Д. УЧАСТИЕТО НА БАНКОВИЯ НАДЗОР В „МОДЕЛЪТ КТБ”

БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и на клоновете на чуждестранните банки у нас. Тя има право да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място. При упражняване на надзорните си правомощия подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, прилага самостоятелно и независимо предвидените законови мерки за въздействие и санкции.

Издаването и отнемането на разрешение за банкова дейност (лиценз) се извършва с акт на Управителния съвет на БНБ по предложение на управителя и подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“. Единствено БНБ може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност на банка.

БНБ определя с наредба размера на задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да поддържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях.

БНБ регистрира и наблюдава финансови институции, извършващи дейности по чл. 3 от ЗКИ. Във фокуса на внимание на банковия надзор е също така спазването на други регулаторни изисквания и прилагане на добрите практики в дейността на кредитните и финансови институции.

Надеждният и ефективен банков надзор, заедно с адекватната макроикономическа политика, е от решаващо значение за финансовата стабилност на всяка държава. Регулирането и осъществяването на надзор върху дейността на кредитните институции в Република България е една от основните функции на БНБ, с която се цели поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

Наблюдението на всяка от кредитните институции се извършва на базата на регулаторни отчети (т.нар.дистанционно наблюдение) и инспекции на място и обхваща финансовото състояние и управлението на присъщите рискове в кредитната и другите дейности. От ключово значение е поддържането на необходимите капиталова адекватност, капиталови буфери, качество на активите и ликвидност. На микрониво задача на надзора е да се увери, че всяка банка функционира по безопасен и разумен начин и притежава достатъчен капитал и резерви да посрещне рисковете, възникващи от дейността й. Същевременно се извършват анализи и проучвания на процесите и тенденциите в банковия сектор като цяло (макрониво) с оглед предотвратяване и редуциране на системния риск, избягване пренасянето и разпространението на неблагоприятни ефекти, за да може секторът да бъде устойчив фактор за икономически растеж.

По отношение на КТБ АД обаче, банковият надзор и длъжностното лице, отговарящо за неговото функциониране и прилагане на надзорни мерки – подуправителят, ръководещ управление “Банков надзор”, определено са претърпели неуспех както в наблюдението и идентифицирането на лошите банкови практики, така и в неприлагането на адекватни надзорни мерки. На практика, надзорът над КТБ АД е извършван формално, установяваните правонарушения са прикривани от длъжностните лица, извършващи проверки на място, а длъжностното лице, отговорно за прилагането на надзорни мерки – съответния подуправител на БНБ, просто не е приложил такива.

Основният пропуск на надзора на БНБ е, че не е установил и регулирал чрез надзорни мерки и даване на предписания порочната практика да се отпускат кредити на дотолкова свързани лица, че това е превърнало кредитирането в привидна дейност, съставляваща инструментариум за присвояване на обществените пари за лично владение и разпореждане. Нормата на чл. 45, ал. 1, т. 7 от ЗКИ гласи, че банката може само с единодушно решение на колективния й управителен орган да формира експозиции към трети лица, действащи за сметка на лицата по т. 1 – 6 – това са т. нар. Вътрешни лица. Те действат за сметка на други лица, свързани юридически и икономически с банката – администратори, акционери с повече от 10 % и други. Това означава, че такива експозиции са допустими от закона. Те не нарушават регулацията.

От друга страна обаче, нормата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ гласи – сключване на банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката, или на банкови сделки, които чрез използване на подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, на нормативните и други актове и предписанията на БНБ може да доведе до прилагане на надзорни мерки.

КТБ АД е сключвала именно такива сделки (отпускане на кредити за получаване на подчинен срочен дълг), като целта на длъжностните лица от КТБ АД е да се заобиколи регулацията на закона. Подуправителят на БНБ, отговарящ за „Банков надзор” обаче не е приложил надзорни мерки.

Очевидно е, че голяма група лица като кредитополучатели са действали за сметка на основния акционер, съответно администратор на КТБ АД. Тези кредити е трябвало да се третират като вътрешни и към тях да се приложи съответния режим по ЗКИ. Тези кредити не са забранени, при условие, че са оповестени като такива, приложени са ограниченията по чл. 45 ЗКИ и за тях са уведомени надзорниците от БНБ, както изисква чл. 71, ал. 1, т. 5 от ЗКИ.

Съответно надзорните органи на БНБ обаче, независимо дали са уведомени за това, са имали задължението да установят наличието на такава свързаност и да третират тези кредити като вътрешни, съответно да приложат надзорни мерки, ако са нарушени лимитите и изискванията по чл. 45 от ЗКИ. В случай на оповестяване на тези вътрешни кредити от страна на основния акционер/администратора и при спазване на изискванията на чл. 45 и чл. 71 от ЗКИ, те не биха се третирали като заобикаляне на закона. В обратния случай, както е при КТБ АД, тези кредити са просто инструмент за измама и присвояване, придавайки на престъпното деяние привидната форма на обичайна банкова дейност.

Органите за банковия надзор са задължени от разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ да проверяват и съответно да прилагат надзорни мерки при наличието на банкови сделки, които чрез подставени лица осуетяват или заобикалят прилагането на разпоредбите на този закон, подзаконовата уредба и актовете на БНБ. Това безспорно означава задължение, което изисква приемане и прилагане на специални правила, методология и съответно индикатори за проверяване и разследване. С други думи тези органи и длъжностни лица на БНБ са обвързани от задължението да бъдат разкриватели на евентуални измами при осъществяване на банкови дейност. Очевидно е, че такива правила, методология и индикатори просто няма.

С оглед разпоредбата на подставените лица по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ е трябвало БНБ да има разработена методология, правила, индикатори за измама, индикатори за финансови операции с цел избягване на надзорната регулация. Такива правила е трябвало да се приемат и поради задължаването на управителния съвет на БНБ да приеме наредби за прилагането на Глава единадесета, към която принадлежи посочената разпоредба (вж. § 13 от ПЗР на ЗКИ.)

Според чл. 7, ал. 1, т. 10 от Правилника за функциите и отговорностите на структурните звена и за компетентностите на ръководните длъжностни лица в БНБ всеки подуправител е отговорен за изготвянето на проекти за нормативни актове, отнасящи се до ръководеното от него управление. Подуправителят, ръководещ управление “Банков надзор”, не е разработил и предложил такъв проект, отнасящ се до прилагането на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ.

Следователно, по отношение на неизпълнение на задължението за приемане на правилата и методологията за идентифициране и разследване на банковите сделки с подставени лица, отговорни са управителният съвет на БНБ, който е овластен с нормотворчески правомощия, както и надзорния подуправител, който е трябвало да предложи приемането на такива правила и методология.

Но това обстоятелство не означава, че при липса на правила и методология отпада задължението съответно на индивидуална основа, за всеки отделен случай да се изследва за наличие на хипотези по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗКИ. Обратното ще означава, че поради виновното неприемане на такива права и методология надзорната институция сама е ограничила приложното поле на надзора и така е извлякла ползи от неправомерното си поведение, в нарушение на генералния правен принцип. С други думи, въпреки липсата на правила и методология за проверяване за измами при банковите сделки БНБ е била длъжна да провери и да изследва всяка съмнителна сделка. Това не е направено и именно това представлява пряко нарушение на служебни задължения на оправомощените длъжностни лица и най-вече на надзорния подуправител. Върху тях тежи отговорността да бъдат ефективни разкриватели на банкови измами.

Независимо от липсата на правила, методология и индикатори, тъй като задължението за изследване сделките с подставени лица, заобикалящи закона във всеки отделен случай е в действие, то следователно за това е отговорен конкретно надзорният подуправител, както и директорът, който е отговорен на инспекциите на място. В случая това е очевидно директор ННКИ. Те би трябвало да изискват при всяка надзорна инспекция проверяването на хипотезата за наличие на сделки с подставени лица.

В крайна сметка нарушенията, установени в „Банков надзор“ на БНБ, нарушават принципите, съставляващи минималните стандарти за надзор на Базелския комитет. Вярно е, че тези нарушения имат юридическо значение само доколкото Базелските стандарти са въплътени в конкретни изисквания (забрани и задължения) в действащото банковото законодателство, за спазването на които трябва да следи банковият надзор (вж. например чл. 103, ал. 1 от ЗКИ). Без да има пряко нарушение на нормативен текст, тези нарушения могат да се третират само като недобра практика. С други думи, надзорът не е задължен да следи за прилагането на базелски изисквания, които все още не са част от действащото законодателство.

Но и безспорно вярно е, че отговорните длъжностни лица от БНБ – обв. Цветан Гунев, обв. Румен Симеонов и обв. Славияна Данаилова-Велева, с това, че не са изпълнили, респ. са нарушили служебните си задължения по упражняване на надзор върху дейността на КТБ АД, в крайна сметка са способствали неправомерните практики в КТБ АД са се самовъзпроизвеждат неконтролируемо в геометрична прогресия и са се разраснат в мащаби, довели до поставянето на Банката под специален надзор и до несъстоятелността й, с последвали щети, измерими в милиарди левове.

Св. Орлин Русев също се е запознал чрез обв. Цветан Василев с подуправителя обв. Цветан Гунев. Запознанството на св. Русев с обв. Цветан Гунев става в кабинета на обв. Цветан Василев (на бул. „Цар Борис III“ № 159), когато по време на срещата се дискутира придобиването на „Креди агрикол“, понастоящем банка „Виктория”. Тогава обв. Цветан Гунев е представен от обв. Василев като подуправител на БНБ. Обв. Цветан Гунев се интересувал от намеренията за банка „Креди агрикол“, сега „Виктория“, как ще бъде капитализирана и други въпроси. Не е обсъждано придобиването, а какво ще се прави с банката след това. Срещата продължила около половин час и св. Русев си тръгнал, обв. Василев и обв. Гунев останали заедно. Комуникацията с обв. Гунев се осъществявала чрез обв. Цветан Василев – в следващ разговор обв. Василев казал на св. Русев, че ако има някакви въпроси, свързани с работата на банката и с обв. Гунев, да се обръща към него (обв. Василев), който сам щял да подържа връзка с обв. Гунев. Очевидно добрите лични отношения между обв. Василев и обв. Гунев са довели до занижаване на извършвания банков надзор, което е благоприятствало съществуването и функционирането на модела КТБ АД.

Първата от двете гореупоменати инспекции е приключена на 03.11.2010 г. и обхваща периода до 30.09.2010 г. Въпреки че определя като добри финансовото състояние на Банката и управлението на риска, в доклада за инспекцията БНБ прави констатации за определени нарушения, свързани с рисковата класификация на някои кредитни експозиции и дава 11 препоръки, както следва:

1. Да осъвремени вътрешно-нормативната база, регламентираща управлението на активите, във връзка с настъпилите структурни изменения и доразвие процедурите за управление на съдебните кредити

2. Да се осигури независимост на Кредитния комитет, като орган за наблюдение, оценка и класификация на рисковите експозиции от процеса по разрешаване и управление на кредитите

3. Да се преразгледат и прецизират критериите, заложени в методологията за изготвянето на вътрешен кредитен рейтинг и комплексен кредитен рейтинг на кредитополучателите

4. Да разшири обхвата на информацията за кредитополучателите, отразена в становищата при първоначалната оценка и последващия мониторинг на сделките

5. Да осигури подобряване на администрирането на кредитните сделки

6. Да се въведен практика за писмено оформяне на юридическото становище към всяка кредитна сделка

7. Да прецизира критериите за определяне на отрасловата принадлежност на кредитополучателите

8. Да въведе необходимия контрол върху подаваната информация към Централния кредитен регистър (ЦКР)

9. Да въведе практиката на писмено излагане на аргументи при вземането на решения за покупка на ценни книжа, включващи анализ на качеството и доходността им

10. При изчисленията за капиталовите нужди относно риска в кредитния портфейл относно отраслова концентрация освен водещите три отрасла, а именно „Преработваща промишленост“, „Търговия и ремонт“, „Строителство“, е препоръчително банката включи и следващия по обем отрасъл „Операции с недвижими имоти“

11. Предвид специфичния профил на институцията в кредитирането е необходимо да се разгледат реалистични сценарии, при които се правят различни допускания от гледна точка на влошаване на „големи“ експозиции според рисковия профил на кредитополучателите и независимо от принадлежността им към определен отрасъл

Както се вижда, като цяло, тези препоръки включват разширяване обхвата на информацията, отразена в становищата на кредитните специалисти при първоначалната оценка и последващия мониторинг на кредитните сделки, писмено оформяне на юридическите становища по кредитните сделки и преразглеждане и прецизиране на методологията за изготвяне на кредитен рейтинг на кредитополучателите.

Втората инспекция на БНБ за периода със същия обхват е извършена през 2013 г. като приключва на 08.07.2013 г. и обхваща периода до 31.03.2013 г. В доклада си за инспекцията БНБ дава добра цялостна оценка на финансовото състояние на Банката и на осигуряването на действаща вътрешно-контролна система и управление на рисковете от страна на управлението. Дадените в резултат на инспекцията от 2010 г. препоръки са отчетени като изпълнени, с изключение на препоръка номер 2, която е в процес на изпълнение.

Следва да се отбележи, че в доклада на БНБ за инспекцията от 2013 г. не са посочени конкретните проверки и доказателства, въз основа на които инспекторите са направили заключението за изпълнение на препоръките. Информацията, предоставена от БНБ на СГП и прегледана във връзка с изпълнената международна експертиза включва и кореспонденция между БНБ и КТБ АД, както и вътрешна за банката кореспонденция, от която става ясно, че направените препоръки са въведени от 05.08.2011 г. с влизането в сила на съответни промени в Правилата за кредитна дейност и Правилата за дейността на Кредитния комитет. Следователно заключението на БНБ за изпълнение на препоръките би следвало да отнася за кредити, отпуснати от тази дата до края на периода, обхванат от следващата инспекция, т.е. 31.03.2013 г.

В доклада на БНБ за надзорната инспекция от 2013 г. на Банката са дадени шест нови препоръки, както следва:

1. Да извърши преглед на всички кредитни сделки в кредитния си портфейл и да промени статуса на „предоговорени“ на онези сделки, при които има промяна в първоначално договорените условия

2. Да завиши контрола по своевременното актуализиране и качеството на данните, попълвани от кредитополучателите в декларациите за икономическа свързаност

3. Да се допълнят извършваните анализи на концентрацията на кредитния риск с анализ по цел на кредита – реален сектор и дейност, които са финансирани

4. Да продължат усилията за намиране на по-усъвършенстван ВААК модел, отговарящ и на дейността, и на бизнес модела на Банката

5. Да се отчита влиянието на резултатите от стрес тестовете върху капиталовата позиция на Банката и необходимостта за предприемане на действия във връзка с нея

6. Да бъде обединена и изнесена функцията compliance от няколко различни организационни звена в едно

Като част от надзорните инспекции, БНБ преглежда извадка от кредити, отпуснати от КТБ АД. Въз основа на предоставената документация за тези прегледи (т.нар. „кредитни карти“ – попълнени стандартни форми като част от работните книжа за извършената инспекция), при инспекцията, извършена през 2013 г. БНБ е прегледала 80 от кредитите, които са и в обхвата на изпълнената международна експертиза. Към първоначалните договори за тези 80 кредита има впоследствие сключени общо 97 анекса.

49 от прегледаните от инспекторите на БНБ през 2013 г. кредити, които са и в обхвата на изпълнената международна експертиза, са първоначално отпуснати след 31.07.2011 г. Също така, 31 от анексите към прегледаните кредити в обхват са сключени през периода 01.08.2011 – 31.03.2013 г. Тези кредити и анекси са сключени през периода от докладваното от КТБ АД въвеждане в сила на направените от БНБ през 2010 г. препоръки до крайната дата, обхваната от инспекцията на БНБ от 2013 г. Съответно, за тях би следвало да са спазени въведените при изпълнението на препоръките изисквания, за да бъдат отчетени тези препоръки като изпълнени.

Определени кредити, прегледани при изпълнената международна експертиза, са били прегледани и от БНБ по време на надзорната проверка през 2013 г. Направените от експертите констатации за несъответствия в процеса по одобрение и отпускане на кредитите не подкрепят извод за надлежно изпълнение на съответните направени от БНБ препоръки. В този смисъл не е установено на какви основания БНБ потвърждава изпълнението на тази част от препоръките.

Надзорната инспекция от 2013 г., назначена със Заповед № РД-22-0823/23.04.2013 г. на подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“, приключила с доклад №1720-0087/25.07.2013 г., протича изключително благоприятно за КТБ АД благодарение на ръководителката на надзорната инспекция – обв. Славияна Данаилова-Велева. Надзорната инспекция протича при извършване на редица нарушения, които по същество обезсмислят целта на извършването на самата инспекция. При подготовката на надзорната инспекция, ръководителката й в Писмо от 23.04.2013 г. до КТБ АД за изискуемите данни от банката дава указание за подготвяне и представяне на предварително попълнени кредитните карти от служители на проверяваната кредитна институция. При съставяне на предварителната извадка на основните кредитни експозиции, същата не дефинира експозициите на КТБ АД към свързани по ЗКИ и лица, носители на общ икономически риск и оказващи влияние върху дейността на длъжника, съгласно § 1, т. 4 от Наредба № 9 на БНБ като критична област и не ги включва в обхвата на инспекцията. При прегледа на кредитните досиета не проследява паричните потоци, свързани с основанието за усвояване на средствата и не извършва проверка на източниците за погасяване на отпуснатите кредити, съобразно критериите за оценка и класификация на рисковите експозиции по Наредба № 9 на БНБ. При оценка на качеството на кредитния портфейл не проверява за наличието на валидно учредени обезпечения при отпускане на кредити. Не изисква извлечения от информационната система на банката за движенията по заемните и разплащателните сметки на кредитополучателите за оценка на извършените усвоявания и погасявания.

Накрая, рисково базираният доклад не отразява негативните тенденции в КТБ АД, изразяващи се в нарушенията на Правилника за кредитна дейност от страна на длъжностни лица в банката при отпускане на кредити, като липса на основна информация за кредитните сделки и финансовия статус на кредитополучателите в кредитните досиета, както и липсата на обосновани юридически становища. Предоставя и погрешна информация в надзорното си мнение, че са изпълнени препоръките, дадени в резултат на предходната надзорна инспекция на място от 2010 г., по т. 4, т. 5 и т. 6, без същите да са били изпълнени.

Ако това беше направено своевременно, КТБ АД трябваше да бъде поставена под особен надзор и лицензът й за извършване на банкова дейност да бъде отнет още на 01.01.2012 г. Размерът на всички предоставени след тази дата банкови кредити, които остават невъзстановени към 20.06.2014 г. представлява общата сума на вредата, която неправомерната дейност на банковия надзор на БНБ нанася на икономиката и държавата като цяло.

Освен това, услужливо, ръководителят на управление “Банков надзор” пропуска да констатира установени нарушения на регулаторни изисквания, а именно такива по чл. 22, ал. 5, вр. ал. 1 от Наредба № 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции, (ред. ДВ., бр. 95 от 2.12.2011 г.,), по чл. 8, ал. 4, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките (ред. ДВ, бр. 85 от 29.10.2010 г.), Писмо № 91 ТБ – 0061/14.03.2012 г. и Писмо № 91 ТБ - 0028/01.03.2013 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков Надзор“ до всички банки, (задължително предписание съгл. чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ), с които са определени: „1. Капиталът от първи ред във всеки един момент да не бъде по-нисък от 10%“ и „2. Съотношението, измерващо покритието с ликвидни активи на привлечени средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинствата да не бъде по-ниско от 25%“

За времето от 31.03.2012 г. до 29.06.2012 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че съотношението, измерващо покритието с ликвидни активи на привлечени средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинствата е на ниво 23,29 %, т.е. по-ниско от 25 %.

За времето от 30.06.2012 г. до 30.09.2012 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че съотношението, измерващо покритието с ликвидни активи на привлечени средства от институции, различни от кредитни, граждани и домакинствата е на ниво 23,33 %, т.е. по-ниско от 25 %.

За времето от 31.12.2012 г. до 30.03.2013 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че отношението на адекватност на капитала от първи ред е на ниво 8,88 %, т.е. по-ниско от 10 %.

За времето от 31.03.2013 г. до 15.06.2013 г. не са предприети действия по установени нарушения на това регулаторно изискване, констатирано в тримесечен аналитичен доклад от 31.03.2012 г., показващо, че отношението на адекватност на капитала от първи ред е на ниво 9,13 %, т.е. по-ниско от 10 %.