Съществуващо състояние на компонент „Води”

4.3Съществуващо състояние на компонент „Води”.

4.3.1 Повърхностни води.

Основната отводнителна артерия за района е река Огоста, която води началото си от многобройни потоци от Чипровската и Язовска планина. От изворните си части до гр. Монтана тече през тясна долина, след което навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в р. Дунав. Река Огоста е с дължина 144,1 км, с площ на водосборната област 3157 кв.км. За нейното начало е приета р. Чипровска Огоста. Последната извира под връх Вража глава ( 935 м ). Началото на Чипровската река ( още Пилатовец ) е типично планинско дере с голям наклон. Коритото е тясно и дъното му е покрито с едри наносни материали – валуни и чакъли. От гр.Чипровци до с. Бели мел наклонът на реката намалява и долината прави значителни уширения, особено в района между Чипровци и с.Железна. Склоновете са стръмни, гъсто залесени с широколистни гори.

Басейна на р.Чипровска Огоста се характеризира с голяма гъстота на речната мрежа и разчлененост. Речните долини са дълбоко врязани в релефа. Речният режим е тясно свързан с валежите и снеготопенето, като максималния дебит е през пролетта. През лятото оттока на реките намалява значително. Характерно е наличието на голямо количество малки реки и потоци. Речната мрежа се оформя от притоците Разсточка, Бачевишка, Мали дол, Жашков дол, Яворов дол, Синя вода, Рупски дол, всички притоци на Найденица, Немова, Ясенов дол, Мечи дол, Стара река, Андровица. Началото си тези реки и потоци водят от малки извори, които се подхранват от грунтови и инфилтрационни вози.

От билото Киец ( 1062 м ) басейна се разделя на две почти равни части. Северно от билото течащите води се събират от р. Найденица ( р.Мартиновска ), а южно от него е водосбора на р.Андровица. В Чипровци реките се събират и образуват Чипровска Огоста. След сливането и формирането на р.Чипровска Огоста се влива и река Голям Буковец, водите на която се използват за снабдяването с техническа вода на обекта. За водоползване от р. Голям Буковец, поречие Огоста за нуждите на „Минерали Н и Н" ЕООД, гр.София е изготвено ,,Хидроложко проучване”. Р. Голям Буковец в момента е приемник и на отпадъчните води от обекта.

Река Голям Буковец е малък повърхностен водоизточник, явяващ се и попадащ в горното течение на р.Огоста. Поради това тя не е била обект на специални системни хидроложки наблюдения. Основната отводнителна артерия за района е река Огоста.

Река Голям Буковец се явява десен приток на р.Чипровска Огоста. В последната се влива непосредствено след сливането на р. Найденица и р. Андровица, които формират р. Чипровска Огоста.

Разглеждания район обхваща части от Западна Стара планина и по-точно високата част на Язовска планина ( вр. Горно Язово 1573 м ) и северните склонове на Чипровска планина ( вр.Миджур 2168 м). Двете планини се свързват с напречното било с посока югозапад - североизток и височина 1400 – 1500 м. Басейна на р.Чипровска Огоста се характеризира с голяма гъстота на речната мрежа и разчлененост.

Съгласно геоморфоложкото райониране на България ( Гълъбов, 1946 ) района попада в Севериобългарската ( Понто-Каспийска ) провинция, Старопланинска област, подобласт на главната Старопланинска верига, Берковско -Забърдски район.

Съгласно климатичното райониране папада в умереноконтиненталната област, район на Западна и Средна Стара планина.

В конкретния случай районът обхваща най-високите части на Чипровска и Язовска планини. Районът се характеризира със значително количество валежи. Средните годишни валежи са 756 мм като максимумът е през пролетта, а минимумът през есента и зимата. Снежната покривка достига до 50-100 см и трайно се задържа от декември до март.

В Таблица № 14 е показана величината и разпределението на средномесечните и сезонни атмосферни валежи замерени в ХМС Чипровци.

Районът е беден от към наличие на водообилни водоносни формации. Поради планинския характер на района и наличието на дълбоко врязани дерета, подземните води бързо се дренират под формата на малки извори. Дебитът на изворите, рядко надхвърля 3 l/min, изцяло зависи от количеството на падналите валежи или от топенето на снеговете и има сезонен характер.

Река Голям Буковец се явява приток на Чипровска Огоста. На нея е изградено хвостохранилището, обслужвало несъществуващите вече обогатителни фабрики Мартиново и Чипровци. Хвостохранилище ,,Голям Буковец” е изградено през 1979 г.

Водите на р. Голям Буковец, по колектор с дължина 1600 м минаващ под хвостохранилището се отвеждат, без да имат контакт с натрупания хвостов материал.

Избистрените от хвостохранилището води са се отвеждали от него в р. Чипровска Огоста чрез колектор за избистрени води положен успоредно на колектора за речните води. На практика в хвостохранилището е извършвано само механично пречистване ( утаяване ) на замърсените с хвост води.

Водосборната област на река Голям.Буковец е около 6.3 км². Формира оттока си от атмосферните валежи, а през сухите периоди от няколко ниско дебитни извори.

Както бе споменато по-горе не са извършвани специализирани изследвания и измервания на отточните количества.

Реката е повърхностен водоизточник с местно значение. Тя дори не е отбелязана в Хидрологичния справочник на реките в България.

Поради горните причини определянето на отточните характеристики на река Голям Буковец е направено по метода на аналогията. Този метод дава достоверни данни, когато подбраните аналози се характеризират с аналогични природни условия на тези на разглеждания обект, а именно:

• 
  аналогия на климатичните условия;
  
• 
  аналогия в растителната покривка (залесеност, вид и т.н.);
  
• 
  аналогия на геоложката основа и характера на подземните водни хоризонти;
  
• 
  аналогия във факторите на формиране на отточните количества - изключително в зависимост от атмосферните условия;
  
• 
  наличието на ХМС и извършвани измервания на водните количества;
  

По близък като аналог е река Чипровска Огоста, доколкото заедно с река Голям Буковец водят началото си от северните склонове на Чипровска планина и по този начин, поради еднаквата характеристика на скалната основа, вида на почвената и растителна покривка може да се предполага по - точна аналогия.

В Таблица № 16 са дадени осреднените отточни месечни и годишни количества. За ХМС № 87 наличните данни са за период от 18 години (от 1958-1975 г.), а за ХМС № 138 за период от 25 години (от 1951 до 1975 г.).

Таблица № 16.

ХМС №	Водно количество m 3/s												Отточен модул dm3/s/km	Отточен обем x106m3
	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
87	0,41	0,51	0,66	0,97	1,04,	0,59	0,31	0,13	0,17	0,27	0,31	0,39	18,31	14,21
138	0,56	0,73	1,04	1,97	1,86	0,90	0,36	0,14	0,28	0,49	0,61	0,67	22,56	25,34

В Таблица № 17 са представени преизчислените водни количества за река Голям Буковец на база на съотношението на площите на водосборните области на реките аналози и тази на разглежданата река.

Като характеризиращи река Голям Буковец се приемат преизчислените стойности на основата на аналог р. Чипровска Огоста, поради по-голямата аналогичност на природните условия и по-голямата стойносл на водосборната област, което дава възможност за по-голямо унифициране на аналогията, а също така и съдържа по-голям резерв по-отношение на определените водни количества.

Обработката на данните за измерените водни количества в ХМС 87 и ХМС 138 са обработени статистически и на тяхна база са определени емпирични криви на обезпеченост за годишния отток при дължина на периода 25 години ( Хидрологичен справочник на реките в България, т.V ). В таблица № 18 са представени данни за обезпечеността на годишния отток за средно водоносна година ( 50% обезпеченост ), суха ( 75% ) и много суха година ( 95% ) - за аналог отново са използвани данните за р.Чипровска.
Характерни стойности на обезпеченост на водния отток, m³/s.

Таблица № 18.

На река Голям Букавeц, освен споменатото едноименно хвостохранилище, няма изградени други регулатори на повърхностния отток. Самото хвостохранилище, играе такава роля поради фактa, че водите на реката се прехвърлят през тялото на съоръжението чрез подземен колектор, прокаран по дерето ( дъното на хвостохранилището ). Практически от водосбора на реката са „отнети" 260 дка ( 0,26 от 6,3 км² площ на водосбора ), които представляват площта на съоръжението.

Съгласно Приложение № 1 към Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на МОСВ за категоризация на повърхностните води във водни обекти или в части от тях, проектната категория на р. Голям Буковец може да се приеме за II-ра категория, доколкото е приток на р.Огоста, която от първото населено място до вливането в язовир Монтана е от същата категория. Съгласно Заповед № РД – 970, 28.07.2003 г. на МОСВ за определяне на чувствителните зони във водните обекти този участък от реката, както и всички реки във водосбора на р. Дунав попадат в „чувствителна зона”.

Река Голям Буковец над разглеждания створ се очаква да бъде много слабо повлияна от антропогенна дейност, тъй като само от малки обекти ( вили, стопанси постройки, торови маси в минимални количества и др. ) отпадъчните води се заустват директно непречистени в приемника, очакваният замърсителен товар е минимален, самопречиствателният капацитет е голям и може да се твърди, че водите отговарят на проектната си категория и даже много от показателите са много по-ниски.

В района на проучването ( в близост преди разглеждания участък и под него ) Националната мониторингова мрежа няма изграден пункт, където редовно се извършват наблюдения на качеството на речната вода по отношение на физикохимичните и биологични показатели.

В момента в р. Голям Буковец се заустват отпадъчни води ( лимитиращо е количеството на условно чистите води формирани на хвостохранилището ), тъй като в момента не са напълно изградени и въведени в експлоатация оборотните цикли.

В поречието на р. Огоста зоните със замърсени води са далеч от оценявания участък. Реката е с добра самопречиствателна способност, дължаща се на речната биота и на редица други благоприятно действащи фактори. Даже и при нисък воден отток. Показана е в последните години явна тенденция на подобряване хидробиологичното състояние на по-голямата част от реката и специално този извод се отнася за замърсените участъци. В резултат на самопречиствателната способност на реката, почти по цялото течение получените в дадени участъци неблагоприятни условия се заменят с подобрена бета- мезосапробия, предоставяща най- благоприятните условия за речния макрозообентос.

Водите на р. Огоста и р. Голям Буковец в мястото където се предлага да се осъществи инвестиционното намерение са с показатели, отговарящи на проектната си категория .

4.3.2Подземни води.

Подземните води са разпространени в алувиалните отложения на реките преминаващи през района и елувиално-делувиално-пролувиалните отложения в предпланинските и планинските склонове.

Пукнатинните и пукнатинно-карстовите води са разпространени в скалната подложка – ниско метаморфни скали на диабазфилитоидния комплекс, долно-карбонски интрузивни скали и горнопалеозойски седиментни и вулканогенни образования.

Мраморите, в които е засебена флуоритовата минерализация, са среда, в която са акумулирани незначителни количества подземни води. В широк обхват и площ за района те са значителни, водоносни се явяват варовиците, мергелните варовици и мраморите.

Мраморите в находището, които са с малка големина и обем – до 50-60 м и са вместени в почти водопроницаеми нискометаморфни шисти, с изключение на повърхностния пласт от няколко метра, не са окарстени. Наличието на стръмни склонове и дълбоко врязани дерета, пресичащи водоносните структури дават възможност за дрениране на разреза на находището и естесвено не се създават благоприятни условия за карстификация. Също така самия процес на орудяване, окварцяването и калцитизацията правят рудните зони практически непроницаеми.

При пресичане на разломни нарушения в мраморите с минни изработки на отделни места се появяват слаби водопритоци. Тези места на всеки хоризонт са от 3 до 5 малки участъка. По време на провеждане на геологопроучвателните работи в района са водени подробни режимни наблюдения, които в действителност констатират слабата водообилност на минните изработки. Това е отбелязано и при експресното обследване от експертите през м.м Октомври, Ноември 2008 г.

Ниската водонепроницаемост на мраморите е потвърдена и от проучвателното сондиране. В сондажите не е установена загуба на промивка, с малки изключения на отделни места близко до земната повърхност.

В приповърхностната променена и изветрилна зона на скалните разновидности са формирани пукнатинно-порови ненапорни подземни води. Те имат плитка циркулация и обикновено къс път на движение, като се подхранват изключително от инфилтрационни води. След пресичането на зоната с минни изработки водата се проявява в тях, но сумарното и количество е нищожно. В района на находището на повърхността има отделни низходящи извори с малък дебит до 0,3 ÷0,5 л/сек. При засушаване някои пресъхват напълно. Изворите обикновено се намират в понижените части на терена.

4.3.3 Характеристика на водоизточниците и водопотреблението, източници на замърсяване, технологична схема на пречистване и съоръжения.

• 
  Характеристиката на водоизточниците и водопотреблението.
  

• 
  В т. 2.2.2.3. ,,Промишлено водоснабдяване” - подробно е описано водоснабдяване нa обектите на ИП с техническа вода.
  
• 
  В т. 2.2.2.4 ,,Питейно-битовото водоснабдяване” - подробно е описано водоснабдяване нa обектите на ИП с вода за питейно битови нужди.
  

Промишлено водоснабдяване.

• 
  Вода за технологични нужди при подземния добив.
  

За водоизточник на основния рудник е определено съществуващо изворно водохващане, което в миналото се е ползвало за водоснабдяване на с. Железна в местността „Лукина падина”, за което има сключен Договор с „ВиК” ООД, гр. Монтана ( абонатен No на рудника 2048015 ), използва се и старата система за водоснабдяване. Снабдяването на новия участък ,,Птичи дол – Велин дол” с промишлена вода за промиване на взривните дупки ще се извърши чрез каптажно водохващане с изравнителен резервоар 10 м³, изградени на подходящо място в дерето над устието на галерия 8, на кота около 780-800 м и изграждане на нов водопровод от него до участъка.
- Вода за технологични нужди при преработката на суровината, респективно флотацията – оборотни води.

• 
  Предвижда се оборотно водоснабдяване до пълно затваряне на водния цикъл и получаване на безотпадъчна технология;
  
• 
  Предвиден е и водоизточник – водоползване на повърхностни води чрез водовземане от р. „Голям Буковец”, ( от колектора на едноименното хвостохранилище ). За целта на титуляра „Минерали Н и Н” е издадено Разрешително за водоползване No 101716/28.09.2006 г. от Басейнова дирекция „Дунавски район” от р. „Голям Буковец” за 405 000 куб. м/год. ( Приложение 22 );
  

- Ще се реализира и включване в оборот на дренажните води от хвостохранилище „Голям Буковец” за нуждите на новата обогатителна фабрика за флуоритова суровина, чрез изграждане на хидравлична система. ( Приложение 18.3 ).
Питейно-битовото водоснабдяване.

В момента и в бъдеще снабдяването с вода за питейно- битови нужди на площадката на обогатителната фабрика се извършва от градския водопровод на Чипровци, за което инвеститора има Разрешително и сключен Договор с ВиК ООД гр. Монтана ( Приложение 23 ). Площадковата водоснабдителна мрежа е отдавна изградена за нуждите на бившия военен завод „Пима”. Вода за пиене на рудника ще се доставя на обектите бутилирана.

• 
  Източници на замърсяване.
  

От направената инвентаризация на много проучвания за хвостохранилище „Голям Буковец” и оценка на състоянието на хвостохранилището може да се направи извода, че не се очакват значими въздействия извън вече съществуващите върху повърхностните и подземни води в района.

Констатации: По различно време и в различен обем в хвостохранилището са натрупвани отпадъчните продукти от преработката на Pb-Zn-Ag-Fe руди от находище ,,Чипровци”, Au-полиметалните руди от находище ,,Говежда” и Fe - руди от находище ,,Мартиново”. По данни от „Комплексна екологична експертиза със здравна оценка” на обогатителната фабрика ( изготвена за нуждите и съгласувана с МЗ ) и техническия ръководител на рекултивацията на съоръжението, след извършената рекултивация дънните утайки са екранирани от частично останалото водно огледало чрез геомембрани покрити с полимерен слой, което не допуска навлизането им във водна среда под въздействието на хидростатичен или друг натиск. Така наличната вода в хвостохранилището не е замърсена от предшестващите дейности. Останалата част от чашата на хвостохранилището ( респективно плажа ) по подобие е изпълнена засипка върху геотекстилни мембрана покрити с полимерен слой и последващо затревяване. Това намалява риска до минимум от просмукване и попадане на метални йони от депонираните утайки в стеклите се повърхностни води в съоръжението. Може да се твърди, че и при експлоатацията на обогатителната фабрика не се очаква заустване на отпадъчни води във водното тяло, които могат да окажат значимо допълнително или кумулативно въздействие върху околната среда. Дренираните води в плажа на хвостохранилището от валежите, както и от временните повърхностни потоци и ручеи, оттичащи се в него при топенето на снеговете и др. и сега се заустват в р. „Малък Буковец”, посредством колекторен тръбопровод, чийто изход е под стената. Освен това, по – голямата част от избистрените промишлени води от отпадния шлам при флотацията ще се ползват многократно, като ще бъдат вкарвани обратно в системата при обогатяването чрез водохващането им от споменатия изход. При това положение, очакваното заустване на отпадъчни води в р. „Голям Буковец” и респективно р. „Чипровска Огоста” се очаква да бъде само инцидентно и няма да превишава значително сега съществуващото. Дъното на хвостохранилището е заглинено и не пропуска дренажни води от самите утайки. В района на хвостохранилището, в резултат на допълнителното складиране на отпадния материал от флотацията няма да се влоши качеството на подземните води, акумулирани в долината на реката и скалната подложка. За това ще допринася и положения изолиращ глинест слой при неговото изграждане.

На този етап на проучване може да се твърди, че в района на обектите на ИП няма наднормено замърсяване на повърхностните и подземни води от характерни производствени източници на на значително замърсяване в района.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.75 Mb.

Сподели с приятели: