Обсебена от теб
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
Разделихме се на двайсетия етаж, където тя излезе от асансьора и влезе във фоайето на „Уотърс Фийлд и Лийман“. Бях твърдо решен да я взема в моя екип, за да работи за мен. Всеки ден разсъждавах върху стратегията за постигането на тази цел. Когато стигнах в офиса си, асистентът ми вече беше на бюрото си. – Добро утро – поздрави ме Скот и стана, щом видя, че приближавам. – Пиарът се обади преди няколко минути. Получават необичайно голям брой запитвания относно слух, че сте се сгодил за госпожица Трамел. Искат да знаят как да отговарят. – Кажи им да потвърдят. Минах покрай него и отидох до закачалката в ъгъла зад бюрото ми. Той ме последва. – Поздравления. – Благодаря. Свалих сакото си и го закачих. Когато погледнах Скот отново, видях, че се усмихва. Скот Рейд се справяше с огромния брой задачи, които му поставях, с внимание и без много шум, поради което останалите често го подценяваха и той оставаше някак незабелязан. Не бяха малко случаите, когато наблюденията му върху някои хора се бяха оказали изключително проницателни и сега му плащах прекалено много за позицията, която заемаше, само и само да не реши да отиде да работи другаде. – С госпожица Трамел ще се оженим до края на тази година – продължих аз. – Всички заявки за интервюта на когото и да е от двама ни трябва да минават през „Крос индъстрис“. Кажи същото и на охраната долу. Никой не трябва да стигне до нея, преди първо да е говорил с мен. – Ще ги уведомя. Освен това господин Мейдани искаше да му съобщя, когато пристигнете. Моли да му отделите няколко минути преди събранието тази сутрин. – Готов съм да го приема, когато пожелае. – Чудесно – заяви Араш Мейдани и влезе в кабинета ми. – Беше време, когато идваше тук преди седем часа. Започваш да се отпускаш, Крос. Хвърлих към адвоката един предупредителен поглед, но не му се ядосах. Араш живееше, за да работи, и беше невероятно добър в професията си, тъкмо това бе причината, поради която го измъкнах от предишния му работодател. Беше най-упоритият адвокат, който някога бях срещал, и с годините не се бе променил. Посочих с жест един от двата стола пред бюрото ми, седнах и го наблюдавах как се намества в него. Тъмносиният му костюм беше семпъл, но изработен по поръчка, къдравата му черна коса бе подстригана в идеална линия. Острите му интелигентни очи проблясваха, а в усмивката му се четеше по-скоро предупреждение, отколкото поздрав. Освен че работеше за мен, двамата бяхме приятели и аз високо ценях прямотата и искреността му. – Получихме интересно предложение за имота на Трийсет и шеста – каза той. – О! Изпитвах смесени чувства по въпроса и това ме накара да забавя отговора си. Хотелът, който Ева толкова много мразеше, щеше да продължава да е проблем, докато бе моя собственост. – Това е много добре. – Това е доста любопитно – натърти той и подпря глезена на единия си крак на коляното на другия, – като се има предвид колко бавно се възстановява пазарът. Трябваше доста да се поровя, за да открия, че предложението идва от фирма, свързана с „Ланкорп“. – Интересно. – Твърде нахално от тяхна страна. Ландън знае, че следващата оферта е много по-ниска от тяхната – с около десет милиона по-точно. Предлагам да изтеглим имота от пазара и да пробваме отново след година-две. – Не. – Облегнах се назад и махнах с ръка, за да покажа, че отхвърлям предложението му. – Нека го вземе. Араш премигна. – Будалкаш ли ме? Защо толкова бързаш да се отървеш от този хотел? „Защото не мога да продължа да го притежавам, без да наранявам съпругата си.“ – Имам си причини. – Точно така ми отговори и преди няколко години, когато те посъветвах да го продадеш, а ти предпочете да налееш милиони в реновирането му. А сега, когато най-после започваш да печелиш от него, искаш да го изтъргуваш, при положение че пазарът все още не се е стабилизирал, и то на човека, който иска да те унищожи. – Няма неподходящ момент за продажба на недвижим имот в Манхатън. „И определено няма неподходящ момент да се отърва от нещо, което Ева нарича моята секс Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|