Община чипровци февруари 2010 г
Защитени територии и природни обекти, национална екологична мрежа – кратко описание на най – близките защитени територии и в каква степен инвестиционното намерение попада или не в Натура 2000
Изтегляне 3.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.5.1Характеристика на най – близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ.
- 4.5.2Характеристика на защитените зони от мрежата „Натура 2000” в Р. България.
- 4.5.2.1Защитена зона по Директива 79/409/ ЕЕС ( за птиците ) ,,Западен Балкан”, код BG 0002002.
4.5 Защитени територии и природни обекти, национална екологична мрежа – кратко описание на най – близките защитени територии и в каква степен инвестиционното намерение попада или не в Натура 2000.4.5.1Характеристика на най – близките защитени територии по смисъла на ЗЗТ.По биогеографското райониране на националните и природните паркове и резерватите в България, 2004, инвестиционното предложение за разширение, както и съществуващия рудник са част от Планинския биогеографски район, Старопланински подрайон в който се включват средния и високопланински пояс на Стара планина. За подрайона са обявени: 17 резервата ( 25 254.5 ха ) или 32.81% от териториалният обхват за страната; 3 природни резервата; един национален парк ( 71 669.5 ха ); поддържаните резервати ( 240.2 ха ) обхващат 5.4 % от тези за страната. Нито една от посочените по-горе защитени територии не попада в обхвата на въздействие на инвестиционното предложение и съществуващия рудник. На територията на общ. Чипровци има данни за следните защитени територии:
Така описаните защитени територии са разположени извън обхвата на запасите с полезно изкопаемо и концесионните площи, обхващани от инвестиционното намерение за разширение на рудник „Лукина падина” с нов нов участък. Същото се отнася и за външните площадки извън концесионните площи, предназначени за преработка на добитата суровина. В това отношение най – близката защитена територия е ЗМ „Равненско градище” на изток от с. Железна, чиято западна граница е разположена горе – долу на средата на отстоянието между с. Железна и с. Равна, като е по – близо до с. Равна. Отстоянието между двете населени места по права линия е около 2,5 км, а отстоянието на ЗТ от с. Железна е около 1,5 км и малко повече от площадката с обогатителната фабрика. 4.5.2Характеристика на защитените зони от мрежата „Натура 2000” в Р. България.В района около гр. Чипровци са разположени част от териториите на следните две защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”: 4.5.2.1Защитена зона по Директива 79/409/ ЕЕС ( за птиците ) ,,Западен Балкан”, код BG 0002002.Защитената зона е приета с Решение на МС № 802 от 04. 12. 2007 г., обнародвано в ДВ брой 107 от 18.12.2007 г. Границите на мястото почти съвпадат с орографския обхват на западния дял на главната Старопланинска верига на северозапад от землищата на село Раковица и Подгоре до Петрохан и Понор планина на юг, и до долината на река Пробойница и Врачанска планина на югоизток ( Приложение 28.1 - карта на зоната ). В границите на мястото попадат Белоградчишките скали и съседната на тях по-висока част на Предбалкана - простираща се на югоизток ивица от карстови хълмове ( глами ). На територията му се намира биосферният резерват ,,Чупрене” и резерватът ,,Горната кория. Общата площ на защитената зона е 1 468 204.80 дка, в която се включват: широколистни листопадни гори – 59%, сухи тревни съобщества – 12%, влажни и мезофилни ливади – 10%, обработваема земя – 8%, храстови съобщества – 6%, иглолистни гори – 1%, негорски райони, култивирани с дървесна растителност – 1%, скали във вътрешността, сипеи – 1% и други земи ( градове, села, пътища сметища, индустриални обекти ) – 2%. В орнитологично отношение в зоната са установени 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) ( BirdLife International, 2004 ). В категория SPEC1 ( световно застрашени ) попадат 4 вида, в категориите ,,застрашени в Европа” съответно в SPEC2 –22 и в SPEC3 – 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. „Западен Балкан” поддържа една от най - многочислените популации на планинския кеклик ( Alectoris graeca ) и на ливадния дърдавец ( Crex crex ) в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици – ловен сокол ( Falco cherrug ), ливаден дърдавец ( Crex crex ), царски орел ( Aquila heliaca ) и белошипа ветрушка ( Falco naumanni ). Предмет на опазване в ЗЗ „Западен Балкан” са следните видове птици по чл.6 ал. 1, т.3, определени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие: Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел ( Ciconia ciconia), Осояд ( Pernis apivorus ), Черна каня ( Milvus migrans ), Орел змияр ( Circaetus gallicus ), Късопръст ястреб ( Accipiter brevipes ), Белоопашат мишелов ( Buteo rufinus ), Скален орел ( Aquila chrysaetos ), Малък креслив орел ( Aquila pomarina ), Малък орел ( Hieraaetus pennatus ), Черношипа ветрушка ( Falco tinnunculus ), Ловен сокол ( Falco cherrug ), Сокол скитник ( Falco peregrinus), Планински кеклик ( Alectoris graeca ), Лещарка ( Bonasa bonasia ), Глухар ( Tetrao urogallus ), Ливаден дърдавец ( Crex crex ), Бухал ( Bubo bubo ), Врабчова кукумявка ( Glaucidium passerinum ), Уралска улулица ( Strix uralensis ), Пернатонога кукумявка ( Aegolius funereus ), Козодой ( Caprimulgus europaeus ), Земеродно рибарче ( Alcedo atthis ), Синявица ( Coracias garrulous ), Сив кълвач ( Picus canus ), Черен кълвач ( Dryocopus martius ), Сирийски пъстър кълвач ( Dendrocopos syriacus ), Среден пъстър кълвач ( Dendrocopos medius ), Белогърб кълвач ( Dendrocopos leucotos ), Горска чучулига ( Lullula arborea ), Полска бъбрица ( Anthus campestris ), Ястребогушо коприварче ( Sylvia nisoria ), Червеногуша мухоловка ( Ficedula parva ), Полубеловрата мухоловка ( Ficedula semitorquata ), Скалолазка ( Tichodroma muraria ), Черночела сврачка ( Lanius minor ), Жълтоклюна гарга ( Pyrrhocorax graculus ), Градинска овесарка ( Emberiza hortulana ), Египетски лешояд ( Neophron percnopterus ), Царски орел ( Aquila heliaca ), Белошипа ветрушка ( Falco naumanni ). Други видове: Обикновен мишелов ( Buteo buteo ), Обикновена калугерица ( Vanellus vanellus ), Средна бекасина ( Gallinago gallinago ), Речен дъждосвирец ( Charadrius dubius ), Орко ( Falco subbuteo ), Черношипа ветрушка ( Falco tinnunculus ), Обикновен пчелояд ( Merops apiaster ), Белошипа ветрушка ( Falco naumanni ). Защитената зона има за основна цел опазване и поддържане на местообитанията на така описаните гнездящи застрашени видове птици, предмет на опазване в нея, както и постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Концесионния контур на новия участък „Птичи дол – Велин дол”, с който се предвижда да бъде разширен рудник „Лукина падина”, отстои на 1,5 км северозападно от гр. Чипровци и според наличния картен материал и данни от РИОСВ - Монтана, на практика попада в ЗЗ „Западен Балкан”, BG 0002002 ( Фиг. 1 и Приложение 28.1 - карта на зоната ). От своя страна основната външна площадка на обогатителната фабрика за преработка на добитата суровина от находището с предвижданото разширение не попада в зоната. Извън нея остава и хвостохранилище „Голям Буковец”. От надземния комплекс, в зоната попадат само основната площадка предвидена за извозване на повърхността на добитата под земята суровина с последващото и натрошаване в ТПИ, четири площадки с ПУП – ПЗ за временни насипища на мястото на стари табани, технологичния път за извозване на суровината, както и двете предвидени нови площадки за временни насипища на почвени материали и некондиционен скален материал от новия участък пред устието на галерия 9 в него, но също на мястото на стар табан. Общата площ на така изброените територии възлиза на незначителните 17,7 дка, при това влизащи в състава на площите от зоната заети с „други земи” ( градове, села, пътища сметища, индустриални обекти ). Тя съставлява едва 0,0012 % от общата площ на зоната и 0,06% от териториите със статут на „други земи” в зоната, които не са най - подходящите за местообитания на птици предмет на опазване в нея.
4.5.2.2Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС ( за хабитатите ) - Натура 2000 “Западна Стара планина и Предбалкан”, код BG 0001040.Защитената зона е приета с Решение на МС № 661 от 16. 10. 2007 г., обнародвано в ДВ брой 85 от 23.10.2007 г. Зоната включва планинските вериги на Стара планина от Искърският пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия ( Приложение 28.2 - карта на зоната ). Във високите части преобладават нефрагментирани горски райони със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. В предпланинията ландшафта е нископланински с мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани, като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени. От зоната са изключени район на планирана ски зона, и полигон около две населени места с планове за развитие на минно добивната промишленост, като се е отчитало тези изключения да не са твърде големи по площ така, че да не се фрагменира планинското ядро на зоната. Площта на ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан е 2 197 158.42 дка. Зоната е една от малкото зони в България, където голям брой горски местообитания достигат оценка B ( добра стойност ) от националното покритие и са в относително добро състояние, като на големи площи още са запазени вековни гори. Зоната е едно от 2-те места в България с доказано постоянно присъствие на рис. В зоната постоянно се намират няколко мечки, като всички те са мигранти или от планините в Сърбия или от Централните части на Стара планина, но биват бързо убити от бракониери. Тук е единственото място между тези два центъра на разпространение, където мечката може да формира мета-популация с голямо биокоридорно значение за въстановяване генетичният обмен между тези популации. Мечката и риса са основни видове на основата, на които са определени границите на зоната. Зоната е най-важното място в Северна България за опазване на Testudo hermanni. Никъде другаде в северна България този вид не е запазен на такива площи с толкова плътни и жизнени популации. Този вид, освен едрите хищници, също е ключов за определяне на предложените граници. Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Текат в естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. ( приоритетно местообитание 91 Е0* ) формира една от най- значимите крайречни галерии в страната. Зоната е едно от малкото места в България, където има възможност да се достигне оценка B за местообитание 91E0*. Основната цел за включването на ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” в Натура 2000 е опазването и възстановяването при необходимост на следните природни местообитания и животински видове: МЕСТООБИТАНИЯ: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior ( Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae ); 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс; 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion; 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества; 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo; 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества; 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик; 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi; 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините; 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи); 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества; 6240 *Субпанонски степни тревни съобщества; 6510 Низинни сенокосни ливади; 6520 Планински сенокосни ливади; 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища. 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion); 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс; 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове; 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове; 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii; 8310 Неблагоустроени пещери; 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea; 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum; 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum; 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum; 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове; 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus; 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори; 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори; 9260 Гори от Castanea sativa; 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea); 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа; 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens; 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор; 91W0 Мизийски букови гори; 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae); 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara. БОЗАЙНИЦИ: Рис (Lynx lynx), Лалугер (Spermophilus citellus), Европейски вълк (Canis lupus), Кафява мечка (Ursus arctos), Видра (Lutra lutra), Пъстър пор (Vormela peregusna), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Остроух нощник (Myotis blythii), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), Голям нощник (Myotis myotis). ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ: Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca); РИБИ: Балкански щипок (Sabanejewia aurata), Малка кротушка (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка (Gobio kessleri), Главоч (Cottus gobio), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); БЕЗГРЪБНАЧНИ: Голям сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus); Алпийска розалия (Rosalia alpina); Поточен рак ( Austropotamobius torrentium ), Тигров молец на Джърси ( Euplagia quadripunctaria ); Бръмбър отшелник ( Osmoderma eremita ); Инвестиционното намерение за добив и преработка на флуорит от находище „Лукина падина” в неговата цялост остава напълно извън защитена зона “Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040 за опазване на местообитанията. Каталог: ovos Изтегляне 3.75 Mb. Сподели с приятели:
|