Като основни детерминанти на методите на възпитание отделните автори посочват: - целта; - възпитателното съдържание;- възрастта;- жизненият опит на учениците;- конкретната ситуация;- задачите на възпитанието;- условията на живот в обществото;- научно-техническият и социалният прогрес. Както при методите на обучение, така и при методите на възпитание могат да се разграничат преки и непреки детерминанти.
Към непреките детерминанти на методите на възпитание се отнасят: целта на
възпитанието; специфичността на съответния вид възпитание; възрастовите особености на възпитаниците; спецификата на условията, в които се осъществява възпитанието Преките детерминанти имат определящо влияние при избора на конкретния метод на възпитание, тъй като са свързани с конкретното възпитателно взаимодействие.
Методите на възпитание, както и всички методи притежават общи свойства като :
- ясност - детерминираност - насоченост -
- резултатност –
- надеждност - икономичност - плодотворност –
Основни функции на методите на възпитание, които имат основание да се приемат са (Василев, Д., 1992, 146):
- формираща - осигурява формирането на съзнанието и поведението на възпитаника;
- управленска - управлява развитието на личността;
- коригиращо-регулираща - осигурява възможности да се коригират отделни страни във формирането на съзнанието и поведението на личността;
- стимулираща - стимулира се положителното в съзнанието и поведението на личността;
- тормозеща - осигурява подтискане на отрицателните за обществото прояви на личността;
- организираща - осигурява организацията на възпитателния процес;
- познавателна - осигурява получаването на познания за състоянието на възпитателния облик на личността;
- диагностична - установява се състоянието на възпитаност на личността в даден момент.