Характеристика и състояние на компонент „Земи и почви”

4.4.2Състояние на земите, замърсеност.

От своя страна, преработката на суровината от новия участък ще се извършва на съществуващите вече площадки за нуждите на рудник „Лукина падина” в рамките, на които земите са придобили съответното предназначение и са некатегоризируеми по смисъла на ал. 3, чл. 1 от Наредбата за категоризиране на земеделските земи ( Обн., ДВ, бр. 90 от 24.10.1996 г. ). Площите предвидени за нови насипища са на мястото на стар рекултивиран табан в контура на новия концесионен участък, частна държавна собственост на ИАГ – РДГ Берковица и са минимални. За всички останали съществуващи външни площадки има влязъл в сила ПУП - ПЗ. Всички те, техните площи и застрояването в тях са описани в началото на настоящата разработка. От тях по – голям интерес представлява основната промишлена площадка с обогатителната фабрика, чиято територия граничи с ниви и зеленчукови култури, частна собственост съгладно приложената скица ( Приложение 9 ). От преработката няма да се засегнат обработваеми земи и други извън границите на съществуващите и предвидени външни площадки. Във връзка с това има и издадено положително становище от Община Чипровци, като собственник или ползвател на по – голямата част от земите граничещи с площадките на хвостохранилището и обогатителната фабрика ( Приложение 4 ).

По отношение на замърсеността на земите и почвите в района, като основен източник на замърсяване в течение на дълги години са били отпадъците депонирани в хвостохранилище „Голям Буковец”, съдържащи тежки метали и металоиди. По различно време и в различен обем в него са натрупвани отпадните утайки от преработката на Pb-Zn-Ag-Fe руди от находище ,,Чипровци”, Au-полиметалните руди от находище „Говежда” и Fe - руди от находище „Мартиново”. Подробна информация за минералния състав и химичната характеристика на утайките в съоръжението са дадени в подточка 4.10, където е направена по – пълна характеристика на отпадъците.

Експерименталните изследвания на минералите, които съставляват утайките и примесните струпвания, които се съхраняват в хвостохранилище „Голям Буковец” са показали, че са много податливи на водна и въздушна ерозия, респ. изветряне. Ерозията, изветрянето и разтварянето на тези минерали присъстващи в отпадъците и остатъците от руда е причина за замърсяването на водите и почвите в района през 20 годишния период на експлоатация на хвостохранилището. Почвите се характеризират с високи фонови концентрации на арсен, олово и цинк. Тук трябва да се отчете и факта, че около гр. Чипровци са действали и други още по – стари отпадъкохранилища ( „Мечи дол”, „Чипровци” ), които също имат принос за замърсяване на почвите в района.

За предотвратяване на по – нататъшно замърсяване след преустановяване на експлоатацията на депото за утайки „Голям Буковец”, в началото на 2000 г. то е обект на различни програми за разрешаване на екологичните проблеми. Оздравителните мерки се концентрират върху сулфидно – окислителния контрол чрез създаване на кислородно – дифузни бариери. Това се налага поради факта, че окислението на сулфидите в минните райони е основен проблем, поради киселинното дрениране, което те предизвикват и освобождаването на потенциално токсични елементи (Alpers et al., 1994). Така през 2001 г. утайките в хвостохранилище „Голям Буковец” са запечатани с неразтворим и нереактивен синтетичен пласт ( 2 слоя геомембрани покрити с полимер ), който спира кислородния достъп. Отгоре е насипан 40 см слой с незамърсени земни маси ( смес от утайки от пречиствателната станция на гр. София и оборски торове ).

Способността на тези бариери да възпрепятстват сулфидното окисление за кратки периоди е доказана, но не и за по – дълги. Във връзка с това, на по – късен етап са анализирани геоекологичните последствия от въздействието на хвостохранилище „Голям Буковец” върху прилежащите му ландшафти и ефекта от направената рекултивация ( В. Младенова, Цветан Коцев, Зорница Чолакова, Ралф - Томас Шмит, Ирена Иванова, Geosciens 2006 ). Изследвано е замърсяването на почви и растителност в 4 пункта ( един фонов, два със замърсяване и един от плажа на хвостохранилището. Получените резултати са обобщени по – надолу за целите на настоящия доклад.

Първия опробван почвен профил (1) е разположен в ливада между земеделски земи на около 500 м югозападно от хвостохранилището и е взет за незамърсен, т.е за фонов. Опробван е на дълбочина 30 см от три почвени хоризонта. Втория профил (2) е разположен в дере между два съседни хълма на около 100 м североизточно от хвостохранилището. Той е разположен на пътя на основните посоки на вятъра и е засегнат от прахово замърсяване през 20 годишния период на експлоатация на съоръжението. Опробван е на дълбочина 30 см от четири почвени хоризонта. Третия профил е от алувиалната тераса на р. Огоста и е разположен в овощна градина на около 800 м североизточно от хвостохранилището като се предполага, че е замърсен с прахови емисии и мръсни речни води, особено в периода преди 1979 г., когато съоръжението още не е било изградено. Профилът е опробван на дълбочина 40 см от три почвени хоризонта. Четвъртата проба е от почвената покривка на рекултивираното хвостохранилище като се предполага, че тя не е замърсена. Анализирани са концентрациите на елементи в две фракции на почвите: валова проба ( под 2 мм ) и фина фракция ( под 63 микрометра ).

От получените резултати е установено, че съдържанията на арсен в двата профила със замърсяване и в плажа на хвостохранилището са над максимално допустимите концентрации ( ПДК в съответствие с Наредба No 3 относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвата / Обн., ДВ, бр. 36 от 8.05.1979 г., изм. и доп., бр. 39 от 16.04.2002 г. ). В профил 2 варира между 515 и 65 ppm във валовата фракция и между 460 и под 30 ppm във фината. В профил 3 съдържанието на As във валовата фракция е между 335 и под 40 ppm, а във фината фракция между 295 и 85 ppm.

От своя страна оловото в разглежданите пунктове е под и малко над ПДК.

Цинкът в профил 2 е под ПДК, а в профил 3 съдържанията варират и достигат стойности над ПДК - от 619 до 160 ppm за валовата проба и от 585 до 153 ppm за финна фракция.

Двата замърсени профила показват набогатяване с арсен и тежки метали в горните слоеве. В профил 2 високи концентрации са открити в горните 5 см заради праховото замърсяване и липсата на обработка на ливадата през последнте 40 години. В алувиалната тераса ( профил 3 ) високи концентрации са установени в по – голяма дълбочина ( до 15 – 20 см ) вероятно заради заливания или поливане със замърсени речни води от р. Огоста. На дълбочина от 40 см концентрациите на елементите в профил 2 са почти постоянни и близки до фоновите стойности, докато в профил 3 те са по – високи в дълбочина, но след 15 – 20 см тяхното съдържание рязко се понижава. Слабото проникване на арсен и тежки метали в дълбочина позволява да се допусне, че тези елементи са с ниската подвижност, което следователно ограничава тяхното неблагоприятно въздействие върху околната среда.

По отношение на плажа на хвостохранилището, максималните концентрации на елементите са налице в първите няколко сантиметра на почвения му профил, и не е установено наличието им в дълбочина, което показва, че рекултивираната площ е замърсена чрез въздушни прахови емисии от съседните замърсени площи и липсва просмукване на замърсители от рекултивираните утайки.

Следователно може да се направи извода, че въпреки, че хвостохранилището е рекултивирано и замърсяването на района от него е преустановено, замърсените почви в близост съдържат As и тежки метали и продължават да ги трансферират в хранителните вериги.