Обща представа за банковото учение
Изтегляне 495.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Производственият процес включва две фази
- Определение за банково производство – система от действия по формиране на производствена готовност и същинското създаване на банковия продукт.
- 4.Кои са основните производствени звена в банката - фронтофис – банково гише - бекофис – логистични служби, подкрепят производствения процес в банката.
- Какво е характерно за значението на БО от гледна точка на банковата стратегия
- Макар и неформално в определено време и обхват функционирането на БО могат да поемат по – висши банкови инстанции – стратегически мениджъри занимаващи се с лични продажби.
- 2.Осн.услуги А)Осн.продукти(ядро)-най-съществени потребности-заеми,депозитни услуги Б) второстепенни услуги – управление на к-ла,търговия с валута,благ.метали
- В)Неутрални услуги – коите се позиционират м/у а) и б)
- -базисни потребности от пари за покриване на тек.нужди(от лица и фирми за финансиране на оборотния к-л)
- -услуги за финансиране на покупки,сливания,реструктуриране на фирми
- -консултантски потребности –свързани с управление на фамилно богатство, завещания,дарения,доверително банкиране,фин.планиране и др. Какво очаква клиентът от своята банка
- 1)Висок професионализъм и компетентност 2)Съпричастност към проблемите и очакванията на клиента 3)Достоверна,непрекъсната и частна комуникация с клиента
- 4)Информационна осигуреност 5)Бърза реактивност и оперативност на служителя 6)Лесна достъпност на клиента до банковия служител
- Продукт и услуга могат да се приравнят
- 2)Разликата м/у продукт и услуга става по-неясна,ако приемем че услугите се осъществяват с нелично банкиране. Така не можем да видим нито продукта нито услугата
- Особености на банковата услуга
- 4)Двойнственост на банковите услуги- те съдържат количествен и стойностен компонент
- -стойностен подход- оперира чрез паричен поток,ст-ст на продажбите,приходи, р-ди,печалби,борсова цена,цена на акции и др.
- Банковото дело във фокуса на законодателството
- 6.Осигуряване на свобода на конкуренцията като се противопоставя на прекомерната централизация и монополизация в банковия сектор. 7.Защита на потребителите на банкови услуги.
- 8.Одобряване на пазарната ефективност. Цели на банковото регулиране
- 2.Гарантиране на стабилността при управлението на паричния оборот.
- 5.Подобряване на пазарната ефективност. Систематизиране на законодателните норми в банковото дело
- М/ународно регулиране на банковото дело
Дефиниране на банково производство – то е комбинация от фактори въз основа на които се създават продукти и услуги за удовлетворение на потребностите на клиентите. Ако обаче банковото производство се разглежда спрямо модела на корпоративната ръка, то към тази дефиниция следва да добавим и израза „...и индиректно се разширяват ползите за всички останали ключови стейкхолдъри.“ Изводи:
2.Фази на банковото производство – производителната готовност на банките не се създава отведнъж и не безцелно. Тя е налице при три предпоставки: осигуреност с необходимите производствени фактори; познаване на клиентските потребности; когато банката разполага с подходящия инструментариум, чрез който могат да се комбинират производствени фактори. Производственият процес включва две фази: - предварителна – осигуряван се производствена готовност - крайна – банката оферира съответно продукти и услуги На предварителната фаза се комбинират основни производствени фактори и най-вече диспозитивен фактор (служителите, банковото ръководство). Независимо какви и колко са комбинираните фактори има проблем - натиска на разходите; всяка фаза, която се включва в производствения процес трябва да не генерира натоварващи разходи. От гледна точка на дребното банкиране фазите могат да са на три равнища от гледна точка на цикъла клиент – банка (типично потребителско кредитиране) – клиентът предявява потребностите си пред банката, която трябва да е в производствена готовност и да оферира този продукт със съответните условия. След това банката трябва да идентифицира клиентското състояние със съответната методика; има за цел да установи платежоспособността на клиента, месечните му доходи, възможност на разсрочване, рефинансиране на заема, целта на заема, срокът му и обезпечението на заема. Банката има за задължение освен икономическа оценка на кредитното качество да направи и персонална оценка на клиента. Кредитно качество е платежоспособността на клиента + изгледите му за успех (за реализиране на ползи) от банковия заем; склонен ли е клиентът към морален хазарт (който би причинил загуби на банката). Морален хазарт е налице, когато: клиентът аргументира целта на заема не реалистично; клиентът ползва заем от няколко банки изтъквайки една и съща цел; клиентът аргументира и доказва, че инвестицията му за сметка на банковия заем е по-ниско рискована отколкото е всъщност. Стойностна промяна и трансформация – всички услуги, които са свързани с кредитиране предполагат парични трансфери. Тези трансфери се осчетоводяват чрез задължаване и заверяване на съответните сметки. Счетоводното отчитане дава възможност да се упражнява текущ контрол върху сметките. Информационно осигуряване на производството – включва се въвеждане и използване на информационни технологии за осигуряване на кредитните сделки. Това са софтуерни продукти, преработени сведения за клиента, банките дават информация за неговата платежоспособност. Банките дават информация и във връзка с други съпътстващи услуги (застраховане, ползване на допълнителни заеми, карти, бонуси и т. н.). При по-крупни клиенти информационното обслужване е различно структурирано – извършва се на индивидуална основа с необходимата дискретност. Определение за банково производство – система от действия по формиране на производствена готовност и същинското създаване на банковия продукт. Кои са границите на банковото производство? - производството и пласмента се свързват в едно цяло, защото благодарение на маркетинговите подходи целта на банката е да въведе клиента не само към крайната фаза, но и във фазата на производствения цикъл. 3.Фактори на банковото производство – основни (първични – работна сила, средства за производство, суровини) и диспозитивни (мениджмънт и персонал). С течение на времето в банковата теория към производствените фактори се интегрира и платежните средства (паричен монетарен фактор). Това дава основание те да се групират по различен начин в рамките на два сектора: ликвидно-финансов сектор и технико-организационен сектор. В ликвидно-финансовият сектор са интегрирани всички парични транзакции и парични позиции и тяхното счетоводно отчитане. Паричната позиция е салдото показващо вземанията и задълженията на един субект в дадена валута. В технико-организационния сектор се включват първичните и диспозитивните фактори. По този начин чрез интегриране между двата сектора се формира образа на банковото производство. Банковите услуги и продукти могат да се разглеждат като единство между материално-веществен и стойностен комплекс. Този подход обаче игнорира информацията. Съществува друг подход, според който факторите на банковото производство могат да се разглеждат като вътрешни и външни. Към вътрешните се включват първичните и диспозитивните фактори. Първичните биват потенциални (материални и нематериални) и фактори за потребление. Нематериалните се разделят на реални (производство на труда, информация и права) и номинални (парите, монетарния фактор). Външните фактори са материални и нематериални. Съществува т. Нар. Потенциален фактор (офис оборудване, сгради, ел. Енергия, вода), чиято себестойност за единица продукт се калкулира към цената на банковия продукт (кредита). За клиента остават скрити множество фактори и разходи. Като потенциален фактор се определя компетенциите на всички банкови служители. Много често се приема като важен производствен фактор „време“. Той може да се оценява: чрез натиска на разходите; чрез качеството на обслужването. На клиента трябва да се посвети толкова време колкото е необходимо. Въпреки високата стандартизираност на сделките в дребното банкиране клиентите трябва да получават продукти по определен образец, но и един консултативен компонент, който се вгражда в състава на конкретните услуги. Това задължава банката да се преориентира от чисто масовото производство към модела на индивидуално ориентираното предлагане на високо стандартизирани продукти, които са скроени по мярка на клиента. В качеството на обслужване се крият множество понятия, ценности – съпричастност към клиента, компетентност, лоялност, морално етични ценности. Времето трябва да е достатъчно, за да стимулира процеса на задържане на клиента. 4.Кои са основните производствени звена в банката? - фронтофис – банково гише - бекофис – логистични служби, подкрепят производствения процес в банката. Банковите гишета по принцип предлагат единични дребни услуги на дребна клиентела предимно на която се предлагат такива услуги, които не се нуждаят от съществени консултантски услуги (откриване и водене на сметки, попълване на формуляр, внасяне и теглене, издаване на карти). Банковите служители на фронтофиса трябва да предлагат информация за параметрите на продукта (услуги, цени, такси, падежи). Доколкото клиентската потребност трябва да се удовлетвори в дълбочина, а не само в широчина, дотолкова ФО трябва да се екипира с компетенции, с които адекватно да подходят към клиент, потребност. Услугите на ФО имат свой естествен ограничител – потребностите на клиента, следователно те не са подходящо производствено звено за по-високи (богати) клиенти. Съгласно новите концепции за оптимизиране на банкирането банковите клонове се превръщат в комплексни финансови обслужващи центрове. ФО се оборудват по съвсем нов начин, така че преградите падат. БО е ядрото на банковата логистика. По принцип те нямат директен контакт с клиентите, но имат пряко отношение с това, което се създава и предлага за тях. БО трябва да създава логистична инфраструктура, която да предполага нормалния производствен процес в банките. По този начин БО подкрепят логистичното управление на банките, защото набавят, преработват, генерират и съхраняват значителна информационна база от данни, достъпна за подготовката и вземането на важни решения. БО се представлява от финансово и управленско счетоводство. Финансовото счетоводство отчита финансовите транзакции, а управленското създава аналогична информационна база за вземане на решения. В БО се включват: информатика, система за информационно осведомяване – функционира в посока от горе на долу и обратно; служби по контрол и ревизии; изследователска и развойна дейност; имущество и сигурност; управление на персонала; служби за оплаквания и рекламации или мерки срещу пране на пари, корупция, злоупотреби; служби свързани с продажба на финансови инструменти, разплащания; служби за връзки с клиентите. Какво е характерно за значението на БО от гледна точка на банковата стратегия? а) производството в БО е непосредствено свързано с услугите и процесите във вътрешната и външната околна среда на банките. Влиянието се свързва с ефективността и пригодността на банковата информационна система б) услугите на БО по правило могат да причинят високи разходи, поради което дейността им трябва да се осигури ресурсно в дългосрочна перспектива. в) качеството на производството в БО има непосредствено отношение по линията на ноу-хау и технологичните иновации. Това се отнася за ИТ мениджъри, финансови анализатори, стратегическо планиране, контролинг. Макар и неформално в определено време и обхват функционирането на БО могат да поемат по – висши банкови инстанции – стратегически мениджъри занимаващи се с лични продажби. Банкови услуги 1.Определение- може да се прави пространство м/у банково производтво и пласмент. След 60-те г на 20в когато банките започват чувстват че продуктовата ориентация не е обещаваща и трябва да се замести с клиентска. 2.Осн.услуги А)Осн.продукти(ядро)-най-съществени потребности-заеми,депозитни услуги Б) второстепенни услуги – управление на к-ла,търговия с валута,благ.метали В)Неутрални услуги – коите се позиционират м/у а) и б) Към крач на 20в вместо клиентско ориентирано се налага клиентско центрирано банкиране. Производството и предлагането на банкови услуги се оптимизира чрез различни концепции. Централен въпрос на клиентско центрираното банкиране с какви потребности банките трябва да удовлетворяват: -базисни потребности от пари за покриване на тек.нужди(от лица и фирми за финансиране на оборотния к-л) -потребности за поддържане на опр.капиталово р-ще,което позволява реализирането на нарастващи д-ди от притежавания к-л. Това са банкови и инвес услуги. -услуги за финансиране на покупки,сливания,реструктуриране на фирми -услуги,които трябва да удовлетворят потребностите от застраховане на имуществото и к-ла с/у неблагоприятно проявление на рискове спрямо тях. -консултантски потребности –свързани с управление на фамилно богатство, завещания,дарения,доверително банкиране,фин.планиране и др. Какво очаква клиентът от своята банка? 1)Висок професионализъм и компетентност 2)Съпричастност към проблемите и очакванията на клиента 3)Достоверна,непрекъсната и частна комуникация с клиента 4)Информационна осигуреност 5)Бърза реактивност и оперативност на служителя 6)Лесна достъпност на клиента до банковия служител Дефиниция за банкова услуга- Всичко онова,което Б създават и предлагат на своите клиенти по една пазарно ориентирана и атрактивна цена. Паз.ориентирана – Б създават и предлагат своите услуги по предприемачески принцип т.е.то не е самоцелно,а е съобразено с пазарните реалности(конкуренцията),което формира атрактивната за клиента цена. Продукт и услуга могат да се приравнят: 1)Изходът на банк.производство във всички случаи има резултат,поради което понятието „услуга” е по-обхватно и обемно,т.е.м/у понятията „продукт” и „услуга би могло да се постави =. И услуга и продукт са някакъв резултат,мотивиран от клиентската потребност и заявка.Например потреб.кредит е дейност,в която чистия продукт предполага и др дейности,които са по-скоро към обслужването и потребителското кредитиране би могло да се приеме като услуга. 2)Разликата м/у продукт и услуга става по-неясна,ако приемем че услугите се осъществяват с нелично банкиране. Така не можем да видим нито продукта нито услугата 3)Ако зависимостта м/у продукт и услуга се разглежда по философски чрез форма и съдържание, тогава тя став по-ясна, защото в рамките на своя същински производствен процес Б създават продукти,които предлагат на разл.категории клиенти и независимо от клиентския профил една и съща услуга се оферира на различни клиентски групи. Определение за банково обслужване- С-ма,която създава,предлага и извършва взаимноизгоден пласмент финансови продукти и решения в широк смисъл на думата,благодарение на което взаимоотношенията м/у банките и клиентите се развиват на една равноправна и дългосрочна основа. Особености на банковата услуга : 1)Нематериален и абстрактен х-р – услугите са невеществени и неосезаеми,което затруднява тяхното разбиране,което пък ги прави абстрактни и възникват въпроси,предизвикващи негативизъм през вековете.Това налага банките да извършват допълнителни р-ди,за да изяснят какво всъщност предлагат те и какъв е смисълът на услугата(продукта). Колкото една услуга е по-сложна,толкова тя изглежда по-абстрактна и налага изясняване. Абстрактността на услугата поставя клиента в зависимост от банката, която позволява на банкиите да прекрачат нормалните морални граници и да злоупотребят с власт всичко това налага банката да провежда комплексна политика,за да сведе до min проблемите. 2)Невъзможността на повечето банкови услуги да се складират. Банковите услуги не са пригодни да формират запаси т.е. при = др условия производството им съвпада с акта на потреблението им. Съществува и обратна теза,че част от услугите могат да се натрупват,т.е.това са запаси от висока ликвидност. Тази теза се подкрепя от това че дадена консултация се натрупва в главата на клиента, което му позволява да взема съответните решения и оценки. Колкото консултантът е по-интензивен, толкова банката ще може да предлага допълнително обслужване към базистното обслужване. Пример за складиране – депозиране на ценни книжа,физическите транзакции с тях,с валути,благородни метали,които са складирани и се ползват за услуги. Преобладаващата част от тях обаче не могат да се натрупват,което поражда сериозен въпрос:Как да се натовари оптимално производствения процес. Банковото производство е базирано на максимални капацитети,т.е.те се параметизират от броя на служителите за тази цел. При = др условия това предизвиква значителни р-ди и възникналият допълнителен проблем се решава чрез Outsoursing. 3)Дефицит на патентна защита – правно незащитена сфера,където продуктите и услугите могат лесно да се крадат и това поражда нелоялна конкуренция. Това създава проблеми за качеството,оптимизирането на персонала и др. Имитацищта на услуги се дължи на технологичен и информационен бум,т.е. т.нар. индустриализация на банкирането,която е основна причина за липсата на защита, висок риск от копиране и мотовира подражаващите стратегии на редица банки, които копират много услуги. Всичко това налага иновационна готовност т.нар. пакетиране на продукти,концентрирането им в по-крупни пакети, които трудно се копират и имат по-надеждна защита. Outsoursing също е решение за нерентабилните продукти и услуги. Решение е и сливането или поглъщането и създаването на мощни конгломерати,които налагат всеобщо финан.предлагане (предлагане от-до,защитено от престижна фирмена марка). 4)Двойнственост на банковите услуги- те съдържат количествен и стойностен компонент: -количествена трактовка- тя трябва да бъде изследвана с помощта на количествени показатели(бр.сделки,клиенти,транзакции и др) -стойностен подход- оперира чрез паричен поток,ст-ст на продажбите,приходи, р-ди,печалби,борсова цена,цена на акции и др. Двата подхода не се намират задължително в строга зависимост,т.е.те могат да представят различни резултати без да се отричат. Не е задължително ако се увеличи количествения компонент,то и стойностния също да се увеличи. 5)Контактите с клиенти и специаизация на служителите. С течение на времето, контактите стават постоянни връзки и зависимост,благодарение на което Б могат да задържат по-дълго клиентите си към продуктовата си платформа и осъществя-ват нарастваща полза и на двете страни. Взаимоотношенията с клиента и налага-щата се специализация на служителите, се превръщат в управление на връзките с клиента(CRM). Целта на CRM е благодарение на целенасоченото третиране на клиента като равноправен партньор е това да придобием 360 градусова визия за него. Това са съвременните интелигентни инструменти за анализ,оценка, преработването на информация,сегментиране +висока професионала компетен. Банковото дело във фокуса на законодателството I.Необходимост от регулирана намеса в банковата сфера. Мотиви за регулираната дейност на банките: 1.Осигуряване сигурността и надеждността на отделните банки и на банковата с-ма като цяло. Банките работят с чужди средства. Характерът на банковите задължения правят банките уязвими и нестабилни в кризистни ситуации. Това се обяснява с асиметрията м/у характера на активите и пасивите на банките. В П-ва най-голям е дела на депозитите(влоговете),които банките са длъжни да изплащат по номинална ст-ст при искане от страна на клиентите. От др.страна стойността на активите на банките постоянно варира. Ако Б понася загуби от дейността си стойността на А-вите и пада и това може да постави под съмнение изплащането на депозита. При загуба от страна на Б това може да мотивира голям брой от клиентите да изтеглят средствата си. Има опасност от системен риск,т.е. разпространение на банковия паникс из цялата банкова с-ма,водещи до каскадни фалити на банката. 2.Преодоляване на негативните външни ефекти от фалита на Банките. Разпространение на кризите и при останалите Б. Това става чрез с-мата за плащания и чрез паричните и капиталови пазари. Негативни ефекти има за кредиторите и вложителите. Пазарният механизъм не действа достатъчно ефективно. Съществува опасност от пазарен провал и това мотивира закономерната намеса от страна на д-вата. 3.Наличието на информационна асиметрия м/у кредиторите(вложителите) и Б-ите Тя е резултат от липса на познание от дребни клиенти за банковата дейност и за състоятелността на Б-ите;от ограничена филтрирана информация, която Б-ите предоставят за дейността си и невъзможността да се следят действията на банковия мениджмънт. Тя води до морален риск т.е. поемане на повече риск от страна на банката. Банката поема по-голям риск,което облагодетелства акционерите,те ще получават по-висока доходност. Този мотив цели ограничаване на поеманите рискове и надзор в/у банковата дейност,който да следи отговорноста на банките и нейните сделки. 4.Осигуряване на стабилен паричен контрол. Б-ите са 1 от основните канали на трансмисионния механизъм на пар.п-ка. ЦБ има за осн.цел поддържане на ценова стабилност на паричната маса. Основна част от паричното предлагане се формира от Б-ите и при фалит това ще води до колапс в пар.предлагане. 5.Предпазване на защитната мрежа от загуби и крах. Ангажираността на д-вата по отношение на стабилността на Б-ите включва изграждане на защитна мрежа – застраховане на депозитите,ф-ята кредитор от последна инстанция,механизъм за осигуряване на сигурността на платежната с-ма. Осигурената защита създава опасност от морален риск(изостряне рисковия апетит на банките,когато някой друг допринася за тяхната стабилност). Това създава допълнителни р-ди и загуби за защитна мрежа. 6.Осигуряване на свобода на конкуренцията като се противопоставя на прекомерната централизация и монополизация в банковия сектор. 7.Защита на потребителите на банкови услуги. 8.Одобряване на пазарната ефективност. Цели на банковото регулиране: 1.Повишена сигурност и надеждност на Б-ите и банковата с-ма. 2.Гарантиране на стабилността при управлението на паричния оборот. 3.Предоставяне на относителна свобода на Б-ите за избор на производствената ориентация и организационната структура. 4.Осигуряване на свобода за конкуренцията в банковия бранш. 5.Подобряване на пазарната ефективност. Систематизиране на законодателните норми в банковото дело: 1.Разглеждат се правните норми като норми оказващи кой има право да извършва банкови сделки. Норми регулиращи входа към банковия бизнес. Норми,които регулират банкирането в движение. Регламентиране вида и начина за осъществяване на банковите сделки. 2.Разделя ги на норми за директно(превантивно) регулиране и индиректно (последващо) регулиране. Директното включва тези норми,които засягат непосредственото структурата и организацията на една банка и управлението й. По този начин осигуряват непряка защита на кредиторите. Включват се предписания към организационната структура,изисквания към лицата,които я управляват,към вътрешните банкови с-ми за идентификация,мониторинг и ограничение на риска, предписания за вътрешни с-ми за контрол и др. Последващото регулиране има ясно изразена защитна цел – намаляване на загубите на кредиторите при фалит на банката. Осигуряване на защита на кредиторите- регулации и предписания при процесите на ликвидация и несъстоятелност на Б-ите и гарантиране на депозитите. М/ународно регулиране на банковото дело Първата иниациатива за регулиране на м/унар.банково дело е създадена през 1974 – Комитет за банкови регулации и надзорни практики за страните от Г10(Кук комитет). По-късно се прекръства на Базелски комитет за банков надзор. Първият документ приет от тази институция е т.н. Базелски Конкордат 1975г. С него се цели изработването на с-ма за м/ународно сътрудничество при надзора в/у Б-ите с м/ународна активност. Ревизирана версия от 1983г.на Базелския Конкордат- „Принципи за надзор в/у чуждестранните формирания на Б-ите”. Установяват се принципите за разпределение на надзорните компетенции м/у страните,където е главното управление на банката и страните,в които тази банка има подразделение. Освен това установената с-ма за обмяна на надзорна информация м/у надзора в страната домакин и страната по произход. Базелския Конкордат предвижда разпределение на отговорностите по отношение на платежоспособноста на трансграничните ф-ии на Банките,разпределение на компетенциите по отнош регулирането на ликвидацията и по отношение на валутните сделки. Последващо развитие на Конкордата е приетите през 1992г min стандарти за надзор в/у м/унар банково групи и техните трансгранични структури. Целта на стандарта е да подпомогне тактическото прилагане на принципите на конкордата. През 1996г Базелския Комитет съвместно с групата на овшорните центрове приемат документ-надзор в/у трансграничното банкиране,който цели преодоляване на всички пречки за цялостния надзор в/у банковите групи и трансграничните операции. Целта е да се избегне надзора. 1996г-приети са основните принципи за ефективен банков надзор;методология за прилагане на тези принципи-25бр. Принципите обхващат изцяло надзора в Банките. 2001г Б.Комитет приема ранкова схема за взаимно сътрудничество м/у банковите надзорни органи. С приемането на Базел 2 през 2006г се приемат за препоръки за информ.обмен за ефективно прилагане на Базал 2. Освен Б.Конкордат друга основна област на работа на Б.Комитет е изработването на стандарти за собствения к-л и капиталовата адекватност на банките. 1988 е прието първо споразумение за капиталова адекватност на банките(Базал 1) „М/ународно сближаване на капита-ловите мерки и капиталовите стандарти”. Установява адекватна схема за дефиниране и измерване на к-ла. Създава с-ма за рисково претегляне на банк.А-ви и на извънбалансовите позиции на банките. Установява min изисквания за отношението м/у к-ла на банката и нейните рисково претеглени А-ви(показател за капиталова адекватност). Капитала на банките трябва да отговаря на приетия от тях риск. У нас минимумът е 12%. Споразумението от 1988г определя капиталово изискване само по отношение на кредитния риск. Банковите А-ви се разделят в 4гр. Изменение на Споразумението е прието 1996г,когато се поставят капитал. изисквания и за пазарния риск. 1999г Б.Комитет публикува предложението за нова схема за капиталовата адекватност(Базел 2). Тя е била обект на обсъждания и в окончателен вид е през 2005(Б- 2).Новото капиталово споразумение променя изцяло изчисленията на капиталовите изисквания за кредитен риск. Възприемат се 2 осн.подхода-стандартизиран и вътрешно-рейтингов. Стандартизиран–запазва логиката на схемата за рискови тегла,но установява мн повече групи от рискови А-ви,въвежда използването на външни кредитни рейтинги при определяне на рисковите тегла. Предвижда се третиране на позициите на банките в резултат на секюритизация и се предвижда редуциране на рисковите тегла при ползване на инструменти за смекчаване на кредитните рискове-например кредитни деривати. Вътрешно-рейтинговите подходи спрямо кредитния риск позволява на банката да използва собсвено вътрешните модели за оценка на ключови рискови фактори. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 495.14 Kb. Сподели с приятели:
|