Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект


Необходимост от създаване на устройствени предпоставки за опазване на цялостни културни ландшафти по смисъла на чл. 47, т. 6 от Закона за културното наследство (ЗКН)



страница36/39
Дата24.04.2017
Размер6.15 Mb.
#19882
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   39

12.10. Необходимост от създаване на устройствени предпоставки за опазване на цялостни културни ландшафти по смисъла на чл. 47, т. 6 от Закона за културното наследство (ЗКН)


Културен ландшафт по смисъла на чл 47, т.6 от ЗКН представлява съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия. Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство определя културните пейзажи като "комбинирано произведение на човека и природата". Ориентациите за приложение на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (ЮНЕСКО, 2005) допълват това определение: Културните пейзажи отразяват развитието на човешкото общество и поселения през времето, под влиянието на физическите ограничения и/или възможности, предоставени от природната среда, както и последващите социални, икономически и културни сили, както външни, така и вътрешни". Културните пейзажи може да отразяват и специфична обработка на земята, традиционни умения, специфични традиции, описания на пейзажа в художествени творби и исторически събития, т.е. среда, наситена с материални и/или нематериални следи от взаимодействието на природни и антропогенни фактори.

На територията на община Кайнарджа няма обявени културни ландшафти, но възможни културни пейзажи са скалните манастири по сухоречието на Суха река и тракийските скални светилища по сухоречието на река Табан.

По сухоречието на р. „Сухата река” се намират природните образувание „Вратата” в близост до с. Краново и „Пещерата” в близост до с. Голеш, включени в Националната екологична мрежа като защитена местност.

12.11. Необходимост от създаване на устройствени предпоставки за определени обекти и територии.


В общината няма обявени групови паметници, но такива могат да бъдат скалните светилища и средновековни скитове и манастири. Няма необходимост от разработване на план за опазване и управление на определени обекти, ако за археологическите обекти бъдат изготвени протоколи от междуведомствена комисия назначена със заповед на министъра на културата или на оправомощено от него длъжностно лице, по мотивирано искане на НИНКН, на институциите по чл. 150, ал.1, т. 2 от ЗКН или на кмета на съответната община , които да определят границите, статута и правилата за опазването на културните ценности по реда на ЗКН.

12.12. Критерии за изменение на ОУПО по отношение на последващото проектиране във връзка с опазването, защитата, експонирането и социализацията на обектите на НКН.


Всяко последващо ниво и проектиране, касаещо ПИ с недвижима културна ценност или попадащо в охранителната й зона се съобразява с предвижданията на ОУП, като се следват изискванията на чл.103. (4) и чл.104. (1) от ЗУТ и подлежи на съгласуване с МК съгласно ЗКН.

Когато изменението на подробния устройствен план налага изменение на общият устройствен план, съгласно чл. 134. (3) от ЗУТ първо се изменя общият устройствен план, като в случаите, когато се касаят имоти с НКЦ или такива в охранителните им зони, изменението се съгласува с МК.


13. ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА

13.1. Съществуващо положение


Външните връзки с община Кайнарджа се осъществяват от пътищата от републиканската пътна мрежа.

Макар и не директно, а малко встрани от община Кайнарджа, първокласен път I-7, в бъдеще ще оказва все по-голямо влияние транспортното й обслужване. Пътят започва от Силистра в южна посока и след 326,7 км достига до ГКПП Лесово – Хамзабейли.

Значението на този път ще се засили след построяването на моста на р. Дунав при Силистра – Кълъраш и превръщането му в един от бъдещите основни транспортни коридори.

Основен транспортен път в момента е второкласният II-71 Силистра – Добрич, който пресича общината в посока северозапад-югоизток, преминавайки през с. Средище. Неговите характеристики са следните:



  • Дължина на участъка, преминаващ през община Кайнарджа – 18,56 км;

  • Широчина на настилката 7-8 м, която е в добро състояние;

  • Средна натовареност за 2014 г. – 4214 МПС денонощна годишна интензивност.

Друг път от първокласната пътна мрежа е третокласният III-7001 Силистра – Алфатар – Коритен, който преминава през селата Войново, Кайнарджа и Кранево. Неговата дължина в рамките на общината е 28 км.

Широчината на пътната настилка е 6-8 м.

Участък с дължина 15,5 км е в средно добро състояние, 12,5 км в лошо, а 5 км са с трошенокаменна настилка.

Предвижда се рехабилитация на този път с хоризонт 2020-2025 г. по програма „Трансгранично сътрудничество”

Останалата, основна част от пътната мрежа са общинските пътища:


  • DOB1192: общ.Тервел – с.Давидово – с.Средище;

  • SLS1060: II-71 – с.Светослав – с.Полковник Чолаково – с.Добруджанка – III-7001;

  • SLS1061: с.Кайнарджа – с.Светослав;

  • SLS1062: с.Голеш – SLS1060;

  • SLS2063: с.Попрусаново – с.Посев – DOB1192;

  • SLS2064: с.Зарник – III-7001;

  • SLS2065: с.Господиново – с.Средище;

  • SLS3066: с.Стрелково – II-71

  • SLS3067: с.Каменци – II-71;

  • SLS3068: III-7001 – Румъния.

Общото състояние на съществуващата четвъртокласна пътна мрежа е незадоволително. Нейната гъстота е 0.253 км/км2, което е под средното за страната - 0.300 км/км2. Нито един от елементите на пътната мрежа - габарити, настилки, отводнителни и укрепителни съоръжения, маркировка, сигнализации и други не отговаря на европейските стандарти за сигурност и комфорт на пътуване. Критериите на европейските институции за стимулиране на икономическото развитие изискват развита и добре поддържана техническа инфраструктура.

Всички селища в общината са достъпни от общинския център в рамките на трийсет минутния изохрон. Но транспортните връзки на населените места в общината с общинския център са крайно незадоволителни. Липсва вътрешна общинска транспортна схема. Транспортното обслужване на населението се извършва от 2 превозвача от областния център. Има автобусни връзки със Силистра, Добрич, Варна. Не са развити в достатъчна степен и връзките на общината като цяло със съседните общини и с областния център въпреки благоприятното географско положение на общината, видно от следната справка:



Отстояния

Град, пристанище, летище, ГКПП - в км

София

562 км (столица на Република България)

Силистра

30 км (областен град, речно пристанище и ГКПП)

Добрич

60 км (областен град)

Варна

110 км (областен град, летище, морско пристанище и ГКПП)

Русе

150 км (областен град,речно пристанище и ГКПП)

Тутракан

95 км (речно пристанище и ГКПП)

Балчик

95 км (товарно морско пристанище)

Република Румъния - Кълъраш

45 км

Република Румъния - Констанца

170 км (морско пристанище)

Република Румъния - Букурещ

170 (столица и летище)

Гранични контролно-пропускателни пунктове по сухопътната граница към Република България от Република Румъния са в Силистра, Кардам и Дуранкулак. Планирани са нови Гранично пропусквателни пунктове край Кайнарджа и Северняк (община Крушари, област Добрич). По проекта „Трансграничен път Липница – Кайнарджа” е изграден международен път с обща дължина 17,8 км. Една част свързва отсечката между Липница и Кайнарджа, а още две отсечки водят: от българска страна – до светилището в с.Стрелково, а от румънска страна – пътна отсечка, водеща до товарно пристанище на с. Изворале. Изграждането на съвременна инфраструктура е с цел превръщането на община Кайнарджа в привлекателен център за инвестиции, способстващи ускореното й социално-икономическо развитие на общината с крайгранично положение и ускоряване на трансграничното сътрудничество.

Стратегическото положение на общината произтича от това, че през нейната територия преминават транспортните връзки между областния център Силистра към градовете Добрич – Варна и чрез близостта на първокласния път Силистра - Шумен.

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита и в относително добро състояние. Пътищата от високи класове не са изчерпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с резерв от пропускателна способност. Достъпността до областния център Силистра, както и до регионалния център Варна е добра. Конфигурацията на пътната мрежа е предимно линеарна по отношение общински център и села.

На територията на община Кайнарджа съществуват две площадки за летища в землищата на с. Кайнарджа и с. Голеш, както и звено за авиационни услуги. То ползва летище „Ребус” в близост до второкласния път. Авиационното звено разполага със самолети Ан-2 и Чесна, база за обучение и място за отдих. Летището се намира само на двайсетина километра от Силистра и на 130 км от Варна. Предлагат опознавателно пътуване над природните забележителности, парашутни скокове, полети за селското стопанство. Фирмата предлага и курсове за пилоти.




Сподели с приятели:
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница