка.
– Съмнявам се да я чуваш много често. Предполагам, това означава, че Ева напуска „Уотърс
Фийлд и Лийман“?
– Все още не е решила.
– Не е ли? – Веждите му отново се вдигнаха. – Ако аз напусна, тя ще загуби работата си.
– И ще получи друга тук, разбира се. – Отговарях възможно най-кратко и сдържано. Исках съдействието му, а не въпроси, чиито отговори можеше да не му харесат.
– Да не би тя да чака моето съгласие, преди да предприеме някакво действие?
– Твоето решение ще бъде катализатор.
Марк прокара ръка по вратовръзката си.
– Едновременно съм поласкан и развълнуван, но...
– Разбирам, че това не е стъпка, която си обмислял да направиш – вметнах гладко. –
Щастлив си там, където си, и усещаш известна сигурност в работата си. Затова съм готов да ти гарантирам поста, както и умерени бонуси и ежегодни увеличения на заплатата, за следващите три години, освен ако не извършиш някакво нарушение.
Наведох се напред и сложих пръсти на папката, която Скот беше оставил върху масата.
Бутнах я към Марк.
– Тук цялата информация е подробно описана. Вземи я вкъщи с теб, обсъди въпроса със
Стивън и ми дай решението си до понеделник.
– Понеделник?
Изправих се.
– Очаквам, че ще искаш да дадеш достатъчно предизвестие на „Уотърс Фийлд и Лийман“, и нямам проблем с това, но искам да знам колкото се може по-скоро дали приемаш ангажимента.
Той вдигна папката и стана на крака.
– А ако имам въпроси?
– Обади ми се. Визитката ми е в папката. – Погледнах към часовника на ръката си. –
Съжалявам. Имам още една среща.
– О, да, разбира се. – Марк пое протегнатата ми ръка. – Съжалявам. Всичко се случи толкова бързо, че се чувствам сякаш не съм го възприел напълно все още. Но разбирам, че ми предлагаш фантастична възможност, и го оценям.
– Добър си в това, което правиш – казах му искрено. – Нямаше да ти направя предложението, ако не го заслужаваше. Помисли си, а след това кажи „да“.
Той се засмя.
– Ще помисля сериозно и ще ти се обадя в понеделник.
Докато си тръгваше, обърнах глава към сградата, където се помещаваше главният офис на
„Ланкорп“. Ландън нямаше повече да ме издебне, когато не очаквам.
* * *
– Тя започна да плаче в секундата, в която ти излезе.
Погледнах Арнолдо над ръба на чашата си, в която имаше два пръста скоч. Преглътнах и го

попитах:
– Искаш да се чувствам виновен за това ли?
– Не. Аз също не бих я съжалявал. Но помислих, че би трябвало да знаеш, че Корин не е съвсем без сърце.
– Никога не съм мислил, че е. Просто смятах, че е дала това сърце на съпруга си.
Арнолдо сви едно рамо. Облечен в износени дънки и запасана бяла риза, разтворена на яката и с навити ръкави, той привличаше доста женското внимание.
Барът беше пълен, но нашето отделение на ВИП балкона беше добре охранявано и това държеше останалите редовни посетители на разстояние. Арнолдо седеше на дивана във форма на полумесец там, където Кари бе седял първата вечер, когато се бях срещнал с Ева извън „Кросфайър“. Това място щеше винаги да ми носи множество спомени заради нея.
Именно онази нощ бях осъзнал, че тя променя всичко.
– Изглеждаш уморен – подхвърли Арнолдо.
– Тази седмица беше от тежките. – Улових погледа му. – Не, не се отнася за Ева.
– Искаш ли да поговорим?
– Всъщност няма какво да кажа. Трябваше да бъда по-умен. Показах на света колко много значи тя за мен.
– Страстни целувки на улицата, още по-страстни караници в парка. – Той се усмихна мрачно. – Как беше онзи израз? Ти си „разтворена книга“?
– Отворих вратата и сега всички искат да преминат през нея. Тя е най-прекият път, ако искат да ми размътят ума, и всички го знаят.
– Включително Брет Клайн?
– Той вече не е проблем.
Арнолдо ме погледна изучаващо и сигурно видя това, което търсеше. Кимна.
– Радвам се, приятелю.
– Аз също. – Взех си второ питие. – Какво ново при теб?
Той пренебрегна въпроса с безгрижно махване на ръката, погледът му се плъзна настрани,
поглъщайки жените наблизо, които се поклащаха в такт с музиката на Лана Дел Рей.
– Ресторантът върви добре, както знаеш.
– Да, много съм доволен. Надхвърляме прогнозите за печалба във всяко отношение.
– Тази седмица тъкмо заснехме промоционални клипове за новия сезон. Веднага щом
„Фууд нетуърк“ излъчат тях и новите епизоди, би трябвало да видим добър растеж на бизнеса.
– Тогава ще казвам, че съм те познавал, преди да станеш звезда.
Той се разсмя и чукна чашата си в моята, когато я вдигнах за наздравица.
Бяхме се върнали на правия път и това премахна частично безпокойството, което чувствах.
Не се опирах на Арнолдо по начина, по който Ева разчиташе на своите приятели, или както
Кари се държеше за нея, но въпреки това Арнолдо беше важен за мен. Нямах много хора в живота си, с които бях близък. Да намеря онзи ритъм, който бяхме изгубили с него, беше една голяма победа в седмица, която ми изглеждаше като загубена битка.

18
– О, господи – изпъшках след хапката шоколадово-карамелено кексче, – това е божествено.
Кристин, сватбената агентка, засия.
– И на мен ми е едно от любимите. Но задръж малко. Масленото с ванилията е още по- добро.
– Ванилията да е по-добра от шоколада? – Погледът ми се плъзна към вкуснотиите върху масичката за кафе. – Невъзможно.
– Обикновено бих се съгласила – каза Кристин, като си записа нещо. – Но тази пекарна промени мнението ми. Лимоновото също е много хубаво.
Ранната следобедна светлина се изливаше през огромните прозорци, заемащи цяла стена от личната всекидневна на майка ми, и осветяваше светлите ѝ златисти къдрици и порцеланова кожа. Мама беше пребоядисала стаята наскоро – избрала бе мек сивкавосин цвят за стените,
който придаваше нова енергия на пространството и ѝ подхождаше много добре.
Да се показва в най-добра светлина, беше един от нейните таланти. Всъщност това бе и един от най-големите ѝ недостатъци по мое мнение. Интересуваше се дяволски много от фасадата.
Не разбирах как на майка ми не ѝ ставаше скучно непрестанно да декорира според последните тенденции, като се имаше предвид, че ѝ отнемаше над година време да мине през всяка стая и коридор в мезонета на Стантън с размер близо петстотин и шейсет квадратни метра.
Моята единствена среща с Блеър Аш беше достатъчна, за да ми покаже, че генът за украсяване е пропуснал едно поколение. Идеите му ми се струваха интересни, но не можех да се развълнувам за детайлите.
Докато пъхах с пръсти в устата си още едно миникексче, майка ми изискано бодеше с вилица един от сладкишите с размер на монета.
– Какви са предпочитанията ти за цветята и подреждането им? – попита Кристин, като разкръстоса, а после отново кръстоса дългите си крака с оттенък на кафе. Токчетата ѝ
„Джими Чу“ бяха елегантни, но секси; роклята ѝ „Даян фон Фюрстенберг“ от типа
„прегърни ме“ изглеждаше едновременно класическа и ретро. Носеше дългата си до раменете тъмна коса на ситни къдрици, които обграждаха и подчертаваха тясното ѝ лице, а по пълните ѝ сочни устни проблясваше светъл розов гланц.
Изглеждаше непримирима и удивителна и я бях харесала в мига, в който се запознахме.
– Червено – казах, изчиствайки глазурата от ъгълчето на устата си. – Всичко в червено.
– Червено? – Майка ми поклати категорично глава. – Колко крещящо, Ева. Това е първата ти сватба. Избери бяло, кремаво и златно.
Вторачих се в нея.
– Колко сватби очакваш, че ще имам?
– Нямах това предвид. За пръв път ще бъдеш булка.
– Не казвам, че ще облека червена рокля – възразих аз. – Просто смятам, че главният цветови акцент трябва да е червено.
– Не виждам как това би се получило, скъпа. Организирала съм достатъчно сватби, за да

знам.
Спомних си как преди време майка ми минаваше през процеса на планиране на сватба,
всяка следваща церемония по-натруфена и запомняща се от предходната. Никога прекалено и винаги с вкус. Красиви сватби за младолика привлекателна булка. Надявах се да остарявам поне наполовина толкова изящно, защото Гидиън щеше само да става по-секси с течение на времето. Беше от този тип мъже.
– Нека ти покажа как може да изглежда червеното, Моника – каза Кристин, като извади кожено портфолио от чантата си. – То може да бъде невероятно, особено при вечерни сватби. Важното е церемонията и тържеството да отговарят на същността както на булката,
така и на младоженеца. За да стане денят наистина незабравим, е важно да предадем визуално техния стил, история и надежди за бъдещето.
Майка ми пое протегнатото към нея портфолио и погледна към колажа от снимки на страницата.
– Ева... не можеш да говориш сериозно.
Погледнах с благодарност Кристин за това, че ме подкрепи, особено след като се беше заела с нещата, очаквайки майка ми да поеме сметката. Разбира се, фактът, че се омъжвах за
Гидиън Крос, най-вероятно бе помогнал да наклони везните в моя полза. Да го използва в бъдеще за препоръка, със сигурност щеше да ѝ спечели нови клиенти.
– Сигурна съм, че ще намерим начин да се споразумеем, мамо. – Поне се надявах да е така.
Още не ѝ бях казала най-шокиращата част.
– Имаме ли идея с какъв бюджет разполагаме? – попита Кристин.
И ето че моментът дойде...
Видях как устата на майка ми се разтваря на забавен каданс и сърцето ми се впусна в полупаникьосан ритъм.
– Петдесет хиляди за самата церемония – избърборих аз. – Минус цената на роклята.
И двете жени се обърнаха към мен с широко разтворени очи.
Майка ми се разсмя невярващо, ръката ѝ се вдигна и докосна тройното колие на „Картие“,
което лежеше между гърдите ѝ.
– Боже мой, Ева. Не е моментът да си правиш шеги!
– Татко ще плати сватбата, мамо – казах ѝ, гласът ми стана по-твърд сега, когато мигът, от който се ужасявах, беше минал.
Тя примигна срещу мен, само за момент в очите ѝ се появи нежна мекота. После челюстта
ѝ се стегна.
– Само роклята ти ще струва повече от това. Цветята, мястото...
– Ще се оженим на плажа – казах аз, идеята току-що ми беше хрумнала. – В Северна
Каролина. В Аутър Банкс. В къщата, която Гидиън и аз току-що купихме. Нуждаем се от достатъчно цветя само за гостите на сватбеното тържество.
– Ти не разбираш. – Майка ми погледна към Кристин за подкрепа. – Няма начин това да проработи. Няма да имаш никакъв контрол.
Тоест тя нямаше да има.
– Непредвидима прогноза за времето – продължи тя, – пясък навсякъде... Освен това, ако накараш всички да пътуват толкова далеч извън града, е твърде вероятно някои да не могат да присъстват. И къде ще отседнат всички?

– Кои са тези всички? Казах ти, церемонията ще бъде малка, само за приятелите ни и семейството. Гидиън ще се погрижи за транспорта. Сигурна съм, че с удоволствие ще се занимае и със запазването на места за отсядане.
– Мога да помогна за това – каза Кристин.
– Не я окуражавай! – избухна майка ми.
– Не бъди груба! – върнах ѝ го аз. – Мисля, че забравяш, че това е моята сватба. Не възможност за реклама.
Майка ми си пое дълбоко въздух, за да се успокои.
– Ева, мисля, че е много мило, че искаш да угодиш на баща си по този начин, но той не разбира какъв товар слага върху раменете ти, като иска това. Дори аз да добавя от себе си същата сума до стотинка, пак няма да стигне...
– Достатъчно е. – Стиснах силно ръцете в скута си една в друга, като натиснах неприятно пръстените си към костта. – И не е товар.
– Ще обидиш хората. Трябва да разбереш, че мъж на положението на Гидиън трябва да използва всяка възможност да засили влиянието си. Той ще иска...
– Да избягаме и да се оженим тайно – казах хапливо, ядосана от прекалено познатия сблъсък на гледните ни точки. – Ако беше постигнал своето, щяхме да избягаме някъде и да се оженим на отдалечен остров с няколко свидетели и прекрасна гледка.
– Може би го казва, но...
– Не, майко. Повярвай ми. Той точно това би направил.
– Ъм, ако може да се намеся... – Кристин се наведе напред. – Можем да направим така, че да се получи, Моника. Много сватби на известни хора са интимни събития. Ограниченият бюджет ще задържи вниманието ни върху детайлите. И ако Гидиън и Ева са съгласни,
можем да уредим продажбата на определени фотографии на популярни лайфстайл списания за знаменитости, а печалбата да отиде за благотворителност.
– О, това ми харесва! – казах аз, въпреки че се чудех как това ще сработи с 48-часовата ексклузивна сделка, която Гидиън беше предложил на Диана Джонсън.
Майка ми изглеждаше разстроена.
– Мечтая си за сватбата ти от деня, в който се роди – каза тя тихо. – Винаги съм искала да получиш нещо, достойно за принцеса.
– Мамо. – Протегнах ръка и хванах нейната. – Можеш да се развихриш за тържеството,
съгласна ли си? Прави каквото пожелаеш. Не включвай червен цвят, покани целия свят, все тая. Но за церемонията не е ли достатъчно това, че съм намерила своя принц?
Ръката ѝ стисна моята и тя ме погледна със сълзи в сините си очи.
– Предполагам, ще трябва да бъде.
* * *
Тъкмо се бях плъзнала на задната седалка на мерцедеса, когато телефонът ми започна да звъни. Извадих го от чантата си, погледнах дисплея и видях, че е Трей. Стомахът ми леко се преобърна.
Не можех да изтрия от ума си съкрушения израз на лицето му от предната вечер. Бях останала скрита в кухнята, докато Кари седна с него във всекидневната и му каза за Татяна и бебето. Сложих задушено месо да се готви във фурната и седнах на плота с таблета си, четох

книга и стоях в полезрението на Кари. Дори в профил можех да видя колко тежко приема
Трей новината.
Все пак той беше останал за вечеря, а после и за през нощта, затова се надявах, че в крайна сметка нещата ще се оправят. Поне не беше напуснал демонстративно.
– Здрасти, Трей – казах в слушалката. – Как си?
– Здрасти, Ева. – Той въздъхна тежко. – Нямам представа как съм. Ти как си?
– Ами, тъкмо си тръгвам от дома на майка ми, след като прекарахме часове наред в обсъждане на сватбата. Не мина толкова зле, колкото би могло, но можеше да бъде и по- леко. Но това е доста обичайно, що се отнася до майка ми.
– А... е, ти си доста заета в момента. Съжалявам, че те безпокоя.
– Трей. Няма проблем. Радвам се, че се обади. Ако имаш нужда да поговориш с някого,
насреща съм.
– Може ли евентуално да се видим? Когато на теб ти е удобно.
– Какво ще кажеш за веднага?
– Наистина ли? Аз съм на един уличен панаир в западната част на града. Сестра ми ме изкара насила и бях ужасна компания. Тя ме заряза преди няколко минути и сега се чудя какво, по дяволите, правя тук.
– Мога да дойда при теб.
– Намирам се между Осемдесет и втора и Осемдесет и трета улица, близо до „Амстердам“.
Тук е голяма блъсканица, да знаеш.
– Добре, стой там. Ще те видя след малко.
– Благодаря ти, Ева.
Затворихме и улових погледа на Раул в огледалото за обратно виждане.
– „Амстердам“ и Осемдесет и втора улица. Колкото можеш по-близо.
Той кимна.
– Благодаря. – Загледах се през прозореца, докато свивахме зад ъгъла, попивайки града в този слънчев съботен следобед.
Ритъмът на Манхатън бе по-бавен през уикендите, дрехите по-небрежни, а уличните търговци по-многобройни. Жени в сандали и леки летни рокли спокойно разглеждаха витрините, докато мъже в шорти и тениски се движеха на групи, оглеждаха жените и обсъждаха нещата, които мъжете обсъждат. Кучета от всякакви размери припкаха на края на каишките си, а деца в колички подритваха с крачета или дремеха. Възрастна двойка си бъбреше тихичко, всеки от тях все още омагьосан от другия след години на интимност.
Преди да осъзная, че съм си го помислила, вече набирах номера на Гидиън.
– Ангелче – обади се той. – На път към къщи ли си?
– Не съвсем. Приключих с майка ми, но отивам да се срещна с Трей.
– Колко време ще отнеме?
– Не съм сигурна. Не повече от час, мисля. Господи, надявам се да не ми каже, че е приключил с Кари.
– Как мина с майка ти?
– Казах ѝ, че ще се женим на плажа до къщата в Аутър Банкс. – Замълчах за миг. –
Съжалявам. Трябваше първо да те попитам.
– Мисля, че идеята е отлична. – В дрезгавия му глас прозвуча онзи специален тембър, който

ми казваше, че е трогнат.
– Тя ме попита как възнамеряваме да настаним всички. Май стоварих това задължение на теб и сватбеният агент.
– Няма проблем. Ще измислим нещо.
В тялото ми като топла вълна се разля любов към него.
– Благодаря ти.
– Значи голямото препятствие е зад гърба ти – каза той, проницателен както толкова други пъти.
– Е, не знам дали е така. Очите ѝ се насълзиха. Нали знаеш, имала е големи мечти, които няма да се сбъднат. Надявам се да се откаже от тях и да се съгласи.
– А нейното семейство? Не сме говорили да организираме и тяхното идване.
Свих рамене, после си спомних, че не може да ме види.
– Те не са поканени. Единственото, което знам за тях, е това, което съм намирала с търсене в Гугъл. Те са се отрекли от мама, когато е забременяла с мен, и затова никога не са били част от живота ми.
– Добре тогава – каза той спокойно. – Имам изненада за теб, когато се прибереш.
– О? – Настроението ми веднага се разведри. – Ще ми подскажеш ли?
– Разбира се, че не. Ще трябва да побързаш към вкъщи, ако си любопитна.
Нацупих се.
– Дразнител.
– Дразнителите не дават нищо. Аз давам.
Пръстите на краката ми се присвиха от грубата кадифеност на гласа му.
– Ще бъда у дома възможно най-скоро.
– Ще те чакам – измърка той.
* * *
Трафикът в близост до панаира беше ужасен. Раул остави мерцедеса в гаража зад сградата на апартамента ми, а после ме придружи до мястото на срещата.
Когато бяхме на половин пресечка оттам, започнах да усещам аромата на храната и устата ми се наля със слюнка. Във въздуха се носеше музика и когато стигнахме до булевард
„Амстердам“, видях, че идва от жена, която пееше на малка сцена с много публика отпред.
Улични търговци обграждаха претъпканата улица от двете страни, изделията и главите им бяха предпазени от слънцето с опънати бели платна. От шалове и шапки, през бижута и изкуство, до пресни продукти и чуждестранна храна, там нямаше нещо, което човек да иска и да не може да намери.
Отне ми няколко минути да видя Трей в тълпата. Намерих го да седи на стъпалата недалеч от ъгъла, където се бяхме разбрали да се чакаме. Беше облечен в торбести дънки и тениска с цвят на маслина, носеше тъмни очила, поставени на кривата извивка на някога чупения му нос. Русата му коса бе непокорна както винаги, а привлекателните му устни – стиснати в права линия.
Той се изправи, когато ме видя, и протегна ръка към мен да я стисна. Вместо това го придърпах в прегръдка и го притиснах, докато усетих как се отпуска и ме прегръща в отговор. Животът си течеше около нас – нюйоркчани нямаха нищо против всякакви

публични демонстрации. Раул се отдалечи на дискретно разстояние.
– Същинска трагедия съм, мамка му – промърмори Трей в рамото ми.
– Нормален си. – Отдръпнах се назад и посочих към стълбите, на които го бях заварила. –
Всеки би загубил баланс в такъв момент.
Той седна на средното стъпало. Аз се настаних до него.
– Не мисля, че мога да се справя с това, Ева. Не мисля, че би трябвало да го правя. Искам някой в живота си изцяло, който да е там и да ме подкрепя, докато аз завърша и после опитам да изградя практиката си. Кари ще подкрепя онази моделка вместо това и ще ме вмества където може. Как да не възразявам срещу това?
– Логичен въпрос – казах аз, като изпънах крака пред себе си. – Нали знаеш, че той няма да е сигурен, че бебето е негово, докато не направят тест за бащинство.
Трей поклати глава.
– Не мисля, че ще има значение. Изглежда ми отдаден.
– Мисля, че ще има значение. Може би няма просто да я изостави, може би ще бъде като чичо на детето или нещо такова. Не знам. Засега трябва да допуснем, че той е бащата, но може и да не е. Възможно е.
– Значи ми казваш да бъда силен още шест месеца?
– Не. Ако искаш да ти дам отговори, нямам такива. Но мога да ти кажа със сигурност, че
Кари те обича повече, отколкото съм го виждала да обича друг човек. Ако те загуби, това ще го разруши. Не се опитвам да те накарам да останеш с него от чувство за вина. Просто мисля,
че трябва да го знаеш: напуснеш ли го, няма да си единственият, който ще страда.
– Това с какво ми помага?
– Може би с нищо. – Сложих ръка на коляното му. – Може би съм достатъчно посредствена, за да намирам това за успокоително. Ако между мен и Гидиън не се получи,
бих искала да знам, че той е толкова нещастен, колкото съм и аз.
Устните на Трей се извиха в тъжна усмивка.
– Да, разбирам какво имаш предвид. Ти би ли останала с него, ако разбереш, че чака бебе от някоя друга? Някоя, с която е спал, докато е бил с теб?
– Мислила съм за това. Трудно ми е да си представя живота без Гидиън. Ако не сме били в сериозна връзка тогава и ако тази жена е вече в миналото му, ако той е с мен, а не с нея,
тогава може би бих се справила.
Гледах как една жена закача поредната торба с покупки върху претоварената дръжка на бебешка количка.
– Но ако прекарваше повечето си време с нея и се виждаше с мен между другото... мисля, че бих си тръгнала.
Беше ми трудно да бъда откровена, когато истината беше обратното на това, което Кари би искал да кажа, но усещах, че е правилното нещо в случая.
– Благодаря ти, Ева.
– Не знам доколко това е от значение, но не бих те уважавала по-малко, ако решиш да останеш с Кари в този труден момент. Не е слабост да бъдеш до човека, когото обичаш,
когато той се опитва да поправи огромна грешка, нито пък е слабост да решиш да поставиш себе си на първо място. Каквото и да решиш, ще продължа да мисля, че си страхотен човек.
Той се наведе към мен и сложи глава на рамото ми.

– Мерси, Ева.
Преплетох пръсти с неговите.
– Няма защо.
* * *
– Ще ида да взема колата и ще я докарам отпред – каза Раул, когато влязохме в лобито на жилищната сграда, в която се помещаваше апартаментът ми.
– Добре. Само ще си проверя пощата. – Помахах на портиерката, докато минавахме покрай бюрото ѝ. Тръгнах към пощенските кутии, а Раул се запъти към асансьора.
Пъхнах ключа си в ключалката, дръпнах месинговата вратичка и се наведох ниско да погледна вътре. Имаше няколко рекламни картички и нищо друго, което ми спестяваше качването до горе. Извадих ги, хвърлих ги в близкото кошче за боклук, а после затворих и заключих кутията.
Тръгнах обратно към лобито точно навреме, за да видя как една жена излиза от сградата.
Щръкналата ѝ червена коса привлече и задържа вниманието ми. Вторачих се в нея, чаках я да завие по улицата, като се надявах да зърна профила ѝ.
Дъхът ми спря. Косата ми беше позната от едно търсене в Гугъл. Лицето помнех от благотворителния търг за приюти, на който бяхме ходили с Гидиън преди няколко седмици.
А после тя изчезна.
Изтичах след нея, но когато стигнах до пешеходната пътека, тя вече се плъзваше на задната седалка на черна кола под наем.
– Хей! – изкрещях.
Колата даде газ и ме остави да се взирам след нея.
– Всичко наред ли е?
Обърнах се и видях Луи, охраната през уикенда.
– Знаеш ли кой беше това?
Той поклати глава.
– Не живее тук.
Като влязох вътре, зададох на портиерката същия въпрос.
– Червенокоса? – попита тя, изглеждаше озадачена. – Не сме имали никакви посетители,
които да са влизали, без някой от наемателите да е с тях, така че не съм обръщала внимание.
– Хмм. Добре, благодаря ти.
– Колата ти е тук, Ева – каза Луи от входа.
Благодарих на портиерката и се отправих навън към Раул. Прекарах пътуването между моя дом и този на Гидиън, мислейки за Ан Лукас. До момента, в който излязох от личния асансьор и влязох в антрето на мезонета, се бях унесла в хаотичните си мисли.
Гидиън ме чакаше. Облечен в износени дънки и тениска на Колумбийския университет,
той изглеждаше толкова млад и хубав. После ми се усмихна и аз почти напълно забравих света.
– Ангелче – измърка той, докато прекосяваше шахматния под с босите си крака. В очите му видях поглед, който добре познавах. – Ела тук.
Отидох право в разтворените му обятия, сгуших се плътно до твърдото му тяло. Вдишах го.
– Сигурно ще помислиш, че съм луда – промърморих в гърдите му, – но бих се заклела, че

току-що видях Ан Лукас в лобито на сградата ми.
Той се скова. Знаех, че психиатърката не е сред любимите му хора.
– Кога? – попита той строго.
– Преди около двайсет минути. Точно преди да дойда тук.
Той ме пусна, протегна ръка към задния си джоб и извади смартфона си. Другата му ръка хвана моята и ме придърпа във всекидневната.
– Госпожа Крос току-що е видяла Ан Лукас в сградата, където живее – каза той на човека,
който вдигна.
– Мисля, че я видях – поправих го, като се намръщих на суровия му тон.
Но той не ме слушаше.
– Разбери – заповяда, преди да затвори.
– Гидиън. Какво става?
Той ме заведе до дивана и седнахме. Настаних се до него и сложих чантата си върху масичката за кафе.
– Тези дни я видях – обясни той, като продължаваше да държи ръката ми. – Раул потвърди,
че жената, която е говорила с теб на благотворителния търг, е била Ан. Тя го призна и аз я предупредих да стои далеч от теб, но тя няма да го направи. Иска да ме нарани и знае, че може да го постигне, като засегне теб.
– Добре. – Обработих информацията.
– Трябва да казваш на Раул за появата ѝ в секундата, когато я видиш някъде. Дори ако само си мислиш, че е тя.
– Задръж за момент, шампионе. Отишъл си да я видиш и не си ми казал?
– Сега ти казвам.
– Защо не ми каза тогава.
Той въздъхна бурно.
– Беше в деня, когато Крис дойде да ме види.
– О!
– Да.
Загризах долната си устна за секунда.
– Как би ме наранила тя?
– Не знам. За мен е достатъчно да знам, че го иска.
– Да не би да ми счупи крака? Носа?
– Съмнявам се, че ще прибегне до насилие – каза той сухо. – За нея ще е по-забавно да играе психологически игрички. Да се появява, където си ти. Да те оставя да я зърваш за миг.
Което беше по-коварно.
– За да отидеш ти при нея. Това иска тя всъщност – промърморих. – Иска да те види.
– Няма да ѝ угодя. Казах това, което имах.
Погледнах надолу към преплетените ни ръце и се заиграх с брачната му халка.
– Ан, Корин, Диана... Малко е откачено, Гидиън. Искам да кажа, не мисля, че това е нормално за повечето мъже. Колко още жени ще изгубят ума си по теб?
Той ми хвърли поглед, който очевидно не беше развеселен.
– Не знам какво ѝ става на Корин. Нищо от това, което прави, откакто се върна в Ню Йорк,
не е типично за нея. Не знам дали лекарствата, които взема, имат общо, спонтанният аборт,

разводът ѝ...
– Тя се развежда?
– Не го казвай с този тон, Ева. За мен няма никакво шибано значение дали е омъжена, или свободна. Аз съм женен. Това няма да се промени, а аз не съм мъж, който изневерява.
Прекалено много уважавам теб, а и себе си, за да бъда от онзи тип съпрузи.
Наведох се напред и му предложих устните си, а той ги завзе с мека сладка целувка. Беше казал точно това, което имах нужда да чуя.
Гидиън се отдръпна и потърка носа си в моя.
– Колкото до другите две... Трябва да разбереш, че Диана беше косвена жертва. Мамка му.
Целият ми живот дотук е бил военна зона и някои хора попаднаха в кръстосания огън.
Хванах в шепа брадичката му, надявах се да мога да изтрия напрежението с нежните погалвания на палеца си. Знаех точно какво има предвид.
Той преглътна трудно.
– Ако не бях използвал Диана, за да изпратя послание на Ан, че вратата е затворена между нас, тя щеше да бъде просто още една свалка за една нощ. Минало и заминало.
– Но тя е добре сега, нали?
– Мисля, че да. – Връхчетата на пръстите му погалиха бузата ми, докосването му повтаряше моето от преди малко. – След като съм започнал да споделям, ще кажа, че не мисля, че би ме отхвърлила, ако се опитам да я забия, което не бих направил, но не мисля, че вече влиза в категорията „отхвърлена жена“.
– Да, знаех си, че би се метнала в чаршафите с теб отново, ако можеше. Не че я обвинявам.
Трябва ли да бъдеш толкова добър в леглото, по дяволите? Не е ли достатъчно, че си секси и имаш невероятно тяло и огромен член?
Той поклати глава видимо раздразнен.
– Не е огромен.
– Все тая. Надарен си. И знаеш как да го използваш. А жените не получават страхотен секс много често, затова, когато ни се случи, понякога можем малко да откачим. Предполагам, че това отговаря на въпроса ми за Ан, след като тя те е имала многократно.
– Никога не ме е имала. – Гидиън се отпусна тежко назад. Мръщеше се. – В някой момент ще ти писне да чуваш какъв задник съм.
Свих се до него и сложих глава на рамото му.
– Ти не си първият подлудяващо горещ мъж на планетата, който е използвал жени. И няма да си последният.
– Беше различно с Ан – изръмжа той. – Не беше само заради съпруга ѝ.
Застинах, а после си наложих да се отпусна, за да не го накарам да стане по-нервен,
отколкото беше.
Той си пое въздух рязко и дълбоко.
– Понякога ми напомня на Хю – каза припряно. – Начинът, по който се движи, някои от нещата, които казва... Има семейна прилика. И друго. Не мога да го обясня.
– Тогава недей.
– Понякога границата между тях се размиваше в ума ми. И сякаш наказвах Хю чрез Ан.
Правех неща с нея, които не съм правил с никой друг. Неща, които предизвикваха гадене у мен, когато мислех за тях после.

– Гидиън. – Плъзнах ръка около кръста му.
Той не ми беше казвал това. Беше споделял преди, че човекът, когото наказва, е доктор
Теранс Лукас, и бях сигурна, че това е част от нещата. Но сега знаех, че не е всичко.
Гидиън се облегна назад.
– Това между мен и Ан беше извратено. Аз я извратих. Ако можех да се върна назад и да променя нещата...
– Ще се справим с това. Радвам се, че ми каза.
– Трябваше. Слушай, ангелче, трябва да казваш на Раул в секундата, когато я видиш някъде.
Дори ако не си сигурна. И не ходи никъде сама. Аз ще измисля как да се справя с нея.
Междувременно имам нужда да знам, че си в безопасност.
– Добре. – Не бях сигурна как тази схема ще проработи в дългосрочен план. Живеехме в един и същи град с тази жена и съпруга ѝ, а самият Лукас беше идвал при мен преди време.
Те бяха проблем, за който ни трябваше решение.
Но нямаше да го намерим днес. Събота. Един от двата дни през седмицата, който очаквах с най-голямо нетърпение, защото получавах толкова много време насаме със съпруга си.
– И така – започнах аз, плъзвайки ръка под ризата на Гидиън, за да докосна топлата му кожа. – Къде ми е изненадата?
– Е... – Сексапилната дрезгавина в гласа му стана по-дълбока. – Нека почакаме малко преди това. Какво ще кажеш да започнем с малко вино?
Отметнах глава назад и го погледнах.
– Да не се опитваш да ме съблазниш, шампионе?
Той ме целуна по носа.
– Винаги.
– Хмм... Давай смело.
* * *
Разбрах, че нещо става, когато Гидиън не се присъедини към мен под душа. Той пропускаше възможност да постави ръце върху мен, докато бях подгизнала и капеща,
единствено в сутрините, когато вече беше правил секс с мен.
Когато се върнах във всекидневната, облечена в шорти и потник без сутиен, той ме чакаше с чаша червено вино. Настанихме се на дивана с „Три дни да убиеш“, което само ми доказа,
че съпругът ми ме познава добре. Това беше точно типът филми, които харесвах – леко забавен, много краен. И в него играеше Кевин Костнър, което за мен винаги беше предимство.
Все пак, колкото и да ми беше приятно да мързелувам с Гидиън, очакването започна да ме прави неспокойна с напредването на часа. А той, подлецът, го знаеше. И подклаждаше очакването. Държеше чашата ми пълна, а ръцете си върху мен – вплиташе ги в косата ми,
галеше рамото ми, прокарваше ги по бедрото ми.
До девет часа вече се бях покатерила цялата върху него. Плъзнах се в скута му и притиснах устни към шията му, езикът ми се стрелна и погали мястото на пулса му. Усетих как подскочи и после забърза, но той не направи никакво движение в отговор. Седеше, сякаш погълнат от повторението, на което попаднахме, превключвайки каналите, след като филмът свърши.

– Гидиън? – прошепнах с онзи свой тон, който казваше: „Чукай ме“, ръката ми се плъзна между краката му и го намери твърд и готов както винаги.
– Ммм?
Хванах меката част на ухото му със зъби и я дръпнах нежно.
– Имаш ли нещо против да се изчукам сама на големия ти член, докато гледаш телевизия?
Ръката му потри нехайно гърба ми.
– Сигурно ще ми пречиш да виждам – отвърна той с разсеян тон. – Може би е по-добре вместо това да застанеш на колене и да го смучеш.
Дръпнах се назад със зяпнала уста. Очите му ми се смееха.
Бутнах го по рамото.
– Ужасен си.
– Горкото ми ангелче – пропя той. – Възбудена ли си?
– А ти как мислиш? – Посочих към гърдите си. Зърната ми бяха твърди и стегнати,
напираха към тънкия памук в тих стремеж към неговото внимание.
Като сложи длани на раменете ми, той ме придърпа по-близо и хвана връхчето на едната ми гърда между зъбите си, езикът му го погали нежно. Изпъшках.
Той ме пусна, очите му бяха станали толкова тъмни, че приличаха на сапфири.
– Влажна ли си?
Бързо ставах такава. Всеки път, когато Гидиън ме погледнеше по този начин, тялото ми омекваше за него, ставаше влажно и нетърпеливо.
– Защо не провериш? – подразних го.
– Покажи ми.
Властната хапливост в командата му ме възбуди още повече. Внимателно слязох от него,
изведнъж се почувствах необяснимо свенлива. Той избута масичката за кафе с един крак,
като ми даде повече пространство да застана пред него. Погледът му се плъзна върху мен,
лицето му беше безизразно. Липсата на поощрение ме направи още по-нервна, което предполагах, че беше и намерението му.
Притискаше ме по онзи негов начин.
Изправих рамене назад, улових погледа му с моя и прокарах език по долната си устна.
Очите му се притвориха. Плъзнах палците си под еластичния колан на спортните ми шорти и ги избутах надолу, като завъртях леко бедрата си, за да изглежда повече, че правя стриптийз, и по-малко, че се чувствам неловко.
– Без бикини – промърмори той с поглед върху вулвата ми. – Ти си лошо момиче, ангелче.
Нацупих се.
– Опитвам се да съм добра.
– Разтвори се за мен – промърмори той. – Нека те видя.
– Гидиън...
Той чакаше търпеливо и знаех, че това търпение ще издържи. Независимо дали ми отнемеше пет минути, или пет часа, той щеше да ме чака. И именно затова му вярвах. Защото въпросът никога не беше дали ще му се подчиня, а кога ще бъда готова да го направя –
решение, което повечето пъти той оставяше на мен.
Застанах по-разкрачена и се опитах да забавя забързаното си дишане. Протегнах надолу двете си ръце, докоснах устните на вагината си и ги разтворих, излагайки клитора си пред

мъжа, за когото копнееше.
Гидиън се изправи бавно.
– Имаш толкова хубава вагина, Ева.
Затаих дъх, докато той се накланяше напред. Ръцете му се вдигнаха от бедрата му и хванаха моите, за да ме държат неподвижна.
– Не мърдай – заповяда той.
После започна да ме лиже с бавни плъзгания.
– О, господи – изстенах аз, краката ми трепереха.
– Седни – каза той дрезгаво и застана на колене на пода, докато се подчинявах.
Стъклото беше студено под голото ми дупе, ярък контраст с горещата ми кожа. Ръцете ми се изпънаха назад, вкопчени в отсрещния край на масата за баланс, докато той натисна и разтвори широко бедрата ми с длани, отваряйки ме изцяло. Дъхът му беше горещ върху влажната ми плът, вниманието му беше изцяло върху вулвата ми.
– Можеш да си и по-влажна.
Гледах го, дишайки тежко, докато той наведе глава и обхвана с устни клитора ми.
Топлината беше изгаряща, ударите на езика му – унищожителни. Извиках, исках да се извивам, но хватката му ме държеше здраво. Главата ми се отметна назад, ушите ми звъняха от притока на кръв и звука от стона на Гидиън. Езикът му пърхаше по стегнатите вързопчета нерви, водейки ме безмилостно към оргазъм. Стомахът ми се стегна, докато удоволствието се увеличаваше, меката коприна на косата му галеше чувствителната вътрешна страна на бедрата ми.
Нисък стон се изтръгна от мен.
– Ще свърша – изпъшках аз. – Гидиън... господи... ще свърша.
Той напъха езика си в мен. Лактите ми омекнаха, свлякох се по-надолу. Езикът му чукаше в присвиващия се отвор на вулвата ми, галеше чувствителните тъкани, дразнеше ме с обещанието за проникването, за което истински копнеех.
– Чукай ме – започнах да го умолявам.
Гидиън се дръпна назад и облиза устните си.
– Не тук.
Издадох звук на протест, докато той се изправяше, бях толкова близо до оргазма, че можех да го вкуся. Той протегна ръка към мен, помогна ми да стана, а после се изправи. Когато залитнах, ме хвана и преметна през рамо.
– Гидиън!
Но ръката му се озова между краката ми, масажирайки влажната ми набъбнала вулва, и вече не ме интересуваше как ме носи, стига да ме занесе някъде, където ще ме обладае.
Стигнахме до коридора и завихме, а после спряхме твърде бързо, за да сме стигнали спалнята му. Чух как дръжката на вратата се завърта и лампата се включва.
Бяхме в моята стая. Той ме остави на земята с лице към него.
– Защо тук? – попитах го. Може би някои мъже биха се отправили към най-близкото легло,
но Гидиън имаше повече контрол. Ако искаше да съм в другата спалня, то имаше причина за това.
– Обърни се – каза той тихо.
Имаше нещо в гласа му... в начина, по който ме гледаше...

Погледнах през рамо.
И видях люлката.
* * *
Не беше това, което очаквах.
Бях търсила секс люлки в интернет, след като Гидиън за първи път ги спомена. Това, което намерих, бяха паянтови структури, които висяха от рамката на вратата; не толкова паянтови структури, които висяха от стойки на четири крака, и такива, които висяха от халка на тавана. Всички те се състояха от някаква комбинация от вериги и каиши, които служеха като люлка за различни части на тялото. Снимките на жени, действително оплетени в проклетите неща, изглеждаха некомфортно.
Честно казано, не виждах как някой би преодолял неудобството и страха от строполяване,
да не говорим да получи оргазъм.
Трябваше да се сетя, че Гидиън ще има нещо друго наум.
Обърнах се и погледнах директно люлката. Гидиън беше изпразнил стаята в някакъв момент. Леглото и мебелите ги нямаше. Единственото нещо в стаята беше самата люлка,
окачена на здрава структура, приличаща на клетка. Широка и солидна метална платформа стабилизираше стоманени страни и таван, които поддържаха тежестта на тапициран метален стол и вериги. Червени кожени окови за китки и глезени висяха на подходящите места.
Ръцете му се обвиха около мен откъм гърба, едната му ръка се плъзна под блузата и обхвана гърдата ми, докато другата се плъзна между краката ми и пъхна два пръста в мен.
Ровейки с нос в косата ми, той целуна шията ми.
– Как се чувстваш, като гледаш това?
Помислих за момент.
– Заинтригувана. Малко неспокойна.
Устните му се извиха в усмивка върху кожата ми.
– Нека да видим как ще се чувстваш, когато си вътре в нея.
Тръпка на очакване и трепет премина през мен. От позицията на оковите си личеше, че ще бъда безпомощна, неспособна да се движа или да избягам. Неспособна да упражня какъвто и да е контрол над това, което става с мен.
– Искам да го направя по правилния начин, Ева. Не като онази нощ в асансьора. Искам да усетиш какво е, когато съм поел контрола и сме заедно в това.
Главата ми се облегна на неговата. По някакъв начин ми беше трудно да му дам съгласието,
което искаше. Носех по-малко... отговорност, когато той просто поемаше контрола.
Но това беше оправдание.
– Коя е кодовата ти дума, ангелче? – прошепна той, зъбите му драскаха леко по гърлото ми.
Ръцете му бяха вълшебни, пръстите му се плъзгаха повърхностно в мен.
– Кросфайър.
– Казваш думата и всичко спира. Кажи я отново.
– Кросфайър.
Ловките му пръсти подръпнаха зърното ми, изстисквайки го умело.
– Няма от какво да се страхуваш. Просто трябва да се облегнеш назад и да поемеш члена

ми. Ще те накарам да свършиш, без да има нужда да правиш каквото и да е.
Поех дълбоко въздух.
– Имам чувството, че между нас винаги е така.
– Пробвай по този начин – каза убедително той, ръцете му се преместиха да свалят блузата ми.– Ако не ти хареса, вместо това ще се метнем в леглото.
За секунда исках да отложа нещата, да си дам повече време всичко да улегне. Бях му обещала люлката, но той не ми натякваше това...
– Кросфайър – каза той само с дъха си, прегръщайки ме в гръб.
Не знаех дали ми напомня за моята кодова дума, или ми казва, че ме обича толкова много,
че няма думи, с които да изрази как се чувства. Така или иначе, ефектът върху мен беше същият. Почувствах се в безопасност.
Усетих и вълнението му. Дишането му се беше учестило в момента, в който бях забелязала люлката. Ерекцията му беше като стомана върху дупето ми, а кожата му бе гореща до моята.
Желанието му ускори и моето, караше ме да искам да направя всичко необходимо, за да му дам толкова наслада, колкото можеше да понесе.
Ако се нуждаеше от нещо, исках аз да бъда жената, която ще му го даде. Той ми даваше толкова много. Всичко.
– Добре – казах меко. – Добре.
Той целуна рамото ми, после застана до мен и хвана ръката ми в своята.
Последвах го до люлката, изучавайки я напрегнато. Тясната седалка беше на нивото на кръста на Гидиън, което означаваше, че трябва да ме обърне с лице към него и после да ме повдигне да седна върху стола. Устата му докосна моята в мига, в който голото ми дупе докосна хладната кожа, езикът му дразнеше линията на устните ми. Потреперих. Дали беше от хлад, от целувката, или от нервност – не знаех.
Гидиън се отдръпна, погледът му беше премрежен и горещ. Той ме нагласи в поза, като държеше веригите неподвижни, докато аз се облегна назад в седалката; тя беше поставена далеч от него, което ме накара да изпъна краката си за баланс.
– Нагласена ли си? – попита той, наблюдавайки ме внимателно.
Знаех, че въпросът се отнася за нещо повече от физическия ми комфорт. Кимнах.
Той отстъпи назад, погледът му не се откъсваше от лицето ми.
– Ще завържа глезените ти. Кажи ми, ако усетиш какъвто и да е дискомфорт.
– Добре. – Гласът ми беше задъхан, пулсът ми препускаше.
Ръката му се плъзна надолу по крака ми, милувката му беше топла и предизвикателна. Не можех да откъсна очи, докато той обвиваше тъмночервената кожа около глезена ми и пристягаше металната тока. Оковата прилягаше плътно, но не прекалено стегнато.
Гидиън се движеше бързо и уверено. Миг по-късно другият ми крак също бе окован.
Той ме погледна.
– Добре ли си дотук?
– Правил си това и преди. – Нацупих се. Действията му изглеждаха прекалено опитни, за да е начинаещ.
Той не отговори. Вместо това започна да се съблича така бавно и методично, както ме оковаваше.
Като хипнотизирана алчно попивах всеки сантиметър разкрита кожа. Съпругът ми имаше

такова невероятно тяло. Беше толкова твърд и стегнат, толкова мъжествен. Беше невъзможно да не се възбудя, като го видя гол.
Езикът му се плъзна по дължината на долната му устна с небрежна еротична милувка.
– Все още ли си добре, ангелче?
Гидиън знаеше с точност какво ми причинява видът му, а фактът, че беше достатъчно арогантен да използва тази слабост срещу мен, ме възбуждаше дори повече. Господ ми беше свидетел, че правех същото с него, когато имах възможност.
– Толкова си секси, мамка му – казах, облизвайки собствените си устни.
Той се усмихна и тръгна към мен, плътният му дълъг член се извиваше нагоре до пъпа му.
– Мисля, че това наистина ще ти хареса.
Нямаше нужда да питам защо го казва – беше очевидно, когато стигна до мен и взе ръцете ми в своите. Изгледът ми към него от седалката на люлката беше безпрепятствен. От бедрата нагоре той беше изцяло изложен на показ между разтворените ми крака.
Той се наведе и ме целуна отново. Нежно. Сладко. Изстенах от неочакваната нежност и от мекотата на вкуса му.
Като пусна едната ми ръка, той се пресегна между нас, хвана члена си, насочи го надолу и го потърка между устните на вагината ми. Широката главичка се плъзна леко в хлъзгавината на желанието ми, а после побутна оголения ми клитор. В мен се разля наслада и открих точно колко безпомощна бях. Не можех да извия бедрата си. Не можех да стегна вътрешните си мускули, за да уловя усещането.
Слабо скимтене се изтръгна от мен. Имах нужда от повече, но можех само да чакам той да ми го даде.
– Имаш ми доверие – прошепна той срещу устата ми.
Не беше въпрос, но въпреки това отговорих:
– Да.
Гидиън кимна.
– Хвани веригите.
Над главата ми имаше окови за китки. Запитах се защо той не ги използваше, но му се доверих, че знае най-добре. Ако не мислеше, че съм готова, беше, защото ме познаваше толкова добре. В някои отношения ме познаваше по-добре, отколкото самата аз себе си.
Любовта, която изпитвах към него, се разстла в гърдите ми, докато ме изпълни, избутвайки настрани остатъците от страх, които дебнеха в тъмните ъгълчета на ума ми. Никога не се бях чувствала толкова близо до него, не бях предполагала, че е възможно да вярваш в някого толкова безрезервно.
Направих това, което Гидиън заповяда, и хванах веригите. Той отново пристъпи близо,
мускулите на корема му блестяха с първата роса на изпотяването. Можех да видя как пулсът бие върху шията му, ръцете му, пениса му. Сърцето му препускаше като моето. Главата на члена му беше влажна от възбуда колкото и вулвата ми. Гладът между нас беше като нещо живо в тази стая, плъзгаше се пъргаво около нас, ограничавайки света единствено до нас двамата.
– Не се пускай – заповяда той и ме изчака да кимна в съгласие, преди да продължи.
Хвана веригата там, където тя се срещаше със седалката. С другата ръка насочи члена си към цепката ми. Дебелият връх дразнещо се притисна в мен, предизвикваше ме с обещание

за удоволствие. Дишах тежко, докато го чаках да направи крачката напред, която щеше да го плъзне вътре в мен; болеше ме сърцевината от нуждата да бъде запълнена.
Вместо това той хвана седалката на стола с двете си ръце и ме наниза върху члена си.
Звукът, който раздра гърлото ми, беше нечовешки, дивашкото еротично усещане да бъда толкова дълбоко пронизана ме накара да подлудея. Той потъна дълбоко с това единствено лесно плъзгане, тялото ми беше неспособно да опита каквато и да е съпротива.
Гидиън изръмжа, през мощното му тяло премина вибрация.
– Мамка му – изсъска той. – Вулвата ти е толкова добра.
Опитах се да се протегна към него, но той отблъсна люлката назад, изхлузвайки ме от твърдата си като камък ерекция. Усещането за празнота ме накара да изстена от покруса.
– Моля те – умолявах го нежно.
– Казах ти да не се пускаш – каза той с порочен блясък в очите.
– Няма – обещах и се вкопчих във веригите с такава сила, че ме заболя.
Той сви ръце и ме придърпа обратно, наниза ме на члена си. Пръстите на краката ми се свиха конвулсивно. Усещането за безтегловност, за пълна капитулация, беше неописуемо.
– Говори ми – изрече грубо той. – Кажи ми, че това ти харесва.
– По дяволите. – Задъхвах се, усещах как по тила ми се стича пот. – Не спирай.
В един момент ме държеше неподвижно, а в следващия ме залюляваше плавно, вагината ми се плъзгаше напред-назад върху твърдия член на Гидиън със зашеметяваща скорост. Тялото му работеше като добре смазана машина; ръцете, гърдите, мускулите на корема и бедрата му се напрягаха от усилието да управляват майсторски люлката. Гледката на властните му движения, силата на концентрацията му в това да достави наслада и на двама ни, усещането,
че помпа толкова дълбоко и бързо в мен...
Стигнах до оргазъм с писък, неспособна да удържа вълната, която се втурна през мен. През това време той ме чукаше, лицето му беше зачервено и белязано от похот. Никога не бях свършвала толкова силно, толкова бързо. За един безкраен момент не можех да виждам,
нито да дишам, тялото ми се тресеше от удоволствие, по-свирепо от всичко, което бях чувствала преди.
Люлката забави, а после спря. Гидиън дойде една крачка по-близо, за да остане потопен в мен. Миришеше на поквара, примитивно. Чист грях и секс.
Ръцете му обхванаха лицето ми. Пръстите му отместиха кичури коса от влажните ми бузи.
Вулвата ми се свиваше около него, осъзнавах колко твърд и плътен беше все още.
– Ти не свърши – казах обвинително, чувствах се прекалено уязвима след лудостта на собствения ми оргазъм.
Гидиън завладя устата ми с груба, настойчива целувка.
– Ще окова китките ти. После ще свърша в теб.
Зърната ми се втвърдиха в болезнени връхчета.
– О, господи.
– Имаш ми доверие – каза отново той, погледът му изучаваше лицето ми.
Докоснах го, докато все още можех, ръцете ми се плъзнаха по хлъзгавите му от пот гърди,
усетих отчаяното биене на сърцето му.
– Повече от всичко.

19
– Добро утро, шампионе.
Погледнах през рамо при звука от гласа на Ева и се усмихнах, докато я гледах как заобикаля кухненския плот, запътвайки се към машината за кафе. Косата ѝ беше буйно оплетена,
краката ѝ изглеждаха секси под ръба на тениската, която носеше.
Обърнах отново вниманието си към печката и пържените филийки, които приготвях в тигана, и я попитах:
– Как се чувстваш?
– Хм...
Погледнах я и видях, че се е изчервила.
– Ожулена – каза тя, като сложи каната за кафе в машината. – Дълбоко вътре.
Ухилих се. Люлката я беше поставила перфектно, позволявайки оптимално проникване.
Никога преди не бях стигал толкова дълбоко в нея. Бях мислил за това цяла сутрин и бях решил, че ще говоря с Аш относно плановете му за ремонта. Една от спалните трябваше да има две гардеробни – едната за дрехи, другата за люлката.
– Боже – промърмори тя. – Да можеш да си видиш самодоволната усмивка. Мъжете са свине.
– А аз пък слугувам тук над печката заради теб.
– Да, да. – Тя ме плесна по задника, докато ме подминаваше с димяща чаша кафе в ръка.
Хванах я за талията, преди да се отдалечи достатъчно, и я целунах бързо и силно по бузата.
– Снощи беше невероятна.
Бях усетил така ясно как нещо между нас си пасва на мястото – промяната беше толкова осезаема, колкото пръстените, които носех на ръцете си, и аз я ценях не по-малко от тях.
Ева ми отправи ослепителна усмивка, а после отвори хладилника и извади картонената кутия с мляко и сметана. Докато си сипваше, аз сложих пържената филийка в чиния.
– От известно време искам да поговоря с теб за нещо – каза тя, като се присъедини към мен на масата и се настани на високия стол.
Вдигнах вежди.
– Добре.
– Бих искала да се включа в работата на фондация „Кросроудс“ финансово и административно.
– Това обхваща много неща, ангелче. Кажи ми какво имаш предвид.
Тя сви рамене и взе вилицата.
– Мислех си за парите от споразумението, които получих от бащата на Нейтън. Просто си седят в банката и след това, през което мина Мегуми... осъзнах, че трябва да направя нещо с тази сума, и не искам да чакам. Ще ми се да се включа във финансирането на програмите,
предлагани от „Кросроудс“, и да помогна с идеи как да ги разширим.
Усмихнах се вътрешно – доволен бях да видя, че върви в правилната посока.
– Добре. Ще измислим нещо.
– Наистина? – Ева, лъчът светлина в моя свят, засия като слънцето.
– Разбира се. Бих искал и аз да отделя повече време за това.

– Можем да работим заедно! – Тя заподскача нагоре и надолу. – Развълнувана съм, Гидиън.
Позволих на усмивката си да се покаже.
– Виждам.
– Просто го чувствам като естествена крачка напред за нас. Продължение на двама ни всъщност. – Тя заби ножа в храната си и сложи една хапка в устата си. Изрази с доволен звук задоволството си. – Вкусно – каза с пълна уста.
– Радвам се, че ти харесва.
– Секси си и можеш да готвиш. Аз съм късметлийка.
Реших да не ѝ казвам, че сутринта бях свалил рецептата от интернет. Вместо това обмислих това, което ми каза.
Бях ли направил тактическа грешка, действайки твърде прибързано с Марк? Ако бях оставил нещата така още известно време, Ева вероятно щеше сама да реши да дойде да работи в „Крос индъстрис“.
Но можех ли да си позволя лукса да ѝ дам още време, когато Ландън бе толкова близо до целта? Дори сега не смятах така.
Понеже исках да смекча всеки възможен лош развой на събитията, обмислих предимствата на това да повдигна въпроса за преместването на Марк в „Крос индъстрис“ сега вместо по- късно. Ева беше отворила вратата, като заговори за това двамата с нея да работим заедно.
Ако не минех през нея, рискувах тя да разбере по друг начин.
Бях поел този риск в събота, знаейки, че Ева и Марк са приятели, които си говорят и извън работа. Би могъл да ѝ се обади по всяко време, но заложих на това, че първо ще иска да го обмисли, да го обсъди с партньора си и да приеме факта, че ще напусне „Уотърс Фийлд и
Лийман“.
– Аз също трябва да поговоря за нещо с теб, ангелче.
– Цялата съм в слух.
Тъй като целях да изглеждам небрежно, хванах кленовия сироп и изсипах малко в чинията си.
– Предложих работа на Марк Гарити.
Последва момент на изумена тишина, а после:
– Направил си какво?
Тонът на гласа ѝ потвърди, че съм бил прав да ѝ кажа истината по-рано, а не по-късно.
Погледнах я. Тя се взираше в мен.
– Поканих Марк да работи за „Крос индъстрис“ – повторих аз.
Лицето ѝ пребледня.
– Кога?
– В петък.
– В петък – повтори тя. – Днес е неделя. И ми казваш това едва сега?
След като въпросът беше реторичен, не ѝ отговорих, избирайки да изчакам и да преценя по-добре ситуацията, преди да влоша нещата повече.
– Защо, Гидиън?
Предприех същия подход, който бях използвал с Марк: казах фрагментите от истината,
които звучаха най-правдоподобно.
– Той е добър служител. Ще допринесе много за екипа.

– Глупости. – Цветът се върна на лицето ѝ в гневна вълна. – Не ми говори отвисоко.
Лишаваш ме от работа и не ти е минало през ума първо да обсъдиш това с мен?
Смених тактиката.
– „Ланкорп“ са поискали Марк директно, нали?
Тя остана безмълвна за момент.
– Затова ли е всичко? Конзолата „Фейз уан“? Сериозно ли говориш, мамка му?
Бях се питал какъв продукт ще използва Райън Ландън като извинение да потърси Ева.
Изненадах се, че е избрал продукт, толкова важен за основната му линия, а после се порицах за това, че не съм го предвидил.
– Не отговори на въпроса ми, Ева.
– Какво значение има, по дяволите? – избухна тя. – Да, поискаха Марк. И какво от това? Не искаш конкурентите ти да го ползват? Да не се опитваш да ми кажеш, че това е било бизнес решение?
– Не, това беше лично. – Oставих приборите. – Ерик Ландън, бащата на Райън Ландън,
инвестира много при баща ми и загуби всичко. Райън Ландън се опитва да ме унищожи oще оттогава.
Бръчка се вряза между веждите ѝ.
– Значи не си искал да работим по никакви кампании с него? Това ли ми казваш?
– Казвам, че Райън Ландън е поискал Марк, за да стигне до теб.
– Какво? Защо? – По лицето ѝ се смесваха раздразнение и гняв. – Той е женен, за бога.
Доведе жена си на обяд с нас миналия ден. Нямаш причина да ревнуваш.
– Той не би се интересувал от теб по този начин – съгласих се. – Става дума по-скоро за триумфа да работиш за него. Иска удовлетворението от това да знае, че може да даде заповед и ти ще трябва да скочиш и да я изпълниш.
– Това е смешно.
– Не знаеш цялата история, Ева. Колко години той прекара в опити да се конкурира с мен по всеки възможен начин. Всяко бизнес решение, което взема, е продиктувано от нуждата му да пренапише връзката между имената Ландън и Крос. Всеки успех, който е имал, е бил придружен от споменаването на баща му, как той не е успял да види моя като измамник и какво е коствало това на семейството му.
– Разбира се, че не знаех – каза студено тя. – Защото не си сметнал за необходимо да ми кажеш.
– Сега ти казвам.
– Когато вече няма значение!
Тя слезе от високия стол и излезе бясно от кухнята.
Тръгнах след нея, както винаги правех.
– Ева.
Улових я за лакътя, но тя се изтръгна и се завъртя с лице към мен.
– Не ме докосвай!
– Не ми обръщай гръб – изръмжах. – Ако ще се караме, да приключим с това.
– На това разчиташ, нали? Мислиш, че ще си правиш каквото искаш, а после ще замажеш положението с чукане или сладки приказки. Но не можеш да поправиш това, Гидиън. Този път не можеш да кажеш няколко думи или да ме изчукаш, докато загубя ума си, и да ти се

размине.
– Да поправя какво? Видях някой да прави маневра, за да се възползва от теб, и се погрижих за това.
– Така ли виждаш нещата? – Тя сложи ръце на хълбоците си. – Аз не ги виждам така изобщо. Ландън поема риска. Ами ако аз и Марк свършим зле работата? Той е заложил много на „Фейз уан“.
– Именно. Във фирмата си той разполага с хора за реклама, маркетинг и промоции, точно както и аз. Защо ще взема нещо, в което дори според моите стандарти е вложил цяло състояние, и ще го поставя в опасност от грешки или тотален провал?
Тя вдигна ръце и изсумтя.
– Ясно – казах хапливо. – Не можеш да отговориш на това, защото няма добър отговор. Това е ненужен риск. Единствените хора, които се занимават с пускането на следващото поколение „Джен тен“, са тези, чиито души притежавам.
– Какво искаш да кажеш?
– Че Ландън е чакал дълго време да си получи своето от Крос. Може би не го интересува, че си се омъжила в тази фамилия. Не знам какво има наум. Най-малкото ни поставя в позиция,
при която не можем да споделяме информация един с друг.
Веждите ѝ се повдигнаха.
– И с какво това е по-различно от начина, по който връзката ни функционира по принцип?
– Недей. – Ядосан на ината ѝ, стиснах ръце отстрани на тялото си. – Не обръщай нещата към нас, когато всъщност става дума за него. Проклет да съм, ако Ландън те прекара през ада заради мен.
– Не казвам, че не си прав! Ако ми беше казал за това, щях сама да взема правилното решение. Вместо това ти ме принуди да напусна работа, която обичам!
– Задръж малко. Какво решение би взела?
– Не знам. – Тя ми отправи хладна и сурова усмивка, която накара кръвта ми да се смрази. –
И сега никога няма да разберем.
Отново ми обърна гръб.
– Спри.
– Не – подхвърли през рамо тя. – Отивам да се облека. А после си тръгвам.
– Друг път. – Последвах я в спалнята.
– Не мога да бъда около теб точно сега, Гидиън. Дори не искам да те гледам.
Умът ми препускаше, търсех да кажа нещо, което би я успокоило.
– Марк още не е приел работата.
Тя поклати глава и издърпа едно чекмедже, от което извади чифт шорти.
– Ще го направи. Сигурна съм, че си му отправил оферта, на която не може да откаже.
– Ще я оттегля. – Господи. Давах на заден ход и това ме дразнеше, но тя беше толкова ядосана, че не можех да достигна до нея. Никога преди не я бях виждал така далечна.
Отдалечена и недостижима. Бяхме по-близки отвсякога след лудата еротична нощ, която бяхме преживели, и сега отношението ѝ беше непоносимо.
– Не си прави труда, Гидиън. Вредата е сторена. Но ще получиш добър служител, който ще допринесе много за екипа ти. – Тя нахлузи шортите и влезе в гардеробната.
Тръгнах плътно зад нея и препречих изхода, докато тя нахлузваше чехлите си.

– Слушай ме, по дяволите. Те идват за теб. Всички. Искат да се докопат до мен чрез теб.
Правя най-доброто, което мога, Ева. Опитвам се да ни защитя по единствения начин, който познавам.
Тя спря с лице към мен.
– Това е проблем. Защото този начин не ме устройва. Никога няма да ме устройва.
– По дяволите, опитвам се!
– Всичко, което трябваше да направиш, е да говориш с мен, Гидиън. Бях почти стигнала до това и сама. Да работя с теб в „Кросроудс“, беше само първата стъпка. Щях да взема решението да работя с теб, а ти отне това от мен. Отне го и от двама ни. И никога няма да си го върнем.
Ледената окончателност на тона ѝ ме накара да обезумея. Можех да се справя, когато дискусиите ни се изостряха. Можех да извъртя нещата и да сменя стратегията в движение.
Това, което не можех да понеса, беше Ева да се изплъзне от хватката ми. Когато бяхме изрекли обетите си, бях взел окончателното решение да се откажа от всичко – от амбицията си, от гордостта си, от сърцето си, – за да се държа за нея. Ако не можех да правя това, нямах нищо.
– Не ми хвърляй това в лицето сега, ангелче – предупредих я. – Всеки път, когато повдигах въпроса да работим заедно, ти ми отказваше.
– И затова реши да ме прегазиш директно?
– Исках да ти дам време! Имах план. Щях да те съблазня с възможностите, да те оставя да решиш, че най-добрият начин да развиеш потенциала си е рамо до рамо с мен.
– Трябвало е да се придържаш към плана. Махни се от пътя ми.
Останах на място.
– Как бих могъл да се придържам към плана в последните няколко седмици? Докато ти се мислиш за праведна, помисли за това, през което трябваше да мина аз. Брет, проклетата ви касета, Крис, брат ми, терапията, Айрланд, майка ми, Ан, Корин, шибаният Ландън...
Ева скръсти ръце.
– Трябва да понесеш всичко това сам, а? Аз твоя съпруга ли съм наистина, Гидиън? Дори не съм ти приятелка. Сигурна съм, че Ангъс и Раул знаят повече за живота ти, отколкото аз.
Араш също. Аз съм просто хубавата путка, която чукаш.
– Млъкни.
– Искам да се махнеш от пътя ми, преди да е станало по-грозно.
– Не мога да те пусна да си тръгнеш. Знаеш, че не мога. Не и по този начин.
Челюстта ѝ се стегна.
– Искаш от мен да ти дам нещо, което в момента нямам. Напълно празна съм, Гидиън.
– Ангелче... – Протегнах ръце към нея, гърдите ме стягаха толкова силно, че едва дишах.
Опустошението, изписано на лицето ѝ, ме убиваше. Бих унищожил всеки, който поставеше това изражение на лицето ѝ, но този път го бях направил аз. – Какво значение има, ако и бездруго си щяла да вземеш това решение?
– Трябва да спреш да говориш – каза тя дрезгаво. – Защото всяка дума, която излиза от устата ти, ме кара да мисля, че сме толкова далеч един от друг в това отношение, че въобще не е трябвало да се женим.
Ако ме беше намушкала в гърдите, едва ли щеше да ме заболи повече. Въздухът в

гардеробната стана горещ и спарен, изсуши гърлото ми и накара очите ми да пламнат. Подът сякаш се наклони под краката ми, основата на целия ми живот се разклати, докато Ева се отдалечаваше все по-далеч и по-далеч.
– Кажи ми какво да направя – прошепнах.
В очите ѝ заблестя влага.
– Пусни ме да си тръгна засега. Дай ми малко пространство, за да помисля. Няколко дни...
– Не. Не!
Паниката ме разлюля така, че се принудих да хвана дръжката на вратата, за да остана прав.
– Може би няколко седмици. Все пак трябва да си намеря нова работа.
– Не мога – задъхах се, опитвайки да си поема въздух. Черен кръг се разстла пред очите ми,
докато тя остана едничката светла точка. – За бога, искай нещо друго, Ева!
– Трябва да помисля какво да правя сега. – Тя потърка грубо челото си с пръсти. – И не мога да мисля, когато ме гледаш така. Не мога да мисля...
Тя тръгна покрай мен и аз я хванах за ръцете, целунах я и изстенах, когато усетих как за секунда омеква. Вкусих я, вкусих сълзите ѝ. Или може би бяха моите.
Ръцете ѝ се вплетоха в косата ми, сграбчиха я, дръпнаха я силно. Тя обърна главата си настрани и се откъсна от натиска на устните ми.
– Кросфайър – изплака, думата изплющя като изстрел.
Освободих я рязко, препъвайки се назад, независимо че умът ми крещеше да се вкопча в нея.
Пуснах я и тя си отиде от мен.
* * *

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: