Реалната технология на т.нар."кредитиране" в „Моделът КТБ“

В рамките на вътрешното разпределение на функциите между изпълнителните директори за кредитирането отговарят основно обв. Александър Панталеев, както и обв. Георги Христов (в частта правно обслужване).

Прякото кредитиране се осъществява от управление „Кредитиране”, в което основна роля е имал обв. Георги Зяпков. Служителите там (към 20.06.2014 г.) освен обв. Зяпков (началник управление „Кредитиране“) са обв. Елка Стойкова, обв. Рангел Стойчев, обв. Елена Инджева, св. Мария Апостолова, обв. Светлана Георгиева, св. Росен Кънев. За кредитите на фирми, обслужващи извънбанковия бизнес на обв. Цветан Василев е отговарял основно обв. Георги Зяпков. Това обяснява и плачевното, от страна на изискуеми документи, състояние на повечето кредитни досиета и в частност липсата на такива. Системата е функционирала така, че отпускането на който и да е свързан кредит за извънбанковия бизнес на обв. Василев няма как да стане без негова изрична оторизация под формата на резолюция. Всички структури на Банката, свързани с кредитирането (включително в един момент има по документи и Кредитен комитет), са функционирали само на хартия. Практически кредитите по „друга линия” за обв. Цветан Василев се отпускат по негово нареждане на контролирани от самия него търговски дружества (от кръга на вече посочените) с оглед постигане на формирани също от него решения и цели.

Технологията за това е следната:

Обикновено сутрин обв. Цветан Василев нарежда на св. Бисер Лазов или му се обажда по телефона по някое време през деня, като му казва, че днес за определени негови (на обв. Василев) цели ще му трябва осигуряване на определен размер парични средства. За св. Лазов това означава, че Банката ще отпусне на някоя от фирмите кредит в този размер, а обв. Василев ще уточни къде точно да се насочат като краен получател тези пари. Обв. Василев е разпореждал и информирал и хората от Банката, отговарящи за кредитирането, че му трябва определения размер от средства, които Банката да отпусне като кредити, защото в разговорите си с тези хора в последствие – обв. Георги Зяпков, обв. Александър Панталеев, обв. Елка Стойкова, обв. Рангел Стойчев, обв. Елена Инджева св. Мария Апостолова, обв. Светлана Георгиева и други св. Лазов разбира, че те са информирани за това. От св. Лазов и отговорните за кредитирането в Банката лица се изисква единствено осигуряването на фирма, която да получи кредита и която да има собственик и управител, формално несвързани с Банката или обв. Василев лица, но фактически под негов контрол. Името на фирмата, която да получи кредит, се коментира първоначално със самия св. Лазов, а след това – и с юристите, които поемат в последствие работата по правно обслужване на всички тези фирми, включващо и създаването на самите фирми, създаване на документите за оправдаване на извършваните разплащания и сделки, представителство при извършване на нотариалните сделки и т.н.

След като се между св. Лазов и отговорните за кредитирането лица от Банката се уточнява коя ще е конкретната фирма – кредитополучател, от Банката парите се отпускат практически веднага, служителят по разплащанията – обикновено св. Венета Николова или този, който я замества, извършва разплащанията по възложените задачи чрез установения механизъм незабавно и още същия ден парите, излезли от банката, стигат до крайното си предназначение, наредено от обв. Василев. Информацията за така извършеното движение на парите същия ден се отразява в ежедневната справка с натрупване, която св. Лазов и св. Николова представят всяка вечер на обв. Василев. Фактически, още в края на деня, обв. Василев добива пълна информация за движението на парите и за случилото се – от една страна, получава информация от Банката за отпуснатия кредит и неговото усвояване, от друга страна, от ежедневна справка на св. Лазов и св. Николова получава информация, че някоя от фирмите е получила кредита и се е задължила към Банката, и след това го е наредила на друга фирма, като от справката ясно се вижда къде точно са отишли парите като крайно предназначение. От трета страна, обв. Василев е получавал и информация по негови канали или чрез допълнителни справки от самите крайни получатели на парите. Тези крайни получатели, също са представяли определени справки на обв. Василев, като самият св. Лазов е получавал копия от такива справки с указания и резолюции, написани саморъчно от обв. Василев за изпълнение. От това, което св. Лазов е виждал по тези справки, същите много ясно показват коя фирма от контролираните от обв. Василев е осигурила финансирането. Така че, още в края на деня обв. Василев има възможността да засече информацията отпуснатият кредит къде е отишъл.

Банката КТБ АД, в лицето на обв. Георги Зяпков, обв. Елка Стойкова, обв. Рангел Стойчев, обв. Елена Инджева, обв. Светлана Георгиева, обв. Александър Панталеев, обв. Илиан Зафиров, обв. Георги Христов, знаейки ясно, че това е „специфичното“, „другото“ кредитиране по линия на “шефа” обв. Цветан Василев, успокоени и мотивирани от резюлирани от него или от други ръководители на Банката докладни, отпускат кредити на фирмите – кредитополучатели. По своята същност това са “кухи” фирми, без съдържание, без имущество, без реална дейност. Тяхното действително предназначение е да получат парите от кредита и да го преведат чрез привидни договори за заем или аванси за бъдещи доставки на други подобни фирми, за да стигнат парите до крайното им предназначение, съобразно разпорежданията на обв. Василев. Хора от Банката последващо работят по кредитните досиета, които се предават за подпис на фиктивни собственици на фирми, а реално служители или подчинени на обв. Василев като св. Александър Радев, св. Емил Галов, св. Юлия Илиева и други. Документите, съставляващи тези формални кредитни досиета се оформят, доколкото може, от служителите в Банката и се предават за подписване на формалните собственици. В последните две години има и конкретно назначен човек за координиране на процеса по подписване – св. Мая Славова. След като съответните документи се получат от КТБ АД в офиса на бул. „Цар Борис III“ № 159, св. Мая Славова осигурява подписването на документите от формалните представляващи фирмите, комуникира с тях и след подписване и подпечатване предава подписаните документи на оперативните счетоводители за осчетоводяване, а екземпляр от тях предава за връщане в КТБ АД.

Фактически, една голяма част от кадровия капацитет на банката по същество е ангажиран да „обслужва” тези кредити „по друга линия” - да пише договори за кредит с фиктивен предмет и обект, създаден по аналогия със съществуващо реално кредитиране с реален обект и предмет, да следи отпуснатите кредити на едно дружество да не превишава определен размер на експозицията, да генерира цялата останала документация, създаваща привидността, че се извършва реална кредитна дейност – някои служители, във формалната роля на юристи и аналитици, дават положително становище за отпускане на кредита, служителите от специализираното звено за вътрешен контрол услужливо или не проверяват кредитната дейност, или констатират колко добре функционираща е тя, външните одитори проверяват кредитните досиета и услужливо констатират, че работата на банката е нормална, безрискова и ефективна. В действителност, зад тази документална привидна дейност стои реалния факт, че на съответния кредитен инспектор се подхвърля просто името на едно дружество - „пощенска кутия” (съдържащо само регистрация без никаква кадрова, техническа или финансова обезпеченост), казва му се каква сума е необходимо да се усвои в този момент. Кредитния инспектор, с помощта на хора от юридическия екип, дава на юристите или други служители от извънбанковия сектор списък с възможните дружества /от кръга на контролираните /, които имат непопълнен капацитет за експозиция към едно лице. Избира се кое от тези дружества отговаря на математическите критерии да бъде поредния кредитополучател и след това започва работата по изготвяне на кредитни досиета, като обичайно това в повечето случаи се извършва след реалното привеждане на парите на избраното дружество. С това се цели да се облекат в документална и законова форма извадените вече от банката пари, които реално са без обезпечение и каквото и да е реално логическо и икономическо основание. Дейността се разгръща изцяло документално, без номиналния собственик-подставено лице да знае какво всъщност подписва обикновено последващо. По този начин един огромен капацитет от специалисти на банката се използва да създава порочни документи с цел прикриване на реалното изземване на пари от банката чрез нищо незначещи и нищо не осъществяващи дружества.

Документите за отпусканите кредити винаги се изготвят от служители на КТБ АД – обикновено често след самото реално отпускане и нареждане на сумата на кредита. Служителите от извънбанковия сектор /св. Бисер Лазов, св. Венета Николова, св. Албена Андреева, св. Теодора Танева и други/ никога не са имали специалисти или лица, които да са заети с изготвянето на документи за искане и отпускане на кредити, никога не са изготвяли и бизнес планове и други съпътстващи документи по оформянето на отпускането на един нормален банков кредит.

След отпускане на парите по сметките на дружеството - кредитополучател, следват движения и множество трансфери между него и други дружества, по няколко причини. Първата причина е прикриване на произхода на парите, като пътят им премине през едно или две нива до реалното дружество – ползвател на отпуснатите суми. Втората причина е: със средствата, акумулирани в едно дружество – кредитополучател, е нужно да се финансират други дружества от групата, контролирани от обв. Василев. Например, финансиране на погасяването на лихви в деня на лихвено плащане, или за изтегляне в брой от множество дружества, когато нуждата от сума в брой е по-голяма и по този начин така формираната счетоводна каса (т.е. липсата на парични средства в брой при дружествата) да се разпръсне на повече дружества, за да не изглежда счетоводното салдо за каса при тези дружества много голямо.

Тук идва ролята на юристите от извънбанковия сектор, които активно работят и съдействат за функционирането на този процес, съставяйки необходимите договори за оправдаване на съответните разчети между дружествата и подписвайки се върху така съставените от тях договори. Това се осъществява в комуникация с хора от счетоводството на самите дружества – съставители и оперативни счетоводители, като св. Анелия Меламед, св. Надежда Ананиева, св. Пенка Апостолова (съпруга на св. Мартин Апостолов), Мая Донева, Марина Марчева и други. Обичайният модел е, когато счетоводителката вижда определено плащане в системата за електронно банкиране, тя не се обажда и не търси дружеството или неговия собственик за пояснение, а директно изпраща електронно писмо до съответния отговорен извънбанков юрист, с искане необходимия договор или анекс да се състави. След това, юристът съставя договора, анекса или друг документ, парафира го, и го предава на св. Мая Славова за подпис от формалния управител на дружеството. Така подписания документ св. Мая Славова занася в счетоводството, или самият счетоводител периодично проверява при св. Мая Славова за подписани документи и си ги взема.

Участващите в кореспонденцията хора – юристи и счетоводители, са наясно, че тези дружества нямат реална стопанска дейност, имат фиктивни собственици и управители, а в действителност техния реален собственик е КТБ АД или обв. Цв. Василев, които като понятие за подчинените му са тъждествени.

Кореспонденцията на обв. Василев с външните, офшорни фирми, на практика се движи от св. Божидар Миладинов, с активната помощ на св. Зорница Блъскова и св. Боряна Василева, които владеят английски език. Комуникацията минава през електронната поща на св. Миладинов.

С оглед гарантиране на сигурността, голяма част от юристите са пълномощници на фирмите -„кухи дружества“, включително при теглене на суми в брой, като св. Стилиана Белова, св. Стела Йорданова, св.Васил Гунчев. Това има за цел формалния, фиктивен, номинален управител и собственик на дружеството да няма реален достъп до активите и фактическото управление на дружеството си – той или тя разписват някакви документи, но няма достъп до електронното банкиране, реално не отива в банката да изтегли пари в брой, в повечето случаи упълномощава извънбанковите юристи да изповядват необходимите сделки. Не му се дават и обяснения каква всъщност дейност извършва дружеството. Достатъчно е да знае, че това са “едни работи” на обв. Василев, шефските неща, и че обв. Василев си знае нещата и отговаря за тях.

Повечето от лицата, които се водят номинално като управители на такива дружества, нямат въобще образование, квалификация или опит самостоятелно да изготвят и да попълнят искане за отпускане на кредит, мотивировка, бизнес план и други съпътстващи отпускането на нормален банков кредит документи. Обратното, като илюстрация, че отпусканите от КТБ АД кредити на такива фирми с номинални управители се отличават от обичайната банкова дейност, е че често пъти управителяг на фирмата – като св. Васил Шуманов или св. Костадин Каракостов, са искали потребителски кредит от КТБ АД, но не им е бил отпуснат, и те са го искали и получили след това от друга банка. Оказва се ситуация, че КТБ АД не отпуска потребителски кредит за няколко хиляди лева на св. Васил Шуманов, но отпуска няколко милиона на неговата еднолична фирма – именно, защото прави разлика между кредитиране при обичайни и нормални условия, и кредитиране по линия на обв. Василев. Това също ясно илюстрира, че съществува действен и сигурен механизъм за това, че св. Васил Шуманов, макар и да подписва от името на фирмата си, няма реален достъп и не може да ползва тези пари – парите излизат от банката и веднага се нареждат и стигат до крайното им предназначение, а информацията за парите в пълния им размер се изготвя за и контролира от обв. Василев.

Пълната привидност на осъществяваната банкова дейност се постига чрез осигуряване на непросрочени плащания на падеж на лихвите и главниците по отпуснатите привидни банкови кредити на дружествата-кредитополучатели. Механизмът на финансиране на вземанията за лихви е следният: Всеки месец в дните преди 25-то число на месеца, когато е денят за лихвените плащания от КТБ АД към служителите от "извънбанковия бизнес" на обв. Цветан Василев идва информация за фирмите, контролирани от обв. Василев, размера на дължимите от тях лихви за месеца, както и фирмите, които да бъдат кредитирани с ресурс, равен на сумата от дължимите лихви за месеца. Информацията, идваща винаги едностранно от страна на КТБ АД в лицето на обв. Георги Зяпков или когато отсъства от обв. Рангел Стойчев, св. Росен Кънев и др. съдържа и указания кои или какви да бъдат фирмите, получаващи първи парите от фирмите – директни кредитополучатели. Вследствие на месечната информация от КТБ АД групата на свързаните дружества погасяват ежемесечните си кредитни задължения чрез усвояване на нови кредити от Банката, отпускани на други дружества от групата на свързаните „кухи” дружества или отпускани на новоучредени за целта нови „кухи” дружества, които от своя страна предоставят усвоените средства под формата на заеми на длъжниците по договори за заем. По този начин самата Банка осигурява една привидната формална изрядност на свързаните с обв. Цветан Василев дружества кредитополучатели, които по този начин, въпреки че в основната си част са дружества без каквато и да е стопанска дейност и респективно - нямат никакви приходи от собствена дейност, формално погасяват редовно своите огромни по размер кредити. Една привидност, валидна за банката, но не и за самите дружества, които всъщност се задължават увеличаващо се едно към друго.
7.Безконтролно харчене на пари за финансиране на различни икономически и политически проекти
Средствата, присвоени чрез технологията на „Моделът КТБ“, са ползвани по разпореждане на обв. Цветан Василев за финансиране не само на икономически проекти. Самоопределянето на обв. Василев като собственик на цялото имущество на Банката и самооприличаването му на крупен бизнесмен, придружени със съответни характерови особености, неминуемо го довеждат и до съзнанието за човек, без който икономиката и страната трудно могат да функционират и да се предвижват напред. Част от това самомнение е и самовъзприемането на обв. Василев като един крупен меценат, който подкрепя редица спонсорски проекти. Всичко това би било добре, само че парите, пропилени като спонсорства, не са лично негово имущество, а обществени пари, които той трябва да охранява и пази в Банката, а не да "раздава".

Подобни спонсорирания, прикрити под формата на привидна реклама или консултация, със средства на Банката чрез технологията на модела КТБ АД, обв. Цветан Василев извършва и към политически обвързани лица. Безспорно е обаче, че ако чрез харченето на обществените пари на Банката обв. Цветан Василев за такъв вид "спонсорства" постига едно лично самоутвърждаване, то от друга страна раздадените от него безотчетно обществени пари за реализиране на определени политически проекти има отзвук и въздействие и върху политическия живот на страната.

Това са едни от най-ярките практически осъществени обществени опасности, последвали присвояването на обществените пари на Банката, подбудени от обв. Василев. Доказателства за извършваните трансфери в налични пари от страна на обв. Цветан Василев към св. Николай Бареков чрез поставено лице се съдържат в документ от един лист (две страници) формат А4, изписан със син химикал от двете страни с цифри и текст. От двете страни в горен десен ъгъл е поставен печат на ПС РЗС – Политически съвет София. Документът е заверен „вярно с оригинала” и подписан от адвокат Ради Тодоров. В този документ има записки на св. Христо Цирков, който е финансов директор на структурите на св. Николай Бареков, в това число контролираните от него неправителствени организации, политическата му партия ББЦ и дружествата му. Св. Христо Цирков е известен преди това като главен счетоводител на телевизия БИ БИ ТИ. Текстът в споменатия документ е изписан ръкописно от самия св. Цирков в 5 точки, които съдържат списък на належащите пера за плащане, за които св. Бареков очаква да се осигурят налични пари в брой, а св. Бисер Лазов има задачата, поставена му от обв. Цветан Василев, да намери технически начин парите да се осигурят. Перата за плащане, които са описани от св. Христо Цирков са следните:

– 50 хиляди лева за месец 09.2013г.- „Г-н Бареков”. Според обяснението на Цирков е сума, която е обещана лично на Бареков от Цветан Василев;

– за написаното на листа „100 хиляди лева за месец 10.2013г. „ Г-н Бареков”, Цирков обяснява, че от месец октомври, сумата за Бареков, обещана от Василев, става 100 хиляди лева на месец, защото от този месец Бареков напуска телевизията и ще става политик;

– 600 хиляди лева на месец от 01.10.2013 г. ”150 000лв. на седмица”- Цирков обяснява, че това са пари за мероприятия на структурата;

– 505 000 евро без ДДС за къща/да не е като заем/- за тази позиция Цирков обяснява, че трябва да се намери начин Бареков да ги получи така, че да не ги дължи и да не се разчува много, също и да са чисти - т.е. да не могат да се проследят като източник;

– 1 000 000 евро премия за г-н Бареков- за тази сума Цирков обяснява, че Цветан Василев ги е обещал лично на Бареков.

В момента на представянето на този лист на св. Лазов, който по същината си представлява финансов бюджет с искане за неговото осигуряване, поисканите плащания от св. Бареков чрез св. Цирков се виждат на св. Лазов нелогични и неясни. Св. Лазов занася този лист на обв. Цветан Василев и поисква разяснение за какво става въпрос и дали да изпълнява поисканите от св. Бареков плащания. На срещата, която св. Лазов провежда през м. ноември 2013 г. с обв. Василев, същия се качва на 12 етаж в сградата на бул.“Цар Борис III“ №159 и предава този лист на секретарката на обв. Цветан Василев. До момента на листа е изписан само ръкописният текст на св. Христо Цирков. След известно време секретарката се обажда на св. Лазов и му връща листа, вече с писмена резолюция на самия обв. Цветан Василев. Върху документа, обв. Цветан Василев е изписал ръкописно „Засега даваш”. Това означава, че обв. Василев фактически нарежда на св. Лазов да осигуря техническа възможност св. Бареков да получава и да се разпорежда с реална парична наличност в брой, както следва: под номер 1 е написано „Тези по 100 хлв за него”, което означава да заплати първите 50 хиляди лева за месец девети и по 100 000 лв., считано от месец десети лично за самия св. Николай Бареков. Под номер 2 „ Даваш му 300 х лв докато не ти направи пълен разчет за р-дите” това означава, че св. Лазов трябва да осигури 300 хиляди лева в брой, както и да изиска от св. Бареков през св. Христо Цирков разчет за извършените до момента разходи. Под точка 3 „Неговите премии, когато аз преценя” резолюцията означава, че по точка 5 написана от св. Цирков, тези пари ще се получат, когато самият обв. Цветан Василев прецени. Поисканият разчет за разходите в последствие не е представян на св. Бисер Лазов.

Така разпоредената чрез резолюцията върху споменатия документ парична наличност в брой, св. Бисер Лазов дава лично, по изрично нареждане на обв. Цветан Василев директно на св. Христо Цирков. При предаването на парите в брой, св. Цирков не се подписва никъде, че ги получава. Предаването се извършва в офиса на бул. „Цар Борис III“ № 159 и в офиса на клона на банката – КТБ АД, финансов център ЮГ. Именно в този банков офис са предавани най-големите суми, които се пренасят в сакове.

Всичко това показва, че св. Николай Бареков е изпълнител на замислен от обв. Цветан Василев политически проект и вероятно поради това дейността на същия е щедро финансиран от обв. Цветан Василев.
8.Финалът на „Моделът КТБ“ през юни 2014 г.
На 16.06.2014 г. изпълнителният директор на КТБ АД св. Орлин Русев е извикан в БНБ, където управителят св. Иван Искров и подуправителят св. Димитър Костов го питат как Банката се справя с увеличения брой тегления от нейни вложители. Представителите на БНБ уведомяват св. Орлин Русев, че имат непосредствени впечатления от увеличения ръст тегления и разплащания в брой. За съдържанието на проведения разговор изпълнителният директор св. Орлин Русев уведомява по телефона и обв. Цветан Василев.

На 17.06.2014 г. е проведена среща между св.Орлин Русев и св. Бисер Лазов, на която св. Русев разказва на св. Лазов за проведената предходния ден среща в БНБ и направените от страна на ръководството на БНБ предложения за осигуряване на капитали за нормалното функциониране на КТБ АД, които, ако не бъдат осигурени, ще доведат до поставянето на КТБ АД под специален надзор.

На 18.06.2014 г. е проведена редовна среща, на която среща представителите на КТБ АД са поискали от БНБ или Фонда за гарантиране на влоговете помощ в размер на 250 млн. лева. Представителите на БНБ св. Иван Искров и св. Димитър Костов не са уважили отправеното искане.

На 19.06.2014 г. св. Орлин Русев посещава БНБ, където в устна форма е бил проведен разговор със св. Иван Искров и св. Димитър Костов, че обв. Цветан Василев трябва да осигури един милиард лева, за да може КТБ АД да продължи да функционира, т.е. трябва да й се осигури ликвидност. Същият ден св. Орлин Русев пътува с австрийските аеролинии до Виена, където провежда среща с обв. Цветан Василев, на която го информира за позицията на ръководството на БНБ. Още същият ден с обратен полет св. Орлин Русев се връща в България.

На 20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД отиват в БНБ и искат от Централната банка, КТБ АД да бъде поставена под специален надзор. Същият ден, късният следобед между 16,30 – 17,00 часа, квесторите са били въведени в ЦУ на КТБ АД, изпълнителните директори отстранени от длъжност, а самата КТБ АД поставена под специален надзор.

На 20.06.2014 г., след 17,00 часа и на 21.06.2014 г., изпълнителният директор св. Орлин Русев отива в кабинета си в сградата на ЦУ КТБ АД, за да оформи получената през седмицата документация.

На 21.06.2014 г. (събота) обв. Цветан Василев се обажда по телефона на св. Бисер Лазов от и настоятелно го моли да отиде във Виена, за да получи инструкции. Св. Лазов предполага, че тези инструкции вероятно ще бъдат само в насока за едно последно осигуряване на средства за самия обв. Василев. Заради това му отговаря, че ще отиде в понеделник, като преди това се подготви с документи, илюстриращи отговорността на обв. Василев за взетите до момента решения - за това да бъдат поети ангажиментите за изплащане на банковите кредити на всички компании, вземали кредити реално и фактически заради него, както и поемане на отговорността за паричните средства в брой, които обв. Василев е получавал и за които не е издавал до този момент документ. Св. Лазов решава да пътува с втори човек, който да бъде свидетел на предстоящия разговор в частта за отговорността. Придружаващият го човек е св. Валери Карадачки – управител на “Инфраструктурна компания” АД.

На 23.06.2014 г., във Виена, в една къща на неизвестен за св. Лазов адрес, е осъществен планираният разговор. За Виена св. Лазов пътува със св .Валери Карадачки, а на аерогарата към тях се присъединява св. Любомир Денев – адвокат на обв. Василев и член на Надзорния съвет на КТБ АД, който ги взема с неговата кола, по пътя взимат и самия обв. Цветан Василев от един паркинг на МОЛ, и всички заедно отиват в покрайнините на Виена в една къща, където се провежда самият разговор. По време на разговора, обв. Цветан Василев поема устно отговорност и за изплащането на банковите кредити на компаниите, и за прехвърляне на тяхната собственост и управление, както и за паричните средства в брой на фирмите.

На тази среща-разговор св. Лазов дава информация на обв. Василев от ежедневната справка с натрупване от дата 20.06.2014 г. за размера на кредитите на неговите фирми от КТБ АД, както и му представя последната ежедневна информационна справка. От своя страна обв. Василев му заявява, че няма намерение да се връща в България, след което констатира, че той самият не е подписвал нищо – нито от страна на Банката, където подписват неговите директори и отговорност носят материално-отговорните лица, нито от страна на дружествата-кредитополучатели, където подписват подставените лица. От това изявление св. Лазов осъзнава, че обв. Василев няма намерение да отговаря и да управлява ситуацията, която сам е създал чрез дългогодишния си начин на ръководство и модел на управление на неговия патримониум – включващ управлението на Банка, разполагаща с правото да събира обществените пари, и притежаването на дружества, чрез които да ползва ресурс, в пъти надвишаващ размера на нормативно определения при кредитиране. Това, което до този момент в съзнанието на св. Лазов представлява доверителна операция, вече започва да изглежда като елемент от една лоша банкова практика, с което той категорично не би бил съгласен и поради това му заявява, че се дистанцира от такъв тип поведение. Поканва го категорично да се върне и да положи всички усилия да се минимизират възможните загуби и да не се изпуска контрола върху тези ситуацията и дружествата.

В тази връзка св. Лазов му представя за подпис документи, представляващи решения на едноличния собственик на капитала на „Бромак“ ЕООД в негово лице, с което нарежда и оторизира управителя в лицето на св. Иван Стойков да изкупи всички фирми – кредитополучатели и собственици на активи със средства на КТБ АД, да освободи от длъжност и от отговорност подставените лица, както и да поръчителства пред КТБ АД за възстановяване на кредитите им. Обв. Василев първоначално разписва това решение на едноличния собственик, след което оставя подписаният екземпляр при себе си с обяснението, че ще го даде допълнително на управителя с оглед нещо да не се случи междувременно. Проектът на решение е изготвен от св. Божидар Миладинов. Също така св. Лазов предава на обв. Василев и документи за подпис, свързани със средствата, които до момента са му осигурени в брой и счетоводно се водят като постъпили на каса в дружествата. Чрез подписването на тези документи обв. Василев трябва да илюстрира, че действително ги е вземал и да поеме отговорността, че тези пари са изразходвани по негово нареждане. Документите са изготвени от самия св. Лазов и одитора св. Николай Орешаров, като същите вече са подписани от страна на управителите на всяко от дружествата с фиктивни касови наличности. Обв. Василев потвърждава пред св. Лазов, св. Карадачки и св. Денев, че е получавал суми в брой, които се водят фиктивно като касови наличности при фирмите и в КТБ АД, потвърждава и техния размер – общо към 400 млн. лв. Обв. Василев обаче отказва да подпише документите, като думите му са – „ти искаш с това да ме окачиш на въжето“.

При този развой на разговора св. Лазов заявява на обв. Василев в присъствието на св. Карадачки и св. Денев, че ако си тръгне без подписани документите за изкупуване на подставените дружества, освобождаване на подставените лица и авалиране на задълженията към КТБ АД, както и подпис за предоставяните средства в брой, от негова страна св. Лазов напуска неговите структури, отказва да работи за него и с него, да изпълнява негови нареждания и директно му заявява – „ти вече не си ми шеф, ти си никой за мен“. В крайна сметка документите не са му дадени подписани от обв. Василев. След това св. Лазов се връща същата вечер в София със св. Валери Карадачки.

На следващия ден- 24.06.2014 г., на св. Лазов се обажда св. Любомир Денев по телефона и настойчиво иска да се обади на обв. Василев по стационарен телефон. Св. Лазов отговаря, че предвид разговора от вчера, не иска да разговаря повече с обв. Василев. В този момент самият обв. Василев се включва в разговора, воден по мобилния телефон на св. Лазов, и му разпорежда бързо да намери св. Божидар Миладинов, както и да осигури присъствието на св. Теодора Танева и св. Иван Стойков с оглед изготвянето от страна на св. Миладинов и подписване от страна на св. Танева и св. Стойков на договори, с които се прехвърлят фирмите – държатели на акциите в БТК АД, а именно – ТЦ ИМЕ АД от страна на св. Теодора Танева и „Бромак Телеком Инвест“ ЕООД от страна на св. Иван Стойков. Св. Лазов категорично отказва да изпълни нареждането и заявява на обв. Василев, че това няма да стане. Тогава обв. Василев го пита – „ако до тази вечер ти осигуря подписани изготвените документи, останали при мен във Виена, ще играеш ли с мен“. Св. Лазов му отвръща, че ако не се върне в София и не си поеме отговорностите за разпореденото и извършеното от него, да не разчита въобще повече на него. След това затваря телефона. Следват няколко настойчиви опити за свързване с него по мобилния му телефон от непознати, основно австрийски номера, но св. Лазов не отговаря на никое от обажданията.

Св. Лазов чрез свои познати, които гравитират в онзи момент и общуват с обв. Василев, като св. Веселин Бушев, св. Бойко Таков, св. Велин Георгиев и други, св. Лазов разбира, че той (св. Бисер Лазов) и хората, които споделят неговата позиция, са станали обект на съвещанията на обв. Василев и включени в дневния ред на тези съвещания в контекста на извършване на действия по дискредитирането им.

Като част от атаката и опитите за дискредитиране е и образуването на дело от частен характер от страна на обв. Василев към св. Лазов и други свидетели – бивши служители на обв. Василев. Делото касае подписано от тези лица на писмо, адресирано към квесторите на КТБ АД и главния прокурор. Целта на това производство е дискредитиране на свидетелите, чрез евентуалното им осъждане преди внасяне на настоящия обвинителен акт и започване на дело от общ характер в Специализирания наказателен съд.

Поредицата от дискредитиращи св. Лазов действия продължава и през м. октомври 2014 г., когато се появява едно фалшиво писмо от негово име, изтекло в интернет пространството от сайта „Фактор.бг“, в което съвсем лъжливо и неистински се публикува някаква история, че още на връщане от Виена на 23.06.2014 г., св. Лазов бил посрещнат от някакви хора на летището, които са го склонили и накарали да лъжесвидетелства и всичко до този момент е плод на това склоняване да говори неистини за обв. Василев и за всичко, което е ставало в Банката.

Паралелно с това св. Веселин Бушев му се обажда няколко пъти и го пита как се чувства и дали нещо му се е случвало. След месеци, св. Бушев разкрива, че в този период е осигурил 210 000 лв. на адвокат Лазар Карадалиев по поръка на обв. Цветан Василев в брой, предназначени за „профилактиране“ на св. Лазов.

Налице са и отправени заплахи към св. Лазов, св. Весов и св. Андреева материалите за които са отделени в отделни производства.

Защитник на обв. Цветан Василев е обжалвал пред АССГ, заповедта на главния прокурор на РБългария за командираване на прокурорите И. Гешев и Е. Стоянов в Специализираната прокуратура. Обжалването е приключило неуспешно, като съдът е посочил, че атакуваният акт не е индивидуален административен акт, не е налице правен интерес от обжалването му, тъй като не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Депозирани са жалби до ВСС срещу наблюдаващи прокурори и са правени искания за отвод пред съответната апелативна прокуратура. Отделно адв. Карадалиев е депозирал искания за получаване на протоколите от системата УИС-2, с които са определени наблюдаващите производството прокурори (за което е налице, доколкото ни е известно, висящ спор пред ВАС).