Общ поглед върху"моделът ктб"

Под “задължения на КТБ АД” в таблицата се разбират всички получени от нея депозити от вложители, дружества и други банки, както и други задължения в резултат на оперативната й дейност – чийто размер е несъществен.

Брутният обществен продукт представлява крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в Република България през съответната година. Данните са официалните, оповестени от Националния статистически институт. Както се вижда, за десетгодишния период, делът на привлечените от икономиката средства в КТБ АД нараства седемкратно, към 31.12.2013 г., тези средства са измерим и съществен по влиянието си дял от брутния обществен продукт.

Приходите по Закона за държавния бюджет представляват планираните от държавата бюджетни постъпления за съответната година. Както се вижда, съотношението на управляваните от Банката привлечени средства спрямо управляваните от държавата бюджетни средства нараства десетократно в десетгодишния период, и към 31.12.2013 г., Банката управлява парични средства, равняващи се на 1/3 от държавния бюджет, управляван от Министерския съвет.

Горепосочените дялове ясно показват мащаба на икономическо влияние, което е имала КТБ АД. Както и мащаба на щетите, които може да доведе недобросъвестното прилагане на вредни икономически и банкови практики. И които реално довежда.

В момента на поставянето й под особен надзор, КТБ АД е четвъртата по големина банка, чиито активи към края на м. март 2014 г. възлизат вече на 7.3 млрд лева. (равняващи се на 8.44% от активите на банковата система и на 9.44% от БВП). От тях, гарантираните вложения са на стойност близо 3.7 млрд. лева. Натрупаните средства във Фонда за гарантиране на влоговете в банките от премийни вноски на банките към м. октомври 2014 г. възлизат на 2.1 млрд. лева. Недостигът за покриване на гарантираните вложения се финансира чрез заеми от централния бюджет, като за целта е прието допълнение в Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Изменението, публикувано в ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., дава правото на Министерски съвет да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете заеми в размер до 2 млрд. лева, обезпечени с активи на Фонда, включително и с бъдещите вземания на Фонда към банките за годишни премийни вноски.

Стойностната щета, която “Моделът КТБ” пряко нанася върху икономиката, се измерва с два компонента: стойността на изплатените гарантирани влогове отстрана на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и стойността на депозитите и задълженията, в размер на гарантирания от Фонда, които вложители, депозанти и други кредитори загубват.

Размерът на щетата, произхождащ от плащанията по гарантирани влогове ясно проличава от Годишния отчет за 2015 г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Изплащането на гарантираните влогове в КТБ АД започва на 4.12.2014 г. при спазване на законовоустановения срок след отнемането на лиценза на Банката от БНБ на 6.11.2014 г. Основната част от подлежащите на изплащане депозити в размер на 3 196 457 хил. лева, или 87.18%, на над 89 хил. вложители са изплатени до края на 2014 г. През 2015 г. изплащането продължава с по-бавни темпове и намалени обеми. Чрез клоновата мрежа на деветте обслужващи банки през 2015 г. са изплатени още 469 920 хил. лева на 21 хил. вложители в Банката. Така от началния ден на изплащането – 4 .12.2014 г., до края на м. декември 2015 г. са изплатени общо 3 666 377 хил. лева., или 99.30% от общата сума на подлежащите на изплащане влогове в КТБ АД на над 110 хил. вложители на Банката. Следващата таблица съдържа точна информация за изплатените към съответната дата гарантирани влогове и броя вложители, които са удовлетворени:

Дата	Изплатени влогове
	брой вложители	сума (лв.)
30.06.2016 г.	111,115	3,674,884,365
31.03.2016 г.	110,970	3,671,626,130
31.12.2015 г.	110,573	3,666,377,459
30.09.2015 г.	109,830	3,656,412,483
30.06.2015 г.	108,208	3,623,289,933
31.03.2015 г.	104,508	3,554,214,274
31.12.2014 г.	89,291	3,196,457,571

Законът позволява на вложителите да се разпореждат с гарантираните си суми в срок до 5 години от началния ден на изплащането. В първия ден на изплащането 25 000 вложители в КТБ АД (в несъстоятелност) са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на 1.19 млрд. лева (32% от подлежащите на изплащане суми). За първите три дни изплатените суми на вложителите възлизат на 2.04 млрд. лева (55% от подлежащите на изплащане суми). За 20 работни дни са изплатени над 90% от подлежащите на гаранция влогове. Към 16.03.2015 г. са изплатени 3.53 млрд. лева, или над 95% от гарантираните депозити.

Във връзка с изплащане на гарантираните депозити в КТБ АД на 3.12.2014 г. Фондът сключва договор за заем с Министъра на финансите в размер до 2 000 000 хил. лева, от които към 31.12.2015 г. са усвоени 1 675 000 хил. лева. На 23.01.2015 г. Фондът сключва и договор за особен залог на вземания с държавата, въз основа на който учредява по реда на ЗОЗ и във връзка с чл. 18, ал. 5 от ЗГВБ (отменен) в полза на Република България особен залог на свои вземания в общ размер на 2 000 000 хил. лева, представляващи настоящи и бъдещи вземания за годишни премийни вноски във ФГВБ до 2020 г., както и вземания, за които Фондът се е суброгирал по реда на чл. 24 от ЗГВБ (отменен).

Към края на 2015 г. задълженията на ФГВБ по заема от МФ за изплащане на гарантираните депозити в КТБ АД са в размер на 1710.01 млн. лева (1675 млн. лева главница и 35.01 млн. лева начислени лихви), като през 2015 г. Фондът е усвоил общо 225 млн. лева. Тъй като средствата по заема от МФ са целеви, във връзка с изплащането на гарантираните влогове в КТБ АД, те не се разглеждат като част от инвестиционния портфейл. На 15.04.2015 г. ФГВБ извършва и първото лихвено плащане по заема в размер 16.575 млн. лева

Cлед отнемането на лиценза на КТБ АД ФГВБ встъпва в правата по гарантираните депозити, които са признати в счетоводните отчети за финансовото състояние на база разумни и достоверно определени предположения за тяхната възстановима стойност към датата на финансовия отчет. Преценката е изготвена на базата на данни от неодитирания отчет на КТБ АД към 31.12.2014 г., както и на допълнителна информация, получена от квесторите на КТБ АД по искане на ФГВБ. Според тази информация в отчета на Банката са отразени оценките на активите, извършени от АФА ООД, Ърнст енд Янг Одит ООД и Делойт Одит ООД към 30.09.2014 г., актуализирани от Банката към 31.12.2014 г. съгласно приетата от Банката счетоводна политика.

Общата сума на активите в неодитирания отчет на Банката към 31.12.2015 г. е 1 799 532 хил. лева.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: на първо място са вземанията, обезпечени със залог или ипотека — от получената сума при реализацията на обезпечението; на второ място са вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот; следват разноските по несъстоятелността, след което следват вземания, за които ФГВБ се е суброгирал, и вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, след което се удовлетворяват останалите кредитори на Банката.

В резултат на извършения от Фонда анализ, очакваната стойност на свободните активи на КТБ АД (без заложените такива), които могат да бъдат използвани за удовлетворяване на останалите кредитори, се редуцира до 1 156 594 хил. лева

Общата сума на привлечените средства в КТБ АД възлиза на 5 615 004 хил. лева към 31.12.2014 г. От тях привлечените средства по депозити, без тези на банки и други финансови институции, са в размер на 5 313 608 хил. лева. Обезпечени със запор на ДЦК са вземания в размер на 125 989 хил. лева. Сумата на вземанията, за които Фондът се е суброгирал към 31.12.2015 г., е 3 703 345 хил. лева, а вземанията на вложителите, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, възлизат на обща стойност 978 856 хил. лева. Останалите са вземания на кредитори от по-нисък ред.

Процентното съотношение на сумата на вземанията, за които ФГВБ се е суброгирал, към общата сума на вземанията на кредиторите от същия ред е 71.37%. Този процент представлява дела, който ФГВБ следва да получи при осребряване на активите на КТБ АД. Сумата на вземането, което ФГВБ записва в баланса си е нетната настояща стойност, оценена по метода на дисконтиране на бъдещите парични потоци (получените средства от продажбата на активите, намалени с разходите по несъстоятелността) за очаквания период, в рамките на който масата на несъстоятелността на КТБ АД ще бъде осребрена. След направен анализ, и при описаните по-горе предположения и методология, ръководството на ФГВБ оценява, че към 31.12.2015 г. нетната настояща стойност на вземанията на ФГВБ от КТБ АД е в размер на 814 054 хил. лева.

Следователно, стойностният размер на вредата, причинена от “Моделът КТБ” може приблизително да бъде определена, както следва:

а) Щета за държавния бюджет – 1 710 010 хил. лева (по данни от годишния отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2015 г.). Сумата представлява размера на усвоените от отпуснатия държавен заем в размер на до 2 млрд. лева средства, олихвени съответно.

б) Щета за Фонда за гарантиране на влоговете в банките – 2 028 345 хил. лева (3 703 345 хил. лева общ размер на вземанията, за които Фондът се е суброгирал, минус 1 675 000 хил. лева, отпуснати от държавния бюджет под формата на заем за покриване на недостига на Фонда).

в) Щета за негарантираните вложители – 978 856 хил. лева (по данни от годишния отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2015 г.).

г) Тези щети се очаква да бъдат частично възстановени очакваната стойност на свободните активи на КТБ АД (без заложените такива), които ще бъдат използвани за удовлетворяване на вземанията на Фонда и които по негова оценка са в размер на 814 054 хил. лева. Предвид описания начин на функциониране на "Моделът КТБ" възстановените на Фонда суми най-вероятно ще са символични и най-ниските познати в световната история при банкови фалити.

Всичко очаквана вреда след компенсирането с очакваните постъпления от несъстоятелността на КТБ АД: 3 903 157 хил. лева (4 717 211 – 814 054). Тази очаквана вреда има икономическо значение, като включва предполагаемата възможност за частично възстановяване на загубите от функционирането на “Моделът КТБ”.

Вредата има и едни неизмерими по стойност компоненти. По отношение на похарчените от държавния бюджет средства, това е загубената полезност от ползването на тези средства за постигане на желаната от държавата и обществото бюджетна политика. По отношение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – по същество, целият му финансов резерв е изразходен изцяло за гарантираните вложители в КТБ АД, като Фондът е заложил и всички свои очаквани постъпления до 2020 г. с цел възстановяване на заема от държавния бюджет. Фондът ще започне да формира свой резерв за покриване на гарантирани влогове чак след 2020 г. През целия този период, докато се натрупа някакъв разумен като стойност резерв, ако някоя търговска банка изпадне в несъстоятелност, Фондът няма да може да изпълни предназначението си и гарантираните влогове ще следва отново да бъдат изплатени от държавата. Всъщност, можем само да се надяваме през следващите поне 5 години, никоя друга банка да не пострада финансово и да не изпадне в несъстоятелност, защото покриването на гарантираните влогове ще се извърши на практика директно от държавния бюджет, с произхождащите от това бюджетен дефицит, преструктуриране на разходи и санкции от страна на Европейската комисия заради прекомерния дефицит. По отношение на негарантираните вложители – за тях психологическите ефекти вероятно са множество, като със сигурност е налице загуба на доверие както към банките като събирателно понятие, така и към способността на държавните институции и в частност БНБ своевременно да реагират и отстраняват порочните банкови практики и дейности.

“Моделът КТБ” не възниква инцидентно, случайно, в хода на функциониране на Банката. Той е изначало наложен стереотип на порочна банкова практика, произхождащ от архетипа на поведение и мислене на лицата, които го осъществяват. Още от самото начало, когато контролът и управлението над КТБ АД бива овладян от обв. Цветан Василев, се възприема и налага като действаща практика прилагането на стереотипа на еднолично и рисково управление и финансиране на контролирани от самия него проекти и дружества. Прекият ефект от това е, че предоставеното рисково финансиране под формата на банкови кредити на свързани дружества, води до едно трайно съотношение на невъзвръщаемост на вземанията и активите. Към момента на отнемането на лиценза на Банката, задълженията й към депозанти, вложители и други лица възлизат на 5 621 млн. лева по данни от неодитирания й баланс за 2014 г. Установената щета под формата на несъбираеми вземания и активи възлиза на 3 903 млн. лева, т.е. съотношението на непокритие на задълженията с активи е 69,4 %. При хипотезата за стереотипност на модела, това съотношение на непокритие на задълженията може да се екстраполира ретроспективно, към всяка дата на баланса. Ако за окръгление приемем, че съотношението за непокритие на задълженията е 69% , то таблицата по-долу показва каква би била икономическата щета, ако дейността на КТБ АД беше прекратена чрез отнемане на банковия й лиценз към последната дата на всяка от предхождащите десет календарни години:

Според експертите от международната експертиза, назначена по делото, от 31.12.2011 г. нататък се формира недостиг на капиталовата база на КТБ АД, който, ако беше отчетен своевременно от Банката или констатиран своевременно от БНБ, на КТБ АД е нямало да бъде позволено да продължи да упражнява банкова дейност. Икономическите щети в този случай щяха да са за 2,5 млрд. лева, а не за 3,9 млрд. лева, т.е. с почти 1/3 по-малко. Съответно, и бюджетното финансиране щеше да е за 1,2 млрд. лева, а не – 1,7, както фактически се оказа в последствие.

Следователно, дори да продължеше функционирането си, прагът на насищане с привлечени депозити и влогове щеше да настъпи най-късно към края на 2016 г., когато – поради невъзможността схемата да бъде захранвана с нови депозити, КТБ АД щеше да изпадне в ликвидна и капиталова криза и съответно, поставена под специален надзор и обявена в несъстоятелност.

Ако през м. юни 2014 г. КТБ АД не беше поставена под специален надзор, а продължеше необезпокоявана дейността си, към 31.12 2016 г. държавният бюджет трябваше да осигури не два, а четири милиарда лева за изплащане на гарантираните влогове. При планирани 20,4 млрд. лева приходи по бюджета за 2016 г. и бюджетен дефицит от 1,8 млрд. лева, равняващи се на 2 % от Брутния вътрешен продукт по данни от Министерство на финансите, дефицитът щеше да нарастне на 5,8 млрд. лева, съответно – 6,4 % от Брутния вътрешен продукт на страната, или повече от двойно превишение на тавана на Европейския съюз за бюджетния дефицит от 3 % от Брутния вътрешен продукт, с всички негативни за страната последници съгласно чл. 126 от Договора за функциониране на Европейския съюз, включително налагане на глоби. Или казано по-просто, ако “Моделът КТБ” не беше спрян през лятото на 2014 г., предвид характеристиката му на „схема на Понци“, това непредотвратимо щеше да се случи през 2016 г. Само че тогава несъстоятелността на банката на практика щеше да доведе и до фалит на държавата.