Общи разпоредби

Изменен: на 17 октомври 2012 г. с решение на Академичния съвет, с протокол № 1; на 27 март 2013 г. с решение на Академичния съвет, с протокол № 6, на 17 април 2013 г. с решение на Академичния съвет, с протокол № 7, на 28 ноември 2015 г. с решение на Академичния съвет, с протокол № 1, на 13 юли 2016 г. с решение на Академичния съвет, с протокол № 11 и на 19 октомври 2016 г. с решение на Академичния съвет, с протокол № 1

(2) Придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности се осъществява въз основа на принципите на:

1. академична автономия и академично самоуправление;

2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;

3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания;

4. международно признание, обмен на специалисти и информация при провеждане на процедурите с цел създаване и поддържане на единно образователно и научноизследователско пространство.

(2) За административното обслужване на научните журита Факултетният съвет определя секретар.

(3) На членовете на научното жури и на секретаря се заплащат възнаграждения както следва:

1. за изготвяне на рецензия:

а. на дисертационен труд – възнаграждение в размер на 300 лв.;

б. по конкурс за заемане на академична длъжност – възнаграждение в размер на 500 лв.

2. за изготвяне на становище:

а. на дисертационен труд – възнаграждение в размер на 150 лв.;

б. по конкурс за заемане на академична длъжност – възнаграждение в размер на 250 лв.

3. за участие на резервен член в заседание на журито и на външните членове на жури в конкурс за главен асистент – възнаграждение в размер на 100 лв.

4. за председател на журито – възнаграждение в размер на 75 лв.

5. за секретар на журито – възнаграждение до 75 лв.

(4) На членовете на научното жури, които са от организация от друг град, се заплащат и пътни, дневни и квартирни съгласно Наредбата за командировките в страната.

(5) (изм. - АС, пр. 1 от 2016 г.) На членовете на научното жури, които са от организация от друга държава, се заплащат и пътни, дневни и квартирни съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в страната.

(6) За членове на научното жури се избират български граждани – хабилитирани лица или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност – и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тема на дисертационния труд има отношение. Журито се състои от две обособени групи – външни и вътрешни за СУ „Св. Климент Охридски” членове. За всяко жури се определя по един резервен член от двете групи.

(7) За членове на научното жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на журито.

(8) Не се провеждат заседания на журито в намален състав.

(9) Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство.

(10) На своето първо заседание научното жури избира един от членовете си за председател и определя от състава си рецензенти. Първото заседание на научното жури се свиква от секретаря, определен по реда на ал. 2.

(11) При неспазване на срока за изготвяне на рецензиите научното жури има право да избере нов рецензент от своя състав, като на първия не се заплаща възнаграждение за изготвяне на рецензия.

(12) Решенията на журито може да се вземат и неприсъствено. В тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства – телефон, електронна поща и конферентна връзка.

(13) Членовете на научно жури за присъждане на научна степен, с изключение на научния ръководител, не трябва да са съавтори на дисертанта в публикации, включени в дисертацията.

Чл. 6. При конкурс за академична длъжност професор или доцент научното жури изисква от кандидатите писмени отговори на критичните бележки в рецензиите.

Чл. 7. (1) Софийският университет „Св. Климент Охридски” предоставя на Националния център за информация и документация по един екземпляр от защитените дисертационни трудове и авторефератите към тях на хартиен и електронен носител, информация за издадените дипломи за придобита образователна и научна степен “доктор” и научна степен „доктор на науките”, както и за избраните на академични длъжности лица в срок до 14 дни след датата на издаването на дипломата, съответно датата на избора.

(2) В срока по ал. 1 СУ „Св. Климент Охридски” предоставя на Националната библиотека „Кирил и Методий” по един екземпляр от хабилитационните и от защитените дисертационни трудове.

(3) Електронно копие на хабилитационните и дисертационните трудове и авторефератите се съхранява и в архива на СУ „Климент Охридски”.
Глава втора

ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР” И НАУЧНАТА СТЕПЕН „ДОКТОР НА НАУКИТЕ”
Раздел I

Общи разпоредби
Чл. 8. (1) Образователната и научна степен „доктор” и научната степен „доктор на науките” се придобиват в професионални направления и специалности от регулираните професии, получили акредитация за обучение в образователна и научна степен „доктор” от НАОА.

(2) Образователната и научна степен „доктор” и научната степен „доктор на науките” са безсрочни.

(2) Решения за признаване на научни степени, получени в чужбина, се вземат от Факултетния, съответно от научния съвет на приемащото научно звено, което обучава в акредитирана от НАОА докторска програма в съответната научна специалност, въз основа на доклад на избрана от Факултетния, съответно от научния съвет комисия в състав от три до седем хабилитирани лица – специалисти в научната област на дисертационния труд. Комисията се произнася за признаването в срок от 2 месеца от получаването на документите.

(3) За утвърждаване и приравняване на получени в чужбина научни степени заинтересуваните лица представят в приемащото структурно звено:

1. заявление;

2. диплома за завършено висше образование в оригинал, а когато висшето образование е придобито в друга държава – и официално заверен превод в 2 екземпляра;

3. диплома за научна степен, издадена от съответната научна организация (държавен орган) в оригинал и официално заверен превод (консулска заверка) в 2 екземпляра;

4. дисертационен труд в 2 екземпляра;

5. автореферат на български език в 7 екземпляра.

(2) Обучението за придобиване на образователната и научна степен „доктор” се осъществява в редовна, в задочна, в самостоятелна или в дистанционна форма на обучение.

(3) Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години.

(4) По изключение срокът може да бъде удължаван, но за не повече от една година.

(5) Обучението в докторантура се извършва в акредитирани от НАОА докторски програми по научни специалности в рамките на професионалните направления и специалностите от регулираните професии.

(6) Университетът обучава утвърдения от Министерския съвет брой на приеманите за обучение докторанти (държавна поръчка) и докторанти с индивидуално заплащане (платена докторантура) по специалности, получили при акредитация оценка „много добър” (5.00).

(7) Обучението в докторантура се извършва в първично звено на СУ „Св. Климент Охридски”, където има поне едно хабилитирано лице от съответната научна специалност.

Чл. 11. Софийският университет „Св. Климент Охридски” обявява ежегодно в Държавен вестник утвърдения от Министерския съвет брой на приеманите за обучение докторанти.

Чл. 12. (1) Приемът в редовна или задочна докторантура се извършва с конкурс, който се провежда не по-рано от един месец след изтичането на срока за подаване на документи.

(2) Конкурсът се обявява в „Държавен вестник” и на интернет страницата на СУ „Св. Климент Охридски”. В обявата се посочват срокът и мястото за подаване на документите, както и периодът, в който ще се проведат конкурсните изпити.

1. автобиография;

2. диплома за завършено висше образование на образователно квалификационна степен „магистър” и приложението към нея – в оригинал и по едно копие, или

уверение за завършена образователно-квалификационна степен за кандидатите, които нямат изготвена диплома;

3. удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;

4. документ за платена такса за кандидатстване в размер, определен с Постановление на Министерския съвет;

5. други документи, удостоверяващи интересите и постиженията на кандидата в съответната научна област.

(2) Заявлението с приложените към него документи се представят в отдел „Докторантури и СДК” от 1 септември до 31 октомври всяка година за прием на докторанти по държавна поръчка и целогодишно (без м. юли и август) за докторантура срещу заплащане.

(2) В седемдневен срок от получаването на уведомлението по ал. 1 кандидатите, които не са допуснати до конкурса, могат да обжалват отказа пред Ректора.

(3) В случаите по ал. 2 решение относно допускането се приема от комисия, назначена от Ректора, а кандидатите се уведомяват не по-късно от 20 дни след подаването на документите, като за недопуснатите кандидати се посочват и мотивите за недопускане.

Чл. 15. Допуснатите кандидати се уведомяват от деканите на факултетите за датите за провеждане на изпитите най-късно 15 дни преди датата на първия изпит. Към уведомлението се прилага списък на въпросите за изпитите.

Чл. 16. (1) Конкурсът се състои от изпит по специалността и по чужд език, избран от кандидата. Кандидатите за докторанти по чужд език и чужда литература полагат изпит по чужд език, различен от изпита по специалността.

(2) Конкурсните изпити се провеждат от комисия, назначена от Ректора по предложение на ръководителя на приемащото структурно звено, в която се включват най-малко трима хабилитирани преподаватели или доктори на науките по същата специалност.

(3) Конкурсните изпити по чужд език се провеждат от двучленна комисия, в която могат да бъдат включени нехабилитирани лица.

(4) Програмите за конкурсните изпити се изготвят от първичните звена и се публикуват на интернет страницата на университета не по-късно от 60 дни преди провеждането на конкурсните изпити.

(2) До изпит по чужд език се допускат само кандидати, които успешно са положили изпитите по специалността. Успешно положили изпитите по езиците са кандидатите, получили оценка минимум „добър” (4.00).

(3) Оценките от конкурсните изпити се оформят с точност до 0,25.

(4) Конкурсните изпити за докторанти по държавна поръчка се провеждат от 1 до 15 декември всяка година.

(5) Конкурсните изпити за докторанти в платена форма на обучение се провеждат през цялата година без месеците юли, август и септември.

(6) Резултатите от всеки изпит се отразяват в протокол на изпитната комисия и се съобщават на кандидатите не по-късно от два дни след приключването му.

(2) Протоколите на изпитните комисии и всички документи на кандидатите по чл. 13 се предоставят на ръководителя на приемащото структурно звено, в което ще се провежда обучението и се съхраняват в Деканата.

(2) Решенията на Факултетния, съответно на научния съвет се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите. Право да гласуват имат хабилитираните членове и членовете с научни степени. Факултетният, съответно научният съвет може да утвърди за докторант всеки от успешно положилите конкурса кандидати.

(3) В случай че на първо място са класирани двама или повече кандидати с равна оценка от изпита по специалността, Факултетният, съответно научният съвет избира един от тях, като се съобразява с оценката от изпита по чужд език, със средния успех от дипломата за висше образование, както и с документите, удостоверяващи интересите и постиженията на кандидатите в съответната научна област. Когато нито един от кандидатите не получи мнозинство, се провежда ново гласуване с участието на двамата кандидати, получили най-много гласове на първото гласуване и за избран се счита кандидатът, получил повече гласове.

(4) Факултетният, съответно научният съвет взема решение за зачисляване на успешно издържалите конкурса кандидати. В решението се посочва и научният ръководител на докторанта по предложение на съвета на първичното звено. Научен ръководител може да бъде хабилитирано лице или лице с научна степен „доктор на науките” с доказани научни постижения или практически опит. Един научен ръководител има право да осъществява ръководство на не повече от 5 докторанти едновременно.

(5) Когато характерът на подготовката и темата на дисертацията налагат, с решение на Факултетния, съответно на научния съвет на един докторант могат да бъдат определени и двама научни ръководители.

(6) При продължително отсъствие на научния ръководител поради заболяване, командировка в чужбина и други обективни причини, Факултетният, съответно научният съвет може да определи за ръководител друг хабилитиран преподавател на негово място или втори ръководител.

(2) Кандидатът подава в първичното звено проект на дисертационния труд, подготвен в основната му част, и библиография.

(3) Кандидатът подава заявление до Ректора, към което прилага:

1. автобиография;

2. копие на дипломата за завършено висше образование на образователно квалификационна степен магистър и приложението към нея;

3. документ за платена сума в размера по ал. 5 – за кандидатите по чл. 21, ал. 5 от Закона за висшето образование, които не работят по основно трудово правоотношение със СУ „Св. Климент Охридски”.

(4) Ръководителят на първичното звено определя хабилитирано лице, което рецензира представената част от дисертацията и докладва пред първичното звено. Ако характерът на дисертацията налага, рецензентите могат да бъдат двама.

(5) За обсъждане на проекта за дисертация на рецензентите се заплаща възнаграждение в размер на една минимална работна заплата, което се разпределя между тях.

(6) Представената част от дисертационния труд се обсъжда от съвета на първичното звено в присъствието на кандидата. Ако съветът на първичното звено одобри работата на кандидата, ръководителят на първичното звено прави предложение до ръководителя на приемащото структурно звено за темата на дисертацията, научната област и индивидуалния учебен план за работа на докторанта.

(7) Заседанието на първичното звено е редовно, ако присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решението се взема с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите.

(8) Въз основа на предложението по ал. 6 Факултетният, съответно научният съвет с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите взема решение за зачисляване на докторанта и утвърждава индивидуалния учебен план на докторанта.

(9) Докторантите, приети в самостоятелна форма на докторантура по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за висшето образование, които не работят по основно трудово правоотношение със СУ „Св. Климент Охридски”, заплащат за обучението си ежегодно сума в размер на три минимални работни заплати.

(10) (доп. - АС, пр. 1 от 2016 г.) Разходите за обучение на докторантите, приети в самостоятелна форма на докторантура, които работят по основно трудово правоотношение със СУ „Св. Климент Охридски”, се заплащат в размера по ал. 9 от приемащото научно звено. В случаите, когато преподавателят е на щат в друг факултет на СУ, той е длъжен да приложи насочващо писмо от Декана към приемащото звено, с което се поема финансовото обезпечаване на процедурата.

(11) (нова - АС, пр. 1 от 2016 г.) Работещите на основно трудово правоотношение в СУ имат право да си възползват еднократно от преференциалните условия, описани в ал. 10

(2) Докторантите, приети по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за висшето образование, заплащат за обучението си ежегодно сума в размер на:

1. за редовна форма на обучение – девет минимални работни заплати;

2. за задочна форма на обучение – шест минимални работни заплати.

1. в изпълнение на междуправителствени спогодби за образователен, културен и научен обмен;

2. по силата актове на Министерския съвет;

3. при условията по чл. 95, ал. 7 от Закона за висшето образование.

(2) Кандидатите по ал. 1, т. 1 и 2 се приемат при условията и по реда, определени в съответната спогодба или в акта на Министерския съвет.

(3) Лицата по ал. 1, т. 3 се приемат при условията и по реда, определени в този правилник.

(4) При условията по чл. 95, ал. 7 на Закона за висшето образование могат да бъдат приемани и лица за подготовка на дисертационен труд за придобиване на научната степен „доктор на науките”.

(5) Лицата по ал. 1 могат да кандидатстват за докторанти и при условията и по реда за приемане на българските граждани, ако:

1. имат статус на постоянно пребиваващи на територията на Република България или на бежанци;

2. са от българска народност, удостоверена по определения от Министерския съвет ред.

1. заявление, съдържащо кратки биографични данни и степента на владеене на чужди езици;

2. копие от документа за висше образование, от който да е видно, че кандидатът притежава магистърска степен;

3. медицинско свидетелство, издадено в срок един месец преди датата на кандидатстването и заверено от съответните органи в страната, от която лицето кандидатства;

4. списък на публикациите, ако има такива;

5. копие от документите за гражданство;

6. удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;

(2) Документите по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при липса на такива – по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.

(3) Кандидатите по чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 подават документите по ал. 1 в Министерството на образованието, младежта и науката.

(4) Решение за одобряване на кандидатите се взема от приемащото структурно звено в едномесечен срок от получаването на документите.

1. медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстване, преведено и заверено в съответствие с действащите международни договори;

2. диплома за завършено висше образование, легализирана, преведена и заверена в съответствие с действащите международни договори.

Чл. 28. (1) Софийският университет „Св. Климент Охридски” предоставя на Министерството на образованието, младежта и науката документите на одобрените от тях кандидати по чл. 25, ал. 1, т. 3 – граждани на държави, за които се изисква разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, както и информация относно:

1. имената на кандидата по паспорт на латиница, дата на раждане, място на раждане, гражданство;

2. наименование на научната специалност, образователната и научна степен, формата и срока на обучение;

3. езиковата и специализираната подготовка – степен на владеене на български език, наименование на основното звено, в което ще се проведе подготовката, продължителност на обучението;

4. размера на годишната такса за обучение и за езиковата и специализираната подготовка;

5. номера на банковата сметка на СУ „Св. Климент Охридски”, по която следва да бъде преведена таксата за обучение или за езиковата и специализираната подготовка.

(2) Лицата, кандидатстващи при условията по чл. 95, ал. 7 от Закона за висшето образование, заплащат таксите за обучение след получаване на виза вид „D” и пристигане в Република България.

Чл. 29. (1) Докторантите по чл. 25, ал. 1 заплащат годишна такса за обучение в размер, определен по реда на чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование.

(2) Докторанти с двойно гражданство, едното от които е българско, заплащат 50 на сто от таксата за чуждестранни граждани.

(3) Чуждестранни граждани от българска народност, които са приети за обучение в докторантура извън местата, субсидирани от държавата, заплащат 30 на сто от таксата за чуждестранни граждани.

Чл. 30. (1) След обсъждане на представените документи в първичното звено и по решение на Факултетния, съответно на научния съвет, Ректорът издава заповед за зачисляване на одобрените кандидати за докторанти по чл. 25, ал. 1.

(2) Софийският университет „Св. Климент Охридски” уведомява писмено Министерството на образованието, младежта и науката за записаните докторанти по ал. 1.

(2) Езиковата и специализирана подготовка на докторантите е с продължителност не по-малка от 6 месеца и се осъществява по учебен план и учебни програми, включващи две групи учебни дисциплини при минимален хорариум както следва:

1. за хуманитарните специалности – 550 часа български език;

2. за всички останали специалности – 430 часа български език и 230 часа специализирани учебни дисциплини.

(2) Лицата по чл. 22, ал. 1, които владеят български език, могат да се явят на изпитите по ал. 1, без да са преминали езикова подготовка.

(3) Специализираната подготовка завършва с изпити по всички учебни дисциплини, предвидени в учебния план, които се полагат пред комисия.

(4) На лицата, успешно завършили езиковата и специализираната подготовка, се издава свидетелство.

1. научноизследователска (художественотворческа) дейност;

2. посещение на лекции и участие в семинари и други форми на обучение от докторско ниво;

3. преподавателска и експертна дейност, участие в научни форуми;

4. изпити за докторски минимум;

5. защита на докторска дисертация.

(2) Разпоредбата по ал. 1, т. 2 не се прилага за докторантите на самостоятелна подготовка.

(3) Докторантите на самостоятелна подготовка не полагат изпит по чужд език.

(4) Разпределението по видове дейности за срока на обучението се извършва въз основа на стандарт, определен от Академическия съвет, при спазване на задължителните изисквания, утвърдени в този правилник.

Чл. 34. Факултетите провеждат организиран учебен процес с докторантите с цел да разширят и задълбочат теоретичната, методическата и езиковата подготовка, необходими за подготовка на дисертационните трудове на високо научно равнище. Учебният процес се осъществява в съответствие с общ учебен план, за чието изпълнение на докторанта се присъждат кредити.

Чл. 35. (1) В учебните планове се включват лекционни курсове и семинари, както и обучение по чужд език. При необходимост се определят курсове и семинари от други специалности. В курсовете могат да участват и задочни докторанти.

(2) Факултетите осигуряват за лектори специалисти независимо от мястото на работата им.

(3) Учебно-педагогическата заетост на преподавателите се отчита в индивидуалния им план.

Чл. 36. (1) Обучението на докторантите се осъществява по индивидуален учебен план.

(2) Индивидуалният учебен план се състои от общ учебен план за целия период на обучение и работен план по години. Индивидуалният учебен план определя:

1. темата на дисертационния труд;

2. разпределението на всички дейности по години;

3. изпитите и сроковете за полагането им;

4. посещението на определен цикъл лекции и упражнения, участието в семинари, конференции и други публични научни изяви;

5. преподавателска дейност на докторанта след полагане на изпитите по т. 3;

6. етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.

(3) Индивидуалният учебен план се изготвя от докторанта и научния му ръководител и се утвърждава от Факултетния, съответно от научния съвет не по-късно от три месеца след зачисляването на докторанта по предложение на първичното звено.

(4) Промяна на темата на дисертационния труд и на научния ръководител се допуска по изключение, но не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока на обучение. Промяната се извършва със заповед на Ректора по решение на Факултетния, съответно на научния съвет по предложение на съвета на първичното звено.

(2) Задължителни са изпитите по специалността и по западен език.

(3) Допълнителните изпити се определят с индивидуалния план.

(4) След полагане на последния изпит се издава удостоверение за резултатите от всички изпити.

(2) Изпитът по западен език се провежда от преподаватели по съответния език.

(2) Докторантът представя пред съвета на първичното звено отчет за извършваните дейности, който съдържа научна част (докладване на получените при подготовката на дисертационния труд резултати) и отчет за изпълнението на индивидуалния план.

(3) Научният ръководител дава писмено мнение за работата на докторанта пред съвета на първичното звено. Съвместно с докторанта той може да предлага изменение на индивидуалния учебен план за следващата година.

(4) Съветът на първичното звено приема:

1. становище за изпълнението на индивидуалния учебен план и оценка на дейността на докторанта;

2. предложение за атестация на докторанта;

3. предложение за конкретизация на индивидуалния учебен план за следващата година;

4. препоръки за по-нататъшното развитие на докторантурата; при необходимост препоръчва конкретизация на темата или смяна на научния ръководител.

(5) Предложението по ал. 5, т. 2 и 3 се утвърждава от Факултетния, съответно от научния съвет.

Чл. 41. (1) Освен отчитането по реда на чл. 40, редовният докторант отчита своята работа и в края на всяко тримесечие, като представя пред ръководителя на приемащото структурно звено доклад за изпълнението на индивидуалния си учебен план, към който прилага:

1. отчет за работата, извършена по дисертационния труд или докторския минимум, заверен от научния ръководител и потвърден с доказателства;

2. отчет за преподавателската работа.

(2) Въз основа на отчетите по ал. 1 ръководителят на приемащото структурно звено представя доклад до Ректора за изпълнението на задължителните изисквания по чл. 33, ал. 1 от редовните докторанти.

(2) Финансирането на експерименталната работа за всеки дисертационен труд се извършва по отделни годишни план-сметки, утвърдени от Ректора по предложение на Факултетния съвет.

(2) При доказана пълна учебна натовареност за един лекционен час се заплаща възнаграждение в размер, определен от решение на Академичния съвет.

(3) За ръководство на чуждестранен докторант се изплаща възнаграждение в размер на 10 на сто от таксата за обучение.

(4) Научен ръководител, който не изпълнява задълженията си, с решение на Факултетния, съответно на научния съвет може да бъде лишен от възнаграждение за ръководения от него докторант за определен период от време или може да бъде сменен.

(2) На преподавател, член на комисия за провеждане на изпит от индивидуалния план, се признават по два часа упражнения за всеки изпитан.

(2) Защитите на дисертационни трудове задочни докторанти и докторанти на самостоятелна подготовка, които работят по основно трудово правоотношение със СУ „Св. Климент Охридски” и са преминали успешно обсъждането на дисертационния труд в първичното звено в срок до една година от изтичане на срока по чл. 10, ал. 3, се осигуряват финансово от факултетите.

1. присъства на заседанията на катедрения съвет, на които се разглеждат въпроси, свързани с докторантската степен, за което задължително се поканва;

2. при необходимост подпомага работата с дипломантите;

3. участва като квестор в провеждането на изпити;

4. участва в организиране и провеждане на семинари, срещи, конференции и други инициативи.

(2) Докторантът има право да ползва библиотеките и лабораториите за подготовка на дисертацията.

1. две години – поради бременност, раждане и отглеждане на дете;

2. една година – поради тежко и продължително боледуване въз основа на заключение на ЛКК или ТЕЛК.

Чл. 57. Удължаване на срока на докторантурата по чл. 10, ал. 4 се разрешава от Ректора въз основа на мотивирано предложение от съвета на първичното научно звено при положени изпити от индивидуалния план и наличие на поне една публикация по темата на дисертационния труд. През този период не се дължи стипендия.

Чл. 58. (1) Преминаването на докторанти от една научна организация в друга се допуска по решение на съответния Факултетен съвет.

(2) Преминаването от редовна в задочна докторантура се допуска по решение на съответния Факултетен съвет.

(2) След полагане на изпитите от индивидуалния план на редовен докторант може да се възлага преподавателска дейност 45 часа годишно без заплащане и до 120 часа с изплащане на възнаграждение за часовете над 45.

(3) Редовен докторант, спечелил конкурс за асистент, след заемане на длъжността преминава в задочна форма на обучение.

Чл. 61. (1) Докторантът се отчислява от докторантура без право на защита, когато:

1. не полага изпитите си без уважителни причини;

2. не изпълнява задачите си в сроковете, определени с индивидуалния план;

3. не посещава лекции, курсове и семинари, свързани с подготовката му.

(2) Отстраняването се извършва по реда на зачисляването въз основа на доклад на научния ръководител и решение на Факултетния, съответно на научния съвет.

(3) Факултетните съвети осъществяват контрол за навременната защита на дисертационните трудове.