АВГУСТ Фонд "Братя Хадживълчеви" помага на столичните училища

www.vesti.bg | 26.08.2013 | 12:21

Братята са изключително предприемчиви, те първи в България започват да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел

Братята Хадживълчеви - Михаил (р. 1854 г.), Иван (р. 1857 г.) и Лазар (р. 1862 г.), са фабриканти и търговци от Банско.

В края на 19 век се установяват в София – занимават се с търговия, хотелиерство, гостилничарство, стават собственици на големи недвижими имоти в столицата.

Братята Хадживълчеви са изключително предприемчиви. Първи в България започват да произвеждат изключително здравата и функционална вита виенска мебел (фабрика за виенска мебел "Стол”), като за целта канят да им гостуват изявени виенски и италиански майстори. Фирмата им "Братя Д. Л.Хадживълчови" първа въвежда лепените дървени листа в плоскостите, т. е. шперплата.

Освен това братята се занимават с производството на висококачествени сортови вина и печелят първите престижни медали за България от изложения в Европа. Такъв е медалът от 1907 г., получен на изложение в Лондон.

Михаил, Иван и Лазар Хадживълчеви са потомци на известния едър търговец и дарител от началото на 18 век – хаджи Вълчо от Банско. Хаджи Вълчо e бележит със своята предприемчивост и благодетелност търговец по време на Възраждането. Дарител е за строежи на ханове и мостове. Интересен факт е, че той е по-малък брат на Св. Паисий Хилендарски, а техният най-голям брат Лазар е игумен на Хилендарския манастир.

Десет години преди смъртта си Хаджи Вълчо посетил двата български манастира в Атонската Света гора, като направил щедри дарения и вложил сили и средства в тяхното възстановяване и изграждане. Като ктитор и благодетел името му се споменава в манастирските поменици, негови портрети има редом с други ктитори в Хилендарския и Зографския манастири.

Михаил Хадживълчев

В продължение на благотворителните дела на своя предшественик, през 1918 г. братята Хадживълчеви, заедно с други банскалии се заемат с благоустрояването на родния си град - построяване на училища, пътища, електрическа мрежа, аптека, болница, хотел и др.

Тогава тримата братя обещават пред общината в Банско да дадат 60 хил. лв. за построяване на хотел, с приходите от който да се поддържат училищата в града, а с евентуалния остатък от сумата да се залеси крайградската зона. Поради опасения, че парите може да не бъдат използвани по предназначение, решават да не ги предават на общината, а сами да построят хотела.

Военновременната обстановка не им позволява това и на 2 юни 1920 г. те се обръщат към МНП (Министерство на народното просвещение, в последствие – Министерство на народната просвета) да определи къде да депозират сумата, докато настъпят благоприятни условия за осъществяване на начинанието. МНП им препоръчва да внесат парите в БНБ и да създадат фонд под неговото управление. Братята Хадживълчеви веднага превеждат парите, а МНП издава заповед за учредяване на фонд "Братя Михаил, Иван и Лазар х.Вълчеви”.

Освен учредяването на фонда, в началото на миналия век братя Хадживълчеви купуват парцел зад Централната баня в София, изграждат улица и търговски здания от двете й страни. По-късно те подаряват мястото на софийската община. Това е днешната улица "Триадица".

Виненият склад на Хадживълчеви е на улица "Искър" в собствения им "Златишки хан", където се е крил Левски. Днес на мястото на хана има гараж на Министерския съвет и на Народното събрание.

Дейността на братя Хадживълчеви е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.

М. Врабевски: Време е България ясно да изрази външната си политика в региона

www.frognews.bg | 19.08.2013 | 10:48

Не може да продължава Коридор № 8 да стои незавършен. Не може сънародниците ни в Ксантийско да не са виждали очите на българския консул. Трябва ни икономическа и културна интеграция, за която има много предпоставки, но няма политика, казва за Фрогнюз председателят на ФБП.

Д-р Милен Врабевски, който роден във Варна и е учредител и председател на Фондация Българска Памет, получи Почетен знак с лента на кмета на Варна за приноса му в насърчаването и подкрепата на обучението и възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и националните и европейските ценности. Наскоро д-р Милен Врабевски стана лауреат на наградата на Европейския парламент "Европейски гражданин на 2013 г." Той е член и на Глобалната инициатива на Бил Клинтън (Clinton Global Initiative) През 2011 г. беше избран от Българския дарителски форум за личност на годината.

- Казват, че никой не е пророк в собствената си страна, но вие получихте почетния знак на Варна, където сте роден?

- Да и много благодаря на г-н кмета на Варна за тази чест. Така, независимо от политическата криза, ние доказахме, че продължаваме да защитаваме националната кауза, защото България заслужава доброто си име, постигнато през последните 13-14 столетия, име, с което трябва да възпитава младите си хора. Тук във Варна Фондация Българска памет, вкл. и със съдействието на кмета, организира по три семинара годишно с по около шестотин деца на година, наричам ги ребългаризационни семинари в триъгълника Варна-Брюксел-София, които са свързани с приоритетите на ФБП – борба с демографската криза, реинтеграция на диаспората, реализация на младите в България и опазване на културно-историческото наследство. Както разбирате, реализацията на младите в България като страна от ЕС е крайната ни цел. Европейското членство в исторически план е най-доброто, което ни се е случвало до момента, но и афинитетът към едно общество е предпоставка за инвестиция в него. По този начин градим собствената си среда, като я обичаме.

- Говорим за ребългаризация, реинтеграция, затова ще Ви попитам и като лекар, нямаме ли нужда повече от реанимация?

- Аз предпочитам позитивните перспективи. В рамките на членството ни в ЕС България има многократно повече възможности, отколкото в онова безвремие от прехода, когато ни беше многократно по-трудно, на нас и на младите около нас. Тази безпътица, за радост, я преживяхме, затова смятам, че в момента по-скоро имаме нужда с общи усилия да преодолеем настоящата криза. България заслужава много по-добро име, по-добър имидж, вкл. и в международен план. Затова и не спираме, независимо от кризата, да връщаме вярата на младите в качеството на българската държава. Продължаваме и с честванията на важните български годишнини – 70 години от спасяването на българските евреи, 1150 години от Моравската мисия на Кирил и Методий, 1295 г. от битката на Тервел и спасяването на Европа, 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и други, които показват, че България не е от вчера, че България е донор на цивилизация. Когато това се разбере от младите хора, те ще проумеят и друго - че всеки един момент е просто част от движението на спиралата, че вярата в себе си и в това, че заедно можем повече, което е всъщност е синоним на „Съединието прави силата”, показва правия път, според мен. Затова съм абсолютно убеден, че отчаянието и песимизмът не водят към нищо добро. Не забравяйте, че България е била в много по-тежки ситуации и криза; тази също ще мина, благодарение на силата на българския дух и със собствени усилия.

- Това, че тъкмо младите са на улицата днес, като добрър симптом ли разчитате?

- Да, но не са само младите. Там е и интелектуалният елит на България, защото не е все едно кой е на протестите. Тук вече няма игра на политически класи, а ясно зададени политически стандарти от обществото, от тези, които би трябвало да назначават политиците на работните им места. Хората имат ясно изразени параметри към управляващите ги и това е добрата новина. Разбира се, това е протест, който иска своето узряване, добрите неща не могат да станат изведнъж с магическа пръчка, но по-важното е, че волята е налице и посоката е правилна.

- Преди малко изредихте големи годишнини, които са ни направили народ и които отбелязваме тази години. Една от тях е 110 години от Илинденско-Преображенското въстание. Ние тук я отбелязваме, оттатък в Македония също, но какъв е пътят това да се превърне в искрено и голямо общо честване?

- Със сигурност не е като ги поучаване. Но от друга страна пътят към тяхното еврочленство минава и през това – съвместни чествания, заличаване на езика на омразата, на фалшификациите на историята. Най-важното за мен обаче е икономическият фактор. Утежненото сътрудничество в икономическата сфера между двете държави е нещо, което трябва да се промени бързо. Не може да продължава Коридор № 8 да стои незавършен. Той е трансевропейски, за него има отделени европейски средства. Той би свързал двата народа от двете страни на границата по един изключително рационален начин. Представете си един път между София и Скопия – той би означавал, че през уикендите ще имаме истинска културна интеграция, а това е първата най-важна крачка към европейска интеграция. Оттам ще се разбере колко може да се улесни бизнесът, колко тясно може да е европейското сътрудничество в общ интерес в икономическата сфера. Български инвестиции в Македония почти няма; няма достатъчно натиск от страна на нашите политици да се изпълняват поне програмите, заложени в нелекия път на Македония към еврочленство. Част от това най-малкото е завършване на въпросния Коридор № 8. Нещо повече, той трябва да бъде продължен и към Украйна и Молдова, другият естествен извор на българщина в близката чужбина. Въобще магистралите в България трябва да бъдат правени с идеята да стават свързващо звено между България и онези кътчета от близката чужбина, на които толкова много държим, защото в тях все още има българщина. А в рамките на евроинтеграцията нещата постепенно ще започнат да стават в съвсем друг порядък. С митингуване и лозунгуване резултати не се постигат. Трябва да има икономическа и културна интеграция, за която има много предпоставки, но няма политика. На този фон ще разширя малко темата и ще кажа, че може и да имаме консулство в Солунско, но то не е стъпвало в Родопите, в Ксантийско. Нашите сънародници там не са виждали очите на българския консул на фона на турския му колега – гюмюрджинския консул, който разполага с милиони евро бюджет.

- Опишете накратко ситуацията в Ксантийско...

- Там само в района на Ксантийско има около 32-33 села продължават да говорят същия чудесен чист български език, продължават да знаят, че малко по-нагоре на север са техните братя и сестри, които границата изкуствено е разделила. По същия начин, както ни пречи липсата на коридор № 8 за връзка с Македония, така ни пречи и липсата на търговски обмен по и без това много скромния по качество път, който свързва Златоград с Ксанти. Да сте виждали там поток от товарни камиони? Европейската политика включва на първо място свободно движение на хора и капитали. Самата идея за евроинтеграция включва на първо място икономическа и културна интеграция въз основа на добре изградена инфраструктура. Толкова е просто – хора, направете пътищата, бизнесът сам ще тръгне, а оттам нататък и съвместните чествания, за които говорихме. Икономическата взаимопомощ не включва едните да дават пари на другите нон стоп, а включва да се създадат условия за съвместен бизнес от двете страни на границата. Тези условия без инфраструктура не могат да станат, т.е. трябва ясно изчистена бизнес среда.

- Само че бизнесът и политиката винаги са в тясна връзка помежду си.

- Всяка една държава има своите основания за провеждане на политиката си и държи на тях, друг е въпросът доколко това ни харесва, доколко има исторически основания с повече или по-малко право. Въпросът е къде сме ние. За нас обаче е важно България веднъж за винаги да постави на масата ясната си позиция какво точно възнамерява да прави с външната си политика, как точно разбира бизнесинтеграцията, евроинтеграцията и близките взаимоотношения със съседите си. Ето, догодина имаме важна, славна годишнина, свързана със Самуил, а в същото време костите му са още в Гърция. Защо никой не преговаря за това с гръцката страна, както и за подобряване на инфраструктурата? Защо няма информационна кампания за 103-то постановление по южната ни граница, така че близо 200-250 000 българоговорящи в Ксантийско, Драмско, Гюмюрджинско да се възползват от него? Информационната кампания би трябвало да е част от външната ни политика. Нея я няма дори в Молдова и Украйна, където ситуацията е различна, където няма традиционни спънки. Защо се дават обещания за подкрепа на членство в НАТО и ЕС на Македония, без да се потърси ясен ангажимент за приключване на Коридор № 8, на инфраструктурните проекти от мегазначение? Всяка една форма на трансгранично сътрудничество ще бъде улеснена от подобна правилна политика. А тя трябва да се зароди първо в България, първо тук у нас трябва да се оформи собствената ни стратегия за политика в региона, чак след това можем да търсим съдействие на българския еврокомисар, на евродепутатите ни, на техните лобита. През последните 5 години усетихме ли присъствието на външно министерство? Защото аз, откровено казано, не! И все пак не бих казал, че положението е безперспективно, че няма надежда. Напротив! Самият факт, че има организации като ФБП, които практически правят политики, означава,че обществото ни е узряло да предприема мерки, които да се превръщат в добър пример за подражание от държавните институции. По-често трябва да се сещаме да спазваме възрожденския принцип, че всеки един от нас трябва да прави по нещо за държавата си.

- Това обаче е един ужасно дълъг възпитателен процес, защото е добре известно, че у нас всеки един смята, че държавата му е длъжна.

- Да, това беше голямата грешка от миналото, че според всеобщото схващане държавата за всички е майка, следователно и донор. Само че рано или късно трябва да разберем, че настоявайки за друг подход, не откриваме топлата вода, а прилагаме добрите практики – всеки уважаващ себе си гражданин трябва да има собствен принос за развитието на собствената си среда, оттам и на своята държава. Ето един пример – с моя приятел евродепутатът, д-р Андрей Ковачев успяхме да се преборим кирилицата да се нарича българската азбука в рамките на европейските структури. Вече имаме първи положителен отговор от Мартин Шулц, който каза, че това е абсолютно резонно в комуникацията с България. Ето я първата крачка. Така се получава единение по въпроси, които са от грандиозно значение, така се събужда гражданското общество. Това не е утопия, ние със скромната си фондация го правим и това е примерът, който аз винаги давам на младите - сами градим средата.

Интервю на Фрогнюз

Иван Портних: Ако има будители в наше време – д-р Врабевски е един от тях

www.barometar.net | 14.08.2013 | 15:08

Кметът на Варна Иван Портних награди д-р Милен Врабевски – учредител и председател на фондация „Българска памет”, с почетен знак с лента на кмета на Варна за приноса му в насърчаването и подкрепата на обучението и възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и националните и европейските ценности. „Изключително удоволствие за мен е да наградя д-р Врабевски, ако има будители в наше време то той е един от тях“, изтъкна Портних. Кметът добави, че е участвал в инициативи на председателя на фондация „Българска памет“, а неговата дейност го прави достоен гражданин на морската столица. В отговор д-р Милен Врабевски подчерта, че сътрудничеството му с Иван Портних му връща надеждата, че „заедно можем да се постигнем повече”. Той заяви, че е оптимист и вижда в лицето на варненския кмет едно по-добро бъдеще за града.

Д-р Милен Врабевски е лауреат на наградата на Европейския парламент „Европейски гражданин за 2013 година“. Той е роден във Варна. Възпитаник е на Първа езикова гимназия и на Медицинския университет в морския град. В продължение на седем години учредената от него фондация „Българска Памет” организира и спонсорира във Варна провеждането на семинари за евроинтеграция за младежи и ученици с български произход от Молдова, Украйна, Сърбия и Македония. Проявата протича под мотото „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“. От 2007 година досега в инициативата са се включили повече от 3 000 младежи от българската диаспора.

През 2011 д-р Милен Врабевски е отличен от Българския Дарителски Форум със специалната награда Личност на годината с най-голям принос за каузата на благотворителността в България, а от 2012 година е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън.

dnesplus.bg

www.briz15.com | 14.08.2013 | 15:06

Кметът на Варна Иван Портних награди д-р Милен Врабевски – учредител и председател на фондация „Българска памет”, с почетен знак с лента на кмета на Варна за приноса му в насърчаването и подкрепата на обучението и възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и националните и европейските ценности. „Изключително удоволствие за мен е да наградя д-р Врабевски, ако има будители в наше време то той е един от тях“, изтъкна Портних. Кметът добави, че е участвал в инициативи на председателя на фондация „Българска памет“, а неговата дейност го прави достоен гражданин на морската столица. В отговор д-р Милен Врабевски подчерта, че сътрудничеството му с Иван Портних му връща надеждата, че „заедно можем да се постигнем повече”. Той заяви, че е оптимист и вижда в лицето на варненския кмет едно по-добро бъдеще за града.

Д-р Милен Врабевски е лауреат на наградата на Европейския парламент „Европейски гражданин за 2013 година“. Той е роден във Варна. Възпитаник е на Първа езикова гимназия и на Медицинския университет в морския град. В продължение на седем години учредената от него фондация „Българска Памет” организира и спонсорира във Варна провеждането на семинари за евроинтеграция за младежи и ученици с български произход от Молдова, Украйна, Сърбия и Македония. Проявата протича под мотото „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“. От 2007 година досега в инициативата са се включили повече от 3 000 младежи от българската диаспора.

През 2011 д-р Милен Врабевски е отличен от Българския Дарителски Форум със специалната награда Личност на годината с най-голям принос за каузата на благотворителността в България, а от 2012 година е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън.

Д-р Врабевски: Виждам в лицето на варненския кмет едно по-добро бъдеще за града

www.varna24.bg | 14.08.2013 | 15:05

Кметът Иван Портних награди д-р Милен Врабевски - учредител и председател на фондация "Българска памет", с почетен знак с лента на кмета на Варна за приноса му в насърчаването и подкрепата на обучението и възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и националните и европейските ценности."Изключително удоволствие за мен е да наградя д-р Врабевски, ако има будители в наше време то той е един от тях", изтъкна Портних. Кметът добави, че е участвал в инициативи на председателя на фондация "Българска памет", а неговата дейност го прави достоен гражданин на морската столица.

В отговор д-р Милен Врабевски подчерта, че сътрудничеството му с Иван Портних му връща надеждата, че "заедно можем да се постигнем повече". Той заяви, че е оптимист и вижда в лицето на варненския кмет едно по-добро бъдеще за града.

Д-р Милен Врабевски е лауреат на наградата на Европейския парламент "Европейски гражданин за 2013 година". Той е роден във Варна. Възпитаник е на Първа езикова гимназия и на Медицинския университет в морския град. В продължение на седем години учредената от него фондация "Българска Памет" организира и спонсорира във Варна провеждането на семинари за евроинтеграция за младежи и ученици с български произход от Молдова, Украйна, Сърбия и Македония. Проявата протича под мотото "Силна национална идентичност - силна европейска идентичност". От 2007 година досега в инициативата са се включили повече от 3 000 младежи от българската диаспора.

През 2011 д-р Милен Врабевски е отличен от Българския Дарителски Форум със специалната награда Личност на годината с най-голям принос за каузата на благотворителността в България, а от 2012 година е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън.

Източник: Днес +

Председателят на фондация „Българска памет” д-р Милен Врабевски бе награден с Почетен знак с лента на кмета на Варна

www.focus-news.net | 14.08.2013 | 12:58

Варна. Председателят на фондация „Българска памет” д-р Милен Врабевски бе награден с Почетен знак с лента на кмета на Варна, предаде репортер на Радио „Фокус” – Варна. През 2011 д-р Милен Врабевски е отличен от Българския Дарителски Форум със специалната награда „Личност на годината” с най-голям принос за каузата на благотворителността в България, а от 2012 година е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън.

Фондация "Българска Памет" по традиция провежда в град Варна инициативата „Силна национална идентичност - силна европейска идентичност”, която цели утвърждаване на националното самосъзнание и популяризиране на европейските ценности и културна идентичност сред млади граждани на България и сред ученици от българската диаспора в държави, съседни на Европейския съюз - Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. Програмата включва срещи с младежите в рамките на културно-образователни семинари, посещения на значими за историческата памет места, както и честване на големи национални празници в България и в европейски те институции в Брюксел.

От началото си през 2007 година проектът е включил повече от 3 000 младежи като посланици на ценностите на европейската интеграция. През октомври и ноември Фондация „Българска Памет” ще посрещне в град Варна повече от 300 младежи, участници в Петнадесетия есенен семинар в рамките на инициативата „Силна национална идентичност-сита европейска идентичност”.

Десислава СТОЯНОВА

в. Росица, Севлиево | 28.08.2013 | 00:00

Мащабна кампания за набиране на средства за децата в приемни семейства в България провеждат от Националната мрежа за децата. Кампанията е част от второто издание на проекта "Приеми дете. Създай бъдеще", реализиран от Мтел и неправителствената организация. Той подкрепя финансово и популяризира каузата на приемното родителство.

В рамките на благотворителната кампания е разкрит дарителски номер, на който всеки може да окаже финансова помощ на децата, настанени при приемни родители. На номер 17 777 всеки може да подкрепи каузата, като изпрати SMS с текст DMS DETE. Дарения могат да се направят и чрез банков превод IBAN BG13UNCR76301078951570, както и онлайн на сайта на www.nmd.bg.

През 2013 година Мтел осигурява финансова помощ на най-малко 200 деца в приемни семейства в България. Сумата, която телекомът дарява за дете, е в размер на 200 лева и се предоставя еднократно на приемните родители. 300 лева е предвидената сума за дете с увреждане. С тази подкрепа Мтел цели да подпомогне приемните семейства в посрещането на първоначалните нужди на децата при тяхното настаняване в новия им дом. Тази необходимост е посочена от самите приемни родители като приоритет в рамките на специално проучване, проведено в края на миналата година. Резултатите от него показват, че приемните родители в България работят с усещането, че обществото ни е резервирано към приемното родителство. Затова тази година проектът "Приеми дете. Създай бъдеще" включва и фондонабираща кампания, която чрез приобщаване на обществото към каузата, ще популяризира усилията на приемните родители в името на по-доброто бъдеще на децата.

Благодарение на първото издание на проекта "Приеми дете. Създай бъдеще", 100 приемни семейства получиха през 2012 г. допълнителна финансова помощ от Мтел. Настанените в семействата деца са на възраст от 2 месеца до 16 години, като пет от децата са с увреждания, а седем семейства отглеждат братчета и сестричета.

Партньори на програмата са Националната мрежа за децата, Българският дарителски форум, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, вестник "Сега" и корпоративният сайт "Нетинфо".

23.08.2013

Стр. 5