Обща информация Наименование на инвестиционното предложение
Изтегляне 1.27 Mb.
|
Серен диоксидЩе се отделя с ауспуховите газове. Очаква се, че няма да представлява рисков фактор на работната среда. Физико-химични свойства. Безцветен газ със специфичен дразнещ, остър мирис и кисел вкус. По-тежък е от въздуха 2,3 пъти. Добре разтворим е във вода, в метилов и етилов спирт. Лесно се овлажнява и окислява, като образува серниста киселина. Серният диоксид е един от основните замърсители на атмосферния въздух в населените места. Токсикокинетика. Постъпва в организма главно по дихателен път, а разтворен като серниста киселина – и по храносмилателен път. При хора, при инхалаторна експозиция резорбцията е много голяма и е в правопропорционална зависимост от концентрациите на газа в атмосферата. Серният диоксид преминава през дихателните органи в белите дробове и оттам в кръвта. Биотрансформацията му завършва с образуване на сулфати. Част от вдишаният SO2 се отделя с издишания въздух, но голямата част се отделя като метаболити (сулфати) с урината. Токсични дози и концентрации. При концентрации на SO2 около 20 - 50 mg/m3 се получава дразнене на лигавиците. Концентрации от порядъка на 120 - 300 mg/m3 предизвикват тежки отравяния. Повторното въздействие на 20 - 70 mg/m3 SO2 води до хронични дихателни заболявания, смутена функция на щитовидната жлеза и на обмяната на веществата. Регламентирани са следните норми за серен диоксид в атмосферния въздух на населените места, според НАРЕДБА № 9 на МОСВ и МЗ:
Серният диоксид е под № 1079 съгласно класификацията на ООН. Патогенеза на интоксикациите. Дразнещото действие на SO2 се обяснява с образуването на серниста киселина при досег с влажните лигавици. Лесната му разтворимост помага за проникването в организма и за развитието на компенсирана метаболитна ацидоза. Общотоксичното му действие се проявява с нарушения на въглехидратната и белтъчната обмяна, намаляване на вит. В1 и вит. С, потискане на окислителните процеси. Като израз на резорбтивното действие на SO2 се наблюдава раздразване на кръвотворните органи (еритроцитоза и левкоцитоза) и биохимични изменения в кръвта. Клинична картина на интоксикациите – възможни са остри и хронични отравяния. Остро отравяне: Тежестта би зависила от фактическата концентрация на серни газове, продължителността на експозиция, от състоянието на експонираните – пол, възраст, здравословно и физиологично състояние, особености в храненето и др. Децата, възрастните и болните с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система са с по-висока чувствителност към действието на серните окиси. При лека степен на отравяне настъпва раздразване на очите (хиперемия на склерите) и лигавицата на носа, чувство на парене и болки в гърлото, хиперемия на лигавиците на носа и гърлото, кашлица. При отравяне средно-тежка степен тези признаци са по-рязко изразени – главоболие, пристъпна суха кашлица, афония, понякога кръвоизливи от носа, болки в стомаха, гадене, повръщане, цианоза на устните, поява на сухи и влажни хрипове в белите дробове. По-продължителното въздействие на концентрации над 200 mg/m3 може да доведе до развитието на бронхиолит, остър емфизем, токсична пневмония, белодробен оток, нарастващи разстройства на дишането и кръвообращението, асфиксия. Настъпват дистрофични изменения в черния дроб, бъбреците, миокарда и нервната тъкан. Тежките отравяния са редки, тъй като вдишването на много високи концентрации SO2 предизвиква рязко раздразване на лигавиците и рефлекторен спазъм на дихателните пътища, което заставя пострадалите да напуснат замърсения участък. Хронично отравяне: клиничната картина се характеризира с нарушения от страна на бронхо-белодробния апарат, сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния тракт. Разнообразната симптоматика от страна на горните дихателни пътища и лигавиците се характеризира с парене, сухота и болки в носа и гърлото, повишена носна секреция (понякога кървава), суха кашлица, стягане и болки в гърдите, задух, парене в хранопровода и стомаха, гадене и по-рядко повръщане. Чести са главоболието, лесната уморяемост и отпадналост, бодежи в сърдечната област. В началото е налице хипертрофичен, а в последствие – атрофичен хроничен рино- и тонзилофарингит, често с астматичен компонент и нарушена белодробна функция. Рентгенологично се открива токсична пневмосклероза в различна фаза. Установяват се неврози и вегетативно-астенични състояния, стомашно-чревни разстройства, хроничен гастрит, повишена кариозност на зъбите, наличие на алкалии и сулфати в слюнката и урината. Наблюдават се дерматити и екземи, хронични конюнктивити, менструални разстройства, хипофункция на щитовидната жлеза. Началните симптоми на поражения на горните дихателни пътища възникват след 1 - 1,5 години постоянна експозиция на SO2, изразената патология на сърдечно-съдовата система – известно време след това, а уврежданията на храносмилателния тракт – след 5 - 10 годишно въздействие. Счита се, че описаните ефекти от продължителната експозиция възникват при средногодишни концентрации от усреднените 24-часови стойности над 0,150 mg/m3 (150 µg/m3). Не считаме обаче, че описаните възможни потенциални въздействия ще се реализират при населението от най-близките съществуващи жилищни сгради на гр. Русе, поради значителното им отстояние спрямо предвидените с инвестиционното предложение източници на серен диоксид. Каталог: ovos Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|