Община асеновград
Изтегляне 2 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Кариера "Асеновград"
- Кариера „Асфалтова база – Асеновград”
- Физико-географски процеси
- Икономическа характеристика
- Лека промишленост
- Строителство
Местоположение
Община Асеновград обхваща два териториално обособени района. Едната част от нея е разположена в Тракийската низина, а другата обхваща части от Родопите. Релефът на Тракийската низина е равнинен. Неговото оформяне е станало под влияние на геоморфологията на Тракийската низина. Тракийският гребен е потънал в началото на плиоцена. Потъването се осъществява в зоната на Маришкия дълбочинен разлом, и от придружаващите го периферни разломи от към Родопите и Средна гора. Обширни наносни конуси, пресечени от по-млади разседи, които са се натрупали по периферните части, бележат тясната връзка между издигането на Родопите и потъването на Тракийската низина. По сондажен път е доказано, че дебелината на холоцалувия надхвърля 25 метра. Акумулационната дейност на река Марица и нейните притоци в обсега на Пазарджишко-Пловдивското поле в началото на кварцена са допринесли за формирането на алувия. Планинската част на общината обхваща терени от Родопите. Те са най-старонагънатата планинска част у нас. Представляват огромен масив от ридове с различна дължина и посока, наклонени към изток и дълбоко нарязани от речните долини и котловинни понижения. На югозапад територията на Общината заема северната част на рида Чернатица, източно от река Въча. Стръмните северни склонове на този рид се спускат стъпално към Горнотракийската низина. Към долините на реките Въча и Чепеларска се спускат къси и стръмни ридове. От Сини връх на северозапад се отделя плоският карстов масив - сред който са природните забележителности "Червената скала", "Лале баир", парк "Асенова крепост" и Бачковския манастир. Парк “Асенова крепост” няма официален статут на парк. Поради тази причина е необходимо общината, съвместно с други заинтересовани организации, да предприеме действия за придобиване на официален статут на парк за тази изключителна забележителност. От съществено значение за съвременната морфология на Западните Родопи са появяващите се по периферията на вътрешностите на масива млади разседи. Един такъв по-изразителен разсед се очертава по северния склон на Западните Родопи. След като очертае Бесапарските ридове на север и изток, този разсед през селищата Козарско – Кричим – Устина – Брестовица – Куклен - Горно Воден достига Асеновград и продължава по подножието на Северния склон на Добростанския карстов масив. В изворният гребен западно от село Долни Воден са свлечени големи мраморни и гнайсови блокове. Големите активни свлачища под село Яворово в изворния грабен са развити сред олигоценени наслаги.
Община Асеновград е бедна на полезни изкопаеми. В миналото се е екслоатирал рудник за добиване на магнезит при село Горнослав, но същият е закрит през 1973 година, най-вероятно поради ниско съдържание на магнезит. Необходимо е да се извърши допълнително проучване с оглед доказване на евентуални запаси на магнезит. Общината е богата на инертни материали. На територията й са били разкрити и експлоатирани следните кариери: Кариера "Равдин" - намира се на шест километра югозападно от пътя Асеновград - Лясково. Снабдена е с трошачна инсталация. Основното й производство е било добиване на суровина за добив на карбид и неговите производи. Изследванията потвърждават, че най-добрата суровина за производство на карбид и неговите производи е този в района на кариерата "Равдин". Кариера "Асеновград" - намира се на три километра южно от Асеновград в коритото на Чепеларска река - на източния бряг на реката. Обхваща площ от десет декара. Кариера "Капспида" – от нея са добивани баластра, пясък и (речен) чакъл. Намира се на четири километра източно от Асеновград, покрай шосето от Боянци до разклона на шосето Асеновград - Болярци. Заема площ от сто декара. Кариерата е закрита и не работи. Кариера „Асфалтова база – Асеновград” - намира се на три-четири километра, южно от Асеновград в поречието на река Чепеларска - на западния й бряг. Кариерата е безперспективна. Кариера "Мулдава" - площта й възлиза на 50 декара. Тя попада в горския фонд, намира се съвсем близко до селото със същото наименование и загрозява ландшафта. Поради това от 01.01.1997 г. е закрита. За задоволяване нуждите от строителен камък на селищата, намиращи се в източната част на Общината, е необходимо да се разкрие и разработи каменна кариера в района на село Червен. Тя ще бъде предназначена за ломен и трошен камък за настилка и трошен чакъл за бетон, главно за задоволяване нуждите в перспектива. Предвидено е кариерата да се разкрие на един километър западно от село Червен. В Добростан е извършено проучване и е доказано наличие на мрамор, но кариерата не е разработена все още. В заключение следва, че макар бедна на полезни изкопаеми, общината има определени възможности за добив и експлоатация на посочените по-горе инертни материали, които трябва да се използват в бъдеще.
Територията на Община Асеновград се характеризира с редица физикогеографски процеси, като ерозия, свлачища, заблатявания и други. Ерозионни проявления има сред наслоените терени в Родопите. Срещат се главно в землищата на селищата: Яворово, Добростан, Орешец, Три могили, Мостово и други. От ерозия в Общината са засегнати около 15 000 декара, като най-много са засегнати градините в село Горнослав. Свлачища има в местността "Конника" от западната страна на шосето за Смолян и реката. Друго свлачище има на 500 метра южно от Асеновград на шосето от Асеновград за Асенова крепост в района на бившия разсадник. Особено силно се проявява свлачището между землищата на селата Долнослав и Горнослав, където е унищожена значителна площ. Проучвания върху свлачищата в Общината не са провеждани. Единствено изследване е извършено при село Горнослав и то много отдавна - преди около 40 години. Необходимо е да се проведат наблюдения и се извършат проучвания на всички свлачища, като се набележат съответни мероприятия. Карст се среща предимно в Родопите, западно и северозападно от Асеновград, в района на селата Лясково, Бачково, Добростан и Горнослав. Заблатявания и мочурища се срещат източно от село Червен. Заблатената площ е от 1200 декара. Извършено е проучване на този терен през 1997 година. Мочурливи места има в село Лесково - около училището в самото село. В землището на село Патриарх Евтимово, на 1,5 километра източно от селото има 300-400 декара кисели земи - резултат на високи подпочвени води. В сеизмично отношение Асеновград попада на границата на два района, които се характеризират с висока сеизмична стойност - VІІ-ма и VІІІ-ма сеизмична степен. При VІІ-ма сеизмична степен ускорението на земетръсните вълни е 100-250 м., с което очевидно при определени условия би създало сериозни проблеми. На територията на Общината не са извършвани повсеместни проучвания за натоварването на почвата. Такива се провеждат при започване на строителните обекти. Единствено върху централната част на град Асеновград е извършена физико-механична характеристика на строителните почви.
Хидрогеоложките условия се определят от влиянието на река Марица и нейните десни притоци: реките Чепенска и Черкезица. Десните притоци са по-пълноводни и отлагат предимно чакъли. В резултат на сливането на обширните конуси, образувани от притоците на река Марица, е оформен силно водопропусклив водоносен комплекс. Мощността на алувия откъм Родопите се движи от 20 до над 60 метра. Грунтовият басейн се дренира от река Марица, а общият водоносен хоризонт е разслоен от етажно разположени водопропускливи пластове, долните части, на които са запълнени с напорна вода. Речният отток е главен подхранващ фактор, следван от валежите, а към южните оградни височини и от карстовите води на карбонатните, изливащи се подземно в алувиално-полувиални наноси. Най-водообилни са районите в близост до река Чепеларска. В резултат на осигуреното подхранване с повърхностни и карстови води на плиоценската подложка на Асеновградския пороен конус се обуславя добрата водообилност на общия хоризонт. Значителна роля в подхранването на грунтовите води играят мраморните маси на оградните севернородопски склонове. Подпочвените води в района на Асеновград се движат на дълбочина от 7 - 122 метра, а в Тракийската низина на 7-8 метра. В село Тополово, нивото на подпочвените води е 7-8 до 10 метра и повече, а в село Червен - 13 метра. В местността "Кантона" то достига 18 метра. В село Горнослав има извори, но няма кладенци. В района на Тракийската низина подпочвените води имат по- високо ниво в село Патриарх Евтимово и достигат 4-5 метра. Във връзка със строителството на различни обекти е проведено хидрогеоложко проучване на територията на Асеновград. Установено е наличие на грунтови води, формирани в делувиалните и алувиалните отложения на река Чепеларска. Те се подхранват от реката, от падналите атмосферни валежи и от карстовите води, изливащи се подземно от склоновете на Родопите при "40-те извора". Дълбочинното налягане на подпочвените води на територията на града обособява две зони, а именно: Първа зона - покрива равнинен терен, който обхваща поройния конус на река Чепеларска, като статичните нива на подпочвените води са установени на дълбочина 3,5 до 15 метра в посока от юг на север и изток. Втора зона - обхваща южната част на града и се явява преход между планинските склонове и равнината. Това е ивица изградена от делувиални глини с дълбоко залягане на статичните водни нива на 8-9 метра от повърхността на терена. По своя химически състав подпочвените води са хидро-карбонатно-калциеви, средно твърди (8,5 немски градуси) с възможна за карбонична агресивност спрямо бетонна и етернична среда. Водата за питейни нужди на Асеновград е от карстови извори. Водоизточниците са два. Единият е в село Бачково (Клувиета) около 105 л/сек. при благоприятно и 30-40 л./сек. при сухо време. Вторият извор е от "40-те извора" при село Мулдава с дебит около 190 л/сек. Водата на града като количество е недостатъчна. В перспектива ще са нужни 500 л/сек. За задоволяване нуждите на града в перспектива е извършено хидрогеоложко проучване за нов водоизточник южно от село Катуница и село Караджово за около 400 л/сек. Има изработен технико-икономически доклад и работен проект за цялото водоснабдяване. Една част от селата северно от Асеновград се захранват от водоизточника "40-те извора". Изграден е специален водоем и селска мрежа за захранване. Почти всички села имат уредено водоснабдяване. На територията на Асеновградска община има изградени микроязовири: при село Горнослав, водите на който се използват при отглеждането на тютюна "Шушица", между селата Горнослав и Долнослав, в района на село Тополово - 3 броя, на село Новаково - 2 броя и на село Златовръх - 1 брой. В Асеновград по сондажен път е установено наличие на минерални води, но няма реална представа за качеството на водите за тяхното практическо използване. Известно е, например, че някои от тях се използват за лекуване на ревматизъм, артрит и други подобни заболявания. Тяхното практическо използване, обаче, е незначително. Минералните води в Асеновград са важна предпоставка за развитието на балнеоложкото и почивното дело, но се налага да продължи тяхното по-нататъшно проучване. Водите в село Нареченски бани са силно радиоактивни. Те включват няколко естествени и сондажни хидроминерални източници с близък химически състав, но се различават съществено по радиоактивност и температура. Най-известни са минералните води на каптаж № 6 и Банския каптаж. Те захранват балнеолечебницата и повечето лечебно профилактични заведения. С особена популярност се ползват Соленото изворче и сондаж № 4, чиято вода е сред най-силно радиоактивните в България. В нея са намерени следи от арсен, литий, стронций, барий, алуминий, цинк, магнезий, титан, сребро, ванадий и др.
Територията на Община Асеновград е богата на различни видове почви. По-характерни са: Алувиално-ливадни - заемат ивици в землищата на селищата Тополово, Леново и северно от Асеновград. Алувиално-ливадните почви имат лек, механичен състав. Те имат добра водопропускливост и влагоемкост. Притежават рохкав строеж, не са пластични, имат малко съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Тъй като върху тях виреят много добре зеленчуци, алувиално-ливадните почви са с ниско естествено плодородие, за повишаване, на което трябва да се приложат редица мероприятия - интензивно торене с органични и минерални торове. Канелено-горски почви - разпространени са в землищата на селата Червен, Долнослав, Горнослав, Новаково, Патриарх Евтимово. Наличните горски почви се отличават с понижено плодородие, което е най- високо сред типичните канелени почви. При тях след прилагане на необходимите земеделски мероприятия могат успешно да виреят почти всички житни култури - царевица, памук, тютюн, някои овощни видове, зеленчуци. Кафяви горски почви - заемат почти изцяло землищата на селата Лясково, Бачково, Добростан, западно от Асеновград и покриват високите части на Родопите. Притежават лек механичен състав, имат рохкав строеж, малко съпротивление и се обработват лесно. Кафявите горски почви се отличават с ниско плодородие. Районът им е предимно животновъден (средна надморска височина 800-1000 до 2200 метра). В по-равните места след прилагане на мероприятия могат да виреят ръж, пролетен ечемик и най-вече картофи. Делувиални почви - тези почви са разпространени предимно в зоната на Родопската яка, в землището на село Тополово и на някои други места. Много са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, овощия, лозя и най-вече тютюн.
Природо-географското разположение на Община Асеновград обуславя нейния климат. Територията на Общината попада в преходно-континенталната и планинската климатична област. Преходно-континенталната климатична област се отличава с чувствително по-мека зима в сравнение със Северна България. Средната януарска температура е около 0,00С0. Характерни са чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони. Наброяват се 15-16 дни със средна денонощна температура над 0С0, докато в Дунавската равнина те са само 8-10 дни. Снежната покривка се задържа за кратко време - средно 30 дни за годината. При нахлуване на студен арктичен въздух може да настъпят понижения на минималната температура през месец януари. Устойчива снежна покривка се задържа на по-високите места (300 - 1000 м), като задържането може да продължи 30-40, а в някои случаи до 60-70 дни. Средната януарска температура по тези места е от 0 до 2С0. Минималните температури достигат до -14, -15С0. Зимата се характеризира с по-големи валежи в сравнение с другите сезони. Пролетта започва рано. Характеризира се с бързо покачване на температурата. Средната денонощна температура надминава 5С0 още в началото на месец март, а в началото на месец април дори надминава 10С0. На височина 600-700 метра пролетта е сравнително хладна. Средната температура за април е 8-9С0. На тази височина температурата се задържа над 10С0 едва през третото десетдневие на април. В Тракийската низина е сравнително по-горещо, отколкото в Дунавската равнина. Най-голям недостиг на влага земеделските култури изпитват през юли и август. В местата от 300-1000 метра средната температура през лятото варира от 17,50С0 за най-високите места, до 22,50С0 за най-ниските места. Есента в Тракийската низина е сравнително по-топла от пролетта. Средната температура на октомври е с 2 до 2,50С0 по-висока, отколкото през месец април. Едва към края на октомври средната температура спада под 10С0. Есента в нископланинските места е сравнително по-топла от пролетта. Средната температура през октомври е 1,5-2С0 по-висока от априлската. Първите есенни студове не са опасни за земеделието. Нахлуването на студени въздушни маси и радиационно изстиване през нощта са причина за образуване на късни пролетни и ранни есенни слани, което е опасно за земеделските култури. Слани са възможни през първата половина на месец май. Температурната сума за периода със средноденонощна температура над 5С0 надхвърля 3800, а на някои места дори и 4000. Годишната сума на валежите в Асеновград е 624 мм.кв.м. По сезони валежите се разпределят: зима – 135 мм, пролет - 163 мм, лято – 191 мм, есен – 135 мм. Проявлението на ветровете е в силна зависимост от преноса на въздушни маси и теренните особености. В местата, които се намират при изхода на речните долини, вечерният планински вятър (вечерник) е по-слаб и се явява частичен за тези места. В северното подножие на Родопите има случай на появяване на поривистия вятър фьон в края на зимата и началото на пролетта, който предизвиква затопляне на въздуха, бързо стопяване на снежните покрития и отнемане в голяма степен на влагата от почвата. Планинският климатичен район обхваща различните части с надморска височина над 1000 метра. Надморската височина е почти основният фактор, който влияе за формирането на топлинните условия. Средната температура на най-студения месец януари е около 22-23С0 под нулата. Въпреки че абсолютните минимални температури не са много ниски, то температурите под 0С0 са сравнително устойчиви, което е резултат от наклонения терен. Отрицателните температури и повишеното количество зимни валежи обуславят устойчива снежна покривка, която се задържа около 80 - 100 дни в ниските части на района и около 200-250 дни във високите части. Средната височина на снежната покривка достига 150-160 см. Количеството на зимните валежи е от 150-2280 мм. Промените в планинския район на Общината се отличават с голяма облачност и мъгли в сравнение с низината. Количеството на пролетните валежи се движи от 120-300 мм. Лятото в планината е късо и хладно. Средната юлска температура не надминава 13-14С0 на 1500 метра надморска височина. Сумата на месечните валежи варира между 190 и 320 мм. В сравнение с пролетта, есента е по-топла, но суха и по-слънчева. Валежите през есента са от 180-250 мм. Природните дадености (минерални извори) и културно-историческите забележителности на територията на община Асеновград са сериозни предпоставки за развитие на еко, СПА, и културния туризъм. Отчитайки потенциала за разрастването на този икономически сектор, община Асеновград е разработила „Стратегически план за развитие на културния туризъм в община Асеновград 2010 – 2020 г.”, като в него са набелязани препоръки и мерки за превръщането на туризма в един от водещите отрасли за района.
Въпреки икономическата криза основните структуроопределящи предприятия на територията на община Асеновград запазват параметрите си на производство, което е особено важно от социална гледна точка (обхващат 60% от населението в трудоспособна възраст). Икономическото развитие на общината се характеризира със слаба динамика, което е положителен индикатор за цялостното развитие на общината, но все още е по-слабо в сравнение със средните показатели за областта и страната. В общината преобладават предимно малки и микро предприятия и фирми, свързани с областта на леката промишленост, услугите и селското стопанство, като процентно съотношение те представляват 90% от общия брой регистрирани предприятия на територията на община Асеновград. Броят на фирмите в селското стопанство и промишлеността през последните 5 години се запазва относително постоянен. На територията на общината работят 9 кооперации, 5 сдружения и много дребни частни стопанства. Община Асеновград има съществен принос в икономиката на областта. В общината се намират 7 % от дълготрайните материални активи и се реализират 4 % от приходите от дейността за област Пловдив. Заетите лица в общината съставляват 7% от общия брой за областта. 10 са големите структуроопределящи предприятия. Заетите в тях са над 60% от трудоспособното население на общината. В общината преобладават предимно малки и микро предприятия и фирми, свързани с областта на леката промишленост, услугите и селското стопанство, като проценто съотношение те представляват 80% от общия брой регистрирани предприятия на територията на община Асеновград. Определящите икономическата структура на общината са предприятията от химическата промишленост, леката и хранително-вкусовата промишленост, както и дървообработващата промишленост. В община Асеновград развиват дейност предприятия от почти всички отрасли на икономиката. Общината е специализирана в няколко индустриални направления, които се основават главно на използването на местната суровинна база. Химическа промишленост - преработка на пластмасови отпадъци, главно с вносна суровина; производство на калциев карбид, калциев карбонат, метални опаковки; преработка на пластмаси. В близост до Асеновград е Комбинатът за цветни метали. Предприятието е най-голямото на Балканския полуостров за обработка на оловно-цинков концентрат и производство на цветни метали. Лека промишленост - включва производството на конфекция, булчини рокли, мебелно производство и дървообработване. Хранително-вкусовата промишленост е приоритетен отрасъл в региона. Строителство – в процес на реализация са множество инфраструктурни проекти. Дървообработващата промишленост в региона работи предимно с местна дървесина. Основните структуроопределящи предприятия са: „Калцит” АД - производство на калциев карбид, калциев карбонат, метални опаковки /варели, ацетилен, негасена вар, хоросан и каша/; „Винзавод” ЕООД е специализирано в преработката на гроздова суровина и производството на винен и уисков концентрат. Това е един от силните подсектори на общината, с добър прием на продукция в страната и чужбина; „Асенова крепост” АД - преработка на пластмаси и производство на фолио от полиетилен, полиетиленови торби, тъкани, топлосвиваемо фолио и др.; „ЗШМ” ЕАД - производства на плоски, кръгли, универсални и специализирани шлифовъчни машини; „Полимерстрой” ЕООД - производство на метални конструкции и временни сгради и съоръжения с полимерно покритие; СД „Коралспектър” - производство на слънцезащитни съоръжения и търговско обзавеждане и извършване на довършителни строителни работи; „Астрой” ЕООД - строителство и търговия; „Йордан Новаков-2” ЕООД – строителна компания; „Запрянови-03” ЕООД – строителна компания; „Марински” ЕООД – строителна компания; „Явор-ИД” ЕООД - произвежда дограма, мебели и сглобяеми къщички. „Ганчев” ЕООД – лидер в производството на детски храни. За периода 2005-2010 г. Общината е направила много за подпомагане на туризма (най-динамично развиващия се икономически сектор), като е инвестирала и продължава да инвестира както в местните туристически атракции, така и в инфраструктурата. Разработеният общински план за развитието на туризма като приоритет на община Асеновград е предпоставка за увеличаване на приходите в общината от тази дейност и за привличане на чуждестранни инвеститори. Изграденият туристически информационен център, както и разпространението рекламни материали в Интернет и на хартиен носител, допълнително подпомагат развитието на туризма в общината. По ОП „Регионално развитие” Общината изпълнява проект “Асеновград – свещената порта на Родопите” на стойност 3 136 077 лева. Основна цел на проекта е да се подкрепи развитието на разкритите в община Асеновград конкурентоспособни туристически атракции с оглед диверсификацията на туристическия продукт на РБългария, опазване на културното наследство в контекста на устойчиво развитие и диверсификация на туристопотока към по-слаби и не толкова добре развити туристически региони, намаляването на териториалната концентрация и по-равномерното разпределение на ползите за страната от туризма. С богатия си потенциал за развитие на културен, еко и селски туризъм, община Асеновград все повече привлича българските и чужди туристи. На територията на община Асеновград работят 50 хотела. През последните години легловата база се увеличава над 10 пъти (1016 легла към 31.12.2008 г.). Ръст бележи и посещаемостта на местните природни и културно-историческа забележителност, както и на еднодневните туристически посещения и на пакетите туристически продукти. Туристите и гостите на общината достигат над 150 хил. души годишно. Динамично се развива и СПА туризма, обусловен от наличието на минерални извори и възможности за ползване на лечебно-здравни процедури (Нареченски минерални бани). Природните дадености (минерални извори) и културно-историческите забележителности на територията на община Асеновград са сериозни предпоставки за развитие на еко, СПА, и културния туризъм. Отчитайки потенциала за разрастването на този икономически сектор, Община Асеновград е разработила „Стратегически план за развитие на културния туризъм в община Асеновград 2010 – 2020 г.”, като в него са набелязани препоръки и мерки за превръщането на туристическия бранш в един от водещите отрасли за района. За 2011 г. общината е планирала да инвестира в културни мероприятия 118 200 лева. Намаляването на съществуващото замърсяване на въздуха, водите и почвите и осигуряването на устойчиви показатели за качеството на средата, съответстващи на изискванията за приоритетно развитие на селското стопанство и културния и планински туризъм създава допълнително предимство пред инвеститорите в района. Община Асеновград има реални възможности за привличане на инвестиции. Модернизирането на съществуващата и изграждането на нова инфраструктура е от огромно значение за социално-икономическото развитие на Асеновград. За осигуряване на предпоставките за ускорен растеж на местната икономика това е от първостепенна важност. Подобряването на транспортните, енергийните, комуникационните и ВиК мрежи, както и въвеждането на система за ефективно управление на отпадъците ще насърчи инвестиционната дейност в общината. Селскостопанският фонд обхваща 288 840 дка, от които 208 500 дка са обработваеми. Селското стопанство е добре развито. Отглеждат се предимно житни култури, зеленчуци, трайни насаждения - лозя и овощни градини. Подходящите почвено-климатични условия са добра предпоставка за развитието на зеленчукопроизводството, лозарството и винопроизводството. Земеделието в региона на Асеновград се отличава със създаването и отглеждането на лозя, зеленчуци, зърнени храни и технически култури. Успоредно с производството им се извършва и допълнителна обработка, т.е. създава се вино, мелнично, тютюно и консервно производство. От техническите култури се отглеждат тютюн, слънчоглед и фъстъци. Най-голям дял от производството на зеленчуци заема отглеждането на пипер, домати и корнишони, но поради затруднения в реализацията ежегодно намаляват засетите площи. За лични нужди се отглеждат и други култури. Към настоящия момент се отглеждат главно пшеница/около 65 х.дка/, ечемик /около 12х.дка/, слънчоглед /около 16х.дка/, тютюн /2040 дка/. От трайните насаждения са застъпени череши, праскови, ябълки, вишни, дюли, бадеми и орехи. Новосъздадени насаждения има от череши - 61 дка, малини - 15 дка, праскови - 42 дка, кайсии - 3 дка, вишни - 6 дка, винени лозя - 55,5 дка и десертни лозя - 7,5 дка. На територията на общината работят 9 кооперации , 5 сдружения и много частни стопанства. В региона се отглеждат крави, кози, овце, свине, птици и впрегатни животни. Има две кравеферми с около700 животни - частна в Асеновград и кооперативна в с. Избегли. Останалите животни се отглеждат от частни стопани. Има изградени четири мандри за преработка на мляко.
|