Г. ОБИЧАЙНИТЕ БАНКОВИ ПРАКТИКИ И КТБ АД

Според легалната дефиниция на закона, търговската банка (като кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Следователно, търговската банка извършва едновременно, както влогови, така и кредитни сделки. Банката събира обществени пари – парите на своите вложители чрез публичното им привличане, и ги използва за предоставяне на кредити. Кредитните сделки са тези, чрез които банката следва да гарантира функционирането си възвръщаемостта на вложителите.

Предметът на дейност на ТБ е строго определен. Двата вида сделки (банков кредит и банков влог) са разрешени само за банкови институции. В чл.2, ал. 2 са изброени сделките, които банката може да извършва съгласно лиценза си: платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), приемане на ценности на депозит, финансов лизинг, гаранционни сделки, търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) и други подобни дейности.

Учредяването и управлението на ТБ е уредено в Глава втора на ЗКИ. Тя се учредява само като акционерно дружество. За учредяването се прилагат правилата на ТЗ с няколко особености - за разлика от предмета на дейност на едно обикновено АД, за търговската банка важи правилото, че всичко, което е извън посоченото като предмет на дейност на ТБ, е забранено. Това е така, защото степента на риска при банките е много висока и по този начин законодателят се стреми да запази интересите на влогодателите, които във всеки момент могат да си поискат парите и те трябва да бъдат върнати. Освен това минималният капитал е много по-висок, за разлика от обикновено АД – 10 милиона лева.

В Глава трета на ЗКИ е засегната процедурата за издаване и отнемане на разрешения (лицензия) за извършване на банкова дейност. Това разрешение се издава от БНБ и се вписва в специален регистър.

Друга специфичност за ТБ е изискването на чл. 10 от ЗКИ. Той предвижда изрично банката съвместно да се управлява и представлява най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителството на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.

Осъществяването на дейността на търговската банка намира израз в тяхната основна функция в икономиката – преразпределение на мобилизирания от тях обществен паричен ресурс на кредитна основа. В този процес на разпределение, те осъществяват индиректен контакт между кредиторите и дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат временно свободен капитал и го депозират в банките, и нуждаещите се допълнителен паричен капитал, който могат да го получат под формата на банков кредит. Банковото посредничество при тази дейност осигурява: първо – обвързване по обем и срок на свободния капитал на кредиторите с капитала, необходим на дебиторите, второ – намаляване на риска от трансформирането на привлечените депозитите и другите ресурси в кредити, тъй като мобилизираните капитали от банките се насочват към повече участници в качеството на кредитополучатели и трето – оказване на помощ на предприятията и домакинствата при създаване на работни места, подобряване на техническото равнище и организацията на производството, повишаване на ефективността от тяхната дейност и стандарта на живот. Всичко това се осъществява при участието на централната банка като банка на държавата и банка на банките. Чрез регулирането на капиталовата адекватност и ликвидността на търговските банки и на кредитните им операции посредством разнообразните си инструменти, БНБ от една страна гарантира изпълнението на обществената функция на търговските банки като посредници между обществените пари и частните кредитоискатели, а от друга страна, на макро равнище, увеличава или намалява предлагането на пари и разширява или ограничава кредитните операции.

Съгласно закона, по правноорганизационната си форма у нас са познати само банки – акционерни дружества, но в международната банкова практика има и други видове банки – например, командитни дружества с акции в Германия.

По предметно-функционален признак банките могат да се разделят на универсални банки и специализирани банки – обслужващи само разплащанията между търговци, специализирани само в търговия на ЦК и т.н. Ако са специализирани според вида на банковите сделки, които сключват, банките могат да се класифицират като: ломбардни банки – отпускат кредити срещу залог на движими вещи, сконтови – банкови сделки с ценни книжа, банки, извършващи само разплащания, банки, ориентирани към населението – спестовни каси, инвестиционни банки – финансиращи дългосрочни кредити и за големи проекти.

По своята предметна същност, КТБ АД би следвало да е една универсална банка, която предлага разрешените от закона банкови услуги, но е и ограничена САМО до осъществяването на банкови дейности – влогонабиране и кредитиране чрез привлечения обществен паричен ресурс, при спазване на приетите правила за нискорисково кредитиране.

КТБ АД не е инвестиционна банка. Инвестиционни са банките, които се занимават с емисия и покупко-продажба на ценни книжа. Те не задържат закупените ценни книжа, издадени от нуждаещите се от капитали предприятия, емитирайки и продавайки на тази основа свои ценни книжа. Инвестиционните банки търгуват с ценните книжа на своите клиенти с цел реализиране на печалба по два начина: първо – на комисионни начала и второ – за собствена сметка. В първия случай те само опосредстват покупко-продажбата, за което получават възнаграждение под формата на комисионна. Във втория случай обикновено закупуват акциите и облигациите по твърд (договорен) курс с цел да ги продадат на капиталовия пазар по по-висок курс и да реализират печалба от разликата в цените. И в двата случая банката финансира предприятия.

Основната задача на банките при кредитното посредничество е преразпределението на свободния паричен капитал между отделните отрасли, производства и фирми с цел насочването му към производства и дейности с по-висока норма на възвръщаемост. Осъществяването на тази функция от банките е обусловено от особеностите на оборота на капитала, инвестиран в производството, намиращ израз в освобождаването на финансови ресурси в едни стопански субекти и граждани и възникване на потребност от такива ресурси в други. Изравняването на търсенето и предлагането на паричен капитал по време и място се извършва от банките именно чрез операциите на кредитното посредничество.

С преразпределението на свободните парични капитали и пренасочването им под формата на кредити към нуждаещите се стопански звена банките постигат следните резултати:

1) Освобождават кредиторите и дебиторите от непосредствени преки връзки помежду си и създават на тази основа стабилност, сигурност и възможност за най-ефективно използване на паричния капитал. Отпадат необходимостта кредиторите да си търсят сами дебитори и зависимостта им от ликвидността на последните. Банките по-добре, отколкото клиентите им, познават стопанската конюнктура, тенденциите на развитие на техническия прогрес, международния пазар и всички необходими елементи на съвременното пазарно стопанство и по тази причина по-добре биха насочили свободните парични капитали в производството.

2) Чрез кредита се създават предпоставки за своевременно и пълно приложение на постиженията на науката и техниката. Стопанските звена могат да разширяват и технически да усъвършенстват производството си в размери, по-големи от собствените им натрупвания. Те биха могли да внедряват новости в производството, без да изчакват натрупването на собствени средства до определени размери.

3) Чрез кредитното посредничество банките поставят всички предприятия при равни условия по отношение внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес. Всяко предприятие може да получи кредит, стига да работи рентабилно, да е ликвидно и да създава ефективни инвестиции. Чрез тази си функция банките създават предпоставки за превръщане на всяко стопанско звено в конкурентоспособен субект на пазара.

4) Кредитът е съществен икономически инструмент за регулиране на икономическата активност и темповете на икономически растеж от страна на държавата посредством централната банка. Той не е само източник на финансови средства. Чрез увеличаване или намаляване на неговото участие в стопанската дейност на предприятията се ограничава или разширява производството и следователно се повишават или задържат темповете на икономически растеж. За кредитополучателите кредитът е само източник на капитал за създаване на активи и финансиране на дейността им, но за държавата, за институциите, участващи в регулирането на икономическите процеси той е инструмент за регулиране на паричното търсене, паричното предлагане, равнището на лихвените проценти, паричната маса и накрая икономическия растеж.

Осъществяването на тази роля, търговските банки под надзора на държавата в лицето на централната банка, създават точни и ясни правила за кредитиране, които да гарантират законосъобразното и целесъобразно разпределение на акумулирания обществен паричен ресурс чрез дейността в областта на кредитното посредничество.

При осъществяването на кредитното посредничество, банката се задължава да извърши идентификация на клиента и провери идентификационните данни, като се снабди с определените в ЗМИП информация и документи. В допълнение се прилагат и останалите мерки, предвидени в закона, като например установяване на целите и характера на отношението с клиента, вида дейност, извършвана от него, произхода на средствата, с които предвижда да оперира през банковите си сметки. Събраната първоначална информация за клиента е основание за решение от страна на банката дали да установи отношения с него. Информацията е и основа за изграждане на първоначалния рисков профил на клиента и за класифициране в съответна рискова категория. Рисковата класификация следва да се извърши от отдела в банката, разполагащ с най-много информация. Обичайно това е отделът, който пряко контактува с клиента при изпълнение на неговите операции и сделки. Освен класифицирането на нови клиенти чрез определяне на техния рисков профил, банката се задължава да извърши класификация и на съществуващите клиенти. Първоначалният рисков профил на клиента се основава на информацията, определена в ЗМИП и ППЗМИП, и освен идентификационните данни може да включва също и информация за социалното положение и финансовото състояние, характера и мястото на извършване на дейността, данни за неговите контрагенти. Видът и обхватът на мерките за превенция ще зависят от степента на установения риск. При изграждане на клиентския профил банката изисква такава информация, която е необходима за преценка на риска и не затруднява допълнително клиента с нейното предоставяне. Данните, съдържащи се в клиентския профил, съставляват банкова и търговска тайна и не се разкриват пред трети лица, освен в определените от закона случаи.

Банката класифицира своите клиенти в три основни групи, към които принадлежат съответно лица, носители на нисък, нормален или висок риск. Банката може да използва и допълнителни поднива към основните групи.

Докато е в бизнес отношения с клиента, банката периодично би следвало да прилага мерките за комплексна проверка, за да поддържа актуални данни в клиентското досие и да проверява дали клиентът отговаря на критериите, съответстващи на определената му рискова група. Това означава например, че след като банката установи, че клиентският бизнес значително се различава от наличната информация в банката, то последната трябва допълнително да анализира новите дейности, извършвани от клиента и, при възможност, да установи причините за тази промяна. Цел на допълнителния анализ също е да се прецени необходимостта от промяна на рисковата категория.

Всяка банка разработва процедура за периодичен преглед на събраните данни за клиентите и за последваща оценка/преоценка на рисковия профил.

При определяне на рисковия профил се препоръчва прилагането на по-консервативния подход. Това означава, че ако даден клиент, на базата на целия набор от рискови фактори, попада в повече от една рискова група, окончателната класификация за клиента съответства на най-високата рискова група, определена за него.

Класификацията на клиента в определена рискова категория е от изключителна важност за характера на бъдещите отношения и обхвата на прилаганите мерки за комплексна проверка от банката.

Рисковият капитал представлява средства, инвестирани за реализиране на високорисков проект, обещаващ значителни доходи, свързан с риск за инвеститора. Рисковият капитал задоволява новите пазарни изисквания, на които съществуващите фирми не са в състояние да отговорят. Типично рисково финансиране е венчър капитала, с който обикновено се изграждат малки фирми с подчертана иновационна насоченост, динамично развиващи се на основата на собствена технология. По този начин се осъществява тясно сътрудничество между изследователите, притежаващи оригинална перспективна идея, и евентуалния инвеститор, готов да вложи средствата си за практическата ѝ реализация.

Рисков капитал е всяко вложение, за което е характерно участие на инвеститори, които закупуват акции, облигации и други ценни книжа, а също така и когато инвестициите имат дългосрочен характер със срок на откупуване минимум 5-10 години, през който период печалбата може да е минимална. Продажната цена на акциите на рисковите фирми често е 50-100 пъти по-висока от номиналната, което намалява интереса на инвеститорите към рисковия капитал.

Рискът при тези начинания е голям. Обичайно, при 15% от случаите авансираният рисков капитал се губи напълно, при 25% рисковите дружества губят от дейността си по-продължително време от предвиденото, при 30% печалбата е умерена и в останалите 30% успехите многократно възстановяват първоначално вложените средства. Казано по друг начин, от 10 предложени проекта за инвестиране с рисков капитал 7 се провалят, но останалите 3 носят норма на печалба 25 — 35%.

Дейността на самия обв. Цветан Василев може да се характеризира като дейност на един венчър-капиталист. За разлика от традиционните рискови инвеститори, инвеститорите на венчър капитал се ангажират с допълнителни отговорности, свързани с дейността на рисковото дружество, като определяне насоките на неговото развитие, управление на финансите, определяне начините за пласмент на продукция и други. Те са „активни“ инвеститори – те търсят възможности за създаване на малки перспективни фирми, намират хора с нови идеи, които се нуждаят от средства, съвети, контакти и „комплектуват“ фирмата. По този начин те добавят стойност към инвестицията си.

Венчър капиталът, понякога не съвсем точно отъждествяван с рисков капитал, е схема за инвестиране в нови предприятия. Обикновено венчър капиталисти са хора, които имат голямо количество свободни средства и търсят да ги инвестират с по-голяма възвръщаемост. Докато банките обикновено отпускат средствата под формата на заем, венчър капиталистите се интересуват от дялово участие в бизнеса. За предприемачите такова дялово финансиране е по-изгодно от кредитиране, защото венчър капиталистите полагат повече усилия да опазят инвестицията си. Редовна практика е предприемачът да поеме само частта от бизнеса, за която има иновативна идея или ноу-хау, а венчър капиталистът да организира всички други аспекти в новото предприятие – определяне насоките на нейното развитие, управление на финансите, определяне начините за пласмент на продукция и други. Обикновено предприемачът запазва контролния пакет дялове, за да запази и мотивацията си да развива бизнеса.

Преди да вземе решение да инвестира в рисково начинание, венчър-инвеститорът прави преценка на степента на оригиналност на новата технология или уникалност в прилагането на съществуващите технологии. Изследват се пазарните ниши и техните възможности за „поглъщане“ на новия продукт, както и оценяване на „цената“ на съществуващия риск. Инвеститорът на рисков венчър капитал трябва да работи търпеливо с фирмата през всички фази на нейното развитие, докато тя престане да бъде рисково предприятие и започне да привлича финансови средства от „пасивни“ инвестиционни източници като банки, по-големи фирми, специализирани фондове и др.

Всичко това прави обв. Цветан Василев, когато отпуска “кредити” от “своята” банка – той не просто осигурява банковото кредитиране, но и чрез подставени лица, придобива дял или контрол в кредитираното предприятие, включвайки се директно в неговото управление.

Тази дейност на обв. Цветан Василев като венчър-капиталист би била наистина похвална и предизвикваща положително въздействие върху икономиката, ако инвестираните рискови средства бяха лично негови, или набрани от лица, които са информирани и желаят рисковото венчър финансиране. Обв. Василев обаче не набира средствата за финансиране на начинанията си чрез финансова структура за рисков капитал, а просто присвоява тези пари от обществения ресурс на КТБ АД, в създаването и управлението на един противозаконен модел на кредитна дейност, който под привидната форма на кредитирането, позволява на обв. Василев да свои обществения ресурс и да разполага с него по собствено усмотрение.
3.Истинската същност на кредитната дейност на КТБ АД

• 
  Профил на кредитополучателите
  

Прегледаните от международната експертиза 162 кредита представляват общо 3.60 млрд. лева усвоени кредитни средства и 2.82 млрд. лева балансова кредитна експозиция (преди обезценка) към 30.06.2014 г., или 52% от кредитния портфейл на КТБ АД към датата на затварянето й.

При прегледа на кредитните досиета за кредитите в обхвата на международната експертиза са установени още следните практики, които са нетипични при банковото кредитиране:

• 
  
  Каталог: media -> filer public
  filer public -> Закон за електронното управление и наредбите към него; Закон за достъп до обществена информация
  filer public -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
  filer public -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
  filer public -> Министерство на правосъдието агенция по вписванията
  filer public -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
  filer public -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
  filer public -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
  
  
  
  Изтегляне 2.59 Mb.
  
  Сподели с приятели: