На етап изграждане на Завода

Нарушение на режима на водите

Реализацията на инвестиционната инициатива не е свързана с нарушение на водния режим на река Дунав и на други водни обекти. Не се очакват никакви изменения на естествения речен отток и следователно няма да се окаже влияние върху скоростта на самопречистване (няма да се измени скоростта на разграждане на антропогенното органично замърсяване, не се очакват съществени промени на условията за седиментация и на коефициента на реаерация, респективно на съдържанието на разтворен кислород, няма да се наруши термичният режим, т.к. не се създават застойни зони, не се очакват значителни въздействия върху структурата и функционалната характеристика на организмите, следствие изменение на водния режим). Измененията в режима на оттичане на дъждовните води са свързани основно с намаляване на количеството на инфилтриралите в почвата води поради запечатването на 80% от територията на обекта. Това налага изграждането на дъждовна канализация, снабдена с каломаслоуловител(и), тъй като е възможно валежните води да се замърсят с прах и нефтопродукти при контакта си със запечатаните заводски площи.

Анализът показва, че както при реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното намерение, се използват относително ограничени количества природни ресурси (води), поради което не се оказва значително въздействие върху околната среда и населението. Допълнителни икономии на вода се реализират от затворената оборотна система за производствени води. Обектът може да бъде водоснабден без опасност от нарушаване на режима на водоподаване на град Русе и околните населени места.

Нарушение на качеството на водите

Производствените води се третират в затворен цикъл, поради което въздействия от тях върху околната среда не се очакват. Въздействие ще оказват битово-фекалните води от работещите на обекта (150 души на първи етап, 300 души на втори етап) и в известна степен повърхностно оттичащите се валежни води. Битово-фекалните води в крайна сметка ще се пречистват в бъдещата ГПСОВ-Русе. За последната е приет доклад за ОВОС и върви процедурата за реализацията й с помощта на финансиране от ЕС, но към момента на въвеждане на завода в експлоатация тя няма все още да функционира. В този аспект най-неблагоприятни условия по отношение на водите ще има в периода до изграждане и въвеждане в експлоатация на ГПСОВ-Русе.

От доклада за ОВОС на ГПСОВ-Русе (Кр. Маринов и к-в) е установено, че разстоянието до пълното смесване на отпадъчните води с тези на реката дори при най-неблагоприятни условия е много малко, което обуславя малък териториален обхват на въздействието. За въздействието на заустването на непречистени отпадъчни води може да се съди и от проведени изследвания с имитационен модел [Дядовски, Ив.]. Разчетите са направени при следните условия: количеството на отпадъчните води - 8483 l/s, скорост на речното течение е 0,73 m/s, водно количество – 4460 m³/s (обезпеченост 95%), ширина на реката – 767 m, дълбочина на реката – 6,09 m, коефициент на дисперсия – 1,813 m²/s. При тези условия за БПК₅ с изходна концентрация 94 mg/l след 50 m максималната концентрация е 10,6 mg/l на десния бряг на реката и 3,81 mg/l на левия бряг на реката при коефициент на самопречистване 0,15 l/d.

Най-неблагоприятен случай от екологичен аспект е изпускането на непречистени битово-фекални отпадъчни води в градската канализация и от там директно в река Дунав без пре(истване в новопроектираната ГПСОВ-Русе. В този случай се разчита на самопречиствателната и асимилираща способност на водното течение. В този аспект то представлява екосистема, която формира качествата на водите въз основа на протичащите хидрофизични, хидрохимични и хидробиологични процеси. Самата самопречиствателна и асимилационна способност се обуславя от морфометричните и хидравлични параметри на реката, състоянието и разпределението на водната биоценоза и концентрацията на замърсяващите вещества. Дисперсията и трансформацията на последните са основните екологични процеси за формиране на качествата на водите [Дядовски, Ив.].

По принцип водното течение представлява екосистема, която при определени условия е способна да възстанови качествата на водите въз основа на протичащи физични, химични и биологични процеси. От екологичен аспект е важно въздействието върху речната екосистема в зоната на разреждане и смесване да не надвишава асимилиращата способност на водното течение. Самопречиствателната способност в разглеждания случай се определя по динамиката на показателите, характеризиращи органичното замърсяване и биогенните елементи: БПК, ХПК, общ азот, общ фосфор. Важен интегрален показател са и неразтворените вещества.

За условията на река Дунав (широка река, при която ширината на реката е значително по-голяма от дълбочината), разпространението и трансформацията на замърсяващите вещества може да се опише като конвективен пренос, напречна дисперсия и процеси на самопречистване. Според проведени изследвания [Дядовски, Ив.] разпределението на замърсяващите вещества зависи от хидравличните параметри на реката като концентрацията се изменя пропорционално на 1/х^0,5 (х – разстояние от точката на заустване до разглежданото сечение. Участъкът от точката на заустване до точката на практически пълно смесване е подложен на най-голямо въздействие. В тази зона концентрацията на вредните вещества постепенно намалява от максималните стойности (при абсолютно непречистени води според доклада за ОВОС на ГПСОВ - БПК₅=274 mg/l, ХПК=549 mg/l, НВ=297 mg/l, общ азот 50 mg/l, общ фосфор – 8 mg/l) до фоновите.

Териториалният обхват на въздействието се определя от дължината на участъка на смесване на водите. В случая от значение е турбулентната дифузия, която превишава значително молекулярната. В доклада за ОВОС на ГПСОВ-Русе (Кр. Маринов и к-в) са извършени предварителни изчисления на разреждането на емитирани непречистени отпадъчни води в река Дунав при следните изходни условия (определени като най-неблагоприятни от екологичен аспект): минимален отток на реката 3500 m³/s, хидравличен наклон за долното течение на реката – 0,0003, средна скорост на речните води – 0,73 m/s, коефициент на извитост на реката – средно 1,00, открито брегово заустване Ø1200mm (ζ=1,0), количество на отпадъчните води – 0,6 m³/s, скорост на изтичането им – 0,5 m/s, фонови концентрации на замърсителите: БПК₅ – 6,5 mg/l, общ азот – 6 mg/l, неразтворени вещества – 28 mg/l. Поради голямата разлика във водните количества на реката и на отпадъчните води смесването и разреждането на водите до концентрации, близки до фоновите се осъществява в много къси участъци – от няколко метра до неповече от 50 m. Тези резултати се потвърждават и от проведени моделни изследвания [Дядовски, Ив.], коментирани по-горе. Следва да се отбележи, че дори при открито брегово заустване зоната на значително въздействие не надхвърля 100 – 120 m.

Вероятните екологични изменения по дължината на течението в зоната на разреждане се изразяват в две основни направления:

• 
  изменение на съотношението между свободната химична енергия и слънчевата енергия в екосистемата. Изменението на това съотношение от източника на органично замърсяване надолу по течението създава градиент на екологичните условия, който взаимодейства с градиента от хидрологични фактори;
  
• 
  създаване на биоценотичен градиент, който характеризира съотношението фитоавтотрофни и хетеротрофни микрофити. Постепенно намалява консумацията на кислород за процесите на дишане на микроорганизмите.
  

Всичко това обаче не се е случило към момента, а мащабите на обекта по отношение на количествата битово-фекални води са нищожни и не дават никакво основание да се счита, че могат да повлияят неблагоприятно речните води. Освен това това положение ще бъде временно – до въвеждане в експлоатация на ГПСОВ-Русе.

• 
  по степен на въздействие (спрямо ПДК/ПДЕ): нулево за производствените води; незначително при нормална експлоатация за битово-фекалните води при работеща ГПСОВ, значително за битово-фекалните води (над ПДК и ПДЕ при неработеща ГПСОВ с отчитане на кумулативния ефект и от другите източници на отпадъчни води, но в ограничен участък от реката без опасност за превишение на самопречистващата и асимилационна способност на екосистемата);
  
• 
  по териториален обхват – нулев за производствените води, малък за битово-фекалните води /в рамките на пълното смесване на отпадните и речните води – за случая на неработеща ГПСОВ - до 150 m/;
  
• 
  по продължителност на въздействие – неблагоприятните въздействия са временни (до пускане в експлоатация на ГПСОВ-Русе);
  
• 
  по честота на въздействието – неблагоприятните въздействия ще бъдат постоянни до пускане на ГПСОВ-Русе в експлоатация;
  
• 
  кумулативните въздействия се осъществяват по отношение главно на органичните замърсители и биогенните елементи.
  

• 
  постоянни статични натоварвания от новите съоръжения и насипите при изпълнение на вертикалната планировка;
  
• 
  временни статични и динамични натоварвания от строителни машини и автотранспорт;
  
• 
  оводняване и замърсяване при аварийни течове.
  

Тези въздействия теоретично могат да предизвикат следните изменения в геоложката основа:

• 
  пропадане на льоса или консолидация на слаби земни пластове;
  
• 
  слягане на новоизградени съоръжения;
  
• 
  слягане и деформации на насипи;
  
• 
  промяна на физико-механичните показатели на строителните почви.
  

Наличието на архивни инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания за съседни на площадката на обекта участъци позволяват на този етап да се приеме, че не се очакват проблеми с фундирането на съоръженията. Все пак задължително е в процеса на проектиране да се проведат конкретни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания като специално внимание се обърне на пропадъчността на льоса.

При недобро изпълнение на основите и настилките на обекта е възможно и техногенно оводняване на земната основа и влошаване на нейните физико-механични качества, както и замърсяване с повърхностни замърсители.

Следва да се обърне внимание на възможностите за използване на излишните земни маси за нуждите на регионалното депо за ТБПОО.

Във фазата на работното проектиране трябва да се проведат детайлни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, съобразени с местоположението и вида на бъдещото строителство и дълбочината на залагане на фундаментите на сградите и съоръженията на пречиствателната станция. Тежките съоръжения да се разположат в участъци с по-голяма носимоспособност на земната основа или да се предложат адекватни решения за начина на фундирането им

1. 
   Окачествяване на част от образуваните отпадъци с цел уточняване на класификационните кодове.
   
2. 
   Утвърждаване на кодовете на генерираните отпадъци съгласно НАРЕДБА №3/2004 г.
   
3. 
   Отреждане и изпълнение в съответствие с изискванията на площадки за временно съхранение на генерираните отпадъци.
   
4. 
   Сключване на договори за по-нататъшно третиране на отпадъците с фирми, притежаващи разрешителен или регистрационен документ съгласно ЗУО.
   
5. 
   Мониторинг на количествата на образуваните отпадъци и водене на нормативно определената отчетност.
   

Отчитайки становището на РИОСВ-Русе по уведомяването за инвестиционното предложение за изграждане на Завода (Приложение № 27) в частност, относно необходимостта от комплексно разрешително по чл. 117 от Закона за опазването на околната среда, може да се каже, че всички условия, определящи дейността по управление на отпадъците, трябва да бъдат включени в него, което ще минимизира въздействието им върху околната среда.