Финансиране с пари в брой на политическата дейност на Николай Бареков

Освен сумите, предоставяни в брой по описания по-горе начин, на св. Бареков са предоставяни и други суми, по банков път, с цел осигуряване на парични средства за закупуване на офис за нуждите на бъдещата тогава партия ББЦ, както и за лична къща за самия св. Бареков, както е посочено в документа, изписан от св. Христо Цирков. Сумите са осигурени по банков път, за да имат съответните дружества, свързани със св. Бареков, свои реални съконтрахенти - купувачи, с ясен произход при осъществяване на сделките си. За покупката на офиса в хотел „Хемус“, парите са предоставени “на заем” от “Гипс трейд” АД на дружеството на Интериор Дизайн България. Сумата е 2 251500 лв. (два милиона 251 хил. и и петстотин лева). Договорът е от 20.09.2013 г. За финансиране покупката на къщата заемът е предоставен от дружеството на обв. Василев “Оптима Интертрейд” АД, а получател по заема от страна на св. Бареков е свързано с него дружество “Репрезент” ЕООД. Сумата по договора е 505 хил. евро. Лихвата е 10.25 % годишно. Датата на договора е 12.12.2013 г. Сумите са предоставени като фирмени заеми, за да се осигури произход на средствата, защото нито св. Бареков, нито неговите структури към момента имат стопанска дейност или друг източник, което да предполага получаване на тези средства или поне на част от тях като доход.

Самият св. Николай Бареков също получава безотчетни пари в брой, извън официалната му заплата в ТВ 7, от св. Бисер Лазов или св. Юлия Илиева, като обикновено тези безотчетни пари се предават в брой на шофьора на св. Бареков. Плащането на тези пари започва още след постъпването на св. Бареков в ТВ 7, след разпореждане и потвърждение от обв. Цветан Василев по технологията на „Моделът КТБ“. Размерът на предаваните пари нараства много след изборите през 2013 г. Първо се увеличава месечната сума, която се предава на св. Бареков извън официалната му заплата – до м. септември, видно от коментирания по-горе документ, тази сума е 50 хил. лева , а след това 100 000 лева. Съответно, започват и плащанията за политическите мероприятия на св. Бареков.

По делото е приобщена Декларация - разписка, документ е изпратен чрез пощата с подател – адв. К. Симеонов и адресиран до Главния прокурор на Република България. На 02.06.2015г. с Резолюция на Главния прокурор документът е изпратен по компетентност в СГП.

Документът представлява Декларация – разписка със съдържание:

“Долуподписаният Орлин Русев, декларирам, че за периода от 12.05.2014 г. – 23.05.2014 г. съм получил от Мария Димова сумата от 5 500 000 лева, словом пет милиона и петстотин хиляди лева, и 10 300 000 евро, словом десет милиона и триста хиляди евро както следва:

- на 12.05.2014 г. 5 500 000 лева /от които 500 000 лева за господин Цветан Василев/;

- на 16.05.2014 г. – сума в размер на 2 500 000 евро;

- на 19.05.2014 г. 2 500 000 евро /от които 250 000 евро за господин Цветан Василев/;

- на 20.05.2014 г. 1 800 000 евро /от които 210 000 евро за господин Цветан Василев;

- на 23.05.2014 г. 1 500 000 евро;

Декларирам, че тези суми са използвани по предназначение съгласно разпорежданията на господин Василев. Горното е вярно, за което се подписвам.”

Във връзка с така представената Декларация – разписка е назначена и изготвена съдебно – почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът върху Декларация – разписка е положен от св. Орлин Русев. Обстоятелство, което не се оспорва от св. Русев. Няма данни подписаната от св. Русев декларация да е била част от документооборота на Банката, нито обяснение по какъв начин същата е била предадена на адв. К. Симеонов – защитник на обв. Цветан Василев. Процесуалното качество на защитника напълно изключва възможността да бъде проведен разпит в качеството му на свидетел, за да изложи обстоятелствата, които са му известни относно създаването на процесния документ. Тази забрана произтича както от българското законодателство, така и от ЕКПЧ.

Въпреки че Орлин Русев няма спомен да е подписвал този документ, в проведени разпити на 15.02.16 г. и на 16.02.16 г., той по същество потвърждава удостоверените в документа „декларация – разписка“ обстоятелства. Той свързва формираната по този начин липса от Главна каса на КТБ АД с незаконосъобразно финансиране от страна на обв. Василев на т. нар. проект „Бареков“.

На практика през целия период от началото на 2008 г. до 20.06.2014 г., обв. Цветан Василев чрез подставените от него дружества, притежавани или контролирани от самия него, е реалният собственик на мажоритарния дял на акциите на КТБ АД. В същия период в Банката са упражнявани практики, които са в нарушение или са заобикалящи нормативните изисквания за банкова дейност - ЗБНБ, ЗКИ, Наредбите на БНБ и Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент. Целта на част от тези практики, наложени от обв. Василев, е била чрез финансиране (със средства от Банката) на дружества без реална търговска дейност, без кадрова и материална обезпеченост да бъдат придобити и контролирани дружества с реална търговска дейност, върху които активи обаче КТБ АД да няма контрол и реално обезпечение в своя полза. Дружествата с реална стопанска дейност са „Хедж Инвестмънт България” АД, БТК ЕАД, „Авионамс” АД, „Дунарит” АД, „Кемира” ЕООД, „Вива Телеком България” АД, „Нуртс България” АД, „Рубин Индъстри” ООД, „Рубин Инвест” АД, Srpska Fabrika Stakla (фабрика за стъкло в гр. Парачин, Република Сърбия), „Сана Спейс Хотел Хисаря” АД, „Русенска корабостроителница” АД, „Петрол” АД, „ТВ Седем” АД и др. Финансирани са също така и разходи на вече придобитите реални търговски дружества, както разходи от всякакъв характер по преценка на самия обв. Цветан Василев. През този период последният макар и формално да не би следвало да има функции, свързани с оперативното управление на Банката, реално е управлявал и ръководил еднолично същата от една страна и търговските дружества от друга.

В резултат на всичко това Банката е финансирала, представяйки тази дейност като кредитиране, със санкцията на съответните длъжностни лица, между които и обв. Александър Панталеев, обв. Георги Христов, обв. Илиян Зафиров, обв. Георги Зяпков, дейността на търговски дружества без реална дейност. Тези дружества са искали и получавали банкови кредити, без да имат бизнес проект, регистрирани са само на няколко адреса, ползвани от обв. Цветан Василев и ръководени от него лица и са с номинални собственици (подставени лица), много от които реално работещи в други дружества, свързани с обв. Василев (охранители, секретарки, шофьори, счетоводителки, юрисконсулти и др.)

По този начин действителен получател на отпуснатите от КТБ АД средства, оформени формално и привидно като кредити, се явява самият обв. Цветан Василев. Лицата, които формално са управлявали дружествата, са били със съзнанието, че с подписваните от тях документи поемат задължения към Банката или други ЮЛ (от кръга на дружества, близки до обв. Цветан Василев, пряко или опосредено финансирани от КТБ АД) в полза на самия обв. Цветан Василев и с ясното съзнание, че те са собственост или реално контролирани от него. Подставените лица са били с убеждението и са вярвали, че по този начин подпомагат дейността и начинанията на обв. Цветан Василев, без самите те да имат детайлна представа каква точно е тя. Всички те са били убедени, че действията им са били координирани, разпоредени или най-малкото известни на обв. Цветан Василев и са насочени към осъществяване на проектите, целите и нуждите на самия него.

Освен свързаните с него дружества без реална търговска дейност, КТБ АД кредитира – но в значително по-ограничен обем, дейността и на търговски дружества с реален бизнес, върху които обаче самият обв. Цветан Василев също осъществява контрол (посредством кредитната задлъжнялост на дружеството към Банката) или притежава влияние чрез други способи. По този начин, чрез фиктивното кредитиране, се създава впечатление, че се развива банкова дейност (съгласно нормативните изисквания), изразяваща се в пряко кредитиране на дружества кредитополучатели, а в действителност се финансират дружества без реална търговска дейност, контролирани от самия обв. Василев, с цел осъществяване бизнес начинанията и личните нужди на самия него. На практика, в процентно съотношение, кредитирането на тези „кухи” фирми представлява около 70% от целия кредитен портфейл на КТБ АД (който е около 5 млрд. лв.) - или по направление на свързаните с обв. Цветан Василев дружества фактически са присвоени от него под формата на кредити от Банката средства в размер на около 3 500 000 000 (три милиарда и петстотин милиона) лв. Самият обв. Василев разполага с ежедневна информация за този размер, който вижда от ежедневната справка, която св. Бисер Лазов, св. Венета Николова и св. Юлия Илиева изготвят и му представят – това число фигурира в последната справка, от 20.06.2014 г., като генезисът му е виден ден по ден от всяка предхождаща я справка.

След преустановяването на дейността на КТБ АД, механизмът на модела й губи първоизточника на средствата си и изпада в невъзможност да работи, поради което и свързаните „кухи” дружества, преустановяват погасяването на задълженията си към КТБ АД именно тогава, а не по-рано или по-късно. В периода след 20.09.2014 г. (нужната, съгласно договорите за кредит забава от три месеца за обявяване на необслужваните кредити за предсрочно изискуеми), Банката е изправена пред поетапното обявяване на необслужваните кредити на свързаните с обв. Цветан Василев дружества за предсрочно изискуеми, а с това и пред необходимостта да провизира отпуснатите 3,5 млрд. лв кредити, поради тяхната несъбираемост. Тези вземания на Банката не са обезпечени с адекватни обезпечения като материални активи, тъй като КТБ АД е предоставяла кредити към свързаните „кухи” дружества или без каквито и да са обезпечения, или изисквайки обезпечения, които обичайно в банковата практика се възприемат като акцесорни към главното обезпечение – особени залози върху вземания на дружествата-кредитополучатели. Това прави възможностите за принудително изпълнение срещу „кухите” фирми на практика нулеви.

По аналогичен на начина, използван за погасяване на лихвите и главниците по кредитите на свързаните дружества, КТБ АД увеличава и своя капитал, а именно - чрез банкови кредити, отпускани на свързани дружества, които от своя страна, чрез множество транзакции към други дружества от групата на „кухите” дружества, предоставят същия паричен ресурс на разположение на свързани с обв. Цветан Василев акционери в Банката. Тези акционери, които от своя страна записват акции от съответното увеличение на капитала и заплащат съответната номинална или емисионна стойност на акциите, но с парични средства, с първоначален произход самата КТБ АД, т.е. на практика, отпуснатият от КТБ АД кредитен ресурс се връща обратно в нея под формата на капитал и води до формално увеличение на собствения й капитал, спазване на формалните изисквания за капиталова адекватност, но фактически без такава реално да е гарантирана.

По същия начин КТБ АД осигурява и финансира и средствата за предоставяните от свързаните с обв. Василев „кухи” дружества заеми в полза на Банката, насочени към увеличаване на капитала й от втори ред чрез получаване на подчинен срочен дълг. Отново, чрез отпускане на кредити на дружества от групата на свързаните такива, които чрез поредица от транзакции осигуряват придвижването на средствата до дружествата, които в крайна сметка предоставят на КТБ АД допустимия по нормативната уредба, но при строго рестриктивни условия и след разрешение от БНБ, подчинен срочен дълг.

Подчиненият срочен дълг е специфичен банков депозит – задължение на банката към заемодателя със срок над 5 години, който депозит не е осигурен с гаранция или обезпечение и който се води като задбалансов капитал на банката (или капитал от втори ред), но се явява средство за увеличаване на капиталовата адекватност.

За да осигури необходимите й парични средства за финансиране на свързаните с обв. Цветан Василев „кухи” дружества и за увеличаване на собствения си капитал, Банката е трябвало да акумулира реален паричен ресурс, което тя прави посредством привличането на депозити и влогове на юридически и физически лица при нереално високи лихвени нива – два и три пъти по-високи от средните за банковата система лихви по депозитите и влоговете.

Функционирането на КТБ АД като финансова пирамида обслужва изцяло бизнес начинанията на обв. Цветан Василев и финансирането и на неговите бизнес проекти през последните години. Това е правено с ясното съзнание и липса на грижа на добрия търговец, тъй като въпреки изразходването на средства в размер на стотици милиони левове по съответните бизнес проекти, КТБ АД не изисква нормалните в банковата практика обезпечения под формата на ипотеки върху недвижими имоти, особени залози върху ДМА на дружествата кредитополучатели, ангажиране като солидарни длъжници по предоставяните кредити от страна на икономически свързаните с кредитополучателите дружества. В резултат на тази порочна банкова практика, икономически „атрактивните" активи, които в крайна сметка са придобити от обв. Цветан Василев и чиято дейност е финансирана от КТБ АД чрез порочния й модел, са по документи собственост на различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност или към тях да бъдат насочени действия по обезпечение и съдебно изпълнение.

Като краен резултат, Банката, ползвайки правото си да събира пари от клиенти и вложители, само привидно изпълнява задължението си да финансира субектите на реалния стопански живот. В действителност парите от влогонабирането на клиентите се използват в огромната си част по разпореждане и в полза на мажоритарния й собственик чрез създадения от него „Модел КТБ“. От една регулирана финансова институция – банка, КТБ АД по същество е превърната и функционира като един изключително високо рисков фонд за рисков капитал, поставен на едноличното управление на обв. Цветан Василев. Сривът фактически се осъществява, когато едноличните преценки на обв. Цветан Василев се оказват погрешни, когато в крайна сметка величината на средствата, които са извадени от Банката далеч надвишат стойността и оценката на активите и бизнесите, стоящи насреща. На практика, едноличните решения на обв. Василев довеждат до лоши инвестиционни преценки, които разпиляват парите, без икономическа възможност инвестициите, дори при добри намерения, да могат да възстановят преразхода по тях.

Фактическото превръщане на Банката от регулирана финансова институция в едноличен инвестиционен фонд за рисков капитал, със средствата на който еднолично се разпорежда само обв. Цветан Василев, е силно подпомогнато от фактическата липса на контрол и надзор над дейността на Банката, които своевременно да констатират привидността както в банковата дейност, така и в осигуряването на капиталовата адекватност. Това довежда до фактическа обстановка, при която обв. Василев необезпокояван, безконтролен и безнадзорен, се разпорежда, като със свои, със средствата на Банката, които обаче не са негови, а на вложителите и депозантите. Вместо банковия надзор, вътрешния контрол и външния одит да възпрат тази присвоителна дейност, те услужливо или не извършват контролни действия, или констатират благоприятни обстоятелства, явно различаващи се от фактическите, които са неблагоприятни. Което от своя страна позволява на „Моделът КТБ“ да работи до момента, в който ликвидния риск се реализира на практика и довежда до прекратяване на функционирането на целия механизъм.

Осъществяването на „Моделът КТБ“ се постига, тъй като представителят на мажоритарния собственик – обв. Цветан Василев е поел в голяма степен (практически изцяло) ролята и функциите на преценяващ и разрешаващ всяко важно за Банката действие. Това фактическо положение се осъществява чрез създаден и функциониращ модел на питания и докладни към него и съответно чрез резолюции или разпореждания от негова страна. По този начин, въпреки формалното наличие на различни органи и служби в банката, тя фактически е управлявана от едно лице – независимо, че върху един документ от КТБ АД (например договор за кредит) стоят няколко подписа на различни длъжностни лица, всички те са изпълнители на разпоредителната воля на едно лице – мажоритарния собственик на банката обв. Цветан Василев. Никое от тези лица не подписва нищо, преди да има потвърдителната воля на обв. Василев, обективирана устно или чрез потвърдителна отметка или резолюция на документа, чрез който е поискано априорното му съгласие. Като резултат, от една страна е създадена опасната привидност, че Банката е създала и реално съществуват и функционират отделни и независими органи и служби, а фактически се изпълнява една единствена воля, и от друга – е благоприятствана реалната възможност политиката и решенията от съществено значение за Банката да се определят или вземат от едно лице. Крайният резултат е именно безконтролно разходване на огромната част от паричния ресурс на Банката, който е формиран от нейните вложители и клиенти, а не представлява средства на мажоритарния й собственик. Именно в това се изразява и своенето на обществени пари, реализирано от отговорните длъжностни лица в Банката – от една страна, самият обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал като собственик, който собственически се разпорежда като със свои с обществените пари, от друга страна – отговорните за текущото управление и контрол лица в Банката подпомагат тази собственическа самоидентификация на обв. Василев, като пренебрегват правомощията и задълженията си, изпълняват волята и разпорежданията на обв. Василев, вместо да изпълняват задълженията си по служба и длъжност. В този смисъл, отговорността за функционирането на модела не е само на обв. Василев, а и на множеството образовани лица, които съзнателно пренебрегват задълженията си, осъществявайки намеренията на обв. Василев – изпълнителни директори, кредитни инспектори, служители от звеното за вътрешен контрол и "независимите" външни одитори.

Функционално, „Моделът КТБ“ на практика реализира присвояването чрез кредитирането в големи размери на търговски дружества без дейност и приходи, без персонал, без никакви активи и със собственици и/или управители – подставени лица, нямащи фактическо отношение нито към отпускането на тези кредити от Банката, нито към тяхното последващо използване. В по-голямата си част подставените лица действат със съзнанието, че подпомагат като доверители работата на “шефа” обв. Цветан Василев, и доверявайки се на неговата преценка за целесъобразност и декларация за поемане на отговорност за последствията, подписват представяните им документи. Подписаните диспозитивни документи обаче не отразяват никаква реална тяхна воля. Но именно чрез привидното кредитиране на формално представляваните от тях дружества се осъществява присвояването на обществените пари от Банката, формиращи ресурса за финансиране на бизнеси и плащания, разпореждани еднолично от обв. Цветан Василев. По този начин обв. Василев се явява, както разпоредител, така и ползвател (като фактически, бенефициален собственик на дружествата кредитополучатели). При това положение и създадения модел за управление на Банката става възможно безконтролното – като размери и преценка за ефективност и целевост – да се финансират всякакви бизнес начинания или просто плащания на мажоритарния собственик обв. Василев. Тази именно безконтролност създава чувството, че всичко е позволено и възможно, с всичките произтичащи от това обществено-опасни последици.

Техническият способ, чрез който се реализира присвояването на обществените пари на Банката, т.е. поставянето им под безконтролното и безотчетно разпоредителство на обв. Цветан Василев в иззетата от него функция на техен собственик, е предоставянето на кредити на търговски дружества с изключително висок рисков профил. Присвоителната дейност се реализира чрез една интелигентна техника, при която, на пръв поглед, има една организирана и в рамките на закона нормална стопанска дейност (дейността на търговска банка). Всъщност, това не е така. Дейността по кредитирането не е нито нормална (в смисъла на обичайна за една търговска банка), нито в рамките на закона (доколкото нарушава почти всички банкови регулации, едновременно).

Противоправното, незаконосъобразно поведение на администраторите на Банката при управление на кредитния й портфейл съвсем обяснимо довежда до вреди – икономически, обществени, социални. Противоправността произтича от нарушаването на правилата на разумното банкерство и добрите банкови практики, установени в банковото законодателство, действащо в периода на лошото управление на Банката. Тези разпоредби са разписани в Закона за кредитните институции в Глава четвърта „Собствен капитал, ликвидност и други изисквания”. Нарушени са правилата и режима на капиталовата адекватност по чл. 39 – чл. 41 от ЗКИ, доразвит и конкретизиран с Наредба № 8 за капиталовата адекватност на БНБ, на режима на големите кредити по чл. 44 от ЗКИ, доразвит с Наредба № 7, на режима на вътрешните кредити по чл. 45 от ЗКИ. Нарушени са правилата и режимът на оценка, класифициране и провизиране на кредитните експозиции, установен в отменения през 2014 г. чл. 43 от ЗКИ, на основата на който е издадена Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск.

В посочената подзаконова уредба се съдържат правила за доброто управление на кредитния портфейл, които са грубо нарушени. Нарушено е изискването относно задължението да се поддържа изчерпателна документация по кредитната сделка. Нарушени са изискванията за политиката за оценка на рисковите експозиции и вътрешния орган, натоварен с тази функция (чл. 4 от Наредба № 9). Нарушени са и изискванията като цяло на Глава втора (”Класификация на рисковите експозиции” – чл. 5 – чл. 11 от Наредба № 9) и на Глава трета (”Установяване на рисковата стойност на експозицията” – чл. 12 от Наредба № 9). Като цяло, Наредба № 9 на БНБ е изцяло пренебрегната от администраторите на Банката. Смисълът на тази много важна Наредба е да се установи постоянно наблюдение на кредитния портфейл на банката, съответно оценяване и класифициране на кредитите в рискови групи и съответно провизиране, което означава намаляване на номиналната стойност на съответния кредитен актив до реалната му стойност. В този механизъм основна роля имат два фактора: на първо място – качеството на длъжника, и на второ място – качеството на обезпечението по кредита. Първият фактор се определя от финансовото състояние на длъжника, неговите текущи и прогнозирани (бъдещи) парични потоци (вж. чл. 8, ал.1, чл. 9, ал.1, чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1). Вторият фактор се определя от наличието на така наречените „приемливи обезпечения и гаранции” (§1, т.1, б. „а-в”). Финансовото състояние на длъжника е решаващо за връщане на кредита, но от значение е и обезпечението. Поначало банките кредитират срещу надеждни обезпечения, като правят изключение само за безрискови длъжници с доказана платежоспособност в дългосрочен план. Тук от особено значение е и Глава шеста от Наредба № 8, уреждаща редуцирането на кредитния риск и най-вече разделът, отнасящ се до обезпеченията (чл. 130 – чл. 141). Лицата, на които може да се предостави необезпечено кредитиране са тези, които са посочени като длъжници по експозиции с нулево рисково тегло според разпоредбите на тази Наредба (вж. например чл. 143 относно така наречените „приемливи доставчици на защита”). На същата логика е подчинена уредбата на големите кредити по Наредба № 7. Определени експозиции към безрискови длъжници се третират с нулево рисково тегло (чл. 9). Такива са експозициите към правителства, централни банки и други банки, международни институции и т.н.

По отношение на инвестициите в дружества и фондове за рисков капитал, чл. 40 от Наредба № 8 изрично посочва, че експозиции на банка, произтичащи от такива инвестиции, се третират като високорискови и получават рисково тегло не 100, а дори 150%. Следователно, кредитирането на дружества, представляващи SPV (special purpose vehicle) или специални инструменти за инвестиране следва да се третира именно като високорисково, даже при абстрахиране от проблема, че те всъщност са номинално подставени лица, които участват в измамна схема. Липсата на такава квалификация на кредитите на КТБ АД от страна на ръководството на Банката е обяснима, но за БНБ това е поредният надзорен провал. БНБ има правомощие и задължение да прекласифицира кредитни експозиции по Наредба № 9, и съответно е била длъжна да го направи за такива кредити, независимо от проблема с подставените лица и заобикалянето на закона по смисъла на чл. 103 от ЗКИ. В крайна сметка именно тези противоправни деяния са донесли вреди на КТБ АД, и съответно на нейните кредитори. В този смисъл загубите в КТБ АД не са резултат от законосъобразно и добросъвестно поемане на обичаен банков риск, а и един печален резултат от провала на надзорната дейност на БНБ.

Ако се съпоставят действията и бездействията на администраторите на Банката в периода на действие на трите наредби, категорично може да се направи изводът, че техните разпоредби са били цялостно и грубо нарушени.

Подобна е уредбата, макар и в много по-усложнен вид в новия Регламент 575/2013 на Европейския съюз. Регламентът е в действие от 2014 г. и именно поради неговото пряко действие (за разлика от банковите директиви) са отменени чл. 43 от ЗКИ, както и посочените по-горе наредби на БНБ. Като пример може да се посочи уредбата на Глава четвърта („Редуциране на кредитния риск” – чл. 192 и сл.). Тази уредба, въпреки усложнения до крайност, технизиран и математизиран език е много близка до отменената Наредба № 8.