Развитие и устройство на терените за отдих и туризъм, обслужващи и складово-производствени дейности

11.5. Развитие и устройство на терените за отдих и туризъм, обслужващи и складово-производствени дейности

11.5.1. Терени за обществено-обслужващи и рекреационни дейности

Както е видно от историческата справка в увода, община Кайнарджа притежава богато наследство, включващо материални свидетелства от различни исторически епохи. Със своето многообразие и с познавателните, възпитателните и естетическите си качества, недвижимите ценности представляват ценен ресурс на туризма. Едновременно с това, те са важен елемент на материалната жизнена среда, и в частност – на селищната среда, и в този смисъл са сред факторите, определящи качеството на живот на населението. Последното важи с особена сила за общинския център, където исторически формираните структури от различни епохи, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, формират градската идентичност, наситена с особен емоционален заряд. Опазването на това качество следва да се възприема като необходимо условие за осигуряване устойчивостта на градската среда. То представлява една от основните цели на устройствената политика и първостепенна задача на планирането.

Природните условия с живописни каньони, пещери и скални изваяния, добрият климат са основа за развитие на селищни поселения от най-ранни времена. Трако-гетите са втъкали природните феномени в религиозните си представи. За център на култовите практики  избират най-забележителния скален феномен в региона – високия скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково. През ранно-византийската епоха в района съществува сгъстена селищна мрежа. През Средновековието селището е в период на разцвет. Тази зона е средище на Българското царство, разположена между столиците Плиска и Преслав, и Дръстър (през Х в. Дръстър е дунавската резиденция на българските ханове и патриарси). Издигат се землени укрепления- своеобразни пътни станции. В близост са открити останки от каменна крепост в местността “Килник” (военностратегически, административен и религиозен център), средновековни селища и крепости в местностите “Караула”, “Сухата чешма”, както и монашеска колония по сухоречието “Канагьол” – съсредоточие на скални манастири. В този регион се развиват и бурни събития по време на многото руско-турски войни. Съвременната история също е оставила своя отпечатък. Позначими разкрити паметници и културни факти са:

• 
  пещерата “Баджалията” с намерени в нея единични предмети от каменномедната епоха VI – V х.пр.Хр.;
  
• 
  тракийски скален култов център по река Табан „Свещената долина на Залмоксис”. в района на с. Стрелково и с. Попрусаново;
  
• 
  част от Свещенната долина са и пещерното светилище “Баджалията” в региона на с.Стрелково. По-късно светилището е ползвано от християнски монаси до ІV в.;
  
• 
  скално светилище "Киринджика";
  
• 
  тракийско светилище до с. Войново;
  
• 
  тракийска надгробната могила до с.Каменци;
  
• 
  скални монашески обители до село Голеш  датирани от раннохристиянската епоха;
  
• 
  историческата Чешма Кючюк Кайнарджа;
  
• 
  християнски храм"Св.Троица", осветена от Васил Друмев, като митрополит на Доростоло-Червенската митрополия - паметник на културата;
  
• 
  паметник - барелеф на Екатерина Велика;
  
• 
  паметник на Димитър Дончев-борец за национално освобождение на Добруджа;
  
• 
  паметна плоча на жертвите през румънската окупация;
  
• 
  паметник на загиналите във войните кайнарджанци;
  
• 
  войнишки паметник в с.Стрелково;
  
• 
  Интерес представляват :
  
• 
  черквата "Свети Архангел Михаил” в с.Светослав, построена през 1906 година;
  
• 
  черквата ”Възнесение Господне” в с.Каменци, построена през 1900 г. с доброволен труд на населението;
  
• 
  параклис „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски” в с.Господиново;
  
• 
  женски манастир в с. Каменци;
  
• 
  джамията в с.Зарник;
  
• 
  чешма в с.Попрусаново.
  

• 
  Единият от тези маршрути започва в Кайнарджа от ТПЦ и Кючуккайнарджанската чешма, минава край храма „Света Троица” (и двата обекта са паметници на културата) и по асфалтовия път продължава към с. Светослав, където също има православен храм „Свети Архангел Михаил”. Съществува полски път между с. Светослав и с. Господиново, който съкращава трасето доста, ако не се минава по асфалтовия път в посока с. Средище и предпазва туристите от натоварения второкласен път. В с. Господиново има съвсем нов православен параклис „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски”. От Господиново се продължава по малък шосеен път и се излиза директно в с. Средище. Тук няма православен храм, но има малка джамия. По-интересното е, че в покрайнините на селището има запазена крепост. След това се продължава около 1 км. по главния път Е71 и след това се завива по стръмен наклон, за да се слезе в с. Каменци. Тук туристът може да посети още един православен храм – белокаменната стогодишна църква „Воскресение Господне” и да се приюти в комплекса „Чобанмахала”, който е с 20 легломеста и има собствен ресторант.
  
• 
  Вторият маршрут е с начало отново в ТПЦ Кайнарджа, пресича главния път Е71 и се спуска към село Войново. Насочен е към трако-гетските скални ниши и светилища по „свещената долина” между с. Войново и с. Стрелково. Апогеят на този маршрут е пристигането пред светилището на бога Залмоксис – пещерата „Баджалията”. Изградената инфраструктура (парапети, перила, стълби и площадки за наблюдение) край войновските канари, както и по-атрактивните няколко обекта на светилището „Баджалията” в подножието на с. Стрелково прави този маршрут често посещаван от цели автобуси с туристи, но има и пешеходни и велотуристи. Предстои да се разшири възможността да се посещават скалните образувания по посока на с. Попрусаново, а също и в посока селата Кутловица, Бистра и Васил Левски на територията на съседната община Алфатар;
  
• 
  Третият маршрут също започва от ТПЦ в Кайнарджа, но се отправя в противоположна посока, за да се наблюдават девствените красоти по суходолието на „Суха река” между селата Краново и Голеш, където туристът може да посети природно образувание „Вратата”, да се отбие в ловната хижа, да продължи по горски път в посока с. Голеш, където да посети природните образувания на скално образувание „Пещерата” – поредица от пещери и скални ниши, и да достигне до комплекса от християнски скални църкви, част от които имат рисувани ниши и са много атрактивни. Този маршрут може да се доразработи съвместно с общините от Румъния, където суходолието продължава и в края му в румънска територия се намира скалната ниша от 3 век на отшелника Свети Андрей. Преди 10 години в непосредствена близост там румънската държава изгради съвременен храм „Свети Андрей”;
  
• 
  Четвъртият маршрут е атрактивна разходка със самолет над двете сухоречия с великолепните им пейзажи, който отново започва в Кайнарджа, но от летателна площадка „Ребус”, която е една от 28-те сертифицирани площадки за полети в България. Тук има база и за обучение на пилоти.
  

Равнинният добруджански терен се разсича в рамките на общината живописно от две долини:

• 
  Сухата река – край с. Голеш и с. Краново;
  
• 
  Долината, преминаваща покрай с. Камено, Давидово, Средец и Стрелково.
  

Тези долини са били формирани през времето, когато в тях е имало постоянен отток (били са реки). Хилядолетното взаимодействие на водата и сушата е изваяло красиви скални образувания и пещери.

В момента те са суходолия, на много места дълбоки и с впечатлението за каньони.

От парка в село Кайнарджа започва ЕКОПЪТЕКА – от туристическия посетителски център в защитената местност „Историческа чешма” и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до с. Каменци. Тази екопътека е по проект „ЕКОПЪТЕКА И ТУРИСТИЧЕСКИ ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР В ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ИСТОРИЧЕСКА ЧЕШМА” с. Кайнарджа, в изпълнение на сключен договор от 2011 год. на община Кайнарджа за отпускане на финансова помощ с ДФ „Земеделие” по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР и дава възможност за пешеходен туризъм. Тук могат да се съчетаят влечението към красивите природни гледки с опознавателния туризъм.

В ОУПО части от тях, които са най-атрактивни са предложени за пешеходен и велотуризъм.

Суходолието “Табан” е разположено на общинската граница между селата Бистра, Кутловица и Васил Левски от общ. Алфатар и селата Попрусаново, Стрелково и Войново от общ. Кайнарджа. Той е особено атрактивен при с. Стрелково, където двете суходолия се сливат. Тук е маркиран участък с дължина 8,5 км с възможност за увеличение до 18 км, който е изключително живописен и изпъстрен с пещери, скални манастири, светилища и красиви скални образувания.

С общия устройствен план са ситуирани два терена от по 5 дка, западно от селата Попрусаново и Стрелково, в близост до каньона. Те ще изпълняват функциите на изходни туристически бази. В тях ще бъдат изградени заведения за сезонно обслужване на туристи и ловци, малки къмпинги, паркинги и благоустроена озеленена част.

Друг вид туризъм, който може да бъде реализиран е селският. Наличието на големи по площ имоти в населени места с много малка плътност на застрояване, след тяхното изграждане и оформяне ще наподобяват за почиващите старите добруджански чифлици.

Кайнарджа не е сред общините, имащи структурна значимост за страната, но има определен дял в икономиката на областта. Основен фактор за развитието на общината са богатите природни ресурси и благоприятното географско положение. Това определя водещото значение на селското стопанство и туризма за икономическата структура на общината. Горското стопанство също има съществен дял в икономиката.

Индустрията в община Кайнарджа е с минимално значение за общинската икономика, както по броя на наетите лица, така и според обема на приходите. В общината няма развита промишлена база. В землището на с.Кайнарджа съществува кариера за варовици, чиято концесия е за 100 дка. В общия план, останалата по-голяма част от 300 дка е предвидена за експлоатация в следперспективни периоди.

Очакваното построяване на мост над р. Дунав при Силистра – Калараш и активизиране на първокласният път I-7 като транспортен коридор от гр. Силистра на юг към КПП Лесово ще доведе до по-интензивно автомобилно движение.

Същото отчасти важи и за третокласния път III-7001. Това е предпоставка за устройване на логистични зони с разнообразна дейност – складово-производствена, спедиторска, обслужваща и други, в близост до тези транспортни артерии.

Друг фактор, който чрез възможностите, които дава международното сътрудничество е откриване на КПП на българо-румънската граница, разположена североизточно от с. Кайнарджа.

Важен транспортен възел се явява кръстовището между Войново и Кайнарджа, където този третокласен път пресича второкласния път Добрич-Силистра.

С общия план в този пункт се предвижда малка зона за обществено обслужване (заведение за хранене, малка леглова база и паркинг), както и логистична база с площ 15 дка, разположена в отсрещната, североизточна част на кръстовището.

Други производствено-складови терени от устройствен тип Пп, или логистични бази са формирани предимно на базата на съществуващи стопански терени, които същевременно се включват в строителните граници на населените места.

Върху необработваеми земеделски земи са проектирани нови производствени терени, както следва:

Село Кайнарджа – на североизток с площ 8,29 ха

Зарник – на северозапад с площ 1,3 ха

Войново – на изток от селото на кръстовището – 1,56 ха

Голеш – на югозапад с площ 2,17 ха

Средище – на югоизток с площ 8,76 ха, 4,01 ха от които са съществуващи стопански и производствени терени.