Общ поглед върху"моделът ктб"

Налице е присвояване в огромни размери на средства, на което се придава вид на кредитиране на полза на формално учредени търговски дружества, без фактическа стопанска дейност и приходи, без персонал, без никакви активи и чиито собственици и/или управителни органи са лица, нямащи никакво отношение и собствено волеизявление в процеса на отпускането на кредитите от Банката, нито към тяхното последващо използване и привидно погасяване. Чрез това т.н. кредитиране на тези дружества се е осигурявал реален паричен ресурс за финансиране на губеща стопанска дейност и плащания на разноски от всякакъв характер, свързани с мажоритарния собственик на Банката обв. Цветан Василев, самоотъждествил се като единствен собственик и разпоредител на обществените пари на Банката, но и оказал се единствен техен ползвател (като фактически собственик на фирмите кредитополучатели).

При така създадения модел за управление на Банката става възможно безконтролно – както по отношение на размерите, така и по отношение на преценката за ефективност и целесъобразност, а също и по отношение на получателя на кредитите – да се финансират всякакви бизнес намерения, реални или хипотетични фикции, както и плащания на разноски и други прищевки на фактическия бенефициален собственик и на Банката, и на дружествата – кредитополучатели – обв. Цветан Василев.

Бизнес начинанията на обв. Цветан Василев се извършват по начин и с механизми, които са в противоречие с изискванията на банковото законодателство в РБългария. Сключвани са сделки, които засягат финансовата стабилност на Банката, както и сделки с подставени лица, за да се осуети прилагането на банковите нормативни актове. Цялостната дейност на обв. Цветан Василев в качеството му на длъжностно лице от КТБ АД и на Банката може да се определи по-скоро като рисково инвестиционна такава в противоречие с разрешението за осъществяване само и единствено на търговско банкиране. По-внимателното вглеждане в тази дейност обаче води до извод, че това е „квази” инвестиционна практика. Инвестиционната практика на обв. Василев в качеството му на длъжностно лице от КТБ АД би могла да се определи като „потребителска дейност” и е в противоречие с каквато и да е банкова и изобщо стопанска логика. Тази дейност е в ущърб и вреда за КТБ АД в качеството й на търговска банка. В голяма степен обв. Василев е отъждествил обществените пари като свои, отнасял се е към тях като към свои и фактически е присвоявал парични суми от КТБ АД за обикновено харчене и покриване на лични нужди, а не за действително инвестиране в реалната икономика и търговско банкиране. Това от своя страна довежда до огромните икономически загуби за КТБ АД, дори ако на Банката се погледне като на своеобразен „рисков инвестиционен фонд”. Срещу редица от т. нар. „инвестиции” на КТБ АД не стои реален икономически актив. Това е и една от причините, която прави практически невъзможно удовлетворяването на кредиторите на КТБ АД, дори в размерите познати от европейската практика.

От гледна точка на дейността на КТБ АД, свързана с влогонабирането се налага извод, че са използвани измамни механизми. Целта е била в Банката да се привлекат парични ресурси по измамлив начин, давайки на влогодателите и на държавата увереността, че парите се влагат в стабилна и ефективна в дейността си търговска банка. Всъщност не е било така. Банката изобщо не е функционирала в същността си като банка, а като познатите във финансовата теория “финансови пирамиди” – с разликата, че в случая много повече лица участват, за да създадат умело привидността на една търговска банка, която работи в съответствие със закона. Така генерирани от влогодателите, обществените пари са използвани по начин, който е бил изцяло в ущърб на вложителите.

От установените до момента факти прави впечатление, че в действията и на обв. Цветан Василев като разпоредител, и на служителите в Банката, подписващи привидните кредитни сделки като фактически изпълнители, има умисъл – т.е. те са били наясно, че с кредитирането на привидни търговски дружества, създадени без съдържание и намерение за търговска дейност, а само за усвояване на присвоените обществени пари, фактически се изземва кредитен ресурс на Банката, получен от вложителите и същият се използва изключително и само за закупуване на активи и/или за финансиране на дейности и разноски, без да бъде извършвана реална преценка за тяхната ефективност, или за плащания по съвсем други направления - като спонсориране на спортни, научни, филмови и други странични дейности, или за плащане на лихви и на вноски по вече отпуснати кредити, или за увеличаване на капитала и други капиталови вноски на самата Банка.

Въпреки това, този процес е съществувал продължително време с тяхното знание и чрез създаваната от тях формална документална обоснованост за прикриване на реалното фактическо състояние и действителното предназначение на КТБ АД, а именно – присвояването на обществените средства в интерес и полза на обв. Цветан Василев. По този начин, с парите на вложителите и клиентите на Банката, мажоритарният й собственик, впрягайки целия кадрови потенциал на Банката да оформя документално привидни сделки и операции, от една страна – „източва“ Банката, като присвоява кредитния и ресурс за лично разпореждане и ползване, а от друга – концентрира значителен финансов ресурс, насочва го за собствени нужди като го изземва и така оказва пряко влияние на стопанския живот в страната и на икономическите показатели на държавата. Чрез така изградената схема за изземване на финансов ресурс КТБ АД престава да изпълнява една от съществените социално-икономически роли на всяка кредитна институция – да осъществява кредитна дейност при спазване на предвидените нормативно правила и лишава бизнеса от кредитиране, тъй като съгласно лиценза на Банката, на правото и да акумулира средства чрез влогонабиране кореспондира задължението и да финансира стопанския живот в страната, а не да обслужва само собствените на обв. Василев начинания и идеи.

Обв. Цветан Василев налага и поддържа модел на управление, чрез който той разпорежда сделките и кредитите, а лицата от управителните органи на Банката документално оформят или подписват тези сделки или кредити, а със средствата от кредитите (включително и със средствата, присвоени в брой отново, чрез длъжностни лица в Банката) се е ползвал и разпореждайки се с тях, ги е насочвал отново самия обв. Василев. По този начин става възможно обв. Василев да бъде възприеман като голям инвеститор, индустриалец и меценат – собственик на заводи, телевизии и на спортни отбори, без обаче в нито едно от тези начинания да участва със собствени или на негови дружества имущества и пари. Всичко това се е осъществявало посредством подставени лица и/или фирми и изцяло с обществените пари на КТБ АД.

В крайна сметка, вредите от присвоителните практики на обв. Василев са значителни по размер и характер. Огромен паричен ресурс на КТБ АД, необходим за нормалното опериране на Банката и посрещане на задълженията и към вложителите, а вече – към Фонда за гарантиране на влоговете в банките, е присвоен и разпилян, и не може да бъде възстановен. Закъснялото поставяне на Банката под специален надзор от страна на БНБ спира този присвоителен процес. Общият размер на кредитните експозиции на контролираните от обв. Цветан Василев дружества към КТБ АД е в размер над 3,5 милиарда лева (към м. май 2014 г.), което представлява почти 70% от целия обем кредитен портфейл на Банката. Ежемесечно свързаните с обв. Василев „кухи” дружества е следвало да осигуряват общо около 30 млн. лева, само за да погасяват задълженията за лихви по отпуснатите им кредити. Главниците по тези кредити са многократно разсрочвани и значителна част от тях въобще не са били дължими към момента на поставяне на банката под специален надзор. На годишна база сумата, нужна за погасяване на задълженията за лихви на привидните кредитополучатели, е възлизала на над 360 000 000 (триста и шестдесет милиона) лева, като тази сума е растяла и е щяла да продължава да расте в геометрична прогресия напред във времето. Всички тези вреди щяха да са многократно по-ниски, ако БНБ своевременно беше идентифицирала фактите, показващи, че КТБ АД не е търговска банка и капиталовата й адекватност не отговаря на изискванията на закона, съответно беше предприела действия за отнемането на лиценза й навреме.
4.Обществени и социални вреди
Създаването и функционирането на неправомерната "банкова практика", представляваща „Моделът КТБ“, изразходва бързо капиталовите възможности за кредитиране на Банката изобщо, поради което обв. Цветан Василев през инкриминирания период разпорежда множество действия в нарушение на действащите в РБългария и ЕС банкови регулации и подчинява дейността на КТБ АД изключително и само за собствените си нужди. Същият предприема редица действия, поддържащи самовъзпроизвеждането на тези неправомерни банкови практики, чиято необходимост следва от нуждата от прикриване на предходни неправомерни действия. Това включва и формално увеличаване на капитала на банката и формалното осигуряване на средства чрез правния институт на „подчинен срочен дълг".

За тези операции отново е използван привлечения кредитен ресурс на Банката (като са отпуснати кредити на „кухи” дружества) и са извършени отново през дружества, контролирани от обв. Цветан Василев, като по този начин се осигурява привидно нарастване на капиталовата база на Банката, със санкцията на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор” и с одобрението на независимия одитор „КПМГ България” ООД. По този начин нараства и възможността и правото на Банката да кредитира все повече и повече. Съответно обв. Цветан Василев използва тази възможност за прикриване и възпроизвеждане на банковите практики, които вече са довели до това.

Всичко това е било добре известно на мажоритарния собственик обв. Цветан Василев, на изпълнителните директори на Банката, на ръководителя на Специализираната служба за вътрешен одит, на отговорните одитори от специализираното одиторско предприятие „КПМГ България” ООД и на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор”. С допускането и непресичането на тези практики в КТБ АД, същите са осигурили възможност Банката да функционира като „финансова пирамида".

Продължаването на дейността на КТБ АД при допускане на тези практики по съществото си позволява размерите на вредите за вложителите и държавата в лицето на ФГВБ, да бъдат още по-големи, защото при финансовите пирамидални практики, размерът на средствата, необходими за възпроизвеждането на системата и поддържане на невярното впечатление, че се касае за нормална банкова практика, нарастват с характеристиките на геометрична прогресия във времето. Поставянето на Банката под специален надзор фактически спира този процес, което резултира в незабавно спиране на обслужването на кредитите, отпуснати на дружества без реална стопанска дейност, разчитащи на нови отпуснати кредити (пряко или опосредено) за погасяване на задълженията си за вноски и главници.

Лошите надзорни практики на БНБ и по-конкретно повърхностните и формални инспекции на място, имат ясно очертан принос за вредите, причинени на Банката и съответно на нейните кредитори. Съгласно закона, БНБ като надзорна институция и нейните служители с надзорни правомощия имат имунитет срещу претенциите за обезщетения за вреди според чл. 79, ал. 8 от ЗКИ. Това обаче съвсем не означава, че действията в нарушение на законите в РБ на длъжностните лица от БНБ не са довели до ясно идентифицируеми вреди. Съгласно ЗКИ, БНБ като институция с надзорна функция, има на свое разположение всички възможни инструменти (надзорните мерки по чл. 103) за ранно разкриване и предотвратяване на лоши банкови практики. Неприлагането им е част от причините за настъпилите общо-икономически вреди. И доколкото БНБ е орган на държавата, то определено може да се вмени (в житейски смисъл) като отговорност на самата държава липсата на подходящи и навременни ответни мерки на широкомащабното присвояване, което длъжностните лица в КТБ АД извършват в продължение на години.

Вредите от присвоителните практики в КТБ АД обаче са една пряка, икономическа вреда, която е ясно измерима и идентифицируема – размерът й е равен на платените от ФГВБ суми на вложителите. Налице са обаче и множество други вреди, някои икономически, а някои – с обществен, политически и социален характер. Налице е увреждане на банковата система и на икономиката като цяло, причинено от тези преки и косвени вреди.

Преки вреди търпят всички кредитори на Банката, чиито неудовлетворени вземания ще се погасят с приключване на производството по несъстоятелност на Банката. По отношение на другите търговски банки преки вреди има по отношение на техните кредитни експозиции към КТБ АД, по които има окончателно неизпълнение. Непряка вреда би бил ефектът на доминото и евентуално верижно неизпълнение на търговски и нетърговски задължения чрез засегнатите банки.

Пряка вреда ще понесе ФГВБ, който след суброгацията (встъпването в правата на гарантираните вложители) става основен кредитор и неизбежно ще понесе вреда. Тази вреда ще бъде пряко установена с приключване на несъстоятелността и тогава Фондът ще може да претендира тези вреди от виновните администратори на Банката. Този иск е независим от иска, който синдикът на КТБ АД има право да води срещу тези администратори по силата на чл. 57, ал. 3 от ЗБН, целящ да се увеличи масата по несъстоятелността. Ако Фондът не си покрие вземането в производството по несъстоятелност, за остатъка може да води иск на собствено основание.

Освен във виновното поведение на администраторите на Банката, довело до щетите за ФГВБ и държавния бюджет, налице е и връзка между неприлагането на надзорни мерки и и претърпелите загуби от плащания на гарантираните влогове, извършени от Фонда.

Косвените вреди са всеобхватни и за момента неоценими в пари. Със сигурност обаче превишават като стойност и въздействие многократно стойността на понесените преки вреди. Деформирана е икономическата среда чрез създаването и поддържането на привидни стопански субекти – формални кредитополучатели на Банката, които фактически изземват финансов ресурс от икономиката и го поставят на прякото и безконтролно разпореждане на обв. Цветан Василев. Деформирана е средата на конкуренция в икономиката, като свързаните с обв. Василев дружества получават без ограничения, условия, формалности, а и без нуждата да предоставят обезпечения финансиране, което не е било достъпно за конкурентните дружества, опериращи на същите пазари. Създадена е среда на растящо недоверие от страна на икономическите субекти и гражданите към финансовата система в страната, държавата е принудена да търси финансиране от международни кредитори за да финансира мостово Фонда за гарантиране на влоговете в банките, което води до увеличаване на външния дълг, повишаване на дългосрочните лихвени проценти за страната, влияе негативно на икономическия живот и на доверието както от страна на международните инвеститори, така и от страна на институциите на ЕС в лицето на ЕЦБ и ЕК. Всичко това на практика влияе негативно върху националната сигурност на страната, като я отклонява от стратегически цели като присъединяване към Еврозоната. В съвкупността си, създадена е възможност активи, финансирани с пари от Банката, да не са обект на обезпечителни мерки и контрол от страна на Банката.
5.Стойностният размер на вредата, нанесена от “Моделът КТБ”
В доклада по отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2014 г., ясно се вижда ефектът, който крахът на “Моделът КТБ” нанася върху икономиката и обществото.

През м. ноември 2014 г. балансът на КТБ АД е изключен от паричната статистика след отнемането на лиценза на банката. Това довежда до еднократни базови ефекти при банковите резерви, които през същия месец намаляват с 15,2% на годишна база и с 11,9% спрямо предходния месец.

Изваждането на баланса на КТБ АД от паричната статистика през м. ноември 2014 г. довежда и до рязко понижение на размера на кредитите, което се отразява в спад на годишна база от 7,4%. В края на годината понижението на частния кредит се задълбочава до 8,2%. Основен фактор с ограничаващо действие върху кредитирането през 2014 г. продължава да бъде слабото търсене от страна на фирмите и в по-голяма степен на домакинствата. Причина за това е именно създалата се несигурна вътрешна среда вследствие на ситуацията с КТБ АД, оставката на правителството и парламентарните избори, което до голяма степен неутрализира позитивните сигнали, идващи от реалния сектор по линия на частното потребление и инвестициите. От страна на предлагането на заемни ресурси, същите фактори повлияват в посока на известно затягане на стандартите за кредитиране.

Случаят с „Корпоративна търговска банка“ АД оказва и съществен принос за динамиката на лихвените проценти по депозитите. След поставянето на КТБ АД под специален надзор с решение на УС на БНБ в сила от 01.07.2014 г. лихвите по депозитите в КТБ АД биват административно намалени до средните пазарни нива за банковата система към м. май 2014 г. От това решение на БНБ последват два ефекта: 1) технически това довежда до намаляване на средните нива за банковата система на лихвените проценти по привлечените депозити и 2) това предизвиква промяна в политиките на банките, което довежда до допълнително последващо намаление на лихвите по депозитите.

Допълнително, поставянето на КТБ АД под специален надзор и последващото отнемане на лиценза й, оказва негативно влияние в сектор “Здравеопазване”. Анализът на размера на задълженията към 31.12.2014 г. показва, че ръстът на просрочените задължения в сектора е основно при държавните и с преобладаващо държавно участие в капитала лечебни заведения – търговски дружества, като увеличението е в размер на 40,3 процентни пункта спрямо отчетените просрочени задължения на държавните лечебни заведения към 31.12.2013 г. Основно причините за ръста на просрочените задължения е блокиране на средства в КТБ АД и ръст на разходите за медикаменти за онкологични заболявания.

Освен непреките икономически въздействия, които сривът на “Моделът КТБ” нанася, функционирането на този модел довежда и до една реално измерима щета. Тази измерима щета представлява стойността, която обществото и държавата заплащат, за да възстановят загубите и липсите, причинени от безпрепятственото многогодишно функциониране на “Моделът КТБ”. Стойностният размер на тази щета е огромен, и това се предопределя от огромното влияние, което Банката е имала върху икономиката на страната. Това влияние може да се илюстрира нагледно с данните от следната таблица:

Година	Задължения на КТБ АД, милиона лева	Брутен обществен продукт, милиона лева	Приходи по Закона за държавния бюджет	Дял на задълженията на КТБ АД към брутния обществен продукт	Дял на задълженията на КТБ АД към приходите на държавния бюджет
2004	331	40,939	9,053	0.8	3.7
2005	481	46,652	10,432	1.0	4.6
2006	930	53,220	12,289	1.7	7.6
2007	1,615	63,465	14,541	2.5	11.1
2008	1,891	72,757	18,309	2.6	10.3
2009	1,760	72,987	20,955	2.4	8.4
2010	2,379	74,772	17,142	3.2	13.9
2011	3,660	80,760	16,076	4.5	22.8
2012	5,187	82,042	17,029	6.3	30.5
2013	6,135	82,167	18,404	7.5	33.3
2014	5,621	83,636	19,263	6.7	29.2