Характеристика и състояние на компонент „Биологично разнообразие”

4.6.2Характеристика и състояние на фауната.

По Геограгия на България (БАН, 2002 г.), във фаунистично отношение, координатите на предвижданото инвестиционно намерение попадат в Старопланинския район на Евросибирската фаунистична област, към Палеоарктичната фаунистична област. Районът като цяло включва територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора.

Преобладаващия видов състав на фауната в района е от евросибирски или европейски тип, докато средиземноморските видове, поради бариерната роля на Стара планина, са малко на брой. В Западна Стара планина насекомоядните бозайници от първата категория са 81 %, докато от втората са само 18 %. Гнездящите птици от първата категория са 60 %, от втората – 19 %, докато при пеперудите процентното съотношение е съответно 53 и 35%. Палеарктичните и евросибирските видове имат значителен превес над средиземно морските във всички височинни пояси на района. В пояса на дъба полутвърдокрилите насекоми (Heteroptera) от първата категория са 78 %, в пояса на бука те са вече 97 % и в пояса на смърча достигат 100 %. В случая като цяло, части от инвестиционното намерение попадат и в трите пояса. Средиземноморските видове от същата група насекоми в тях са съответно 18 %, 3 % и в последния пояс те напълно липсват.

Като цяло този район е много богат на ендемити, по отношение на безгръбначните. В надземната фауна повече ендемити има сред охлювите, многоножките, скакалците и бръмбарите. В този район подземната фауна е най-богато представена в България. Сред тях има 11 балкански и 109 български ендемита.

Във фауната на района се срещат и значителен брой карпатски елементи ( напр. някои охлюви, стоножки, скакалци и др. ), каквито липсват в останалата територия на България. Това се дължи на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите.

В по-тесни граници, инвестиционното намерение попада в Предбалкана на Западна Стара планина. В периода Ноември 2002 – Февруари 2003 г. е събрана възможно най-пълната информация за биоразнообразието на Западното Старопланиние от представителството на РЕЦ - Будапеща в България и на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие във връзка с предложение за обявяване на природен парк „Западен Балкан”. Съгласно събраните данни, за видовото богатство и консервационна значимост на биоразнообразието в района по отношение на фауната, е констатирано следното:

БЕЗГРЪБНАЧНА ФАУНА.

Закономерно безгръбначните образуват повече, по-просторни и с повече видове важни за групата територии, отколкото растенията.

Най-голямо разнообразие е установено при пеперудите и бръмбарите – 727, съответно 534 вида. Паякообразните са 134 вида, а мекотелите – 117. Общият брой на ендемичните видове при надземната безгръбначна фауна е 81 ( 26 локални, 9 български и 45 балкански ендемити).

Най- много ендемични таксона имат бръмбарите – 15 локални и 18 балкански ендемични видове и подвидове, но делът на ендемитите от общия брой на видовете в групите е най-голям при мекотелите – 22 вида (6 локални и 4 български ендемити), което съставлява 19 % от видовия им състав. Реликтните видове са 60 – 18 терциерни и преглациални и 42 глациални реликти. Първата група реликти са свързани основно с пещерната фауна и с прастарата геологична история на района. (Троглобионтните видове са 13, троглофилните – 18). Втората група реликти са се формирали като видове в периодите на заледяванията, а сега са обитатели на високопланинската безлесна зона и на горите от горния пояс.

Общия брой на консервационно значимите видове (КЗВ) е 275: пеперуди 77, паякообразни 72, бръмбари 52, мекотели 38, правокрили 18, водни кончета и мрежестокрили по 9 вида.

Някои от основните видове конкретно за района на Западна Стара планина, които представляват предмет на защита по директивата за местообитанията са следните:

• 
  Поточен рак (Austropotamobius torrentium) - среща се най-често във водни басейни с каменисто дъно и дървесни корени във водата, между които се крие през деня. Включен в прил. 4 на ЗБР. В достъпните източници липсват конкретни данни за неговото разпределение в р. Чипровска Огоста, но дори и да го има, видът няма да бъде засегнат от реализацията на инвестиционното намерение.
  
• 
  Нощната пеперуда Euplagia quadripunctaria известна като тигров молец на Джърси – приложение II на Директивата за хабитатите 92/43 на Европейския съюз.
  
• 
  Голям сечко (Cerambix cerdo) – характерен за дъбовите гори, каквито в района на инвестиционното намерение отсъстват. Включен вид в прил. II на Бернската конвенция.
  
• 
  Миризлив отшелник (Osmoderma eremita) - бръмбър обитаващ главно хралупите на стари дървета. Включен вид в приложение II на Бернската конвенция.
  
• 
  Алпийска розалиа (Rosalia alpina) – вид сечко, който се среща в буковите гори на планините. Видът е включен в прил. 2 и 3 на ЗБР.
  
• 
  Буков сечко ( Morimus funereus ) - бръмбар срещащ се в буковите гори на Предбалкана. Включен вид в прил. II Бернската конвенция.
  

ГРЪБНАЧНА ФАУНА.

За Западна Стара планина има данни, че се срещат 29 вида или 44% от видовия състав на ихтиофауната в Дунав и притоците му на запад от р. Искър. Най-много са представителите на семейство Шаранови – 18 вида. Ендемичен подвид е старопланинският главоч ( Cottus gobio haemusi ). Консервационно значими са 9 вида. Световно застрашени (категория „липса на достатъчно информация”) са балканската кротушка и малката кротушка ( Gobio kessleri, G.uranoscopus ), балканският щипок ( Sabanejewia balkanica ) и пясъчното (речното) попче ( Neogobius fluviatilis ). Малката кротушка и балканският щипок са включени в Директивата за хабитатите на ЕС, приложение II, изискващо опазването на местообитанията им. В същото приложение са включени също балканската (черна) мряна ( Barbus meridionalis petenyi ), горчивката ( Rhodeus serceus amarus ), обикновеният щипок ( Cobitis taenia ) и главочът, един застрашен за България и в още по-голяма опасност в района вид. В Европейската червена книга на гръбначните животни е записана нативната форма на речната пъстърва ( Salmo trutta fario ), но тя не е вид от Приложение II на Директива 92/43/EEC и не е включена в Приложенията към Закона за биологичното разнообразие. За река Чипровска Огоста има данни, че периодично се зарибява с речна пастърва (Salmo trutta fario), като не е изключено в нея да се срещат и някои от видовете споменати преди това – с най – голяма вероятност черната мряна.

За района на Западна Стара планина се съобщават 11 вида земноводни (69 % от състава на българската амфибийна фауна). От по-долу описаните видове, за КЗВ са определени гребенестият тритон (Triturus cristatus) и жабата дървесница (Hyla arborea), и двата вида в Световния Червен списък в категорията “почти застрашен вид”, жълтокоремната бумка (Bombina variegate), включена в приложение II на Директивата за хабитатите на ЕС и алпийският тритон (Triturus alpestris), вид от националната Червена книга с единствено находище в Стара планина. Освен бумката, в приложение II на Директивата за хабитатите е включен и гребенестия тритон. Строго защитени видове по Бернската конвенция са гребенестият тритон, жълтокоремната бумка, и жабата дървесница. Приложение IV на Директивата за хабитатите препоръчва строга защита още за жълтокоремната бумка и горската жаба (Rana dalmatina).

Описаните видове земноводни за Западна Стара планина, са както следва:

• 
  Разред опашати земноводни (Caudata ): 1. Дъждовник (Salamandra salamandra) – вид включен в прил. 3 на ЗБР; 2. Голям гребенест тритон (Triturus cristatus) - прил. 2 и 3 на ЗБР; 3. Алпийски тритон ( Triturus alpestris ) - прил. 2 и 3 на ЗБР; 4. Обикновен тритон (Triturus vulgaris) – прил. 3 на ЗБР.
  
• 
  Разред безопашати земноводни (Anura): 1. Жаба дървесница ( Hyla arborea ) - включен вид в прил. 2 и 3 на ЗБР; 2. Зелена крастава жаба ( Bufo viridis) – вид в прил. 3 на ЗБР; 4. Голяма крастава жаба ( Bufo bufo ) – прил. 3 на ЗБР; 5. Дългокрака горска жаба (Rana dalmatina) – прил. 2 и 3 на ЗБР; 6. Обикновена водна жаба ( Rana ridibunda ); 6. Жълтокоремна бумка ( Bombina variegata ) – видът е включен в прил. 2 и 3 на ЗБР; 7. Планинска жаба ( Rana temporaria ) – вид в прил. 2 и 3 на ЗБР;
  

За Западна Стара планина се съобщават 16 вида влечуги ( 47 % от рептилийната фауна). За КЗВ са определени обикновената блатна костенурка ( Emys orbicularis ) и шипоопашатата сухоземна костенурка ( Testudo hermanni ), и двата вида в Световния Червен списък в категорията “почти застрашен вид”, смокът мишкар ( Elaphe longissima ), записан в Европейската Червена книга на гръбначните животни. В приложение II на Директивата за хабитатите са включени двата вида костенурки. Строго защитен вид по Бернската конвенция е зеления гущер ( Lacerta viridis ). Приложение IV на Директивата за хабитатите препоръчва строга защита още за стенния, ливадния, зеления и късокракия гущер ( Podarcis muralis, Lacerta agilis, L.viridis, Ablepharus kitaibelii ), сивата водна змия ( Natrix tesselatta ) и пепелянката (Vipera ammodytes), които в България все още не са поставени под защита, като изключим частичната защита на пепелянката.

• 
  Разред Костенурки (Chelonia): 1. Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – включена в прил. 2 и 3 на ЗБР; 2. Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) – вид включен в прил. 2 и 3 на ЗБР; 3. Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) – прил. 2 и 3 на ЗБР; В Язовската планина няма находища с посевместни струпвания на трите вида. В района на находище „Лукина падина”, с най – голяма вероятност при единични миграции може да се срещне единствено шипоопашатата костенурка, която е по тясно свързана с гората за разлика от шипобедрената костенурка. Среща се до около 1400 - 1450 м.н.в. Подходящи местообитания на шипобедрената костенурка има по ливадите и пасищата южно и западно от гр. Чипровци и тези над и до хвостохранилището.
  
• 
  Разред Люспести ( Squamata ), подразред гущери ( Sauria ): 1. Зелен гущер ( Lacerta viridis ) – прил. 3 на ЗБР. Най-близкото установено находище е в района на Белоградчик; 2. Ливаден гущер (Lacerta agalis) – не е защитен от ЗБР. 3. Късокрак гущер (Ablepharus kitaibeli) – включен в прил. 3 на ЗБР. Най-близкото установено находище е в района на Белоградчик; 4. Горски гущер ( Lacerta praticola ) – не е защитен; 5. Стенен гущер (Podarcis muralis) - не е защитен от ЗБР; 6. Слепок ( Anguis fragilis ) – прил. 3 на ЗБР. Има регистрирано находище в района на Белоградчик; В района на инвестиционното намерение се срещат само ливадния гущер по пасищата и ливадите на единия скат към хвостохранилището и слепока сред горската и храстовата растителост над подземния рудничен комплекс и на другия скат към хвостохранилището.
  
• 
  Разред Люспести ( Squamata ), подразред змии ( Serpentes ): 1. Обикновена водна змия ( Natrix natrix ); 2. Сива водна змия ( Natrix tesselata ); 3. Голям стре­лец синурник (Coluber jugularis) - прил. 3 на ЗБР. В района около хвостохранилището има подходящи биотопи; 4. Смок мишкар ( Elaphe longissima ) – прил. 3 на ЗБР. В района на хвостохранилището и рудника има подходящи биотопи. 5. Пепелянка ( Vipera ammodytes ) – прил. 4 на ЗБР; 6. Медянка ( Cornella austriaca ) - прил. 3 на ЗБР. 7. Усойница ( Vipera berus ) – не е зщитена от ЗБР. Регистрирани находища на обикновената водна змия, големия стрелец, смока мишкар, както и на медянката има в района на гр. Белоградчик, а на усойницата в резервата Чупрене. В района на инвестиционното намерение има подходящи биотопи за обикновената водна змия, големия стрелец, смока мишкар и усойницата. В близост до външните площадки на инвестиционното намерение вероятността да се срещнат тези видове е малка – само като преминаващи при миграции.
  

Районът на Западна Стара планина и Предбалкана се отличава с богато биоразнообразие. В орнитологично отношение мястото не е напълно проучено. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида, в категориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 – 22 и в SPEC3 – 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. В нея, освен 13 от застрашените в света и в Европа видове, са записани лещарката ( Bonasa bonasia ), глухарът ( Tetrao urogallus ), гълъбът хралупар ( Columba oenas ) и черният кълвач ( Dryocopus martius ). Първите 2 вида са пред изчезване в района.

Районът на Западна Стара планина и Предбалкана поддържа една от най-многочислените популации на планинския кеклик ( Alectoris graeca ) и на ливадния дърдавец ( Crex crex ) в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици – ловен сокол ( Falco cherrug ), ливаден дърдавец (Crex crex), царски орел ( Aquila heliaca ) и белошипа ветрушка (Falco naumanni). Ловният сокол, ливадният дърдавец и царският орел имат значими популации на територията на мястото. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. Западен Стара планина е представително за алпийския биом поради комлекса от гнездящи алпийски видове - скалолазка ( Tichodroma muraria ), жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus) и пъстрогуша завирушка (Prunella collaris).

Западен Балкан е сред най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 22 вида – ливаден дърдавец, царски орел, ловен сокол, късопръст ястреб ( Accipiter brevipes ), уралска улулица ( Strix uralensis ), пернатонога кукумявка ( Aegolius funereus ), горска чучулига ( Lullula arborea ), полубеловрата мухоловка ( Ficedula semitorquata ), червеноврата мухоловка ( Ficedula parva ), глухар ( Tetrao urogallus ), осояд ( Pernis apivorus ), сокол скитник ( Falco peregrinus ), черен кълвач ( Dryocopus martius ), среден пъстър кълвач ( Dendrocopos medius ), белогръб кълвач ( Dendrocopos leucotos ), сирийски пъстър кълвач ( Dendrocopos syriacus ), козодой ( Caprimulgus europaeus ), бухал ( Bubo bubo ), скален орел ( Aquila chrysaetos ), градинска овесарка ( Emberiza hortulana ), червеногърба сврачка ( Lanius collurio ) и черночела сврачка ( Lanius minor ). През последните години глухарят е застрашен от изчезване в района. Западен Балкан е от европейско значение за опазването на популациите на планинския кеклик, кукумявката ( Athene noctua ), обикновената ветрушка ( Falco tinnunculus ), пъдпъдъка ( Coturnix coturnix ), въртошийката ( Jynx torquilla ), зелениката ( Carduelis chloris ) и коса ( Turdus merula ).

Всички видове птици, предмет на опазване в района на Западна Стара планина включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC са изброени в описателната част на ЗЗ „Западен Балкан” по – горе. Така изброените видове са включени в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Една част от тях, предимно по – адаптивните видове по отношение на безпокойството, има известна вероятност да се срещнат в близост до външните площадки на инвестиционното намерение като прелитащи, кръжащи или временно при хранене. В близост до външните площадки на ИП и входовете на съществуващите галерии не са установени техни гнезда.

При редовно срещащите се и мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение I към Директива 79/409/ЕЕС, видовете зеленоножка ( зеленокрака водна кокошка ), речен дъждосвирец, обикновена калугерица и средна бекасина се срещат най-вече в територии с открит, и с равнинен характер, т. е. районът на външните обекти не е сред репродуктивните, нито сред местообитанията, явяващи се хранителна база за тях. В района над площадките с голяма вероятност като прелитащи и кръжащи индивиди се срещат обикновен мишелов, сокол орко и черношипа ветрушка, въпреки че и 3-те вида се размножават в тази част на страната и планината. По отношение на водолюбивите видове птици, съответно, не се очаква и обогатяване на тяхната фауна с нови видове, освен и сега обитаващите района – бяла стърчиопашка ( Motacilla alba L.), пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка ( Motacilla cinerea Tunstall ), воден кос ( Cinclus cinclus L. ).

Други видове птици, които не са включени в Приложение I на Дир. 79 / 409 /EEC, но които могат да се срещнат в района на инвестиционното намерение, най – вече при хранене са: бяла стърчиопашка ( Motacilla alba ), пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка ( Motacilla cinerea ), воден кос ( Cinclus cinclus ), гургулицата ( Streptopelia turtur ), домашната кукумявка ( Athene noctua ), въртошийка ( Jynx torquilla ), зелен кълвач ( Picus viridis ), полска чучулига ( Alauda arvensis ), червеногръдка ( Erithacus rubecula ), южен славей ( Luscinia megarhynchos ), кос ( Turdus merula ), поен дрозд ( Turdus philomelos ), голямо черноглаво коприварче ( Sylvia atricapilla ), син синигер ( Parus caeruleus ), обикновена чинка ( Fringilla coelebs ), чавка ( Corvus monedula ), обикновено конопарче (Carduelis cannabina ), зеленика ( Corduelis chloris ). Язовската планина, в която е находище „Лукина падина”, както и прилежащите неурбанизирани територии предлагат подходящи биотопи, както за хранене, така и за размножаване на тези видове. При направения теренен оглед съществуващи гнезда или стари такива в близост до външните площадки не са регистрирани, но голяма част от видовете могат да се срещнат при хранене. С изключение на гургулицата и чавката, другите описани видове са защитени и включени в Приложение 3 на ЗБР, като за тях се прилага забранителния режим в чл. 38.

Бозайници (Mammalia).

Прилепите в Западен Балкан, особено пещерните видове, са добре проучени в района на Западна Стара планина. Установени са 21 вида или 70 % от видовия състав на групата в страната. От подковоносите ( Rhinolophidae ) се срещат 4 вида, от нощниците ( род Myotis ) – 9. В Световната Червена Листа на застрашените животни (IUCN) са записани 9 вида: голям, малък, южен и средиземноморски подковонос ( Rhinolophus ferrumequinum, R. hipposiderus, R. euryale, R. Blasii ), голям, бехщайнов, трицветен и дългопръст нощник ( Myotis myotis, M. bechsteinii, M. emarginatus, M. Capaccinii ) и пещерният дългокрил ( Miniopterus schreibersii ). Освен тези 9 вида, като консервационно значими са определени остроухия нощник ( M. Blythii ) и кафявия дългоух прилеп ( Plecotus auritus ), които са относително редки видове в страната. Първият от тях е включен и в приложение II на Директивата за хабитатите на ЕС, както и всичките 9 световно застрашени видове. Всички видове прилепи са защитени по българското законодателство. Прилепи са установени в 51 пещери и пропасти в проучения район. Старите гори са местообитание на бехщайновия нощник и на кафявия дългоух прилеп, но този тип местообитание не е проучван по отношение на прилепите и могат да се очакват поне още 2 световно застрашени вида – малък вечерник ( Nyctalus leisleri ) и широкоух прилеп ( Barbastella barbastellus ). По данни от наличния работен персонал по подготовката на добивните дейности в основния рудник „Лукина падина”, както и на техническото ръководство на рудника, в съществуващите минни изработки от минал добив прилeпи до момента не са били забелязвани, въпреки че предлагат подходящи убежища. При направените огледи в старите галерии попадащи в рамките на предвижданата концесионна площ предмет на разширение също не е регистрирана прилепна фауна, както и следи от наличието на такава ( гуано и др. ).

От дребните бозайници, включващи разредите насекомоядни ( Insectivora ), гризачи ( Rodentia ) и зайцеподобни ( Lagomorpha ), за района са известни 23 вида. Броят на видовете по разреди е: 8, съотв. 14 и 1. Ловни видове са катерицата ( Sciurus vulgaris ) и заекът ( Lepus europaeus ). Последните могат да се срещнат като преминаващи в района на външните площадки.

Повече от половината от гризачите в Западна Стара планина са застрашени и КЗВ. Лалугерът ( Spermophilus citellus) и белозъбото сляпо куче (Nannospalax leucodon) са уязвими видове от Световната Червена Листа, а катерицата, обикновения, горския и лешниковия сънливец ( Glis glis, Dryomys nitedula, Muscardinus avellanarius ), както и снежната полевка ( Chionomys nivalis ), глациален реликт в нашата фауна, са ,,почти застрашени видове” от същия списък. За КЗВ следва да се признае и малката горска мишка ( Sylvaemus uralensis ), въпреки недостатъчната информация за нея. Лалугерът, световно застрашен вид, е широко разпространен и многоброен в Понор планина, като в района на инвестиционното намерение няма данни да е наблюдаван. Не са регистрирани и следи от къртици и други дребни бозайници водещи подземен начин на живот. Край планинските потоци се среща и водната земеровка ( голяма и малка ), като двата вида не са защитени.

Едрите бозайници ( хищници и копитни ) в Западен Балкан са 17 вида. Мечката (Ursus arctos) обаче се появява много рядко ( 1988 г.) от Сърбия, където пък животните проникват от Южните Карпати през Дунав. По този път преминава в България и рисът ( Lynx lynx ), но множеството данни от Източна Сърбия, вкл. от Стара планина, вече сочат за процес на формиране на популация, част от която са и животните, преминаващи в изследвания район. Вълкът ( Canis lupus ), чакалът ( Canis aureus ) и лисицата ( Vulpes vulpes ) са обикновени видове за тази част на Стара планина, като консервационно значим от тях е вълкът. От последните три вида в района на инвестиционното намерение се среща само лисицата като преминаващ вид.

Други КЗВ са европейският пъстър пор (Vormela peregusna peregusna) и видрата ( Lutra lutra ), включени в Световната Червена Листа в категорията “уязвими видове”. Дивата котка ( Felis silvestris ) е включена в Европейската Червена Книга на гръбначните животни, а златката ( Martes martes ) е вид от националната Червена Книга на България. Европейския пъстър пор обитава открити и сухи терени, като в района на външните площадки на обекта няма подходящи условия. Видрата е рядка за района, придържа се повече към язовирите и по-големите рибни реки. Дивата котка и златката има вероятност да се срещнат само като случайно преминаващи видове.

Дивите копитни не са КЗВ, но те съставляват трофичната база на вълка и риса и стабилността на техните популации е от значение за опазването на двата хищника. От тях в района на Язовската планина с най-голяма вероятност може да се срещнат дивата свиня ( Sus scrofa ) и сърната ( Capreolus capreolus ).

Общият брой на КЗВ бозайници в района на Западна Стара планина е 25: 11 вида прилепи, 8 вида дребни и 6 вида едри бозайници ( без мечката ).

Като цяло, районът на инвестиционното намерение, не е подходящо постоянно местообитание за повечето от описаните бозайници, както и за повече от представителите на другите описани групи гръбначни. В близкото минало Чипровското рудно поле е било интензивно разработвано, което в съчетание със съседните населени места допринася за отбягване на района от много животински видове.