Обща представа за банковото учение
Изтегляне 495.14 Kb.
|
Тези Risk drivers са осн. вход. параметри във формулите за опр. на рисковите тегла. Тези формули се дават от Базелският университет. Б-те определят ст-стите на някои или на всички рискови фактори в зав-ст от това дали ползват опростена / осн./ версия на вътр-рейтинговият подход или усъвършен-на версия на вътр-рейтинговия подход. Риск-факторите са следните: - вероятност за неизпълнение / probability of default PD/ - норма на загуби в случай на неизпълнение /Loss rate given default – LGD/ - експозиция в случай на неизпълнение /Exposure at default – EAD/ - мажоритет т.е. ефективен матуритет. Прилагането на вътр-рейтинговият подход е разл. за разл. видове експозиции / различни вземания на Б-те от клиенти/. Прави се разграничение м/у следните експозиции: * експозиции към правителства, банки и корпорации. За тях се оценяват 4-те риск фактори, ако Б-та използва опростена версия на вътр-рейтингов подход, тя опр. само показателят вероятност за неизпълнение, чрез собств. вътр. модели. Когато Б-те прилагат осъвършенствана версия, те използват вътр. модели за изчисляване на всички рискови фактори. * дребни експозиции – за тях се предвижда само осъвършенствана версия на вътр-рейтинговия подход. При дребни експозиции Б-те могат да изчислят чрез вътрешни модели стойностите на първите 3 рискови показатели. Стойностите за матуритет са опр. от Базел. споразум-е. Освен това при дребни експозиции изчисл. се правят на портфейлна осн. т.е. за портфейл от сходни експозиции, а не индивидуално за всяка позиция. Експозициите се делят на 3 гр. : -- дребни експоз-и осигурени с ипотеки /жилищни заеми/ -- дребни експ-и, квалифицирани като револвиращи / кредитни карти/ -- други дребни експоз. / кредитиране потребителите, необезпечено с ипотека, експозиции към малки предприятия/ * специализирано кредитиране – свързани с проектно финансиране / недвижима собств. с търг-ко предназначение/ * капиталови експозиции – вложения на Б-те в к-ла на др. корпорации. Отделно са предвидени вътр-рейтинговите подходи за третиране експозиц-е на Б-те произтичащи от секюритизация, както и отчитане на инструм-те за смекчаване на кредит. риск, кредитни деривати, гаранции и др. Друго нововъведение на Базел е изчисляването на капиталови изисквания за операционния риск. Той също се вкл. към рисковия компонент на Б-те в показателя за капиталова адекватност. Операционния риск е риск от загуба в резулт. на неадекватност или провал на вътрешнобанковите процеси, системи или персонал или пък загуби в резултат на външни събития. Базел 2 предвижда два опростени подхода към операционния риск, а именно подход на базисния индикатор, при който капиталовото изискване за операц-я риск се получава като годишния общ доход на Б-та се умножи по 0,15. Втория опростен подход стандартизиран, при който Б-те изчисл. капиталовите изисквания за операционен риск на основа на общия доход, но не като цяло за Б-та, а отделно за 8 на брой бизнес линии в банковата деност. На Б-те се дава възм-ст да развиват усъвършенстват подхода при измерването на операц-я риск. Друго нововъведение на Базел 2 е разделянето на изискванията за капиталова адекватност на 3 осн. стълба: - минимални капиталови изисквания за отделните видове риск - процесът на надзорен преглед и на надзорно оповестяване - пазарна дисциплина, която се постига зрез поставяне на изисквания за оповестяване от самите банки на рисковете и на използваните от тях модели за изчисляването им. Това, което се запазва в Базел 2 е схемата за дефиниране и измерване на собств-я капитал, минимално изискване за капиталова адекватност, третирането на пазарните рискове. Друг аспект от дейността на Базел 2 е изработването на добри практики в банковото регулиране и надзор. Тук се създават разл. банкови стандарти / регулация за управл. на ликвидността, за провизиране на Б-те, за големите експозиции, срещу прането на пари и др. / Договореностите на базелския комитет не са задължителни за отделните страни. В посл-о десетилетие Базелския университет насочи вниманието си в/у регулирането и надзора на фин-те конгломерати. За целта се създаве съвместен форум за финансови конгломерати /Joint Forum on Financial Conglomerates/. Това е колегия, в която участват представители на 3 м/унар. организации с ясно изразени секторни надзорни компетенции, а именно Базелския комитет. Др. Представител е м/унар. организация за ЦК и борсов надзор и също м/унар. асоциация на органите за застраховат-н надзор. На надзора на фин-те конгломерати е посветена директива 2002/87/ЕО Евро. органи. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователни компании и инвести-ни посредници към 1 фин-ов конгломерат.Тя има за цел да запълни пропуските в надзора на фин-те конгломерати и е допълнение към банковото законодателство в областта на банковото дело, застраховането и бизнеса с ЦК. Директивата освен че дава дефиниция за този вид корпоративни структури, регламентира начина на определяне на компетенциите на водещ регулатор, който ще упражнява надзора в/у фин-те конгломерати. Такъв водещ регулатор /координатор/ е един от секторните надзорни органи. Основни принципи и изисквания за надзора върху финансовите конгломерати могат да се систематизират: - надзор в/у платежоспособността на фин-те конгл-ти, който цели да недопуска един и същ собствен к-л да се използва повече от веднъж за покриване на рисковете на различните институции в конгломерата. Целта е да се избягват ситуации на двоен или многократен гиъринг /double/ Multiple gearing/ или ситуации на свръх ливъридж. Двоен гиъринг има когато 1 компания емитира собств. к-л и част от прив. средства насочва в капитала на своя дъщ-на компания. Ако дъщ-та компания пренасочи част от тези ср-ва в к-ла на др. институции е налице многократен гиъринг. Свръх ливъридж има когато една от фин-те институции емитира дългове и насочва средсвата в капитала на свои дъщерни компании. Ограничаване концентрацията на рисковете на групово равнище, които са резултат от транзакции м/у институциите вкл. в конгломерата. Осигуряване на подходяща система за вътр. контрол. Подбор на управленските кадри на ФК, които трябва да имат добра репутация и подходяща квалиф-я и опит за да изпълняват задълженията си. Комплексност на надзорните действия, т.е. различни надзорни институции регулират отделните сфери на дейност на ФК, но м/у тези органи трябва да има сътрудничество, обмяна на инф-я, избягване на прекомерната надзорна тежест. Елиминиране на опасносттта от фин-во заразяване, т.е. разпространяване на кризисни ситуации от 1 институция към др. такива във ФК, дори и извън него. Институционална рамка на м/унар. сътрудничество /МС/ във финансовата сфера /ФС/: 1. към Банката за м/унар-ни плащания функционират няколко постоянни комитета: - ВСВS – Базелски комитет - комитет за глобална фин-ва система CGFS - комитет по платежни и сетълмент системи CPSS - комитет за пазарите – Markets Comitee Институциите за секторен фин-в надзор в м/унар-ен план са първите 3. Др. м/унар-ни организации са: форум за фин-ва стабилност, м/унар-на асоциация на иституциите за застраховане на депозитите, групата за фин-ви действия ср-у пране на пари, организация за ик-ко сътрудничество и развитие. Легална дефиниция за Банка Тя поставя рамковите условия за упражняване на банковата професия по занаятие и определя спрямо кого се прилагат банковите законови норми. Има 2 подхода за деф-я на Б-те: - институционален – означава, че правните норми се отнасят към отделна институция и те показват кой правен субект се счита за банка - функционален – опр. сферата на дейсвие на банковите закони на основата на създаваните и предлаганите усл. на основата на присъщите функции на Банката. Обикновено двата подхода се комбинират / например Евро-законодателството/ т.е. регламентирането на банковите сделки и предлаганите услуги в Б-те е невъзможно, ако не се уточнят техните конкретни носители / институции. Легална дефиниция на Б в европ-то закон-во – тя е дадена още с 1-та банкова директива 77/780 ЕИО за координация за за правните и управл. предписания за упражняване на банкова дейност. Тя дефинира „кредитна институция” – предприятие чиято дейност е да приема депозити или др. възстановими ср-ва от насел-то и да отпуска кредити за собсв. с/ка. Тази дефиниция не се променя и до днес. Отделно в спец. приложение са посочени сделките които Б-те могат да извършват. Легал-а деф-я за Б не се променя и се преповтаря във 2-та банкова директива 89/646/ЕИО. С нея се позволява на Б-те да извършват вс. сделки посочени в приложението. Чрез свои клонове в др. страни в Евр-я съюз на принципа на взаимно признаване. 2-та банкова директива дефинира понятието фин-ви институции – предприятие разл. от кредитна институция, чиято дейност е да придобива съучастия или да извършва 1 или повече от банковите сделки посочени в приложение П с изкл. на приемането на депозити и др. възстановими ср-ва от публиката. На 20,03,2000 г се приема 3-та банкова директива 2000/12 ЕО, която не променя нищо в легалната дефиниция за банка. Тя се нарича консолидирана банкова директива, малко по-късно директивата е изменена като към дефин-та за кредитна институция се добавя и институциите за електронни пари. Дейността на последните се регулира с др. нормативен акт, а именно директива 2000/46/ЕО относно предприемането, упражняването и надзора в/у дейността на инстит-те за електронни пари. Инст. за електронни пари – предприятие, което издава платежни ср-ва под формата на ел-ни пари. Ел-ни пари – парична стойност във форма на задължение срещу издателя им, която: - се съхранява на ел-нен носител - издава се ср/у парична сума, чиято ст-ст е не по-малка от емитираната - приема се за платежно средство от др. предприятие различно от издателя. На 14.06.2006 г се приема директива 2006/48/ЕО относно предпр. и осъщ-то на дейност от кредитните институции. Това е в момента действащата банкова директива и заменя предходната. Значителна част от разпоредбите са пренесени от 3-тата банкова директива, с което се запазва постигнатия до тогава напредък в хармонизирането на банковото законодателство. Тя обаче променя общото банково законод-во в следните аспекти: 1. преосмисляне на осн. банкови регулации необходими за осъщ-не на разумен надзор в/у институции 2. формиране на рамката за приложение на новото капиталово споразучение. Базел 2 в Европ-то закон-во. По отнош-е на легалната дефин-я на кредитна инститяция директивата не прави промени. ////da dobavq lipsvashtite//// Контурите на банковото законодателство в Европейския съюз Създаването на общия пазар в рамките на ЕС заедно с изграждането на икономическия и паричен съюз и въвеждането на общи политики в редица ключови области са основни механизми за постигане целите на ЕС. Сред осн. приоритети е вътрешния пазар, премахващ ограниченията на свободното движение на стоки,хора,капитали и услуги. Единният банков пазар е част от единния вътрешен пазар на услуги. Единният пазар на услуги се базира в/у свободата за установяване и свободата за движение на услуги. Свободата за установяване дава възможност на стопански субект на дадена страна членка да осъществи икономическа дейност. Свобода за предлагането на услуги позволява на стопанския субект на 1 страна членка директно да предлага услуги на територията на др.старана членка без да е нужно установяването на стопанско единниство в страната домакин. Изграждането на единнен и интегриран пазар на финансовите услуги е продълцителен процес(началото на 70те г на 20в) и до днес не е завършена напълно. Основни инструменти на ЕС за изграждане на вътр. банков пазар е приемането, въвеждането и прилагането на общо европейско закон-во, което след това се транспонира в законодателството на страните членки. Ключови акценти на банковата хармонизация в ЕС Основен нормативен акт е директива 2006/48, която хармонизира законовата рамка за лицензирането /разрешаването дейността на кредитните инст-ции, правилата за осъществяване на тяхната дейност и упражняването на разумен надзор в/у тях.Тези 3 ключови сфери на директивата се прилагат изцяло спрямо банките,които могат да извършват всички дейности в приложение1.Институциите за електронни пари,въпреки че попадат в определението за кредитни институции се регулират с директива 2000/46 – директива за електронните пари. Последната ограничава действието на банковата директива в редица аспекти спрямо институциите за електронни пари. Извършването на банкови сделки не е запазена територия само за институциите вписващи се тоно в легалната дефиниция за банка. Директивата отчита това като въвежда определения за финансова инст-я. Директивата запазва мълчание относно реда за разрешаване и регулиране дейността на финансовите институции. Тя поставя изисквания само спрямо надзора в/у фин-те институции в сл-те случаи: -При упражняване правото на свободно установяване и предлагане на услуги от финансови институции в др.страни членки. -При осъществяне на консолидиран надзор в/у финансови холдинги, включващи както кредитни институции, така и финансови институции. -Разрешаването на банковата дейност според директива 2006/4. Тя предвижда механизъм за издаване на лиценз , който е уреден както съдържателно, така и като времева рамка от момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз до окончателният отговор на компетентните надзорнни власти. Този срок е 6 мес, след него трябва да се даде отговора. При издаването на лиценз задължително се уведомява европейската комисия, която публикува в официалния вестник на ЕС списък с имената на вс.кредитни институции и периодично го актуализира. -Упражняване свободата на установяване и предлагане на услуги-принцип на „единния паспорт” на вътрешният банков пазар и взаимно признаване на банковите лицензи.Директива 2006/48 предвижда облекчена процедура за кредитните институции, желаещи да установят дейност в клон в др.страна членка. -Най-синтезирано процедурата е същата-разрешението за откриването на клон в др.страна членка се дава/отказва от домашният надзорен орган. Срока за това е до 3 мес., след като надзорният орган е уведомен за намерението да осъществи дейност в друга страна членка.При положително решение надзорът по произход изпраща информация за кредитната институция до надзорния орган в страната домакин.Надзорът домакин /в приемащата страна/ разполага със срок до 2 мес. да се подготви за упражняване на надзор в/у клона.Надзорът домакин уведомява кредитната институция, че може да започне дейност в приемащата страна, ако до изтичането на 2-та м надзорът домакин не изпрати подобно уведомление клонът може да започне дейност и да бъде учреден в приемащата страна. За свободното предоставяне на услугите без учредяване на клон е достатъчно кредитната инст-я да уведоми своя домашен надзорен орган кои услуги желае да предлага в др. страна членка. В срок от 1 м. Домашният надзорен орган изпраща уведомление до надзора домакин и веднага след това кредитната институция може свободно да започне предоставянето на услуги в приемащата страна. Свободата на установяване и свободата на предлагане на банкови услуги не може да бъде за сметка на разумният надзор и безопасността на кредитните институции. Затова е предвидена конкретна рамка на разпределение на надзорните правомощия м/у компетентните власти на страната по произход и на приемащата страна. В допънение на това са предвидени и редица компетенции на европейската комисия, която трябва да бъде уведомявана за всякакви решения възпрепятстващи свободата на установяване и предлагане на банкови услуги. Хармонизация на банковите регулации и надзор.Банковите регулации/технически инструменти за разумен надзор/ са в следните групи: 1.Регулациии относно определянето на собствения капитал – определя се точната схема,по която става изчисляването на собствения капитал на индивидуална и консолидирана основа. Директивата дава max широко определение на позициите, които могат да се сумират за определянето на собствения капитал, като страните членки не могат да добавят друки елементи. 2.Регулации за осигуряване с/у рисковете. Те установяват нивата на които следва да се правят изчисления за спазване на регулативните изисквания за капиталова адекватност за големите експозиции и за квалифицирани вложения извън финансовият сектор. 3.Регулации относно минималните капиталови изисквания за кредитен риск. 4.Регулация относно минималните капиталови изисквания за операционен риск. 5.Регулация относно големите експозиции – те следват точно препоръките на Базелския комитет за най-добри практики в тази област на регулиране. Голяма експозиция се дефинира като експозиция към клиент на кредитната институция или към група свързани лица, която е 10 % или повече от собствения капитал на банката. Максималният размер на голямата експ-я към 1 клиент или свързаните лица не може да надвишава 25 % от соб-я к-л на кредитната институция, а общата сума на вс.големи експоз-и не може да превишава 800% от соб. к-л .Предвижда се пълно или частично освобождаване на някои експозиции от тези ограничения. 6.Регулация за квалифицирани вложения извън финансовия сектор. Отнасят се до дяловото участие на банките в капитала на др.дружества, които не са регулирани финансови предприятия. Кредитната институция може да има дялово участие в 1 нефинансово предприятие до 15% от соб.к-л, а общата сума на подобни дялови участия не може да надвишава 60% от соб.к-л на кредитната институция. В директива 2006/48 се възприемат част от изискванията на базел 2 към 1-я стълб, а именно минимални капиталови изисквания. Капиталовите изисквания за пазарен риск са определени в директива 2006/49/ЕО наречена още Капиталова директива, която се прилага към инвестиционните посредници и към кредитните институции. В комбинация 2-те директиви 2006/48 и 49 въвеждат изцяло новото капиталово споразумение Базел 2. Дейността на банките като инвестиционни посредници се регулира не с банковата директива, а с директива 2004/39 / ЕО за пазара на финансовите инструменти.Други акценти на хармонизацията. Директив 2001/24/ЕО относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции. Според нея предприемането на оздравителни мерки спрямо банките и ликвидацията на банките се решава основно с националното законодателство на всяка страна членка. Тази държава има за цел да гарантира, че решението на държавите членки ще са валидни и ще имат действие в всички страни членки и ще гарантират правата на всички кредитори на банката в страните, където тя има клонове. Нормативни актове които хармонизират извършването на конкретни банкови сделки или пък установяват параметрите на банковата инфраструктура като цяло. –Регламент /ЕО/ 2560/2001-относно трансграничните плащания в евро. -Регламент /ЕО/ 1781/2006г. Относно информацията за платеца която трябва да съпровожда трансфера на средства. -Директива 2007/64 ЕО- относно платежните услуги на вътрешният пазар /платежната директива – касае банковите сделки в областта на разплащанията. -Директива 2002/65 -относно дистанционната търговия на потребителски фин-ви услуги. -Д-ва 98/26 ЕО относно окончателният сетълмент в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа. -Директива 2002/47-относно финансовите обезпечения -Директива 2005/60-относно превенцията с/у използването на финансовата с-ма за пране на пари и финансиране на тероризма. Институционални и функционални особености на регулиране и надзора в ЕС Регулирането и упражняването на надзор в/у банките в ЕС става от държавите членки.Всяка държава членка приема законите и цялата нормативна база необходима за банковото регулиране и надзор в/у банките на нейната територия. Банковият надзор се упражнява непосредствено от компетентните власти от държавите членки. Националното законодателство обаче се съобразява с регламентите, директивите, решенията, препоръките и мненията на институциите на ЕС. Издават се от европейският парламент, съвет и комисия - институционален триъгълник . Съвет –правителството на страните членки,министри от страните членки. Европ.комисия-независима институция,пазител на договорите и законите на общността. Изработването, приемането и въвеждането на европейските норми за регулирането и надзора в/у Б-те става въз основа на механизъм известен като рамката Lamfalussy Framework. Този подход се разглежда като комбинация от институции /органи/ на ЕС на държавите членки и система от специализирани комитети и процеси /изготвяне на предложения, консултации, съгласуване, отправяне на препоръки, гласуване на предложения по целия път от законодателната инициатива до въвеждането на банковите директиви и регламенти. Регламентите имат общо приложение и са задължителни в своята цялост, като се прилагат директно във всички страни членки. Директивите са задължителни по отношение на резултата , който трябва да се постигне от всяка страна членка, към която те са адресирани, но властите на страните членки избират формата и методите за постигане на предвидените резултати. Решенията са задължителни в своята цялост по отношение на лицата към които са адресирани. Институциите и процесите при изработването, приемането и въвеждането на европейското банково законодателство се разполагат на 4 равнища предвидени от подхода Ламфалуси. -1-то р-ще вкл. Евр-а комисия, съвета на ЕС и евр-я парламент, които разработват принципната рамка на директивите и регламентите. След работа в тясна координация пом/у си и с институциите от 2 и 3-то равнище и след съгласуване на позициите и консултиране с всички заинтересовани страни се прилага процедурата за приемане на законодателството, предвидена в договора за европейската общност. Екофин – съвет на министрите и икономически и финансов комитет, комитет по фин-те усл. Към европейския парламент също има създадена инстанция,която подпомага - комитет по икономическите и парични въпроси ECON. Винаги се взема мнението и на Европ.ЦБ. Има специална инстанция,която съдейства на Управленския съвет-Комитет за банков надзор към Европ.ЦБ. -2-то р-ще вкл. комитети в структурата на европейската комисия в областта на банковото дело това е европейския банков комитет. На това равнище се подготвят техническите детайли за въвеждане на законодателството или за неговата промяна. Европейският банков комитет консултира европейската комисия в процеса на нейният диалог с комитетите от 3-то равнище. След неговото приключване европ.комисия изготвя проект на директивите или регламентите и европ.банков комитет дава становище за предложеният вариант, от което зависи как по-нататък европ.комисия ще задейства процедурите за приемане на законодателството. -3-то р-ще вкл. комитети с консултативни функции и компетенции за предприемане на инициативи, целящи подобряване на сътрудничеството м/у националните надзорни органи и конвергенцията/сближаването на регулативните и надзорните практики. За банковият сектор комитет от 3-то р-ще е комитетът на европ. банкови надзорни институции. На 3то р-ще има още 2 комитета – комитета на европ. надзорни институции в застраховането и пенсионното осигуряване CEIOPS и също така комитета на европейските регулатори на борсовата търговия и ценните книжа CESR. Те се наричат Комитети от 3-то р-ще. При приемането на банковото законодателство комитетът на европ. банкови надзорни институции провежда консултации с банковия сектор, с пазарните участници и с потребителите на банкови услуги и изготвя препоръки до европ.комисия за подготвяните от нея законови проекти. - 4-то р-ще е ориентирано към въвеждането на европ.банкови норми в законод-то на държавите членки. Тук основна е дейността на европ.комисия и засиленото сътрудничество м/у нея и компетентните власти на държавите членки и сътрудничество с частният сектор. Директивите на ЕС създават предпоставките за минимална необходима хармонизация, но те не могат да запълнят разривите в детайлите и подробностите, които все още съществуват в законодателствата на страните членки. Конвергенцията в регулациите и в надзорните практики е все още визия и посока в която се върви. Ключово значение за този процес има комитетът на европейските банкови надзорни институции. Той обединява банковите надзорни органи на вс. 27 страни членки и на още 3 страни от европ. икономическа зона (Исландия,Лихтенщайн и Норвегия). В тази институция присъства надзор на представители от страните членки. Без право на глас,участват представители на Европ.комисия.В основата на хартата на този комитет е предоставеният му мандат от европ. Комисия, в който са поставени 3 стратегки задачи: 1.Консултативни функции при продготовката на банковото законодателство 2.Да допринася за последователното прилагане на директивите на ЕС и за конвергенцията на надзорните практики м/у страните членки 3.Да съдейства за сътрудничеството м/у надзорните институции включително чрез обмяна на информация м/у тях. Освен поставените от комисията стратегически задачи пред този комитет, сред приоритетите на неговата дейност се открояват следните: - да се грижи и да следи законодателството на ЕС да бъде изпълнявано ежедневно по общ и еднакъв начин и да се прилага последователно. - да издава указания, препоръки и стандарти, които надзорните органи в страните членки могат да въведат доброволно в своите регулативни и надзорни практики. -да проучва регулативните и надзорни практики в рамките на единният пазар и да оценява степента на постигната конвергенция при прилагането на конкретна надзорна мярка или практика - да развива механизми за изграждане на ефективно работеща мрежа за информационен обмен при нормални и кризисни ситуации, която да подобрява последователния, ежедневен надзор в рамките на единния банков пазар. Компетенции в надзора на страните членки Провеждането на разумният надзор в/у банковите институции е запазена територия за нац. надзорни органи. Техните компетенции са регламентирани в директива 2006/48 и се разполагат по целия път от лицензирането и разрешаването на дейност през надзор в текущият ход на упражняване на банковата дейност включително до нейното прекратяване. След като осъществяването на дейността вече е било разрешено надзорните компетенции могат условно да се разделят в 3 гр. 1.Надзор в/у упражняване свободата на установяване и предлагане на банкови услуги. 2.Компетенции за консолидиран надзор в/у кредитните институции, които са част от банкови групи или финансови холдинги, осъществяващи трансгранична дейност в рамките на ЕС. 3.Надзор в/у кредитни институции, чиято бизнес активност пресича границите на ЕС. Надзорът се осъществява от страните членки. Банкова балансова политика Основни изводи от прегледа на банковия баланс. 1.И в двете страни на банковия баланс ясно личи ролята на Б-те като финансови посредници, при това те осъществяват двустранен обмен на дългови инструменти, т.е. привличат средства, чрез инструменти с характер на дълг и насочват тези средства отново в дългови инструменти /основно кредити/ и също така инвестират в ценни книжа. 2.Собствения к-л на Б-те е един незначителен процент от техните активи около 5-6 %, а у нас малко над 10%. Въпреки своя незначителен дял соб. к-л има 3 по-важни мисии в банките: защитна мисия; регулативна мисия /функция; оперативна функция–собствения к-л е източник за осигуряване на ДМА, необходим за провеждането на банковата дейност 3.Поради минималния дял на собствен к-л банковите институции работят при мн. високо равнище на финансов ливъридж. Ефекта на финансовия ливъридж е резултат от факта, че плащанията на Б-те по основната част от техните пасиви са фиксирани или се променят в мн. тесни граници. Дори и значително увеличаване на доходността от банковите активи ще води до много по-високо нарастване на доходността за акционерите. ROE=ROA.EM ROE- възвращаемост на акционерния капитал ROA – възвращаемост на активите EM - мултипликатор на капитала ЕМ = активи на Б-та / соб. к-л Високият ливъридж представлява висок риск. 4.Банките осъществяват трансформация на матуритетите/падежите,т.к. съчетават обикновенно пасиви с по-кратък падеж и активи с мн. по-дълъг падеж. Това е източник на лихвен риск за банките. 5.Банките осъществяват и трансформация на ликвидността, тъй като комбинират пасиви с мн. висока степен на изискуемост и активи с по-ниска ликвидност. Това е източник на ликвиден риск за банките. 6.Много голяма част от банковите сделки не намират непосредствено отражение в баланса на Б-та , т.к. се отчитат като задбалансови сделки. 7.Основни и допълнителни цели на балансовата политика на Б-те. Като правило Б-е преследват 2 осн. цели: стабилност и адекватност. Целта стабилност разгледана през призмата на бал-та политика включва: 1/ Стремеж към 1 минимално, разумно, но постоянно нарастване на балансовата сума и произтичащото от това увеличаване на реализираните приходи от банковите сделки 2/Стремеж към възможно най-добро балансиране на отделните структурни позиции в баланса и в отчета за приходите и разходите. 3/Стремеж към възможно постоянно нарастване на отчетените печалби 4/Стремеж към оптимизиране разпределението на печалбата Целта адекватност се свързва с постоянната грижа на банковото ръководство да запазва и укрепва доверието на клиентелата и на цялата общественост към банката. Това изисква съпоставяне на пазарното поведение м/у институциите в банковия бранш,анализ на паз.позиция на банката и съпоставяне с други водещи банки. Освен тези 2 основни цели могат да се поставят и някои производствени цели на банковата политика: -Осигуряване на постоянна платежоспособност и ликвидация -Стремеж към ограаничаване неблагоприятните последствия от рисковете в банковата дейност. -Стремеж към минимизиране на данъчната тежест. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 495.14 Kb. Сподели с приятели:
|