Обща информация Наименование на инвестиционното предложение
Изтегляне 1.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въглероден оксид
Азотни оксидиЩе се отделят с ауспуховите газове и с емисиите от парокотелната инсталация. Очаква се, че няма да представляват рисков фактор на работната среда. Физико-химични свойства. Азотните оксиди са непостоянна газова смес от NО, NО2 и N2O3 с бледожълто до тъмнокафяво оцветяване и своеобразна миризма. Азотният оксид във въздуха бързо се превръща в NO2. Токсикокинетика. Азотните оксиди постъпват в организма по дихателен път. С влажната лигавица на дихателните пътища образуват нитрати, азотна и азотиста киселина, които поразяват алвеоларната тъкан и довеждат до оток на белите дробове. В кръвта се получават нитрати и нитрити, които причиняват разширяване на съдовете, понижаване на артериалното налягане и най-вече – превръщането на оксихемоглобина в метхемоглобин. Двуазотният оксид има наркотично действие. Токсичност за човека. Дразнене в гърлото възниква при концентрации 120 mg/m3 (преизчислени като NO2), кашлица – при 200 mg/m3. При кратковременно въздействие за опасни се считат концентрации 200 - 300 mg/m3, а при многочасово въздействие – 70 mg/m3. Концентрации от порядъка на 3 mg/m3 не предизвиква никакви явления. Според НАРЕДБА № 9 на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46 от 1999 г. – в сила от 1.01.2000 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2005 г. – за SO2, NO2 и ФПЧ10 в сила от 01.01.2006 г.) са регламентирани следните норми за азотен диоксид и азотни оксиди в атмосферния въздух:
Азотният оксид е под № 1660 съгласно класификацията на ООН. Ревизирана ILDH-стойност според NIOSH (USA, 3/1/95) – 100 ppm. Азотният диоксид е под № 2627 съгласно класификацията на ООН (Nitrogen dioxide liquid е под № 1067). Ревизирана ILDH-стойност според NIOSH (USA, 3/1/95) – 20 ppm. Патогенеза на интоксикациите. С влажната лигавица на дихателните пътища азотните оксиди образуват нитрати, азотна и азотиста киселина, които поразяват алвеоларната тъкан и довеждат до оток на белите дробове. В кръвта се получават нитрати и нитрити, които причиняват разширяване на съдовете, понижаване на артериалното налягане и най-вече – превръщането на оксихемоглобина в метхемоглобин. Двуазотният оксид има наркотично действие. Клинична картина на интоксикациите. Остро отравяне: периодът на началните прояви се характеризира с леко, понякога едва доловимо дразнене на лигавицата на горните дихателни пътища с лека кашлица, главоболие, отпадналост, които за 30 мин. до 1 час могат да отминат. При въздействие на високи концентрации, след период на „мнимо благополучие“ (най-често без субективни оплаквания или с чувство на задух) се развива токсичен белодробен оток с периоди на нарастване и завършване на този оток. Възможно е протичането на острото отравяне да бъде по т. нар. сърдечно-съдов тип: с болки в сърдечната област от стенокарден характер и признаци на коронарна недостатъчност. Хронично отравяне: характеризира се с полиморфна симптоматика. Пораженията са основно от страна на бронхо-белодробния апарат. Развиват се хроничен бронхит, бронхиолит, токсични пневмосклерози. Възможни са също така и миокардити, гастрити, колити, токсичен хепатит и др. Не считаме обаче, че описаните възможни потенциални въздействия ще се реализират при населението от най-близките съществуващи жилищни сгради на гр. Русе, поради значителното им отстояние от източниците на азотни оксиди, предвидени с инвестиционното предложение. Въглероден оксидЩе се отделя с ауспуховите газове и с емисиите от парокотелната инсталация. Счита се, че няма да представлява рисков фактор на работната среда. Физико-химични свойства. Безцветен газ без мирис. Малко разтворим е във вода. В серум от човешка кръв коефициентът на разтворимост е 0,01709 (при 38 С). Химически е доста инертен. Гори със синкав пламък, при което се получава СО2. Смесен със въздуха, образува взривоопасни смеси. Разпространен е широко навсякъде, където съществуват условия за непълно изгаряне на материи, съдържащи въглерод. Токсикокинетика и токсикодинамика. Въглеродният оксид образува карбоксихемоглобин (COHb) с намаление на оксихемоглобина от 18 на 8 % и стесняване на разликата в оксихемоглобина между артериалната и венозната кръв от 6 - 7 % на 2 - 4 %. Дисоциацията на COHb протича около 3 600 пъти по-бавно от тази на оксихемоглобина. Леталитетът при сравнително ниско съдържание на COHb в кръвта (45 - 55 %) се дължи на едновременното блокиране на цитохромите, дехидрогеназите и други важни тъканни ензимни системи. Въглеродният оксид действа върху организма по два основни механизма: хипоксемичен и хистотоксичен. Първият има водещо значение при острите отравяния, а вторият – при хроничните интоксикации. Токсичност за човека. Въглеродният оксид е газ с висока токсичност. При концентрация във въздуха 0,5 % настъпва смърт за 5 - 10 min. При 0,1 % се наблюдават безсъзнание и смърт за няколко часа. Действието на СО при различни концентрации е както следва: при 30 - 60 mg/m3 СО се нарушава зрението и слухът; вдишването на 110 - 230 mg/m3 дава около 10 % карбоксихемоглобин (COHb), отклонения в психологичните, психо-физиологичните и психомоторните тестове, главоболие, смутена координация, кожна хипертермия и уморяемост. Концентрации 440 - 690 mg/m3 предизвикват непоносимо главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, адинамия и колапс, COHb е 30 - 40 %. Експозиция на 1 260 - 1 760 mg/m3 води до учестено и повърхностно дишане, слаб пулс, безсъзнание и повишение на COHb до 60 %. СО в концентрации 2 300 - 3 400 mg/m3 предизвиква безсъзнание, слаб пулс, учестено дишане и кома. При повишаване на концентрациите над 4 000 mg/m3 и на COHb над 70 % настъпва смърт. Регламентирана е следната норма за опазване на човешкото здраве по отношение на въглеродния оксид в атмосферния въздух на населените места, според НАРЕДБА № 1 на МОСВ и МЗ за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 14 от 2004 г.):
Въглеродният оксид е под № 1016 съгласно класификацията на ООН. Ревизирана ILDH-стойност според NIOSH (USA, 3/1/95) – 1 200 ppm. Не считаме обаче, че описаните възможни потенциални въздействия ще се реализират при населението от най-близките съществуващи жилищни сгради на гр. Русе, поради значителното им отстояние спрямо предвидените с инвестиционното предложение източници на въглероден оксид. Въглероден диоксид Ще се отделя при горивните процеси (изгарянето на горивата). Въглеродният диоксид е нормална и почти постоянна съставка на атмосферния въздух, където е в концентрация 0,03 - 0,04 об.%. Отделя се в атмосферния въздух при горене (напр. горивата), при ферментация, дишане и др. В малки концентрации поддържа дихателния ритъм, явявайки се естествен възбудител на дихателния център. Когато количеството му във въздуха се увеличи се затруднява отделянето му от белите дробове, респ. от кръвта и тъканите. Така първоначално възниква респираторна ацидоза, а след това – метаболитна ацидоза. В по-големи концентрации въглеродният диоксид има наркотично действие и дразни кожата и лигавиците. При съдържание на СО2 във въздуха над 0,5 % настъпват промени във външното дишане, периферното кръвообращение и електрическата активност на мозъка; концентрации на СО2 над 2 об.% предизвикват тежки смущения на дишането (задух, учестено дишане); при концентрация 5 об.% се наблюдава загуба на съзнание, а при 8 - 10 об.% – смърт. Въглеродният диоксид не фигурира в нормите за вредните вещества в атмосферния въздух на населените места (като ПДК и/или гранични стойности за опазване на човешкото здраве). Хигиенната норма за концентрация на СО2 в затворени помещения е 0,1 об.%. Граничната стойност на СО2 във въздуха на работната среда е 9 000 mg/m3, съгласно Наредба №13/2004 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. Въглеродният диоксид е под № 1013 съгласно класификацията на ООН за опасните вещества, с клас и подклас на опасност 2.2. Природен газ На практика източник на природен газ може да бъде само вътрешната газоснабдителна инсталация, при експлоатацията на което са възможни изтичания на газ от неизправни кранови възли, шупли предизвикани от корозия, при планови ремонти и др. Физични свойства. Природните газове (всъщност става въпрос за смес от различни природни газове) са безцветни газообразни вещества, в повечето случаи без миризма (ако не съдържат H2S и други серни съединения). Тези газове са по-леки от въздуха – с отн. т. 0,5 - 0,9. Плътността на природния газ при 20 С и 1,0332 ата е 0,722 kg/m3. Има калоричен ефект Q = 7939 kcal/m3. С въздуха образува взривоопасна смес. Долната граница на взривяване е 4,84 %. Химичният състав е посочен в Приложение № 24, като количеството на метан е 98,002%, етан – 0,782%, пропан – 0,274% (данните са представени от „Газоснабдяване-Русе” Токсично действие. Природните газове се разглеждат обикновено като безвредни при не много високи концентрации, поради отсъствието в състава им на въглероден оксид. Наркотичната концентрация на сгъстените природни газове, състояща се в основната си част от метанови въглеводороди с примес на олефини, за бели мишки е 200 - 300 mg/l, а смъртната – 400 - 500 mg/l. При повторно инхалиране на природни газове, състоящи се от 92 - 95 % метан, 2 - 3 % етан и 2 - 6 % пропан и бутан, два пъти дневно, в продължение на 1 - 2 min, за срок от 5 седмици при морски свинчета се установява нарушаване на спермогенезата, което се обяснява с кратковременното лишаване на тъканите от кислород. Газовете съдържащи сероводород също са отровни. Описани са случаи на тежки и мълниеносни отравяния. В експеримент с бели мишки, при съдържание на газ с 22 % сероводород, смъртта е настъпила в продължение на 3 min. При вдишване на суров нефтен газ, съдържащ 0,049 - 0,51 % H2S, при кучета е наблюдавано възбуждение, конвулсии и парализа. При загиналите се установява пълнокръвие, отоци в мозъка и в белите дробове. Няма регламентирани както здравни норми за опазване на човешкото здраве или ПДК за природен газ в атмосферния въздух на населените места, така и гранична стойност за въздуха на работната среда. Съгласно UN (United Nations) Classification System въглеводород, газообразен, сгъстен (неназован конкретно), или газообразен въглеводород, смес, сгъстена (неназован конкретно) е под № 1964, а газообразен въглеводород, втечнен (неназован конкретно), или газообразен въглеводород, смес, втечнена (неназован конкретно) е под № 1965. От описания състав на природния газ става ясно, че с водещо означение е метана. За това ще бъдат описани и неговите токсикологични характеристики. Метан Физични свойства. Газ, по-лек е от въздуха. Има коефициент на разтворимост във вода 0,3550 при 20 С. Коефициентът на разпределение в системата масло/вода е 19 - 20 (при 20 С). Химични свойства. Гори с почти безцветен пламък. В смес с въздуха образува експлозивни смеси. Тъй като метанът е газ, основният път за постъпването му в човешкия организъм е дихателния. В патогенезата на острите инхалаторни интоксикации водещ е синдрома на кислородна недостатъчност с различна степен на изразеност. Обикновено високите концентрации на метана се съпровождат с понижено съдържание на кислород във въздуха. Ролята на метана като причина за отравяне обаче не е голяма в сравнение с опасността, която той представлява за образуване на експлозивни смеси. Експлозиите винаги имат като последица смъртни случаи.
За метана няма регламентирани здравни норми за опазване на човешкото здраве или ПДК в атмосферния въздух на населените места. Граничната стойност на метан във въздуха на работна среда е 500 mg/m3, съгласно НАРЕДБА № 13 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (обн., ДВ, бр. 8 от 2004 г. - в сила от 31.01.2005 г.). Метан, охладен, течен или природен газ, охладен, течен, с високо съдържание на метан е под № 1972 съгласно UN (United Nations) Classification System, а метан, сгъстен, или природен газ, сгъстен, с високо съдържание на метан е под № 1971 съгласно същата класификационна система. Нафта (гориво за дизелови двигатели) Ще се използва за гориво в собствения вътрешно-заводски транспорт. За целта се предвижда изграждането на станция за зареждане с дизелово гориво с една колонка на територията на площадката. Произвеждат се чрез смесване на дестилатни фракции от първична и вторична преработка на нефта. Допуска се използването на присадки. Съгласно БДС 8884–89 (Горива за дизелови двигатели) се установяват следните марки горива за дизелови двигатели: – Лятно (Л) – произвежда се от 16.03. до 30.09.; – Есенно (Е) – произвежда се от 01.10. до 15.11.; – Зимно (З) – произвежда се от 16.11. до 15.03. В зависимост от съдържанието на сяра всяка марка може да бъде отнесена към една от следващите групи: I-ва група – със съдържание на сяра не повече от 0,2 %; II-ра група – със съдържание на сяра не повече от 0,3 %. Нафтата е по-лека от водата и неразтворима в нея. Парите на нафтата са по-тежки от въздуха. Нафтата постъпва в организма главно по дихателен път (под формата на пари) и през кожата, и по-рядко по храносмилателен път (при засмукване на нафта от маркучи). Има иритативен ефект върху кожата и очите. Вредна е при поглъщане. Няма регламентирани пределно допустимите концентрации за нафта в атмосферния въздух на населените места, а само за бензин (нефтен с ниско сярно съдържание, изчислен като въглерод), съгл. НАРЕДБА № 14 на МЗ и МОСВ за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места: – Средноденонощна ПДК – 1,5 mg/m3; – Максимална еднократна ПДК – 5,0 mg/m3. Граничната стойност за газьол (нафта) – петролеев дестилат във въздуха на работната среда е 1 600 mg/m3, съгл. НАРЕДБА № 13 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, като в посочения нормативен документ са определени специфични ефекти както следва: алерген, дразнещо действие и канцерогенно действия (канцероген категория 1). Съгласно UN (United Nations) Classification System газьолът (нафтата) е под № 1202.
Ще се използват при поддръжката на технологичното оборудване и собствените транспортни средства. При дестилацията на мазута под вакуум се получават леки дестилати и тежки (индустриални) масла, които се употребяват непосредствено или се подлагат на допълнителна обработка: пречистване, смесване и пр. Наименованието смазочни (индустриални) масла са получили и продуктите, получени след пречистването на някои преки дестилати на суровия нефт. Физични свойства и химичен състав. Нефтените масла представляват смеси от метанови, нафтенови, ароматни и нафтено-ароматни въглеводороди. Количеството на метановите въглеводороди зависи от сорта на нефта; тяхното съдържание намалява с повишение на температурата на кипенето на отделните фракции. Съставната част на маслените фракции на нефта се състои от нафтенови 5 - 6-пръстенни въглеводороди. В по-горните фракции преобладават полициклични съединения с различен брой пръстени и моноциклични със странични вериги, имащи по-висока точка на кипене. Във всяка нефтена фракция се съдържа и известно количество ароматни въглеводороди. Въглеводородният състав и физико-химичните свойства на маслата зависят също и от начина на преработка на нефта. Така например получените при каталитичния крекинг фракции се характеризират с по-високо (в сравнение с директно получените дестилати) съдържание на тежки ароматни съединения, с по-малък брой нафтенови пръстени и странични вериги; маслата са с по-висок вискозитетен индекс. Освен въглеводороди в нефтените масла се съдържат още и смоли – асфалтосмолисти вещества, състоящи се от неутрални полициклични съединения, съдържащи кислород или сяра, или едновременно и двата елемента. Произвежданите у нас смазочни нефтопродукти следва да отговарят на БДС 978589 Масла моторни. Легираните смазочни масла са предназначени за смазване на бензинови, газови и дизелови двигатели с вътрешно горене на автомобили, трактори, локомотиви и др. машини. Според вискозитета си моторните масла се класифицират по вискозитетни класове, а според експлоатационните си качества – на масла за бензинови и дизелови двигатели. Токсично действие. Резорбтивното действие на различните продукти от преработката на висшите фракции на нефта може да се прояви по следните причини:
Описани са случаи на остри отравяния, предизвикани от летливи въглеводороди, влизащи в състава на нефтените масла. Отравянията са възникнали при почистване на цистерни от тези масла. При хронично въздействие на аерозоли от смазочни масла са наблюдавани нервно-вегетативни разстройства (типична брадикардия) и главоболие. При употреба на мазут с високо съдържание на сяра са установени главоболие, сърцебиене, гадене, тежест и сънливост. Налице са указания за възможността за развиване на липоидни пневмонии и на ракови заболявания на дихателните пътища, у лица продължително вдишвали аерозоли от различни нефтени масла. За минералните масла в атмосферния въздух у нас няма регламентирани ПДК или гранични стойности за опазване на човешкото здраве. Граничната стойност за масла – минерални и нефтени във въздуха на работната среда е 5,0 mg/m3, съгл. НАРЕДБА № 13 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, като в посочения нормативен документ са определени специфични ефекти както следва: алергизиращо и канцерогенно действия (канцероген категория 2). Нефтените дестилати или нефтопродукти са под № 1268 съгласно класификацията на ООН. Действие върху кожата. Различават се няколко вида най-разпространени и характерни поражения на кожата: 1). Екземи и дерматити. Най-често се причиняват от действието на бензин и керосин, и по-рядко под влиянието на смазочни масла; 2). Фотодерматити и меланози. Възпалителните реакции върху кожата са по-силни у животни, изложени на краткотрайното действие на слънчеви лъчи. Меланозите биват от различен тип:
Счита се, че уврежданията от този род се развиват при лица, имащи контакт с минерални масла и/или вдишващи парите им. Заболяването се развива предимно зимно време. Необходимо е още и наличието на някои допълнителни фактори. 3). Фоликулити или маслени пъпки. Твърде разпространено кожно заболяване, причинявано от разглежданата група нефтопродукти. Различават се 2 форми на фоликулитите:
4). Кератози, брадавични разраствания, папили, рак на кожата. Опитно е доказано, че при намазване на кожата на животни с някои видове нефтени смазочни масла се образуват папиломи и рак. Предполага се, че ако маслата могат да стимулират развитието на хиперкератози, то при продължително действие те могат да предизвикат и появата на рак по кожата. Канцерогенното действие на нефтените масла зависи от произхода на нефта. Доказано е, че между канцерогенността и физико-химичните свойства съществува известен паралелизъм. Канцерогенността, общо взето, е голяма при масла с йодно число над 26 и много голяма, ако това число е над 30. Колкото при по-висока температура е получено едно масло, толкова по-голяма е и неговата канцерогенност. Описани са поражения, главно по китките на ръцете, при действие върху кожата на смазочни и други нефтени масла под високо налягане. В тези случаи маслата проникват през кожата в подкожната тъкан, при което бързо се появяват оток, болки и изтръпвания. Възможни са и хронични възпаления на тъканите и дори на тумори (олеогрануломи). Каталог: ovos Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|