Ситуационен анализ на община Елхово

Територията на община Елхово е разположена в Югоизточната, периферна част на страната. В административно отношение тя е част от област с център гр. Ямбол и попада в Югоизточния район за планиране. Територията на община Елхово заема най-южната част на Ямболска област и включва земите от средното течение на р. Тунджа.

На север административната граница я отделя от територията на община Тунджа, на северозапад има малка контактна зона с община Стралджа, /при с. Леярово и с. Поляна/, а на изток граничи с община Болярово. Западната граница се отличава с това, че по-голямата част преминава по долината на р. Тунджа и я отделя от община Тополовград, а по-малка част южно от селата – Изгрев, Пчела и Малък манастир е сухоземна. Южната граница на община Елхово съвпада с държавната граница на страната с Р. Турция. В тези граници, площта на общината е 702 кв.км, което съставлява 20,9% от територията на областта и 4,8% от Югоизточния район за планиране.

Предимствата на местоположението са свързани с транспортната инфраструктура, която ще претърпи съществено развитие до 2013 г. На 19 юни 2005г. бе отворен новия граничен пункт между с. Лесово и с. Хамзабейли /България-Турция/, който ще поеме значителна част от трафика между двете страни. Освен това шосейната магистрала на юг от гр. Елхово за с. Гранитово – с. Лесово – Турция, става част от стратегически важен транспортен коридор, чрез който на север през Ямбол и Старопланинските проходи – /Върбишки, Котленски и Вратник/ ще се поддържат икономическите връзки със Североизточния и Северния централен райони за планиране и между Турция – България – Румъния по направлението на първокласен път І-7. В бъдеще по направление на път І-7 ще бъде осъществена и връзка с АМ “Тракия”. През територията на община Елхово преминава важния път свързващ долината на р. Марица /при гр.Харманли с транспортен коридор № 9/ и южното черноморско крайбрежие /През град Болярово за Средец и Бургас/. Възможно е след завършване на автомагистрала Тракия в отсечката Стара Загора – Карнобат, да се реконструира пътя Елхово – с. Каравелово – с.Тамарино и на север да се осъществи връзка с магистралния път, което ще съкрати времето за пътуване от Елхово до Бургас.

Ограниченията от периферността на местоположението на общината се преодоляват чрез новооткрития ГКПП, както и чрез изпълнението на общи проекти със съседните общини и общини от Р. Турция. Те ще бъдат насочени към развитието на техническата, включително и транспортна инфраструктура, съвместни културни и стопански инициативи. /Приложения 1 и 1А/

1.2.Структура на природния комплекс

1.2.1. Геоложки строеж и развитие

Съгласно тектонското райониране (Йовчев, 1971) територията на общината попада в - Алпийската нагъната система – една от трите тектонски единици в страната. В нея е разположена Сакар-Странджанската тектонска зона в която се намира водосбора на средното и долното течение на р.Тунджа. По-важни структури от по нисък ранг в басейна са наложените депресии в Елховското (Ямбол-Елховоско) понижение. Те са образувани на мястото на тектонски грабенови езера, запълнени с плиоценски и кватернерни отложения.

Територията на общината е разположена в Тракийско – Среднотунджанската подобласт - по средното поречие на р. Тунджа и включва Елховското поле и част от Дервентските възвишения /Приложение 2/. Преобладава равнинния и равнинно - хълмист релеф. Елховското поле е с надморска височина 100 – 150 м и се простира от двете страни на р. Тунджа, която протича от север на юг. В периферната си част полето постепенно преминава в полегатите склонове на Манастирските (600м н. в. на запад) и Дервентските възвишения (450 м н. в. на югоизток). На североизток Елховското поле се огражда от възвишението Бакаджици, което служи за вододел между Черноморския и Средиземноморския басейн.

Дервентските възвишения се простират на изток от долината на р. Тунджа и по голяма част от билото им минава българо-турската граница.

Манастирските възвишения са разположени между долините на реките Сазлийка и Тунджа, отделени с ниска седловина на север от Светиилийските възвишения и на юг от планина Сакар.

Равнинният релеф не ограничава развитието на селищната мрежа и техническата инфраструктура на общината /транспортна мрежа, водоснабдителни мрежи, напоителни системи и др./.

Геоложкото и палеогеографско развитие на територията на общината определят вида и териториалното разпределение на полезните изкопаеми. Находищата на минерални и енергийни ресурси са разположени в Устремското поле и Елховското лигнитно находище. Открити са Оловно – цинкови руди – с попътни компоненти от сребро и кадмий. Рудникът, който е разработвал тези находища е закрит през 1995 г. Лигнитни въглища – установени са по поречието на р. Тунджа, с предполагаеми запаси около 600 млн. тона. Те са с ниска калоричност и високо съдържание на сяра. Медни руди – прогнозни запаси са установени в находище Лалково, което не е разработено. Запаси от барит са открити в Дервентските възвишения, а Мрамор – в Странджа и Сакар. Установени са малки запаси от скално-облицовъчни мателиали и строителни материали – сиенит, гранит, андезит, чакъл, пясък. Съществува една регистрирана кариера при с. Гранитово (добива се гранит върху площ от 380 дка).

Направените до момента анализи и специални геоложки изследвания на залежите на полезни изкопаеми в община Елхово доказват, че въпреки тяхното съществуване не е рентабилно развитието на промишлен добив от гледна точка на регионалната ефективност /икономическа, социална, екологична/. Изключение правят инертните материали - чакъл, пясък, както и добива на скално-облицовъчни материали – мрамори, гранити, андезити и сиенити.

1.2.3. Климат

1.2.3.1.Климатообразуващи фактори

Преходно-континенталният климат в общината се формира под влияние на фактори, характерни както за континенталния, така и за континентално-средиземноморския тип климат. Важна роля за формиране на климата в община Елхово играе релефа и близостта на Черно море и Средиземно море. На север Старопланинската верига ограничава нахлуването през зимата на студени въздушни маси. От югозапад Рило-Родопската област ограничава проникването на топли въздушни маси формирани над Средиземно море. Нахлуването на въздушни маси с различен произход се съпровожда със силни ветрове и незначителни валежи и с образуването на трайни термични инверсии и мъгли. През късна пролет и ранна есен при подобни условия се образуват вредоносни слани.

2. 
   Климатични елементи
   
   1. 
      Температура на въздуха
      

Годишните валежи на територията на общината са в диапазона 550 – 650 мм. Това се дължи на създадената от високите оградни планини валежна сянка. Валежният режим се характеризира с относително увеличение на летните валежи, но средномесечения максимум се проявява през м. ноември и декември. Почти изравнени са валежните суми през останалите сезони на годината. / Таблица 2 и 3/.

Станция	зимен	пролетен	летен	есенен
Ямбол	121	138	153	129
Тополовград	182	152	141	161
Елхово	145	133	129	139
Голям Дервент	220	161	114	161

Интензивното снеготопене на снежната покривка във високите части на водосбора на р. Тунджа в съчетание с обилни валежи, особено през студената част на годината, предизвиква епизодични наводнения. Ето защо по протежение на реката са изградени диги. Голяма част от тях се нуждаят от рехабилитация. Тя е особено наложителна за местността “Отвъд яръма” /участък с дължина 115 м. , който граничи с имоти 90, 95, 100; участък с дължина 15 м., който граничи с имоти 65 и 66; участък с дължина 24 м, който граничи с имоти 64 и 65 и участък с дължина 55 м по кадастралния план на община Елхово. Необходимо е и изграждане на система за ранно предупреждение на населението от общината за опасността от наводнения и други природни бедствия.

Посоката на ветровете е разнообразна поради влиянието на много динамични природни фактори. /Таблица 4/ Преобладаващи са, североизточните ветрове, които са с по-голяма средна скорост. Те са особено силни през студеното полугодие на годината. Характерен е южният вятър “беломорец”, който духа по долината на р. Тунджа.

Преобладаващи през годината са N и NE силни ветрове, но общия брой дни със силен вятър за района на гр. Елхово са само 6. /Таблица 6/ Силните ветрове влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на имисионните вещества, и поддържат подходяща естествена вентилация на атмосферния въздух.

Станция	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
Ямбол	11.7	48.2	11.8	1.9	4.9	2.9	6.2	12.3
Елхово	25.3	23.5	7.9	5.6	22.1	9.4	2.9	3.2