% ръст на даренията от компании за миналата година

www.manager.bg | Невена Любенова | 01.10.2013 | 14:28

Корпоративният сектор остава най-големия дарител в България. Даренията по тази линия през 2012 г. са били над 67 милиона лева или с 12% повече, спрямо предходната година. 48% от дарените пари у нас са били от компаниите. Вторият най-голям дарител след тях са фондациите, следвани от частните лица.

Общият размер на дарнията в България през миналата година е бил 137 милиона лева. Сумата е 32% по-голяма в сравнение с 2011 г., стана ясно на пресконференция на Българския дарителски форум (БДФ). Компании, фондации и граждани даряват все повече за каузи от социален, здравен, културен и екологичен характер.

Фондациите следват по дарителство фирмите с малка разлика. Те са отделили над 65 милиона лева в сферите образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество.

Българите са дали за благородни каузи 5 милиона лева, което е 4% от общия размер на всички дарения. За сравнение, в Америка даренията от хората са били 70%, а във Великобритания - малко над 50%, обясни директорът на БДФ Красимира Величкова. Тя обяви резултатите от изследването на форума на днешната дата, когато за първи път отбелязваме Европейския ден на фондациите и дарителите. Данните са събрани от информация на Националната агенция за приходите (НАП), допитвания до компании и фондации.

За какво се дарява?

Фирмите у нас са отделили най-много безвъзмездна помощ за подобряване на условията в социалната сфера, образование, екология и опазване на околната среда. Най-малко се вложили в инициативи в защита на човешките права. В тази област са дарявали най-много фондациите, които са подпомагали също най-вече образователни инициативи и акции в подкрепа на гражданското общество.

В топ три на дарителските сфери отпада здравеопазването, отбелязаха експертите.

Едноличните търговци са дарили малко над 622 хил. лв. През годината значително се е увеличило даряването чрез sms-и и обаждания – за 2012г. те са над 2 милиона и това прави увеличение с над 56% в сравнение с предходната 2011 г.

Дарената сума от 137 милиона лева възлиза на 0,1% от БВП на България. В САЩ даренията годишно са 2% от БВП, а в Обединеното кралство - 0,8%.

Сред тенденциите, оказали влияние на дарителството в България през миналата година, са били премахването на лимита на дарителството в здравеопазването, отпадането на ДДС върху дарителство с sms-и, подадени от клиенти на телекомуникационните оператори със сключен договор. За значима се счита и друга промяна, която обаче остава само постановена, но не и възприета в практиката – препоръката на Съвета за електронни медии (СЕМ) дарителските инициативи на компаниите да се отразяват в медиите. Повечето от редакторите в медиите у нас все още считат това отразяване за вид реклама и затова дарителските дела остават анонимни или неразгласени в публичното пространство, посочиха наблюдателите.

Темата активира дебата по въпроса трябва ли дарителството да бъде анонимно или да се разгласява масово, за да се стимулира и привлича още участници към своята кауза.

Най-големите дарители в България през 2012 година са компаниите

С близо една трета са се увеличили дарените средства в сравнение с предходната година

www.investor.bg | 01.10.2013 | 14:23

Най-големите дарители в България са компаниите, следвани от фондациите и физическите лица. Това съобщи Красимира Величкова, изпълнителен директор на Българския дарителски форум, цитирана от БТА. По повод Европейския ден на фондациите и дарителите тя представи анализ на форума за даренията в страната ни през изминалата година.

През 2012 г. даренията на фирмите са на стойност 66 870 605 лв., което прави 48 на сто от всички дарения за годината. Бизнесът у нас подпомага най-много социалната сфера, следвана от образованието, науката и екологията, каза Величкова. Една от областите, най-малко подкрепена от компаниите, остава "Човешки права и развитие на гражданското общество".

Фондациите са на второ място след компаниите по стойност на дарените средства. За 2012 г. те са инвестирали 65 125 571 лв. В проекти, стипендии и като индивидуална подкрепа. По думите на Величкова фондациите са дарявали най-много средства за образование и наука, за човешки права и развитие на гражданското общество и за култура и изкуство.

Физическите лица у нас са дарили малко под 5 млн. лв. През 2012 г., което обаче е с 13 на сто повече в сравнение с 2011 г., посочи Величкова. Анализът на Българския дарителски форум обяснява увеличението на даренията, направени от физически лица у нас с повишаване на изпратените дарителски смс-и за хуманитарните кампании за пострадалите от наводненията в с. Бисер и при земетресенията в Перник.

Величкова обърна внимание на това, че все още у нас физическите лица правят значително по-малко дарения от компаниите. Като пример тя посочи факта, че в САЩ около 70 на сто от средствата за благотворителност са дарени от физически лица.

С близо 32 процента са се увеличили дарените средства през 2012 г. в сравнение с предходната година. Общо дарените средства за 2012 г. възлизат на 137 514 822 лв., което представлява 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

През последните години се забелязва тенденция към увеличение на дарителството за общините, отбеляза Величкова. Според проучване, в което са участвали 146 общини, през 2012 г. в тяхна полза са били направени общо 8 626 дарения от физически лица, еднолични търговци и компании на стойност 14 449 655.31 лв.

Основният извод от анализа за даренията към общините е, че те рядко публикуват публични отчети за получените дарения и за ефекта от тях, каза Величкова и открои Столичната община като изключение, заради подробния публичен регистър, който поддържа.

32% ръст на даренията у нас за 2012 г.

Общо дарените средства за 2012 г. възлизат на 137,5 млн. лв., съобщиха от Българския дарителски форум

www.vesti.bg | 01.10.2013 | 14:23

С близо 32% са се увеличили дарените средства през 2012 г. в сравнение с предходната година.

Това съобщи днес в Националния пресклуб на БТА Красимира Величкова, изпълнителен директор на Българския дарителски форум.

По повод Европейския ден на фондациите и дарителите тя представи анализ на форума за даренията в страната ни през изминалата година.

Общо дарените средства за 2012 г. възлизат на 137,5 млн. лв., което представлява 0,1% от Брутния вътрешен продукт на страната.

Най-големите дарители остават компаниите с дарения на стойност близо 67 млн. лв.,

което прави 48% от всички дарения за 2012 г. Бизнесът у нас подпомага най-много социалната сфера, следвана от образованието, науката и екологията, каза Величкова.

Една от областите, най-малко подкрепена от компаниите, остава "Човешки права и развитие на гражданското общество".

Фондациите са на второ място след компаниите по стойност на дарените средства

За 2012 г. те са инвестирали 65,1 млн. лв. в проекти, стипендии и като индивидуална подкрепа. По думите на Величкова фондациите са дарявали най-много средства за образование и наука, за човешки права и развитие на гражданското общество и за култура и изкуство.

Физическите лица у нас са дарили малко под 5 млн. лв. през 2012 г.,

което обаче е с 13% повече в сравнение с 2011 г., посочи Величкова. Анализът на Българския дарителски форум обяснява увеличението на даренията, направени от физически лица у нас с повишаване на изпратените дарителски смс-и за хуманитарните кампании за пострадалите от наводненията в с. Бисер и при земетресенията в Перник.

Величкова обърна внимание на това, че все още у нас физическите лица правят значително по-малко дарения от компаниите. Като пример тя посочи факта, че в САЩ около 70% от средствата за благотворителност са дарени от физически лица. През последните години се забелязва тенденция към увеличение на дарителството за общините, отбеляза Величкова.

Според проучване, в което са участвали 146 общини, през 2012 г. в тяхна полза са били направени общо 8626 дарения от физически лица, еднолични търговци и компании на стойност 14,4 млн. лв.

Основният извод от анализа за даренията към общините е, че те рядко публикуват публични отчети за получените дарения и за ефекта от тях, каза Величкова и открои Столичната община като изключение, заради подробния публичен регистър, който поддържа.

Над 137 млн. лв. са дарени за различни каузи през 2012 г.

www.novini.dir.bg | 01.10.2013 | 14:23

137,514,822лв. са дарените от компании, фондации, граждани и еднолични търговци суми и това е с близо 32% повече от дарените през 2011 г. Това сочат данните от годишния анализ на Български дарителски форум, съобщиха от БДФ.

137,514,822лв. са дарените от компании, фондации, граждани и еднолични търговци суми и това е с близо 32% повече от дарените през 2011 г. Това сочат данните от годишния анализ на Български дарителски форум, съобщиха от БДФ.

Компании, фондации и граждани даряват все повече за каузи от социален, здравен, културен и екологичен характер. Ръстът в даренията, сравнен с предходната година е 32%.

Компаниите остават най-големите дарители в страната. Те са дарили близо 67 млн.лв. като техни приоритети са социалната сфера, образованието и науката и екологията. Със съвсем малка разлика ги следват фондациите – с над 65 млн. лв. инвестирани най-честов сферите Образование и наука, Човешки права и развитие на гражданското общество; Култура и изкуство.

Едноличните търговци са дарили малко над 622 хил. лв., а гражданите - близо 5 милиона, от които най-много за юридически лица с нестопанска цел, регистрираните в страната вероизповедания и детски ясли, училища, университети, академии. Нараснало е значително и даряването със благотворителни смс-и и обаждания – за 2012г. те са над 2 милиона и това прави увеличение с над 56 % в сравнение с предходната 2011 г.

През годината се случиха няколко важни законодателни промени, свързани с поощряване на дарителите и промяна на средата като: отпадане на финансовия лимит от 180 000 лв. за лечение на деца, въведен 2011г. от Център Фонд за лечение на деца; премахване на ДДС върху благотворителните смс-с; приемане на правителствена стратегия за развитие на гражданските организации за периода 2012-2015; приемане на методически указания от Съвета за електронни медии (СЕМ), които правят допустима практика цитирането на имената на дарителите (компании и фондации) в електронните медии.

Анализът формулира и няколко препоръки по отношение на средата за дарителство: За дарителите в България е от съществено значение уеднаквяването на ставките за данъчни облекчения. Според сега действащото законодателство дарителите са третирани различно,в зависимост от това за кого даряват. При дарения към държавните центровеФонд за лечение на децаиФонд за асистирана репродукция,дарителят може да намали до 50% от годишната си данъчна основа, до 15% при даренията за култура по закона за меценатството и до 10% за граждански организации, училища, БЧК и др. - когато дарители са компании. Физическите лица ползват само 5% данъчни облекчения за даренията си;

В контекста на единното третиране на дарителите, те апелират и за премахването на ДДС върху дарителскитесмс-и от предплатени карти и върху дарените стоки и храни; Нужно е подобряване на работата на Централния регистър на НПО към Министерство на правосъдието - така че внего да е отразено актуалното състояние на организациите в обществена полза и той да бъде инструмент за анализ на състоянието и проблемите на автентичните и работещи организации; Приемане на Закона за доброволчеството, разработен като законопроект през 2012 г., ще стимулира допълнително и ще регламентира дейността на доброволците.

Медиите да се информират за съществуващите механизми за подкрепа и когато отправят публични апели към дарителите, да е ясно, че възможностите за подкрепа от страна на институции вече са изчерпани. Когато те самите организират дарителски кампании, да предвидят механизми и ресурси, които позволяват отчетност на кампанията на различните етапи или след приключването й. Специално електронните медии да вземат предвид Методическите указания на СЕМ и да не се автоцензурират, а да споменават имената на компании във връзка с техни социалноотговорни проекти. Общините да публикуват публичните отчетите за дарения на сайтовете си, вкл. отчети за нефинансовите дарения към тях.

Все повече граждани се включват с помощи в хуманитарни кампании

Бизнесът остава основен дарител, повече доброволни средства се насочват към общините

www.mediapool.bg | 01.10.2013 | 14:21

С една трета (близо 32 процента) са се увеличили средствата от дарения през 2012 година в сравнение с предната година. Така те са достигнали 137.5 млн. лв., което представлява 0.1 процент от брутния вътрешен продукт. Това съобщи във вторник изпълнителният директор на Българския дарителски форум Красимира Величкова като част от анализ на дарителската дейност в страната през миналата година. Повод за изнасяне на данните стана Европейският ден на фондациите и дарителите, на който бе посветена среща на дарителски сдружения и фондации в столицата.

Най-големият дарител и през 2012 остава бизнесът. От него са дошли почти половината средства, събрани през годината. Общата сума, дарена в България от компаниите, възлиза на 66.8 млн. лв.

По думите на Величкова, предприемачите се насочват най-често към социалната сфера. Другите приоритетни области за бизнеса са образованието, науката и екологията. Бизнесът обаче продължава да обръща най-малко внимание на човешките права и развитието на гражданското общество, отбеляза Величкова.

Фондациите са на второ място след компаниите по дарени средства. За 2012 година те са инвестирали над 65 млн. лв. в проекти, стипендии и индивидуална подкрепа. Фондациите са отделяли най-много пари за образование и наука, за човешки права и развитие на гражданското общество, както и за култура и изкуство.

С 13 на сто са се увеличили и даренията от физически лица през 2012 г. в сравнение с предходната година и са достигнали около 5 млн. лв. Според Българския дарителски форум това увеличение се дължи на дарителските есемеси за хуманитарните кампании за подпомагане на пострадалите от наводненията в с. Бисер и при земетресенията в Перник.

Все още обаче физическите лица у нас правят значително по-малко дарения от компаниите. Като пример за обратното съотношения тя посочи САЩ, където средствата от физически лица представляват 70 процента от всички дарения.

През последните години се забелязва и тенденция към увеличение на дарителството за общините, сочи анализът на дарителския форум. Според проучване, в което са участвали 146 общини, през 2012 година в тяхна полза са били направени 8 626 дарения от физически лица, еднолични търговци и компании на стойност близо 14.5 млн. лв.

Рядко обаче общините получават публични отчети за получените дарения, както и за ефекта от тях, отбеляза Величкова. Тя посочи Столичната община като изключение заради публичния регистър, който поддържа.

Същевременно се възражда една позабравена традиция в българското дарителство – т.нар. поименни фондове, в които хора или фирми внасят пари в името на определена кауза.

www.zdrave.net | 01.10.2013 | 11:36

Здравеопазването вече не е в топ 3 на сферите, привличащи най-много дарения. Основната причина за това е премахването на финансовия лимит във Фонда за лечение на деца, стана ясно днес по време на дискусия за дарителството.

За 2012 г. общата сума от дарения възлиза на малко над 137 млн. лв. За сравнение, през 2011 г. даренията са били за около 104 млн. лв.

Най-големият дарител у нас и през 2012 г. остават компаниите, като на тях се падат около 48% от цялата сума, дарена през миналата година. Следват ги фондациите, а на трето място се нареждат даренията на физически лица, които обаче се увеличават със 100% в сравнение с 2011 г.

През миналата година даренията на физически лица у нас възлизат на около 4% от общата дарена сума. В тези данни се отличаваме рязко от дарителските тенденции в САЩ например, където за 2012 г. делът на дарения от физически лица е 70%, стана ясно от думите на Красимира Величкова, директор на „Български дарителски форум“.

Сумата от 137 млн. лв. представлява 0,1% от БВП на страната, информира още тя. В САЩ пък за миналата година даренията са 2% от БВП, а във Великобритания – 0,8%.

Компаниите най-често даряват в социалната сфера, втората кауза, която привлича даренията им е образованието, а третата – екология и околна среда. Най-рядко компаниите даряват за човешки права и развитие на гражданското общество.

Топ 3 на фондациите пък са образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество, както и култура и изкуство.

Голям брой дарения привличат и общините, като те са най-много за образователни институции – ясли, детски градини и училища, отчитат от Български дарителски форум.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че през годините даренията се увеличават и културата на дарителство трайно се установява у нас.

Директорът на "Български дарителски форум" пред "Капитал" Красимира Величкова: Дарителството вече се приема като естествено гражданско поведение

в. Капитал | Люба ЙОРДАНОВА | 12.10.2013 | 00:01

Над 137 млн. лв. са дарени за различни каузи през 2012 г. според анализ на "Български дарителски форум". Това е с над 30 процента повече от миналата година, а най-голям дял от средствата отиват за социални, здравни, културни и екологични каузи. Най-много са дарили компаниите - близо 67 млн. лв., основно в социалната сфера, образование и наука и екология. Над 65 млн. лв. идват от фондации (повечето от които чуждестранни) - най-често за образование и наука, човешки права и развитие на гражданското общество, култура и изкуство. Гражданите са дарили близо 5 милиона, от които най-много за юридически лица с нестопанска цел, вероизповедания, детски ясли, училища и университети. За тенденциите в дарителството разговаряме с директора на "Български дарителски форум" Красимира Величкова.

Кои тенденции в дарителството ви направиха най-голямо впечатление, докато работихте по доклада?

Тенденцията, която очаквахме, но която си струва да се отбележи, е, че в България все повече се дарява - както от компании и фондации, така и от физически лица. Компаниите запазват своето първенство. Като обем и средства те са дарявали най-много през 2012 г. Следват ги фондациите. Най-големият дарител сред тях остава "Америка за България" - над 90% от дарените от фондации средства са от нея.

През последните години най-голям обем дарения от компании отиват за държавни институции, сред които и общини. За пръв път попитахме по Закона за достъп до обществена информация всички 264 общини какви дарения са получили, за какво и как се отчитат. Отговориха ни около 150. Средствата основно са отишли за образование - детски градини и училища. Тенденция обаче е, че общините не се отчитат за направените към тях дарения. Това е посока, в която трябва да се работи, защото е важно да се знае дали наистина това е истинска форма на дарителство, или е вид корупция, при която компанията си осигурява добри отношения с общината, правейки една площадка или давайки средства за ремонт на едно училище.

Важно е да се отбележи, че компаниите почти не даряват за темата човешки права и гражданско общество. Техните дарения стандартно отиват за социални каузи, образование, култура, екология.

Коя е причината компаниите да не разпознават темите гражданско общество и човешки права в дарителските си кампании?

При тези теми решаването на проблема не е бързо и спешно, а компаниите винаги предпочитат да инвестират в проекти, в които разликата от техния жест се вижда веднага.

Добър пример в тази посока са "Уникредит" с тяхната програма за развитието на стопанска дейност на неправителствени организации, като приходите отиват за мисията на организацията. За пръв път тази програма е подкрепена от бизнеса.

Миналата година имаше две големи природни бедствия - наводнението в село Бисер и земетресението в Перник. Как реагираха дарителите тогава?

Отново се видя, че хората се отзовават при такива кризи - броят дарителски есемеси е два пъти повече в сравнение с предходната година. Но липсата на организация при хуманитарни кампании, на разпределение на отговорности между национални и местни власти, на координация между всички, които се включват да помагат, води до объркване, припокриване на средства за едни неща и непокриване на други. Например в Перник имаше много голяма нужда от доброволци за спешни ремонтни дейности, а между общината и правителството нямаше координация. В село Бисер имаше едновременно кампания на БЧК и на няколко големи компании, чиито дарения отидоха директно в общината. Раздаваха се и пари в пликове на хората, без да е ясно по какви критерии.Как може хуманитарната работа в кризи да се координира по-добре?

Когато ние например правим спешна кампания, първо координираме усилията с нуждаещия се. След това проверяваме дали институциите могат да съдействат с някакъв ресурс. Тоест не правим всичко сами.

За мен при такъв тип хуманитарни кризи е нормално да има съвет, който да координира усилията на всички, които участват. В актуалния случай с бежанците например основните участници са централната власт в лицето на Агенцията за бежанците, Министерският съвет, МВР и Министерството на труда и социалната политика. Има нужда да се направи анализ на всички заинтересовани, които могат да помагат, но и да пречат. И да се координират усилията им. От голяма полза би било да тече актуална информация до всички тези участници кой какво прави и какво се случва, за да не се дублират усилия и за да не остават непокрити нужди. Както при всяка една криза, на първо място трябва да се осигури пространство за хората, които са ангажирани с това да си говорят.

Аз самата се сблъсках с невъзможност да даря за бежанците, защото всички кампании, които бяха обявени миналата седмица, в един момент бяха спрени и се оказа, че нещата, които бях събрала, нямаше къде да бъдат дадени. В крайна сметка намерих един социален център, но въпросът е, че прекалено много усилия се изискват дори само за да направиш акта на дарението.

Това да занесеш храна и дрехи е само някаква база. Има нужда от координация и въвличане на организации по работа с бежанците. От една страна, те нямат елементарно лично жизнено пространство в тези центрове. От друга, не са въвлечени в нищо, в което биха могли да правят и с което биха могли да бъдат полезни на собствената си общност. Няма някой, който да е направил оценка на тези хора - например, ако сред тях има учители, те биха могли да се самоорганизират така, че да обучават децата, които би трябвало да ходят на училище. Ако има лекари, те също могат да са полезни за общността. В момента има нужда от такъв вид организация, че тези хора сами да си помагат, а не само да разчитат на дарения. Не знам някой да върши такъв тип социална работа с тях.

В сравнение с миналата година даренията са се увеличили с над 30 процента. Това основно на кризите в Бисер и Перник ли се дължи?

Увеличението е при всички видове дарители - компании, фондации и физически лица. За физическите лица се дължи на кризите, както и на две много публични кампании за лечение на деца.

"Америка за България" са инвестирали повече в проекти и програми, а някои фондации са намерили повече подкрепа за своите каузи от местни дарители.

Освен това наблюдаваме, че за компаниите не е просто мода да са социално отговорни - те вече усещат това като задължение към общността. Гражданските организации също са станали по-успешни в привличането на съмишленици и генерирането на ресурс през различен тип дарителски кампании. Фондация "Работилница за граждански инициативи" например миналата година създаде механизма дарителски кръг, популярен във Великобритания и други държави.

Има също една все още крехка тенденция, която вярвам, че ще става все по-устойчива - индивидуалните дарители, хора с повече финансови възможности, да създават фондации и да започват да инвестират в свои каузи. Такива са вече например "Светът на Мария", фондацията в памет на д-р Желязко Христов, фонд "Валя Крушкина". Инициативата TimeHeroes за привличане на доброволци пък успя за по-малко от година да привлече над 2 хиляди доброволци за над 140 каузи.

Очаквате ли тази тенденция да се запази?

Да, защото, от една страна, организациите стават по-добри в разказването на своите каузи и в търсенето на подкрепа и в този смисъл търсенето ще определи предлагането. От друга страна, тази година в България влязоха две нови програми, по които гражданските организации могат да кандидатстват.Есемесите ли са предпочитаната форма за дарителство за гражданите?

Есемесите са един от най-предпочитаните начини - удобен, бърз, лесен, неангажиращ. Но това може да бъде и минус, защото организациите и хората не знаят кой е техният дарител и не могат да изградят устойчиви отношения с него. УНИЦЕФ тази година успя да разработи механизъм за редовни дарения и с есемеси, което, приложено за всички останали кампании, очакваме също да допринесе за обема на дарени средства.

Хората изискват ли повече информация за това къде отиват даренията им?

Фактът, че се прекратиха спешните постоянни кампании за лечения, създава едно усещане у хората, че дарителството не е въпрос само на спешен призив. Ние например все по-често имаме обаждания на хора, които просто са решили да дарят, а не знаят къде. Което противоречи на цялата логика, по която ставаше дарителството досега - човек вижда проблема или каузата и решава да дари. Почти не се е случвало просто така да се сетиш, че ти се дарява. Малко по малко тази логика започва да се сменя. Неминуемо най-силните апели ще останат спешните хуманитарни каузи. В целия свят те са тези, които за най-кратко време привличат най-голяма подкрепа. Няма как да кажем, че те ще спрат, особено пък в България, където има безброй нерешени социални и здравни проблеми. Но малко по малко хората наистина започват да приемат дарителството като свое естествено граждански активно поведение.

Все пак анализът показва, че продължава да се дарява много за лечебни заведения, училища, ясли. Това значи ли, че дарителите продължават да заместват държавата в някои нейни задължения?

Абсолютно. Ако погледнем дори в каузи като екология, например, изграждане на екопътеки, защитени местности, дори там компании и фондации заместват държавата. Инвестициите на дарителите са огромни и в здравеопазването и социалната сфера. Над 90% от дарителската подкрепа отива за сфери и проекти, които априори са публично поет ангажимент на държавата.

Можете ли да дадете пример за успешно дарителство?

През миналата година активно заработи хранителната банка, която е раздала няколкостотин тона храна. Това е един уникален за света механизъм, при който, от една страна, се удължава животът на един ресурс, а от друга, се покрива необходимостта на маргинализирани групи от храна. Това е проект, който трябва да продължи да бъде подкрепян от институциите, защото контролът върху храната, която се движи по пътя, трябва да бъде много висок. Институциите, хранителната банка и компаниите трябва да си сътрудничат и за да се сведе до минимум изхвърлянето и разточителството на ресурса храна.

Големите индивидуални дарители все още ли предпочитат да остават анонимни?

Да, поради няколко причини. Част от тях имат притеснения как публичността им в тази тяхна дарителска активност ще се отрази на личния им живот. Когато например публикуваме истории на стари дарители от енциклопедия "Дарителството", всички коментари са изключително позитивни. Ако погледнем обаче коментарите под профили на съвременни дарители, положението е съвсем различно. А трябва ли да умре един дарител, за да стане безспорен неговият жест?

Това, че повечето дарители са анонимни, води и до проблема, че те нямат база за сравнение кой на какво ниво е и какво прави. И се притесняват, ако се покажат, да не се окаже, че правят твърде много или твърде малко, сравнено с останалите. Когато не знаеш къде си в скалата, се чувстваш и по-несигурен за това накъде вървиш.

Какво се случи след приемането на стратегията за развитие на гражданските организации?

На този етап нищо. Беше поет ангажимент да се върне възможността за финансиране на граждански организации през Министерството на правосъдието с конкурс. Но той не беше върнат, а за сметка на това останаха така наречените субсидии, които се раздават на национално представителните организации без ясни критерии и отчетност.

Другото, което не се случи, беше законът за доброволчеството. А той е много важен, защото имаме нужда от регламенти и критерии, които защитават, от една страна, организациите, които приемат доброволци, от друга, хората, които стават доброволци.

Как по друг начин държавата може да насърчи доброволчеството и дарителството?

Държавата може да ги насърчи през много механизми. Сега например за енциклопедия "Дарителството" разглеждахме колко много награди, сертификати и медали държавата е давала за дарителска дейност през годините. В момента държавата поощрява дарителството, като иска, отправяйки апели. Но това не е поощряване на дарителството, а извиване на ръце.

ПРОФИЛ

Красимира Величкова е завършила културология в СУ "Св. Климент Охридски". Директор е на "Български дарителски форум" от 2008 г. Преди това е работила като мениджър "Развитие и партньорства" в сдружение "Алтера" и като мениджър "финансирания и развитие" във фондация "Работилница за граждански инициативи". Занимавала се е със стратегии за организационно развитие и набиране на средства за социални и културни проекти, както и с инициирането и осъществяването на проекти в сферата на културата и културните политики.