Заваръчни аерозоли (прах от заваряване)

Заваръчни аерозоли (прах от заваряване)

За заваръчните аерозоли няма изрично регламентирана гранична стойност във въздуха на работната среда, съгл. НАРЕДБА № 13 на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа. В случая следва да се отчитат (измерват) както отделяния прах, така и отделяните аерозоли (желязо, манган, волфрам, азотни оксиди и др.) и получените концентрации да се съпоставят със съответните регламентирани гранични стойности по визираната наредба.

При продължителна (с години) експозиция у работниците може да възникне т.нар. пневмокониоза на заварчиците. Това е доброкачествено протичаща пневмокониоза в резултат на отлагането на желязо в белите дробове, която няма фиброзогенно действие (сидероза). Засегнатите нямат почти никакви оплаквания, въпреки ясната рентгенова находка. Функционални нарушения в дишането липсват или са оскъдни. При прекратяване на експозицията се наблюдава обратно развитие на находките в течение на няколко години.
Адитиви (глазури)

Предназначението им е ясно. За сега се предвижда използване на продуктите, описани в Табл. 2.1-1 от Разд. 2.1.4. От посочените 25 продукта само 5 са класифицирани като опасни вещества поради съдържанието в тях на олово или цинков оксид, а само 3 – като опасни за човека поради съдържанието в тях на олово (FC9687/20B, FC8742 и 391/BM-2310). Посочените 3 препарата се класифицират като токсични (Т), токсични за репродукцията категория 1 или 2 с рискови фрази R61, R62 и/или R63, с допълнителна опасност – R33 – опасност от кумулативни ефекти. За всички препарати са налични и предоставени информационни листи за безопасност. В тези листи са указани мерките за защита на работещите.

Няма регламентирани норми за гранични стойности на глазурите във въздуха на работната среда. Нормирането следва да се извърши според водещата вредна съставка (напр. олово, за посочените 3 препарата).

Основният път за постъпване на глазурите в организма на работниците ще е дихателният, но при нарушения на правилата за безопасна работа с препаратите е възможно поглъщане и попадане в очите.

Препаратите от тази група ще представляват рисков фактор за съответните работни места, но не и за околната среда (не се предвижда емитирането им в околната среда).

Бои, лакове, лепила и разтворители

На този етап няма информация за вида на използваните продукти. Предполага се, че ще се прилагат основно през периода на изграждането на инвестиционното предложение и в по-малка степен – впоследствие.

По принцип тези продукти са лесно летливи, проникват както по дихателен път, така и през кожата (много добре). Нормират се според вида на водещата вредна съставка или база.

При използване на препаратите от тази група е необходимо да се отчитат препоръките за безопасна работа от етикетите им; при приложение в затворени помещения следва да бъде осигурена ефективна аспирация. Много продукти от тази група за запалими и лесно запалими, което създава опасност от пожар при неправилна употреба, съхранение или при нарушаване на правилата за безопасна работа (тютюнопушене, огневи работи и др.).

На този етап няма информация за вида на използваните продукти. Предполага се, че ще се използват само през периода на експлоатация на инвестиционното предложение. Ще представляват рисков фактор за работната среда, а за околната – в по-малка или незначителна степен, в зависимост от начина им на третиране (напр. на отпадните води).

Киселините и основите са едни от основните и често използвани лабораторни химикали. Характерно за тях е, че притежават корозивен или некротичен ефект върху кожата и лигавиците, в зависимост от използваните концентрации. Реактивите Х.Ч.З.А. са с най-висока концентрация и съотв. – най-опасни.

Не е за пренебрегване и запалимостта, респ. пожароопасността на някои основни лабораторни реактиви.

По принцип е необходимо осигуряването на общообменна и на локална (локални) аспирации, осигуряване на работещите с необходимите средства за лична защита, осигуряване на противопожарни средства.

Нормирането на лабораторните химикали в работната среда е съобразно състава им.

Прах ще се отделя както през периода на изграждането на инвестиционното предложение, така и в процеса на експлоатацията му (основно при процесите транспортиране, разтоварване, смилане и др. на суровините).

Под прах се разбират силно раздробени твърди частици, които поради своя малък размер и маса при относително голяма повърхност плуват във въздуха и се задържат в него за различен период от време. Разпръснатите във въздуха твърди частици представляват дисперсна система, в която дисперсната фаза са твърдите частици, а дисперсната среда – въздухът. Прието е прахът във въздуха да се нарича прахов аерозол. Праховите аерозоли могат да бъдат моногенни (еднородни), когато праховите частици са еднородни по своите физико-химични свойства, и хетерогенни (многофазни), когато дисперсната фаза се състои от прахови частици с различни физико-химични свойства. Битовите и промишлените прахови аерозоли по произход могат да бъдат органични, неорганични и смесени. Във връзка с начина, по който се получава прахът (дисперсната фаза), се различават дезинтеграционни и кондензационни прахови аерозоли. Първите се получават при раздробяване на твърди тела в дезинтегратори, мелници, валци, при транспортиране и насипване на продукти в насипно състояние и др. При тези аерозоли степента на раздробяване на частиците зависи преди всичко от твърдостта на подложеното на раздробяване тяло. Колкото по-твърдо е то, толкова по-малко ще бъдат праховите частици. По принцип тези частици имат относително големи размери.

Кондензационните прахови аерозоли се получават при охлаждане и кондензиране във въздуха на различни пари (изпарения). Получените частици са с малки размери и много на брой. Така се формира облак (с размери на праховите частици от 10 до 1 μm), като в неподвижен въздух частиците се задържат продължително време и се утаяват с постоянна скорост или дим (с размери на праховите частици под 0,1 μm) – в неподвижен въздух частиците не се утаяват.

Хигиенната и здравна характеристика на праховите аерозоли с твърда фаза се обуславя преди всичко от техните физични и химични свойства, по-важните от които са: степен на дисперсност, форма на частиците, консистенция, електрически заряд, разтворимост и химичен състав, съдържание на свободен (или свързан) кристален силициев диоксид и др. Разбира се, от първостепенно значение са фактическите концентрации на конкретния прахов аерозол, продължителността на въздействие (експозицията) и размерите на праховите частици. В някои случаи с праха може да се разпространяват редица болестотворни причинители и/или техните токсини, които да се инхалират.

Задържането на праха в организма и в дихателната система се определя преди всичко от големината на праховите частици и от анатомо-морфологичните особености на различните отдели на тази система. Общото задържане на прах в дихателната система нараства с увеличаване на големината на праховите частици и то главно за сметка на задържането им в горните дихателни пътища, които са надежден „филтър“ на организма. С намаляване на големината на праховите частици (около и под 5 μm) общата задръжка в организма намалява, но се увеличава количеството на праха, който се задържа в белодробните алвеоли. Най-голямо задържане в алвеолите имат праховите аерозоли с големина на частиците около 1 μm. Под и над тази граница количеството на утаения прах в най-дълбоките сегменти на белите дробове намалява.

Човешкият организъм притежава редица защитни механизми срещу праха. Първата защитна бариера са горните дихателни пътища. Така в носа се задържат прахови частици с големина над 10 μm, като около 50 - 70 % от вдишвания прах полепва по лигавицата на носа. Следващото задържане на праха става в трахеята и бронхите („вътрешна бариера“). В тях практически напълно се задържат праховите частици с големина над 10 μm. Очистването се осъществява чрез ресничестия епител на трахеята и бронхите, като в тях се задържат 10 - 15 % от праховия аерозол.

Най-малките прахови частици (под 5 μm) попадат в алвеолите, където се подлагат на фагоцитоза, след което се изхвърлят с храчките. По този начин се елиминират още 5 - 10 % от постъпващия прах. При нормално функциониране на описаните механизми повече от

Продължителното вдишване на високи концентрации прах затруднява значително самоочистващите защитни механизми на човека. При декомпенсирането (изчерпването) на тези защитни механизми, прахът започва да прониква по лимфен път в периалвеоларната, перибронхиалната и периваскуларната тъкан, като по този начин се стига до развитие на фиброзни реакции в белите дробове, които са в основата на различните нозологични форми на пневмокониозите.

От различните компоненти на праха с най-голямо значение е съдържанието на свободен кристален SiO₂ който е най-агресивен и с най-изразен фиброгенен ефект. Прахов аерозол, в който концентрацията на свободния кристален SiO₂ е над 10 %, е силикозоопасен.

Прахът може да има и алергизиращ характер.

Понастоящем у нас за праха в атмосферния въздух са регламентирани средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве от 50 μg/m³ за ФПЧ₁₀ и средногодишна норма за опазване на човешкото здраве от 40 μg/m³ за ФПЧ₁₀, със съответните допустими отклонения (за Етап 1 до 31.12.2008 г.). За ФПЧ_2,5 са регламентирани 24-часово ниво за действие за опазване на човешкото здраве от 40 μg/m³ и средногодишно ниво за действие за опазване на човешкото здраве от 20 μg/m³, със съответните допустими отклонения (до 31.12.2008 г.).

Нормирането на праха във въздуха на работната среда е в зависимост от произхода му, съдържанието на свободен кристален SiO₂ и др. фактори.

По-важните физични параметри, характеризиращи звуковите колебания са:

• 
  Честота – брой трептения за 1 s, изразява се в Hz;
  
• 
  Звуково налягане – разликата между моментната стойност на налягането в средата, в която се разпространяват звуковите вълни, и налягането в същата среда при липса на звукови вълни;
  
• 
  Интензитет на звука – звуковата енергия, която преминава през единица площ (1 m²) за единица време (1 s);
  
• 
  Ниво на звуково налягане (ниво на интензитета на звука):
  

където:

• 
  L_p (L_J) е ниво на звуково налягане (интензитет на звука);
  
• 
  P (J) – ефективна стойност на звуковото налягане (стойност на интензитета на звука;
  
• 
  po (J_o) – прагово значение;
  
• 
  p_o = 2.10^-5 Pa;
  
• 
  J_o = 10^-12 W/m² при честота 1000 Hz;
  

• 
  Ниво на звука по XY-ниво на звука, определено с шумомер при честотни корекции x = A, B, C или D и при време на осредняване Y = F, S или I;
  
• 
  Еквивалентно ниво на звука – определя се с използване на зависимостта
  

където:

• 
  T – интервал от време, за който се определя еквивалентното ниво на звука;
  
• 
  L_i – стойност на нивото на звука в интервала t_i;
  
• 
  q – коефициент (обикновено се приема q = 3 dB);
  

• 
  Сила на чуване – субективна оценка на интензитета на звука.
  

Шумът е мощен биологичен фактор, който чрез сложни нервнорефлекторни процеси повлиява неблагоприятно почти всички функции, органи и системи на човешкия организъм. Характерът и степента на шумовите увреждания, настъпващи при експонирани на шумово въздействие лица, се обуславят от редица фактори: интензитет, спектър и характер на шума; времетраене на шумовото въздействие; индивидуална чувствителност на човека и др. Въздействието на шума може да бъде неспецифично (върху целия организъм) и специфично (върху слуховия анализатор).

Особено уязвима на шумово въздействие е вегетативната нервна система. Доказано е, че промените настъпват при сравнително ниски нива на шума (50 -

Засягат се и другите органи и системи. Установят се изменения в моторната и секреторната функция на стомашно-чревния тракт, изразяващи се в хипацидитет и понижен тонус на стомаха. Сред работещи в условия на интензивен шум се регистрират по-често стомашно-чревни заболявания (гастрити, язва). Промените в ендокринната система при шумово въздействие не са достатъчно изяснени. Най-чести са нарушенията във функцията на щитовидната жлеза с данни за хипертиреоза. Смята се, че шумът засяга също надбъбреците, хипофизата и хипоталамуса. Промените в нивата на адреналина и норадреналина са в подкрепа на ролята на шума като един от основните стресогенни фактори на околната (в т.ч. работната) среда. Промени се установяват и по отношение на двигателния апарат – понижаване на мускулната сила и издръжливостта до 25 %, понижени двигателни реакции, удължено латентно време, особено при влияние на високочестотни шумове. Тези промени се свързват с нарушения в динамиката на коровите процеси и със задръжното състояние на двигателния анализатор.

От особено значение е влиянието на шума върху анализаторите. Промените във вестибуларния апарат се наблюдават главно при интензивно шумово въздействие и се характеризират със световъртеж, залитане, главоболие. Вестибуларните промени нарастват прогресивно с трудовата експозиция на шум, но се срещат и при млади работници.

Данните за промени в зрителната функция са противоречиви, което се обяснява с различията в параметрите и експозицията на шумовото натоварване. Съобщава се за кратковременни промени в зрителната острота под въздействие на интензивно шумово въздействие (над 100 dB), а при по-ниски нива (75 до 90 dB) – промени в устойчивостта на ясно виждане и критичната честота на сливане на трептенията.

Екстраауралните (извън слуховия анализатор) промени, особено тези касаещи нервната и сърдечно-съдовата системи, настъпват значително по-рано от развитието на слуховите увреждания. Има данни, че с нарастването на слуховите промени се наблюдава известно стабилизиране на екстраауралната симптоматика. Така на практика при лица с по-малък трудов стаж преобладават неспецифичните промени в организма, докато при нарастване на трудовата експозиция водещи стават слуховите увреждания.

Шумът предизвиква три специфични форми на увреждане на слуховия анализатор:

• 
  Временно (преходно) понижение на слуха – остра умора на слуховия анализатор;
  
• 
  Трайно увреждане на слуха – професионална загуба на слуха;
  
• 
  Остра звукова травма.
  

На този етап няма пълна яснота относно предполагаемите нива на въздействия на шума. Факторът ще бъде от съществено значение за работната среда. Не считаме обаче, че възникването на коя да е от тези 3 форми на увреждане е възможно при населението от най-близките съществуващи жилищни сгради около предвиждания обект, поради значителната им взаимна отдалеченост.

Специфична черта на производствения микроклимат е и неговата биполярност, т.е. възможността му да се отклонява от приетите норми в посока към прегряване или охлаждане.

В промишлеността могат да се формират твърде разнообразни метеорологични условия. Те могат да се сведат до няколко основни типа производствен микроклимат:

• 
  Прегряващ микроклимат – касае се за такова съчетание на метеорологичните компоненти, при което се създават условия за затрудняване или блокиране на терморегулацията, за различно по степен нарушение на топлинното самочувствие и на топлинния баланс на организма в посока към прегряване;
  

• 
  Охлаждащ микроклимат – противоположен на първия и характеризиращ се с такова съчетание на метеорологичните компоненти, което създава възможност за отнемане на по-малки или по-големи количества топлина от организма и води до различно по степен охлаждане;
  

• 
  Равномерен (статичен) микроклимат – характеризира се с постоянство на отделните метеорологичните компоненти в отделните етапи на производствения процес и в рамките на целия работен ден. Липсата на известни изменения в метеорологичните условия по време на работа може да доведе до изнежване на организма;
  
• 
  Динамичен микроклимат – характеризира се със значителни и резки изменения на метеорологичните компоненти, както през различните етапи на технологичните процеси, така и в хода на работния ден. Такъв микроклимат подлага на голямо напрежение терморегулаторния апарат;
  

• 
  Радиационен микроклимат – характеризира се с наличието и често превалиране на термичната радиация като компонент на микроклимата, което определя и спецификата на неговото въздействие върху организма. В практиката е възприето цеховете, в които топлоотделянето надвишава 23,26 W/m³, да се наричат топли.
  

По принцип въздействието на неблагоприятните метеорологични условия е свързано с отклонения в топлинния баланс на организма, което от своя страна може да доведе до развитието на различни патологични отклонения.

Най-ранните изменения, които настъпват при прегряване, се свеждат до повишаване на температурата на кожната повърхност, а при по-продължителна експозиция – и на тялото. За практиката е извънредно важно да се знае онова допустимо отклонение в телесната температура, при което работата все още може да продължи. Приема се, че това е не повече от 1 С над нормалната температура, след което работата трябва да се преустанови и да се вземат мерки за топлинно „разтоварване“ на организма.

Известен е фактът, че при прегряващи метеорологични условия и извършване на физическа работа значително се засилва потоотделянето, а чрез това и топлоотдаването за сметка на изпаряващата се влага от повърхността на кожата. Това обяснява съществените изменения, които настъпват във водно-солевия баланс на организма – ежедневно се губят 4 до 12 l течности (а понякога и повече) посредством изпотяването. При това от организма се извличат и голямо количество соли – главно NaCl и водноразтворими витамини (вит. С и В-комплекс). Обезводняването и обезсоляването на организма смущават правилното протичане на много физиологични процеси и създават възможност за настъпване на патологични отклонения.

Особено неблагоприятни са промените в сърдечно-съдовата система. Топлината е универсален ускорител на много химични, биохимични и биологични процеси. Прякото действие на високите температури води до ускорение на сърдечната дейност (с 10 удара в минута за 1 градус), до изразена вазодилатация в кожата и във връзка с това – понижаване на минималното артериално налягане. Компенсаторната реакция е учестяване на сърдечната дейност и увеличаване мощността на отделните сърдечни контракции. Това голямо натоварване на сърцето предопределя възможността за формиране на т.нар. ранни кардиопатии.

При прегряване се засягат също храносмилателната и отделителната системи. Значително се намалява синтезирането на солна киселина и на някои храносмилателни ензими. Това създава възможност за развитието на диспептични явления, хронични възпалителни изменения в стомашно-чревния тракт, вкл. и възникването и поддържането на язвена болест на стомаха.

При прегряване основното количество течности се губи за сметка на обилното изпотяване, а само 15 - 20 % през бъбреците (нормално е обратното съотношение). Това води до повишаване концентрацията на урината, до дразнене на пикочните пътища, а в някои случаи и до затруднения в екскрецията на азотните вещества.

При прегряване се засяга и централната нервна система. Нарушават се някои основни нейни функции – намаляват вниманието и възможността за неговото концентриране, влошава се координацията на движенията, увеличава се времето на реакция, което в крайна сметка намалява функционалната годност на тази система и води до забавяне на темпа на работа, до допускане на повече грешки и некачествена продукция и повишен риск от професионални злополуки. Установена е приблизително линейна зависимост между температурата и пределната работоспособност на организма. Така при работа свързана с известно физическо натоварване при температури над 28 С и средни стойности на относителната влажност, работоспособността се намалява с 40 %, а при температури над

При крайно неблагоприятни прегряващи условия може да настъпи хипертермия (топлинен удар). При продължително въздействие на такива условия, поради хроничната дехидратация и обезсоляване на организма, може да възникне спазмена болест.

Продължителното въздействие при някои производствени условия на интензивна инфрачервена радиация може да доведе до възникването на характерното професионално очно увреждане – катаракта.

Възможните форми на смущенията в организма при топлинно въздействие са както следва:

Ниските температури и охлаждането на организма също могат да предизвикат различни патологични състояния. Простудният фактор може да действа както локално, така и общо. Локалното въздействие се свързва с възникването на различните степени на измръзване на тъканите. Много по-голямо значение има общото действие на простудата, водещо до възникването на простудни заболявания. По същество те представляват банални инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища. За възникването на простудните заболявания съществено значение имат загубата на топлина от организма посредством радиационното му охлаждане и продължителната работа при наличието на субнормални температури (от +10 до –10 С).

Простудната патология е от голямо значение за практиката, тъй като в почти всички промишлени отрасли тя има най-голям относителен дял спрямо всички останали заболявания.

При изразено охлаждащо действие на производствените микроклиматични условия се повлиява неблагоприятно и работоспособността. Това се дължи на нарушената координация на работните движения поради измръзването на работещите крайници, на увеличаването на времето на реакция и затрудненията в изпълнението на трудовата дейност поради по-дебелото (топло) работно облекло.

Казаното дотук за влиянието на неблагоприятните метеорологични условия върху работоспособността и здравето показва, че мерките за оптимизирането на производствения микроклимат имат не само здравно, но и съществено икономическо значение.
При нормалната експлоатация на обекта не се очаква генерирането на други вредни физични фактори от значение за околната среда (йонизиращи лъчения, ЕМП и др.).


6.8.4. Преценка за възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на установените фактори
От чисто токсикологична гледна точка, на този етап няма основания да се очаква формирането на комбинирано и комплексно действие на установените токсични вещества. Специално, що се отнася до имисиите от азотни оксиди (в ауспуховите газове и от пещите за изпичане), серни оксиди (в ауспуховите газове) и въглероден оксид (от пещите за изпичане) считаме, че следва да се приложи т. 2 от Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1 от НАРЕДБА № 14 на МЗ и МОСВ за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 88/1997 г., изм., бр. 46/1999 г., бр. 8/2002 г.), според която „Запазват пределно допустимите си концентрации за всяко поотделно при едновременно установяване в атмосферния въздух“ на „въглероден окис, азотен двуокис и серен двуокис“, независимо от това, че нормите за посочените вредни вещества в атмосферния въздух се регламентират вече с други нормативни документи.

Някои от предвижданите за употреба адитиви (керамични гланцове за индустриална употреба) имат доказано кумулативно действие и репродуктивна токсичност – FC9687/20B, FC8742 и 391/BM-2310. Опасността ще е характерна за ограничен брой лица от работещите в обекта – пряко заети в приложението на тези гланцове. Доколкото по технология не се предвижда емитиране и/или изхвърляне на прахообразни гланцове в околната среда и пак по технология се предвижда рециклиране на онази част от производствените твърди отпадъци, които съдържат посочените адитиви, то считаме, че при правилно третиране на опаковките от тези адитиви не съществува опасност от попадането им в околната среда и от там – липса на опасност за населението от най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе.

Кумулативно действие може да се очаква за ефектите от шума (като хроничен стресогенен фактор). Опасността е по-характерна за работната среда, отколкото за околната. Такава опасност не съществува за населението от най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе.

Очаква се обаче сумационен ефект на емисиите от пещите за изпичане с емисиите от горивните инсталации на бъдещия Завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав” на „Монтюпе” ЕООД. Така имисионните концентрации на атмосферните замърсители в района и на границата на имот № 000415 ще се формират от всички съществуващи източници в района.

През този период не се очаква експозиция на населението от най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе на установените вредни фактори, поради значителното отстояние на площадката на инвестиционното предложение спрямо тези жилищни райони.

През този период не се очаква експозиция на населението от най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе на установените вредни фактори, поради значителната отдалеченост на площадката на инвестиционното предложение спрямо тези жилищни райони.

При евентуално жилищно застрояване на имот № 000415 се очаква постоянна експозиция на шум от транспорта и от технологичното оборудване и на имисии от ауспухови газове и газове от пещите за изпичане.
6.8.6. Здравно състояние на засегнатото население
На този етап няма основание да се счита, че реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до неблагоприятни промени в здравното състояние на населението от най-близките съществуващи в момента жилищни райони на гр. Русе, поради значителното отстояние на площадката от тези жилищни райони. За това не считаме за необходимо да се прилагат данни за здравното състояние на населението от гр. Русе.

Едва след пускане на обекта в експлоатация и извършване на необходимите измервания на емитираните в околната среда вредности ще може по-точно да се прецени при евентуално жилищно застрояване на имот № 000415 какъв би бил потенциалният здравен риск за населението там.

1. Възможността изграждането на инвестиционното предложение да повлияе неблагоприятно на факторите на средата и условията на живот в най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе и с. Николово, и

2. Факта, че площадката на инвестиционното предложение граничи непосредствено с имот № 000415 отреден за жилищна територия на гр. Русе.
За целите на настоящия ДОВОС е направена оценка на риска (пряк и косвен) по BS 8800:1996 за различните етапи (изграждане и експлоатация) в зависимост от установените вредни фактори относно съществуващите жилищни райони и спрямо имот № 000415. Методиката включва:

1. Преценка на тежестта на вредите; извършва се по 3-степенна скала (малка, тежка и много тежка);

2. Преценка на вероятността от настъпване на вреда и/или щета; извършва се по 3-степенна скала (много малка вероятност, вероятно и голяма вероятност) в два варианта (за бързо настъпващи опасни събития/ситуации и за продължително действащи вредности);

3. Оценка на риска. Използва се матрица, при която по хоризонтала са нанесени нивата на елемента тежест на вредата, а по вертикала – елемента вероятност за настъпване на вредата. Комбинацията от тези 2 елемента определя нивото на риска в 5-степенна скала.

Нивото „Пренебрежим риск“ не изисква предприемането на допълнителни профилактични мерки.

Нивото „Допустим риск“ съответства на минималните изисквания и норми за безопасност.

Останалите нива („Умерен“, „Голям“ и „Недопустим риск“) изискват предприемане на различни мерки за снижаването или отстраняването му, вкл. незабавно прекратяване на дейността при недопустим риск.

Така установените прогнозни нива на риска са както следва:

А. За най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе и с. Николово

А.1. По време на строителството:

А.1.а) За газообразните замърсители от транспортната и строителната техника: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на строителството);

А.1.б) За прахообразните замърсители при изкопните и строителните дейности: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване, но е възможно и извън границите на площадката);

А.1.в) За шума от транспортната и строителната техника, и от самите строително-монтажни дейности: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване, но е възможно и извън границите на площадката);

А.1.г) За емисиите от летливи органични съединения и заваръчни аерозоли при бояджийските и строително-монтажните дейности: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване);
А.2. За периода на нормална (безаварийна) експлоатация:

А.2.а) За газообразните замърсители от горивните инсталации на природен газ: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката и извън нея);

А.2.б) За газообразните замърсители от вътрешния транспорт, вкл. емисиите от собствената станция за съхранение и зареждане с дизелово гориво: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката);

А.2.в) За прахообразните замърсители от организираните и неорганизираните източници: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката и извън нея);

А.2.г) За шума от транспортните средства, технологичното оборудване и вентилационните съоръжения: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е възможно и извън нейните граници);

А.2.д) За отпадните води: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на третиране);

А.2.е) За отпадъците, вкл. опасните: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на образуване и/или на третиране).

А.3. При аварийна ситуация:

А.3.а) При неправилно настроен горивен процес с емитиране на замърсители над НДЕ: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката и извън нея);

А.3.б) При разливи на ГСМ: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката);

А.3.в) При инцидент (пожар) с природен газ или ГСМ: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е възможно и извън нейните граници);

А.3.г) При неработещи или неефективно работещи прахоулавящи съоръжения: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е възможно и извън нейните граници);

А.3.д) С отпадни води: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на третиране, но е възможно и извън него);

А.3.е) С опасни отпадъци: тежест – тежка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на образуване и/или на третиране).

Б. За имот № 000415, отреден за жилищна територия на гр. Русе

Б.1. По време на строителството:

Б.1.а) За газообразните замърсители от транспортната и строителната техника: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на строителството, но е твърде възможно засягане на част от имот № 000415);

Б.1.б) За прахообразните замърсители при изкопните и строителните дейности: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване, но е твърде възможно засягане на част от имот № 000415);

Б.1.в) За шума от транспортната и строителната техника, и от самите строително-монтажни дейности: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване, но е твърде възможно засягане на част от имот № 000415);

Б.1.г) За емисиите от летливи органични съединения и заваръчни аерозоли при бояджийските и строително-монтажните дейности: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване);
Б.2. За периода на нормална (безаварийна) експлоатация:

Б.2.а) За газообразните замърсители от горивните инсталации на природен газ: тежест – тежка, вероятност – вероятна, оценка на риска – умерен риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е твърде възможно засягане на част от имот

№ 000415);

Б.2.б) За газообразните замърсители от вътрешния транспорт, вкл. емисиите от собствената станция за съхранение и зареждане с дизелово гориво: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката);

Б.2.в) За прахообразните замърсители от организираните и неорганизираните източници: тежест – тежка, вероятност – вероятна, оценка на риска – умерен риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е твърде възможно засягане на част от имот № 000415);

Б.2.г) За шума от транспортните средства, технологичното оборудване и вентилационните съоръжения: тежест – тежка, вероятност – вероятна, оценка на риска – умерен риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е твърде възможно засягане на част от имот № 000415);

Б.2.д) За отпадните води: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на третиране);

Б.2.е) За отпадъците, вкл. опасните: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на образуване и/или на третиране).

Б.3. При аварийна ситуация:

Б.3.а) При неправилно настроен горивен процес с емитиране на замърсители над НДЕ: тежест – тежка, вероятност – голяма, оценка на риска – голям риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но и засягане на значителна част от имот № 000415);

Б.3.б) При разливи на ГСМ: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката);

Б.3.в) При инцидент (пожар) с природен газ или ГСМ: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но е възможно засягане на част от имот № 000415);

Б.3.г) При неработещи или неефективно работещи прахоулавящи съоръжения: тежест – тежка, вероятност – голяма, оценка на риска – голям риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но и засягане на значителна част от имот
№ 000415);

Б.3.д) С отпадни води: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на третиране, но е възможно и извън него);

Б.3.е) С опасни отпадъци: тежест – тежка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на образуване и/или на третиране).

Така въз основа на данните за инвестиционното предложение – местоположение, предмет на дейност, характеристика на декларираните технологични процеси (вкл. възможността за бъдещо разширяване и увеличаване на производствените мощности), климато-географска и екологична характеристика на района, наличие в близост на съществуващи и предстоящи източници на замърсяване на околната среда, както и при отчитане на мерките, посочени в Раздел 8 на настоящия ДОВОС, може да се обобщи, че:

1. 
   През периода на изграждане на инвестиционното предложение не се очакват никакви неблагоприятни преки и/или косвени въздействия върху жизнената среда и условията на живот в най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе и с. Николово, поради значителното отстояние на последните от площадката на обекта;
   
2. 
   През периода на експлоатация на инвестиционното предложение (нормална експлоатация и аварийна ситуация) също не се очакват никакви неблагоприятни преки и/или косвени въздействия върху жизнената среда и условията на живот в най-близките съществуващи жилищни райони на гр. Русе и с. Николово, поради значителното отстояние на последните от площадката на обекта;
   
3. 
   През периода на експлоатация на инвестиционното предложение (нормална експлоатация и аварийна ситуация) са възможни неблагоприятни преки и/или косвени въздействия върху жизнената среда и условията на живот в част от имот
   № 000415, отреден за жилищна територия на гр. Русе, поради непосредствената близост на площадката на инвестиционното предложение с посочения имот.
   

С цел изключване на възможността за създаване на недопустим здравен риск за населението при евентуално бъдещо жилищно застрояване на имот № 000415 се препоръчва да се промени предназначението на този имот от отреден „за жилищна територия на гр. Русе“ в такъв за озеленяване, без допускане на жилищно строителство и на други обекти, подлежащи на здравна защита.

6.9. Ползване на природните ресурси
Експлоатацията на Завода е свързана с ползването на природните ресурси, както е посочено в т. 2.2 на доклада. Като значително по въздействието може да се оцени ползването на полезни изкопаеми в качеството на суровината, природен газ, по-незначително - вода и електроенергия.

Пресметнато за 1 тон продукция разходите са следните:

Суровини (глини, фелдшпати, каолини, кварц, доломити) - 1391,4 т

Природен газ - 166,3 нм³

Електроенергия - 0,06 квт

Вода - 1,27 м³

Суровините са предимно от местни находища, разработвани от „Каолин” АД. Това може да се оцени като положителен елемент, способстващ развитието на добивната индустрия.

Използването на всички отпадъчни води за влагане в суровинната маса значително спестява разхода на питейната вода.

Рекуперацията на топлината от пещта и използването й в сушилнята намалява разхода на топлинната енергия.


7. Информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда

• 
  Методика на МОСВ по чл. 25 от ЗЧАВ за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух, аналогична на CORINAIR-94 SNAP-94. Утвърдена със заповед № РД 299/16.06.2000г.
  
• 
  Справочник на съществуващите методики за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда. 1997. Министерство на околната среда и водите. Програма ФАР, стр. 24-58.
  
• 
  Наръчник по текущата практика за изготвяне на доклади по ОВОС, МОСВ, 1995 г.
  
• 
  Указания за ОВОС на инвестиционни предложения, МОСВ, 2002 г.
  
• 
  Методика за категоризация на водните течения и басейни. Върбанов С., Техника, 1997 г.
  
• 
  Методи за определяне на необходимата степен на пречистване на отпадъчните води. Ръководство за проектиране на канализации. Т. Гиргинов. С., Техника, 1980 г.
  
• 
  Норми за проектиране на канализационни системи С., КТСУ, 1990 г.
  
• 
  Метод на В.А.Фролов и И.Д.Родзилер за определяне на стойностите на коефициента на смесване. Ц. Цачев. Пречистване на отпадъчни води, част І, Мартилен, 1991 г.
  
• 
  Материали от семинар по ОВОС. Сдружение за екологично обучение и управление.
  
• 
  Справочное руководство гидрогеолога В. Максимова, Л. 1979 г.
  
• 
  Методики за определяне на началното и основното разреждане на Сердевал, Лапшев, Брукс, Айтсман, Лапшев, Гърданов.
  
• 
  Списък на опасните вещества - класификатор по ООН.
  
• 
  Методика за разработване и управление на регионални екологични програми. 1998. Министерство на околната среда и водите. Програма Фар, 56 с.
  

8. Мерки за предотвратяване, намаляване или прекратяване на значителните вредни въздействия върху околната среда и план за изпълнението им

Каталог: ovos

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: